История
Вход / Регистрация

2015/6, стр. 652 - 660

145 ГОДИНИ БАН – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ

Илия Тодев
E-mail: todevilia@yahoo.com
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences
52, Shipchenski Prohod Blvd., Bl. 17
1113 Sofia, Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

„История на БАН“, част първа (1869 – 1947).

Под редакцията на Илия Тодев.

София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015, ISBN 978-954-322-791-4

Академиите на науките (АН) са общества на изтъкнати изследователи. Първите от тях са създадени през ХVІІ в. От една страна, те са свързани с появата на съвременното научно знание, от друга, са ефикасен начин за преодоляване на спънките, които то среща в схоластичните и намиращи се под клерикален контрол средновековни университети. Първоначално тяхната задача е обсъждане, издаване и възнаграждаване на научни трудове, а също подкрепа и закрила на учените.

Днес всяка уважаваща себе си страна има своя АН. Държавната академия е организация, обикновено радваща се на одобрение (чрез закон или друг акт) и финансова помощ от държавата, координираща пряко или косвено научноизследователската дейност в дадена страна и играеща важна организационна роля в международния научен обмен и сътрудничество.

Смята се, че съвременната държавна АН би следвало да покрива следните изисквания:

– изборност на членовете на конкурсен принцип;

– фиксиран общ брой на членовете – или фиксиран темп на приемане на нови членове;

– демократично управление – властта в академията да произтича от волята на нейните членове;

– независимост от правителството, бизнеса и синдикатите. Повечето академии могат да получават външно финансиране, но по начин, който да не накърнява тяхната независимост.

Една от най-старите и може би най-престижната държавна АН е френската (Académie (royale) des sciences, основана 1666 г.; неофициално често е наричана Парижка АН). Тя е създадена от Луи ХІV по предложение на Колбер с цел да насърчава и закриля изследователския дух и да допринася за прогреса на науките (математика, естествознание и медицина) и за тяхното приложение. Френската АН застава на челни позиции в научното развитие на Европа през ХVІІ и ХVІІІ в. От края на ХVІІІ в. тя е част от Френския институт (Institut de France, основан 1795 г.), който е официалното научно учреждение на Франция. Той се грижи за напредъка на науката, литературата и изкуството и обединява най-изтъкнатите им представители. Състои се от още четири академии: Френската академия (Académie française, основана 1635 г.), която отговаря за усъвършенстване на френския език и литература; Академията за надписи и изящна словесност (Académie des inscriptions et belles-lettres, основана 1663 г.) обединява учени в областта на историята, археологията и езикознанието; Академията за изящни изкуства (Académie des Beaux-Arts, основана 1803); Академията за морални и политически науки (Académie des sciences morales et politiques, основана 1803 г.) – за философия, етика и социология, законодателство, публично право и юриспруденция, политическа икономия, статистика и финанси, история и география. Общият брой членове (действителни, дописни и чуждестранни) на Френския институт е около 750. Ако използваме употребяваната в България терминология, бихме казали, че Френският институт е пълна АН (каквото всъщност е името само на една от неговите съставни части) с пет отделения. Институтът съветва френското правителство, управлява фондове за наука и изкуство, отпуска субсидии, присъжда награди и отличия, поддържа библиотеки, музеи, паметници, обсъжда и публикува научни трудове, взаимодейства с образователната система, води международен обмен.

Ролята на АН е особено важна в епохата на Просвещението – ХVІІІ в., когато възникват още редица подобни общества. През ХІХ в. АН продължават да се множат и развиват. Тогава се забелязват и отчетливи тенденции към диференциация на научната дейност. Знанието престава да изглежда единно, то все повече се разделя на специални дисциплини – физически, химически, биологически, хуманитарни. Предишният енциклопедизъм на учените започва да се среща все по-рядко. В съответствие с това възникват специализирани научни общества. На заден план отстъпва и характерният за ранните академии индивидуализъм. Увеличават се появяващите се от втората половина на ХVІІІ в. форми на колективна научна дейност, като лаборатории, кабинети, обсерватории, музеи. Любопитството остава сериозен мотив за изследователска дейност, но все по-често мястото му се заема от нейната практическа полезност, което пък води до все по-сериозно присъствие от страна на държавата в науката. Нарасналият обем информация кара АН да си създават библиотеки, архиви и издателства.

През ХІХ в. обаче те се сдобиват и със сериозен конкурент в лицето на модернизираните университети, които бързо получават първенство в науката. Пионер и модел в това отношение е Берлинският университет (Universität zu Berlin, осн. 1810; от 1949 г. носи името Humboldt-Universität zu Berlin), основан от Вилхелм фон Хумболт, чийто основен постулат е тясна връзка между обучението и изследването. Този възглед не е лишен от резон, но той не бива да се абсолютизира, тъй като преподавателската заетост в много случаи е пречка за високи изследователски резултати. Поради това възниква нова форма за организация на научната дейност – научноизследователският институт (НИИ).

НИИ са учреждения, специално предназначени за организация и провеждане на научни изследвания и разработки и обикновено в една или друга степен са финансирани и управлявани от държавата; те дават възможност както за невиждано дълбока специализация на учените, така и за тясно сътрудничество на специалисти от най-различни и далечни една от друга области. Създаването на НИИ започва към края на ХІХ в., когато с бързия прогрес на науката става ясно, че съществуващите научни академии и изследователски университети са недостатъчни. Като едно от първите подобни учреждения най-често се сочи Институтът „Пастьор“ (Institut „Pasteur“, създаден 1888 г.).

През ХХ в. интердисциплинарността и комплексността на научните проблеми налагат създаване на цялостни обединения на НИИ, на комплексни научни центрове, покриващи всички области на знанието. Един от найпредставителните научноизследователски комплекси е френският Национален център за научни изследвания (Centre national de la recherche scientifi que, CNRS). Намира се под ведомството на Министерството на образованието и науката, неговият президент се назначава от правителството по предложение на просветния министър. CNRS се специализира в областта на приложните и фундаменталните изследвания и ги координира на национално равнище. Сътрудничи с университети и с други изследователски организации. Развива активна международна дейност. Основният му състав, подбиран с конкурси и периодично атестиран, е на безсрочни договори. Финансира се от държавата и от други източници, както и от собствени средства – най-вече от договори с промишлеността и по европейски изследователски програми и от продажба на патенти, лицензи и услуги.

Същият по принцип като CNRS комплексен научен център е немското Макс Планк общество (Общество „Макс Планк“ за развитие на науките, MaxPlanck-Gesellschaft zur Förderung der W issenschaften, или просто Max-PlanckGesellschaft, MPG, създадено през 1948 г. на основата на основаното в 1911 г. Общество „Кайзер Вилхелм“ – Kaiser-Wilhelm-Gesellschaft, KWG). MPG e независима неправителствена организация с нестопанска цел, която има над 80 изследователски института. Има около 17 000 служители на постоянна работа, от които около 5500 учени. Фокусира се главно върху естествените, социалните и психологическите науки, стреми се, като правило, към първенство в съответната научна област – и често го постига; например досега Обществото е излъчило 32 нобелисти. Към MPG има и няколко изследователски школи, т.е. висши учебни заведения за подготовка на научни кадри.

Съветска Русия се ориентира към не много по-различен начин за организация на науката. Болшевиките създават множество НИИ, повечето от тях към основаната от Петър Велики в 1724 г. Руска академия на науките (РАН), която дотогава има под своето ведомство ограничен брой музеи, лаборатории и комисии и която в революционната буря оцелява благодарение на готовността си да сътрудничи на новата власт.

През 1925 г. РАН се сдобива с нов устав и е преименувана на АН СССР. Според устава от 1935 г. АН СССР вече не е просто общество от изследователи. Тя, в лицето на своите членове (академици и член-кореспонденти) и избраните от тях ръководства, осъществява административно ръководство над подчинените є учреждения, определя тематиката на научните изследвания и разпределя отпусканите є средства. Академиците и член-кореспондентите получават особен статут – много добро заплащане и невиждани в историята на науката професионални привилегии. Те не са просто почетно общество, както е другаде, те се превръщат в нещо като министерство на науката. Така постепенно се стига до разпространената на Изток комбинация от персонална академия на науките плюс комплексен научноизследователски център.

В следващите 60-ина години АН СССР непрекъснато се разраства – и това е в съответствие с господстващото през 1950-те години в света виждане, че науката е главен фактор за икономически растеж (т.нар. science push model). АН става определяща в научния живот на СССР и на следващите неговия научен модел страни. След 1989 г. този модел АН изпада в криза. Той губи водещата си роля, а от 2014 г. РАН е отделена от дотогава подчинените є институти, които минават под ведомството на Федерална агенция на научните организации (Федеральное агентство научных организаций, ФАНО России), ръководството на която не се избира, а се назначава. То е подчинено на правителството на Руската федерация. Академията запазва името РАН и някои експертни функции, като е обединена с други две руски държавни академии – на медицинските и на селскостопанските науки. В Източна Европа някои от АН (Прибалтика), като комбинации от клубове на учени плюс комплексни научни центрове, са драстично трансформирани в персонални академии (или академии от западноевропейски тип, т.е. общества на изтъкнати учени), а НИИ са подчинени на просветните министерства; в Чехия комплексният научен център запазва името АН (Академия на науките на Чешката република, Akademie věd České republiky), членовете на Академията стават отделно общество. Другаде АН, като комбинация от персонални академии и комплексни научни центрове, оцеляват успешно и се адаптират към новите условия. В последните, като правило, управлението се демократизира, а академиците и член-кореспондентите запазват само малка част от предишните си привилегии. Премахва се за сметка на ВУЗ (и в разрез със световната практика) водещата роля на АН в националните научни системи.

Същевременно се наблюдава определен стремеж за връщане към характерното за ХІХ в. абсолютизиране на изследователските университети – независимо че „чисти“ изследователи, като правило, почти не съществуват, в една или друга степен всички те се занимават и с преподаване. Учените от организации и от типа на CNRS, и от типа на АН СССР много често водят лекционни курсове в един или друг университет.

Не би било излишно тук да се отбележи още, че толкова таченият в англосаксонския свят изследователски университет днес в никакъв случай вече не е някаква безусловна ценност. Хумболтовият принцип за единство на преподаване и изследване започва да се възприема като остаряла догма. Например напоследък си пробиват път възгледи, че научното дирене пречи на учебния процес и следователно вреди на студентите. Дори възниква нова форма ВУЗ (напр. в Канада, „преподавателски“ университет – “teachingstream” university , “teaching-only stream”, в които преподавателите не извършват изследователска работа). Тази тенденция допълнително легитимира структури от типа на БАН.

Претенциите, че науката е наука само ако непрекъснато се гарнира с голяма доза лекционна натовареност, са безпочвени и безперспективни. Много по-убедителни са наблюденията на известни авторитети, че от средата на ХХ в. се налага т.нар. Начин 2 (Mode 2) за производство на знания, който се характеризира с плурализъм в организационните форми и в който университетите имат право само на частична роля. Според тези автори при Начин 1 развитието на дисциплинарното знание исторически е свързано с университетите и с другите ВУЗ. Тези институции често съществуват изолирано от проблемите на реалния живот. Начин 2 се състои най-вече във формиране на краткосрочни екипи, които в реални условия създават съобразено с обществените потребности знание по определени проблеми. При него знанието е трансдисциплинарно и трансинституционално и се произвежда при различни условия от проблемни колективи, чиито членове са излъчени от разнородни институции: бизнес организации, държавни институции, изследователски университети, лаборатории и институти, както и от национални и международни изследователски програми.

Направеният преглед показва, че независимо от острата конкуренция на ВУЗ и от склонността на някои от меродавните власти лекомислено да експериментират с модни научноорганизационни доктрини в очакване на бързи чудеса, и през напредващия ХХІ в. АН (и като персонални академии, и като комплекси от НИИ, и като комбинация от двете) запазват ролята си на изключително сериозен и авторитетен пазител, разпространител и производител на знания.

БАН започва своя живот през втората половина на ХІХ в. Пръв в България за академия заговаря Гаврил Кръстевич, парижки възпитаник – естествено той има предвид френския академичен опит, който по това време е водещ в света. Поради изостаналостта си обаче българското общество тръгва към АН по заобиколен път. Създава се общество на книжовници (БКД), което си поставя за задача изучаване и усъвършенстване на българския език, история и култура. По този начин българите се включваме в т.нар. „Матично движение“, обхванало формиращите се славянски нации, повечето от които се намират под чужда зависимост – немска, турска, унгарска. Матица, чиято задача в учредителния акт е определена като „полза в слава на народа“, първи създават австрийските сърби, последвани от чехите.

След възстановяване на българската държавност през 1878 г. БКД се пренася в София. През 1884 г. в него са обособени три клона: историко-филологически, природно-медицински и държавни науки – и това е първата стъпка към превръщането му в АН, което става през 1911. Академията изгражда собствена материална база – представителна централна сграда със салон и библиотека.

В навечерието и по време на Втората световна война БАН се утвърждава като основната българска научна институция. Тя награждава, поощрява, подпомага научната дейност. Привлича за изследователска работа и външни за нея учени. Съчетава и замества дейността на държавни органи и общонационални институции в областта на науката и научните изследвания. БАН се разширява с клон за литература, изобразителни изкуства и музика и (временно) взема името Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ, 1940).

След Втората световна война България е част от Източния блок. Това предизвиква дълбоки промени в цялостния живот на страната, включително и в Академията. Започват процеси на бърза и повсеместна централизация. На Академията в 1947 се връща старото название – БАН, като изкуствата запазват правото си да имат свои представители сред нейните членове. Започва създаване на изследователски институти. БАН става „най-висшият научен институт в страната“, а после и координатор на цялата научноизследователска дейност, но е поставена под прекия контрол на държавата.

Ликвидирането на академичната автономия и грубото идеологизиране на науката имат неблагоприятно отражение. Но отпусканите от държавния бюджет значителни средства позволяват изграждане на големи и добре оборудвани научни институти. Някои от създадените съоръжения са повод за основателна гордост. Например първият в Югоизточна Европа изследователски атомен реактор, построен в края на 1950-те години. Патентованите изобретения на учени от БАН се измерват с хиляди. Едно от най-известните е леенето с противоналягане. Някои открития на академични археолози – като Варненския неолитен некропол и Рогозенското съкровище – предизвикват истинска сензация. На БАН е поверено организирането на не един международен научен форум от висок ранг. Десетки учени от Академията получават престижни международни награди, а също така са избрани за членове на чуждестранни академии и в ръководствата на международни научни организации. През 1969 г. БАН посреща своята 100-годишнина с отлични показатели. Тя остава съчетание от клуб на най-изтъкнати учени и комплексен научноизследователски център, който за страната играе челна роля в научноизследователската дейност.

След 1989 г. БАН губи привилегированото си място на основен производител и „законодател“ на знания. Върху нея започва брутален натиск за радикална промяна. Реформите включват както възстановяване автономията на Академията, така и големи бюджетни ограничения и драстични съкращения, декомунизация и лустрация. И през този труден период БАН продължава да е водеща научна институция в страната. Тя поддържа сътрудничество с близо 50 чуждестранни академии, национални изследователски институции и университети и е активен член на 27 правителствени и неправителствени организации. Тя показва способност не само да оцелява, но и да се развива и усъвършенства, като създава Център за обучение на докторанти, изгражда свои регионални центрове (РАЦ) за по-тесен контакт с обществото, присъединява се към Европейското изследователско пространство.

В отговор на поредните заплахи за закриване през 2009 г. БАН предизвиква международна оценка. „Комисията по оценяването – се казва там, – стигна до недвусмисленото заключение, че повечето институти на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти.“ Независимо от това не след дълго се провежда поредната структурна реформа със закриване и обединяване на институти и съкращаване и пенсиониране на кадри. Така през 2012 г. в Академията работят 3023 учени в 42 института и 5 специализирани научни звена в 9 основни научни направления. Академията успява да се запази като съчетание от пълна персонална АН (каквато е например Institut de France) и комплексен научен център (каквито приблизително са френският CNRS и немската MPG). По този начин се съхранява цяла и неделима марката „БАН“ – една от най-старите, най-известните и най-престижните, създадени от модерна България. Не се променя особено и традиционно широката отвореност към ВУЗ, намерила най-добро проявление в съществувалите през 70-те и 80-те години на XX в. и прибързано закрити ЕЦНПК.

Днес едно от най-големите предизвикателства пред БАН е нейното превръщане в духовен център. През последния четвърт век България претърпя сериозни несполуки – загуби близо четвърт от демографския си потенциал, икономиката є беше срината, националното самочувствие достигна критично ниски показатели, в публичното пространство властват национален нихилизъм и примитивен глобализъм. Глава непрекъснато надигат сепаратистки идеологии – като македонизъм и помакизъм. Комфортно се чувстват и реставрационните опити на привидно мъртви империализми – като (нео)османизма. Вероятно научният състав на БАН ще продължи да се свива, от една страна. От друга, българите имаме въпиюща нужда от знание и култура, от вяра и доверие, от идеали и самочувствие, от морал и вътрешно сцепление. Курсът към засилено нравствено излъчване на БАН, към нейното превръщане в духовен център на нацията е позакъснял, но много уместен – предвид нуждите на българското общество. БАН трябва да се върне много сериозно към своите корени, към „матичното“ си начало, а това означава засилване на хуманитаристиката, и особено на българистиката.

Да напомня, че „Матица“ на сръбски означава майка (царица при пчелите). Пчелните царици не само осигуряват възпроизводството на пчелното семейство. Те са отговорни и за неговата правилна организация и виталност. Без майка пчелното семейство не може да живее по-дълго от два-три месеца. Пчелите зимуват, като се групират около майката в кълбо и така по-лесно поддържат необходимия топлинен режим. Пчелни семейства, останали без майка, не могат да образуват плътно кълбо. Те са неспокойни, отслабват и често не доживяват до пролетта. Прочее, символиката е ясна. Затова, като правило, Матиците насърчават и развиват не само и не толкова науките, колкото цялостния духовен живот на една или друга стремяща се към възраждане и независимост нация. Матицата не е само своеобразен съвет на мъдреците, мисловен и нравствен стожер на дадената общност, неин мозъчен тръст. Тя е генератор на творческа енергия, на съпротивителни сили, тя засилва имунитета и инстинкта към самосъхранение и надмощие, тя структурира множествата от индивиди в жизнеспособни, борбени и продуктивни обществени организми.

Създаването на обединени в Национална академична мрежа (НАМ) РАЦ (от 2008 г.) подсказва поемане и на друго важно предизвикателство – отваряне към българската провинция, към обществото като цяло, към бизнеса и към държавата, на които се предлага „отзивчива и отговорна наука“. Това означава, че Академията гледа сериозно не само на международните, но и на вътрешнобългарските си връзки. БАН трябва отново да стане обект както на много по-сериозно българско финансиране, така и да бъде ангажирана с много по-важна роля на сцената на българския обществен и икономически живот. Тя трябва да се превърне в достойна алтернатива на всевъзможните think-tank-ове, които на българската територия оперират колкото безразделно, толкова и безгрижно към българския национален интерес. Тя има правото отново да получи доверието както на обществото, така и на държавата. Учените трябва да си върнат високото самочувствие, трябва отново силно да повярват, че са нужни и важни. Само така БАН може да бъде главен научен авторитет в страната – което вероятно следва да се определи като най-трудното предизвикателство към нея по време на 145-годишния є юбилей.

БАН има дълга, богата и нелека история. Тя възниква в бездържавния период от живота на българския народ, оцелява и се развива през низ от големи обществено-политически, социално-икономически и културно-идеологически сътресения, за да се оформи като национална научна организация за фундаментални и приложни изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри във всичките научни направления. Академията участва най-активно в ускореното развитие на България и в нейното успешно свързване с модерния свят. Тя има своите значими приноси в световната наука. Обновена и укрепваща, БАН посреща своя 145-годишен юбилей с все по-резултатна работа в името на изграждане на общество и икономика на знанието, в името на превръщането на българския народ в силен, сплотен и одухотворен член на европейското семейство.

“Istoriya na BAN”, chast parva (1869 – 1947). Pod redaktziyata na Iliya Todev.

Sofia: Izdatelstvo na BAN “Prof. Marin Drinov“, 2015, ISBN 978-954-322-791-4

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.