История
Вход / Регистрация

2015/1, стр. 51 - 59

КОПРИВЩЕНСКИТЕ ГЕРОВИ В ЖИВОТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ*

Светлана Мухова
E-mail: E-mail:svetkamsi@abv.bg
House-Museum “Georgi Benkovski” – Koprivshtitsa
G. Benkovski Str.
2077 Koprivshtitsa, Bulgaria

Резюме: Темата за разностранните връзки, контакти и влияния на трима представители на копривщенския род Герови – хаджи Геро и синовете му Найден и Константин, в живота и творчеството на Каравелов е сложна и обширна. В настоящата статия се постарах да маркирам в най-общи линии преплитането на човешки съдби, воля и упоритост, дарби и таланти, стремежи, усилия и борби, които се срещат като пример и личностно въздействие, като мирно и градивно сътрудничество, или пък в моменти на страстно противоборство, в едно взаимодействие, създаващо не само характери, личности и събития, но и цели епохи в историята на един народ.

Ключови думи: Luben Karavelov, Gerovi family, Koprivshtitsa

Въпреки ранното отделяне на Каравелов от родния му град, Копривщица изиграва огромна роля и в неговото развитие като писател и революционер. В това влияние, като атмосфера и духовен заряд на възрожденския град, изпъкват и някои личности, сред които особено силно се открояват фигурите на трима представители на копривщенския род Герови – хаджи Геро и синовете му Найден и Константин.

Бащата е прототип на един от най-известните Каравелови герои – хаджи Генчо. Колоритната фигура на килийния даскал е вдъхновила писателя при създаването на един незабравим литературен образ. Сам Каравелов най-вероятно не е бил ученик на хаджи Геро. Биографите му приемат, че той е започнал образованието си при друг килиен даскал – Никита Вапцилката, чието махленско училище се е намирало в копривщенската Арнаут махала – там, където е и родната къща на Каравелов, а след това учил в копривщенското обществено училище при заместника на Неофит Рилски – Христо Пулеков, и взимал уроци и при сърбина Жоржо – някогашен секретар на княз Милош (Арнаудов, 1964:44).

* Докладът е изнесен на националната научна конференция по повод 180 години от рождението на Любен Каравелов, 7 ноември 2014 г. Копривщица

Но дори Каравелов и да не е учил в училището на хаджи Геро, фигурата на този учител, така впечатляващ ярка, а вероятно и широко популярна в Копривщица по онова време, е вдъхновила години по-късно перото на даровития писател.

„Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце… Между българите такъв един човек е чисто злато…“.

Така Каравелов ни въвежда в образа на хаджи Генчо, а писмата на килийния даскал го разкриват като строг, но и любвеобилен баща, полагащ особени грижи за образованието на синовете си. С трепетна мисъл и надежда копривщенският хаджия в писмо, писано с помощта на Неофит Рилски, се обръща към В. Априлов с молба да помогне синът му Найден да продължи образованието си в Русия. По-късно хаджи Геро помага като писар и в кореспонденцията на дядо Либен (дядото на Каравелов) по повод на ученичеството на Любен Каравелов (Арнаудов, 1964: 795). Семействата в Копривщица са близки. Сближават се в житейските си пътища и по-младите им представители.

Найден Геров (1823 – 1900, осмото чедо на хаджи Геро) е сред личностите, които оказват най-силно въздействие върху Каравелов в ранните му години. Синът на стария килиен даскал завършва Ришельовския лицей в Одеса и през 1846 г. открива в родния си град едно от първите български класни училища. Той е учителят, при когото Каравелов за първи път се докосва до модерното за онова време знание и до идеалите, въжделенията и борбите на тогавашната българска интелигенция.

За първи път Геров въвежда в копривщенското училище предмети като физика, алгебра, антропология, история и др. За повечето от новите предмети все още няма учебници и Геров преподава по записки, които сам съставя, а учениците му ги преписват. Брат му Константин (9 години по-млад от Найден) в този период е негов ученик и помощник, чрез когото и много от любознателните ученици на Геров ползват неговата богата библиотека.

Обучението при Геров има и друго важно значение. Той полага особени усилия и за пробуждането на патриотични чувства у учениците си. Въпреки тежката работа по съставянето на записките, служещи като учебни пособия, Геров съчинявал и разкази със сюжети от българската история, които сам четял на учениците си или ги давал на брат си да им ги чете. Л. Доросиев пише: „Покойний Теодор Панчев е намерил в архивата му няколко от тия разкази и публикува разказите: „Гръм“ (Крум) и Никифор“, „Георги Сурсувул“, „Един Гергев-ден в село Душанци“ и стихотворението: „Цар Гръм пред Цариград“ (Доросиев, 1926: 354 ).

Като студент в Русия Найден Геров е един от родоначалниците на новата българска поезия. Сред първите му поетични опити се срещат и стихове с подчертано бунтарски дух, в които Г. Константинов вижда началото на българската революционна поезия, представители на която по-късно ще бъдат Чинтулов, Раковски, Каравелов, Ботев.

Не е известно дали Геров е дръзвал да споделя тези революционни стихотворения с учениците си, но по думите на един от тях учителят имал особена дарба „да вдъхва всекиму любов към всичко, що е българско. „Дето отидохме, неговите ученици, се огън за свобода пръснахме“, пише в спомените си Хр. Г. Данов1) .

За разлика от мнозина Герови ученици, които пишат с преклонение за него, Каравелов е много често критичен. От една страна, той мери Геровото преподаване с аршина на консервативните представи за просветата в духа на примитивната килийна традиция, един от най-ярките изразители на които е дядо Либен в съветите си към своя внук: „Не учи са там оние глупости, които учеше преди две години момчетата Хаджи Геровият син. Тебе не требат, – как са казваха? – никакви пизики-мизики. Ти и без тие физики ще са научиш да мериш сиренето и да спрягаш воловете. Аз та съветвам да научиш различни божествени неща и да испедепцаш турския език“ (Каравелов, 1938: 27).

От друга страна, Каравелов критикува Геровото преподаване и с мярката на придобитите от него по-късно в Русия модерни възгледи за образованието в духа на западната утилитарна и позитивистична мисъл и нейните руски последователи и популяризатори. „И така – пише той, – учението бива полезно само тогава, когато в него са заключава не само морално богатство на нашия мозък, а и спомагателни средства за нашето материално благосъстояние… Учението е добро нещо! Истина е добро, но у нас то и досега не може да се помири с действителния живот“ (Каравелов, 1938: 10).

В действителност Н. Геров влага не по-малко прагматизъм в отношението си към образованието, с тази разлика, че още през 1846 г. той, изпреварвайки мнозинството от съвременниците си, вижда ясно в бъдещето приложението на науката в живота. В Одеса той завършва търговски науки, като за дипломния си изпит пише съчинение по технология „Приготовления всех родов стекла“, и завръщайки се в Копривщица, прави опит да приложи придобитите знания, като строи опитна фурна за печене на чинии. За това съществуват оскъдни сведения (Доросиев, 1926: 325), но потвърждение на този факт намираме отново в язвителните думи на дядо Либен: „Написал там някаква си книга и учи светът, как да спряга воловете си и как да си прави паници! Дядо ти Въльо грънчарят не е ходил по Россията да са учи ум и разум, а неговите паничета са купуват и от панагюрци и от клисурци“ (Каравелов, 1938: 27).

За разлика от много Герови ученици, негови горещи последователи и поклонници, Каравелов се откроява със своята самостоятелност и критичност към всичко и всеки. Той търси по-скоро независимо, в непосредствен досег с живота, отколкото в доверчивото следване на посочения от авторитетния учител път.

Той не е сред групата копривщенски ученици, която през 1850 г. поема с Геров към Пловдив, за да създаде едно здраво ядро на новото българско училище в големия гръкомански център. По това време Любен, следвайки съветите на дядо си и баща си, постъпва в елинското училище там, за да се подготви за успешна търговска кариера.

Но именно отрицателният опит на обучението в елинския гимназион му помага да оцени огромната роля на Геров. След години той пише: „Аз и до тая минута помня честните лица на Атанаса Вълковича, на Стоян Чомакова, на Георгия Стояновича и на Найден Герова, които изрекоха първата свещена дума: „Ние сме българи и желаем да живеем български“. Нека говори, кой що ще, а България е обязана твърде много на тие четири гражданина и на техните велики души… Аз смело мога да кажа, че до учителстването на г-на Найдена Герова в Пловдив ни един пловдивски гражданин не е имал самосъзнание и нелицемерна любов към своето национално отличие...“ (Каравелов, 1938: 49).

В Каравеловото творчество Н. Геров присъства трайно, макар и като второстепенна фигура в белетристичните му творби, в критични статии, в дописки и фейлетони (Каравелов, 1966: 26). Геров присъства още от неговите ранни години, като например в комичната история с магарицата и магарето на хаджи Генчо, описана в „Българи от старо време“ (Каравелов, 1965:191). Отразен е по различен начин и периодът на учителската му дейност и битността му на руски вицеконсул в хаджи Ничо например и др. Често Каравелов пише за Геров с хумор и ирония. Критикува се и учителската му дейност, и Геровата граматика и правописът. Но дори и представена в негативен план, личността и дейността на Найден Геров се открояват ярко, което е явно свидетелство за тяхната значимост в културния, обществения и политическия живот на българите от тази епоха.

Нерядко, когато гледа трезво на Геровите заслуги, Каравелов е принуден да ги признае, както и в споменатите по-горе пасажи от „Записки за България и българите“, така и в много други случаи.

В статията „Българската журналистика“ от 1862 г., описвайки накратко историята на българската възрожденска просвета в основните є фази на килийно образование, времето на Неофит Рилски, ролята на българските възпитаници на елинската просвета, Л. Каравелов не може да не открои изключителната роля на Н. Геров, свързвайки я с истински преврат в просветния живот: „Това продължи до 40-те години – пише Каравелов, – когато в България се яви Н. Геров, възпитаник на Ришельовския лицей, и тогава много неща тръгнаха по друг начин. Бяха захвърлени гръцките буквари, разкъсани писмовниците и калиграфиите, изгорени бяха дървените дъски, появила се хартия, тетрадки, започнали да учат българска граматика, свещена история, катехизис, география и история… Навсякъде се разнесъл слух, че от Москва дошъл учител и около Геров се събрал достатъчен брой ученици, не само от Копривщица, където той живеел, но и от далечни места като Враня, Одрин, Плевен, Калофер и др. Учениците на Н. Геров намерили това, което желаели, защото Геров напълно удовлетворявал тогавашните потребности. След Геров от Русия дошли други: Михайловски, Ботев от Калофер, Касапски, Чинтулов, отец Атанасий… И ето – започнало истинското българско възраждане, а заедно с него и литературната дейност“ (Димитров, 1957: 90, 91).

В повестта „Децата не приличат на родителите си“ образът и примерът на личности като Геров и д-р Стоян Чомаков са издигнати високо от Каравелов като нравствен образец на зараждащото се ново поколение български дейци в лицето на двама от героите – учителя и лекаря.

По повод на физиката на Н. Геров той пише, че книгата е съставена добре и езикът є е гладък, като напомня, че Н. Геров, е обещал да издаде втора част на книгата, но не е изпълнил обещанието си (Димитров, 1957: 78).

Друго важно влияние на Н. Геров върху Каравелов е създаденият още в Копривщица задълбочен интерес към събиране на образците на фолклорното и словесно богатство на българския народ. Още на път за Пловдив, където отива за да продължи образованието си в елинското училище, внукът на дядо Либен целенасочено наблюдава, за да опише по-късно облекла, нрави, обичаи, седенки и песни. А търговските обиколки с баща му отново служат за натрупване на етнографски материали от различни краища на България. Копривщенските джелепи и бегликчии са използвани и от Н. Геров при събиране на етнографска информация.

На 6 август 1856 г. Н. Геров изпраща на Й. Груев една тетрадка с въпроси за Турско, с обяснението, че: „Тия въпроси е писал сам на български език един от руските писатели, Ошмянцев, който готви да издаде карта за Турция, весма подробна, и желае да научи някои работи по-добре и по-верно. Ви можете да ми помогнете за това, та ми поръча да Ви ся помоля от негова страна… Всичко това може да ся изпита от копривщенците, от Гг. П. Герджика, Т. Догана, от баща Ви и от другите бегликчии и джелепи“2).

За това, че в своите пътешествия джелепите и бегликчиите натрупвали много впечатления за живота в посещаваните от тях райони на Османската империя, пише и Л. Ослеков: „Доскоро имаше живи стари браничари, които в своите разкази за миналото описваха свободно и точно всички места в Сърбия и Босна, които са обхождали, пееха тамошните песни и описваха носията, и обичаите на жителите в тези славянски места“3). Неслучайно Каравелов използва търговските обиколки с баща му за събиране на етнографски материали.

Както първоначалният подтик у Каравелов, така и бъдещите му проучвания на българския фолклор, са свързани и повлияни от Н. Геров, чиито трудове Каравелов добре познава и често цитира в своя етнографски сборник „Памятники народного быта болгар“. Това Герово влияние има важно и разностранно въздействие върху Каравелов, защото в натрупаните етнографски материали той намира не само източници за своята научна дейност или художествени образи и вдъхновение за литературното си творчество, но и градиво за формирането на своите възгледи по обществено-политически въпроси. Събраното фолклорно богатство според Каравелов ще има важно значение в решаването на историческата съдба на българския народ. „Кой знае?... – пише той. – Когато съдбата на българският народ са тури на историческата капъна, то сяка една забележка за неговото прошедше ще бъде драгоценен материал в много отношения...“ (Каравелов, 1938: 5).

1857 г. е още един решителен момент и за Н. Геров, и за Каравелов. След края на Кримската война Н. Геров се завръща в родината си с цел да се посвети отново на учителската дейност в Пловдив, но нова буря от гръцки интриги го понася обратно към Цариград, за да го върне отново в Пловдив вече не като учител, а като руски вицеконсул – висок пост, който му помага в още по-голяма широта да развие своята народополезна дейност. Именно в разгара на тези бурни събития Геров среща в Цариград бившия си копривщенски ученик и разговарят за възможностите Любен да продължи образованието си в Русия.

И в този момент Каравелов проявява свойственото си нетърпение, като бърза да замине за Одеса и Москва, без да изчака Н. Геров окончателно да е уредил условията за образованието му там.

След като не успява да постъпи в кадетския корпус, а и отказва да приеме предлаганото му обучение в духовна семинария или пък служба в армията, Каравелов изпада в тежко финансово положение. Точно в това критично време се явява другият син на хаджи Геро, дванадесетото му чедо – Константин (1832 – 1863 г.), за да подаде ръка на бедстващия си съгражданин. Приютява го в квартирата си (Димитров, 1959: 51), с оскъдните си средства му помага, като сам задлъжнява и търпи лишения, а същевременно намира и покровител за младия си приятел в лицето на богатия руски търговец В. А. Кокарев (Арнаудов, 1964: 100). Тъй, благодарение на помощта на Константин Геров, Каравелов остава в Русия цели десет години, в които ще се формира в общи линии като светоглед, познания, култура и обществено-политически възгледи.

Константин Геров е сред даровитите млади българи, учещи в Московския университет по това време. За близките му отношения с Каравелов свидетелстват както предоставените от него материали за етнографския сборник „Памятники народного быта болгар“, така и няколко кратки реда в програмата „Чем можно помочь болгарам?“, в които именно него Каравелов сочи като пример за тежкия живот на българските студенти в Москва и за това, че вместо да им се купуват и даряват книги от славянските комитети, тези студенти могат да заработват сами допълнителни средства за издръжката си, като превеждат така нужната учебна литература на своя език4). В кратки биографични данни за К. Геров се среща твърдението, че той е участвал в създадената от Каравелов и други български студенти „Московска българска дружина“5), която издава и 4 броя от своето списание „Братски труд“. Не е изяснено доколко активно К. Геров е участвал в дейността на дружината. Той самият не публикува нищо в „Братски труд“, а в писмо от С. Филаретов до Н. Геров става ясно, че те двамата не одобряват създадената българска организация в Москва, която според тях би могла да пречи на дейността на одеските българи.

По този повод Сава Филаретов пише на Найден Геров: „...Радвам са, че баре Костадин во време са сетил, та не отишел и он да гони вятъра, а си гледа работата“6).

През 1863 г. Константин се завръща в България, за да се отдаде на учителска дейност в София на мястото на Сава Филаретов. Но скоро заболява тежко, заминава на лечение във Виена, където умира на 16 ноември същата година.

Каравелов докрай запазва чувството на признателност към този свой благодетел, приятел и сътрудник. На него и на братя Миладинови посвещава повестта „Българи от старо време“, а през 1875 г. публикува в сп. „Знание“ две народни песни, със забележката „Тие две песни и още много други, които ще бъдат напечатани след време в сп. „Знание“ са записани от покойни Костадина Герова“7).

От годините, прекарани от Каравелов в Русия, почти не съществуват документални свидетелства за продължаващи връзки между него и Н. Геров.

За дългогодишно прекъснатите контакти между тях говори например кореспонденцията на Геров с Хр. Георгиев около търсенето на редактор за в. „Отечество“. На 14 март 1869 г. в отговор на въпрос от страна на Хр. Георгиев – подходящ ли е Каравелов за редактор на замисления от „старите“ вестник, Н. Геров пише за своя бивш ученик: „Истина, че аз лично го познавам само кога беше още дете и се учеше при мене, а откак е станал човек, не го съм видвал…“8). Въпреки това по-нататък в отговора си Н. Геров прави точната и недвусмислена преценка, че Каравелов е неподходящ за редактор на вестника на „старите“ в Букурещ, с което показва че е добре запознат с неговото развитие, с неговите убеждения.

В това напрегнато време и Каравелов, и Геров с неотслабваща енергия са отдадени на борбата за национално обособяване и независимост на българите, но пътищата към свободата за тях са различни. Макар и страстен поклонник на просветата, Каравелов прегръща идеята за извоюване на националната независимост със силата на оръжието, а Геров, стаил не по-малък бунтовен плам в душата си, е твърд и последователен в избора на еволюционния път за постепенно извоюване на придобивки, които в крайна сметка водят също българския народ към свободата.

Темата за разностранните връзки, контакти и влияния на тримата копривщенци в живота и творчеството на Каравелов е сложна и обширна. Постарах се само да маркирам в най-общи линии преплитането на житейски пътища, човешки съдби, воля и упоритост, дарби и таланти, стремежи, усилия и борби, които се срещат като пример и личностно въздействие, като мирно и градивно сътрудничество, или пък в моменти на страстно противоборство, в едно взаимодействие, създаващо не само характери, личности и събития, но и цели епохи в историята на един народ.

БЕЛЕЖКИ

1. Георги Константинов, Найден Геров, в: Библиотека български писатели, т. II, С. 1929.

2. Из „Архив на Найден Геров“, т. I, с. 481.

3. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица, С. 1926, с. 509.

4. Д. Леков и колектив, Из архива на Любен Каравелов, С. 1964, с. 326.

5. Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия. Съст. Н. Генчев и Кр. Даскалова. С., 1988, с. 153.

6. Из „Архив на Найден Геров“, т. II, с. 498.

7. Сп. Знание, бр. 8, 30 април 1875 г., с. 126.

8. Из „Архив на Найден Геров“, Т. I, с. 293

ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов, М. (1964). Любен Каравелов. София.

Димитров, М. (1957). Публицистиката на Любен Каравелов до излизането на вестник „Свобода“, София.

Доросиев, Л. (1926). Учебното дело в Копривщица до освобождението ни, в: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица, София.

Каравелов, Л. (1938). Записки за България и българите, в: Избрани творения, т. III, София.

Каравелов, Л. (1965 – 1968). Събрани съчинения в девет тома. Том 1 – 9. София: Български писател.

REFERENCES

Arnaudov, M. (1964). Lyuben Karavelov, Sofi a.

Dimitrov, M. (1957). Publitsistikata na Lyuben Karavelov do izlizaneto na vestnik OSvobodaN, Sofi a.

Dorosiev, L. (1926). Uchebnoto delo v Koprivshtitsa do osvobozhdenieto ni, v: Yubileen sbornik po minaloto na Koprivshtitsa, Sofi a.

Karavelov, L. (1938). Zapiski za Bulgaria i balgarite, v: Izbrani tvorenia, t. III, Sofi a.

Karavelov, L. (1965 – 1968). Sabrani sachinenia v devet toma. Tom 1 – 9. Sofia: Balgarski pisatel.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.