История
Вход / Регистрация

2012/1, стр. 25 - 36

ПРОБЛЕМИ НА ВИЗАНТИЙСКОТО СРЕБЪРНО МОНЕТОСЕЧЕНЕ. ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА ВАСИЛИКОНА ПРИ АНДРОНИК II ПАЛЕОЛОГ (1282 – 1328)

Резюме:

Ключови думи:

Сребърното монетосечене във Византия е сред проблемите, които винаги са будили интереса на нумизматите и медиевистите1). По време на късната античност среброто като монетен метал останало на заден план за сметка на златото и бронза, особено след монетните реформи на Диоклециан (284-305) и Константин Велики (306-337)2). При управлението на първите Палеолози в началото на XIV в., след близо хилядолетие, настъпил обрат3). Андроник II Палеолог (1282 – 1328) бил императорът, по чието време сребърните монети отново започнали да се емитират в сравнително големи за империята количества4). В резултат на паричния пазар се появила една нетрадиционна за иначе „консервативното“ ромейско монетосечене емисия – т.нар. василикони (гр., ед.ч. βασιλικόν – Фиг.8).

Външно василиконът наподобявал венецианския сребърен дукат, най-вече в количествените и качествените си характеристики – тегло (приблизително от 2,02 г и съдържание на 92.7% сребро)5),6). Наименованието на новата монета също подсказвало сходство с дуката, като названията βασιλικόν и doukaton в общия смисъл означавали „пари на василевса“ или „пари на дожа“, т.е. на съответния владетел. С времето населението на Ромейската империя започнало да нарича василикона дори argyrion (от гр. сребърен) поради високото съдържание на сребро в монетата или направо δουκάτον.

Интересна специфика на василикона била неговата форма, която, за разлика от утвърдената след XI в. конкавност на сребърните византийски монети, е напълно плоска. Иконографията на новия номинал обаче била онази черта, която го отличавала от венецианския грош, от ранните сръбски динари и от сребърните подражания на дуката. Обикновено на аверса (лицето) на първите василикони Христос бил представян на трон с облегалка, с Евангелие в лявата ръка, а надписът от двете страни гласял сиглите IC—XC. На опакото били разположени изображенията на императора и престолонаследника – прави, в анфас, с корони, дивитисиони и лороси, държащи двоен кръст, лабaрум или кръст и сфера помежду си, според различните типове монети (Фиг. 8). Надписът върху реверса бил ясен, кратък, дори лаконичен: „Андроник и Михаил“. Такъв останал той и при следващите емисии, кръгово разположен за разлика от златните перпери (на Палеолозите), където надписът е линеен и запълва пространството около фигуралната композиция.

Производството на василиконовите емисии доскоро бе свързвано единствено с монетния двор в Константинопол, но напоследък Сесил Морисон предположи емитирането на монетите и в Солун7). Всъщност конкретните обстоятелства и причините относно отсичането на първите василикони все още не са напълно изяснени и са обект на дебат сред научните среди. За съжаление, водещите хипотези в съвременната историография не поставят във фокуса на изследванията финансовите реформи на Палеолозите и причините довели до тях, а по-скоросъбития, свързани с политическата история от късния XIII и ранния XIV век. Единственият български труд, посветен конкретно на сребърното монетосечене във Византия, например, разглежда проблема за появата на новата сребърна монета, изхождайки от обявяването на Михаил IX за съимператор (гр.συμβασιλευς) на Андроник II през 1295 г.8). Всъщност Михаил бил провъзгласен за „симвасилевс“ от баща си едва тригодишен, т.е. в 1281 г., още преди смъртта на дядо му Михаил VIII (1261-1282). Въпреки че бил обявен за basileus по-късно (1294 г. или 1295 г.), неговата коронация наложила тенденция при Палеолозите вторият владетел (престолонаследник) да се титулува autokratōr, което неминуемо е щяло да бъде отразено при първите василикони, ако те изпълнявали (предполагаемата) роля на церемониални монети. Впрочем, при управлението на Палеолозите самата титла автократор загубила част от значението си. Настъпилата промяна била отбелязана в достигналия до нас текст от „Псевдо-Кодин“:

„...Ако той (василевсът) има син, и ако неговият баща му позволи, той може да напише същата формула, а именно автократор на Ромеите...“9).

Още повече, инвокацията αύτοκράτωρ(ec) ΄Ρωμαίων – (AVTOKP(ATO)PEC POMEON) се появила едва при по-късните втори василиконови емисии. При тях, за разлика от първите сребърни монети, близки в иконографско отношение с венецианските дукати, владетелите са представени на опакото, държейки лабарум, а образът на Христос, на трон, благославя (Фиг.1).

От друга страна, интронизацията на византийските императори след 1261 г. вероятно била прокламирана на златните номинали, като в конкретния случай това били перперите на Андроник II и Михаил IX. Върху тези монети владетелите са изобразени в момент на коронация (и благословия) от Христос, а съответната формула, за която вече стана въпрос, αύτοκράτωρ(ec) ΄Ρωμαίων (мн.ч.), представяла освен Андроник и младия Михаил като самодържец – наместник Божии (на Христос Пантократор – гр. Παντοκράτωρ – Вседържец) на Земята10). Трябва също да споменем, че в продължение на двадесет години, до смъртта си през 1320 г., Михаил IX играел изключително важна роля в политическия живот на Византия, като младият автократор твърде често заемал централно място в делата на Византийската империя11). Следователно, присъствието му редом с Андроник на василикона било съвсем логично и едва ли е свързано с дадено събитие, още повече с обявяването му за самодържец на ромеите.

Друг аргумент, който не бива да пропускаме, е липсата на каквито и да е данни за василикона в писмените извори от XIII век. Първото споменаване на новия номинал било едва в кореспонденцията на арменския патриарх Атанасий I (13031309), а съответното писмо се датира към началото на следващото столетие, т.е. в началото на XIVвек12).

Повечето съвременни изследователи в сферата на византийската нумизматика, сред които Майкъл Хенди и Филип Гриърсън, отнасят появата на василикона към по-късната 1304 г. Анализирайки писмените извори от XIV в., те излагат хипотеза, която обвързва новата сребърна монета със заплащането на наемниците от прословутата „Каталанска компания“ по време на източната є авантюра. Позовавайки се на текста от „Хрониката“ на Рамон Мунтанер, където се споменавало как правителството в Константинопол отсякло василикона, за да се разплати с наемниците на Роже де Флор, авторите визират най-вече следния пасаж:

„...Когато бе сключен мирът (между България и Византия – б. а.), великият дук (Роже де Флор – б.а.) каза на императора (Андроник – б.а.) да заплати на войската и императорът обеща да го направи. Той заповяда да се отсече монета с формата на венецианския дукат, който струваше осем барселонски пари, и ги нарече „базилеус“. Те не струваха и три пари, но той заповяда да циркулират по цената на онези, които струваха осем пари...“13).

Събитията, представени ни от Мунтанер, внушават идеята за император Андроник, който създал василикона, желаейки да ощети чрез един занижен курс западните наемници. Вглеждайки се обаче по-детайлно в текста, забелязваме как дадената глава („210. Как се появи неприязън между Андроник и великия дук“) излага поредния casus belli, компрометиращ ромейския василевс в очите на читателя. Интерпретирането на събитията във византийските наративни извори, найвече при Георги Пахимер и неговата история на императорите Михаил и Андроник, дава представата за някои несъответствия с текста на „Хрониката“. Само при обявяването си за кесар Роже де Флор, например, получил тридесет хиляди златни монети, което хронологически следвало гореописаните събития от Мунтанер14). От друга страна, първите василикони били високо пробни сребърни монети, които официално се разменяли по курс 1:12 спрямо златната перпера и успешно конкурирали венецианските грошови емисии. А както знаем, последните имали голям дял в европейската търговия през XIII в. и били един вид „универсална валута“ за времето си. Други аспекти на проблема са съответно наличието на фракция на василикона (1/2 василикон), както и сравнително продължителното емитиране на номинала до 1367 г. Следователно, отсичането на първите василиконови емисии не може, а и не бива да се тълкува като еднократен акт, свързан с „Каталанската компания“ и заплащането на наемници в Империята. По-скоро то било елемент от монетната реформа при Палеолозите, подчинена на определени икономически цели и закономерности. Раймон Мунтанер доказва това наше предположение чрез следния цитат, представящ финансовата политика на византийския владетел:

„...и заповяда (Андроник – б.а.) всеки, който вземе от гърците кон, муле... храни или други неща, да ги заплаща с тази монета...“

Конкретният пасаж осветлява ролята на василикона именно като парична единица, насочена към вътрешния пазар на Империята. А поредното несъответствие се крие във факта, че при началните преговори с Империята Роже де Флор също изрично поставил условието да му се заплаща в злато – практика, възприета от повечето наемници през епохата. Роже изчислявал сумите в „унции“ и „тари“ при договора с ромеите, придържайки се към монетната система в Южна Италия, където по това време пребивавал „кондотиерът“15). Явно това предположение споделя и Росица Панова, която при превода на цитирания пасаж от гл. 210 на „Хрониката“ е посочила дуката не като сребърен грош, какъвто Филип Гриърсън и Майкъл Хенди са имали предвид, а като златен цекин (zecchino), в резултат на което, разглеждайки бележките към преведения текст на Мунтанер, оставаме с впечатлението, че в „Хрониката“ се говори само и единствено за златни номинали16),17). По-вероятно е тъкмо липсата на aurum да е била причината Роже де Флор да откаже тези високо-пробни сребърни монети и сумата да му е била изплатена впоследствие със златни перпери при кесарската му промоция през пролетта на 1305 г.

Друго интересно, но трудно доказуемо предположение, е представено от съставителя и преводача на българското издание на „Хрониката“ Росица Панова, според което, що се отнася до бележките към глава 210, не става дума за заплащане във василикони, а за безанти със златно покритие18). В този случай Андроник II би задействал един стар механизъм на византийската политика – използването на нископробни златни монети за външни и рекрутни плащания. От друга страна обаче, приликата с дуката „по форма“, спомената изрично в превода на „Хрониката“, е категоричното доказателство за невалидността на това предположение, тъй като перперата след XI в. е скифатна (корубеста) монета, която в никакъв случай не е плоска.

От направения анализ може да формулираме следните заключения. Василиконът бил номинал в резултат на поредната монетна реформа във византийското монетосечене. Емитирането му определено не може да се разглежда като продукт на еднократен акт – бил той владетелска интронизация или заплащане на наемна войска. По-вероятно е василиконът в късновизантийската монетна система да е имал за цел да замени електроновата trikephalon емисия, която вече била девалвирала до сребърна заради ниското съдържание на злато в нея. Паралелно с василикона ромейските императори въвели в парично обръщение и нов билионов номинал по модела на денарите (denier tournese), сечени в латинските „държавици“ в Гърция. Оценявайки значението на новите сребърни и билионови монети, може да допуснем, че провежданата „монетна политика“ от първите Палеолози е имала за цел създаването на модел, чрез който да конкурират Венеция и Латинския Запад – техните монетни емисии, икономика и търговия. Самият Андроник II Палеолог – изключително ерудиран и реформаторски настроен владетел, по време на управлението си се стараел чрез поредица от мерки да подобри икономическото състояние на Империята, която била в явен упадък – перперата се обезценявала, налице била инфлация. За целта императорът въвел редица икономии, реорганизирал и редуцирал чувствително армията, протежирал месните занаятчии и търговия. Противопоставянето на италианските и западните търговци, както и опитът за икономически подем, разбира се, довели до нуждата от монетна реформа19). В контекста на изложените промени е необходимо да посочим предположението на Сесил Морисон за „прозападната“ монетна политика на първите Палеолози и по-конкретно на Андроник II. Всъщност монетосеченето на византийските василевси от XIV в. Морисон обобщава с определението „The Westernized Palaiologan System (1304–67)“, чиято монетна система трябвало да адаптира икономиката на Византия към динамично променящия се паричен пазар20). Моментът за „паричната офанзива“ от страна на Византийската империя настъпил в резултат на събитията отпреди няколко десетилетия, когато след подписването на договора от Нимфеон (13.III.1261 г.) контролът върху балканската и черноморската търговия преминал от венецианците към генуезците21). Венецианските търговци загубили влиянието си в търговията на Балканите и по Черноморието, а с тях и паричния монопол от предходния век. Образувалият се вакуум бил изключително благоприятен за реабилитирането на „монетната доминация“ от възстановената Византийска империя, а и василиконът, както видяхме, ненапразно носел метричните характеристики на венецианските сребърни грошове. Следователно, с появата на сребърните емисии на първите Палеолози целта на Андроник II да измести сребърните венециански дукати от паричния пазар и да заеме техния дял, била донякъде постигната и притокът на венециански монети в Източните Балкани постепенно намалял, като при управлението на дожа Пиетро Градениго (1289-1311) внезапно спрял, а след това се възстановил едва при Франческо Дандоло (1329-1339), но не със същия интензитет22). Дори българските грошове на цар Михаил Асен (1337-1355) и царица Ирина от типа „владетелите изобразени прави, държейки двоен кръст“ следвали модела на първите василикони на Андроник II с Михаил IX23). Най-ясна отлика в типовете сребърни монети от Второто българско царство (1185-1393) може да се направи, сравнявайки сребърните номинали на Георги I Тертер (1280-1292) и Михаил Асен с тези на Тодор Светослав (1300-1322) или на Михаил Асен и царица Ирина. Първите били подражания на венецианските сребърни дукати от типа „Христос на трон – владетелят и светецът държат знаме“ с надпис на латински. Вторите вече следвали модела на василикона. Важно е да отбележим, че василиконовият тегловен стандарт се наложил впоследствие и в североизточните български земи (дн. Добруджа), а по-късно и в появилото се през втората половина на XIV в. Карвунско деспотство, което поддържало тесни политически контакти с правителството в Константинопол24). Монетната находка от Добричко (с.Батово) например съдържа голям брой грошове на Михаил Шишман (1323-1330) и Иван Александър (1331-1371), както и по-малки количества василикони от управлението на Йоан VI Кантакузин (1353-1354) с Йоан V Палеолог (1347-1353)25). Сребърните монети на двамата български владетели в съкровището от с. Батово следвали теглото на византийските василикони, което варирало в периода 1323 – 1354 г. от 2.02 г до около 1.00 г. Аналогичен е и случаят при находката от с. Храброво (Добричко), където българските и сръбските грошове отново поддържали тегловните параметри на васлиликона. Всъщност в колективните находки от Добричко сръбските динари били едва няколко и съответно с орязани монетни ядра, за да преминат към теглото на византийския василиконов номинал. Стоян Авдев в труда си върху монетната система в средновековна България представя „интересното“ и условно наименование: „добруджански василикони“, което следва логиката на проведените от автора метрологични проучвания. Авдев ревизира мнението на румънските нумизмати в лицето на Е. Оберлендр– Търновяну относно „...свързването на тегловния стандарт на орязаните и контрамаркирани сръбски, босненски, български и византийски сребърни монети със стандарта на асприте на Тана (Азак) ок. 1330-1340 г....“, като посочва пресилеността на конкретните твърдения. Наистина връзката между генуезкото и византийско монетосечене не подлежи на съмнение след договора от Нимфеон, но паралел по-скоро може да търсим в билионовите торнезета, особено от типа: +ΠΟΛΙΤΙΚΟΝ.

В заключение следва да направим „заслужено“ положителен извод за монетната политика на Ромейската империя по времето на Андроник II. Въвеждането на василикона и налагането на новия сребърен стандарт в района на Черноморието и Източните Балкани ограничило употребата на венецианските монети и техните български и сръбски подражания. Така, освен „реставрирането“ на Византия с център Константинопол през 1261 г., ромеите постигнали и определени успехи в монетната си политика, като, освен грошови подражания, се появили и василиконови. За съжаление след средата на четиринадесетото столетие Византийската империя навлязла в период на безвъзвратен упадък, като василиконът загубил своята стойност, бил заменен от фракция на ставратоновия номинал (гр. σταυράτον – кръстат)26). В резултат Византия повече не можела да „диктува“ политиката на контрол върху паричните пазари, както в по-ранни времена.

ТАБЛИЦИ

Фигура 1– 2. Василикон (βασιλικόν) на Андроник II и Михаил IX, сравнен със сребърен дукат на Франческо Дандоло (1329-1339).

Фигура 3– 4. Златен перпер (νόμισμα ύπέρπυρον) от ранното управление на Андроник II и по-късна перпера на Андроник II с Михаил IX.

Фигура 5, 6, 7. Реверс на перпера на Андроник II с Михаил IX, реверс и аверс на перпера на Андроник II с Андроник III, реверс и аверс на перпера на Йоан V и Йоан VI. На аверса на посочените перпери (фиг. 3 – 7) е представена Богородица Влахеренска.

Фигура 8. Първите василикони на Андроник II с Михаил IX, увеличен мащаб.

БЕЛЕЖКИ

1. През 2010г. списание „Тема“ публикува статия, посветена на монетен материал от разкопките в средновековната крепост Лютица (край Ивайловград) под наслов: „През размирните години на XIII и XIV в. Византия опитва да стабилизира пазара с нови монети“. Всъщност става въпрос за находка in situ от два сребърни василикона в не толкова добро състояние, които откривателите определят като „събитие от нумизматична гледна точка“. Констатацията поражда въпроса, какво в двете сребърни монети провокира интерес сред учените към василиконовия номинал. И най-вече, по какъв начин василиконът допринася за усилията на Византийската империя да стабилизира паричния пазар и икономиката си в първата декада на XIII в. Находки с василикони в днешна България имаме от Балчик, Добричко, Ямбол, София, Ивайловград; вж: Герасимов. Т., Един грош на Андроник II с Михаил IX, ИАИ XXX, 1967, стр. 199-200; Герасимов. Т., Две сребърни монети на Йоан V Палеолог, ИАИ XXVIII, 1965, 259-261; Герасимов. Т., Четири сребърни монети от Йоан V Палеолог с Йоан VI Кантакузин, ИАИ XXXIV, 1974, стр. 322-325.

2. Grierson, Ph. Byzantine coinage, Dumbarton Oaks 1999, pp.12-13

3. За монетосеченето при Палеолозите вж: Bendall,S. P.Donald. The Later Paleologan Coinage, London 1979; Laurent, V. La Basilicon, nouveau nom monnaie sous Andronic II Paleologue. BZ 45, 1952, p.50-58; Metcalf, D.M. Coins of the Balkans (830-1396) T., 1965; Grierson, Ph. Catalogue of the Byzantine coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection: 1258-1453, Vol. 5. Michael VIII to Constantine XI, Dumbarton Oaks 1999; Grierson, Ph. Byzantine coins, Taylor & Francis, 1982, pp. 276-319 ; Sear, David R. Byzantine Coins and Their Values. Second Edition, revised and enlarged, London, Seaby 1987. Morrisson, C. Catalog des monnaies Byzantine. Paris, 1970.; Wroth W. W. Imperial Byzantine Coins in British Museum. London, 1908.

4. Hendy, M. Studies in the Byzantine Monetary Economy c. 300-1450, Cambridge, 1985, p.531; Kazhdan, A., Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press 1991, p. 267.

5. Венецианските сребърни монети – дукати (монети на дожа) били въведени през 1193 г. от дожа Енрико Дандоло (1195-1205). По-известни станали с наименованията си denaro grosso (голям денар – грош) или матапан (от н. Матапан в Гърция). В случая – дукат, грош и матапан се отнасят за един и същ монетен тип.

6. Авдев, Ст. Монетната система в средновековна България през XIII – XIV век. София 2005, стр.162-163. Metcalf, D.M. Coinage in the South – Eastern Europe 820-1396. London 1979, pp. 273-275.

7. Morrisson, C. The Emperor, the Saint, and the City: Coinage and Money in Thessalonike from the Thirteenth to the Fifteenth Century. DOP, 57, Washington 2007, pp. 174 – 203.

8. Харитонов, Хр. Среброто на Византия, Велико Търново 2003, стр.82–100. Теорията за василикона като монета, свързана с обявяването на Михаил IX за император, т.е. церемониална, е отдавна поддържана сред нумизматите. В статията предлагаме някои корективи на това твърдение.

9. Божилов, Ив. Византийските василевси, София 1997, стр.31.

10. Иконографският модел на този тип перпери се запазил. Преповторен бил отново в по-късните златни емисии на Андроник II с неговия внук и съимператор Андроник III, като при последните емисии престолонаследникът (понякога) не бил титулуван автократор. На тези перпери двамата владетели били изобразени коленичили, в момент на благословия и коронация от Христос, а на лицето била представена Богородица Влахеренска – покровителка и пазителка на Константинопол (фиг.3-7).

11. Божилов, Ив. Византийските .... стр. 383.

12. Laurent, V. La Basilicon, nouveau nom monnaie sous Andronic II...... p.50-58.

13. Рамон Мунтанер. Хроника (превод Р. Панова), София, 1994, стр.58.

14. George Pachymeres, Relations historiques, II, Livres IV-VI, CFHB 24.2, ed. A. Failler , Paris 1984, p. 540. Георги Пахимер дава и интересни сведения за обезценяването на перпера при Палеолозите. Вж. http://www.archive.org/stream/ demichaeleetand01bekkgoog#page/n3/mode/2up (G. Pachymeris De Michaele et Andronico Paleologis, Bonn, 1835., (Greek and Latin text).

15. При превода на „Crònica“ на Рамон Мунтанер (1272 – 1336) тарите са посочени като 20 г златни монети, а монетата е наречена в превод „тарин“. В действителност става дума за еднограмови златни тари, които владетелите на Южна Италия емитирали по източен образец. Вж. Рамон Мунтанер. Хроника ...стр.104.

16. Въведен от Джовани Дандоло (1280-1289) през 1284 г., златният дукат с времето става известен и като zecchino, което име се налага след XVI в. окончателно.

17. Рамон Мунтанер. Хроника... стр. 110.

18. Пак там... стр.107.

19. Монетната реформа при Андроник II била резултат от икономическата доминация на венецианските грошове, които заедно с трапезундските аспри се наложили като основни монетни номинали на територията на Византия, Балканите и Черноморието. Ретроспективно ще видим как още през XIX в., във връзка със загадъчното отсъствие на собствени монети на латинските императори, Шлюмберже изказва предположението, че след 1204 г. Венеция е управлявала и златното, и сребърно монетосечене на Латинската империя (1204-1261). Днес мнението на Рос Глендфилд преповтаря идеите на Шлюмберже и приема организирането на „имитативно“ латинско билоново монетосечене във византийски стил от венецианците, като латинските императори са били само негови потребители. В резултат до 1261 г. Венеция контролирала търговията на Балканите и в Черноморието, а венецианците били единствените привилегировани търговци в Константинопол, което доказват многобройните монетни находки.

20. Laiou, A., C. Morrisson The Byzantine Economy. Cambridge University Press 2007, pp.218.

21. Geanokopolos, D.J. Emperor Michael Paleologus and the West. Harvard University Press 1959, pp. 75-92; Nicol, D. Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations. Cambridge University Press 1992, p. 166; Генуа всъщност била конкурент и противник на Венеция. Крайъгълният камък на техните взаимоотношения били търговските монополи, наложени от Венеция след събитията от 1204 г., сблъсъкът на интересите им в Сирия и неуредиците в Леванта. Стоян Авдев допуска, че след изгонването на венецианците от Константинопол през 1261 г. и разрушаването на техния квартал венецианската монетарница в града преминала под контрола на генуезците. Днес нямаме данни за генуезкото монетосечене от Константинопол, въпреки че монетната циркулация и находките от района на Черно море са добре проучени. Вероятно монетарница е съществувала в Пера, още повече приходите на генуезците в Константинопол от втората половина на XIV в. възлизали на над 200 000 перпера срещу скромните 30 000, които получавал византийският император главно от различните комеркиони (мита). А търговията в Пера изисквала монетен ресурс. Интересен факт в случая са големите дългове, които Андроник III натрупал към генуезците. При младия Андроник започнало емитирането на билионов номинал в Константинопол с надпис +ΠΟΛΙΤΙΚΟΝ (означаващ градски, подобен надпис има върху френските дениета (BVRGENSIS), което предполага релации със западен (генуезки) монетен двор. Първоначално монетата била определяна за тесер (жетон), но с времето се оказало, че е част от Палеологовата монетна система, като стойността є възлизала на 1/96 от перпера.

22. Авдев, Ст. Монетната система в Средновековна България... стр. 124.

23. Авдев, Ст. Сребърните монети на цар Михаил Асен (1337-1355) Нумизматика, кн.3,1980, стр. 13-22; Авдев, Ст. Българските средновековни монети София, 2007, стр. 127-150.

24. Колективните находки с орязани сръбски динари и български грошове заедно с византийски василикони от с. Храброво и с. Батово (Добричко) са показателни за уеднаквяване теглото им според василикона. Вж: Авдев, Ст. Монетната система в Средновековна България...стр. 164.

25. Paroushev. V., The coins from the silver hoard found near Batovo in the region of Dobrich.Numismatic and Sphragistic (Contributions to Ancient and MediaevalHistory of Dobroudja) // Добруджа. 1995. Т. 12. P. 272-286.

26. Doukatopoulon- (малък дукат) фракция на ставратона (1/8), която заместила василикона. Теглото є било около 1г.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.