История

2025/2, стр. 135 - 144

ВТОРИЯТ ДЪРЖАВЕН СЪД (1910 – 1914) И ОБВИНЕНИЯТА СРЕЩУ БИВШИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ П. ГУДЕВ (1907 – 1908)

Резюме:

Ключови думи:

Търновската конституция въвежда института на министерската наказателна отговорност. Най-общо казано, за министрите се предвижда специална процедура, по която да бъдат съдени в определени случаи. Чл. 155 разглежда престъпленията, за които могат да бъдат съдени министрите – „за измяна на Отечеството или на княза, за нарушения на конституцията, за предателство или за някаква вреда, причинена на Княжеството за лична полза“. Членове 156 – 158 визират най-общо процедурата, по която министрите да бъдат предавани на държавен съд, а следващият чл. 159 ограничава правото на монарха да администрира осъдени министри.

Още през 1880 г. на тези основания е приет Законът за съдене на министрите, който разработва цялостната процедура по развитието на съдебния процес – конституирането на Парламентарна анкетна и на Особена следствена комисия, компетенциите им, състава на Държавния съд и т.н. Прави се разлика, от една страна, между „частните“ престъпления на министрите, за които те отговарят пред обикновените мирови съдилища. От друга страна, „при лошо или непотребно управление“ в качеството им на длъжностни лица те се привличат под отговорност от Държавен съд. Съдът има дискреционна власт да преценява пределите на министерската наказателна отговорност. Законът предвижда при установяване от Особената следствена комисия на престъпления по чл. 155 от Конституцията в най-кратък срок да се изготви и обнародва обвинителен акт1.

Процедурата за съдене на министрите е задействана няколко пъти. Първият държавен съд разглежда дейността на радославистките министри, упражняващи властта през годините 1900 – 1901. Обект на разследване на Втория държавен съд (1910 – 1914 г.) са „престъпните деяния“ на министрите от второто стамболовистко правителство (1903 – 1908 г.). Отличителното тук е, че през 1914 г. по политически причини процесът е спрян и не се стига до произнасянето на присъди. Третият държавен съд протича през периода 1919 – 1923 г. и разследва действията на министрите от двата радославистки кабинета (1913 – 1918 г.). За разлика от предишните съдилища, тук се стига до произнасяне на по-сериозни присъди. Третият държавен съд, както и Четвъртият (1923), който има за обект на разследване и правителствата на Гешов – Данев, управлявали през 1911 – 1913 г., са силно политизирани (Kostov 2018).

В близкото минало няколко са специалистите по конституционно право, които разглеждат и анализират тази проблематика. Ще посочим най-авторитетните изследвания. Това например прави Ал. Гиргинов във внушителния си труд за държавното устройство на България в главата за министерската отговорност (Girginov 1921). Друг автор, работил по тази тема, е Ст. Баламезов (Balamezov 1914, 1925) и др.

В по-ново време отделни автори проучват различни аспекти на института на съдебната наказателна отговорност. Разработките им се фокусират върху по-общи теоретични въпроси или върху работата на конкретен държавен съд (Palangurski 1993). Налице са и тематични изследвания, които проследяват развитието на наказателната процедура по време на Първия, Втория и Третия държавен съд в България в определено направление (Kostov 1999). Автори, които по-детайлно проследяват развитието на съдебния процес, са Й. Гешева и Т. Галунов. Й. Гешева проследява процедурата по даването на ход на съдебния процес по време на Първия, Втория и Третия държавен съд (Gescheva 2003). Протичането на Третия държавен съд и произнасянето на присъдите е представено и анализирано от Т. Галунов (Galunov 2013). Тематиката за наказателната отговорност е засегната и от П. Пенчев (Penchev 2011).

***

Начело на второто стамболовистко правителство в периода 1903 – 1908 г.

последователно са четирима министър-председатели – Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов и П. Гудев, като П. Гудев е начело на държавното управление в периода 3 март 1907 – 16 януари 1908 г. Изследователят на Народнолибералната партия Жеко Попов отбелязва, че монархът избира „по неизвестни причини“ тогавашния председател на Народното събрание П. Гудев на премиерския пост, пренебрегвайки лидера на партията Н. Генадиев (Popov 1986, p. 33).

Ценен източник за живота и дейността на д-р П. Гудев е монографичният труд на Борислав Гърдев Доктор Петър Гудев политик и държавник (Gardev 2002). Отбелязано е, че за близо 70-годишния си живот Гудев постига солидна кариера – депутат от Народнолибералната (стамболовистката) партия в ІХ, Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ обикновено народно събрание, председател на Народното събрание 1905 – 1907 г., има няколко публикувани книги. Заедно с това обаче П. Гудев е подсъдим в процеса на Втория държавен съд 1910 – 1914 г. Позволяваме си да се спираме вниманието си отново на тази противоречива личност, тъй като ползваме в подробности обвинителния акт срещу бившите стамболовистки министри и имаме задача да преценим основателността на обвиненията срещу него.

Като председател на Народното събрание в периода 17 октомври 1905 – 2 март 1907, П. Гудев има заслуги за бързото приемане на Закона за чиновниците по гражданското ведомство (1906 г.). При неговото управление на парламента са приети важни стопански и социални закони – за кооперациите, за борсите, за инспекторат по труда и т.н. (Gardev 2002).

По волята на монарха на 3 март 1907 г. освен министър-председател Гудев поема и поста на вътрешен министър. При встъпването на власт на новия министър-председател държавата е в нестабилност – Софийският университет е затворен заради освиркването на княза пред Народния театър на 3 януари 1907 г., възобновена е дейността на полевите съдилища и т.н. В следващите няколко месеца се наблюдава обществено-политическа стабилизация, като заслуга за това има основно премиерът и министър на вътрешните работи. „През март (1907 г. – Е.К.) под ръководството на новия министър-председател П. Т. Гудев са приети нови реакционни мерки – за втори път е видоизменен Законът за печата в реакционен дух, приет е Закон за анархистите, създадена е тайна полиция и др.“ (Popov 1986, p.78).

Тези закони се приемат въпреки протестите на опозицията, като важна причина за това са добре подготвените законопроекти от страна на правителството. П. Гудев проявява и активност за построяване паметник на Георги Бенковски и други борци за националноосвободителното движение, съорганизатор е при откриването на паметника на Царя-Освободител Александър II на 30 август 1907 г. „Изключителен успех за външната ни политика е участието на страната ни във Втората Хагска конференция за мир, свикана по инициатива на Русия и САЩ в холандската столица от 15 юни до 18 октомври 1907 година“ (Gardev 2002). Несъмнените заслуги на министър-председателя и министър на вътрешните работи в отделни случаи, както например при подпомагане устройването на бежанците от Македония в България след Илинденско-Преображенското въстание, се съчетават с присвояване от негова страна на част от средствата, предназначени за предвидените дейности. Това хвърля сянка върху цялостната му принос като държавник. Тези и други случаи на незаконна дейност, извършвана от П. Гудев, са представени по-долу.

* * *

Две години след идването на Демократическата партия на власт (януари 1908 г.), на 22 февруари 1910 г. е направено предложение за сформиране на парламентарна изпитателна комисия, която да разгледа управлението на страната през периода 5 май 1903 г. – 16 януари 1908 г. и да оцени действията на някои бивши министри от правителствата на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев. Така в сила влиза процедурата по Закона за съдене на министрите от 1880 г. По-късно е назначена и парламентарна следствена комисия. Решението за предаване на петима министри – д-р П. Гудев, Р. Петров, Н. Генадиев, ген. М. Савов и Ив. Халачев, на Държавен съд е гласувано на 13 февруари 1911 г. Само два дни по-късно е назначена тричленна особена следствена комисия. Разследването продължава около година и половина, като са разпитани близо 600 свидетeли и е проучен огромен масив от документи. Обвинителният акт е публикуван на 1 февруари 1913 г.(Popov 1986, pp. 39, 47).

Обвинителният акт съдържа обвинения спрямо някои министри от споменатите правителства – Рачо Петров (бивш министър-председател и министър на външните работи и изповеданията), д-р Петър Гудев (бивш министърпредседател и министър на вътрешните работи), д-р Никола Генадиев (бивш министър на търговията и земеделието), генерал Михаил Савов (бивш министър на войната) и Иван Халачев (бивш министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията). Тези обвинения са от най-различно естество, свързано с профила на съответното министерство. Обвиненията срещу бившия министър П. Гудев са няколко.

В качеството му на вътрешен министър, освен постигането на политическа стабилност пред него стоят и две относително големи задачи – изразходването на безотчетния фонд, предназначен за държавни потребности, и оползотворяването на отпуснатия свръхсметен кредит от 300 000 лв. за нуждите на полицията за обществена безопасност. Какво прави министър-председателят – ами, изтегля неколкократно за всяко тримесечие през периода май 1907 г. – януари 1908 г. суми от безотчетния фонд и ги внася на текуща частна лихвена сметка. Защо не ги усвоява еднократно, ами на части? Причината е, че Народното събрание, след много критики по повод евентуалното безконтролно изразходване на сумата от тайните фондове, е приело текст в посока гарантирането на подобни кредити. Става дума за втора алинея от Закона за отчетността, чл. 59, която предвижда: „Тайните фондове се изразходват със съгласието на Министерски съвет. Тайните фондове не могат да се изтеглят наведнъж повече от една четвърт на предвидената сума в бюджета и не по-рано от началната дата на всяко тримесечие“ (Obvinitelen akt 1913, p.79).

Ето какво отговаря П. Гудев пред Парламентарна анкетна комисия на 9 февруари 1911 г. на въпроса за какво е използвал изтеглените суми от безотчетния фонд: „За жалост, тия нужди са от естество, което не ми позволява да ги изложа публично. Този кредит е оставен на надлежния министър по доверие, да го изразходва както вижда, че го изискват интересите на държавата, без да дава за това отчет, какъвто изисква законът за обикновените кредити по бюджета. Де е вредата, нанесена на държавата, когато този кредит е употребен, без да се дава отчет за него“ (Stenografski dnevnici на XIX ONS, p. 3131). Виждаме, че на този етап бившият министър иска да се прикрие зад формулировката „държавна тайна“.

Държавното обвинителство търси доказателства, че изтеглените суми от безотчетния фонд са използвани за частни нужди. В хода на следствието се създава експертна комисия, която открива следната закономерност: на същия ден или до няколко дни след получаването на отпусканите за „държавни нужди“ пари се внасят на личната сметка на д-р Гудев. Конкретно: на 4 април с платежна заповед за „разни държавни нужди“ са изтеглени 37 500 хил. лв., на следващия деня ден в личната сметка на министър-председателя са внесени 37 500 лв. На 1 юли 1907 г. с платежна заповед пак за „разни държавни нужди“ той получава 37 000 лв. След седмица в личната сметка на Т. Гудев са внесени 37 500 лв. Има и преводи на други дати, като схемата е същата. За времето 5 март 1907 до 16 януари 1908 г. се събира сума от 125 000 лв., изтеглена от безотчетния фонд (Obvinitelen akt 1913, p.74). Каква точно е общата сума на безотчетния фонд според обвинителния акт, не се разбира.

Експертната комисия, назначена по разпореждане на особената следствена комисия през 1912 г., констатира, че още в личната сметка на министъра на вътрешните работи се внасят на части 153 200 лв., изтеглени от свръхсметния кредит от 300 000 лв., указ 114, предназначени за организиране на полицията на обществената безопасност (Obvinitelen akt 1913, pp. 74 – 75).

Но на какво основание министър-председателят избягва ограниченията на чл. 59 от Закона за отчетността и дава привидна закономерност на действията си за присвояването на средствата от Закона за свръхсметния кредит? Издава се наредба на Министерството на вътрешните работи (датата не е посочена в Обвинителния акт) със следното съдържание:

„1. До издаването на правилник за организирането на полицията за обществена безопасност министърът на вътрешните работи ще изтегля на свое име суми от кредита, отпуснат със закон от 25 март 1907 г., и ще ги разходва по свое усмотрение;

2. За всяка така изтеглена и разходвана сума министърът на вътрешните работи ще представя в Министерски съвет сметка;

3. Постановлението, с което Министерски съвет ще одобри сметката на министъра на вътрешните работи, ще се прилага към надлежната платежна заповед като оправдателен документ.“

Важно е да се отбележи, че с постановление №2, протокол №29 от 24 март, Министерският съвет одобрява тази наредба (Obvinitelen akt 1913, pp.81 – 82).

В Обвинителния акт се констатира: „Цялата тази сума от Закона за свръхсметния кредит от 300 000 е била преобърната в безусловен фонд и харчена от министъра на вътрешните работи и от софийския градоначалник по „усмотрението“ и оправдавана от лична сметка от министъра“. Вижда се, че П. Гудев се осланя на наредбата „до издаването на правилник за организацията на полицията за обществена безопасност“. Но на 12 юни 1907 г. такъв правилник е изготвен и утвърден с указ №230 на самия министър П. Гудев като княжески тогава наместник. От този момент кредитът би трябвало да се разпредели във форма на един временен бюджет, тъй като правилникът, одобрен от Министерски съвет, влиза в сила на 12 юни 1907 г. А „не е ли сторено това, и при наличността на правилника, нарушен е чл.2 от Закона за свръхсметния кредит“ (Obvinitelen akt 1913, p. 83).

Държавното обвинителство обсъжда и друга хипотеза – обръщането на голяма част от 300-те хил. лв. в таен фонд да е станало по законен път. Тогава би трябвало всички разходи да се разглеждат и утвърждават в Министерския съвет. Но това според обвинението не е ставало. Или пък, ако е ставало, то П. Гудев е представял фалшиви сметки пред Министерския съвет. „И в единия, и в другия случай д-р П. Гудев в качеството си на министър на вътрешните работи е нарушил чл. 59 от Закона за отчетността и Закона за свръхсметния кредит от 25 март 1907 г. Чрез последното това нарушение, както установява експертизата, той е причинил лична щета на държавното съкровище и то с намерение да си докара лична облага. Извършил е с други думи престъпно деяние, предвидено по чл. 3 от Закона за наказанията, които се налагат за престъпления по чл.155 от Конституцията“ (Obvinitelen akt 1913, p.83).

Експертната комисия констатира, че присвоените суми от безусловния фонд и свръхсметния кредит са използвани от бившия министър за закупуване на ценни книжа и акции от Кредитна банка, закупуване на материали за постройката на собствената му къща, плащане труда на майсторите по нея, за изплащане на свои лични дългове към частни лица, банки, керамична фабрика и т.н. Наистина, една част от парите са предоставени на софийския градоначалник, окръжни управители, детективи и др., но всички те съставляват едва около една четвърт от цялата усвоена сума (Obvinitelen akt 1913, p.84).

Много ценно е самопризнанието на Гудев пред Особената следствена комисия: „Вярно е, че съм изтеглил ¾ от безотчетния фонд в размер на 112 500 лева и съм ги внесъл една част в Народната банка, а другите в други банки. От тези пари съм употребявал суми и за свои частни нужди“ (Obvinitelen akt 1913, p.84). За отбелязване е, че той признава по-малка от действително присвоената сума. Следствената комисия установява, че бившият министър е ползвал подставено лице при опериране със средства в Балканската банка, по конкретно – зетя на П. Гудев. Според следствената комисия се доказвало и че бившият министър-председател е фалшифицирал подписа на зет си – Хр. Вавов, в официален документ (Obvinitelen akt 1913, p.85).

Друго обвинение е присвояване на част от средствата, предназначени за подпомагане на бежанците от Македония в България и устройването им след Илинденско-Преображенското въстание. Най-общо, предисторията на това обвинение е следната. Министър П. Гудев прави жест пред българската държава, когато тя е в затруднение. При доставката на 10 000 пушки, тип „Манлихер“, той подпомага Вътрешното министерство, ката доизплаща 39 440 лв. лични средства на конкретен германски доставчик за осъществяване на сделката. Впоследствие сумата му е възстановена от друго перо, а именно от средствата, предназначени за подпомагане на бежанците от Македония. При това, без да влизаме в подробности, той получава 17 840 лв. повече (Obvinitelen akt 1913, pp. 86 – 87).

Заключението в обвинителния акт от 1913 г., изготвено от Особената следствена комисия, е следното: „Констатира се от всичко изложено до тук при самопризнанието на обвиняемия и при наличността на един умисъл… , че д-р П.Т. Гудев, в качеството му на министър-председател и министър на вътрешните работи, е изтеглил и незаконно присвоил суми от безотчетния фонд на Министерството на вътрешните работи; че същият е изтеглял, харчил и присвоил противозаконно суми от свръхсметния кредит за организиране на полицията на обществената безопасност; че същият е присвоил суми от фонда за поддържане на македонските бежанци и от държавното съкровище…, чрез което той систематически и умишлено е нарушавал чл.чл.1, 34, 59 и 61 от Закона за отчетността по бюджета, както и чл.чл. 1 и 2 от Закона за свръхсметния кредит от 300 000 лв. за организиране полицията на обществената безопасност, а следователно е нарушил чл. 43 и 44 от Конституцията, като е причинявал вреда на държавата за лична полза. Поради това и на основание чл.чл.155, 156, 157 и 158 от Конституцията държавният обвинител го предава на Държавен съд, пред който и ходатайства да бъде той… признат за виновен в нарушение на Конституцията и причиняване на Царството вреда за лична полза и да бъде наказан по чл.чл.2 и 3 от Закона за наказанията, които се налагат за престъпленията, предвидени в 155 чл. от Конституцията“ (Obvinitelen akt 1913, p. 90).

През 1914 г. поради редица политически причини реномето на Народнолибералната партия непрекъснато спада. Поради това министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството Добри Петков, лидер на едно от крилата на Народнолибералната партия, ходатайства пред министър-председателя Васил Радославов да направи необходимото за прекратяването на процеса срещу бившите стамболовистки министри. Цар Фердинанд и премиерът В. Радославов съдействат това да се случи, предвид и на други важни политически съображения. Така се стига до напрегнатите парламентарни дебати на 23 и 24 юли 1914 г., в резултат на които е взето решение за снемане отговорността от обвиняемите бивши министри, включително и на бившия министър-председател д-р П. Т. Гудев (Kostov 2018, pp. 136 – 137). В разискванията е изтъкнат формален процедурен пропуск. Така „дело № 1 от 1913 г. е прекратено поради неизброяване едно по едно на всички обвинения съгласно изискванията на чл.156 от Конституцията“ (Gardev 2002).

Ние сме на мнение, че ако беше приложена цялостно процедурата по Закона на съдене на министрите от 1880 г., то П.Т. Гудев би трябвало да получи осъдителна присъда, особено предвид и на неговите самопризнания, за които по-горе стана дума.

БЕЛЕЖКИ

1. Държавен вестник, бр.218, 10 дек. 1880 г.

ЛИТЕРАТУРА

БАЛАМЕЗОВ, С., 1914. Министрите – тяхната роля и тяхната власт в парламентарната монархия. София.

БАЛАМЕЗОВ, С., 1935. Сравнително и българско конституционно право. Ч. 1. София.

ГЕШЕВА, Й., 2003. Парламентарните анкетни комисии по министерската отговорност. София: Издателство „Иврай“, ISBN 95491210-5-4.

ГИРГИНОВ, А., 1921. Държавното устройство на България, София: Държавна печатница.

ГАЛУНОВ, Т., 2013. Третият държавен съд. Български министри на подсъдимата скамейка. В. Търново: Фабер, ISBN 978-954-400-973-1.

ГЪРДЕВ, Б., 2002. Доктор Петър Гудев политик и държавник. Варна: Електронно издателство LiterNet (без номерация на страници).

КОСТОВ, Е., 2018. Институтът на министерската наказателна отговорност в България. Вторият държавен съд (1910 – 1914). Стопански закононарушения. Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания, Т. 3, с. 131 – 138. Т.3. Варна: ISSN 2534-9244.

КОСТОВ, Е., 1999. Транспортната проблематика и институтът на министерската наказателна отговорност в България. София: Издателство „Ваньо Недков“, ISBN 954-8176-27-0.

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ, 1913. Обвинителен акт против Рачо Петров, д-р Петър Гудев, д-р Никола Генадиев, Иван Халачев по обвинението им в нарушение на Конституцията чрез систематическо нарушение на законите и във вреда, причинена на държавата за лична полза. София: Държавна печатница.

ПАЛАНГУРСКИ, М., 1993. Първият държавен съд. Епохи, кн. 3 – 4, с. 44 – 71. В. Търново.

ПЕНЧЕВ, П., 2011. Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879 1912 г.). София: Рива, ISBN 9789543203543.

ПОПОВ, Ж., 1986. Народнолибералната (стамболовистката) партия в България 1903 – 1920. София: Наука и изкуство.

СТЕНОГРАФСКИ ДНЕВНИЦИ НА XIX ОНС, III редовна сесия, 9 февр. 1911.

REFERENCES

BALAMEZOV, S., 1914. Ministrite – tyachnata rolya i tyachnata vlast v parlamentarnata monarchiya. Sofia [in Bulgarian].

BALAMEZOV, S.,1935. Sravnitelno i bulgarsko konstitucionno parvo,vol. 1, Sofia [in Bulgarian].

GESHEVA, Y., 2003. Parlamentarnite anketni komisii po ministerskata otgovornost. Sofia: Ivrai [in Bulgarian, ISBN 954-91210-5-4.

GIRGINOV, A., 1921. Dargavnoto ustroistvo na Bulgaria. Sofia.

GALUNOV, T., 2013. Tretiyat dargaven sad. Bulgarski ministry na podsudimata skameika. Veliko Tarnovo: Faber [in Bulgarian]. ISBN 978-954400-973-1.

KOSTOV, E., 2018. The Institute of Constitutional Ministerial Criminal Liability in Bulgaria. The Second State Court (1910 – 1914) – Economic Offenses. Proceedings of the Centre for Economic History Research, vol. 3, no.1, pp. 131 – 138. ISSN 2534-9244. [in Bulgarian].

KOSTOV, E., 1999. Transportnata problematika i institutat na ministerskata nakazatelna otgovornost v Bulgaria. Sofia: Vanyo Nedkov. ISBN 954-8176-27-0. [in Bulgarian].

OBVINITELEN AKT, 1913. Obvinitelen akt protiv Rasho Petrov, d-r Petar Gudev, d-r Nikola Genadiev, Ivan Halashev po obvinenieto im v narushenie na Konstituciyata chrez sistematichesko narushenie na zakonite i vav vreda, prichinena na dargavata za lishna polza. Sofia: Dargavna peshatnica [in Bulgarian].

PALANGURSKI, M., 1993.Parviyat dargaven sad. Epohi (Epochs), no. 3 – 4, pp. 44 – 71. Veliko Tarnovo. ISSN: 2534-8418 (Online); ISSN: 1310-2141 (Print) [in Bulgarian].

PENCHEV, P., 2011. Kak se nalivaha osnovite. Kam rannata istoria na bulgarskata korupciya. Sofia: Riva. ISBN 9789543203543. [in Bulgarian].

POPOV, G. Narodnoliberalnata (stambolovistkata) partia v Bulgaria 1903 – 1920. Sofia:Nauka i izkustvo [in Bulgarian].

STENOGRAFSKI DNEVNICI nа XIX ONS, III r.s., 9 fevr. 1911.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал