Светослав Живков/Svetoslav Zhivkov/100
ЗА КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ МЕТОДИ В ЕЛЕКТОРАЛНАТА ИСТОРИЯ, ИЛИ КАК ДА ИЗМЕРВАМЕ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ?

История
Вход / Регистрация

2018/4, стр. 387 - 401

ЗА КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ МЕТОДИ В ЕЛЕКТОРАЛНАТА ИСТОРИЯ, ИЛИ КАК ДА ИЗМЕРВАМЕ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ?

Резюме:

Ключови думи:

Преди да преминем към същността на проблема, смятам за нужно да въведем някои терминологични пояснения. На първо място, трябва да дадем отговор на въпроса „Що е измерване?“. Измерването, представлява количествено представяне на характеристиките на даден феномен чрез предварително зададени критерии/индекси и пр. Когато измерваме температурата например, ние използваме някой от утвърдените методи и свързаните с него мерни единици (Целзий или др.). Още тук трябва да отбележим, че измерването има смисъл само при съпоставяне на количествените параметри на дадения феномен с други подобни в пространствено-времевия континуум. Ако измерим температурата на въздуха в даден момент и тя се окаже 20°С, това само по себе си нищо не означава. Информацията става ценна едва когато я съпоставим с други данни, например с температурата на друго място и/или по друго време, или с наложените представи за топло/студено климатично време. Измервания обикновено се правят в точните и природните науки, но такива могат да се прилагат и в социалните науки и хуманитаристиката, в частност – в историята. За популяризиране на използване на количествени методи в историческата наука в България принос има проф. Юри Тодоров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Todorov, 1995: 211).

Избирателната система е един от най-важните елементи на всяка политическа система, откакто изборите играят съществена роля за излъчването на управленски длъжности. Най-общо тя представлява комплекс от правила и методи, чрез които вотът на гражданите се трансформира в представителни мандати. Тези регулации се фиксират в нормативната база на всяка страна – най-вече в конституцията ѝ и в изборните закони. Всяка избирателна система има редица компоненти, най-важните от които са електоралната формула, чрез която гласовете на избирателите се трансформират в мандати, размерът на избирателния район, наличието на бариери (законови и естествени) пред представителството на партиите и форматът на гласуване2). Целта на настоящата статия не е да верифицира и съпоставя отделните елементи на избирателната система, а да представи методи за измерване на избирателните системи в цялост, като отправна точка ще бъде отражението, което те дават върху политическото представителство. Предвид задачите на изследването, ще разглеждаме избирателната система като съвкупност от избори, проведени по фиксирани и непроменяеми правила. В този смисъл, за да измерим дадена избирателна система, трябва да измерим отделните избори, проведени при нейните параметри. Следващата стъпка е далеч по-лесна – получените от измерването на отделните избори стойности се обобщават – сумират се или се усредняват според случая. Казано по-просто, за да изчислим индекс на диспропорционалност (за който ще стане дума в следващите редове) на действащата в България избирателна система за парламентарни избори, трябва да измерим въпросните индекси за всеки един от парламентарните избори от 2013, 2014 и 2016 г., след което да изчислим средното аритметично на получените стойности.

Как обаче да измерваме изборите? На пръв поглед, въпросът изглежда ненужен и нелогичен. Това е така, защото мнозинството граждани разглеждат резултатите от дадени избори като функция единствено на получения вот и когато се забележат несъответствия, общественото съзнание ги отдава на фалшификации и злоупотреби. Разбира се, безспорно е, че в демократичните политически системи резултатът от изборите е функция главно на подадените гласове, но в нито една демократична система това не е единственият фактор. Вторият такъв – това е избирателната система.

Всеки човек, дори и да не е запознат в детайли с функционирането на една или друга избирателна система, би могъл да забележи, че мажоритарният тип избори обикновено дават непропорционални резултати, в смисъл че делът мандати, които дадена партия печели в конкретни избори, не е равен на дела гласове, получени от нея. Презумпцията на пропорционалните системи е, че те дават пропорционални резултати, но в действителност не съществува избирателна система, която да гарантира напълно пропорционален резултат. От тази гледна точка, избирателните системи дават повече или по-малко непропорционални резултати от гледна точка на съотношението подадени гласове – спечелени мандати, но никога напълно пропорционални или напълно непропорционални. Така стигаме до водещия критерий, по който дадени избори, респективно избирателна система, могат да бъдат измерени – нивото на пропорционалност на техните резултати.

В политическата наука са въведени няколко коефициента, чиято цел е да измерват равнищата на пропорционалност на изборите и избирателните системи. Предварително трябва да отбележим, че повечето от тях са индекси на „диспропорционалност“, т.е. на непропорционалност. Това се налага по чисто математически причини. В своеобразния „континуум на пропорционалността“ лесно можем да фиксираме мястото на идеално пропорционалната система, при която хипотетично всяка партия получава точно толкова процента мандати, колкото е делът на нейния вот, на позиция 0. Дори и в теоретичен план обаче няма как да фиксираме идеално непропорционалната система – тя е ситуирана в безкрайността.

Първият от тези коефициенти е индексът на диспропорционалност на Рей (Rae, 1971: 84). Въведен е от американския политолог Дъглас Рей (Douglas W. Rae) през 1967 г. и се изчислява по следната формула:

Където v e процентът гласове за всяка партия поотделно, s e респективният процент мандати, а х е броят партии. Нужно е веднага да уточним, че под „партии“ настоящото изследване разбира броя съревноваващи се участници в дадени избори. От тази гледна точка, петпартийна предизборна коалиция се разглежда като една партия, а не като пет. За онагледяване ще приложим следния хипотетичен пример.

Гражданите на дадена държава трябва да избират 6 мандатен парламент в единен национален шестмандатен район при електорална формула – методът на Донт, без фиксирани изборни бариери, при четири участващи формации. Вотът и мандатите се разпределят по следния начин3):

Партия Гласове бр. Гласове % Мандати (бр.) Мандати %

v s Червени 42 000 42 3 50.0 Сини 36 000 36 2 33.3 Зелени 17 000 17 1 16.7 Сиви 5000 5 0 0

Индексът на Рей се изчислява по следния начин:

= = = 4.00

В ситуация на идеална пропорционалност нямаше да съществуват разлики между процентите гласове и процентите мандати за партиите. Сумата в числителя щеше да бъде равна на 0, съответно коефициентът на диспропорционалност щеше да е 0. Индексът на Рей се използва като база от Томас Маки (Thomas Mackie) и Ричард Роуз (Richard Rose), които въвеждат „коефициент на пропорционалност“, изчислявайки го чрез изваждане на I от 100% (Rose, 1984: 74).

Индексът на Рей в хронологически план е първият въведен коефициент на диспропорционалност. Той обаче има един значим недостатък. При наличие на множество партии с нищожни резултати формулата дава изкуствено занижен коефициент заради неимоверното нарастване на числото в знаменателя. Нека си представим, че резултатите на горните четири партии са по-ниски с по 5 гласа всяка. Нека също така тези 20 гласа да са подадени за три други партии. При изчислението на индекса на Рей сумата в числителя ще остане същата, заради нищожните резултати на трите маргинални партии, но числото в знаменателя ще нарасне от 4 на 7. При това положение индексът на Рей ще бъде 2.29 – значително по-нисък предвид нищожния дял гласове, отклонен от микроскопичните формации.

Затова през 1971 г. изследователите Джон Луузмор (John Loosemore) и Виктор Хенби (Victor Hanby) въвеждат подобен, но усъвършенстван коефициент на диспропорционалност, изчисляван по следната формула (Lijphart: 1994: 59 – 60):

D=

Видно е, че индексът на Луузмор – Хенби се изчислява по сходен с коефициента на Рей начин, но числото в знаменателя е фиксирано на 2 и не зависи от броя състезаващи се партии. При горния пример с четири участници D = 8.00. Същите нива ще има коефициентът и ако три или повече маргинални партии „откраднат“ нищожна част от вота за водещите четири формации.

Смята се, че индексът на Луузмор и Хенби дава по-коректни данни от този на Дъглас Рей, но той има обратния недостатък – при много на брой малки партии той дава изкуствено завишени стойности. Затова през 80-те години ирландският учен Майкъл Галахър (Michael Gallagher) въвежда свой индекс, който може да се разглежда като междинен между вариантите на Рей и Луузмор – Хенби (Lijphart: 1994: 60 – 61). Индексът на Галахър е известен още като „индекс на най-малките квадрати“ (Least Squares Index / LSq) и се изчислява по следната формула (Lijphart: 1994: 61 – 62):

LSq=

Съществуват и други коефициенти на диспропорционалност – индексът на Бърнард Грофман (Bernard Grofman), на най-голямото отклонение и пр. (Gallagher, 1991: 41 – 43). Като най-акуратен се възприема индексът на „най-малките квадрати“ LSq на Галахър. Посредством двойката в знаменателя той преодолява недостатъците в методиката на Рей, а чрез поставянето в квадратна степен разликите между вота и мандатите с последвало коренуване (корен квадратен) се неутрализират минусите, характерни за индекса на Луузмор и Хенби. При горния пример с четирите партии LSq дава стойност от 6.94. Тя показва „междинността“ на индекса спрямо I и D, както и относително по-голямата близост до коефициента на Луузмор и Хенби.

Съществуването на диспропорционалност, т.е. на несъответствия, между дела мандати и дела гласове за участващите партии означава автоматически, че дадена избирателна система фаворизира определени политически партии за сметка на други. В разглеждания пример червените получават с 8% повече мандати, отколкото е техният вот. Очевидно е, че те са облагодетелствани от изборните правила. Всички останали партии са ощетени в това отношение. Дали обаче пресмятането на разликата между процента гласове и процента мандати е удачният начин за изчисление на степента, с която дадена партия е фаворизирана или ощетявана в конкретни избори? Нека си представим, че партия Х е добила 40% от вота и 43% от мандатите. Партия Y съответно е получила 6% от гласовете и 3% от местата в парламента. И при двете формации разликата между вота и мандатите е 3%. При партия Y обаче тези проценти „тежат“ много повече – формацията е получила двойно по-слабо представителство спрямо подадените за нея гласове. По тази причина изследователите Рейн Таагепера (Rein Taagepera) и Матю Шугарт (Matthew Søberg Shugart) лансират алтернативен начин за изчисление степента на фаворизация на дадена система върху дадена партия (Taagepera & Shugart, 1989: 67). Те въвеждат т.нар. коефициент на предимство, който се изчислява по следната формула:

А =

Където s e процентът мандати за дадена партия, а v e процентът гласове за нея.

При горния пример стойността на коефициента на предимство А за партия Х ще е 1.075, а за партия Y – 0.50. Индексът винаги е положително число. В идеалния вариант, при който дадена партия нито е ощетена от изборните правила, нито е фаворизирана от тях, стойността на нейния коефициент А ще бъде 1.00. Ако индексът е под тази стойност, това означава, че избирателната система потиска въпросната партия, а ако е над 1.00 – че системата облагодетелства формацията.

Както вече споменахме, изчислението на всички тези коефициенти, само по себе си, не ни дава някаква информация. Индексите са ценни само в сравнителен план. Те могат да бъдат използвани ефективно в сравнителни изследвания в хронологически и пространствен аспект – при съпоставяне на различни избирателни системи в дадена страна от различни епохи, при сравняване на една и съща избирателна система в дадена страна, използвана по различно време, при сравняване на една и съща избирателна система, прилагана в различни страни, и пр. Не на последно място, коефициентът на предимство ни дава количествени стойности за степента, до която избирателна система фаворизира или потиска дадени партии.

Всички знаем, че в съвременната епоха в дадени избори, независимо от прилаганата избирателна система, се състезават най-вече политически партии. Съответно спечелилите депутатски места обикновено са представители на последните. Ако в дадена страна съществува само една партия, какъвто е случаят с тоталитарните диктатури, то се приема, че тя е еднопартийна система. Ако партиите са две, то системата става двупартийна. Ако са повече от две – то политическата система е многопартийна.

Нека в държава А съществуват три политически партии с резултати от изборите съответно – 41%, 39% и 20% от гласовете. Нека в държава Б да има също три политически партии, но техните резултати в избори да бъдат съответно – 70%, 25% и 5%. И двете държави имат трипартийни политически системи. Очевидно е обаче, че двете трипартийни системи сериозно се различават една от друга. При първата съществуват две почти равностойни формации, докато при втората е налице една партия хегемон. За да бъде измерена една изборна система, е нужно да се вземе предвид не само броят на съществуващите партии, но и тяхната относителна тежест в обществото.

Първи в тази насока действа отново Дъглас Рей. Той въвежда свой „индекс на фракционализация“ на партийната система, базирайки го на един коефициент, използван в икономиката – индекса на концентрация на Херфиндал – Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index), който измерва степента на концентрация на акциите в дадена компания (Taagepera, 1984: 96 – 97). Индексът на концентрация се изчислява по следната формула:

HH = ∑pn2

Където p e делът акции у дадено лице, представен като десетична дроб, а n e броят на акционерите. Ако в компания Х 70% от акциите се контролират от лице А, а останалите 30% – от лице В, то HH = 0.72 + 0.32 = 0.49 + 0.09 = 0.58.

В своя индекс Рей замества акционерите с партии, поставя коефициента на Херфиндал – Хиршман като умалител, а пред него въвежда единица като умаляемо (Rae, 1971: 67). В окончателния вариант формулата на Рей за фракционализация е следната:

F = 1 – ∑ vx 2

Където v e делът гласове за дадена партия, а x e броят на участващите партии. Ако в дадени избори партия А е спечелила 70% от вота, а партия В – останалите 30%, то F = 1 – (0.72 + 0.32) = 1 – 0.58 = 0.42.

Коефициентът на фракционализация F на Рей (както и индексът HH) дава резултати в диапазона 0 – 1.00. Понеже по-ниски нива на умалителя, респективно на HH, означават по-голям брой партии с по-малко гласове, колкото е по-високо равнището на коефициента на фракционализация, толкова по-фрагментирана е една партийна система. Трябва да се каже обаче, че индексът на фракционализация фактически не измерва броя на партиите, стойностите му се движат в твърде ограничен периметър (между нулата и единицата) и по тази причина той не дава ясна представа за структурата на партийната система.

През 1979 г. естонският политолог (емигрант в САЩ) Рейн Таагепера и неговият финландски колега Марку Лааксо (Markku Laakso) въвеждат свой индекс, който постига целта – отразяване на броя партии при отчитане тяхната относителна тежест сред електората (Lijphart: 1994: 67 – 72; Taagepera & Shugart, 1989: 77 – 81). Като изходна база двамата също използват коефициента на концентрация на Херфиндал – Хиршман, но го превръщат в делител в уравнение, чието делимо е единица, и наричат своя индекс „ефективен брой партии“ (Eective Number of Parties / ENP). Формулата за ефективен брой партии на Лааксо и Таагепера е следната:

ЕNP =

Където v e делът гласове за дадена партия, представен като десетична дроб, а x e броят на участващите партии. По практически същата формула може да се изчислят и ефективният брой партии с депутатски мандати или „ефективният брой партии в парламента“ (Еective Number of Parliamentary Parties / ENPP) – единствената разлика е, че заменяме дела гласове v с дела спечелени мандати s. Съответно формулата придобива следния вид:

ЕNPP =

Нека сега приложим формулите за ефективен брой партии към примера с резултатите от изборите на Червени, Сини, Зелени и Сиви.

Партия Гласове % Мандати % Дял гласове Дял мандати
Червени 42 50.0 0.42 0.5
Сини 36 33.3 0.36 0.333
Зелени 17 16.7 0.17 0.167
Сиви 5 0 0.05 0.00

Eфективният брой партии във въпросните избори ENP ще е равен на:

ENP = =

= = 2.964

Съответно ефективният брой партии в парламента ENPP ще е равен на:

ENPP = =

= = 2.572

Стойностите на индексите ENP и ЕNPP винаги са по-големи или равни на 1.0. Под 1.0 е невъзможно да спаднат, тъй като в избори винаги има поне по един участник. При тоталитарните режими, в условията на несъстезателни избори „без избор“ и еднопартийна диктатура, ENP и ENPP винаги е 1.04). Колкото по-високи са стойностите на коефициентите, толкова е по-фрагментирана партийната система. В горния пример индексите 2.985 и 2.572 показват наличието на две силни партии, една видимо по-слаба от тях, но все пак с определено влияние, и четвърта – малка, почти незначителна, от гледна точка електорална подкрепа, формация без политическо представителство.

Изчислението на всеки един от представените коефициенти би ни помогнало за анализа на резултатите от конкретни избори, на група от избори и съответно на представянето на дадена избирателна система и отражението ѝ върху политическата система. Материал съществува достатъчен – в България за избори за Обикновено народно събрание (ОНС) само за периода 1908 – 1940 г. се използват цели шест типа избирателни системи – два типа мажоритарни (1908; 1938 – 1940), един тип смесена (1911) и три типа пропорционални (1913 – 1920; 1923 – 1927; 1931)5). Всяка от тях има своите специфики и дава различни резултати от гледна точка пропорционалност и структура на партийната система. Сравнения в тази насока могат да се правят и между функционирането на българските и чуждите избирателни системи.

Изчислението на индексите за изборите, респективно усредняването на данните за избирателните системи, от последните десетилетия представлява сравнително лесно аритметично упражнение поради наличието на бази данни с точни изборни резултати. Не такъв е случаят с изборите от по-далечното минало. За изборите в България до 1899 г. например разполагаме с обобщени и що-годе коректни данни само за избраните народни представители. В този смисъл, за най-ранната електорална история на България бихме могли да изчислим с относителна точност ефективния брой партии в парламента ENPP, но не и ENP и равнищата на диспропорционалност поради липса на точни данни за вота на избирателите. Трябва да отбележим, че единици са държавите, които разполагат с електорална статистика за избори от периода преди края на XIX в.

При измерването на диспропорционалността и ефективния брой партии в парламента изследователят трябва да взема предвид единствено мандатите, добити чрез избор. В наши дни изборността е норма за почти всички долни камари. В по-далечното минало обаче немалък дял в парламентите са имали и назначаеми депутати или онези, добиващи мандат по право на заеманата длъжност. Такива съществуват и днес в горните камари на някои страни6).

Законодателствата на някои държави с мажоритарна система допускат в избирателен район със само един кандидат той да бъде обявяван за избран без провеждането на избори. Това важи най-вече за Великобритания и за някои от страните от Британската общност, но в исторически план – и за избирателните системи на други държави, включително българската от 1938 – 1940 г. В подобни ситуации повечето политолози не вземат предвид „неоспорваните мандати“ (uncontested seats / unopposed seats) при изчисленията на диспропорционалността (а някои – и на индекса ENPP), защото те не са функция на вот. В днешно време броят на такива мандати е пренебрежимо малък, но в по-далечното минало често те са били значителен дял от общия брой места7).

От началото на ХХ в. повечето европейски и англосаксонски държави започват да публикуват данни за вота при парламентарни избори. В България Дирекцията на статистиката стартира издаването на регулярни сборници с резултатите от парламентарните избори в страната, като първите, обхванати в корпуса, са за Х ОНС от 1899 г.8) Това дава възможност на изследователите да добият така нужната информация за изборите, преди да преминат към количествени анализи. Тук обаче възникват трудности от друго естество. Сборниците с резултатите от българските избори за периода 1899 – 1908 г. дават прецизна информация за вота на гласоподавателите по окръзи, околии и дори по общини. Представени са резултатите за всеки един кандидат. Не са посочени обаче резултатите по политически групи и което представлява по-сериозният проблем – не е дадена партийната принадлежност на кандидатите. Това означава, че изследователят трябва предварително да реши този казус, а това не е лесна задача, предвид че става дума за хиляди лица. Сред тях са добре познатите лидери на политически партии, не чак толкова известните политически първенци в отделните региони, но и множество непознати или почти непознати фигури. Именно по тази причина до този момент историците, занимаващи се с политическата история на България в края на XIX и първото десетилетие на ХХ в., избягват да дават данни за резултатите от вотовете на гласоподавателите. Сред малкото добри изключения е Милко Палангурски от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който представя в своите изследвания обобщена информация за политическата ориентация на народните представители, както и данни за локалните коалиции по избирателни райони, които биха оказали неоценима помощ за всеки изследовател на българските избирателни системи до Балканските войни (Palangurski, 2011: 372).

С други думи, за да може да се измери равнището на пропорционалност на българските избори от този период, изследователят първо трябва да идентифицира към коя политическа формация принадлежи всеки един кандидат, след което да сумира гласовете по партии и едва тогава да пристъпи към изчисление на индексите.

Тук обаче природата на самата избирателна система в България до 1911 г. поставя допълнителни трудности. Тя комбинира мажоритарна формула (на относителното мнозинство) с многомандатни избирателни райони. В нашето съвремие подобно съчетание представлява екзотика, но не е такъв случаят с избирателните системи от по-далечното минало. В Княжество България средният размер на избирателния район за изборите за Х – ХIV ОНС се движи между 2.01 и 2.31. Едномандатните райони са по-скоро изключение, а в многомандатните, повечето от които са дву- и тримандатни, но в изборите от 1899, 1901 и 1903 г. съществуват и четири и петмандатни, избирателят има право на многократен глас.

За да разберем къде се крие проблемът, ще разгледаме резултатите от Първа софийска градска избирателна околия в изборите за XIV ОНС от 1908 г. Конституенцията е двумандатна, а броят на гласувалите с действителни бюлетини е 32249).

Кандидат Партия Гласове бр.

Александър Малинов ДП 2552
Константин Баталов ДП 2520
Драган Цанков ПЛП 312
Иван Пеев-Плачков НП 298

Петър Джидров БРСДП (ш.с.) 277 Янко Сакъзов БРСДП (ш.с.) 274 Георги Кирков БРСДП (т.с.) 72 Димитър Благоев БРСДП (т.с.) 71

Мандатите са спечелени убедително от двамата проправителствени кандидати. В случая обаче ни интересува не това, а гласовете за отделните формации. Колко гласа например е получила ДП? Съвкупният вот за нейните кандидати е 5072 – по-висок от общия брой на гласувалите в района. Това несъответствие се дължи именно на многократния глас – избирателите в двумандатната Първа софийска градска избирателна околия имат право на по два гласа. От тях едва 36 са гласували само за един кандидат. Видно е, че вотът за ДП се движи в диапазона 2520 – 2552. Абсолютно точен резултат не може да бъде даден, защото трийсетина избиратели на ДП са гласували само за единия от нейните кандидати. В подобна ситуация практиката изисква да се изчисли средно аритметичното на двете стойности. В такъв случай резултатът за ДП би бил 2536 гласа.

Подобни преизчисления трябва да се извършват за резултатите на всяка партия във всяка конституенция за всяка страна, използваща мажоритарна система в многомандатни райони10). В противен случай вотът на избирател в двумандатна конституенция би тежал двойно повече от гласа на избирател в едномандатен район. Малко над 2500 избиратели на ДП в Първа софийска градска избирателна околия произвеждат над 5000 гласа за партията, докато аналогичен брой гласували в едномандатен район ще произведе двойно по-малко гласове.

Въвеждането на пропорционална система за парламентарни избори в България през 1912 г. води след себе си до ликвидиране на многократния глас и до окрупняване на конституенциите. Това улеснява значително работата на историците. Появяват се обаче трудности от друго естество. Две от трите български пропорционални системи, използвани до 1931 г. включително, допускат формирането на предизборни коалиции в регионален мащаб – на равнище избирателен район. Това поставя изследователя в сложната ситуация как да третира вота за две партии, които в някои конституенции участват самостоятелно, т.е. конкурентки са помежду си, а в други се явяват в коалиция.

Подобен е случаят с БКП и БЗНС в парламентарните избори от ноември 1923 г.11) В тях земеделците участват със самостоятелна листа в 33 района, в 11 са в коалиция с комунистите, като последните са сами само в 3 конституенции. Във всички останали избирателни околии БКП и БЗНС бойкотират вота или не са допуснати до участие от властите. Как да процедираме в подобна ситуация? Възможен вариант е да разпределим изкуствено вота на коалицията върху съставните ѝ части в определено от нас съотношение. Подобен подход е рисков, защото крие в себе си момент на произвол и „нагаждане“ – ние можем само да предполагаме, но не и да сме сигурни каква част от гласовете за коалицията са комунистически, респективно – земеделски вот. Тази методика може да се използва единствено в случай, когато две (или повече) партии участват в коалиция само в единични конституенции, като изключение. Така например вотът за народняшко-прогресистката коалиция във Варненска колегия при парламентарните избори от 1913 г. може да се подели, защото в останалите конституенции двете формации се явяват самостоятелно, а съвместно добитите гласове са под 3.5% от съвкупния вот за народняци и прогресисти в тези избори (Zhivkov, 2014: 345).

Случаят с вота за БЗНС и БКП през ноември 1923 г. обаче не е такъв. Гласовете за коалиционните листи на двете формации представляват цели 34% от съвкупния им вот. Всички мандати на БКП са спечелени в съюз със земеделците. Нещо повече, мащабите на коалицията надхвърлят значително видимите параметри. Единственият избирателен район, в който комунистически кандидати се конкурират със земеделски, е Дупнишка околия. Във всички останали конституенции или в изборите се състезава само една от двете формации, или са издигнали коалиционна листа, или изобщо не участват. В последния случай делът на невалидните бюлетини е между два и три пъти по-висок от средния за страната, което показва съвместна бойкотистка тактика. Това подсказва, че в изборите за XXI ОНС БЗНС и БКП действат в синхрон на практика в цялата страна и за изчислението на параметрите на избирателната система техните резултати могат да се обединят12).

Такива случаи в електоралната история на докомунистическа България има немалко. Интензитетът на регионални коалиции е най-висок в изборите от 1927 г. Тук е важното да отбележим, че изследователят трябва да третира всеки един подобен казус индивидуално и да преценява кой от двата подхода да използва при разрешаването му „на място“.

Както се вижда, измерването на изборите и избирателните системи разкрива широки изследователски полета и ниши пред историците. В политологията отдавна са доказани взаимовръзките между избирателните системи и останалите компоненти на политическите системи. Така например открити са корелационни зависимости между индексите на диспропорционалност, ефективния брой партии и редица други аспекти, като честотата на формиране на парламентарни мнозинства, средната продължителност на мандата за едно правителство, типа управления (хомогенни, коалиционни) и пр. (Lijphart, 1994: 50 – 54, 73 – 137). Тези методи могат да се внедрят и в историческите изследвания, още повече че историята на изборите и избирателните системи е все още неглижирана, но същевременно неизменна и важна част от политическата история на всяко модерно общество в последните над 100 години. Разбира се, използването на този интердисциплинарен подход при изследване на феномени от миналото изправя историка пред редица трудности и предизвикателства, чието преодоляване изисква допълнителни усилия.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Основната част от настоящата статия беше представена в доклад пред научна конференция „Общество, памет, образование (История и обществени нагласи)“, проведена в Китен между 25 и 29 юни 2018 г.

2. International IDEA Handbook of Electoral System Design (Reynolds, Andrew, Reilly, Ben eds.). Stockholm: IDEA, 2002, p. 7.

3. Ето и методиката на изчисление на мандатите по Донт:

Партии Гласове /1 /2 /3 /4 /5 /6

Червени 42000 42000 21000 21000 10500 10500 10500

Сини 36000 36000 36000 18000 18000 9000 9000

Зелени 17000 17000 17000 17000 17000 17000 8500

Сиви 5000 5000 5000 5000 5000 5000 500

4. Наличието на казионна партия в рамките на тоталитарния режим от типа на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) в България (1947 – 1989) не влияе на ефективния брой партии, тъй като БЗНС не е конкурент на хегемонната Българска комунистическа партия (БКП) в изборите и се явява в общи „отечественофронтовски“ листи заедно с нея. Същият случай се наблюдава и в други комунистически държави, като Германската демократична република (ГДР), Полша и Унгария в периода на Студената война.

5. За отграничаването на различните типове избирателни системи използваме методологията на нидерландския учен Аренд Лайпхард (Lijphart, 1994: 13).

6. С това не твърдим, че назначаемите депутати и онези по право на заеманата длъжност не упражняват политическо влияние. Те обаче не дължат позицията си на избирателната система, а на други регулации, и по тази причина мандатите им не трябва да се вземат предвид при измерване на избирателните системи.

7. В британските парламентарни избори от 1886 г. една трета от мандатите са излъчени без провеждане на избори. След Първата световна война делът им спада значително – на около и под 5%, но дори и през 1931 г. 10% са uncontested. Вж.: Mackie, Thomas T., Rose, Richard. The International Almanac of Electoral History. Washington: Congressional Quarterly Inc., 1991, pp. 445 – 446.

8. Статистика на изборите за народни представители за Х ОНС. София: Държавна печатница, 1900.

9. Статистика на изборите за народни представители за ХIV ОНС. София: Държавна печатница, 1910, с. 144. Абревиатурите отговарят на следните политически партии: ДП – Демократическа партия; ПЛП – Прогресивнолиберална партия; НП – Народна партия; БРСДП (ш.с.) – Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти); БРСДП (т.с.) – Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти).

10. Подобни системи, освен в България, са използвани в редица други държави до началото на ХХ в., в т.ч. Швейцария и Белгия до приемането на пропорционални системи, а също и във Франция в определени периоди. Нещо повече, в британската избирателна система до реформите от 80-те години на XIX в. доминират двумандатните конституенции. Едномандатният район, който днес мнозина смятат за изконно присъщ на англичаните, всъщност е иновация на британските колонии в Северна Америка през XVIII в., откъдето е заимстван в избирателната система на САЩ.

11. Статистика на изборите за народни представители за XXI ОНС. София: Държавна печатница, 1928.

12. Към земеделско-комунистическата коалиция в изборите от ноември 1923 г. със същите мотиви можем да прибавим и гласовете на малобройната Занаятчийска професионална партия – сателитна на БЗНС формация, своеобразен клон на земеделците в градовете.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Palangurski, M. (2011). Po balgarskite parlamentarni izbori 1894 – 1913. Veliko Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy [Палангурски, М. (2011). По българските парламентарни избори 1894 – 1913 г. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий].

Todorov, Yu. (1995). Kolichestveni metodi v istoriyata i neynata didaktika. Sofia: Sv. Kliment Ohridski [Тодоров, Ю. (1995). Количествени методи в историята и нейната дидактика. София: Св. Климент Охридски].

Zhivkov, S. (2014). Progresivnoliberalnata partia v Bulgaria (1899 – 1920): S Rusia politika ne pravim! Sofia: Sv. Kliment Ohridski [Живков, С. (2014). Прогресивнолибералната партия в България (1899 – 1920): С Русия политика не правим! София: Св. Климент Охридски].

Gallagher, M. (1991). Proportionality, Disproportionality and Electoral Systems. // Electoral Studies, X, No 1.

Lijphart, A. (1994). Electoral Systems and Party Systems. A Study of Twenty-Seven Democracies, 1945 – 1990. Oxford: Oxford UP.

Rae, D. W. (1971). The Political Consequences of Electoral Laws. New Haven: Yale UP.

Rose, R. (1984). Electoral Systems: A Question of Degree or of Principle? – In: Choosing an Electoral System. Issues and Alternatives. (ed. Lijphart, A. & Grofman, B.). New York: Praeger.

Taagepera, R. (1984). The Effect of District Magnitude and Properties of Two-Seat Districts. – In: Choosing an Electoral System. Issues and Alternatives. (ed. Lijphart, A. & Grofman, B.). New York: Praeger.

Taagepera, R. & Shugart, M. S. (1989). Seats and Votes. The Eects and Determinants of Electoral Systems. New Haven: Yale UP.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.