История
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 174 - 185

ЛАБИРИНТ И ИЗБОР В ТВОРЧЕСКИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ХРИСТО ПОПКОНСТАНТИНОВ – ВИДЕН РОДОПЧАНИН И ОБЩЕСТВЕНИК

Резюме:

Ключови думи:

Хармонията, която съществува между историята и литературата, придобива конкретни измерения в един от съвременните български романи – „Физика на тъгата“ от Георги Господинов. Дълбочината на авторовите търсения, преплитането на минало и настояще по един оригинален и сполучлив начин ни навеждат на мисълта, че можем да свържем научното ни проучване за един от най-видните родопчани – Христо Попконстантинов, с темата за лабиринта и избора, който неизбежно трябва да бъде направен. „Най-потискащото в лабиринта – пише Господинов, – е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от „изходи“ обърква.“1)

В лабиринта на историята е много важно да има стойностен ориентир, който да дава смисъл на научното изследване на нейните разнообразни аспекти. Творческото дело на Христо Попконстантинов е показател за ролята на личността по отношение съхраняването на историческата памет, като изход от безвремието и намирането на път сред лабиринта от възможности.

Христо Попконстантинов заема достойно място сред строителите на освободената от турска власт българска държава. Той е един от първите родопски писатели, взел дейно участие в почти всички прояви на тогавашния обществен и културен живот.

В настоящата статия си поставяме за цел да разкрием част от неговото книжовно наследство, както и биографични детайли за личността му. Проучваме архивни материали и сведения в литературни ресурси. Използваните научни методи са: историко-хронологичният, както и специфичните методи на архивистиката.

Христо Маринов Попконстантинов е роден на 24 декември 1858 г. в село Петково, Смолянско (тог. Ахъчелебийско). Баща му – Константин Манолов, е свещеник. Първоначалното си образование получава в местното училище. Деветгодишен Христо остава полусирак – умира майка му. След завършване на училището той решава да помага на баща си. През 1868 г. отива да учи в Устово при известния учител Марко Савов. В периода: 29 юни 1873 – 1 март 1878 г. е учител в родното си село. Там съставя правилник, наречен от него „Училищни закони на Петковското училище“. Паметната 1876 г. го заварва на учителското поприще. През 1878 – 1879 г. учителства в с. Лясково (Асеновградско), където баща му е свещеник. След Освобождението започва нов период в живота му. Изучава морзовата азбука и постъпва в телеграфната служба на Временното руско управление, което продължава от ноември 1878 до май 1879 г. Целта му е да подготви българите за самостоятелно държавно управление след освобождението им от османско владичество. Като сътрудници са привлечени над 2000 българи.2) През 1880 г. Христо Попконстантинов записва стенографски курс, който завършва с отличие. Назначен е за стенограф в Министерството на просветата. На по-късен етап е учител в Първа мъжка гимназия в София, след което е поканен от Антон Безеншек3) (ръководител на споменатия стенографски курс) за стенограф при Народното събрание за времето от 23 март до 11 юли 1880 г. По-късно става началник на стенографското бюро на Народното събрание до края на живота си – 14 юли 1899 г. Христо Попконстантинов има впечатляваща творческа книжовна дейност: повече от 17 самостоятелни труда, над 25 научни изследвания, обнародвани в периодични издания, над 30 проучвания в областта на фолклора и езикознанието, повече от 200 публикации с научен, обществено-политически и културен характер. Ще представим кратък преглед на най-популярните му исторически и етнографски произведения. Неговият първи значителен труд е „Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби4) през 1876 година“. Авторът представя събития не само в родното си село Петково, но изобщо в региона.

Това е книга, която с обширните си описания напомня „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов и е важен исторически документ за Среднородопието от времето на Априлското въстание.

Попконстантинов е първият животописец на легендарния войвода капитан Петко, с когото го свързва искрено приятелство. В книгата „Петко войвода, бранител на родопските българи до 1879 година. Черти из живота и подвизите му“ (1883 г.), освен биографичните данни са приложени 26 документа във връзка с хайдушката дейност на войводата. Поместен е и списък на участващите мъже в четата и дружината му преди и след Освобождението. Книгата е написана по личните сведения на самия войвода и по бележките на Русю Ив. Тъмбаров.

Друго важно историческо изследване е „Непокорните села в Родопските планини (Обективно разглеждане на тоя въпрос за времето от 1878 до 1886 г.)“ – в две книжки. Първата обхваща годините 1878 – 1879, а втората – от 1879 до 1884 г. Авторът описва детайлно непокорните мохамедански села по течението на река Въча и трудностите за предаването им към Източна Румелия. В първата книжка се съдържат: кратък географски преглед на Рупчоската околия, сведения за стария Хасан ага от Тъмръш и сина му – прочутия Ахмед ага, както и за събитията от 1876 до 1879 г. Книжка втора съдържа „Изложение за устройството на Родопската република, отношението и към автономна Източна Румелия и мерките, които последната употребявала, за да подведе в покорност Тъмръшката република до 1884 година“. Третата книжка трябвало да съдържа развитието на въпроса от 1884 до края на 1886 г., но не излиза приживе на автора. В двете книжки има ценни географски и исторически данни за така наречените непокорни мохамедански села.

„Маронската битка от 1878 г. (Материал по новата история на Родопите)“ е книга, посветена на юначните дела на Петко войвода. По време на освободителната война (1878 г.) Петко войвода завзема Мароня и околностите и се провъзгласява за управник, като чака руските войски, за да им предаде града. Не ги дочаква, защото руските войски влизат в Гюмюрджина на 25 януари 1878 г. (стар стил) – една седмица след примирието, според което Гюмюрджина и околията (в Гюмюрджинска околия влиза и град Мароня) остават вън от демаркационната линия – в пределите на Османската империя.

Интересен пътепис, наситен с етнографски, стопански и исторически сведения за Родопския регион, е под надслов „От Витоша до Родопа (България, Румелия и Турция). Пътни бележки от 1883 г.“. В книгата авторът описва пътя и селищата по него с голяма наблюдателност. Описанието на селищата от Пловдив на юг – по пътя за Родопа – е преплетено и с много спомени на автора за селища, събития, местности, отделни лица, с една или друга обществена дейност за Родопския край. Пътните бележки на Христо Попконстантинов са наситени със сведения от исторически, стопански, политически, културен характер и това ги прави много ценни като градивен материал за етнографията и историята на Родопския край.

В Сборника за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУ) Христо Попконстантинов е обнародвал още и следните студии и изследвания.

„Чепино“ (Едно българско краище в северозападните разклонения в Родопските планини). В трета книга са направени „горо-водоописателен преглед“, „географски, статистически и поминъчен преглед на Чепино“. В книга четвърта на СбНУ авторът дава подробни сведения за седемте тогава чепински села: Баня, Дорково, Каменица, Корово, Костандово, Лъжене и Ракитово. Покрай важните етнографски и географски сведения са представени и интересни исторически факти.

„Материали за изучаване на родопското наречие“. Студията е с обширни примери от родопските песни (откъси), сурвакарски благословии по дамаскина на поп Киряк Белковски от Устово. Студията има езиково и етнографско историческо значение.

„Краището Бабяк в Родопските планини“ съдържа множество поселищни, етнографски и исторически данни за българите мохамедани в този район на Родопска област.

„Кратки фолклорни бележки“ – представляват статии за български народни песни със смесени текстове и за български песнопойци и свирачи при Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив. Двете статии са написани във връзка с Изложението в Пловдив през 1892 г. Втората статия дава колоритни данни за свирачите и песнопойците, които били свикани.

Христо Попконстантинов е сътрудник в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (СбНУ) не само с издържани студии и проучвания, но той редовно сътрудничи и с други ценни фолклорни материали – почти във всяка книга на СбНУ. Професор Христо Вакарелски изтъква, че с принос на Попконстантинов започва отделът за народни умотворения на посочения сборник, а именно – дава първото описание на коледуване в Софийско (в село Горна баня), направено чрез разговори с най-видните коледари тогава. Освен описанието са дадени и 16 (шестнадесет) песни и 8 (осем) „слави“. По-късно обнародва още народни песни: от Чепино – сватбени (СбНУ I, 38 – 39), исторически (СбНУ I, 124 – 126), любовни (СбНУ IX, 14 – 28), особено забележителната голяма песен за клането в Батак (СбНУ XV, 36 – 45 с 729 стиха и СбНУ XVI – XVII, 181 – 184). От Родопския регион са още няколко песни от село Арда в СбНУ II, 56 – 57 и 78 – 79, както и 13 (тринадесет) лирически песни, записани в село Петково от съпругата му Шина (СбНУ IX, 28 – 32). Освен тях той събира много песни от други райони в България, където има възможност да отиде: от София (СбНУ II, 44 – 46), Грахово (Пернишко), (СбНУ II, 57 – 59), Владая, Чупетлово, Крапец, Студена – Софийско и Самоковско (СбНУ III, 22 – 25, 95 – 97), Вакарел (СбНУ IV, 14 – 15). Тук спадат и всички обнародвани песни, записани на Пловдивското изложение, които са от Симеоновградско, Карнобатско, Бургаско, Разградско и Харманлийско (СбНУ, 3 – 8; XI, 3 – 8; XII, 3 – 5).5)

Христо Попконстантинов подготвя пътеводители и описания на манастири, селища и покрайнини. В „Пътеводител за манастира Бяла черква в Родопските планини“ се изтъква, че между възстановените стари паметни сгради е и манастирът Бяла черква в Родопа. Дадени са кратки бележки за местонахождението на манастира и на какво разстояние се намира от по-главните пътища и селища в Родопската област. Авторът отбелязва, че това духовно средище е в хубава околност, но не са известни никакви писмени документи за манастира, който в миналото се нарича „Свети апостоли Петър и Павел“, но местното население го нарича „Манастир Бяла черква“. Разказани са и две интересни предания за манастира. След Освобождението, през лятото на 1883 г., новият манастир е изграден на основите на стария. Грамадата от съборената манастирска църква, източната ѝ стена и друга част от храма са запазени и привличат вниманието на посетителите. Попконстантинов посочва с какви средства е изграден манастирът, и разказва за благородната мисъл на Костадин Губерът от Хвойна. В този книжовен труд се съдържат важни данни за манастира и за близките му села и местности.

„Пътеводител за Чепинските бани в Родопските планини“ е книга със седем раздела: I. Местоположение – дават се общи географски бележки; II. Исторически преглед; III. Статистически и етнографски преглед за 1880 г.; IV. Минерални извори; V. Места за разходка; VI. Пътуване за Чепино – посочени са средствата, с които се пътува до Чепинската покрайнина и селища; VII. Удобства за посетителите – изброени са хотели, ханове и удобни къщи за квартири в Баня и Лъжене (сега квартали на обединения град Велинград).

Към тези пътеводители трябва да се споменат и пътеводителите – описания на Горна Оряховица, Горна баня, Месемврия, Стара Загора и Велико Търново, поместени в „Български алманах“ 1894 година.

Христо Попконстантинов печата и в периодичното списание на Българското книжовно дружество. Ще споменем: „Рупчос (Едно българско краище в северните разклонения на родопските планини)“. В студията авторът дава разнообразни данни за областта Рупчос, или както се нарича след Освобождението „Рупчоска околия“. Отново има географски бележки, тълкувания на названията „Рупчос“ и „рупци“, направен е горо- и водоописателен преглед, а също и статистически, икономически и етнографски преглед, има информация за облеклото и жилищата, за поминъка, за съобщенията, за народното образование; направен е исторически преглед. Студията изобилства със сведения и бележки с оглед на миналото на областта в първите години след Освобождението.

Като известен деец на стенографското писмо в България, Попконстантинов пише и редица теоретични и практически статии за развитието на стенографията в страната, за историята и развитието на стенографията в славянските държави, печатани в наши и чужди вестници и списания. След учителя си Антон Безеншек той е първият автор на учебник по българска стенография. Издава „Ръководство за изучаване на българска стенография, I част – Кореспондентно съкратено писмо“ и „Ръководство за изучаване на българска стенография, II част (дебатно писмо). Като отличен познавач на стенографското писмо в България, Попконстантинов е награждаван няколко пъти с медали и други отличия.

Христо Попконстантинов е още и изтъкнат журналист и публицист, търсен сътрудник от най-големите списания и вестници, в които е обнародвал много статии (над двеста), съобщения и коментари от тогавашния политически и културен живот на България. За това му помага работата като стенограф в Народното събрание – център на политическия и обществения живот, извор на разнообразни новини и пр. Той е редовен сътрудник на в. „Марица“ от започването до спирането му (1879 – 1885 г.); на цариградските вестници „Новини“ и „Зорница“; на софийските „Независимост“, „Свобода“, „Стара планина“, „Светлина“, „Мир“ и др.; на сп. „Труд“; „Български преглед“; „Илюстрована светлина“; „Периодическо списание“ и др.

Много важни са и неговите дневници, написани на стенографско писмо, малка част от които са печатани в списание „Родопа“.

Обемното и разнообразно книжовно наследство, което оставя Христо Попконстантинов за Родопската област, е полезно за всеки, който иска да проучи научно или любителски величавото минало на родопчани. Също се явява ценностен ориентир в съвремието ни, защото разкрива порива към съхраняване в писмен вид на паметта за важни събития и природни красоти на Родопа планина в книжовните творби на един трудолюбив и искрен патриот. Христо Попконстантинов се откроява като първи родопски писател и общественик с общонационално значение6).

В Държавния архив – Смолян (ДА – Смолян), е запазен личен фонд № 437 К „Попконстантинов, Христо Маринов (1858 – 1899)“, който е много богат. Разнообразните архивни документи дават уникални възможности за задълбочено проучване на личността и творчеството на Христо Попконстантинов. През 2018 г. отбелязахме 160 години от рождението му, а изминалата 2019 г. се свързва със 120 години от преждевременната му смърт. Поводи за размисъл по отношение на неговия кратковременен, но интензивен житейски път. Предстои ни подробно да проучим неговото архивно наследство, като на този етап сме подбрали някои документи, които са показателни за активната му творческата дейност.

Ще започнем с пример за усърдната събирателска дейност на Христо Попконстантинов от личния му дневник с автобиографични, сметководни и други бележки от 1874 г.: „Пратих до Христо Данов и сие в Пловдив, когато бях на Узунджовския панаир, един ръкопис на разни тукашни старовременни песни, обичаи и други неща, за да се обнародват в некое периодическо списание“7). Трудолюбието и старанието да издирва и да популяризира българското историческо, етнографско, фолклорно наследство, както и вниманието му към природните красоти в различни региони на България бележат неговия житейски и творчески път.

В автобиографичните си бележки за периода март 1878 – юли 1879 г. Попконстантинов пише: „Ако и да нямах намерение да учителствам, когато слязох от Ахъчелеби в Станимака (сега Асеновград – бел. моя, М.Г.), но като не знаех и не намерих друга служба и като ми се не стоеше без работа, то обстоятелствата неволно ме принудиха и случаят ми помогна, та станах учител в село Лясково…“8).

В архива на Христо Попконстантинов, съхранен в ДА – Смолян, изобилстват документи с различно съдържание, част от които разгледахме и на следващ етап продължаваме да проучваме. Например пазените от автора оригинални екземпляри на „Конституция на Българското Княжество“ и „Закон за избиране на представители на Обикновеното и великото Народно събрание, 16 април 1879 г.“, подарени от него на съпругата му Шина по случай венчавката им на 13 юли 1883 г.

В обзорен списък на документите от личния архив на Попконстантинов открихме документално свидетелство, според което той получава бронзов медал. Върху едната му страна е гравиран българският герб, а върху другата – надпис: „Благодарното Отечество на своите храбри синове, 1885 г.“. Христо Попконстантинов взима участие в Сръбско-българската война в 1885 г., но не като строеви войник (боец), а като санитарен или друг нестроеви чин. Той не служи във войската и не е подготвен за боец. Получава медал за самоотвержено изпълнение на възложената му служба.9)

В друг опис на личните архивни материали на Христо Попконстантинов се откриват книги, като „Български народни песни“ от братя Миладинови (1861 г.), „Български народен сборник“ (1872 г.), кратко тълкуване на Евангелието на Матей (1867 г.) и т.н.10) Заинтригувани сме от саморъчните му стенографски записки на български народни умотворения и песни, датирани 1885 г.11); от ръкописните му записки на народни песни и обичаи от Западна България12); от направените от него ръкописни записки на църковни песни в родното му село Петково от 11 март 1875 г.13) и от много други сходни документи.

Показателна за ценността и значението на творческата дейност на Попконстантинов е статията от професор Христо Вакарелски14) под надслов „Нашите събирачи на фолклор“ в списание „Родна реч“, книга 3 от януари – февруари 1942 г., 154 – 159.15) След биографичните данни четем: „…Записване на народни умотворения той прави при всички случаи: при излети, при събори, при нарочни посещения на села и пр. Може да се каже, че той не е минавал през село, без да обърне внимание на некоя страна на неговия бит и без да отбележи известни негови отличия, за да ги обнародва… Със своята силна привързаност към народния бит Хр. Попконстантинов става навремето един от най-добрите сътрудници на нашите списания за фолклор…“16), следват конкретни примери. Професорът продължава: „…Христо Попконстантинов е бил един от най-добрите записвачи на фолклор. За това му е помагало и умението да стенографира. В това отношение особено му се е отдавало да записва народни приказки, дълги народни песни и народни обичаи… Христо Попконстантинов е притежавал качеството на добър любител диалектолог с отлично познаване на родния си среднородопски говор. Народни приказки той е записал немного, но една от тях е може би най-дългата записана у нас приказка – за безценните камъни, от Чепинско (Сб НУ XII, 215 – 222)17) … Самоукът Христо Попконстантинов е и добър историк, добър изследвач на стари преписки из стари ръкописи… автор на няколко пътеписа,… един от най-важните сътрудници на Министерския сборник от първата му книга… Христо Вакарелски завършва статията с една от най-важните оценки за проучвания от нас автор: „С всички тия свои качества Христо Попконстантинов се е издигнал между заслужилите български събирачи на фолклор, с особена любов към Родопските краища“18). Авторитетен учен като професор Вакарелски обръща специално внимание на разностранната и полезна дейност на Попконстантинов, като нейните измерения излизат от регионалността и се превръщат в общонационални приноси към съкровищницата на българската духовна култура.

Христо Попконстантинов оставя и богато епистоларно наследство, архивните материали от което ще бъдат обект на отделно изследване. Можем да посочим като примери – писма от Стою Шишков19) от Чепеларе до Попконстантинов, които са от личен характер20), както и множество писма до него от обществен характер.21)

Попконстантинов е пазел снимка на Васил Левски с надпис – 28 юни 1879 г.22), а също и „Правилник за вътрешните порядки на Учредителното Народно събрание, открито в Търново на 10 февруари 1879 г.“23).

Впечатляващият архивен фонд – 437 К – на родопския книжовен и обществен деец Христо Попконстантинов, грижливо пазен в ДА – Смолян, се състои от три описа с общо 946 (деветстотин четиридесет и шест) архивни единици – благодатна изворова база за научно изследване. Личността и творческата му активност имат следната отправна точка – той започва да проучва миналото на родопските селища, на родината ни, подтикнат от най-чисти патриотични подбуди. Да се търсят фолклорни материали и исторически факти, съхранени през вековете, да се покажат борбеността и българският дух на Родопа планина, нейното достойно място като крепост на българщината и на българската нация – това е огромен принос на автора към българската историческа култура. Много събития са обект на научното полезрение на Попконстантинов – жестокото османско нашествие, помохамеданчването на част от родопското население, положението на българите в османската империя, освободителните борби на родопското население, неговият фолклор. В тази атмосфера на две епохи – преди и след Освобождението той оформя своите изследователски интереси като историк, фолклорист, етнограф, езиковед и публицист. Той е още и отличен педагог и стенограф.24)

„Христо Попконстантинов – посочва родопският книжовник Васил Дечев, – не притежаваше дипломи за средно и висше образование, но бе много трудолюбив и ученолюбив, та с труд и постоянство успял в късо време да стигне и се изравни по наука с мнозина други самоуци и дипломирани българи – …езиковеди, повествователи и др… Той е описан като „кротък, скромен и учтив, но правдив, откровен, услужлив, родолюбив и краен родолюбец“.25) За неговия кратък житейски път – Христо Попконстантинов си отива от този свят само на 41 години – творчеството му е зряло, изпълнено със смисъл и с прозрение, че българската самобитност трябва да се пази и цени. През 1898 г. след силна простуда и пневмония, той се разболява от туберкулоза. Линее около половин година, последните три месеца е прикован на легло. Но и тогава, не престава да работи – пише, дешифрира стенограми, коригира, при все че лекарят го съветва да има пълна почивка. Той оставя перото само няколко дена преди смъртта, когато болестта вече го поваля.26) Когато Попконстантинов умира, Стою Шишков скръбно заявява: „Да, в лицето на Христо Попконстантинов Родопите изгубиха един рядък свой син, чийто недълъг, но пълен с деятелност живот ще служи за образец на подражание“27). Паметта за тази ярка личност отново ни напомня темата за лабиринта и избора. В сложния лабиринт на българската следосвобожденска действителност Христо Попконстантинов преодолява виртуозно объркаността от множеството възможни изходи посредством усета си за правилната посока – а именно неуморно и упорито самообразоване, съхраняване на българското историческо и фолклорно наследство и почит към Родината. Той успява да преодолее регионалността в творчеството си и да придаде общонационално значение на цялостното си дело. Красотата на българската природа е онзи допълнителен нюанс, който обогатява и придава колорит на много от трудовете му. В заключение бихме могли да кажем, че времето, лабиринтът и изборът са осмислени по неповторим начин в творческите прозрения на Христо Попконстантинов.

Благодарности. Изследването, описано в настоящия текст, е осъществено благодареие на финансовата подкрепа нa Фонд „Научни изследвания“ при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за проект„Проучване на взаимодействието човек – общество (интердисциплинарни аспекти)“.

Христо Попконстантинов (1858 – 1899)

БЕЛЕЖКИ

1. Господинов, Г. Физика на тъгата, Пловдив, 2012, 267.

2. Спасов, Л. Българска история III част, С., 2002, с.5.

3. Антон Безеншек (1854 – 1915) е словенски специалист по стенография. Главен стенограф в Народното събрание (1879 – 1884). Преподава в Софийския университет от 1911 г.

4. Ахъчелеби – районът на Среднородопието.

5. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е.19, с.156.

6. Христо Попконстантинов 1858 – 1968. Библиография. Смолян, 1968, 5 – 11.

7. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 2, л. 4.

8. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 3, л. 2.

9. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 24, л. 2; За Конституцията: ф.437К, оп.1, а.е.50.

10. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 26, л. 2.

11. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 39, л.16.

12. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 45, л. 25.

13. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 46, л. 19.

14. Христо Вакарелски (1896 – 1979 ) – известен етнограф и фолклорист, пръв български интелектуалец, носител на Хердерова награда през 1965 г.

15. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 19, б. л. 1.

16. Пак там, 155 – 156.

17. Пак там, 156 – 157.

18. Пак там, 157 – 159.

19. Стою Шишков (1865 – 1937) – виден български книжовник, етнограф, фолклорист и историк.

20. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 351, б. л. 2.

21. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 370, б. л. 14.

22. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 389, б. л. 2.

23. ДА – Смолян, ф. 437К, оп. 2, а.е. 531, б. л. 1.

24. Печилков, А. Христо Попконстантинов – виден книжовник, родоповед и общественик. – В: Христо Попконстантинов. Смолян, 1984, с. 12.

25. Пак там, с.17.; Васил Дечев – (1866 – 1941) – роден в град Чепеларе, български писател, историк, етнограф и общественик.

26. Попконстантинов, Хр. Спомени пътеписи и писма. Пловдив, 1970, 33 – 34.

27. Печилков, А. Цит. съч., с.19.

ЛИТЕРАТУРА

Попконстантинов, Хр. (1970). Спомени, пътеписи и писма. Пловдив.

Попконстантинов, Хр. (1889; 1890; 1891; 1892; 1893; 1894; 1895; 1896; 1898; 1900). Материали в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, томове: I; II; III; IV; V; VII; XI; XII; XIII; XIV; XV; XVI; XVII. София.

Документи

Териториална дирекция „Държавен архив“ – Смолян: Фонд 437К (Попконстантинов, Христо), опис 1, 69 а.е. (шестдесет и девет архивни единици), опис 2, 663 а.е. (шестстотин шестдесет и три архивни единици), опис 3, 214 а.е. (двеста и четиринадесет архивни единици)

REFERENCES

Popkonstantinov, Ch. (1970). Memories, travelogues, letters. Plovdiv.

Popkonstantinov, Ch.(1889; 1890; 1891; 1892; 1893; 1894; 1895; 1896; 1898; 1900). Materials in Corpus of folk writings, science and literature, volumes: I; II; III; IV; V; VII; XI; XII; XIII; XIV; XV; XVI; XVII. Sofia.

Documents

Territorial Directorate “State Archives – Smolyan”: Fund 437K (Popkonstantinov, Christo), inventory 1, 69 a.u. (sixty-nine archival units); inventory 2, 663 a.u. (six hundred sixty-three archival units); inventory 3, 214 a.u (two hundred and fourteen archival units).

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.