История

https://doi.org/10.53656/his2024-6-9-sih

2024/6, стр. 534 - 540

„НАЙ-ИЗТОЧНАТА SIHDA НЯКОГА!“, ИЛИ ЗА 77-АТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ДРУЖЕСТВО „ФЕРНАН ДЕ ВИШЕР“ ЗА ИСТОРИЯ НА ПРАВОТО ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА (SOCIÉTÉ INTERNATIONALE FERNAND DE VISSCHER POUR L’HISTOIRE DES DROITS DE L’ANTIQUITÉ – SIHDA)

Боряна Митева
OrcID: 0000-0002-2479-789X
E-mail: bnmiteva@uni-sofia.bg
Faculty of History
Sofia University
1504 Sofia Bulgaria
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Генка Мозжухина
OrcID: 0009-0001-8696-8156
E-mail: g.mozzhuhina@unwe.bg
Faculty of Law
University of National and World Economy
1700 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Достиженията на римската цивилизация, макар отдалечени във времето от нас, често могат да бъдат открити в множество аспекти от развитието на съвременните общества. Фундаменталните принципи на римското право изграждат съвременните европейски легални системи, а културно-историческото влияние на древен Рим се усеща не само на Стария континент, но и в редица краища на света и до днес. Векове след възхода на римската държава философи, политолози, юристи, историци продължават да поставят във фокуса на своите анализи римското право и история.

Един от доайените в изследванията по римско право и история е белгийският университетски преподавател, юрист и археолог Фернан де Вишер (14 октомври 1885 г. – 15 декември 1964 г.). Убеден в значението на общуването между учените от различни страни и на римското право като обща рамка на европейските правни системи, той инициира създаването на международна общност от преподаватели и изследователи, посветили професионалния си път на римската история и право. През декември 1945 г. по негова инициатива за първи път в Брюксел се провежда сесия на Международното дружество за история на правото в Античността. Две години по-късно международната сесия се провежда през септември, откъдето се заражда традицията всички следващи научни срещи да се състоят през същия месец. След смъртта на белгийския учен колегите му вземат решение да допълнят наименованието на дружеството с името на неговия създател, за да се нарича и до днес Международно дружество „Фернан де Вишер“ за история на правото през Античността (Société Internationale Fernand de Visscher pour l’Histoire des Droits de l’Antiquité – SIHDA). В продължение на десетки години Дружеството организира едни от най-престижните научни форуми, посветени на право, история, култура, лингвистика в Античния свят, събирайки все повече учени от различни страни и научни направления с цел обмен на знания, опит, открития и ползотворни дискусии.

Всяка година домакинът на провеждането на сесиите е от различна държава, като решението за това се взима от Генералната асамблея на научното дружество. Така беше решено провеждането на седемдесет и седмата сесия на Международното дружество „Фернан де Вишер“ за история на правото през Античността да срещне учени от различни континенти в град Осака, Япония, между 23 и 28 септември 2024 г. Мястото беше вдъхновило организаторите да определят седемдесет и седмата сесия като „най-източната SIHDA някога“.

Този път домакин на научния форум бе Университетът в Осака, и по-конкретно Департаментът по политика и право. Конференцията бе посветена на генералната тема “Ius/Lex” („Право/Закон“), което предостави възможност за участие на 121 изследователи от повече от 30 страни и от разнообразни научни направления като право, история, политология. Конференцията бе открита на 23 септември в красивата и изпълнена с история Централна зала на град Осака, построена през 1918 г. Началото бе поставено от изказвания на професор Жан-Франсоа Геркенс от Университета в Лиеж – председател на Международното дружество „Фернанд де Вишер“ за история на правото през Античността, и на професор Томойоши Хаяши от Университета в Осака – председател на Организационния комитет на седемдесет и седмата сесия на Дружеството, които приветстваха участниците в конференцията и им пожелаха успешна и ползотворна научна дейност през следващите дни. След тях пленарните доклади на конференцията изнесоха професорите Такехару Окубо от Университета в Лайден и Шигео Нишимура от Университета в Каназава. Първият доклад бе на тема „Влиянието на изследванията по римско право върху изграждането на националната държава в Япония“, а вторият – „Защо все още може да се намери „нещо ново“ в Дигестите? – кратки бележки върху Scaev. D. 42,8,21“. В края на откриването участниците имаха възможност да разгледат античния град Остия Антика, визуализиран чрез виртуална реалност от доцент Такуро Огава от Университета в Кюшю и неговия екип.

Основните научни сесии се проведоха в рамките на следващите четири дни, а в последния, шести ден бе организирана културна програма в град Киото, традиционна за академичните форуми на Дружеството. Поради сериозния брой на участниците панелите се провеждаха паралелно, като бяха разграничени според официалните езици на конференцията – английски, френски, немски и италиански. В конференцията участваха както утвърдени учени в своите научни области, така и млади изследователи, които тръгват по техните стъпки.

Докладите на участниците отразяваха основната тема на конференцията “IUS/LEX”, от една страна, през призмата на римското право и история и рецепцията му в съвременните правни системи. Бяха разгледани и анализирани редица юридически и неюридически извори, текстове на римскоправни юрис ти, философи и политици. Това допринесе за задълбочена, всеобхватна и много ползотворна научна дискусия във всеки от панелите на конференцията. Докладите на една част от участниците в материята на римското право имаха за акцент пресечната точка между правото (ius) и закона (lex). Друга част от изследванията беше концентрирана около класически римскоправни институти и тяхното въвеждане, макар и понякога във видоизменен вид, в съвременните правни системи, а трета поставяше в ядрото на научните търсения основни принципи, понятия и догми от значение както за правото, така и за законодателната и правораздавателната дейност – и през Античността, и днес.

Един от панелите на конференцията беше посветен изцяло на темата за връзката между и развитието на понятията ius и lex в римското право. В своя доклад „Размисли върху връзката между ius и lex“ проф. Габор Хамза от Унгарската академия на науките посочи, че юрисконсултите в Древен Рим не са правили съществено разграничение между тези две понятия. Според проф. Хамза разделението на понятията ius и lex се наблюдава по време на ерата на кодифицирането на правото и се дължи отчасти на прекалената специализация в определени области, наблюдавана като тенденция основно през XIX в. Като пример в тази насока професорът посочи разделението (divisio), което съществува и до днес, между частното и публичното право. Въпросът „Еволюция на Ius или Lex в римското право?“ беше поставен като заглавие на доклада на Франчижек де Бериер от Ягелонския университет в Краков. Полският изследовател постави в основата на изложението си еволюцията като начин на мислене за промените, наблюдавани в заобикалящия ни свят. В този смисъл той подчерта, че частното право е толкова сложна материя, колкото и социалната действителност и за разбирането на тази материя са необходими такива полюсни двойки за различните аспекти на юриспруденциалната рамка като тази на ius и lex. Интересен поглед към дихотомията ius/lex даде Сара Накарино Морена от Университета на Алкала. В своя доклад тя разгледа института на представителството, като изложи тезата, че то може да има за източник както lex например в случаите на учредяване на настойничество по силата на закона, така и ius, когато става въпрос за договорно представителство.

Изключително задълбочен беше докладът на Томислав Карлович от Университета в Загреб, който имаше за предмет приложението на понятието clausula rebus sic se habentibus в коментара на Балдус де Убалдис към C. 6, 42, 19 – текст, в който за първи път се използва това словосъчетание. С него Карлович направи анализ на всички компоненти, а именно на понятията за променливост на leges, statuta и ius като цяло. Италианският юрист и историк от XX в. Феличано Серрао и неговото изследване върху връзката между ius, въплътена в нравите на предишните епохи, и правото на XII таблици, пък беше в центъра на изложението на Алдо Петручи от Университета в Пиза.

Сред докладите, представени на конференцията, чиито автори разглеждаха римскоправни институти и тяхната традиция в съвременните правни системи, може да се посочи този на Паскал Пишона от Университета във Фрибург – „Condictio causa data causa non secuta и връзката с ненаименованите договори“. Въпросите, поставени от юриста, бяха свързани с това дали кондикцията causa data causa non secuta е аналог на actio praescriptis verbis и ако е така, какво я отличава от кондикцията ob turpem rem. В тази връзка, Пишона дискутира института на неоснователното обогатяване през призмата и на текстовете в Юстиниановите Дигести – D. 12,4; D. 12, 5 и D. 12, 6. Друг текст от Дигестите – D. 18.7.10, и конкретно мненията на римските юристи Сцевола и Трифонин относно това дали след смъртта на длъжника придобиването на свободата става ipso iure, беше в основата на доклада на Паоло Мара от Университета в Катандзаро.

Голям интерес и последваща дискусия предизвика и докладът на Йошихиса Цукахара от Университета Тохоку Гакуин в Сендай. С него беше разгледан въпросът за това кой става собственик на съкровище, открито от роб. Цукахара представи текста D.41,1,63,3 и конкретно анализира проблема през призмата на това дали съкровището е открито случайно, или не. Римскоправен институт беше предмет на доклада и на единия от българските участници на конференцията – асистент Генка Мозжухина от Университета за национално и световно стопанство, със заглавие „Lex commissoria като субективно право, неговата забрана в римското право и отражението на тази забрана в съвременното право“. В доклада бяха разгледани някои въпроси, свързани със съдържанието на правото, включено в комисорния пакт, както и историческият и правният контекст, в които е била въведена забраната му. Авторът посочи, че макар и да се е наложило lex commissoria да бъде забранен по времето на император Константин, все пак е служел за регулиране, макар и сурово, както се изразява самият император, на отношенията между длъжниците и кредиторите, и аргументира тезата си, че причината за забраната му не е била единствено защитата интересите на длъжника, но тези и на кредитора. Следва да се отбележи и интересната гледна точка на Александър Гребиеньов от Университета във Варшава относно император Юстиниан и неговата кодификация. Полският учен постави въпроса дали императорът се е ползвал от авторитета на класическите юристи, или техният авторитет е зависел от него? В крайна сметка, заключи Гребиеньов, Юстиниан е този, който превръща ius в lex.

В рамките на представените доклади бяха дискутирани не само теми, тясно свързани с институти на правото. Тук следва да се посочи докладът на Франческо Джилио от Университета в Сурей – „Съществува ли метафизична истина в правото? Перспективата на римското право и поуките, които можем да извлечем от него“. Разглеждайки както текстове на Цицерон, така и Аристотеловата „Метафизика“, авторът направи заключението, че в правото истината е различна за всяка от страните и в този смисъл не може да се каже, че съществува метафизична истина. Римскоправното правило, че „непознаването на закона не извинява“ беше във фокуса на доклада на Томас МакГин от Университета Вандербилт в Нашвил, Тенеси. Той посочи разграничението между понятията error iuris и ignorantia iuris, както и отбеляза, че са налице някои изключения от правилото, че човек не може да се позове на незнанието на закона. Бяха разгледани и текстовете в този смисъл на някои правни и литературни източници.

Освен казуси и проблеми, посветени на римското право и история, на научните сесии бяха представени и доклади, които акцентираха върху връзки, сравнения, аналогии, континюитет между Античността, модерната епоха и съвременния свят. Например Масахиро Китатани от Университета Хитоцубаши обясни връзката между изучаването на военното право в Германия през първата половина на XIX век и Юстиниановата легална традиция и по какъв начин институти от римското право оказват влияние върху военната юридическа традиция на модерната германска държава. Любопитен бе и докладът на асистента Нг Кей Кей от Университета в Макао, в който се твърдеше, че концепцията за Rechtsgeschäft (правна сделка), която произхожда от латинското понятие negotium iuridicum, се възприема в Германия в средата на XVIII, но грешка при превода на японски език по време на ерата Мейджи (1867 – 1912 г.) води до различен смисъл на юридическото понятие, въведено в Япония. Впоследствие китайски студенти по право в Япония пренасят по същия начин терминологията в Китай.

Изключително значим бе панелът, посветен изцяло на историята на легалната историография в модерна Япония. В него японски учени от три университета представиха своя съвместен проект, който цели да събере и представи в бъдеще историята на правната мисъл в модерната японска държава, включвайки всички значими юристи, техните трудове и работа, които са в основата и на съвременните японски държава и право. Ватару Миясака от Университета Цукуба представи влиянието на римското право върху японското право и правна мисъл в модерната епоха. Масаки Тагучи от Университета в Токио фокусира вниманието върху изследването на западната легална история в Япония през и след 20-те години на XX век. Кийоши Джинно от Токийския научен университет обърна внимание на историята и методологията на японското право и юридическа мисъл през първата половина на XX век. Взаимодействието между европейските и японската легална система и сравнителният подход при тяхното изучаване предизвикаха сериозен интерес у присъстващите на научната сесия.

Научните сесии предоставиха възможност за придобиване на нови знания и осъществяването на ползотворни дискусии и на юристи, историци и политолози, чиито интереси са насочени в нашето съвремие. Например презентацията на доцент Мерике Ристикиви от естонския Университет Тарту представи по какъв начин латинската правна терминология оказва влияние и се използва в решенията на Европейския съд. В допълнение интерес предизвикаха докладите на Лукаш Ян Корпорович от Университета в Лодз и на Казухиро Мацумото от Университета „Квансей Гакуин“, които си поставиха за цел да изяснят връзката и влиянието на римското право върху английското право. В този контекст може да бъде поставено и второто българско участие на научната конференция. Докладът на главен асистент Боряна Митева от СУ „Св. Климент Охридски“ на тема „Криза и извънредна власт: Римската диктатура като модел за съвременното право в извънредни ситуации“ фокусира вниманието върху института на римската диктатура, регулярно и успешно използвана като механизъм за кризисно управление в ранното развитие на републикански Рим, както и върху неговото влияние върху съвременните легални режими, използвани в извънредни ситуации. Авторът защити тезата, че независимо от различния исторически контекст, цивилизационното и технологично развитие, променените възприятия за кризи и устройство на държавата, редица фундаментални принципи, използвани при кризи в Античността, продължават да се прилагат в извънредни ситуации в множество съвременни демокрации.

Научната програма на конференцията бе закрита на 27 септември, когато бе организирано специално събитие за дегустация на традиционни японски сладки, а впоследствие общо събрание на всички участници, на което, от една страна, се проведе открит разговор относно докладите и дискусиите в научните сесии, проведени през изминалите дни, а от друга страна, бе взето решение мястото на провеждане на следващата сесия на Международното дружество „Фернанд де Вишер“ за история на правото през Античността през 2025 г. да бъде Будапеща. Конференцията завърши с гала-вечеря, на която участниците имаха възможност да продължат разговорите помежду си и да разменят контакти за съвместна дейност в бъдеще. Конференцията успя да изпълни основната си цел да реализира международен и интердисциплинарен обмен на знания, опит и ползотворни академични връзки.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.