История
Вход / Регистрация

2017/2, стр. 211 - 217

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Огняна Маждракова-Чавдарова

Резюме:

Ключови думи:

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

ISBN: 978-954-07-4175-8.

През последните десетилетия няколко проблемно-тематични кръга, свързани с културната история на Българското възраждане, излязоха на преден план в изследванията на специалисти от различни области. Важен импулс бе обявяването през 1983 – 1984 г. под закрилата на ЮНЕСКО на седем материални културноисторически паметника на България като част от световните ценности. Наред с отличения в този списък Рилски манастир десетки други паметници на християнското монументално изкуство в българските предели са сред обектите на отделни проучвания – дело на историци, архитекти, изкуствоведи. Цялостната представа за това национално богатство обаче все още остава очертана само в контури. Недостатъчно внимание бе отделено на самото църковно строителство като явление, характерно за възрожденската епоха. Всъщност усилията на възрожденските българи за реализиране на всяко начинание за издигане на храм водят до раздвижване на обществения живот в селището, свързани са с обновителните процеси в социалната сфера и с промените в църковно-духовните дела. Повсеместното разпространение на религиозна православна литература на роден език в българското езиково землище също не бе добре откроено като тенденция в националната историопис.

Една нова книга иде да убеди читателите, че през епохата на Българското възраждането покрай църковното строителство, материалното и духовното (светското и религиозното) се срещат и взаимодействайки си, на практика, импулсират развитието на българското общество. Във фокус е ролята на християнската религия в този процес. Авторката доц. д-р Надя МаноловаНиколова – утвърден изследовател на възрожденската епоха, още с първия си труд, посветен на преживените от българския народ чумни времена и техните последици, даде доказателство, че успешно се справя със сложни теми. Новата ѝ монография „Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век)“ потвърждава широкия поглед на авторката върху изследваните явления и задълбочения анализ на събраната богата информация. От години тя проучва проблеми от историята на църквата, християнския мироглед и духовно-религиозните нагласи на българите през епохата, когато се формира нацията.

Тласък за усилване на научния интерес към тази проблематика, както е пояснено в предговора, дават промените на обществените условия у нас след 1990 г., когато „религията преживява своеобразна реабилитация“. Внимание вече се отделя и на връзките и отношенията между християнската (православна) доктрина и сродните ѝ доктрини, народните вярвания и практики. Чрез теренни проучвания историци, етнолози, социолози и културолози се опитват да изяснят сложните взаимовлияния и гледната точка на участниците в религиозния живот. Неизбежно при това се навлиза в църковно-духовното минало на българския народ. Откриват се, по думите на Н. Манолова, възможности за пресистематизиране на познанията за религиозността на българите, както и за социалната и духовната роля на Църквата в техния живот през ХVIII – ХIХ в.

Основните хронологически рамки, в които е разгърнато изложението на книгата, са 30-те – 40-те години на XIX в. – период от ключово значение за народностното самосъзнание и идентичност. Съществен мотив за Н. Манолова да задълбочи работата си по тези проблеми, е предвиденият в магистърската програма курс от лекции, който изнася като преподавател в Историческия факултет на Софийския университет. От друга страна, в синхрон със стремежа на съвременната ни хуманитаристика да преодолее неравномерността в проучванията, Н. Манолова допълва чрез труда си познанията за някогашния църковнорелигиозен живот на българите, останал сравнително встрани от полезрението на учените поради дълго наложената у нас атеистична насоченост.

Разглежданата монография е изградена от три части – тематично и логично свързани студии, към които са прибавени в отделен дял четири ценни приложения, а също: библиография, именен и географски показалец и резюме на английски език.

Изследването хвърля светлина върху религиозния живот на възрожденските българи, естествено, без да изпуска от поглед историческия контекст – обстановката в Османската империя и настъпващите постепенно промени в статута на българите след обявяване на танзиматските реформи. В центъра на авторовите наблюдения са две взаимно свързани явления: масовото строителство на храмове в селищата в българското езиково землище и популяризирането на религиозната литература на новобългарски език. Изяснените в историята ни етапи на движението за църковно-духовна самостоятелност и противоборството срещу фанариотското духовенство тук съзнателно не са интерпретирани. По този начин изложението е съсредоточено върху подбраните две явления – ярка изява на религиозност на българското възрожденското общество в порива му да се отграничи от чуждата административна и духова опека.

Предпочетеният от Н. Манолова подход е близък до микроисторията. В случаите, за които има повече данни в изворите, тя проследява в детайли хода на инициативите, които приключват с изграждането на църква или възстановяването на порутен храм; вглежда се в отношението на българската общност, отразява доколкото е възможно, ролята на конкретните подбудители, организатори и дарители, на непосредствените строители, художници, стенописци и пр. При това издирва нови сведения, а когато се налага, уточнява изнесени в литературата факти и датировки за храмовото строителство. Акцентът е върху предприемания строеж като изява, целяща да удовлетвори породила се потребност на обществената среда. В селища, където по-рано се формират български църковни общини, те обикновено са главният фактор за успеха на начинанието. Често идеята за строежа и набирането на средства подемат местните еснафски сдружения. В Т. Пазарджик например представители на някои от по-стабилните еснафи в града обединяват усилията на енориашите за подновяването на изгорялата църква „Успение Богородично“. В Копривщица, Хасково, Струга и на много други места въздигането на местните църкви и поддържането на добра уредба в църковните дела съвременниците отбелязват като заслуга на заможни търговци и хаджии, избирани за църковни епитропи. Н. Манолова с основание се спира на значимото място, което имат както свещениците, така и епитропите – една недостатъчно проучена прослойка от авторитетни хора, издигани от сънародниците. В някои селища на Македония български църковни общини възникват на основата на създадения инициативен комитет от духовници и светски лица, ратуващи за строежа на замислената църква – такива красноречиви факти в развитието на институцията са посочени в книгата.

В изложението авторката очертава обема и приблизителната територия на църковното строителство, като набелязва някои особености на построените и ремонтирани храмове в т.нар. Източна, Централна и Западна зона. Преобладаващата част от проучваните селища са с изцяло или преобладаващо български облик, но немалко са и тези със смесено население, с други християни, мюсюлмани и пр. Предпоставките за усиленото строителство са обяснени още с протичащите демографски промени и увеличаването на българското население в градовете.

Сравнението на запазените документи за строителството и ремонта на църкви през разглеждания период води до важни за цялостната картина обобщения. Анализът е обогатен и чрез сведенията от цитираните публикации на наши съвременни османисти за спазваната от властите и постепенно облекчена процедура при издаване на фермани, разрешаващи храмовото строителство на немюсюлманите. Примери от практиката изясняват какви изисквания при изграждане на църквите са съществували.

Читателите без съмнение ще прочетат с интерес описаните перипетии, през които се налагало да мине реализирането на всяка идея за строеж на православен храм. Впечатляващ е броят на църквите, за които Н. Манолова е успяла да издири сведения – 178 обекта, новоизградени, възстановени и разширени или ремонтирани през 30-те години на ХIХ в. Техният списък е поместен в книгата като приложение. Там срещу името на всяка църква са означени селището и областта, където тя се намира, годината на строежа, източникът на информация – архивна сигнатура или съответно публикувано изследване на историк, архитект, изкуствовед, краеведско проучване. В пояснителния текст е отдадено признание на авторите, извършили теренни проучвания. В книгата се съдържат любопитни сведения за онези влиятелни сънародници в Цариград, които съдействат за придобиване на необходимия ферман, позволяващ конкретния, строго регламентиран строеж. Благодарение на обстойния преглед се разширява също представата за ктиторските и попечителските прояви на значителен брой възрожденски дейци, допринесли за обновлението в духовната сфера и преодоляването на изостаналостта. Обобщените данни за масовото църковно строителство в българските предели през 30-те години на ХIХ в., доказано с наличието на посочените 178 църкви, изградени или обновявани тогава, са един от основните научни приноси в монографията.

Повсеместният характер на това явление говори за раздвижване в духовната сфера и начало на подем в материалната култура и бит на българите. Приносно значение има и богатата информация в книгата за ангажираните с храмовото строителство възрожденски дейци – църковни епитропи, организатори, дарители, майстори строители, както и творците – стенописци, дърворезбари, иконописци, оставили образци на своето творчество в пръснатите из страната църкви. Повечето от тези паметници, които са оцелели до ново време, впечатляват с архитектурното си решение и добър строеж, други – с вътрешната си художествена украса. В подкрепа на това могат да се подберат и цитират още някои преценки на пътешественици, изказани по повод разглеждането на такъв род обекти при пътуванията им из България.

В труда естествено остават и отделни спорни въпроси. Някои от тях получават отговор, за други ще се търси обяснение в бъдеще чрез по-нататъшното проучване на това неоценимо наше културно-историческо наследство. Въз основа на наблюденията си Н. Манолова преценява като многостранно полезна инвестиция в развитието на българското общество практиката да се правят дарения и да се набират парични средства за църковното строителство. В тази връзка, тя използва сложното понятие „социален капитал“, прилагано главно в социологията. Под това понятие тя разбира „структурата на отношенията между хората, мрежата от връзки и взаимодействия, нормите, които водят до сътрудничество и взаимопомощ и са източник на организационно предимство“. Така стига до хипотезата, че чрез събирането на финансовите средства за строителство в разглеждания период се увеличава т.нар. социален капитал, а от своя страна, той ускорява обединението на общността. Може би по-ясно за читателите ще бъде, ако се говори за инвестиране в социален опит, който дава възможност за активизиране на обществените ресурси и подпомага процеса на консолидация.

Втората част на книгата е посветена на религиозната литература, списвана от българи през 30-те – 40-те години на ХIХ в. – периода, за който се констатира възходящо развитие в храмовото строителство. В създаването на християнска православна книжнина също се забелязват нови тенденции. Н. Манолова се насочва към тяхното проучване с цел да долови „по-пълно духовно-религиозните, обществените и личните нагласи, нормите на поведение и възпитание през двете изучавани десетилетия“. Характерно за времето е съчетаването на религиозни текстове, молитви и християнски нравоучения със светски познания в издаваните буквари, календари и сборници със смесено съдържание. Подчертано е продължителното силно влияние на гръцките християнски книги върху църковнославянската/българската религиозна литература. Поставен е обаче основен акцент върху печатните произведения на тогавашни български автори, пишещи на говорим роден език или диалект. Използването на диалекти не омаловажава съставените български произведения, тъй като книжовната норма в нашия език е още в процес на формиране. Обръща се внимание и на политическата значимост на културно-езиковите проблеми и задълбочаващите се спорове за езика на богослужението и езика на преподаване в училищата.

Н. Манолова подкрепя с допълнителни съображения тезата, че в този период религиозната литература на български език насърчава борбата срещу невежеството и суеверията, утвърждава православната вяра и чувството за народностна принадлежност. От такъв ракурс е осветлено делото на Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Неофит Рилски, Неофит Бозвели като бележити книжовници – новатори в създаването на религиозно-образователна и религиозно-нравствена литература на роден език. Ярък радетел за просвещение чрез християнските морални постулати е Райно Попович. Според Н. Манолова в предговора на своята книга „Христоития“, превод от гръцки, отпечатана в 1837 г. в Будим, Р. Попович е дал израз на повика за повече християнска просветеност – тенденция, която си пробивала тогава път в българското възрожденско общество. Действително „Христоития“ на Р. Попович добива необикновена популярност. Убедително доказателство са данните в поместената таблица за нейното разпространение в 46 селища (пръснати в българските земи и в наши емигрантски центрове). Широк е техният ареал – от Разград до Кратово, от Одеса до Букурещ. Броят на записаните книги е 1515. Показателен е и направеният от Н. Манолова социален анализ на списъка на спомоществователите, който обхваща над хиляда души. Срещу името на всяко селище е означено колко са записалите се там духовници и колко са светските лица, отбелязан е и броят на абониралите се 93 души от карловските еснафи и предвидените 18 екземпляра за училището в Карлово – града, където Райно Попович оставя трайна диря като учител.

Изследваните от Н. Манолова явления в живота на българския народ от първата половина на ХIХ в. се оглеждат и в третата част на книгата ѝ. Там във фокус е консолидацията на българската общност в Шумен във връзка с изграждането на катедралния храм „Св.Възнесение“/„Св. Георги“ в града. В случая особено отчетливо се откроява влиянието на местната икономика в реализирането на полезните за обществото замисли. Материалната сила на местните български търговци и предприемачи и на основните еснафски сдружения благоприятства самоорганизацията на християните. Ценни сведения за началния период предоставят записите в тефтерите на старите епитропи, между които изпъква авторитетният първенец хаджи Сава, притежаващ според преданието султански берат. Разнообразни стават с годините данните в църковната кондика – на страниците ѝ фигурират имената на предстоятелите, вписват се важни събития, официални договори, сключени заеми, приходно-разходни сметки и пр. Сигурни сведения за дарителите на храма авторката извлича и от каменния надпис на шуменската църква „Св. Възнесение“ – там са изредени най-състоятелните и влиятелни еснафи. Авторката споменава, че повечето от тези еснафи са били предимно в ръцете на българите, това е логично заключение вследствие констатираната тяхна активна подкрепа за строителството на християнския храм. Добре е да се има предвид, че въпросите около статуса и развитието на занаятчийските организации и реалното им положение в българските селища през първата половина на XIX в. не е проучен по принцип достатъчно в историческата литература. По тази причина Н. Манолова подхожда внимателно, избягвайки сложния въпрос за етническия състав на еснафите. По въпроса кога е създадена българската църковно-школска община в Шумен авторката също не избързва, а се солидаризира с изказаното в литературата предположение от В. Бонева, че новата община е приемник на по-стара структура. Същественият принос в тази част на книгата е пълноценната картина на консолидацията на българската общност в Шумен покрай замисъла и реализирането на строежа на катедралния храм и промените в положението на местната църковна епархия.

Монографията на Н. Манолова изпъква още с много доброто си полиграфическо оформление, подбраните подходящи илюстрации и факсимилета и навярно ще заеме място сред представителните книги на Университетското издателство. Самият труд с богатото си съдържание и нови идеи е значим влог в съвременната ни хуманитаристика. Многопластовата картина на Българското възраждане от втората четвърт на ХІХ в., която Н. Манолова очертава, несъмнено ще предизвика интереса както на научните среди и студентите в Университета, тъй и сред по-широк кръг читатели.

Manolova-Nikolova, N. (2016). Bulgarian church building and religious literature (1830s – 1840s). Sofia: University Press, ISBN: 978-954-07-4175-8

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.