История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2022-5-7-nar

2022/5, стр. 545 - 549

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ФЕОДАЛИЗМА НА БАЛКАНИТЕ

Ивайла Попова
E-mail: ilpopova@uni-sofia.bg
Faculty of History
University of Sofia
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgariay

Резюме:

Ключови думи:

Монографията на Никола Дюлгеров Анжуйските владения на Балканите (XIII – XV в.) е издадена от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ през 2021 г. и е в обем от 373 страници. Тя включва въведение, три глави, заключение, списък на използваните извори и литература, приложения и резюме на английски език.

Въведението на книгата (9 – 16 с.) представя целите на изследването – да разкрие различните аспекти в развитието на балканските владения на Анжуйците, проследени в няколко тематични кръга, по-важните от които са: личността на Шарл Ι д’Анжу – основател на династията и на държавата; историческият ход на събитията в Морея, в Албания и в Епир; анализ и синтез на различни аспекти от управлението и структурата на балканските анжуйски владения (териториален обхват, административно устройство, феодална йерархия, военна организация) и като последен аспект – взаимоотношенията между Анжуйците и местното население, което е изключително интересен момент от контактите и взаимодействията между Изтока и Запада. Тук Н. Дюлгеров прави и обзор на изворите и литературата, като е важно да акцентирам върху представянето на изворите, с които е работено в изследването. Използвани са основните издания на анжуйските регистри, акти на папската канцелария, акти на Морейското княжество, албански акти, регести на Венецианския сенат за Романия, Азисите на Романия и други, без да пропускам да спомена Морейската хроника, отразила събитията през погледа на съвременниците в четирите си версии – френска, арагонска, гръцка, италианска. Това е значителен по обем изворов материал, ползван от автора в критични издания и подбран с оглед конкретните аспекти на изследването. От проучванията по проблема Н. Дюлгеров се е спрял на основните, „класически“ разработки по темата: научните трудове на Ален Дюселие – за Албания, на Доналд Никъл – за Епир, Уилям Милър – за латините в Леванта, на Жан Лоньон – за Латинската империя в Константинопол, на Антоан Бон – за Франкска Морея. Не са пропуснати и изследванията на български учени, отнасящи се до отделни моменти от разглеждания въпрос (Хр. Матанов, Й. Андреев, И. Илиев, Кр. Гагова, А. Илиева и т.н.), както и трудовете на учени от западната ни съседка като Б. Ферянчич и М. Антонович. В изследването са ползвани също и проучванията на руския учен М. Карпов за Латинска Романия, на Ангелики Лайу, Елени Сакелариу, Мария Илиопулу, които пък представят гръцката историография по някои аспекти на темата.

Първа глава – Завладяването на кралство Сицилия (17 – 129 с.) в няколко подчасти разглежда действията на Шарл Ι д’Анжу и неговите наследници във връзка със завладяването и управлението на кралство Сицилия. В разработката личи доброто познаване на историографията и оттук на фактологията и историческата материя, като цяло. В тази глава са разгледани известни и познати събития, но с оглед изясняването на същината на монографичното изследване, споделям мнението за необходимостта от наличието на така представената първа глава.

Тук много изчерпателно са проследени историческите събития от създаването на анжуйската държава – борбата за Сицилия, опитите за осъществяване мечтата на Шарл Ι д’Анжу за създаване на „средиземноморска империя“ (I.3.). Отбелязана е също целта му да възстанови Латинската империя. Проследява се придобиването в началото на 70-те години на XIII в. на владенията по Източното Адриатическо крайбрежие и получаването през февруари 1272 г. на титлата крал на Албания; както и ролята на папството в тези събития. Н. Дюлгеров прави и обобщение върху личността на Шарл Ι д’Анжу, като извършва задълбочен анализ на причините за успехите и неуспехите в неговата политика (81 – 85 с.).

Особено приносна е последната част на първа глава, озаглавена Структура и административно устройство на анжуйските владения, която разглежда в детайли политическата структура и административното устройство на отделните територии под властта на династията – Прованс, Анжу и Мен, Сицилианското кралство и Кралство Йерусалим. Това се явява базата, върху която впоследствие ще бъдат проследени тези елементи от управлението и държавното устройство в балканските владения на Анжу.

Втора глава, озаглавена Ахейското княжество (131 – 238 с.), е посветена на политическите събития в Морея в периода от 1267 г. до 1383 г. Владетел по владетел е проследена историята на княжество Морея/Ахея в посочения период. Изчерпателно са проследени политическите конфликти и взаимодействия между анжуйци, византийци, каталани, хоспиталиери, турци и т.н.

Авторът прави обстоен анализ на управлението на Анжуйците в Ахея и правилно отбелязва три важни тенденции. Първата – новодошлите благороднически фамилии прекъсват историята на старите, което води до негативни последици, тъй като не успяват да формират с местното население хомогенно общество, в което липсват лоялност и вярност към владетеля (201 с.). Втората – новодошлите не зачитат ахейските благородници и местните традиции, което провокира инциденти и загуби на територии и противопоставяне между латини и гърци. Дюлгеров достига до заключението, че на безхаберието на анжуйските принцове местните отговарят с липса на лоялност, с отсъствието и на каквито и да било верноподанически чувства, което води до засилване на центробежните сили в княжеството (202 с.). Третата тенденция – в средата на XIV в. нараства участието на фамилията Ачаюоли в управлението – особено на Николо Ачаюоли, който притежава най-много земя, както и по-вече влияние и власт от баюла на Морея (202 с.).

Авторът разглежда отношенията между гърци и латини в анжуйска Морея и с право заключава, че те са, като цяло, враждебни, но това не пречи на византийската аристокрация да участва във феодалната йерархия и във финансовото управление на княжеството (206 с.).

Последната част на тази глава разглежда Структурата на властта и управлението в Морея, като са изследвани отново териториалният обхват, административното устройство, феодалната йерархия и войската и военните задължения. Авторът вярно отбелязва, че административната система, изградена в началото на XIII в. от Вилардуените не търпи съществени промени. Основната промяна е въвеждането на длъжността баюл и генерален викарий на Ахея – титлата на анжуйския наместник в Морея. Н. Дюлгеров разглежда и градските центрове в Ахея и за разлика от досега застъпените мнения, че столица е Андравида, след обстоен анализ на фактори от различно естество – политически, административни, икономически, военни, с основание стига до извода, че през анжуйския период столицата на княжеството е Кларенца (225 – 225 с.) – едно заключение с приносен характер.

Трета глава на монографията е посветена на Албания и Епир (239 – 335 с.). Отново в подглави са разгледани политическите събития, довели до установяването на анжуйската власт в тези владения на Балканите. Последователно са проследени придобиването на остров Корфу, на Драч, на Валона. Н. Дюлгеров отчита трудностите при налагането на новата власт в Албания, включително бунтовете в Южна Албания и Драч, което го довежда до верния извод за нестабилността на анжуйската власт в тази територия на Балканите.

Авторът прави анализ на завоеванието и в сравнение с Морея, което му позволява да заключи, че ситуацията в Албания е значително по-сложна, самото завоевание е трудно, съпроводено с надигания и въстания. В Албания, за разлика от Морея, се наблюдава и твърде сложна етническа картина. Много добре са доловени от Н. Дюлгеров заложените по-нататъшни конфликти.

В хода на изложението последователно е проследена сложната историческа съдба на Балканите в региона на Албания, където в периода XIII – XIV в. се пресичат разнородните политически и икономически интереси на анжуйци, византийци, венецианци, сърби, турци; на местни албански, гръцки и италиански аристократични фамилии като Топиа, Орсини, Гравина, Балшичи и тн.

Изследвайки взаимоотношенията на Анжуйската династия в Албания и Епир с локалното население и балканските съседи (III.2.2. и III.2.3.), авторът отново прави сравнение с Морея и отчита разликите – в княжеството е изградена латинска система на управление няколко десетилетия преди настаняването на новата династия, а тук местното население е запазило патриархалния характер на обществените отношения, което не позволява на Анжуйците да разпрострат властта си във вътрешността. Дюлгеров отбелязва и общи особености – фактът, че анжуйските владетели не резидират в страната, а управляват чрез наместници, балканските владения на Анжуйците, особено през XIV в. са оставени сами да се справят с външни и вътрешни врагове и др.

Последната част на трета глава отново е посветена на Структурата на властта и управлението. В нея е подходено подобно на предходните глави, и последователно са проследени териториалния обхват на тези владения, административното устройство, феодалната йерархия и войската и военните задължения в анжуйска Албания и Епир. В съпоставителен план са проследени приликите и разликите в административната система на Морейското княжество и съответно на Албания и Епир. Отчетена е една основна разлика – предимно военните функции на анжуйските служители в Албания, както и някои прилики – областите са управлявани от наместници, макар и с различни титли – баюл в Морея, викарий и генерален капитан в Албания; подобно на Сицилия, в Ахея, на Корфу и в Албания са въведени inquisitorеs – следователи, които упражняват контрол върху централната власт и местните служители (316 с.); отбелязани са и промените, настъпили през втората половина на XIV в. – Корфу и южните пристанища вече се управляват не от Драч, a пряко от Неапол, както и забележимата грецизация на анжуйската администрация през този период (316 с.).

В Заключението (337 – 344 с.) на монографията си авторът синтезира и обобщава достигнатите изводи и заключения. Много точно са отчетени редица общи тенденции в анжуйското управление на Балканите – като например общата съдба на анжуйските владения в Морея, Албания, Епир, които страдат от силните удари на византийци, каталани, сърби; невъзможността на неаполитанските владетели и техните наместници на Балканите да се справят с вътрешни проблеми и с външни врагове, което води до необходимостта местните аристократи да търсят нови политически покровители, какъвто намират най-често в лицето на Венеция. Правилно е отбелязано отсъствието на владетелите от балканските анжуйски владения и управлението им от наместници, както и участието на местните жители в управлението. Друга обща черта е въвеждането на комисии от следователи с контролни функции над кралските служители. Н. Дюлгеров вярно отбелязва, че въпреки стремежа на Aнжуйците да наложат общи принципи в управлението, балканските региони имат специфични особености, които водят до съществени разлики в отделните аспекти на централната и местната администрация, феодална йерархия и войската.

В монографията е включен списък на използваните извори и литература, както и приложения, сред които има карти, които допълват представата за владените от Aнжуйците територии на Балканите. Изследването е придружено с резюме на английски език.

За хубавия вид на книгата допринася и художественото оформление на корицата, дело на Владимир Матов. На заглавната корица е поставено изображение на статуята на Шарл Ι д’Анжу от двореца в Неапол.

ЛИТЕРАТУРА

ДЮЛГЕРОВ, Н., 2021. Анжуйските владения на Балканите (XIII – XV в.). София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 373 с. ISBN 978-954-07-5288-4.

REFERENCES

DYULGEROV, N., 2021. The Anjou dominions in the Balkans (XIII – XV centuries). Sofia: St. Kl. Ohridski. ISBN 978-954-07-5288-4.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.