История
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 342 - 346

УРОКЪТ ПО РОДОЛЮБИЕ ПРОДЪЛЖАВА ЗА КНИГИТЕ НА ЕМИЛ ШЕКЕРДЖИЙСКИ Емил Шекерджийски. (2012). Левски за себе си. София: Изд. център „Шалом“. ISBN 978-954-8200-32-5 Емил Шекерджийски. (2012). Дума, дадена на свободата. София: Изд. център „Шалом“. ISBN 978-954-723-090-3

Елена Алекова
E-mail: eleale@abv.bg
National Cultural Center „Dr Petar Beron – 1926“
109 Vitosha Blvd
1408 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Миналата година Народно читалище „Емил Шекерджийски – 1919 г.“ чества 100-годишнината от рождението на своя патрон. Във връзка с това преиздаде книгата му „Левски за себе си“ (фототипно издание), както и събра в един том – „Дума, дадена на свободата“ – негови публицистически творби.

Ефектът от издаването на двете книги, поне за мен, е неочакван! Докато четях книгите и си спомнях живота и делото на двамата борци – единият за национална свобода, а другият за свобода социална; единият срещу турското робство, другият срещу хитлерофашизма, новото робство на ХХ век, – неотлъчно в съзнанието ми просветваше мисълта за единството на историята, за трагизма и величието на подвига, за смисъла на саможертвата в името на народното добруване:

„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61 год., да му служа до смърт и да работя по народната воля“ – пише Левски в писмо от 25 август 1872 г. до Анастас П. Хинов (Шекерджийски, 2012b: 77).

„Има ли на света нещо по-добро от това, да се бориш за свободата на своя народ? Има ли по-велико – да умреш за него, ако се наложи?“ – пише в „Апел до българската младеж“ през юли 1944 г. Емил Шекерджийски (Шекерджийски, 2012a: 58).

И думите им се изпълниха. Единият стана курбан за отечеството и народа си на 37 години. Другият – на 32...

Днес, 140 години от обесването на Левски и 69 години от гибелта на Емил Шекерджийски, нима нямаме нужда – повече от всичко – от такива чисти и смели сърца, които да посветят себе си на отечество и народ? Колцина са тези днес, които се издигат над себе си и своето, за да утешат плачещите, за да подкрепят съкрушените, за да освободят угнетените, за да избавят тези, които страдат?

Времето и днес търси своите апостоли. Времето и днес чака своите посветени. Времето днес и ще ги роди. Въпреки превратностите. Въпреки „новите прочити“ и интерпретации на историята. Въпреки нихилизма към народните дела. Въпреки всичко! Защото в историята нищо не остава незавършено. Защото на всяко действие има противодействие. Защото естеството не търпи празнота. Или както го е казал Апостола:

„Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.“ (Шекерджийски, 2012b: 86)

От нашия избор зависи нашият живот. Защото можем да се примирим с времето, което ни прави жертви. Но можем и да го обърнем, да бъдем негови строители.

Това е то, единството на историята! Тече времето. Изтича в безкрайността. С него нещо от живота си отива. Едни хора сменят други хора. Едни идеи бързат да отменят други идеи. Едни сънища изблъскват други сънища. И същевременно нещо остава едно и също. Десетте Божи заповеди са неотменен императив на живота от древността до днес. И ще пребъдат. И покрай тях борбата между добро и зло не свършва. Като всяко време налага своята борба.

Днес се намериха българи, които да отричат турското робство, назовавайки го „османско присъствие“, и окачествиха борбата на народа ни за свобода като най-обикновен тероризъм. И макар да се поскриха на тъмно, стреснати от обществената реакция, те продължават да работят в тази посока. Расте броят на джамиите у нас ведно с амбициите на съседите ни за реабилитиране и възраждане на Османската империя (като дух, но и като материя). Днес също така се намериха хора, които да обезсмислят Съпротивата, отпора срещу най-голямото зло на ХХ век в Европа – фашизма, и дори да възраждат фашистките идеи.

Къде е днес мястото на чистото и смелото сърце? Мястото на чистото и смелото сърце е там, където е отечеството. Там, където е народът. Там, където е доброто. Там, където е правдата. Чистото и смелото сърце търси, намира и изявява истината за историята и за времето, в което живее. Истината, която разбива на пух прах и най-екзотичните „нови прочити“ и интерпретации. Истината, която го прави свободен. Чистото и смелото сърце се обрича и врича на свободата, изпълнявайки заветите на предците:

„Аз съм се обещал на отечеството като жертва за освобождението, а не да бъда кой знае какъв“ – пише Левски, революционерът, в писмо от март 1871 г. до войводата Филип Тотю (Шекерджийски, 2012b: 35).

„При всички случаи искам да служа честно на народа си“ – изповядва Емил Шекерджийски, антифашистът, десетилетия по-късно (Шекерджийски, 2012a: 4 корица).

Да, чистото и смелото сърце винаги е избирало и избира свободата. Но не свободата да прави и говори каквото си иска, известна още като всепозволеност. А свободата в доброто. Свободата в градивното. Свободата в сговора и вишегласието. Свободата в съвършенството и хармонията.

„Днешният век е век на свободата и равноправността на всичките народности – пише за своето време Левски. – Днес всякой притеснен и потъпкан, всякой, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамотнотоиме роб, напънал е всичките си сили – и нравствени, и физически, и търси случай да отърси от себе си, под какъвто начин и да било, робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани от себе си далече името роб. Иска свободно да живее и да се наслаждава с природата Божия, иска да бъде човек.“ (Шекерджийски, 2012b: 42)

И Емил Шекерджийски, десетилетия по-късно, докато размишлява над „Престъпление и наказание“ на Достоевски:

„Свободата различно се разбира от всеки, но в нея има елементи на трайност, които никой не може да отрече – това е стремежът в човека да се развива духовно, да върши добри дела. Защото невинаги злото, като антитеза на понятието свобода, е решаващо в човешките постъпки. Защото волята на всяка личност е строго детерминирана от социалните, икономическите и космическите условия – и всеки, който извърши противообществено деяние, е длъжен да отговаря.“ (Шекерджийски, 2012а: 71)

Времето утвърждава славата на героите, прави ги вечни. И пак времето ражда онези, които ги отричат, правейки своите „нови прочити“ и интерпретации. Най-благодатно за историческите мистификации е времето, когато вече живите свидетели са си отишли и си отиват свидетелите на живите свидетели. Такова е днешното време спрямо времето на Левски.

И така, случи ми се наскоро да прочета в едно книжле за Балканските войни, написано в тона на тези, които хулят България и отричат всичко българско, всичко хубаво у българина, следните думи за Апостола:

„Конвоират го от Къкрина до София. Конвоят е с пушки и то без патрони. Не се ли намери един българин да го освободи? Не се ли намери един българин, който да го погребе по християнски? Явно Левски не е бил толкова популярен сред сънародниците ни, явно чужди са били акциите на Левски.“ (Реджепов, 2012: 45)

И думите на Емил Шекерджийски в предговора му към книгата „Левски за себе си“:

„В първо време нашата интелигенция имаше слаба връзка с делото и мисълта на Левски. Тя го малко познаваше. Левски обаче работи сред народа. И сред народа се носят легендите за подвига, делото и голготата на Левски. Българският народ запази своя син герой и днес настоятелно иска да разгърнем голямото дело, големите идеи на големия революционер.“ (Шекерджийски, 2012b: 6 – 7)

Разбирате ли сега колко е важно, че през 1938 г., малко след навършването на 100-годишнината от рождениетона Апостола, Емил Шекерджийски създава и издава книгата „Левски за себе си“! Защото тогава все още са били живи онези, които са знаели за Левски от първа ръка – от спомените на свои близки и приятели и ако в нещо е грешал, са могли да го опровергаят. Това не се е случило. А то значи, че думите му са истинни и можем да им вярваме.

Колкото и да обясняваш на днешните поколения как и при какви условия Левски е изграждал своята система от вътрешни революционни комитети; че членовете не са се познавали един друг освен най-близките; че всичко е било тайно, нелегално и пр., те, израсналите с Фейсбук, способните да направят истинска (а не виртуална!) революция дори само чрез интернет, трудно възприемат, че е възможно подобно „новинарско затъмнение“, както се е случило със залавянето, съденето и обесването на Васил Левски. Но когато днешните поколения четат свидетелствата на очевидците, когато се запознават с книга като книгата „Левски за себе си“, те няма как да не повярват. От тези книги все още повява героиката на епохата на националноосвободителните ни борби, защото свидетелстват за случилото се, а не го интерпретират. Ето например как едни малко познати думи на Левски, публикувани във в. „Народност“ в отговор на дописка във в. „Дунавска зора“, които Емил Шекерджийски е включил в книгата си, открояват двете крила в българското националнореволюционно движение през 60-те години на ХІХ век:

„... речената дописка говори, че тъй като нашите прадеди изгубили свободата в бял ден, то и българският народ сега не трябва да се бори, но явно, без да го е от някого грижа, да работи в бял ден за постигване свободата си.

Според тази идея на речената дописка българският народ трябва явно в бял ден с параходите на австрийската плавателна компания да си докара оръжия и друго, което е потребно за един бой. Всичко това явно в бял ден да го извади пред турските скели, да заплати приличното мито на турското правителство. После българите да си поделят оръжието и да излязат в русенското поле и да направят едно добро военно упражнение с иглените пушки и витите топове, па тогава да станат, да изгонят турците, и тогава България ще стане свободна и независима?!!!

Наистина това би твърде лесно станало, но по-напред речената дописка нека бъде добра и да върже всичките турци, па не само турците, но и немците, защото в настояще време немците са по турци и от самите турци.

Па ако речената дописка има някоя шапка невидимка, с която българският народ да похлупи главата си, щото никой да го не вижда какво прави, тогава пак просим прошка“. (Шекерджийски, 2012b: 27 – 28)

Истинността, която книгата на Емил Шекерджийски „Левски за себе си“ излъчва, идва не само от естествената наклонност на чистото и смелото сърце към правдата, а и защото авторът, обричайки се на борбата, е откривал себе си в него, своя кумир и учител. През съдбата на Апостола той е предчувствал своята съдба. Нещо повече. Свързвала ги е и общата мечта за България:

„Всичките народи в нея – пише Левски до Ганчо Митов от Карлово – ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчина, и за евреина и пр. каквито и са, за всичките ще да е еднакво, само ако припознават законите наравно с българина. Така ще е в нашата България!... Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самия турчин.

В Българско не ще има цар, а „Народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще служи според вярата си и ще се съди законно както българина, така и турчина и пр. Свобода и чиста република.“ (Шекерджийски, 2012b: 44)

Със смъртта на героите започва тяхното безсмъртие. Обесването на Васил Левски на 19 февруари 1873 г. бе предвестник за възкресението на България – освобождението є от турско робство. Кръвта на Емил Шекерджийски, която фашистите проляха на 3 август 1944 г. край Кюстендил, изтече в темелите на България. И ги уякчи. Няма сила, която да унищожи страна, в чиито основи са вградени душите и костите на най-свидните є синове. Това е урокът по родолюбие, който непрестанно ни предават с живота и подвига си героите.

ЛИТЕРАТУРА

Шекерджийски, Емил. (2012). Дума, дадена на свободата. София: Изд. „Никола Вапцаров“, Народно читалище „Емир Шекерджийски – 1919 г.“, ИК „Тип-топ прес“.

Шекерджийски, Емил. (2012). Левски за себе си. Фототипно издание. София: Изд. „Шалом“ и НЧ „Емир Шекерджиаски – 1919 г.“

Реджепов, Исмен. (2012). Балканските войни в Родопите 1912 – 1913. Смолян: Европейски институт „Помак“.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.