История

2017/1, стр. 94 - 99

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА „ГРАДСКОТО СТОПАНСТВО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ“ (ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА)

Емилия Вачева
E-mail: emilia.vacheva@abv.bg
D. A. Tzenov Academy of Economics
2 Em. Chakarov St.
5250 Svishtov Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

ИЗВЕСТИЯНАЦЕНТЪРАЗАСТОПАНСКО-ИСТОРИЧЕСКИИЗСЛЕДВАНИЯГРАДСКОТОСТОПАНСТВОВБЪЛГАРСКИТЕЗЕМИПРЕЗВЕКОВЕТЕТОМ ПЪРВИ

На 30 септември и 1 октомври 2016 г. се проведе първата научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ) на тема „Градското стопанство в българските земи през вековете“. Съорганизатор и домакин на форума бе катедра „Социални и хуманитарни науки“ при Икономически университет – Варна. В конференцията взеха участие университетски преподаватели, представители от институти на БАН, доктори и докторанти, музейни специалисти – автори на изследвания из областта на стопанската история и историята на икономическите учения. Конференцията откри проф. д.и.н. Иван Русев (Икономически университет – Варна), председател на Управителния съвет на ЦСИИ. На пленарната сесия бяха изнесени четири доклада. Доц. д-р Светлана Иванова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) представи изследване на тема „Гърци – османски търговци на далечни разстояния – статут и културна идентичност“. В него тя разкри статуса на немюсюлманските търговци на далечни разстояния в Османската империя. На базата на разнообразни османски документи авторът формулира тезата, че в определени случаи османската канцелария прави разлика между гръцки и други православни търговци, спадащи към тази категория. Проф. д. и.н. Милко Палангурски (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) изнесе доклад на тема „Търговци и политика (1886 – 1899)“. В него той очертава ролята и мястото на депутатите търговци в българския политически живот – те практически осигуряват не само съществуването на партиите, но и тяхната успешна политическа дейност. В третия доклад на тема „Издръжката на българското православно духовенство в Княжество България“ проф. д-р Петко Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) разгледа законодателната основа и практическата реализация на материалната издръжка на българското православно духовенство, което според Търновската конституция представлява „господстващото“ в Княжество България изповедание. Доц. д.и.н. Пенчо Пенчев (Университет за национално и световно стопанство) говори на тема „Българските икономисти и идеите за балканска и европейска стопанска интеграция (1878 – 1944 г.)“. Той проследи теоретичните виждания на българските икономисти към различни идеи за формиране на балкански, европейски или друг митнически съюз, за мястото на България в него и за ползите за страната.

Работата на конференцията премина в рамките на четири панела с различни тематични направления. В първия панел – „Българското градско стопанство през XIX в. – извори, личности, теоретични проблеми“, с модератор проф. д.и.н. Милко Палангурски бяха изнесени шест доклада. Д-р Радослав Спасов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) представи изследване на тема „Аспекти на градското стопанство в българските земи под османска власт според британски дипломатически документи (1800 – 1878)“. В него той представи основните тенденции в градските центрове по българските земи според източници от Министерството на външните работи в Лондон. Проф. д.и.н. Иван Русев запозна аудиторията с проучване на тема „Кои и колко са първите фабрики в българските земи до Освобождението (1878 г.). Опит за извороведски и историографски анализ“. В него авторът внася яснота по един дискусионен въпрос от българското стопанско минало – кои и колко са предприятията в българските земи до Освобождението (1878 г.), които могат да бъдат класифицирани като фабрични. Като приема за критерии за определяне на дадено предприятие като фабрика четирите основни характеристики на фабричната система, дадени от авторите на оксфордската „Енциклопедия на икономическата история“, проф. Русев обосновава извода, че до Освобождението такива характеристики имат само две предприятия – фабриката за сукно, основана от Добри Желязков в Сливен през 1834 г., и вълненотекстилната фабрика на М. и Д. Гюмюшгердан (1847/1848 г.) в с. Дермендере, Пловдивско. В доклада на Ивайло Найденов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) бе разгледан въпросът за „Занаятчийското производство в българските земи през погледа на братя Пулиеви (30-те – 60-те год. на XIX в.)“. Въз основата на информация от архива на братя Пулиеви, съхраняван в НБКМ – БИА, авторът представи картината на занаятчийското производство в централната част на Балканите. В доклада си „Търговската дейност на Цвятко Радославов през втората половина на 50-те години на ХІХ век“ Мариана Друмева (Стопанска академия „Д. А. Ценов“) разкри затрудненията в дейността на фирмата след края на Кримската война (1853 – 1856). Тогава, в условията на финансова нестабилност в Османската империя и спад в търговията, Цв. Радославов обявява фалит през юли 1859 г., от който успява да се съвземе през есента на същата година. Фалитът не е умишлен, а е предизвикан от неблагоприятната икономическа конюнктура и от някои грешки и слабости в работата на фирмата. Николай Тодоров (Регионален исторически музей – Силистра) се спря на въпроса за „Откупуването на данъци в Тулчански санджак през 70-те години на XIX в.“. На базата на непубликуван османски дефтер от 1873 г. той реконструира практиките при откупуването на данъци в Тулчански санджак и разкри участието на местното българско население в откупуването на данъци, формите за това участие, както и деловите мрежи и контакти, установени помежду им. Росица Златинска (Университет за национално и световно стопанство) говори за „Нормативни документи за дейността на земеделските каси от Освобождението до края на XIX век“. Тя разгледа Устава на Земеделските каси от 1878 г., Правилника за Земеделските каси от 1889 г. и особено важния нормативен документ – Закон за Земеделските каси от 1894 г., както и допълнението му от 1897 г.

Вторият панел на тема „Градското стопанство – глобални и национални аспекти“ с модератор доц. д.и.н. Пенчо Д. Пенчев започна с доклада на д-р Петър Стоянов (Университет за национално и световно стопанство) на тема „Вавилонската култура – генезисът на първичния дълг и висшите финанси“. В него авторът доразви тезата на американския антрополог Дейвид Грейбър за дълга като най-стария способ за финансови транзакции. В доклада си „Градове и номади в Дешт-и Кипчак и степната периферия“ д-р Константин Голев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и университет „Улудаг“, Бурса, Турция) фокусира вниманието върху икономическите взаимоотношения между доминираните от кумано-кипчаките централноазиатски и източноевропейски степи и разположените в непосредствената им периферия градски центрове. Теа Пенева (Университет за национално и световно стопанство) представи изследване на тема: „Париж – център на световните търговски изложения през първата половина на XX в.“. В него се проследяват изложенията във френската столица от 1900 г. до 1940 г., които я превръщат в средище на търговия, култура и иновации. В доклада си д-р Момчил Маринов (исторически музей „Искра“ – Казанлък), озаглавен „Към развитието на етеричномаслените култури в българското стопанство през 30-те години на XX век“, разкри тенденциите в развитието на този специфичен бранш в българското стопанство, както и търговията с производни продукти, основно розово масло и конкрети. Доц. д-р Марко Димитров (Университет за национално и световно стопанство) изнесе доклад на тема „Индустрия, протоиндустриализация, индустриализация (по въпроса за съдържанието на понятията)“. В него той даде своя интерпретация и оценка на историята на икономическото развитие на България след създаването на третата Българска държава до 1944 г., и по-специално – на процесите в индустриалния сектор на нейната икономика. Доц. д-р Лиляна Велева (Университет за национално и световно стопанство) разгледа проблема „Индустриализация и урбанизация в България (1944 – 1989). Дискусионни аспекти“. Тя разкри общите параметри (в статистически данни) на индустриализацията и посочи, че в хода на извършването ѝ протичат интензивни процеси на миграция и урбанизация с мащабни икономически, социални и културни последици. Авторът очерта и някои от най-обсъжданите и дискусионни тези по този проблем в научната литература.

Третият панел „Градът като територия на стопанска дейност“ с модератор проф. д-р Петко Петков се откри с доклад на доц. д-р Гергана Георгиева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) на тема: „Икономиката на малките български градове в средата на XIX в. (данни от османските регистри на Трявна, Лясковец и Арбанаси)“. В него тя осветли някои малко познати страни от градската икономическа история и най-вече пълната картина на професионалната и производствената структура на градските центрове през 40-те години на XIX век. Д-р Светла Атанасова (Регионален исторически музей – В. Търново) представи изследване „Лясковец. Занаяти и търговия през Възраждането“. В стопанския облик на Лясковец най-голямо значение имат копринарството, лозарството и градинарството. Основен двигател на икономическото развитие са местните търговци и крупни земевладелци. Даниела Цонева (Регионален исторически музей – Габрово) изнесе доклад на тема „Приносът на Габрово – от възрожденските занаяти до индустрията на Новото време (по документи от ХIХ век, съхранявани в РИМ – Габрово)“. Тя констатира, че след 1878 г. габровци съумяват да приложат натрупания предосвобожденски производствен и технически опит – модернизират някои производства и създават нови. В доклада „Национално или имперско? Човешкият капитал и икономиката на Русчук на границата на две епохи (1864 – 1880)“ Кристиян Вълчев (Русенски университет „Ангел Кънчев“ – Русе) проследи развитието на занаятите, строителството и промишлеността през отделните времеви отрязъци, обособени от структуроопределящи и фактороопределящи характеристики. Д-р Боряна Антонова (Икономически университет – Варна) говори на тема „Модернизацията на града „от горе надолу“ – случаят с българската жп концесия от втората половина на XIX в.“. Тя представи българските търговци от Шумен, кандидатствали през 1857 г. за концесия на жп линията Русе – Варна. Петър Добрев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) изнесе доклад на тема „Родът Холевич и Котел – от протоиндустрия към земеделие“.

В него авторът разкри начина, по който Холевич натрупват богатство по пътя на „котленското овцевъдство“ и караабаджийството в последните години на османското управление и трансформирането му в различни сфери и райони след Освобождението.

Четвъртият панел – „Градът като територия на стопанска дейност“, бе с модератор доц. д-р Евгени Костов. Доц. д-р Маргарита Маринова (Международно висше бизнес училище – гр. Ботевград) изнесе доклад на тема „Към въпроса за промяната в ролята на река Дунав и на крайдунавските градове във външната търговия на България (1878 – 1912)“. В нея тя заключава, че преориентацията в посоката на българската външна търговия от Дунав към Черно море след Освобождението е обусловена от важни икономически и политически съображения, но заедно с това акцентира на някои условия, които придават стабилност на външнотърговския път по Дунав и съхраняват предпоставките за по-добри перспективи пред него в бъдеще. Емилия Вачева (СА „Димитър А. Ценов“) говори за „Развитието на занаятите в град Свищов в периода от Освобождението до края на XIX в.“. Авторът проследи отражението на настъпилите социално-икономически промени след Освобождението, вследствие на които занаятчийското производство в града се преструктурира и адаптира към новите условия. Д-р Димитър Христов (Институт за исторически изследвания – БАН) изнесе доклад на тема „Градското стопанство на Охрид през XIX – ХХ в.“. В него той разгледа стопанската структура на възрожденския Охрид, изключителната роля на кожухарството и кожухарския еснаф в градския живот през XIX в., кризата на занаятчийството в края на века, използването на водните ресурси на Охридското езеро през първата половина на ХХ в., индустриализацията в периода на социалистическа Югославия, възхода на туристическия сектор и очерта стопанските перспективи и проблеми пред днешните охридчани. Доц. д-р Евгени Костов представи проучване на тема „Вторият държавен съд (1910 – 1914) за строителни „закононарушения“, извършени в Софийска община“. Авторът направи заключение, различно от това на Държавното обвинителство, а именно, че няма юридически основания бившият министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията Ив. Халачев да бъде подведен под съдебна отговорност. Д-р Ивайло Начев (Институт по балканистика с център по тракология – БАН) говори за „Софийските фабрики в пространството на столичния град до Втората световна война“. В доклада се очертаха основните тенденции в разполагането на индустриалните предприятия и въздействието им върху цялостното устройствено развитие на града.

По време на конференцията се проведе дискусия за изясняване на принципите и организацията по изготвянето на библиография на българската стопанско-историческа литература – една от основните бъдещи дейности на ЦСИИ.

След преработване и допълнение вследствие проведените на конференцията дискусии и след рецензиране докладите вече са отпечатани в самостоятелен сборник, с който се слага началото на една нова научна периодика – „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“. Целта на членовете на Центъра и организатори на конференцията е след време този периодичен сборник да се превърне в реферирано според международните стандарти научно издание, поради което в неговия редакторски борд са привлечени авторитетни учени от страната и чужбина.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.