История
Вход / Регистрация

2023/4, стр. 335 - 345

ЗАЩО ПОГИНА ВИЗАНТИЯ

Резюме:

Ключови думи:

https://doi.org/10.53656/his2023-4-1-why

2023/4, стр. 335 - 345

ЗАЩО ПОГИНА ВИЗАНТИЯ

Prof. Peter Schreiner*
Universit‰t zu Köln (Germany)

Abstract. The paper offers a survey of the reasons for the collapse of the

Byzantine Empire. The author analyzes the preconditions for this process, dating some of them to as early as the tenth century. He further outlines both the internal and external factors that facilitated it by tracing their development in different times and contexts. Key events from the thirteenth through the fifteenth centuries as well as the policies of Byzantine emperors and European rulers are discussed in view of their impact on the Empire’s political trajectory during this period. Conversely to popular opinion, the author considers the Fourth Crusade of 1204 to have laid the grounds for the temporary survival and revitalization of Byzantium, but the state’s nature after its restoration in 1261 is described as ill-suited to withstand the Ottoman expansion in the fourteenth and the fifteenth centuries, the availability

* Настоящата статия е изготвена въз основа лекция на проф. Петер Шрайнер,

представена на 10 февруари 2004 г. в Белградския университет. Проф. Пе

тер Шрайнер е един от водещите учени византолози на нашето съвремие.

От 1979 г. е професор по византология в Университета в Кьолн. През 1986 г.

е избран за член на Комисията за изучаване на историята на Европейския

югоизток към Академията на науките в Гьотинген. Той е член-кореспон

дент на Австрийската академия на науките (1991 г.), член-кореспондент

на Академията в Гьотинген (1993 г.), член на Сицилианския институт за

византийски и новогръцки изследвания на името на проф. Бруно Лаванини

(1994 г.), издател на престижното специализирано списание със световна

известност Byzantinische Zeitschrift (от март 1992 г. до 2004 г.). На светов

ния конгрес по византология в Париж през 2001 г. е избран за президент на

Международната асоциация на византолозите. Научните приноси на проф.

Шрайнер са високо оценени в България и в съседните балкански страни:

през 1988 г. той получава почетен знак на Софийския университет; през

м. май 1992 г. е избран за почетен доктор на Великотърновския универси

тет „Св. св. Кирил и Методий“; през 2003 г. е избран за почетен доктор на

Университета в Белград. Настоящият текст е преведен от немски на бъл

гарски език от акад. Васил Гюзелев, на когото редакцията на сп. „История“

изказва своята благодарност.

or lack of foreign support notwithstanding. Based on the foregoing interpretative approach, the concluding overview provides a three-stage periodization of the era of decline as well as a recapitulation of the positive and negative factors – external and internal alike – that shaped the ultimate demise of the Empire.

Keywords: Byzantium; decline; Ottoman Turks; Byzantine-European relations; Michael VIII Palaeologus; Charles of Anjou; Seljuk Sultanate of Rum

Има различни начини да се изследва и представи явлението „Византия“. Обаче основа на всяка културно-историческа интерпретация си остава познанието за развитието на Византийската държава, при все че политическата история не може да бъде едничката цел. Тук именно, без съмнение, Георги Острогорски прокара най-важния път, защото без неговата „История на Византийската държава“ не би било възможно ускореното развитие на византийските изследвания (Ostrogorsky 1963; Ostrogorsky 1998).

Сигурно не е неуместно да се търсят паралели между падането на Рим и завладяването на Константинопол, между залеза на Западноримската империя и края на Византийската империя (нека използваме тези вече създадени от историците наименования). При това е извън съмнение, че залезът на Римската империя предизвиква много повече гледища в науката, отколкото краят на Византия. За щастие, при тези статистически наблюдения можем да се опрем на изследванията на Александър Деманд (Demandt 2007). Той е проучил общо 400 автори, при които е открил около 500 гледища. Според него от тях могат да бъдат извлечени и анализирани 210 причини за погиването на Рим. Едва ли трябва да се подчертава, че залезът на Византийската империя е намерил много по-ограничен изследователски интерес и на него засега в частност е посветен един значим научен принос (Matschke 1989)1.

Също така и настоящият мой опит цели преди всичко да положи една основа. В същината си той е насочен към дирене на причините за гибелта на Византия, породени от вътрешното развитие на империята, а и на външните фактори, които са ускорявали или забавяли това развитие.

I. Началото на разпада

Ако причините за гибелта на Западноримската империя се разглеждат от хронологична гледна точка, то те едва ли трябва да се търсят по-надълбоко от III в. Сред множеството изтъквани причини е трудно да се намери червена нишка. Затова въпросът дали отравянето с олово, или безбрачието са решаващи, би могъл и по-нататък спокойно да се дискутира. Във Византия нещата изглеждат по-ясни и по-прости. Ала и тук, както при всички исторически процеси, не може да се търси една-единствена причина.

При Византия величието и падението са тясно свързани. Ex eventu2 може да се установи, че разпадането на Византийската империя започва близо половин хилядолетие преди гибелта ѝ, а именно през първата половина на X в., когато империята е в зенита на своя културен възход. Началният момент е кризата в състоянието на воинските владения, за чието материално опазване непрекъснато се грижи законодателството през X в. Независимо от дискусионния въпрос за тяхното учредяване, най-късно от IX в. те представляват опора на военноадминистративната структура, а с това – и на защитата на империята. През втората половина на X в. регионалната защита намира допълнение и поддръжка чрез създаването на надрегионалните войски. Впрочем това нововъведение, което наистина подпомага големите победи над арабите, от по-сетнешна гледна точка има един голям недостатък: то струва пари, докато системата на защита чрез силите на отделната област, по същество, сама се обезпечава (във всеки случай, докато има равновесие между данъчното бреме и стопанския възход). Тук се намира първият зародиш на разпада, който трябва да бъде изцяло приписан на вътрешното развитие на империята, дотолкова доколкото този баланс от втората третина на X в. вече не съществува, след като държавните приходи от земята намаляват. Това военно отслабване на империята, причинено отвътре, показва първите си последици през втората половина на XI в., когато Византия се конфронтира с новите народи, идващи от азиатската степ. Тази конфронтация се осъществява на две граници: на северната при Дунава, която с покоряването на България през 1018 г. става имперска граница, и на източната, в Армения, която чрез завоеванията на Василий II Българоубиец (976 – 1025) загубва дългогодишната си роля на буферна държава. Военните сили на Византийската империя не могат при отбрана в достатъчна степен да запълнят оформилите се чрез завоевания празни пространства, още повече че междувременно системата на военните владения напълно е рухнала. Още веднъж, по-рано, през VII в. при арабското настъпление Византия е поставена в подобна ситуация, от която се е развила онази форма на отбрана, намерила своя завършен вид във военните владения. Тази форма сега не може да се обнови или повторно да се създаде; преди всичко обаче условията на живот на новия противник са от съвсем друго естество в сравнение с арабите от онова време. Селджуците са вече привикнали на климата в Мала Азия и могат лесно да уседнат тук.

Скоро се появява и друг външен фактор, който ограничава пространството за маневриране на византийците: настъплението на Западна Европа чрез кръстоносните походи. В сблъсъка със селджуците кръстоносните походи не донасят помощ на Византия – нещо повече, те блокират повече от 100 години византийската външна политика на всички нива, довеждат във всички области до европейска експанзия в Средиземноморието и диктуват на Византия правилата на политическа дейност чак до катастрофата от 1204 г. Тъкмо през този период, белязан от външни и в голяма степен неуправляеми и неконтролируеми процеси, за разрухата съдействат и цяла поредица ендогенни сили.

Към тях, на първо място, се числи спадът на държавните приходи, който е обусловен от нарастващото раздаване на данъчни събирания и поземлени владения на чиновници и членове на императорския двор. Към това се прибавят даренията за църкви и манастири, които са вземани предимно от държавните земи. Макар че тези дарения също де юре не са наследствени и при смяна на императорите трябва да бъдат обновявани, на практика те най-често се превръщат във фамилни владения. По този начин стопанският напредък и селското стопанство получават значителен тласък (в противоположност на едно все още донякъде разпространено мнение), а търговията с италианските морски републики допълнително разширява пазара, но пък приходите в голяма степен подминават държавния бюджет. По същото време, след пропадането на свързаните с поземленото владение темни (провинциални) войски трябва да бъдат привличани и заплащани наемници. При силно намалените държавни приходи спада значително и числото на наеманите войници. Споменатите причини довеждат до отслабване на централната власт в Константинопол, което – за първи път видимо изразено във византийската история – усилва тенденциите към регионално противопоставяне като последица. Отделни градове и области (преди всичко към края на XII в.) във военно и стопанско отношение вече водят самостоятелен живот, така че суверенитетът на централната власт е в голяма степен органичен или прекъснат.

II. Подялбата на империята като начало на една нова регенерация

През 1204 г., лишена само за малко повече от 20 години от вътрешните си сили, Византийската империя не е годна за управление и живот. Тя е близо до това да се разпадне на съставните си части, на градски и островни държавици, които биха били лесна плячка за най-различни сили. Превземането на столицата Константинопол сякаш мигом спира разпадането на империята на области и градове държави и довежда до образуването на мощни гръконародностни държавни формации (Епир и Никея), които още не са териториално оформени в предходното десетилетие. Така погледнато, в дългосрочна перспектива годината 1204 може да бъде определена като позитивно събитие, което слага спирачка и край на наченалата дребнодържавност. Някакъв византийски съюз от държави, който би се развил под слабото централно управление в Константинопол, би станал още през първото десетилетие на XIII в. жертва на българите и сърбите на север, на Хоенщауфените на запад и на селджуците в Мала Азия. Подялбата на някогашната империя на обширни територии и своевременното запазване на ромейската държавна идея във всички области улеснява нейното запазване и възобновяване. Не без значение е фактът, че схващането за Константинопол като имперска столица (било под егидата на Епир, Трапезунд, Никея или България), а с това и основната цел на едно имперско обединение не е погубено от прелома през 1204 г., а може би дори се засилва още повече. По принцип нашият обзор би могъл да бъде прекъснат за половин столетие, тъй като в държавноправен смисъл империята съществува отново едва от 1261 г. С превземането без бой на Константинопол и след спечелването на земите на бившата Латинска империя тогава, Никейската империя отново се превръща във Византийска империя, в която действат нови фактори на разрухата и съзиданието. „Новата“ Византийска империя поема грижите на голямата „стара“ държава.

III. Разпадането на една привидно велика империя

Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282), коронованият още в Никея василевс, продължава външната политика на империята при Комнините отпреди 1204 г. Ала обхватът на тази империя е променен, а ведно с това – и политическата констелация в Средиземноморието и на Балканите. Михаил VIII е император без или почти без оперативен простор, който въпреки това следва принципите на водеща световна империя според традициите на своите предшественици. С този неизбежен дълг, който в голяма степен е наложен на василевса като наследство от предците, от гледна точка на държавната идеология е предопределено началото на заника в същински смисъл. Натискът на Запада, олицетворен от личността на Карл Анжуйски (1266 – 1285), който проявява стремеж за възстановяване на Латинската империя и Константинопол като нейна столица, сега приема военни форми. Защитата, която приключва успешно само благодарение на финансираната от Византия Сицилианска вечерня (1282 г.), изчерпва голяма част от ресурсите на империята. Съвременната историопис обвинява Михаил VIII, че той водел изключително „западна политика“, като при това изоставил Мала Азия, т.е. района на бившата Никейска империя, и най-вече неговата защита. Впрочем Михаил не е имал никакъв друг избор, особено с оглед на факта, че при това той трябвало да се опита да откъсне северните съседи Сърбия, България и Унгария от връзките им с Карл Анжуйски. Същевременно обаче във възстановената цялостна империя Михаил VIII налага социалните и административните нововъведения, които са направени или задълбочени в Никейската империя. Променените отношения на собственост след завладяването на Константинопол през 1204 г. правят възможно в Никея щедро да се даряват поземлени владения на военни и светски лица. Тези промени спомагат за изграждането на боеспособна армия и трябва да бъдат оценени положително в рамките на Никейската държава. Те водят също до укрепването на големи родове, към които се числи и по-сетнешният василевс Михаил Палеолог. Продължаването на тази форма на поземлени дарения от Михаил VIII и неговите наследници води след 1261 г. до силно намаляване на държавната земя (съответно и на постъпващите от нея данъци) и до оскъдност на приходите в държавната хазна.

Вследствие на монголското нашествие византийският съперник на Изток – Селджукската държава, се намира в процес на разпадане, което само привидно донася преимущество на империята. Селджукският султанат се състои от конгломерат от различни племена, които през втората половина на XIII в. стават значително по-самостоятелни и образуват отделни емирати. Във византийските извори през 1302 г. се среща за първи път името на племенния вожд Осман (1289 – поч. ок. 1326)2, уседнал във Витиния3. Някои изследвания показват, че това заселване станало мирно и в полза на византийското население: турското племе доставяло чрез своето номадско скотовъдно стопанство търсени продукти – сирене и месо (Hopwood 1992). Т.е. имало е заинтересованост от неговото присъствие. Опасението, че в непосредствена близост до столицата се е настанил чужд народ, изглежда според византийските извори, че първоначално не е играело никаква роля. Приписваното в значително по-късни извори газийство на Осман, т.е. качествата на „борец за вярата“, очевидно в началото не е намирало проява.4 Когато в третото десетилетие на XIV в. се стига до пробив в тези отношения, византийският отпор става труден или невъзможен поради причини, които ще бъдат изтъкнати по-нататък. Тези причини са във връзка с династичните противоречия във Византия, които представляват основна черта на политиката през XIV в. С управлението на династията на Палеолозите от 1259 г. изборната монархия де факто се превръща в наследствена монархия, в империя, състоящата се от родови кланове. Териториалното обединение на Византийската империя води (в още по-силна мяра, отколкото преди 1204 г.) до това, че представителите на висшето общество сега винаги са събрани в Константинопол и се стига до често менящи се групови формирования и сблъсъци, които намират поддръжка и сред техните мрежи в другите земи на империята. Така през XIV в. най-малко четири пъти избухват граждански войни и брожения: между 1321 и 1328 г., 1341 и 1357 г., 1373 и 1381 г. и през 1390 г. Съответните византийски групировки търсят за свои съюзници българите, сърбите, турските емирства, както и Венеция и Генуа. Тази политика на вътрешно разложение води (покрай териториалните завоевания на сърбите и българите на север), на първо място, до консолидиране на османската мощ. В края на века тя толкова укрепва, че между 1394 и 1402 г. османлиите за пръв път обсаждат Константинопол.

IV. Упадък, агония и залез

По това време Византия териториално е ограничена изцяло в несвързани една с друга области в Европа, а османското завладяване (със или без чужда помощ) е в основата си неминуемо. Поражението на османлиите срещу войските на Тамерлан през август 1402 г. край Анкара удължава агонията на империята с половин столетие.

Османското поражение, което има за следствие пленяването и смъртта на Баязид I (1389 – 1402), довежда до съперничества вътре в султанския двор за наследството и до опълчване на турските емирати в Мала Азия срещу османското владичество (Kastritsis 2007). От отслабването на османската мощ Византийската империя не получава никакви заслужаващи споменаване териториални придобивки. От военна гледна точка, тя не е в състояние да анексира османските владения в Европа и не може вече да извлича конкретна полза от установилата се ситуация. Само раздорът в османския султански двор за наследяването на властта прекъсва за около двадесетина години по-нататъшната експанзия. Западът нито политически, нито военно е подготвен за османското поражение; въпросът за унията е твърде далеч от разрешаване. По всичко изглежда, че привидното крушение на османската мощ по-скоро забавя опитите на Запада да защити Византия.

С встъпването на Мурад II на власт (1421 – 1444, 1446 – 1451), чийто тридесетгодишен султанат допринася за вътрешното заздравяване на Османската държава, започва агонията на Византийската империя. В тази фаза на нарастващо и пълно османско обкръжение с особена сила възниква въпросът за чужда помощ. В научните изследвания нейната голяма липса винаги се определя като външен фактор за гибелта.

Търсенето на западна помощ в борбата срещу османлиите започва през втората половина на XIV в. и става повод за множество пътувания на византийските василевси. Обаче оттогава военната подкрепа е свързана неразделно с църковната уния – връщане на византийската църква към догматите на Рим. Дори когато на събора във Флоренция (1439 г.), противно на позицията на мнозинството на византийската аристокрация и на църковния клир, е сключена унията, помощта така и не идва. Фаталното обвързване на унията и оказването на военна помощ, които за Византия представляват непоносима принуда, в научното дирене многократно се изтъква като причина за залеза. По-съществени и досега непоставяни са обаче въпросите: каква помощ би устроила Византийската империя и в кое време тя би била необходима. Мала Азия е загубена през първата половина на XIV в., когато въпросът за западната помощ не е актуален, а нейното отвоюване никога не е обмисляно сериозно дори от византийска страна.

Решаващо е установяването на турските племена в Европа след 1354 г. Едва с обкръжението на Византийската империя от турците в Азия и Европа се подготвя нейният край. Вероятно тогава 10 000 западни наемници биха били достатъчни, за да се защитят европейските имперски владения. Съвсем отделно от църковно-политическите проблеми обаче, концепцията за военна помощ в смисъла на личен интерес е непозната на Запада около средата на XIV в. и е дори манталитетно недостъпна. Едва битките край Марица (1371 г.), на Косово поле (1389 г.) и край Никопол (1396 г.) правят опасността очевидна и за широките кръгове. Когато в ранния XV в. се конкретизират предложенията за помощ, успехът на всяка подкрепа вече е безперспективен. Недостатъчната помощ от Запада е най-малко виновна за гибелта на Византийската империя, макар че в литературата тя често се споменава като единствената причинна.

V. Заключителен обзор

Хронологически погледнато, има три фази, които водят към гибелта:

– от средата на X в. до 1204 г.;

– от 1261 г. до 1402 г.;

– от 1402 до 1453 г.

Като негативни външни фактори, които никак или едва могат да се повлияят от Византия, трябва да се споменат:

1. преселническото движение на тюркските племена през XI в., които след успешни стълкновения с византийските войски се установяват задълго в имперската територия;

2. кръстоносното движение и неговите сетнини, които вместо да върнат територии на византийците, им отнемат територии;

3. агресивната експанзионистична политика на Карл Анжуйски и на неговите съюзници, която препятства вътрешното обновление на възстановената Византийска империя.

Като положителни външни фактори, които временно възпират процеса на гибелта, трябва да се посочат:

1. завладяването на Константинопол през 1204 г., което преустановява процеса на раздробяване;

2. нахлуването на татарите към 1400 г., което донася на Византийската империя почти двадесетгодишен мир.

Като негативни вътрешни фактори са изтъкнати:

1. упадъкът на стратиотските владения през X в.;

2. създаването на армия, необвързана с поземлени владения, и привличането на наемници, което води до високо финансово бреме;

3. концентрирането на поземлени владения в ръцете на управляващата аристокрация, която чрез опрощаване, прехвърляне и укриване на данъци довежда до спад на държавните приходи, които обаче биха могли да се използват тъкмо за създаването и издръжката на армията. Този феномен бе разглеждан на времето сред една част от изследователите под наименованието „феодализъм“ като почти единствен отговорен фактор за разпада и гибелта.

Гибелта на империята е процес, който се проточва през почти толкова столетия, колкото и възходът. Той е причинен от постоянни териториални загуби, които, от своя страна, се обуславят от недостатъчната защитна сила на държавата. В това отношение Византийската империя стои в една редица с други велики империи като Хабсбургската или Османската. Това, което отличава Византия от тях, е окончателната ѝ гибел както от държавна, така и от политическа гледна точка.

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. също Schreiner 1998; Maier 2000; Necipoğlu 2009. По настоящата тема авторът вече има свои изследвания (Schreiner 1998), но предложената тук статия е допълнен и актуализиран вариант на тези изследвания, сега предложен специално на вниманието на читателите на сп. „История“.

2. Трудно може да се постави начална година на „управлението“ на Осман. Обикновено се приема 1299 г., но и това е твърде условно. Годината на смъртта му също не е сигурна, но се смята, че е 1323 или 1324.

3. За датировката вж. Schreiner 1977, p. 218. Срв. İnalcık 1993, който предлага лятото на 1301 г.

4. Историографските дискусии за естеството на ранната османска държава и за ролята на религиозния фактор в нейната експанзия продължават близо столетие, откакто Пол Витек лансира „газийската теза“ през 30-те години на XX в. За актуално обзорно изследване по темата с препратки към по-ранната литература вж. Darling 2011.

ЛИТЕРАТУРА

ОСТРОГОРСКИ, Г., 1998. История на Византийската държава. София: Прозорец.

DARLING, L., 2011. Reformulating the Gazi Narrative: When Was the Ottoman State a Gazi State? Turcica, vol. 43, pp. 13 – 53. DOI: 10.2143/ TURC.43.0.2174063

DEMANDT, A., 2007. Die Sp‰tantike. Römische Geschichte von Diocletian bis Justinian 284 bis 565 n. Chr. München: C. H. Beck.

HOPWOOD, K., 1992. Low-level Diplomacy between Byzantines and Ottoman Turks: the Case of Bithynia. In: J. Shepard & S. Franklin (eds.). Byzantine Diplomacy. Aldershot: Variorum, pp. 151 – 155. ISBN 0-86078-338-3.

İNALCIK, H., 1993. Osmān Ghāzī’s Siege of Nicaea and the Battle of Bapheus. In: E. ZACHARIADOU (ed.). The Ottoman Emirate (1300 – 1389). Rethymnon: Crete University Press, pp. 77 – 99. ISBN 760-7309-58-8.

KASTRİTSİS, D., 2007. The Sons of Bayezid. Empire and Representation in the Ottoman Civil War of 1402 – 1413. Leiden & Boston: Brill, 2007. ISSN 978 90 04 15836 8.

MAIER, F. G., 2000. Byzanz: Selbstbehauptung und Zerfall einer Großmacht. In: R. LORENZ (ed.). Das Verd‰mmern der Macht. Vom Untergang großer Reiche. Frankfurt am Main, pp. 44 – 57.

MATSCHKE, K.-P., 1989. Der Untergang einer Großmacht. Thesen und Hypothesen zur Stellung von Byzanz in einer vergleichenden Niedergangsgeschichte von Staaten und Gesellschaften. Zeitschrift für Geschichte (ZfG), vol. 37, pp. 890 – 904.

NECİPOĞLU, N., 2009. Byzantium between the Ottomans and the Latins. Politics and Society in the Late Empire. Cambridge: Cambridge University Press, 2009. ISBN 978-0-521-87738-1.

OSTROGORSKY, G., 1965. Geschichte des byzantinischen Staates. München: C. H. Beck.

SCHREINER, P., 1977. Die byzantinischen Kleinchroniken. T. 2: Historischer Kommentar. Wien: Verlag der „AW. ISBN 3-7001-0206-2.

SCHREINER, P., 1998. Schein und Sein. …berlegungen zu den Ursachen des Untergangs des byzantinischen Reiches. Historische Zeitschrift, vol. 266, no. 1, pp. 625 – 647. DOI: 10.1524/hzhz.1998.266.jg.625.

REFERENCES

DARLING, L., 2011. Reformulating the Gazi Narrative: When Was the Ottoman State a Gazi State? Turcica, vol. 43, pp. 13 – 53. DOI: 10.2143/ TURC.43.0.2174063.

DEMANDT. A., 2007. Die Sp‰tantike. Römische Geschichte von Diocletian bis Justinian 284 bis 565 n. Chr. München: C. H. Beck.

HOPWOOD, K., 1992. Low-level Diplomacy between Byzantines and Ottoman Turks: the Case of Bithynia. In: J. Shepard & S. Franklin (ed.). Byzantine Diplomacy. Aldershot: Variorum, pp. 151 – 155. ISBN 0-86078-338-3.

İNALCIK, H., 1993. Osmān Ghāzī’s Siege of Nicaea and the Battle of Bapheus. In: E. ZACHARIADOU (ed.). The Ottoman Emirate (1300 – 1389). Rethymnon: Crete University Press, pp. 77 – 99. ISBN 760-7309-58-8.

KASTRİTSİS, D., 2007. The Sons of Bayezid. Empire and Representation in the Ottoman Civil War of 1402 – 1413. Leiden & Boston: Brill, 2007. ISSN 978 90 04 15836 8.

MAIER, F. G., 2000. Byzanz: Selbstbehauptung und Zerfall einer Großmacht. In: R. LORENZ (ed.). Das Verd‰mmern der Macht. Vom Untergang großer Reiche. Frankfurt am Main, pp. 44 – 57.

MATSCHKE, K.-P., 1989. Der Untergang einer Großmacht. Thesen und Hypothesen zur Stellung von Byzanz in einer vergleichenden Niedergangsgeschichte von Staaten und Gesellschaften. Zeitschrift für Geschichte (ZfG), vol. 37, pp. 890 – 904.

NECİPOĞLU, N., 2009. Byzantium between the Ottomans and the Latins. Politics and Society in the Late Empire. Cambridge: Cambridge University Press, 2009. ISBN 978-0-521-87738-1.

OSTROGORSKY, G., 1965. Geschichte des byzantinischen Staates. München: C. H. Beck.

OSTROGORSKY. G., 1998. History of the Byzantine State. Sofia: Prozoretz. [In Bulgarian].

SCHREINER, P., 1977. Die byzantinischen Kleinchroniken. T. 2: Historischer Kommentar. Wien: Verlag der „AW. ISBN 3-7001-0206-2.

SCHREINER, P., 1998. Schein und Sein. …berlegungen zu den Ursachen des Untergangs des byzantinischen Reiches. Historische Zeitschrift, vol. 266, no. 1, pp. 625 – 647. DOI: 10.1524/hzhz.1998.266.jg.625.

WHY DID BYZANTIUM PERISH

Prof. Peter Schreiner
SCOPUS ID: 56855674100
Universit‰t zu Köln
Köln, Germany
E-mail: Peter.Schreiner@uni-koeln.de

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.