История

2015/5, стр. 537 - 540

ЕДИН ОСМАНОТУРСКИ НАДПИС ОТ НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК В КОНТЕКСТА НА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА АНХИАЛО И ПРИЛЕЖАЩИЯ МУ РЕГИОН

Димитър Ницов
E-mail: dnitsov@abv.bg
Curator of the ”New and Modern History“ Department
Municipal History Museum Pomorie
33A Knyaz Boris I Str.
8200 Pomorie Bulgaria

Резюме: В Исторически музей – Поморие, се съхраняват забележителни епиграфски паметници от османската епоха. Един от тях би могъл да бъде свързан с времето на кърджалийските размирици из Румелия, които засягат и района на Южното Черноморие по днешните български земи. Връзката между мраморната плоча, изписана с арабско писмо, и региона на Анхиало може да бъде потвърдена само ако бъдат открити допълнителни документални свидетелства, които биха хвърлили повече светлина върху тази тема.

Ключови думи: Ottoman empire, ottoman turkish, Anchialos, epigraphy

Епиграфските паметници на арабско писмо, съхранявани в Исторически музей – Поморие, са едни от най-интересните документални свидетелства от епохата на османското владичество. Текстовете, изписани върху мраморните плочи и останалите каменни фрагменти, са с разнообразен характер: строителни надписи, цитати от Корана, надгробни слова и др. В надписите често се крие важна информация, касаеща отделни исторически събития, които могат да се свържат с историята на Анхиало (дн. Поморие) или околните селища от региона.

Тюрколозите османисти са изследователите, оценили най-пълно значението и важността на османските епиграфски паметници като исторически извори1) . Съпоставянето на текстовете, изписани върху камък, с други документални свидетелства дава една по-пълна картина за конкретни исторически събития.

Епиграфският паметник, за който става въпрос в настоящото съобщение, представлява мраморна плоча с размери 38, 5 x 49 см, върху която е изписан текст с арабско писмо на османотурски език. Към настоящия момент се намира в експозицията на Исторически музей – Поморие. Плочата не е вписана в нито една инвентарна книга на Музея, не е ясно откъде произхожда: дали е от Анхиало, или от някое друго селище в региона. Настоящият превод на текста, който представям, е дело на османиста Стоян Шиваров:

„Закрила за всеки, който поставя мрамор [не се чете]

не вижда [не се чете] ако също като Искендер

притежава доброта, [то] на Ахмед [? несигурно четене] ефенди трябва да се даде оръжие!

Господ няма да ни лиши от тази си милост!

1222 година [1807/1808 г.]“

Текстът на плочата сам по себе си е голяма загадка. Вероятно е строителен надпис. Не е ясно на каква сграда или съоръжение е бил поставен. На места текстът е леко повреден, част от думите не се разчитат и от там идват редица други въпросителни. Няма яснота и около личността на Ахмед ефенди (след като е назован „ефенди“, е някой влиятелен и образован човек). Призивът да му се даде оръжие, също е труден за тълкуване. Не се разбира дали става въпрос за оръжие на словото и вярата, или оръжие, с което да срази враговете на бойното поле. Предвид размирното време (визирам годините в надписа) – последното е по-логично.

Периодът, през който е създаден епиграфският паметник, е изключително важен и интересен не само за историята на Ахиолу (тур. име на Анхиало) и неговата каза, но и за цяла Румелия. Това е смутната епоха в историята на Османската империя, или т. нар. „кърджалийско време“, когато султанската власт почти не се усеща из българските земи. Анхиало не е далеч от вихъра на събитията и на няколко пъти, в самото начало на XIX в., е заплашен от разорение, а някои селища в Анхиалска каза стават плячка на разбойниците. В района на Бургас и Анхиало с пълна сила тържествува хаосът. В този момент единственият, на когото може да се уповават както християни, така и мюсюлмани в района на Южното Черноморие, е анхиалският аянин Чилесиз заде Мустафа ага, останал верен на султана. Но и той не е всесилен да обуздае бандите. Редица селища в района на Странджа и околностите на Месемврия са плячкосани. В тези напрегнати мигове жителите на Анхиало са притеснени от приближаването на разбойническите водачи Арабоглу и Одаджиоглу Сейфула към града, и то в момент, когато Мустафа ага се намира далеч на север и не може да защити анхиалци. Съдбата обаче остава благосклонна към Анхиало и той не е разорен, което не може да се каже същото за околностите му. Там остават да действат дружините на главатарите Хюсеин и Исмаил, а пък Портата, от своя страна, очаква те да бъдат разбити от русенския аянин Тръстениклиоглу, когото в този момент правителството се опитва да приласкае.

През 1804 г. арменски търговци, представители на бургаската арменска общност, се оплакват до безпомощния султан от разбойническите нападения над Бургас. На следващата година кърджалийските банди правят пореден опит да разграбят Анхиало и Месемврия, но безуспешно. За сметка на това околните манастири изпитват гнева на бандитите, а голяма част от монасите погиват. По същото време Тръстениклиоглу овладява района около южночерноморските градове2) . Докъм есента на 1806 г. ситуацията в региона остава непроменена.

Годините 1807 – 1808 (които фигурират в нашия надпис) попадат в заключителния етап на кърджалийските размирици, който Вера Мутафчиева нарича „последно действие на анархията“ и хронологизира в периода 1807 – 1812 г3) . Според Велко Тонев след смъртта на Тръстениклиоглу (убит през 1806 г.) стихийното положение в региона на Анхиалско постепенно се отдръпва и „настъпват по-спокойни дни“4) . Това твърдение обаче е пресилено. Трудно може да се говори за каквото и да било спокойствие в империята, при положение че вътрешнополитическата ситуация в държавата е все още нестабилна, а през 1807 г. избухва и бунтът на ямаците (помощните еничарски войски) 5) . В официален доклад на Портата от 1810 г. се твърди, че властта все още няма контрол над Бургаско6) . Също така трябва да се отбележи, че в периода 1797 – 1809 г. огромен брой поклонници от Анхиало, Бургас и Ченгене скеле посещават манастира Хилендар в Света гора7) . Един от авторите на книгата „История на Бургас“ свързва поклонническия поток към Света гора с търсене на по-спокойно убежище, докато траят кърджалийските вълнения8) .

За пълното разтълкуване на текста върху епиграфския паметник са нужни повече документални свидетелства за произхода му, както и за личността на Ахмед ефенди, споменат в него. Въпреки това надписът би могъл да бъде свързан с размирното положение край бреговете на Южното Черноморие през първото десетилетие на XIX век, а информацията в него да представлява ценен извор за историята на Анхиало и прилежащия му регион.

БЕЛЕЖКИ

1. По-подробно за епиграфските паметници, изписани на арабско писмо – вж. Венедикова, К. За личното в епиграфските паметници от османско време и за тяхното значение като исторически извор. – В: Личните документи като исторически извор. София, 1987, с. 177 – 198; същата, Епиграфски паметници на арабско писмо като извор за историята на мюсюлманската култура. – В: История на мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. и отг. Ред. Росица Градева. (= МЦПМКВ, Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите, VII). С., 2001, с. 539 – 546.; Татарлъ, Ибр. Турски култови сгради и надписи в България. I – Годишник на СУ – ФЗФ. 1966.

2. Тонев, В. Преход към Нова епоха. – В: История на Поморие, ч. I – Анхиало от древността до Освобождението. П, 2000, с. 138 – 140; Мутафчиева, В. Кърджалийско време. Второ издание, С. 1993, с. 295 – 296; Иванов, М. Бургас от XVI до началото на XIX век. – В: История на Бургас, Б., 2011, с. 82 – 83.

3. Мутафчиева, В. Цит. съч. , с. 355 – 380.

4. Тонев, В. Цит. съч, с. 140.

5. Садулов, А. История на Османската империя. Фабер – Велико Търново, 2000., с. 201.

6. Иванов, М. Цит. съч., с. 83.

7. Пак там; Тонев, В. Цит. съч., с. 146.

8. Иванов, М. Цит. съч., с. 83.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.