История
Вход / Регистрация

2019/1, стр. 25 - 33

УПРАВЛЕНИЕТО НА МАНУИЛ II ПАЛЕОЛОГ (1391 – 1425 Г.), ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И ЕВРОПА

Резюме:

Ключови думи:

Големите надежди

Периодът XIV – XV век е от ключово значение за историческото развитие на Балканския полуостров. Османските нашествия на Балканите предопределят съдбата на българи, османци, гърци, сърби и редица други народи, а османската хегемония променя значително етническия, религиозния и геополитическия облик на Югоизточна Европа. В тези бурни времена недалновидното управление на балканските владетели довело до трагични последици за балканските народи.

Една от най-запомнящите се личности от този период е византийският император Мануил II Палеолог (1391 – 1425), който на 10 декември 1399 г. отплава от Константинопол на Запад начело на няколко венециански галери, за да потърси лично помощ за своята изстрадала империя.

Това „приключение“ и до днес представлява огромен интерес както за професионалните историци, така и за любителите на историята. Пътешествието на Мануил II трае около 3 години, в които той посещава най-различни градове, като Венеция, Милано, Париж и Лондон, за да се срещне с различни владетели, върху които тази среща ще остави траен отпечатък.

Определено всички тези пътувания са подбудени от нуждата от помощ за Византия и Мануил II едва ли би се решил на подобно начинание, ако то не е било крайно наложително. В писмо до Димитър Кидон Мануил II заявява, че „човек, напуснал своята родина, прилича на крилата мравка, защото, както тя загива в полет, така и човек загива далеч от родината“ (Kusht, 2005: 139). Императорът ясно заявява в друго свое писмо, че „при днешното положение аз съм роб на грижите даже повече, отколкото господар на своите желания“ (Kusht, 2005:139), с което показва, че обстоятелствата го притискат да приеме тези отчаяни мерки. В крайна сметка, благото на Византия за Мануил II е висша цел и думите му „достатъчно утешение за мене е трудът ми да се окаже благо за моя народ“ (Kusht, 2005: 139) показват отдадеността му към каузата.

До този момент Византия за Западна Европа е една изпълнена с мистика и приказен блясък империя, която въпреки турските нападения успява да запази спомена за славното си минало. Все още императорската титла на Мануил II вдъхва респект сред останалите владетели, както личи от текстовете на западните хронисти, описали гостуването му.

Самият той обаче не разказва твърде много за своите премеждия от този период. Единственият текст, написан лично от него, в който се описва пътуването до Италия, е неговата „Погребална реч за Теодор“, в която той разказва от името на своя брат и акцентът пада върху голямата турска опасност и съюза с хоспиталиерите.

През април 1400 г. Мануил II пристига във Венеция. Там той е посрещнат с почести, а хората са впечатлени от неговата внушителна личност (Ostrogorski, 2006: 696). Оттук нататък Мануил II започва своето пътешествие в италианските земи, а маршал Босико заминава за Франция, където трябва да подготви пристигането на византийския император. В следващите седмици Мануил II посещава различни италиански градове – Падуа, Виченца, Павиа и Милано, където е посрещнат изключително гостоприемно. Един от най-благоразположените италиански благородници се оказва Джан Галеацо Висконти, който обещава дори военна подкрепа на византийския император. В следващите седмици, получил пари, коне, щедри подаръци и обещания, Мануил II заминава за Франция.

През пролетта на 1400 г. в Париж императорът се радва на изключително топло и изпълнено с уважение посрещане. Мануил II и неговият антураж са приети церемониално в Чарентън, близо до Париж, от крал Шарл VI (1380 – 1422) и неговия съвет в присъствието на народа на Париж на 3 юни 1400 г.

Според анонимен френски хронист от Сент Дени, който е и един от основните ни източници за престоя на Мануил II във Франция, императорът, облечен в императорското си облекло от бяла коприна, зарадвал тълпата на Париж, когато скочил от коня си директно върху белия кон, който му предложил Шарл при влизането му в града, без да стъпва на земята (Hinterberger & Peeters, 2011: 399).

Не е изненадващо, че великолепният прием на Мануил II е вдъхновил редица художници, като братята Лимбург, които са отговорни за части от миниатюрната декорация в разкошната „Книга на часовете“ на Жан, херцог на Бери (1340 – 1416), сега запазена в Muse Cond, Chantilly.

Очевидно към Мануил се отнасят отлично, особено като отчетем факта, че в следващите дни императорът участва в кралския лов, гост е на сватбата на сина на Луи дьо Бурбон и посещава редица кралски банкети. Може би единственото, което притеснява Мануил II, е нуждата от преводач, за която разбираме от едно от Мануиловите писма до Мануил Хризолорас, в което императорът казва: „Разликата в езика не ни позволява да разговаряме, както бихме пожелали…“ (Dennis, 1977: 98).

Византийският василевс разбира, че не разполага с много време, и никога не забравя, че родината му е в опасност. Затова той цени всеки ден, прекаран далеч от дома, и се опитва да използва всеки един момент, за да намери съюзници за своята кауза. Ето защо по време на един от припадъците на крал Шарл VI (които били породени от психичните му заболявания) Мануил се възползва и решава да посети лично крал Хенри IV (1399 – 1413) в Англия през зимата на 1401. Мануил II и неговият антураж прекосяват Ла Манша през декември 1400 г., а след кратък престой в Кентърбъри са приети от Хенри IV, с когото се срещат в Блекхат на 21 декември. Двамата тръгват към Лондон и византийският василевс е настанен в двореца Елтъм. Там той е кралски гост до средата на февруари 1402 г. В писмо до Хризолорас Мануил II разказва, че и британският крал по-казва изключително гостоприемство. Изглежда, Мануил II печели много съчувствие като „велик християнски принц от Изток“, принуден от неверниците да търси помощ в чужда земя (Nicol, 1993: 311).

Обещанията на Хенри за осигуряването на финансова и военна помощ, включително войници, стрелци и кораби за превоз от армията, повдига надеждите на Мануил и му дава „още по-голямо доказателство за благородничеството на краля“. За негово съжаление обаче обещаната помощ така и не достига Византия. Английският крал помага единствено с трите хиляди марки, които дава на византийския император (Vasiliyev, 1912: 41 – 78, 260 – 304).

Ето какво пише самият император за срещата си с английския крал в едно от своите писма, адресирани до Мануил Хризолорас:

„Каква е причината за настоящото писмо? Голяма част от писмата ни дойдоха отвсякъде с отлични и прекрасни обещания, но най-важното е владетелят, с когото сега пребиваваме, кралят на Великобритания, на втория цивилизован свят… притежава толкова много добри качества и е украсен с всякакви добродетели. Репутацията му печели възхищение от хора, които не

Оцелялата Голяма зала на Елтън от края на XV век, Лондон

са го срещнали, а на онези, които някога са го виждали, той блестящо доказва, че Славата не е истинска богиня, тъй като не е в състояние да покаже човека толкова голям, колкото е в действителност.

Този владетел е най-славен поради… неговата интелигентност; неговата сила може да изумява всички, а със съпричастността си печели много приятели; той протяга ръка към всички и по всякакъв начин пос тавя себе си в служба на онези, които се нуждаят от помощ. И сега, в съответствие с природата си, той се е превърнал в духовно убежище за нас в средата на двойната буря, тази на сезона и на щастието, и ние намерихме убежище в самия човек и неговия характер. Думите му са доста очарователни; той ни харесва по всякакъв начин; той ни почита в най-голяма степен и ни обича не по-малко. Макар че той е стигнал до крайности във всичко, което е направил за нас, изглежда той се срамува от факта, че е сам и че трябва да може още много да направи. Ето как изглежда великият човек (Dennis, 1977: 102)“.

От тези думи става ясно, че византийският василевс е не по-малко очарован от своя домакин. Вероятно Мануил II наистина е повярвал, че евентуална помощ би дошла от Англия, което направило разочарованието му в следващите месеци още по-голямо.

Личността на императорa прави голямо впечатление и на англичаните. Ето какво пише един английски хронист за срещата между императора и английския крал:

„В същото време, императорът на Константинопол посети Англия, за да поиска помощ срещу турците. Кралят с внушителна свита го срещна в Блекхат на празника на Свети Тома [21 декември], даде подходящо посрещане и го придружи до Лондон. Той го забавлява там много дни, като заплащаше разходите за престоя на императора и великолепните подаръци, показващи уважение към човек с такава възвишеност“ (Walsingham, 2005: 322).

Друго свидетелство за престоя на Мануил II при англичаните ни дава Адам от Ъск, който пише:

„На празника на апостола [21 декември] св. Тома императорът на гърците посетил английския крал в Лондон, за да потърси помощ срещу сарацините, и беше приет почетно от него, като остана цели два месеца. С цената на огромни разходи кралят му даде и подаръци при заминаването му. Този император и неговите мъже винаги се обличаха в дълги дрехи, нарязани като одеяла, които бяха в един и същи цвят, а именно бели и не особено харесвани в модата и разнообразието от рокли, носени от англичаните, тъй като според англичаните тези дрехи означават непостоянство и нежност на сърцето. Никога бръснач не се докосва до главите или брадите на имперски свещеници. Тези гърци бяха изключително благочестиви в своите религиозни церемонии… и пееха на родния си език. Мислех си колко тъжно е, че този велик християнски принц от Далечения изток е принуден от силата на неверниците да посети нашите отдалечени острови на запад, за да търси помощ срещу тях… Боже мой, къде си ти днес, стара слава на Рим? Сразено е днес величието на твоята империя и думите на Йеремия се отнасят точно за тебе: Тази, която беше единствена господарка сред неверниците и единствена кралица на земята, днес трябва да слугува (Given-Wilson, 1997: 119 – 121)“.

В случая и двете хроники са единодушни, че Мануил II се среща с английския крал на 21 декември, от когото е посрещнат изключителното топло. За тях образът на Мануил е почти приказен и всичко у него буди техния интерес. Интересни са дрехите на византийците, интересни са необръснатите им лица, интересен е и езикът, на който те говорят. Но факт е, че освен материални по-даръци, съчувствие и добро отношение византийският император не успява да се сдобие с военна подкрепа. От хрониките можем да предположим, че дори английският крал наистина да е имал намерение да помогне военно, той просто не е бил в състояние да го направи. След като узурпира властта, Хенри IV има сериозни врагове в самата Англия и всъщност нямало начин да се лиши от част от военните си сили. В началото на своето управление Хенри трябвало да води продължителни войни с Уелс, Шотландия, както и с част от влиятелните английски фамилии, които също имали претенции към английския престол.

В същото време, посланиците на Мануил II пътуват до Маргарет – кралица на Дания, Швеция и Норвегия, и до Португалия и Испания. Молба за помощ е изпратена до папата в Рим и папата в Авиньон, както и на Шарл III Наварски. На всички тях Мануил II предлага и свещени реликви, свързани с християн

Срещата между краля на Англия Хенри IV и византийския император Мануил II Палеолог в Лондон през 1400 г.

Ръкопис от края на XV век на хрониката „Св. Албан“

ската религия, като парчета от Кръста, на който е разпнат Исус Христос, както и части от Неговата дреха. По този начин Мануил II води своята така наречена „дипломация на реликвите“, с която показва отчаяното положение на Византия, както и идеята, че властта на византийския император е божествена и всички християни са длъжни да я зачитат. Преди да замине обратно за Париж, Мануил дарява на английския крал и Уестминстърското абатство части от туниката, изплетена от Дева Мария за Нейния син.

Разбрал, че не може да направи нищо повече, императорът потегля обратно към Франция, където в края на февруари 1401 г. заедно със стабилизиралия се Шарл VI присъства на литургия в кралската базилика „Сен Дени“ – нещо наистина рядко, при условие че схизмата продължавала да оказва влияние върху живота на християните.

По време на престоя си в Париж Мануил II започва да осъществява интензивни дипломатически контакти с различни кралски дворове, чиято основна цел е реалното изпращане на военна помощ от Запада към Византия. Тази отговорна мисия е дадена на Алексий Вранас, който трябвало да координира

Кралска базилика„Сен Дени“ –Снимкана Roi Boshi,Wikimedia

действията на кралете на Франция, Кастилия, Навара и Португалия (Popova, 2005: 92). Мануил II също така започнал и кореспонденция с Бенедикт XIII – антипапа в Авиньон по това време, с което императорът показал, че осъзнава съперничеството между Рим и Авиньон и се опитва да създаде възможно най-полезните за Византия съюзи. В свой трактат, написан по време на престоя му в Лувъра и посветен на Светия дух, Мануил II разкрива, че и разделението в Латинската църква не му е убягнало. Там той заявява, че отношенията между „братята [францисканци] и проповедниците [доминиканци] никак не са братски“ (Nicol, 1993: 313). Очевидно споровете около тълкуването на Непорочното зачатие разделя ордените от католическия свят. Със сигурност можем да твърдим и че Мануил II е бил осведомен и за съдбата на Джон Уиклиф, както и за екзекуцията на Ян Хус през 1415 г.

От Париж императорът пише на бъдещия патриарх Евтимий II (1410 – 1416), че в Европа вече се подготвят за организирането на голяма армия, в която британците, както и други щедри съюзници, биха предоставили контингенти. Той прогнозира, че когато се върне в Константинопол, ще бъде последван от международен кръстоносен поход, който ще изпълни и надхвърли всичките му очаквания. В друго писмо, изпратено до Мануил Хризолорас, императорът казва, че много от владетелите на Европа са били заети с набирането на войници и че маршал Босико ще ги доведе в Константинопол. Но всичко това са илюзии, защото властелините на Западна Европа имат други приоритети в съзнанието си (Barker, 1969:183).

През 1402 г. византийският император започва да осъзнава това, но въпреки всичко сякаш няма сила да се върне в нещастната си столица. Именно тогава той съставя трактата си за Светия дух, както и няколко есета, от които е останало описанието на един от гоблените в Лувъра.

Константинопол обаче продължава да е под обсада и градът е на крачка от капитулация. Единствено френските войници на маршал Босико вдъхват малка надежда на малцината останали защитници. В биографията на Босико е записано:

„А три години Шатоморанд защитава града срещу мощта на сарацините… Чрез него и добрите му французи благородният и древен град Константинопол беше спасен от пълно унищожение. Което несъмнено е много приятно за Бога и голяма чест на краля на Франция и на французите, които доказаха добродетелта си…“ (Gautier, 1965: 100 – 17).

През 1402 г. идва вестта за „избавлението“ на империята от османската обсада. В битката при Анкара Баязид (1389 – 1402) е сразен от монголския владетел Тимур, а турската армия е съкрушена. Тези нови събития са последвани от големи размирици в Османската империя и за Византия настъпва период на облекчение. В края на ноември 1402 г. Мануил II напуска Париж, а на 9 юни 1403 г. императорът се завръща в Константинопол, където започва и последният период от неговото управление.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Barker, J. Manuel II Palaeologus (1391 – 1425). A study in late Byzantine statesmanship. Rutgers Byzantine series, New Jersey, 1969.

Dennis G. (1977). The Letters of Manuel II Palaeologus : Dumbarton Oaks Research Library and Collection.

Gautier, P. (1965). Un recit inedit du siege de Constantinople par les Turcs (1394 – 1402), REB, XXIII.

Given-Wilson, C. (1997). The chronicle of Adam Usk, 1377 – 1421. Oxford: Clarendon Press.

Hinterberger, M. & Peeters, C. (2011). Greeks, Latins, and Intellectual History 1204 – 1500. Peeters Leuven – Paris – Walpole, Ma.

Nicol, D. (1993). The Last Centuries of Byzantium 1261 – 1453. Cambridge University Press.

Walsingham, T. (2005). The Chronica Maiora of Thomas Walsingham, 1376 – 1422. Boydell Press.

Vasiliyev, A. A. (1912). Puteshestviye vizantiyskogo imperatora Manuila II Paleologa po Zapadnoy Evrope (1399 – 1404 g.) – V: Zhurnal Ministerstva narodnogo prosveshcheniya. XXXIX [Василaев, А. А.

олога по Западной Европе (1399 – 1404 г.) – В: Журнал Министерства народного просвещения, XXXIX].

Kusht, T. (2005). Obraz otechestva v korespondencii Manuila II Paleologa, Vizantiyskiy vremennik. Moscow [Кущ, Т. (2005). Образ отечества в корреспонденции Мануила II Палеолога. Византийский временник. Mосква].

Ostrogorski, G. (2006). Istoria na Vizantiyskata darzhava. Sofia [Острогорски, Г. (2006). История на Византийската държава. София].

Popova, I. (2005). Vizantiiskata diplomaciya i Zapadat (1391 – 1425). V. Tarnovo, Faber. [Попова, И. (2005). Византийската дипломация и Западът (1391 – 1425). В. Търново Фабер].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.