История
Вход / Регистрация

2014/3, стр. 316 - 323

ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Резюме:

Ключови думи:

ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски Исторически музей – Провадия

Провадия има многовековна история. До Солницата се намира селищна могила, обитавана през новокаменната и каменно-медната епохи (Николов и др., 2008: 352). На платата Калето и Табиите източно от града има останки от траките 1). На няколко места в землището на Провадия има селища от римската епоха (Маргос, 1981: 11). Снежана Горянова счита, че твърдината на платото източно от града, позната под името Калето, се обитава от втората половина на ІІІ век 2). Названието на крепостта и града през Късната античност не е известно. Възможно е да се нарича Проват, но засега няма категорични доказателства за това.

Археологическите проучвания, проведени през последните пет десетилетия, доказват, че през Първата българска държава Провадийската крепост не се използва (Маргос, 1981; Кузев, 1980: 11 – 14).

В непубликуван доклад от научна конференция ст. н. с. д-р Павел Георгиев изказа тезата, че в началото на VІІ век населението на Провадийската крепост и града до нея ги напускат и се изселват в Източна Тракия. Там, на двадесетина километра северно от Адрианопол (Одрин), те основават селище и крепост, които се наричат Проват (Проватон) (Георгиев, 1998). Всъщност това становище за пръв път е предложено от академик Веселин Бешевлиев в публикация на немски език (Besevliev, 1981). Тезата се подкрепя и от проф. д-р Енгин Бексач от Тракийския университет в Едрине (Одрин), Турция3), и Хасан Каракая – директор на археологическия музей в същия град4).

В доклад от 1852 г. руският консул в Едрине – Ступин, пише за българското с. Провади кьой, на североизток от Едрине (Петров, 1988: 520). В български карти от втората половина на ХХ век днешното селище край Одрин се изписва Провадия (Провади кьой). Турците са го наричали Правадъ. През 1954 г. селото е преименувано на Синан кьой5). През това село протича Провадийска река (Правади дере) – ляв приток на река Тунджа.

През първите десетилетия на византийското владичество Провадийската крепост отново функционира (Маргос, 1981). Първото писмено известие за нея е от 1153 г. и е на арабския автор Абу Абдалах ал Идриси. На три места той я изписва Бурфанту. Борис Недков вижда в това название изкривеното по арабски произношение на гръкоезичното Provat. Според него непосредствена основа е латиноезичното Provanto (Недков, 1958: 19, 21, 69, 81, бел. 251).

Съчинението на Ал-Идриси е съпроводено с карти, които са разчетени и обнародвани в издания на Ст. Кендерова и Борис Бешевлиев. В картите селището е отбелязано не с името Бурфанту, а като Курнасу (в три ръкописа) или Курнасуйа (в два ръкописа) (Бешевлиев, Кендерова, 2000: 10 – 17, фиг. 3; Бешевлиев, Кендерова, 1990: 94, 98 – 99).

Според Павел Георгиев „… арабският ойконим e съставен от основата kurnasu и суфикса – ija. С термина кура арабските автори от ІХ – Х в. насетне обозначават административен град, както и неговия градски център (т.нар. мадина). Така че е много вероятно под Кур – в ойконима за Бурфанту в картите, да е вложен смисълът за град, център на околна територия. Проблематично е значението на съставката -насу. Една възможност е тя да е форма на съществителното име нахр „канал“ или пък от нахия (nahiye) „околия“, но за това трябва да се произнесат арабисти. И сега е ясно обаче, че името от картите отговаря по принцип на информацията за Бурфанту“ (Георгиев, 1988). Понататък Павел Георгиев продължава: „… авторът на картата не е обозначил собственото име, а е използвал смислово идентично название. Може би по този начин той е подчертал ролята на града не само като значимо поселение, но и като център със собствен хинтерланд. А не е изключено според мен в това да се крие известна разпръснатост на селищната агломерация. Във всеки случай административното положение на града преди средата на ХІІ в. се съгласува отлично с данните в източниците от ХІІІ век“ (Георгиев, 1988).

Византийските автори Георги Акрополит (ГИБИ, VІІІ, 154) и Мануил Фил (Българска военна история, І, 251) изписват града и крепостта с названието Проват. Векове по-късно с това име се среща и в редица средновековни карти – на Фра Мауро (1459) (Андреев, 1980: 269 – 270), Себастиян Мюнстер (1520) (Андреев, 1980: 270), Джакомо Касталди (1584)6), Джовани Занони (1781)7) и др.

Село с название Проватас (до 1926 г. – Ени кой) има в Гърция, област Серес (Сяр, Егейска Македония)8). Два домашни извора – Бориловият синодик (Попруженко,1928: 72) и Житието на Теодосий Търновски(Златарски, 1904: 48), ни осведомяват за средновековното българско название на града и твърдината – Овеч. Във второто съчинение има текст: „Лазар митрополит Овча града“ (Попруженко,1928: 92).

Никифор Ганев пише: „В средните векове гр. Провадия е бил известен с две имена: с гръцкото име Πρόβατον (Провад, Проват), което произхожда от думата προβατόν (проход, проходимо място, клисура), и със славянско Овеч, което значи ‘овца’“ (Ганев, 1929: 27).

Академик Веселин Бешевлиев отбелязва: „Името на града идва от гръцкото име Проватос – овчарка. До около ХVІ век градът се нарича Овеч, Овча град и Овче поле“ (Besevliev, 1981).

Иван Танев Иванов добавя: „Овага. Раннобългарско название на провадийската крепост. Тя е използвана от византийците от ІV в. до началото на VІІ в. под името Проват, Проватон, което означава овца на гръцки… Българите я превземат и подновяват от ІХ в. под името Овеч или Овага. По-късно възниква и български град, наричан Овчиград, Първада, Правадъ, Бурфанто, Провадия. В по-късните български названия (Овеч, Овага, Овчиград) личи буквалният превод на ранногръцкия топоним. Но ако Овеч е очевидното славянско съответствие на Проват, то що за название е Овага, което като че ли е форма на Овеч, но на какъв език?! Най-вероятно Овага е прабългарската дума за овца, защото тя е много близка до санскритското avika – ‘овца’!“9). Иван Т. Иванов констатира: „В названието Овага виждаме прабългарския суфикс -аг, което прави съмнително твърдението, че основата Овеч (овца) е славянска дума“10).

Дубровничанинът Франьо Лукарич пише, че българското население чак до края на ХVІ век продължава да нарича града Овеч (Ганев, 1929: 28). В сръбска карта от ХІХ век той е отбелязан като „Правади или Овчие поле“. По време на Руско-османската война (1877 – 1878) русите го наричат Овческ (Ганев, 1929: 28).

Иван Сотиров твърди, че Овечката митрополия е имала седалище не в Проват – Провадия, както приемат всички изследователи, а в крепостта Овчага (при днешното с. Аспарухово, общ. Дългопол, Варненска обл.). От тук се прави и заключение, че Овеч не е тъждествен на Проват – Провадия и по отношение на него това историческо име е „окачено“ от съвременната историография (Сотиров, 1997: 109, 121 – 2). Становището на Сотиров показва непознаване на изворите за средновековното минало на Провадия, намерените находки при археологическите проучвания и не е убедително.

Овеч е погрешно име на с. Овен, общ. Дулово, Силистренска област11) (Мичев, Коледаров, 1989: 200).

През 1388 г. османските нашественици завладяват Провадийската крепост и я наричат Таш хисар (Нешри, 1984: 94). Названието произлиза от taş (тур.) – ‘камък, скала’ (Турско-български речник, 1992: 321) и hisar (тур.) ‘крепост, укрепление’ (Турско-български речник, 1992: 162). В превод означава „каменна крепост“.

В поема на Михаил Бехайм, описваща похода начело с краля на Полша и Унгария Владислав ІІІ Ягело (1444), е записано:

„Един замък, Ташасар наричан,… той беше на немски наричан Щайнпюркт“ (Коларов, 1970: 183).

Доц. Христо Коларов, който публикува извора, отбелязва под линия, че Ташасар е Таш-хисар, а Щайнпюркт означава Каменна крепост (Коларов, 1970: бел. 92,92).

Днес населението на Провадия назовава своята твърдина Калето. Кале (ар.тур.) означава ’крепост, твърдина’(Български тълковен речник, 1973: 330).

Османците наричат града Порвадъ (ХV век)(Райчевска, 2004: 28), Правади (1491, 1548, 1577, 1598, 1616, 1619, 1630, 1635)(ТИБИ, VІІ, 1986: 25, 140, 143, 155, 202, 257, 339, 376; Ганев, 1929: 28 ) Правадъ (1573)(Стойков, 1964: 106) Паравади (1585, 1622, 1676) (Стойков, 1961: 449), Пъравади (началото на ХVІ век) (ХИБ, ІІ, 1978:193). В „Обобщен списък за джизието на неверниците…“ (1622) името на Провадия е изписано по три различни начина – Правадиза, Праваде и Правади (ТИБИ, VІІ, 1986: 280).

Интересна информация предоставя теологът Юсуф Мехмед12). В овехтяла книга, изписана на арабица, той прочита, че старото име на Провадия е Пирваади. Според него преводът на това название трябва да бъде ’проход на мъдреца’ (от пир ’мъдрец’ и vadi ’долина, падина’ (Турско-български речник, 1992: 344). Руфат Бейтулов предлага друго тълкование. Той твърди, че Пирваади означава ’гробове на мъдреци край реката’. Има предвид, че според провадийския учител Сали Садъков Джаферов (роден в последното десетилетие на ХІХ век), в града е имало 27 тюрбета (гробници)13).

През ХVІ и ХVІІ век редица дубровнишки търговци наричат града Провато (Вечева, 1982, 119). Един от тях – Иван Гундулич, го отбелязва в поемата си „Осман“ с названието Провадия. Друг дубровничанин – Георг Рагузиум (1598), изписва името на града Провад (Прогирх) (ХИБ, 3, 1988:20). Павел Георгиев пише за „…загадъчно звучащото име на Провадия, записано от Георги Рагузски в края на ХVІ в. в неговите „Описания на България“ на италиански език като „Прогирх“. Вероятността в основата на това име да стои лат. gyros (от гр. γύρος ’кръг, околност’) е голяма“. Прогирх може да е гръко-латинска форма на тюрко-българското понятие за ’укрепен лагер’ (campus): οβα (ova\ oba), както в Чаталарския надпис, където столицата на хан Омуртаг е наречена Plisk oba“ (Георгиев, 1988). Веселин Иванов отбелязва, че Прогирх трябва да се преведе като ’място за обикаляне от овцете’, т. е. ’овче пасище’.

От горните названия през втората половина на ХVІ век постепенно се оформя съвременното име Провадия. За първи път то се среща в завещанието на дубровнишкия търговец Марко Веселичич (1575) (Вечева, 1982: 117), а покъсно – в бележките на католическия свещеник Йероним (1581)(Маргос, 1981), в писмо на дубровнишкия търговец Павел Джорджич (1595)(Петров, 1987: 235) в поема на Иван Гундулич (20-те или 30-те години на ХVІІ век) (Ганев, 1929: 28), в пътепис на поляка Ян Гнински (1677) (Първев, 1972: 355 – 6).

За името Провадия населението разказва предание. В него се говори, че платата източно и западно от града някога са обитавани от двама братя овчари, с които живеела една жена. Из дефилето се чували викове: „Бате-ее, проводи я-я-я, проводи я-я-я!“. Така според народната памет градът в пролома получава сегашното си име (Бозова, 2007: 174). Разбира се, това е само един мит.

През османската епоха името на Провадия се среща в множество варианти на основната форма Проват. Французите го назовават Преват (50 – 70те години на ХVІІІ век) (ХИБ, 3, 1988:313), Правади (1828 (Цветкова, 1981: 132), 186414) ), Провади (1829)(ХИБ, 3, 1988: 313), Паравади (30-те години на ХІХ век) (Цветкова, 1981: 282), Правада (30-те години на ХІХ век)( Цветкова, 1981: 301). Британците го изписват Провато (1589) (Тодорова, 1987: 46), Провади (1738) (Тодорова, 1987: 305, 307), Правади (1794) (Тодорова, 1987: 361), Проваде (1797) (Тодорова, 1987: 377), Павади (1829) (Тодорова, 1987: 743). Западният хронист Й. Леонклавиус, който през 1595 г. компилира стари османски извори, пише за Пирауада (Българска военна история, І: 294). На друго място той записва името на града с формата Буруват (Българска военна история, І: 302)

Арменецът Симеон Лехаци посещава града през 1608 г. и го изписва Бравада (Маргос, 1966: 105). В друг извор от арменски произход името на града е Правас (1687) (Маргос, 1962: 94).

В маджарски (унгарски) пътепис името на града е изписано Провад, Провате (Миятев, 1976: 26). В едно от писмата си (1829) руският военен кореспондент Виктор Тепляков отбелязва град Проводы, което се произнася Правадий (Ангелов, 2001: 16). В пътепис на генерал Йохмус (1847) градът е с името Правод (Яновски, 1968: 297).

През XIX век турците използват названията Провад, Провадъ, Правадие, Правади (1871 (Калинков, 2005: 38), 1876 (Калинков, 2005: 119), върху печати на пощенската станция), българите – Правадия (60-те години на ХІХ век (Калинков, 2005: 61), 1885(Калинков, 2005: 84), 1894 (Калинков, 2005, 42), 1897 (Калинков, 2005:48), Правод (1879) (Дряновски, 2003: 94), Провадиа (1880 (Калинков, 2005: 41), 1905 (Калинков, 2005: 103), 1910 (Калинков, 2005: 61)), Провадия (1880) (Калинков, 2005: 123). Дори през първите две десетилетия на ХХ век в научни публикации, пощенски картички и печати формите Правадия и Провадиа продължават да се срещат (Калинков, 2005: 61).

С други думи, налице е богато разнообразие от стари имена и техни разновидности, както и погрешни изписвания. Вече повече от четири столетия обаче името Провадия се утвърждава и днес то е възприето от всички.

БЕЛЕЖКИ

1. Информация от Снежана Горянова, която от 2004 до 2008 г. ръководи археологическите проучвания на Овеч.

2. Споделено в разговор с автора.

3. Beksaç, рrof. d-r Engin. Sinanköj. Çağları bekleyen Kale (брошура, издадена в Одрин).

4. Споделено през юни 2011 г. в разговор с провадиеца Гюрсел Намъков.

5. По информация от Сабри Биркан – кмет на Синан кьой, околия Лала паша, Одрински вилает, Турция (2011).

6. Касталди, Джакомо. Карта на Романия (Тракия), България, Влахия и Сърбия. 1584 г. – В: Българските земи от древността до наши дни в атласи, карти, гравюри и книги (от колекцията на д-р Симеон Симов).

7. Занони, Джовани Рици. Карта на провинции България и Румелия. 1781 г. – В: Българските земи от древността до наши дни в атласи, карти, гравюри и книги.

8. Домино, Стара Загора. Балкански полуостров, пътна карта. Пд, 2011; http: <bg.wikipedia.org/wiki/Еникьой_(дем_Сяр)> (6 юли 2011).

9. http: <www./protobulgarians.com/Statii/ Иванов, Иван Танев/> (7 април 2011)

10. http: <www./protobulgarians.com/Statii/ Иванов, Иван Танев/> (7 април 2011).

11. Енциклопедия България 4, с. 681.

12. Бивш имам в Провадия в периода 2000 – 2002 г.

13. Споделено в разговор с Руфат Бейтулов.

14. Allard, D-r С. La Bulgarie Orientale. Paris, 1864, р. 95. Благодаря на проф. Емил Боев за предоставеното ксерокопие на книгата.

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов, А.(2001). Девня. Страници от историята. Русе.

Андреев, Й. (1980). Средновековният Овеч през ХІІІ – ХІV век. – В: Средновековният български град. София.

Бешевлиев, Б., Ст. Кендерова. (2000). Западното крайбрежие на Черно море в географските представи на Ал-Идриси (1153 г.) – В: Минало, 4, с. 10 – 17.

Бозова, Т. (2007). Бате, проводи я… – Културно-историческото наследство на Троянския край, ХV. Градът – история, етнология култура. Троян.

Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т.1 (1977). София.

Български тълковен речник А – Я. (1973). София.

Вечева, Е. (1982). Търговията на Дубровник с българските земи (ХVІ – ХVІІІ век). София.

Ганев, Н. (1929). Провадия в своето минало и настояще. София.

Георгиев, П. (1998) Въпроси из средновековната история на Проват – Овеч. Непубликуван доклад от научна конференция, Провадия.

Гръцки извори за българската история. Т.VIII (1972). София.

Дряновски, Б. (2003). Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението (1878 – 1880 г.): Документи и материали. Варна: Славена.

Златарски, В. (1904) Житiе и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосiа иже вь Търнове постничествовавшего. – СбНУНК, ХХ.

Калинков, Б. (2005) Проват-Бурфанто-Овеч-Провадия.

Кендерова, Ст., Б. Бешевлиев. (1990) Балканският полуостров, изобразен в картите на Ал-Идриси. Палеографско историко-географско изследване, част І. София.

Коларов, Хр. (1970) Два малко известни извора за битката на народите на 10 ноември 1444 г. при Варна. – В: Известия на народния музей – Варна, VІ (ХХІ).

Кузев, Ал. (1980). Овеч – Проват., МПК, ХХ, 6.

Маргос, А. (1981). Провадия. София.

Маргос, А. (1966). Пътни бележки от българските земи на арменския пътешественик от ХVІІ век Симеон Дбир Лехаци. – Исторически преглед, 2.

Мичев, Н., П. Коледаров. (1989). Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София.

Маргос, А. (1962). Изчезналата арменска колония в град Провадия. – ИВАД, ХІV.

Миятев, П. (1976). Маджарски пътеписи за Балканите. София.

Недков, Б. (1958). България и съседните ú земи през ХІІ век според „Географията“ на Идриси. София.

Нешри, М. (1984). Огледало на света. София.

Николов, В. и др. (2008). Праисторически солодобивен център Провадия – Солницата. Разкопки 2005 – 2007. София.

Петров, П. (1987). По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма. Част 1. София.

Петров, П. (1988). По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма. Част 2. София.

Попруженко, М. (1928). Синодик царя Борила. В: Български старини, кн. 8. София.

Първев, Г. (1972). Полски пътепис за българските земи от 1677 г., ИБИД, ХХVІІІ.

Райчевска, Цв. (2004). Кръстоносният поход от 1444 г. според османската хроника „Писание за верските битки на султан Мурад хан“, ИНМВ ХL (LV).

Сотиров, И.(1997). Добруджанската столица Карвуна през ХІІ – ХІV век. – ГНАМ, 10.

Стойков, Р. (1961). Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т.І (VII), София.

Стойков, Р. (1964). Селища и демографски облик в Североизточна България и Южна Добруджа. Известия на Варненското археологическо дружество, т. ХV.

Тодорова, М.(1987). Английски пътеписи за Балканите. София.

Турски извори за българската история. Т. VII (1986). София.

Турско-български речник. (1992). София.

Христоматия по история на България, т. 2. (1978). София.

Христоматия по история на България, т. 3. (1988). София.

Цветкова, Б. (1981). Френски пътеписи за Балканите ХІХ век. София.

Яновски, Б. (1968) Из бележките на генерал Йохмус за пътуването му по източните български земи през 1847 г. – ИБИД, ХХVІ.

Besevliev, V. (1981) Der Stadtname Provadija, Linguistique Balcanique, XXIV, 3, 11 – 12.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.