История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2025-4-6-ann

2025/4, стр. 458 - 464

ПОКАНА ЗА ИСТОРИЯ Няколко критични бележки по повод първия опит за историческо изследване на телевизията в България

Пенчо Д. Пенчев
OrcID: 0000-0001-7542-1625
WoSID: WoS ResearcherID Q-4377-2016
E-mail: p.penchev@unwe.bg
University of National and World Economy

Резюме:

Ключови думи:

Телевизията е изключително сложен и важен феномен в световен план. През десетилетията след края на Втората световна война тя не е просто технологично постижение или отражение на обективната действителност, а оказва влияние практически върху всички основни аспекти от живота: политика, икономически тенденции, бизнес, култура, спорт и т.н. Достатъчно е да се припомни, че за дискредитирането на сенатор Маккарти през 1954 г. допринася телевизионен филм, излъчен на 9 март 1954 г., а първият телевизионен дебат за президентски избори в САЩ през 1960 г. има решаваща роля за победата на Дж. Ф. Кенеди срещу Ричард Никсън, по-неже Никсън участва с болки в коляното и изглежда уморен и отпаднал (Johnson 2002, pp. 938, 946). Телевизионните предавания на капиталистическата Федерална република Германия съдействат за устойчивото дискредитиране на социалистическия режим в Източна Германия (Howard; Louis 2000, p. 92).

В телевизията се пречупват по специфичен начин разбиранията за свобода на словото или за липса на такава, за лична и обществена отговорност, за ролята и функциите на държавата, за доверието или недоверието към институциите, за начините, средствата и посоките, в които могат да се индоктринират и манипулират масите. С появата на медии като телевизията се появяват нови авторитети, нови лидери на общественото мнение, които подриват станалите традиционни, създават напрежение у властимащите, в утвърдените йерархии. Сложността и важността на феномена телевизия предопределя много трудности, но и много интересни изследователски предизвикателства при научното му изследване.

Появата и развитието на телевизията в България безспорно е тема, която заслужава вниманието на специалисти не само от професионалните журналистически среди, но и на историци, юристи, икономисти, социолози, политолози и др. От тази гледна точка публикацията на четиритомника „Телевизията в България“ безспорно е събитие. То, напълно разбираемо, привлича вниманието, на първо място, на самите телевизии. В съдържателен план „Телевизията в България“ трябва да получи адекватен анализ от представители на други професионални общности, особено от страна на историци, понеже заявката на авторите е, че представят на заинтересованата публика историческо изследване.

В общо над 1700 страници (включително и справочните части), 27 автори от различни структури обединяват усилия, за да разкрият вижданията си за тенденции, забележителни личности и идеи, програми, предавания, жанрове и т.н. от миналото и настоящето на телевизията в България. Още в самото начало на книгата редакторите и научният консултант коректно посочват, че материалите, които са публикувани, не представляват цялостна история на телевизията и са маркирани някои основни акценти, чиято смислена реконструкция е оставена за бъдещи изследвания. Сред тях е представянето на спорта и свързаните с него социални явления, известни предавания и водещи, „атомната шега“ на предаването „Ку-ку“ от декември 1991 г., новогодишните програми и др. Заявено е, че са прегледани „всички основни фондове на Централния държавен архив“, които имат отношение към историята на телевизията, а също и други архивни данни, статистическа информация, данни от социологически изследвания и т.н. (т. 1, с. 40).

Координирането на голям авторски колектив, с оглед на различните характери, специалности, професионална и учебна натовареност, стил на писане и разбиране за поставените проблеми, е тежка задача за съставителите и научните редактори. Тя отнема време, организационни и интелектуални усилия, които заслужават уважение. Може би най-важното колективно постижение и на редактори, и на автори се състои в това, че книгата е интересна. Прочитането на всяка от частите в томовете, предизвиква да се довърши всеки том, а всеки прочетен том е достатъчна причина да се посегне към следващия. Този извод се отнася не само до онези, които по някакъв начин са участвали пряко в телевизионната история, а за доста по-широк кръг от читатели. За потребителите на готова телевизионна продукция става ясно колко много хора са въвлечени в нейното производство, колко професионализъм, упоритост, усилия, предварителна подготовка и жертви се крият зад бързото разпространение на информацията, зад аналитичните предавания, зад всяко шоу, чиято цел е да забавлява зрителите. Направен е, повече или по-малко, успешен опит да се проследи еволюцията в регулациите на телевизията, да се очертаят приносите на влиятелни журналисти и управленци, да се разкрият закономерности, които са в основата на успеха на определено предаване.

Вероятно като произведение на медийни специалисти, „Телевизията в България“ има и други заслужаващи вниманието приноси, но стойността му като историческо изследване не е особено висока. Тя се компрометира от няколко обстоятелства. На първо място сред тях е липсата на ясна концепция за съдържанието на предложената книга. Идеята да се разкаже за българската телевизия, не е концепция, около която да се организира цялото изложение, защото е твърде обща. Подзаглавието – програми, журналистика, регулация, нови медии – би могло да служи като общ ориентир, но то не е подплатено с адекватно съдържание. В общи линии, голямата част от съдържанието на четирите тома наподобява по-скоро сборник статии от конференция. Книгата не се състои от глави, които са обединени от цялостно разбиране за това какво трябва да се разкаже. Неслучайно някои от самите автори наричат представените от тях текстове статия или студия – виж например т. 2, Р. Чолаков, „Появата на частната телевизия в България“, с. 97, и Хр. Катранджиев, „Аудиторията на прехода“, т. 2, с. 171.

Стойността на други публикации е по-скоро на исторически извор, защото са писани от хора, директно въвлечени в създаването на тенденции, предавания и телевизии – виж статиите на Л. Стойков „Мода и комуникация като лайфстайл“ (т. 2, с. 302 – 326) и на П. Тодоров „Телевизия 7 дни“ (с. 232 – 259). В някои случаи самите автори директно споделят свои спомени от практиката си като телевизионни кореспонденти – виж текста на С. Василев в т. 2, с. 289. Историците знаят добре, че спомените са важни исторически извори, но с ограничена стойност, защото човешката памет е несигурна, а всеки участник в процес или събитие е склонен да преувеличава собствената си роля.

Самите статии, от които се състои книгата, са неравностойни съдържателно, а някои от тях може да се нарекат научни с доста усилия на фантазията. По-скоро справочен характер имат двете публикации на Р. Николова в том 3 – „БНТ. Общественият интерес“ и „Програмите по кабел и сателит“. В тях на много страници просто се изреждат заглавия на публицистични, развлекателни, спортни, културни и други телевизионни предавания. Статията на Христо Проданов в том 4 „Виртуалните общности“ може би да има научна стойност сама по себе си, но изобщо не е ясно каква е ролята ѝ в книга, историческо изследване за телевизията. Какво мислят за М. Халваджиян хора от неговия приятелски кръг (т. 3, с. 521 – 536), при най-либералния и свободен подход към историческата наука би могло да има стойност на исторически извор за бъдещи изследвания. Внимателният прочит показва, че изложението в отделните томове е лошо организирано. В цялостното съдържание на тома са включени и части, които са по-скоро есета и интервюта. Основният проблем с включването им не е, че са лоши. Те правят публикацията аморфна, смесват стилове и отклоняват читателите от разказ, който би трябвало да покаже поне част от дългата и интересна еволюция на телевизията в България.

Сред видимо неудачните концептуални решения е четирите тома да се разделят хронологично. Наистина, за много непрофесионалисти познаването на хронологията е равносилно на познаване на историята. Хронологията е съществена предпоставка за адекватна историческа реконструкция, но не тя е същността на историческата наука. В случая, на първо място, трябва да се каже, че за хронологични репери, около които да се организира историята на българската телевизия, са приети години, чиято връзка с телевизионните събития и процеси е различна. Началната година на първи том е телевизионно събитие – раждането на телевизията в България, а крайната, 1990 г. година, е важна в политическата история на страната. Не е точно ясно защо за ограничителни години на втория том са приети 1991 – 2000 г., и т.н. Редакторите в някаква степен осъзнават цялата условност на периодизациите в историческата наука, но не успяват да избегнат включването в отделните томове на статии, които излизат далеч извън дори приблизителните хронологични граници или нямат нищо общо с предложената хронология.

Изтъкнатият проблем с хронологията и периодизацията не е само формален. Много по-подходящо би било, ако организацията на книгата в томове се подчини на проблемно-хронологичния подход. Само като възможен, без в никакъв случай да е съвършен, би могъл да бъде вариант, при който един от томовете е посветен например на водещите личности в телевизията – подбрани и подредени хронологично, друг том да е посветен на еволюцията на вътрешната структура и управление, на видовете предавания, друг – на отношението между власт и телевизия и на регулациите, и т.н. Може би заслужават отделно внимание и технологичните промени, които претърпява телевизията за седемте си десетилетия в България, нейните икономически и бизнес характеристики и т.н.

Не става ясен критерият на редакторите, по който са подбрани личности, предавания и телевизии, представени в текста. Някои от личностите безспорно заслужават включване в историческото изследване на телевизията: Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Нери Терзиева, Хачо Бояджиев и др. Липсата на ясен критерий обаче не дава отговор на въпроса защо са пропуснати журналисти и изявени телевизионери като Георги Коритаров, Гала, Никола Филипов и др. Същото се отнася за представените и анализирани телевизии. Специалната статия за Телевизия „7 дни“ е интересна, но каква е причината да няма специална глава за телевизия „On air“ например, и т.н.? Навярно отговорът се крие в предпочитанията и вкусовете на редактори и автори, а също и в наличието на достатъчно материал за конкретните очерци. Друга критична бележка, която може да се отправи към авторите, се отнася за начина, по който са представени отделни изявени журналисти. Частите, посветени на тях, имат известен агиографски елемент и са по-скоро възхваляващи. Очевидно авторите им имат прекалено голямо уважение към героите си, липсва дистанцията на времето, която предполага известно проблематизиране и обективна оценка, и т.н.

Непълно и твърде повърхностно са отразени отношенията по оста телевизия – властимащи в целия хронологичен отрязък от седем десетилетия. Никак не е случайно, че в началото на 80-те години на XX век управляващата комунистическа партия се стреми да спре модернизиране на телевизията, за да не добие тя облика на западните телевизии (Migev 2008, р. 336). За годините преди 1989 г. липсва проблем като мястото и влиянието на структурите на Държавна сигурност в телевизията. В литературата има изказано мнение, че до ноември 1989 г. телевизията и радиото „се надпреварваха да отшлифоват образа на Живков като на политик изключително талантлив, всестранно надарен и динамичен“ (Yahiel, с. 405). Тези становища в едно научно изследване може да се потвърдят, отхвърлят или прецизират, но това не е направено. В отделни предавания преди 1989 г. е съществувала известна (контролирана?) свобода, разкрита в някаква степен от авторите, но механизмите за цялостна подкрепа на властта остават неизяснени. В частта от изследването, която е посветена на XXI век, сложната връзка между политическа власт и телевизия е изцяло пренебрегната. Интересен, но недокоснат остава въпросът за произхода на капиталите в първите частни телевизии.

Проблемно ми се струва и решението близо половината от огромния текст на четиритомника да е написана от научните му редактори. На практика се получава, че те редактират сами себе си, което вече не е научна редакция. Не е ясно дали написаното от отделните автори е минало през някаква форма на рецензиране, имало ли е предварителни дискусии за съдържанието и структурата на предложените текстове, за това дали и как те се свързват в едно относително хомогенно цяло.

Възприетият неудачен модел на редактиране поставя под въпрос научната стойност на рецензираното произведение. Той е в основата на немалкото фактологични и други грешки. Сред някои от по-фрапиращите са: на с. 30 в т. 1 пише, че К. Кеворкян е провел повече от 70 000 „интервюта“ – очевидно нереалистично твърдение, защото означава, че в продължение на около 192 години той е провеждал по едно интервю на ден; на с. 48 в т. 1 Рубен Аврамов е станал Румен; на с. 284 в т. 2 за години на Кримската война погрешно са посочени 1844 – 1845, а тази война обхваща годините от 1853 до 1856 г., пак там Плиний Младши, всъщност е Плиний Млади – негови книги са издавани на български език точно с това име; на с. 265 в т. 3 се твърди, че олимпийските кръгове се създават през 1912, докато на сайта на МОК за година, в която се създава този символ, се сочи 1913 г.; на с. 339 в т. 3 Андре Токев е представен като Андро Токев; на с. 255 в т. 4 село Локорско е написано като Лукорско; на с. 123 в т. 4 сред партийните телевизии е пропусната БСТВ. Статията, посветена на известното телевизионно състезание „Минута е много“, в т. 1 започва с изречението, че през 2009 г. телевизионното състезание е започнало третото си десетилетие – предполагам, че авторката на текста е предоставила нещо, писано доста преди годината на издаване на книгата, а редакторите не са преценили за удачно това да се коригира, и т.н.

Историческата наука, както всяка друга наука, има свои основополагащи принципи, които в известна степен гарантират на читателите достоверно знание. Тя не е имунизирана срещу политизация, изкривявания, грешки и примерите в тази посока не са малко. При наличие на (макар и относителна) свобода на словото, свобода на тематичния подбор и на подбора на авторите специализираните и обобщаващи исторически изследвания могат да допринесат много за обогатяване и ограмотяване на обществото, като цяло, и на професионалните журналисти в частност, за взимане на поуки от грешките и за осмисляне на историческия опит. Въпреки добронамерените усилия от страна на автори и редактори на четиритомника „Телевизията в България“ подобни цели остават неизпълнени.

Истинското историческо изследване на телевизията в България все още предстои, а рецензираното произведение е по-скоро покана за написването му.

ЛИТЕРАТУРА

ДЖОНСЪН, П., 2002. История на американския народ. София: Рива.

МИГЕВ, В., 2008. Полската криза, „Солидарност“ и България (1980 – 1983). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

ПЕШЕВА, М.; МИХАЙЛОВА, K. (Ред. и съст.). 2024. Телевизията в България 1954 – 2024. Програми, журналистика, регулации, нови медии. Т. 1 – 4. Научни редактори и съставители: Фабер.

ХАУЪРД, М.; ЛУИС, У. Р. (Съст.), 2000. Оксфордска история на 20. век. София: Труд.

ЯХИЕЛ, Н., 1997. Тодор Живков и личната власт. Спомени, документи, анализи. София: издателство „М-8-М“.

REFERENCES

HOWARD, M.; LOUIS, R. (eds.), 2000. The Oxford History of the Twentieth Century. Sofia: “Trud” publishing house.

JOHNSON, P., 2002. A History of the American People. Sofia: Riva.

MIGEV, V., 2008. The Polish Crisis, “Solidarity” and Bulgaria (1980 – 1983). Sofia: University “St. Kliment Ohridski” Press.

PESHEVA, M.; MIHAYLOVA, K. (Eds. and Comp.). 2024. Television in Bulgaria 1954 – 2024. Programs, journalism, regulations, new media, vol. 1 – 4. Scientific editors and compilers:. Faber Publishing House.

YAHIEL, N., 1997. Todor Zhivkov and Personal Power. Memories, Documents, Analyses. Sofia: M-8-M Publishing House.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.