2014/6, стр. 626 - 647

СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ НА ПУЛИЕВИ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

Резюме:

Ключови думи:

Спомоществователските списъци в старопечатните книги от епохата на Възраждането отдавна са оценени като важно градиво за диренията в сферата на културната, стопанската и социалната история1). Не по-малко ценни са за изследователя и податките, касаещи просопографски проблеми. Въпреки че българската историография е направила много за изследването на този изворов материал, все още има проблеми, които се нуждаят от допълнително и подробно проучване. Такъв е случаят със спомоществователната активност на представителите на Пулиевия2) род. Наистина в някои изследвания е обърнато внимание на този въпрос, но съвсем лаконично и общо3). От тази гледна точка, в настоящия текст ще анализирам спомоществователските списъци в 45 книги, обхващащи периода 1835 – 1875 г.4) Така предложените хронологични рамки се налагат от факта, че първата книга, в чийто списък се открива представител на рода, е четвъртата част на „Славяноболгарское детеводство“, публикувана през 1835 г. Що се отнася до горната граница – тя се обуславя от последното установено присъствие на член на Пулиевата фамилия като спомоществовател5). Важни са две уточнения. Първо, тъй като през Възраждането са отпечатани 202 книги на български със спомоществование6), а Пулиеви се явяват подписници в 42 от тях, това означава че представителите на карловския род са спомоществователи в 20,8% от книгите, издадени чрез всенародна подписка. Второ, в таблица 1 съм включил три издания на гръцки език, където е регистриран Николай Павлов Пулиев7).

В това проучване ще предложа отговор на следните въпроси: Какъв тип книжовна продукция е била обект на интерес от страна на Пулиеви? Каква е динамиката в спомоществователната активност на представителите на карловския род? Какво е социалното им положение и как то е отразено в спомоществователните списъци? Каква промяна настъпва в мисленото на тези „тежки търговци“? Ще се опитам също така да допълня някои щрихи от родовите връзки, живота и професионалната ангажираност на членове на прочутата чорбаджийска фамилия.

В една своя публикация Н. Данова се въздържа от това да се солидаризира с гръцкия изследовател Филипос Илиу, който твърди че „включването на някого в списъците на спомоществователи не всякога е означавало задължително четене на дадената книга“8). Считам, че Пулиеви са били запознати с литературата, в която се явяват като спомоществователи, и което е по-важно – били са повлияни от модерните за Европа през XIX в. идеи. Надявам се с изложението по-долу да обоснова това свое твърдение.

Според данните, обобщени в таблица 2, най-голям интерес за Пулиеви представлявала учебникарската книжнина – става въпрос за 20 издания (44,44%)9). Пулиеви се изявяват като подписници в аритметическите ръководства на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович („Славеноболгарское детеводство... “, Част IV10)), „Стихийна аритметика“ (1843) на Сава Радулов, „Кратка елементарна геометрия“ (1873) в превод на Ив. Гюзелев. Различни представители на Пулиевия род се подписвали за едно, три и пет издания (таблица 1), което е податка за това, че тези книги са били предназначени или за лично ползване, или пък за подарък (или дар на училище, читалище и пр.). Онова, което е важно в случая, е фактът, че посредством тази литература българинът през Възраждането е усвоявал знания и умения, характерни за търговското поприще. В посочените учебници например бихме могли да открием информация за мерните и парични единици и т. н.11) Работейки с архивни материали от фонда на братя Пулиеви, бих отбелязал, че явяващите се често като спомоществователи Христо и Николай Тодорови Пулиеви познавали тази информация и прилагали на практика усвоените знания в своята търговска дейност. Не случайно, всяко тяхно писмо е придружено от къде по-подробна, къде по-лаконична информация зациркулацията на монети, количества продадена стока и т. н.12)

В четвъртата част на „Славяноболгарское детеводство“ се появява като спомоществовател „Иоаннъ Теодорович Пулиоглу“. Очевидно е, че става въпрос за третия син на Тодор Пулиев, роден през 1820 г.13) Това, че Иван Пулиев присъства като спомоществовател във въпросното издание, е също податка за неговото ранно ориентиране към търговския занаят и не е случаен фактът, че по силата на контракта от 1. 01. 1839 г., сключен между братята Христо и Николай Т. Пулиеви и Евлогий Георгиев, „Николай Пулиев ще да има в Галац за слуга Ивана брата своего“14). В случая става въпрос за приобщаването на Иван на една млада възраст (19 години) в семейния бизнес, защото чиракуването било необходимо условие за „обиграването“ на дадената личност в търговския занаят. Определено може да се каже, че „Аритметическото руководство“ е спомогнало за неговото обучение в търговските практики, тъй като са дадени разяснения и конкретни задачи от търговско естество15).

В аритметиките от 30-те и 40-те години на XIX в. (както и в по-късните такива) се прокрадва информация, касаеща отношенията между съдружниците, вложения капитал и подялбата на печалбата16). В тези учебници са включени и задачи, които илюстрират теоретичното изложение. Ще посоча само един пример. Във втората част на „Болгарска аритметика“, издадена през 1845 г. от Христодул Костович Сичан-Николов под надслова „Съдружество“, е отбелязано: „Троица сдружници положиха в търговия первий 12 000, вторий 8000, а третий 4000 гроша, и придобиха 5430 гроша. Пита се по колко се пада всекиму да земе според количеството, което е положил в съдружието?“17). По-нататък следват конкретните сметки и разяснения по задачата18). Тези модерни за времето си търговско-правни знания са били характерни за българските търговци, включително и за братя Пулиеви. Считам, че податка за това влияние е информацията, фигурираща в договора от 1. 01. 1839 г., с който е създадено съдружието „Пулиеви – Георгиеви“. В член 1 е отбелязан вложеният капитал от тримата съдружници – Христо и Николай Тодорови Пулиеви и Евлогий Георгиев 19). В следващия, 2 член излишно е посочено, че „Ще се дели на троица на секиму според капиталът“20).

В историографията е отбелязан фактът, че търговските знания се разпространяват и чрез учебниците по всеобща история, които разглеждат актуална за времето история, което предполага включването на информация, касаеща постиженията в сферата на науката, техниката и търговията през XIX в.21) Съгласен съм с това твърдение и бих отбелязал, че най-вероятно Николай Т. Пулиев и Христо Д. Пулиев се явяват спомоществователи в „Кратка всеобща история“ в превод от руски език на Георгий Йошев (по една бройка, вж. таблица 1) не само защото проявявали интерес към историческото познание, но и защото чрез досега си с въпросната книга получавали актуална информация за стопанската обстановка в Европа. Вече бе споменато, че посредством учебникарската книжнина в българските земи навлизали модерни идеи от Западна Европа. В този смисъл интересни са податките за напредъка на Англия, Франция, Германия в сферата на „науките, изкуствата, търговията (курсивът е мой – И. Н.) и фабриките“22). В тази последна тема, озаглавена „Успехи просвещения и образования въ най-новото время“, е обърнато специално внимание на изложението в Лондон от 1851 г. и произведенията, които биха могли да се зърнат там23). Преводачът Г. Йошев е допълнил руския текст с някои по-близки до българите примери: „Фабриките като ся умножили и търговията ся усилила. Който е ходил в Цариград видял е колко множество кораби дохождат из Англия, Франция, Испания, Германия, Русия, Гърция и други държави, с различни стоки, които се растурят по всичката пространна Отоманска империя“24).

Николай П. Пулиев и Христо Т. Пулиев се явяват спомоществователи в „Първичка българска граматика“ на Иван Богоров съответно с 1 и 5 бройки (таблица 1). Тези податки също са интересни с оглед на това, че именно историята, географията и граматиката „са трите основни сфери, крепящи националната идентичност“25). Нещо повече – Христо Т. Пулиев се е записал за 5 бройки, което може би се дължи на факта, че синът на Тодор Пулиев, подбуден от патриотични чувства, е предплатил издаването на книга освен за себе си, но и за свои роднини, приятели или пък като дар за Карловското училище например.

В „Писмовник“ на Сава Доброплодни намираме Николай Т. Пулиев, записан с 3 бройки, Христо Д. Пулиев – 1 бр., и Николай Павлов Пулиев – 1 бр. (таблица 1). Посочените цифри вероятно подсказват, че става въпрос за книги, предназначени за лично ползване (1 бройка) или за подарък на роднина или приятел (имайки предвид трите бройки). В този тип литература също може да се открие информация, която е била от изключителна полза за търговеца „според новото време“26). В своето съчинение Сава Доброплодни обръща специално внимание на търговските писма. Дава разяснение и конкретни примери. Освен това заявява, че „Първо правило, или първа глава и основание освен парите е почтенността“27). Това изречение дава информация за манталитета, битуващ във възрожденското общество, и онова, което търговците от епохата са ценели28).

В „Скороучащый французин“ (1863) също срещаме като спомоществователи от Пулиевата фамилия – „Н. Поллиев“, записал се от Букурещ за 4 бр., заедно с Христо Георгиев (също 4 бр.) и „Госп. Т. Х. Пулев“ – 1 бр., фигуриращ като спомощник от Галац (таблица 1). Интересен е фактът, че и Е. Георгиев, и Н. Пулиев се подписали за 4 бройки, което подсказва, че част от изданията били предназначени за близки, роднини или приятели. Върху дейността на Тодор Хр. Пулиев ще се спра по-нататък. Важно е да се отбележи, че в посоченото съчинение читателят би могъл да намери граматика, разговорник, речник и писмовник. Сред примерните писма в раздела „Разны образцы за писма“ срещаме такива, които са свързани с търговските практики на възрожденските предприемачи: циркулярни (Circulaires), известителни (Des informations), полици (Lettres de change, Assignations), квитанции (Qiuttances)29). Присъствието на Пулиеви във въпросното френско издание е породено от засиленото политическо, търговско и културно присъствие на Франция в европейския Югоизток през третата четвърт на XIX в.30)Очевидно е, че разширените търговски контакти на Георгиеви след 1856 г. подтикнали Пулиеви да вървят в крак с модерната търговия и в този смисъл не бива да ни учудва спомощестователната активност в по-горе споменатото съчинение.

Особено внимание заслужава спомоществователната активност на Пулиеви, регистрирана в „Диплография“ (1850) на братя Караминкови и „Търговско ръководство“ в превод на А. Гранитски (1858 г.). Както личи от таблица 1, и при двете издания различни представители на Пулиевия род са се записвали като спомоществователи за 1 книга, което подсказва, че тези екземпляри са били предназначени за лично ползване. Това, от своя страна, е логично с оглед на факта, че Пулиеви се славели като едни от най-активните търговци през Възраждането и в този смисъл въпросните наръчници са им били необходими, за да актуализират и/или допълнят знанията си. И в двете издания фигурира личността на Стефан П. Василев (записал се също с по 1 бройка), който е бил съдружник на Пулиеви и Георгиеви. Ст. Василев е вписан и в двете книги като спомощник от Карлово, което подсказва, че е подпомагал своите партньори, пребивавайки във въпросния град. Запазени са и други документи, които потвърждават тази негова дейност31). В посоченото издание героите на настоящия текст са могли да открият информация за същността на диплографията, различните видове счетоводна и търговска документация (разносна, дневна, главна книга, книга за писма), менителници и др. С тази богата справочна база въпросното търговско ръководство представлява едно ценно и полезно четиво за търговеца от епохатана Възраждането. Голям интерес представлява и преводът от гръцки на Анастас Гранитски, който предоставял полезна информация за търговията, икономическата география на Европа, използвани мерки и теглилки, счетоводство, основни видове документи и т. н.32) Интересни са и „прибавленията“ на А. Гранитски, където преводачът е допълнил информация за балканските владения на Османската империя33). В този смисъл отново бих желал да отбележа, че многобройните документи, запазени в архива на братя Пулиеви, потвърждават факта, че представителите на този род са имали стабилни познания по търговско счетоводство, аритметика и пр.

През 70-те години на XIX в. като щедър спомоществовател се изявява Тодор Хр. Пулиев (таблица 1). Той е третият син на Христо Т. Пулиев от втората му съпруга34). Първоначално учил в Карлово, след това в Пловдив при Найден Геров и в Букурещ – в гръцко училище. През 1862 г. завършил търговско училище във Виена и се утвърдил като виден за времето си търговец35). Определено може да се каже, че доброто образование, което тази личност получила, спомогнало за формирането му не само като добър търговец, но и като щедър меценат.

На първо място, желая да обърна внимание на една интересна податка, съдържаща се в писмо, изпратено от Константин Фотинов до Райно Попович с дата 10 март 1843 г.36) В това писмо К. Фотинов моли Р. Попович да поднесе поздрави на „твърде почтения господин Т. Пульоглу, за родолюбието на когото имам сведения по слух” (курсивът е мой – И. Н.)37). По-нататък в текста авторът отправя следната молба към Райно Попович и Т. Пулиев (?): „Смея да помоля колкото Ваша ученост, толкова и неговата родолюбива и ученолюбива душа да станете настоятели за географията, която ще се издаде и след малко ще се напечата на български, да съберете спомоществователи, които ще бъдат твърде радостни... “ (курсивът е мой – И. Н.)38) .

Кой всъщност е Т. Пульоглу? Може да се допусне, че К. Фотинов е имал предвид бащата на Христо, Николай и Иван – Тодор Пулиев. Той обаче починал „към 1828 г. на около 55-годишна възраст“39). В литературата е отбелязано, че става въпрос за Тодор Христов Пулиев – сина на Христо Тодоров Пулиев, роден през 1839 г. 40) Ако приемем това твърдение за достоверно (става въпрос за 4-годишно дете!), то потвърждава констатацията на Никола Начов: „Мнозина, поласкани да видят имената си напечатани поне в книгата и тъй да оставят какъв-годе спомен у потомството – прибързвали та записвали спомощници себе си, понякога свой жени и деца – дори и пеленачета – братя, сестри и други сродници (курсивът е мой – И. Н.) и приятели, па и слуги“.41) От друга страна, както личи от писмото, К. Фотинов не се е познавал лично с Пулиеви, а е чул добри отзиви за Т. Пулиев (?), което ме кара да предположа, че може да става въпрос за някои от другите представители на рода – Христо, Николай или Иван (?) Тодорови (Т.) Пулиеви. Прави впечатление начинът, по който К. Фотинов характеризира Т. Пулиев (?) – като една „родолюбива и ученолюбива душа“42), което е податка за уважението, с което се е ползвал представителят на карловското семейство. Интересно е, че не откриваме членове на фамилията като спомоществователи в „Общое землеописание...“43). Може би не са проявили инициативност по различни причини44), не са успели да се запишат или пък имената им не са отпечатани в книгата45).

Евгения Давидова посочва важната роля на търговците в разпространението на вестници сред българското общество през Възраждането46). Изхождайки от косвените податки в споменатото по-горе писмо, бих добавил, че търговците са били „вербувани“ от изтъкнати интелектуалци (като К. Фотинов например), за да спомогнат за дисеминацията на книжовната продукция, използвайки своите запознанства, контакти и търговски/социални мрежи.

Със сигурност обаче срещаме Т. Хр. Пулиев в спомоществователните списъци на 6 учебни пособия в периода 1863 – 1875 г. (таблица 1). Първата книга е „Скороучащый французин“, за която стана въпрос. Тъй като Т. Хр. Пулиев е заръчал една бройка, става въпрос за лично ползване, което дообогатява представата ни за тази образована личност, проявяваща интерес към френския език. Тъй като посочената личност се е занимавала с търговия, бихме могли да предположим, че това учебно помагало е било от нужда за търговските му дела. От трите списъка научаваме, че синът на Христо Пулиев е предплатил издаването на екземпляри за важни през епохата на Възраждането институции – училища, женското дружество в Карлово, ученолюбивата дружина в Карлово. Освен това в два от списъците е записан с внушителния брой 144 книжни тела, които са предназначени „за училищата въ Карлово и по селата“. (таблица 1). Този тип щедри дарения също така са пример за гражданската активност на образованите и състоятелни българи, които записвали значителен брой екземпляри, които били изпращани на училища, читалища и пр. институции47).

Някои от представителите на Пулиевата фамилия са проявявали интерес към религиозната книжнина (общо 6 книги, т. е. 13,33%), поради което ги намираме като спомоществователи в съчинения с религиозно съдържание (таблица 2). Тази оценка важи за Николай П. Пулиев, който фигурира в няколко списъка с една бройка, което иде да покаже неговите интереси към религиозния тип книжнина. Освен това в „Повест или поучение християнское“ в превод на Петър Давидов на първо място в списъка със спомоществователи е записан „Г. Христо Т. Пульоглу надз. школски“ с пет броя книги. Книгата е издадена през 1855 г., но тогава Хр. Пулиев вече не е бил между живите48). Може да се предположи, че е станала грешка49) или че името му е било взето от списъка на друга книга и механично препечатано50). Възможно е също така включването на неговото име да е своего рода израз на уважение към починалия.

Особено интересни са онези книги с морално-дидактична насоченост и пособия, нужни на модерния буржоазен човек51). Общият брой на тези книги е 10 (22,22%) (таблица 2). Наистина, техният брой не е голям, но списъците им със спомоществователи са твърде интересни. Откриваме 7 представители на Пулиевия род като спомощници в съчинението на Райно Попович „Христоития“ от 1837 г., като броят книги, с които са записани, варира между 1 и 4. Това засилено присъствие на Пулиеви във въпросния списък може би се дължи на факта, че локалният патриотизъм ги е подтикнал да се запишат, подпомагайки делото на даскал Райно Попович52). Освен това след абаджийския еснаф в Карлово са отбелязани „Павли Колювич Полюглу“ и „Христо Д. Пулюглу“, което е също доказателство за това, че между Пулиеви е имало и занаятчии53). На следващо място забелязваме активна спомоществователна активност на Пулиеви в първото издание на „Месецослов или календар вечний“54). И тук става въпрос за 7 членове на голямата фамилия, като бройките варират между 2 и 10. Интересно е да се отбележи, че във въпросния списък се споменават имената на „Братя Д.: Пульогларъ г. Христо, г. Василий и г. Петраки от Карлово“55). В случая вероятно става въпрос за наследниците на Димитър Николов Полихронов (Пулиев) – Христо, Васил и Петракий, т. е. Петър (?). Нито Христо Фъргов в родословното дърво на Пулиеви, нито Михаил Въгленов и П. Чолов отбелязват Петър като трети син на Д. Пулиев56).

В „Месецослов“ е включена информация, касаеща датите, на които се провеждат различните панаири в Българско, както и часовете, на които се намират Цариград и Свищов, от една страна, и редица градове в българските земи, подредени в азбучен ред, от друга57). Сред тях фигурира и Карлово, като е отбелязано, че този град се намира на 81 часа разстояние от Цариград и 29 часа от Свищов58). Тази, макар и лаконична, но практична, информация е била от полза на търговците от епохата на Възраждането, което обяснява голямата спомоществователна активност на Пулиеви. Известно е, че членовете на карловската фамилия са поддържали активни търговски контакти със свои „приятели“ в Свищов като Христо Попович и Боро Ненович, които отговаряли за експорта на различни занаятчийски и земеделски изделия във Влашко59).

Христо и Николай Т. Пулиеви се срещат като спомоществователи с по 1 книга в „Игиономия“ в превод от гръцки и френски на Сава Доброплодни. Интересът към този тип книжнина е също показателен за промяната в мисленето на българина през Възраждането и нуждата от подобен тип книги, които да задоволят нуждите на българската буржоазия.

Каталина и Виктор Велкулеску отбелязват в едно свое проучване, посветено на румънските спомоществователи, че през 30-те години на XIX в. занаятчиите и търговците проявявали засилен интерес към литература с филологически, педагогически и морален характер, тъй като съдържала конкретни насоки за социалноодобрено поведение60). Данните, приведени в таблица 2, потвърждават тезата на румънските учени. Както вече бе споменато, Пулиеви се явяват спомоществователи на първо място в 20 книги с педагогически характер и на второ място – в 10 старопечатни издания с морално съдържание. Засиленият интерес към този тип книжнина се дължи на процесите на обнова в икономиката, културата, образованието, бита61). Според Дочо Леков „проникващите стоково-парични отношения предопределят появата на нови обществени институти, на нов морал и светоглед“ на „нов статут в поведението, във взаимоотношенията в семейството и в обществото“62). Смятам, че засиленият интерес към въпросния тип литература е пример за модернизацията в мисленето на възрожденските българи през XIX в.

Пулиеви се явяват и спомоществователи в 5 художествени произведения (11,11%) (таблица 2). Онова, което е важно, е фактът че не само представителите на по-младата генерация Пулиеви, но и техните по-възрастни роднини като Христо и Николай Т. Пулиеви се явяват като активни спомоществователи, заинтересовани от този род литература. Пример за това е най-ранната книга– „История на великий Александра Македонца“ (1844) в превод от гръцки на Христо П. Василев Протопопович. Тъй като посочената личност е изтъкнат школски преподавател в Карлово, това обяснява активността на Хр. Т. Пулиев, характеризиран като „епитроп училищний“63), записан с 5 бройки. За 10 бройки са записани „Г. Никола и Г. Иванчо синове Т. Пулиеви“64). В списъка фигурират също така Васил Д. Пулиев, за когото вече стана дума – с 1 бр., и Никола П. Пулиев – също с 1 бр. Споменатите податки биха могли да насочат разсъжденията ми в няколко насоки. Първо – прави впечатление това, че през 1844 г. Хр. Т. Пулиев се изявява като училищен епитроп. Това показва, че през 40-те години на XIX в. Пулиеви се превръщат в много важен фактор в обществения живот на Карлово. Освен това спомоществователната им активност е признак не само за нарасналата икономическа мощ, но и за родолюбивия им дух. По-малките братя на Христо – Никола и Иван, също се изявяват като щедри спомоществователи, което се дължи на факта, че са проявявали интерес към този вид произведения. Такъв извод, мисля, е уместен и по отношение на спомоществованията на Пулиеви, записани в „Райна – княгина българска“, комедията „Михал“ от Сава Доброплодни, „Последни часове на живота на император Николай Първий“ (таблица 1).

Пулиеви проявявали интерес към историята и фолклора на българските земи. (Вж. таблица 2, графа „Други“, където са включени 4 старопечатни издания65), т.е. 8,9%, сред които: „Заради возрождение...“ и „Български народен сборник...“). Освен това уклонът на представителите на семейството към исторически съчинения е проявен във връзка с издаването на „Критически издирвания“, където са записани Н. Т. Пулиев, синът на Хр. Т. – Никола Хр. Пулиев, както и Лазар П. Пулиев и Димитър В. Пулиев. Интересът към това историческо съчинение и показателен, смятам, за пробуждането на българския народ и осъзнаването му като отделна нация със своя собствена древна и славна история.

Във „Венец азбучний“ (1863) за първи път се натъкнах на жена спомоществовател от Пулиевия род. Става въпрос за Мария Х. Пулиева – дъщеря на Хр. Т. Пулиев66), записала се за 1 бройка. Освен Мария Хр. Пулиева и други женски представители от карловския род виждаме в списъка на „Български народен сборник“. Става въпрос за: М. Н. Пулиева67), Мария В. Пулиева68), като се посочва, че са „От Карлово членове от Женското дружество“ 69). Тази податка е доказателство за все по-важната роля, която жената заемала във възрожденския публичен живот след 1856 г. Както показват най-новите проучвания, А. Пулиева и М. Н. Пулиева участвали активно в дейността на женското дружество „Възпитание“ в Карлово в периода 1869 – 1874 г.70) Известно е, че А. Пулиева била председателка, а дъщеря є – М. Н. Пулиева – вероятно писарка на дружеството71), чиято цел била да се грижи за образованието и възпитанието на жените. От тази гледна точка спомоществователната активност, посочена по-горе, не бива да ни учудва.

Според данните, обобщени в таблица 3, различни представители на Пулиевия род се явяват като най-активни спомоществователи в периода 1840 – 1849 и 1850 – 1859 г. съответно в 13 и 17 книги. Посочените цифри идат да покажат нарасналата роля на представителите на рода в просветния и културния живот. Не случайно най-големият син на Тодор Пулиев – Христо, както бе посочено, е титулуван като „епитроп училищний“ в „История на великий Александра Македонца“ (1844 г.). Въпросната ангажираност се дължи не само на това, че „те са чорбаджии, хора, тежки, възпитани в турския дух на достойнство“, които „водят една чорбаджийска социална политика на престиж, влияние и стопанско подпомагане всред населението“72), но и защото повеите на Новото време изисквали активна гражданска позиция73). В този смисъл не съм съгласен с внушенията в литературата, според които Пулиеви са привърженици само и единствено на старото, а пък техните роднини Георгиеви – на новото и прогресивното74). Въпросната спомоществователна активност е, мисля, доказателство за това, че традиционното и модерното съжителствали в мисленето на българина през епохата на Възраждането. Вписвайки тази активност в дебата за положителната/отрицателната роля на чорбаджиите във възрожденските процеси, мисля, че „случаят Пулиеви“ подкрепя становището на Михаил Грънчаров за това, че „сред радетелите на българската възрожденска книга са и чорбаджиите“75).

Данните, които са представени в последните две колонки на таблица 3, от друга страна, може би подсказват, че във връзка с по-ограничената обществена дейност и залеза на предприемаческите дела на Пулиеви76) динамиката в тяхната спомоществователна активност била много по-скромна (съответно срещаме ги два пъти в пет издания). Трябва обаче да се направи съществената уговорка, че именно в периода 1870 – 1875 г. изпъква личността на Т. Хр. Пулиев, записал се два пъти със 144 книжни тела, предназначени за дар.

В началото на текста споменах, че спомоществователските листове предлагат възможност за изясняване на въпроси, свързани с живота и професионалната ангажираност на дадената личност/и. Информацията, обобщена в таблица 1, предлага такава възможност. Членовете на Пулиевата фамилия са записвани като спомоществователи както в родното Карлово, така и в Галац, Букурещ и пр., което подсказва къде са пребивавали през различни периоди от живота си. Освен това имената им са предшествани от следната титулатура „Ученици Школски“, „Словеснейшии“, „Почтенородни“/„Всепочтенни“ търговци, което е податка за това с какво са се занимавали.

Що се отнася до титулатурата, в коментираните старопечатни издания е следвана максимата, че гражданските лица следвали духовниците в даденото селище. Така например Христо Т. Пулиев е отбелязван често в началото на дадения списък след представителите на местното духовенство (или след името на изтъкнато светско лице, какъвто е случаят с „Месецослов..., 1840“, където след „почтенородный и любородний г. Георгий Лазаров и предстател оученіа“ е записан Хр. Т. Пулиев)77) или пък на първо място78), което е още едно доказателство за голямото влияние, с което се е ползвал. Титулатурата, характерна за Хр. Пулиев, е следната: „почтенородний и любородний“79), „любороднейший и почтеннейший г. г. Христо Т. Пулиуглу и епитроп училищний“80), „родолюбивий“81). Ангажиментите на Хр. Т. Пулиев по отношение на обществените дела в Карлово, смятам, проличават също от титулатурата му в „Първичка българска граматика“ от И. Богоров, където е характеризиран като „Господ. им (курсивът е мой – И. Н.) г. Христо Т. Пулиев“82). Брат му – Никола Т. Пулиев, с когото били съдружници във фирмата „Пулиеви-Георгиеви“, също присъства на първо място в списъците или пък на едно от първите83). Ще посоча само един пример – в „Общи знания всекому человеку нужни“ непосредствено след Карлово е отбелязан „Благор. Гос. Никола Т. Пульовъ“84). Титулатурата и първото място говорят за високото му обществено положение и уважението, с което се е ползвал.

Особено внимание заслужават трите книги на гръцки език, където Н. П. Пулиев е спомоществовател. Може да се предположи, че двете издания от 1837 г. са представлявали интерес за него и са му били нужни в училище. Тази скромна спомощестователна активност все пак потвърждава становището, че „всички те... са знаяли гръцки език“ 85). Въпросното становище се подкрепя и от някои документи, запазени във фонда на братя Пулиеви в БИА-НБКМ86). Що се отнася до интереса към „Εισαγωγὴ είϛ τήν Οθωμανικήν γραμματικὴν ...“, трябва да се свърже с ролята на турския език като „правителствен“, като език, на който са написани пътните тескерета, тапиите, молбите и отговорите на османските административни власти87).

В заключение бих отбелязал, че списъците със спомоществователи представляват едно ценно градиво за изследователя на Българското възраждане. В немалко от тях срещаме различни представители на Пулиевия род като активни спомоществователи в продължение на четирrдесет години. Убеден съм, че в многобройните архивни материали на братя Пулиеви ще бъдат открити допълнителни данни за тяхната стопанска и обществена дейност.

БЕЛЕЖКИ

1. Поради ограничения обем на статията цитирам само: Капралова, Н. Спомоществователството – неделима част от литературния, културния и обществения живот през XIX в. ― Във: Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане. В чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков. С., 1998, 228 – 234, където е цитирана и постарата литература по въпроса.

2. В статията използвам варианта Пулиев/и. Само там, където дословно цитирам информация от старопечатна книга, посочвам фамилното име така, както фигурира в листа със спомоществователи.

3. Вж. например: Капралова, Н. Спомоществователството и нормата през Възраждането. — В: Историята и книгите като приятелство. Сборник в памет на Митко Лачев. С., 2007, с. 317, 331; Същата, Спомоществователите на Любен Каравелов. ― В: Българското възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на общобългарския комитет и фондация „Васил Левски“, София, т. 7, 2005, 65 – 69.

4. Благодаря на госпожа Недка Капралова от Института за литература към БАН, която бе така любезна да ми предостави данни, касаещи периода 1835 – 1856 г., някои свои впечатления от събраната информация и разяснения по въпроса за общия брой на книгите на български език, издадени със съдействието на спомоществователи. Вж. бел. 6 в настоящия текст.

5. Става въпрос за Тодор Христов Пулиев и съчинението на Amy Black „Разкази за водата и за нейните свойства“ от 1875 г. Вж. таблица 1.

6. Въпросът за общия брой на книгите, излезли със спомоществование през епохата на Възраждането, заслужава специално внимание. Маньо Стоянов отбелязва в „Букви и книги“ ..., с. 166 цифрата 216. Дочо Леков споменава в „Литература. Общество. Култура. Пловдив, II изд., 1996“, с. 145 – 209 книги, а Недка Капралова първоначално – в публикация от 1998 г. (Спомоществователството – неделима част ..., с. 228), посочва 200 книги. По-късно в „Спомоществователството и нормата... “, с. 314 (статия, публикувана през 2007 г.), изтъква цифрата 202 книги. Аз се придържам именно към цифрата 202, доверявайки се на най-новото проучване – това на Н. Капралова, считайки го за най-меродавно.

7. Стоянов, М. Стари гръцки книги в България. С., 1978, № 1318, 155 – 156; № 1330, 158 – 159, № 1997, 241 – 243.

8. Данова, Н. Нови данни за братя Мустакови. ― В: Балканските измерения на фамилията Мустакови. Сборник с материали от международна научна конференция Габрово, 18 – 19 септември 2007 г. С., 2008, 124 – 125.

9. В графата „Учебници“ в таблица 2 съм включил и двете търговски ръководства на братя Караминкови и А. Гранитски, тъй като този род литература е служила като учебникарска книжнина. Вж. по този въпрос: Русев, Ив. Български учебници по търговия от епохата на Възраждането (30-те – 70- те години на XIX в.) ― ИП, 2003, 5 – 6, с. 72, 90. Тук фигурират също: „За воздухът и за неговото влияние на животните и растенията“ (1872), „Разкази за водата и за нейните свойства“ (1875), както и „Εισαγωγὴ είϛ τήν Οθωμανικήν γραμματικὴν ...“.

10. Както в таблица 1, така и в хода на текста, заглавията на книгите ще посочвам в съкратен вариант. Пълните заглавия и всички библиографски данни за тях могат да бъдат намерени в труда на М. Стоянов „Българската възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806 – 1878“, Т. 1, С., 1957.

11. Русев, Ив. Български учебници ..., 43 – 48, особено, 46 – 47.

12. НБКМ-БИА, ф. 183 (Христо и Никола Тодорови Пулиеви), а. е. 28 „ Копия на писма“ (1839 – 1843).

13. Подробно вж. Чолов, П. Родът на Христо Ботев. С., 2000, 42 – 43.

14. БИА, ф. 22 (Найден Добревич Геров), оп. 1, а. е. 794.

15. Вж. Славеноболгарское детеводство... Част IV Аритметическое руководство..., с. 44, 46, 47. Тъй като бе споменато името на И. Т. Пулиев, найвероятно той е спомоществовател в „Извод от физика“ (1849), където е отбелязан по следния начин: „Г. Iован Т. Полизов“ (таблица 1). В родовите бележки, съставени от Богдан И. Горанов – син на И. Т. Пулиев (Горан), е упоменато, че „баща му към 1847 – 1849 г. се пишел Пулезев“, което ме кара да допусна, че може би става въпрос за Иван Т. Пулиев. Вж. Въгленов, М. Родословието на Сава Огнянов. ― ИДА, 1980, 39, с. 246.

16. Русев, Ив. Български учебници ..., 47 – 48.

17. Болгарска аритметика ..., с. 120.

18. Пак там, с. 121.

19. НБКМ - БИА, ф. 22 (Найден Добревич Геров), оп. 1, а. е. 794.

20. Пак там.

21. Русев, Ив. Учебниците..., с. 58.

22. Кратка всеобща история..., с. 350.

23. Пак там, с. 351.

24. Кратка всеобща история..., с. 351. Вж. също: Русев, Ив. Българските учебници..., с. 59.

25. Капралова, Н. Спомоществователството..., с. 329.

26. Взаимства от: Маджаров, М. Спомени. С., 2004, с. 71.

27. Писмовник..., с. 125, както и 150 – 155, където могат да се видят образци на различни видове писма.

28. Давидова, Е. Договори на български търговци за създаване на търговски сдружения през Възраждането. ― Годишник на общобългарския комитет „Васил Левски“, Т. 2, 1996 – 1997, с. 173.

29. „Скороучащый французин...“, 274 – 283, 286 – 287.

30. Русев, Ив. Цит. съч., с. 68.

31. НБКМ-БИА, ф. 183, а.е. 32, 33, 34, 49; Пак там, ф.7, оп. 1, а.е. 218; НАБАН, 34к, оп. 1, а.е. 26, л. 1, 145.

32. Тръговско ръководство за тръгуване... ; Русев, Ив. Счетоводната и търговско-правната литература на Българското възраждане. ― Счетоводна политика, 2006, 1 – 2, 25 – 26.

33. Русев, Ив. Счетоводната и търговско-правната..., с. 26.

34. Родословно дърво на Пулиеви. — Исторически музей – Карлово, личен архив Христо Фъргов, Инв. № 1507; Чолов, П. Цит. съч., с. 57.

35. Вж. например: Йорданов, В. Дарители по народната ни просвета. Биографични бележки. Книга I, С., 1911, 188 – 189; Велев, С. Златна книга на дарителите за народна просвета. Книга I, Пловдив, 1907, 405 – 406; Чолов, П. Цит. съч., с. 57.

36. Вж. № 243. 1843 март 10, Измир. Писмо от Константин Фотинов до Райно Попович в Карлово. ― В: Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. 2. Българска кореспонденция. Разчитане, коментар и предговор: Елена Садковска. Редактор: Надя Данова. С., 2012, 358 – 360.

37. Архив на Константин Георгиев Фотинов ..., 359 – 360.

38. Пак там, както и бел. 4 на с. 360.

39. Въгленов, М. Цит. съч., с. 246; Чолов, П. Цит. съч., с. 40.

40. Архив на Константин Георгиев Фотинов..., с. 360, бел. 3.

41. Начов, Н. Калофер в миналото. С., 1927, с. 349.

42. Архив на Константин Георгиев Фотинов..., с. 360.

43. Общое землеописание..., 210 – 234.

44. Вж. писмо № 350. ― В: Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.1. Гръцка кореспонденция. Разчитане, превод на български, коментар и предговор Надя Данова. С., 2004, 722 – 723. Причина може да е възможността, засвидетелствана в друго писмо от ноември 1843 г., да се взимат книги от училището, колкото да се прочетат, след което ги връщали обратно. Вж. писмо № 35. – В: Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. 2. Българска ..., с. 78; Вж. също писмо № 82. ─ В: Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. 2. Българска..., с. 150.

45. Общое землеописание..., с. 236, където К. Фотинов споменава: „За причина, която ще кажем доле, останаха много имена на стицателите не написани“ (курсивът е мой – И. Н.).

46. Davidova, E. Balkan Transitions to Modernity …, p. 147.

47. Леков, Д. Цит. съч., 123 – 124.

48. Чолов, П. Цит. съч., с. 55. През същата тази 1855 г. „Г. Христо Θ Пулев“ е записан с 2 книги като спомоществовател на „Церковна история“..., с. 273 в превод на Ав. Петрович и Григорий Гог.

49. Водител на взаимните училища от Сава Доброплодни, 1852, с. 90, където авторът отбелязва в бележка под линия: „Един ден мя нямаше в Земун като ся печятиха имената на Спомоществователите, толко погрешки станаха!“.

50. За тази практика научаваме от едно допълнение, което Сава Доброплодни е включил в списъка със спомоществователи на „Игиономията“, с. 225.

51. Взаимствам от Капралова, Н. Спомоществователството..., с. 317.

52. Взаимствам израза от: Капралова, Н. Спомоществователстовото..., с. 331.

53. Чолов, П. Цит. съч., с. 32.

54. В таблица 1 съм включил и второто издание от 1842 г., където (с. 133) на първо място в списъка е посочен „Почтенный Г: Христо Георгіевъ (?) Пульоглу“, подписал се за 2 книги. Вероятно става въпрос за Христо Тодоров (!) Пулиев.

55. Месецослов или календар вечний..., с. 107.

56. Родословно дърво на Пулиеви. — Исторически музей – Карлово, личен архив Христо Фъргов, Инв. № 1507; Въгленов, М. Цит. съч., с. 246; Чолов, П. Цит. съч., с. 34.

57. Месeцослов..., 84 – 88.

58. Пак там, с. 86.

59. Вж. например: Търговски тефтер на Евлоги Георгиев от 1839 г. – Исторически музей – Карлово, Инв. № 113, част III Копия писма; НБКМБИА, ф. 183 (Христо и Никола Тодорови Пулиеви), а. е. 28 „Копия на писма“ (1839 – 1843 г.).

60. Velculescu, C. et V. Livres Roumains a listes de sousripteures. (Premiere moitie du XIXe siecle). – Revue des Etudes Sud-Est Europeenes, 1974, XII, 2, 215 – 216.

61. Леков, Д. Цит. съч., с. 126.

62. Пак там.

63. История на великий Александра Македонеца..., с. 167.

64. Пак там, с. 168.

65. Става въпрос за: „Заради возрождение...“, „Критически издирвания за историята българска“, „Халима...“, „ Български народен сборник...“.

66. Чолов, П. Цит. съч., с. 56, 58 – 60.

67. Тя е дъщеря на Н. Т. Пулиев и Анна Пулиева. Вж. Чолов, П. Цит. съч., 62; Родословно дърво на Пулиеви. – Исторически музей – Карлово, личен архив Христо Фъргов, Инв. № 1507.

68. Може би е дъщеря на Васил Димитров Пулиев, но в посочената литература в предходната бележка липсват каквито и да било сведения.

69. Български народен сборник..., с. VIII.

70. Подробно вж. Кирилова, А. Щрихи от създаването и началната дейност на женското дружество „Възпитание“ в Карлово. – В: Просвета и промяна. Сб. в чест на чл. кор. ст.н.с I ст. д. ист. н. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. С., 231 – 235.

71. Кирилова, А. Цит. съч., 234 – 235.

72. Гандев, Х. Една търговска къща от преди Освобождението. – Професионална мисъл, 1940, 2, с. 45.

73. Сравни: Капралова, Н. Спомоществователите на...., с. 68.

74. Гандев, Хр. Цит. съч., с. 43, 44 – 45; Глушков, Хр. Евлоги и Христо Георгиеви. Живот и дейност. С., 1982, 33 – 35; Стателова, Е. Евлогий Георгиев и свободна България. С., 1987, с. 7, 13 – 14.

75. Грънчаров, М. Чорбаджийството в българските земи през 50-те – 70те години на XIX в. (По материали от възрожденската книжнина). – Известия на музеите в Северозападна България, 1992, т. 19, с. 61.

76. Вж. Глушков, Хр. Цит. съч., 34 – 35; Давидова, Е. „Земане-даване без мюхлюзлук“. Из търговската кореспонденция на Христо Тъпчилещов с Евлоги и Христо Георгиеви (1847 – 1874). – В: Дарителите Евлогий и Христо Георгиеви, С., 1998, 40 – 41.

77. Вж. например също: „Кратко начертание на всеобщата...“; „Христоития...“; „Диплография...“; „Месецослов или календар...“, 1840.

78. Вж. „Месецослов или календар..., 1842“, „Първичка българска граматика“, с. XIV, където четем: „Госп. им (курсивът е мой – И. Н.) г. Христо Т. Пулиев“ и „Н. милост (курсивът е мой – И. Н.) г. Николай П. Пулиев. Христо Т. Пулиев е записан на първо място, а брат му на трето след „ЛачоКарлово“ съответно с 5 и 1 бройки; „Болгарска аритметика...“.

79. „Месецослов или календар...“, 1840.

80. „История на великий Александра Македонца...“.

81. „Болгарска аритметика..., 1845“; Повест или поучение христянское.

82. Първичка българска граматика, с. XIV.

83. За него вж. Чолов, П. Цит. съч., 55 – 60; Вж. списъците в следните книги: „Райна, княгина българска“, „Критически издирвания...“; „Общи знания всякому человеку нужни. Прев. Стефан Колюв“; „Търговско ръководство за търгуване...“; „Кратка всеобща история. Прев. Георгий Йошев“.

84. Общи знания всекому человеку нужни..., с. 161. В издадената по-късно (през 1861 г.) „Кратка всеобща история“ в превод на Г. Йошев на първо място след Карлово са отбелязани „Г. Христо Д. Пульовъ и Никола Т. Пульовъ“ с по една бройка.

85. Въгленов, М. Цит. съч., с. 246; Чолов, П. Цит. съч., с. 40.

86. НБКМ-БИА, ф. 183, а. е. 28, л. 3 – 15; Пак там, а. е. 35; За ролята на гръцкия език като lingua franca на търговията на Балканите вж. Clogg, R. A Concise History of Greece. Cambridge, 1992, p. 23; Davidova, E. Balkan Transitions to Modernity and Nation-States ..., p. 33, 157 – 158, 162 – 163.

87. Русев, Ив. Цит. съч., с. 68.

Приложения