История
Вход / Регистрация

2018/1, стр. 20 - 28

ПРИЧИНИ ЗА РАЗЛИЧИЯ В ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЕЛИКДЕНСКИЯ РИТУАЛ „МИНАВАНЕ ПОД ПЛАЩАНИЦАТА“

Резюме:

Ключови думи:

За православния християнски свят Великден е един от най-големите църковни празници. Според каноничното обяснение „Възкресение Христово... е най-светлият християнски празник, най-великото събитие в световната история, свързано с изкуплението на човешкия род от греха. Вярващият народ го нарича също великден, защото той е наистина велик, единствен и неповторим“ (Koev & Kirov, 1993: 72 – 73). В годишния календар този празник е подвижен и е разположен в средата на сложен комплекс от предхождащи и следхождащи го църковни чествания. Както в миналото, така и в съвремието, Великден е сред най-почитаните календарни празници от българския народ. За богомолците едни от харесваните ритуали в този църковен празник са изнасяне на плащаницата и последвалият го минаване под плащаницата. Последният е известен още с народното си наименование минаване под масата. Тези ритуализирани действия са елементи от сложен и многопластов църковен празничен комплекс. Плащаницата е платът, в който е завито тялото на Иисус Христос след Неговото сваляне от Кръста. Всеки храм притежава тази светиня, която е направена от плат, богато обшит с везмо и с изображението на положения в гроба Христос. Плащаницата е сред най-светите храмови вещи, Православната църква ѝ отдава почит с тържествени служби на Велики петък и Велика събота.

Според правилата на Православната църква в петък сутринта на Страстната седмица, преди началото на сутрешната служба, в храма се „издига“ гробът на Христос. Най-често този символичен гроб е направен от дървена маса с четири крака, която се поставя в средата на храма, пред олтара, срещу царските двери. Така „издигнатият“ гроб се украсява с много цветя. Свещеникът с помощта на служители на църквата, вдигат плащаницата от престола, който е разположен вътре в олтара, с песнопения я изнасят пред иконостаса и полагат върху гроба. Върху нея се поставят Евангелието, Кръстът и изобилие от цветя. Там тя остава почти два дена и половина, като след полунощ на Велика събота и преди утринната служба на Велика неделя се прибира в олтара и полага пак на престола. Богомолците, които тези два дни отиват в църква, винаги носят цветя със себе си, както се практикува при погребение. Според църковните правила се изисква, влизайки в храма, те да отправят молитва към Бога и да пристъпят към издигнатия символичен гроб Христов. Трябва да се поклонят благоговейно пред него, да целунат последователно плащаницата с Христовото тяло, Евангелието и Кръста, да положат върху тях донесените цветя и да преминат под гроба. После пак да се поклонят на Кръста, изображенията на св. Богородица и св. Йоан Богослов, като ги целунат. След това „Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха – символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконата, за да ни напомня, че очакваме великия ден“.1)

Според обяснението на свещеници значението на този църковен ритуал е да могат богомолците молитвено да съпреживеят Христовите страдания и погребение, да изразят своята скръб пред гроба Му, да покажат преклонение и смирение пред Неговото изкупително страдание и да отдадат благодарност за изкуплението, с което ги е дарил Спасителят. Според Църквата вярващите извършват описаните ритуали, водени единствено от силната и чиста вяра, че по този начин се прекланят пред гроба Христов. Извън това обяснение представените действия на влезлите в храма нямат и не могат да имат някакво друго значение2).

Гореизложеното становище на служителите на Православната църква е в противоречие с масовата представа на посещаващите храма, които са предимно вярващи християни. Според преобладаващата част от хората минаването под плащаницата/масата се извършва за здраве, придобиване на късмет и опрощаване на греховете. Канониците на Църквата са категорични, че това народно обяснение е напълно неправилно и плод на неразумно суеверие. Понякога в своето отрицание на възприетото от народа значение те говорят за него с насмешка дори омерзение. „Може да е смешно, но е факт. Влизат в храма, минават под масата и доволни-предоволни излизат... Преминали са под масата „за здраве и късмет“, пожелали са си наум едно желание и си отиват с чувство на изпълнен дълг към Бога. Самозалъгват се, че с това са изпълнили Божието дело (Visarion & Joan, 2012: 129).“ Има примери за това как в съвремието по-усърдните в търсене на късмет и здраве обикалят по седем църкви на този ден, за да минат под масата и със сигурност да придобият желаното. Особено възмутително за канониците е, че през последните три десетилетия все по-често се среща практиката преминаващият под масата човек да бъде придружен от домашен любимец – коте, куче или нещо друго. „Тази година – разказва очевидец, – на „минаването под масата“ една жена доведе със себе си кученцето и заедно „минаха под масата“. За здраве, разбира се. Свещеникът ѝ каза, че това, което върши, е неприемливо и нередно, животното няма място в храма, камо ли под плащаницата Христова. „А – отговори му смело жената, – то толкова нередности има в Църквата, вие за моето куче се хванахте.“ Край на разговора. И да ѝ казваш, че това е съвет към нея самата, и да я убеждаваш, че си вреди, не очаквай разбиране (Visarion & Joan, 2012: 129).“ Подобни поведения на съвременните посетители на храма навеждат пазителите на правилата в Християнската църква на мисълта, че ритуалът отдавна е облечен в неприемливо суеверие и все повече се превръща в забавление за „полухристияните, които иначе не биха влезли в храма, а влизат само заради атракцията (Visarion & Joan, 2012: 128)“. Понеже всяко забавление има своята стойност, то „Като всяка атракция, и тази се заплаща. Върху масата до светата плащаница непременно стои поднос, в който всеки, преди да мине под масата, трябва да пусне пари. Другото, което се заплаща обаче, не се измерва с пари. То е суеверието в човешките души (Visarion & Joan, 2012: 129)“.

Проблемът с тази така харесвана и популярна практика е защо между Църквата и посещаващите храма има съществено разминаване при обясняване на предназначението и значението ѝ. Може би отговорът трябва да се търси във вековната традиция на българския народ. Ако изследваният ритуал се разгледа от позиция на състава на неговата физична форма, то описаното „преминаване“ под „масата-гроб“, което би трябвало да представлява изправено придвижване на човешко тяло, отсъства. Вместо това участниците в ритуала прилагат пристъпване в наведено, приклекнало положение на тялото или лазене, пълзене на колене. В случая масово използваното понятие „преминаване“ в действителност е само езикова метонимия на такива физични човешки действия като пристъпване, лазене, пълзене, провиране, промушване, влизане и пр. Уточнявайки истинското съдържание на действията в ритуала, може да се каже, че те са добре познати в българската традиция. В нашата култура съществува група от обичайно-обредни действия, при които се прилагат гореспоменатите физични форми за придвижване на човешко тяло. Особеното при тях е фактът, че имат различно предназначение и значение от това, което Църквата влага в споменатия ритуал. В зависимост от естеството на знаково натоварения обект под/през, който се осъществява „преминаването“, се разграничават две категории действия. Към първата категория следва да се отнесат онези обредни действия, при които човешкото тяло „преминава“ под/през естествено образували се в природата отвори. Към втората категория следва да се отнесат „преминавания“ под/през/между/във изкуствено създадени от човека отвори. Освен това за правилното изясняване символиката на всяко конкретно действие е важно да се вземе под внимание материалът на обекта за „преминаване“, защото в традиционния светоглед всеки един такъв е натоварен с различно значение. Много често именно материалът задава предназначението и значението на конкретното ритуализирано действие. Срещаните в подобни традиционни обредни практики материали са: дърво (корен, стебло, филиз, хралупа, коруба, венец, корито, ковчег, плет), земя (дупка, гроб), тор (торище), скала (пролука, цепнатина), тъкан (риза).

Според българския традиционен светоглед светът, в който живеем, представлява голямо дърво, съставено от долна част – корени (света на демоничните сили), средна част – стъбло (света на човеците), и горна част – корона от клони (света на божествените сили). Тази представа е свързана с вярването, че в корените на дървото живеят такива демонични същества, като персонифицираните болести и опасните за хората самовили. Вероятно под въздействие на християнската религия се развива и една допълнителна представа, че корените на дърветата са обиталища на светци, чиито светилища са разположени наблизо 3). Поради гореизложените представи корените на отделните видове дървета имат различаваща се знакова натовареност в колективната памет на народа. Това обяснява и разнообразието от практикувани ритуализирани действия, чиито предназначения могат да се обобщят в три основни групи – лекуване, предпазване и здраве.

Групата от обредни действия, чието основно предназначение е лекуване на болно човешко тяло чрез „минаване“ под/през знаково натоварени обекти с материална характеристика дърво, е най-голяма. Брястът е сред онези дървесни видове, чиито корени понякога естествено се показват над земята. Често под тези корени се образуват големи отвори, които народът нарича самодивски провирник. В миналото било всеобщо вярването, че през този отвор нощем се провират самовилите, поради което те никога не боледуват. Вероятно тази представа дава увереност на родители и близки именно там да правят опити за лекуване на болни от епилепсия (припадлива болест) деца. За подобно магично въздействие се търси стар бряст, който расте на границата между две землища, или т. нар. голо дърво, израснало на синур. През нощта, на 40-ия ден от начало на лечението при корените на такова дърво се бае на болното дете, след което се преоблича в нови дрехи, а старите, заедно с отрязан кичур от косата му, се заравят под дървото. Лечението завършва с трикратно обредно провиране на болното през самодивския провирник. Вярва се, че със заравяне на дрехите в земята болестта се отпраща в отвъдния свят, но вече мъртва. С провиране под корена на дърво се лекува и заболяването орама. Макар по-рядко прилагано, в българската традиция е познато и лекуване на тежко заболяване, при което под корените на дърво да се провират възрастни хора. В този случай се предпочитат вековни дървета, като на първо място стои силно символно натовареният дъб. Тук трябва да се спомене и една по-рядко прилагана в миналото обредна практика за лекуване на заболяло след раждането му бебе. До 40-ия ден родителите отиват с детето в гората, като всеки върви по различен път. Там бащата разцепва стъблото на младо дърво и през образувалия се процеп промушва три пъти болното дете. След това родителите го връщат вкъщи, но пак всеки минава по различен път, като и двамата пазят пълно мълчание. Болно от херния (изсипване) дете се лекува чрез провиране през разцепената коруба на паднало на земята дърво. В традицията се среща и практика за лекуване на чирове по тялото на човек. За целта се отрязва филиз на дърво, дълъг колкото тялото на болния. От него се прави голям венец, през който се провира болният. След изпълнение на магичното лечение филизът се оставя да изсъхне, с което се осигурява успешното излекуване.

В българската традиция не са малко и обредните практики за предпазване на деца и възрастни от различни заболявания чрез „минаване“ под/през дърво или отделни негови части. При поява на епидемия от магарешка кашлица по децата жена от селището прокопава дупка под корените на стар бряст или плодно дърво (орех, круша, череша). В съботния ден всяко дете се провира по три пъти под тези корени. Според народното вярване това обредно провиране предпазва децата от много често смъртоносната в миналото болест. При опасност от масова епидемия по хората всички излизат от селището. За да се предпазят от болестта, се провират под корените на дървета, през хралупи или се промушват между стъблата на естествено раздвоени дървета, като това най-често е дрян близнак. Особеност на това ритуализирано „минаване“ е, че в някои краища на страната през прокопаната под корените на дървото дупка се провират само три стари жени. Това те правят нощно време и напълно голи, което е вид силно въздействаща магия. Освен това е известно, че под корените на орех или между естествено раздвоено стъбло на орех близнак се провира, промушва здравият/живият брат близнак или едномесечник, който е останал „недолекуван“. Предназначението на това магично предпазно действие е символично да се раздели съдбата на здравия/живия от тази на другия. При споменатата обредна практика в тъмна нощ здравият/живият трябва да се провре под корените или да се промуши три пъти между раздвоеното стъбло, без никой да го види. Друга позната от миналото практика за предпазване от болести е преди празника на св. Богородица хората да ходят в гората и да се провират през корубата на паднал на земята орех.

„Преминаването“ под/през дървета или техни части не е свързано единствено с предназначенията лекуване и предпазване от болести. На Гергьовден в района на Чеч, Родопите, хората се провират под излезлите над земята корени на стар бряст, което правят за здраве. Промушването между стъблата на естествено раздвоен дрян също се практикува за здраве както на Гергьовден, така и на Еньовден.

От представените примери в българската традиция може да се обобщи, че обредните действия по „преминаване“ притежават различни предназначения независимо от сходните по физична форма движения на човешкото тяло. При всеки отделен случай предназначението на ритуализираното действие се определя от пола и възрастта на участниците, техния здравен и социален статус, знаковата натовареност на мястото и времето за изпълнение, и най-вече от символиката на обекта за „преминаване“, както и от други фактори.

Сходни с горепредставените предназначения имат и такива традиционни обредни практики, при които човешкото тяло „преминава“ през изкуствено или целенасочено създаден обект. Така например в миналото при лекуване на песици (необичайно голямо окосмяване по гръбчето на новородено дете, придружено с отслабване и много плач) и херния болното дете се провира през дупка в дървения плет на двора, която е направена от куче или котка. Лечението винаги е придружено от казване на словесна магична формула. За да се предпазят близнаци или едномесеци от едновременно, последователно заболяване или смърт, те се „лекуват“, като символично се „разделят“. Това магично действие се извършва от чужда на семейството жена, която взема едното от двете деца и го провира през пазвата на ризата си. Народът осмисля това обредно действието като „раждане“, с което се приема, че от този момент нататък детето вече започва да носи нейния късмет, и по този начин съдбата му се отделя от тази на брата близнак или едномесечника. Масова практика е промушване на новороденото през бащина риза. Значението на това действие обаче е различно от вече описаните. Народът осмисля този обред като символично осиновяване.

Освен „преминаване“ през естествени или изкуствено създадени отвори в обекти от природната среда в българската традиция са познати и практики, при които това се прави през/във отвори, резултат от целенасочена човешка дейност. В нашата култура е позната практиката за „лекуване“ чрез символично погребване, която навярно има много древен характер. При заболяване на новородено от песици се прилага „лечение“ чрез погребване на болестта. В този случай бебето се поставя на торището в двора на къщата, като се захлупва с дървено корито. Съдината се затрупва с тор, след което „излекуваното“ бебе се изравя. В този случай дървеното корито се осмисля като символичен ковчег, а торта на торището – като пръстта на гроба. Посредством магичното лечение „умъртвената“ и „погребана“ болест символично се отпраща в отвъдното, докато бебето се „връща“ (извадено изпод коритото) на този свят здраво. Тук има усложнен пример за двойно „преминаване“ на човешко тяло. Първото „преминаване“ е физическо през символичен „отвор“ в земята (торището-гроб, коритото-ковчег) и второ, пак символично, но вече метафизично – от прегръдката на болестта към състояние на здраве и живот. Тук е необходимо да се поясни, че в народното съзнание гробът е последният дом на човека.

Сходен с физичната форма на действието при църковната практика на „преминаване“ под гроба Христов е този народен обред, при който човек се провира под истински ковчег. В традиционния български светоглед съществува представата за астрална връзка между близнаците, едномесеците, поради което се приема, че техните съдби са взаимосвързани. Вярва се, че това, което се случи с единия, непременно ще сполети и другия. Поради тази причина за тяхното предпазване и разрушаване на съществуващата опасна зависимост се прилага символично разделяне на двамата, което в народното познание се осмисля като „лекуване“. В случаите, когато единият близнак или едномесече почине, се прилага магично действие, което се състои в това живият да се провре три пъти под ковчега на мъртвия. Освен това успехът на „лечението“ изисква да се остави нещо в ковчега, което символично да замества живия. За целта той поставя своя дреха, камък с тегло, равно на неговото, пръчка (шипка, къпина, трендафил, леска) или червен конец с дължината на своя ръст, китка от цветя, ябълка. Ако преди погребението не е направено провиране под ковчега, то „лекуването“ може да се извърши и по друг начин, но само до 40-ия ден. При този случай живият заравя в гроба някаква своя дреха, кочан варена царевица, глава чесън или друг символно натоварен предмет, който винаги се поставя наопаки. Действието задължително се придружава от казване на словесна магична формула. Понякога при смърт на единия от близнаците, едномесеците се практикува „лекуване“, т.е. предпазване чрез символично погребване на живия. В деня на погребението живия за кратко го заключват с верига от огнището за мъртвия или той сам ляга в готовия гроб, преди в него да бъде спуснат ковчегът с покойника. Преди да го извадят от там, той изсипва шепа пръст в пазвата си, коята пада на земята и остава в гроба. Народът осмисля това символично погребване като отпращане на астрално предопределената негова смърт в отвъдното.

Ако се излезе от състава на българската традиция, то могат да се открият много примери от различни култури – африкански и азиатски, които са сходни с практиката „преминаване“ на човешко тяло под/през символно натоварен предмет. Такива има описани в изобилие в класическия труд на Джеймс Фрейзър. Тук обаче ще се позова на по-малко популярна подобна практика. През 50-те години на ХХ век Виктор Търнър изследва племето ндембу, Северозападна Замбия, Централна Африка. В неговия живот той описва сходна ритуална практика за лечение, но на женско безплодие. Схематично представено, действието на ритуала се състои от „преминаване“ на „болна“ жена, т.е. безплодна, през прокопан в земята тунел от една към друга дупка. Според светогледа на племето първата дупка символизира живота, а втората – смъртта. Преминавайки през този изкуствено създаден в природата отвор проход „болестта умира“, а жената „придобива“ плодоспособност (Turner, 1999: 46). В подробното описание на В. Търнър ритуализираното действие е представено в многопластов контекст с пояснения за символиката на участващите в ритуалното „лечение“ лица, вещи, пространства, време. За разглежданата тема е важно, че предназначението на сходния по физичен състав африкански ритуал е лекуване, което говори за универсалния характер на представените български практики. Казано с други думи, „преминаването“ на човешко тяло под/през символно натоварен обект не е присъщо само и единствено за българската културна традиция.

Другият интересен пример за сравнение е източноевропейски, от района на реките Волга и Кама, Западен Урал. Там живее общността на нашите далечни родственици – чувашите. В началото на ХХ век финландският изследовател Кейки Пасонен документира при тях интересен ритуал, който е свързан с годишното обновяване на огъня в дома. В определен ден от годината във всички чувашки домове се изгася огънят. Прокопава се широк тунел в земята, през който преминават хора и животни. На изхода от тунела всички биват удряни с пръчка, след което хората получават главня с новия огън от наблизо горяща клада 4). В описания случай „преминаването“ има напълно различно от представените досега предназначение. Основна причина за това са същността на светогледните представи на чувашите и начинът, по който те се материализират в ритуала. За настоящото изследване е важен фактът, че ритуализираното „преминаване“ на човешко тяло е не само универсална, но и масова практика на евразийските народи, чиито корени вероятно отиват далеч към началото на човешката история. Може да се предположи, че всяко общество, епоха и идеология натоварват изследваното действие с нему необходимото предназначение и значение.

В подкрепа на гореказаното ще приведа още един български пример. Едно от най-известните места край Рилския манастир е пещерата, където преминава животът на светия отшелник св. Иван Рилски. Българската православна църква приема това място за свято, което се почита от много богомолци. Годишно там се стичат много хора с идеята както да почетат светеца, така и да се подложат на изпитание, като се проврат през отвор в скалата край пещерата. Според масовата представа успелият да „премине“ през отвора е праведен, а неуспелият – грешен. Сходни обекти за изпитване верността на християните към вярата има много в страната. Подобно на случая с храмовия ритуал и при този Църквата не е напълно съгласна с народното обяснение за предназначението и значението на изпълняваното ритуализирано действие. Важното в този пример е, че по своята същност изпитанието при подобен обект представлява особено съчетание на традиционен български светоглед, вековна народна практика и отстоявано от Църквата становище за светеца и светостта на мястото. Такъв обект е средоточие на битуващи вековни, локални традиции с практиките на битовото християнство. Независимо от многовековното съществуване на Християнската църква древните светогледни представи се оказват изключително устойчиви и приспособими към многократни промени. Такива изменения настъпват в състава и формата на изследваното ритуализирано действие. Освен това се установява приспособяване към нови знаково натоварени обекти, пространства и време. Предназначението и значението на променените ритуали също се обновява в зависимост от актуалните потребности на обществото, господстващата идеология и светогледа, като цяло. Така, връщайки се към началото с примера за минаването под плащаницата/масата, се вижда как идващите от древността предназначения на действието, като лекуване и предпазване, отпадат от актуалния за ХХ и ХХI век състав, а вместо тях се появява желанието за здраве и късмет. Последните са плод на отслабналата вяра в достоверността и въздействащата сила на традиционния светоглед. При ритуала в храма новост в предназначението е поява на надеждата, че действието ще донесе опрощаване на греховете, което е в пълно съзвучие с практиката на битовото християнство.

В своето искрено негодувание срещу натоварения със суеверия храмов ритуал канониците не искат да осмислят факта, че със своите дълбоки исторически корени и разклонена мрежа от прояви народната практика е принудила Православната църква още през Средновековието (XIV – XVI в.) да се съобразява с нея. Това е времето, когато се въвежда употребата и изнасянето на плащаницата в храма5). През вековете ритуалът става един от основните за Църквата по време на Страстната седмица. Съчетан с традиционните представи и древни практики, той се превръща в харесван и любим за народа. На основание гореизнесеното спокойно може да се заключи, че народният обред минаване под масата представлява пример за езикова метонимия на църковния ритуал минаване под плащаницата.

Причина за различията при обясняване значението на изследваното „минаване“ произлиза от активното съжителство в него на две противоположни светогледни представи – на Църквата и на богомолците (посещаващите храма). Ако за Църквата минаването под плащаницата е свят ритуал, с който се почитат Христовите страдания, скърби се пред гроба Му и се изразява благодарност за изкуплението, дарено на човешкия род от Него, то за богомолците и народа преминаването под масата е обред, слабо обвързан с християнския светоглед, а по-скоро стъпващ на вековните традиционни

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.