История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2024-2-6-cul

2024/2, стр. 189 - 194

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО

Мирела Велева-Ефтимова
OrcID: 0000-0002-4307-3168
E-mail: velevaefti@phls.uni-sofia.bg
Department of European Studies
Faculty of Philosophy
University of Sofia

Резюме:

Ключови думи:

За новата монография на Даниела Дечева

Културата на паметта има множество перспективи, но безспоро основна между тях е историческата. Тя отразява начина, по който едно общество конструира, репродуцира и ревизира своята история. В този смисъл може да се разглежда като метаистория – разказва за втория план, скрит зад историческите събития и процеси. Темата за културата на паметта и нейната история може да се изследва с различни подходи – културологични, политологични, социологически и др. (тук подобава да се споменат многобройните трудове на Иван Еленков, Даниела Колева, Лиляна Деянова, Ивайло Знеполски, Ана Лулева и мн. др.) и тъкмо поради това изисква едновременно широка, но и много специфична авторова компетентност. Това в още по-висока степен се отнася до културата на паметта на Германия, чиято особено травматична история поставя тежки предизвикателства пред формирането на културата на паметта и изисква не само подходяща компетентност, но и изследователски кураж от всеки дръзнал да се захване с тази тема.

Даниела Дечева – авторка на новоизлязлата монография „Между творчество и миротворчество. Наградата за мир на германското книгоразпространение и културата на паметта в Германия“ (София, 2023) безспорно притежава и двете. Като германист, тя познава отлично германската история, култура и политика, както и немския език като носител на неочевидни послания. Работата ѝ в интердисциплинарната катедра „Европеистика“ на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, ѝ дава възможност да разположи изследванията си в неудобния пресечен терен на германската култура на паметта. Още повече че авторката вече е използвала тази изследователска позиция в предходни свои научни разработки по темата (Decheva 2023b; Decheva 2022; Decheva 2021; Decheva 2020a; Decheva 2020b). В новоизлязлата си монография тя предлага изключително иновативен изследователски подход към темата: подхожда към германската култура на паметта през Наградата за мир на германското книгоразпространение и по-конкретно през речите на лауреатите и техните лаудатори. На пръв поглед, тези текстове изглеждат периферни и отдалечени от обекта на изследване, но точно тази дистанция ги прави изключително ценен първичен източник за изследване формирането и утвърждаването на културата на паметта в Германия, а и на германската общественост въобще. Индиректно, чрез меката сила на реторичното слово, се отправят важни послания към германската и световната публичност, така че кумулативният ефект от тяхното публично изразяване е своеобразен „коментар“ на културата на паметта в Германия. Изследваният период 1989 – 2019 г., от една страна, предоставя достатъчна историческа дистанция, за да се изведат тенденции и отклонения от тях, а от друга – непосредствена актуалност.

Изследването се разгръща в шест глави. В първите три авторката внимателно и плавно въвежда читателя в своите теоретични, концептуални и терминологични изходни позиции. В първата глава тя ясно определя своя изследователски предмет – „конкретните проявления на германската култура на паметта в дискурсивното пространство на Наградата за мир“, чрез които „се открояват и избистрят ключови черти от колективния образ на Германия“. Дефинира целта си – да изведе „типологически характерни особености на германската политика за памет в последните тридесет години, отразени в речите на лауреатите и техните лаудатори в периода 1989 – 2019 г.“ (Decheva 2023a, p. 9). Описва метода и структурата на изследването, както и неговия основен градивен материал – корпуса на речите. Във втората глава Дечева анализира статута и значението на Наградата за мир и връзката ѝ с германската културна политика, за да обобщи, че „..в основата на всяко отличие, следователно и на Наградата за мир, са публичността, идеите и интегритетът на личността, която застава зад тях“ (Decheva 2023a, p. 41). В третата глава авторката обяснява основните си работни понятия – история, памет, идентичност, като ги разглежда същевременно и като изследователски и политически задачи. Този въвеждащ анализ притежава собствена добавена интелектуална стойност, тъй като минава през проблематизирането на тези термини, вплитайки ги в сложни и заредени с напрежение връзки между историята, паметта, културата и политика. Този подход позволява на Даниела Дечева да обоснове изследователското си допускане, че въпреки тенденцията към политизиране на колективната памет в Германия и в Европа „все още не е настъпила такава тишина (на заглушения опониращ дискурс, б.а.), най-малкото защото интелектуалците пазят своето право (и донякъде дълг) да бъдат критични публично“ (Decheva 2023a, p. 56).

Същинското изследване е разгърнато в четвърта и пета глава. В четвърта глава Дечева поставя Наградата за мир в контекста на културата на паметта на Германия. Тя проследява развитието ѝ от създаването на двете германски републики след Втората световна война до днес и начина, по който Наградата за мир реагира на това развитие. В хронологичен ред анализира маркиращи културата за паметта събития, явления и процеси, като например идейно-моралния обрат при Хелмут Кол, спора на историците, дебата Валзер – Бубис и много други ключови процеси и събития. По този начин авторката създава една плътна канава, върху която предстои да изложи основните си изследователски открития. Един от изводите, които последователно се доказват в хода на изследването, е, че „като престижна институция на вътрешната и външната политика на Германия Наградата за мир на германското книгоразпространение е пряко ангажирана с поддържането на германския ценностен консенсус и в частност с комеморативния модел, придобил влияние и представителност в целия западен свят“ (Decheva 2023a, р. 118).

Пета глава, чийто обем надхвърля този на всички предходни глави, взети заедно, представя основните научни приноси на Даниела Дечева. В нея тя анализира текстовия корпус на речите на лауреатите и лаудаторите на Наградата за мир, за да изведе мотиви от миналото на Германия и неговите отражения в настоящето. От шестдесетте речи през изследваните тридесет години авторката внимателно отделя съществени акценти, отразяващи актуалния дебат в рамките на германската култура на паметта и начина, по който те допринасят за потвърждаване и стабилизиране нормативните ценности на германското общество. Блестящ пример за качествата на аналитичния подход са изводите от речта на М. Валзер, произнесена през 1998 г.: „В самия край на двадесетото столетие дебатът Валзер – Бубис, емоционален, политизиран, психологизиран, изпълнен с твърдения за взаимно неразбиране и инструментализиране на миналото, показва недвусмислено, че тънкият лед на германско-еврейското общуване, дори само в рамките на германското общество, не търпи трусове. Но също така, че германското общество има нужда от дискусия, дори от спор по този ключов за неговото себевъзприятие въпрос“ (Decheva 2023a, р. 187). След всяко от трите анализирани десетилетия Дечева прави обобщаващо заключение, открояващо водеща тенденция в конструирането на културата на паметта с качеството на съществен научен принос. Впечатляващо както с дълбочината, така и с особената си актуалност, е обобщението на последното десетилетие от разглеждания период. Дечева убедително заключава, че през второто десетилетие на новия век, въпреки политическите усилия, паметта за нацистките престъпления срещу евреите да бъде разширена до универсалност, тя изглежда достигнала своите предели, защото „…те са посрещнати както от актуални човешки трагедии с потресаващи мащаби (в Африка и Азия), така и от припомнянето на жертвите на други диктатури…“ (Decheva 2023a, р. 340).

В този си вид културологичното и германистично изследване на Даниела Дечева представлява научно достижение и за българската историография по няколко причини. От една страна, то се включва в продължаващия вече няколко десетилетия методологичен дебат относно изследването на историята и колективната памет; от друга страна, разкрива по съвсем конкретен начин политическото въздействие върху изследването на миналото. Освен това занимаването на германското общество със собственото му нацистко минало вече има собствена история от близо 75 години, която компетентно е проследена в монографията. Книгата въвежда в обращение богат изворов материал – анализираните речи на лауреатите и лаудаторите предоставят плътен информационен масив от гледни точки към миналото и настоящето на Германия. Проучването им предоставя изключително продуктивна перспектива към историята на германската култура на паметта, която е в основата на себеразбирането на германската общественост след Втората световна война и на външнополитическата линия на ФРГ. Поради това монографията на Дечева позволява ситуиране и разбиране на специфично германски процеси в контекста на съвременната европейска и глобална история, а поставя и многобройни проблеми и въпроси, които всяко съвременно общество може да отнесе към себе си. Не на последно място, за качеството на монографията допринася и стилът на авторката – плътен, без да е тежък, разбираем, без да е елементарен, и изящен, без да е маниерен. Този рядък баланс превръща прочита на тази книга в удоволствие за читателя.

ЛИТЕРАТУРА

ДЕЧЕВА, Д., 2023a. Между творчество и миротворчество. Наградата за мир на германското книгоразпространение и културата на паметта в Германия. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN:978-954-07-5828-2.

ДЕЧЕВА, Д., 2023b. Центрове и периферии в публичната памет и изследванията на Холокоста. Германистика и скандинавистика [online], бр. 3, Available from: doi:https://doi.org/10.60055/ GerSk.2023.3.134-151.

ДЕЧЕВА, Д., 2021. Култура и политики на паметта в Германия – предпоставки и критика. Философия, Т. 30, № 2, с. 180 – 191. https://doi.org/10.53656/phil2021-02-07.

DECHEVA, D., 2022. Inconveniences of Memory. The Monument to the Soviet Army and Georgi Dimitrov’s Mausoleum in Sofia after 1989. Acta Poloniae Historica, vol. 126, pp. 89 – 100, Available from: doi: https://doi.org/10.12775/APH.2022.126.05.

DECHEVA, D., 2020а. Der Schatten des Eisernen Vorhangs – Europäische Erinnerungspolitik 30 Jahre nach der friedlichen Revolution. Südosteuropa Mitteilungen, no. 5, pp. 55 – 66, ISSN (print): 0340-174X.

DECHEVA, D., 2020b. Erinnerung und Identität in Europa: zwischen Selbstkritik und Selbstbewusstsein. Studia Philologica, vol. 39, no. 3, pp. 223 – 235, ISSN (print): 2534-918X, ISSN (online):2534-9236.

REFERENCES

DECHEVA, D., 2023а. Intellectuals and Peacemaking. The Peace Prize of the German Booktrade and the memory culture in Germany. Sofia: St. Kliment Ohridski. ISBN:978-954-07-5828-2

DECHEVA, D., 2023b. Centers and peripheries in the public memory and the research of the Holocaust. Germanistika i Skandinavistika [online], no. 3. DOI:10.60055/ GerSk.2023.3.134-151.

DECHEVA, D., 2021. Memory Culture and Memory Policy in Germany – Prerequisites and Critique. Filosofiya-Philosophy, vol. 30, no. 2, pp. 180 – 191. [in Bulgarian]. https://doi.org/10.53656/phil202102-07.

DECHEVA, D., 2022. Inconveniences of Memory. The Monument to the Soviet Army and Georgi Dimitrov’s Mausoleum in Sofia after 1989. Acta Poloniae Historica, vol. 126, pp. 89 – 100, Available from: https://doi.org/10.12775/APH.2022.126.05.

DECHEVA, D., 2020а. Der Schatten des Eisernen Vorhangs – Europäische Erinnerungspolitik 30 Jahre nach der friedlichen Revolution. Südosteuropa Mitteilungen, no. 5, pp. 55 – 66, ISSN (print): 0340-174X.

DECHEVA, D., 2020b. Erinnerung und Identität in Europa: zwischen Selbstkritik und Selbstbewusstsein. Studia Philologica, vol. 39, no. 3, pp. 223 – 235, ISSN (print):2534-918X, ISSN (online):2534-9236.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.