История
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 8 - 14

ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол
E-mail: valeriafol@gmail.com
University of Library Studies and Information Technologies
119 Tsarigradsko Shose Blvd.
1784 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда трансформационните модели на древната идея за пещерите-утроби на Великата богиня-майка като реални места за космогонична и инициационна обредност, благодарение на които до наши се съхраняват представи, вярвания и пътищата, по които периодически се обновяват чрез архаизация. Представени са два модела на трансформиране. Първият разгледан в статията пример е на съзнателно фолклоризиране на литературни и научни текстове (изградената от абат Сониер пещера на Св. Мария Магдалена, с. Рен льо Шато, област Лангедок-Русиньон). Вторият пример е профанизирането на древната представа за пещерата като утроба на Великата богиня-майка като място за инициация под формата на място за проглеждане и зачеване (пещерата на св. Марина край с. Сливарово, община Малко Търново.

Ключови думи: caves, faith, Slivarovo, archaization, transformation models

Напоследък стана модно да се пише и говори за пещери-утроби. Дори във Facebook е направена група по темата. Всъщност в българската историография погледите бяха обърнати към тези древни свещени места в резултат от проучванията върху тракийската религиозност и античните реликти в българския и югоизточноевропейския фолклор. 2) Археоастрономите задълбочиха знанието ни за астрономическите познания на древните, като анализираха предположените възможности за обреден календар. Някои от пещерите и подмогилните тракийски куполни градежи се оказаха места за измерване на времето, т. е. древни обсерватории. 3) И тъй като всяка хипотеза поражда нова проблемна ситуация, то реинтерпретацията на писмените свидетелства и вече известни и коментирани пещери се оказа задължителна. Най-интригуващо в този ред на мисли е изясняването на трансформационния модел (или модели), довел до съхраняването до наши дни на древни вярвания и обредни практики. Понякога отговорите са пред погледа ни. Гледаме ги всеки ден, но не ги виждаме, не ги разпознаваме и назоваваме, тъй като „всеки вижда това, което знае“.

Двадесет години след като публикувах монографията „Забравената светица“, отново се върнах към свещените пещери на Св. Марина в Странджа планина. Изминах дълъг път, след като формулирах извода, че древната идея за пещеритеутроби на Великата богиня-майка не е само религиозна и философска представа, а представлява реални места за космогонична и инициационна обредност, достигнала до наши дни във фолклорната обредност в Европейския югоизток. 4) За мен голямата интрига, както стана дума, са трансформационните модели, които тези представи и вярвания следват и периодически се обновяват чрез архаизация. Идеите се носят във въздуха и следват някакви свои закони. Може би само ирационално може да се обясни поканата да посетя Лангедок и катарските пещери и финансовата подкрепа, която получих, но не от българска държавна или научна институция. Така катализатор за новите ми усилия да си обясня ренесанса на обредността в пещерата на Св. Марина край с. Сливарово, а и на другите пещери, вярвани и посещавани до ден-днешен като места за общуване с божествената енергия, се оказаха най-неочаквано катарите, а и не само те.

Катарските пещери са предмет на множество легендарни разкази, включително и за скритите в тях съкровища на съвършените. Не обаче злато и сребро блазнят любителите на тайнственото, а преданието за вързопа с книги, изнесен от четирима съвършени преди превземането на Монтсегюр и скрит в пещера. Впрочем веднага може да се изкаже заключението, че повтаряните и досега разкази са съвременна интерпретация на древната представа за получаването на божественото знание за Космоса, боговете и уредбата на света в пещера-утроба, разказвана още за Минос, по-късно за Питагор, за Залмоксис и за учениците на Орфей. За ренесансовите и съвременните хора знанието трябва да е записано, а да не е само свещени слова и видения.

И все пак литературната култура има едно свойство – да се фолклоризира, а фолклорната – да бъде съзнателно и несъзнателно литературизирана. Може би точно така, четейки за древните затворени мъжки общества, за катарите и пещерите им и за тайното знание, предавано в тях, се появява обвеяната с мистификации църква на абат Сониер и изкуствената пещера до нея, в дъното на която е скулптурата на Св. Мария Магдалена. Краят на XIX и началото на XX век е време, когато неоплатоническите идеи и орфизмът са на мода не само в научните изследвания, но и в музиката и изобразителното изкуство. Впрочем искам да напомня, че най-известните траки, единият митологичен герой – Орфей, другият съвсем реална личност – Спартак, никога не са излизали от мода.

В селцето Рен льо Шато (Rennes-le-Château на френски език) много успешно развиват културния туризъм. Съвременната история на това малко селце в район Лангедок-Русиньон е класически пример на съзнателно манипулиране, на фолклоризиране и литературизиране на исторически факти. На преден план излиза изкуството, защото там може да се заложи на тайнственото, мистериалното и загадъчното. За да няма конфликт с науката, от 28 юли 1965 г. са забранени разкопките на територията на общината, въпреки че са правени и след тази дата разкопки с мотива изясняване на мистификацията, но основно с цел търсене на част от съкровището, която може би е останало. 5) Така въображението, подбудено от разказа на предприемчив ресторантьор, че на това място е столицата на вестготите и абат Сониер е открил съкровище, е оставено да работи, създадени са фалшиви документи, написани са няколко книги, стига се до Дагобер І и дори до женитбата на Иисус с Мария Магдалена и тяхното потомство. И въпреки че Дан Браун не споменава в романа си селцето, името на абат Сониер е споменато и дори изгонването му за злоупотреба със средства е подменено със страха на Ватикана да не разкрие тайната на открити от него ръкописи.

Търсенето на връзки или ненамирането на такива между тракитеи вестготите (нали са живеели заедно, и то в района, където е почитан Залмоксис), между катарите и богомилите, а защо не и с нестинарите (заради специалното отношение към огъня) в писмените извори, в архивите и чрез археологически разкопки е оставено на учените. Техните книги не се четат и филмират като „Шифърът на Леонардо“, така че не застрашават бизнеса. Страстта на абата към книгите6) и увлечението му към модния в епохата му езотеризъм се трансформират в активност за реновиране на стар топос на вяра7) . И всичко това е литературизирано, след което – фолклоризирано и дори филмирано. В днешно време топосът Рен льо Шато и изкуствената пещера придобиват ново битие, различно от историческото, което би трябвало да се изследва с методиката на интернет археологията.

Пещерата на Св. Марина край с. Сливарово, Малкотърновско, 17 юли 2009 г.

Св. Марина убива дявола с чук

Този трансформационен модел би могъл да се наблюдава и у нас. Хората, които през последните години отиват на 17 юли в пещерата край село Сливарово, където е славена Св. Марина – господарката на змиите, космическия огън, младежите в предбрачна възраст и децата, не бяха водени от романи като „Шифърът на Леонардо“ или „Демони и ангели“, а от спомени на възрастни роднини, водени на святото място в детските им години, научни статии и книга, научнопопулярни филми и напоследък, разбира се, от информация (понякога доста противоречива), откривана в интернет. През последните години порталът на граничния кльон, който петдесетина години преграждаше пътя им към пещерата, се отваря, за да могат до отидат при Св. Маринка. След десетилетия пещерното светилище оживява отново.

Независимо от пола, възрастта, образователния ценз и информираност обредниците (посетителите се самоопределят като вярващи, които изпълняват обредите по отдаване на почит и лечение) осмислят светицата, мястото, действията си чрез възможно най-общи представи за божественото. Образите на светците, подредени върху скалната твърд вътре в пещерата, нямат всъщност значение. Те са подсъзнателно осмисляни като посредници между божествената енергия и обредниците. И тази божествена енергия е едновременно светицата, съхранила чертите на Богинята майка във вергиналния є аспект, и слънчевата светлина. Играещите по свода на сумрачната пещера слънчеви зайчета са знак за появата є като чиста енергия. Процеждащата се през листата на дърветата и входа слънчева светлина – като обливане с благодат. Сериозно се замислих дали пък магическата сила на природата не завърта отново мистерията на вярата по спиралата на времето.

Интересното в случая е, че много от свещените пещери с два входа, естествени и скално изсечени (а пещерата на Св. Марина, за която говоря, също има два), кореспондират във висока степен с неоплатоническата конструкция на Космоса. Пещерата, както отбелязва Порфирий8) , още от най-дълбока древност е асоциирана с Космоса и нашите предци са посвещавали на боговете пещери преди храмовете. Порфирий няма предвид конкретна пещера. Той започва анализа си на текста от „Одисея“ за пещерата на нимфите, заявявайки, че поетическото вдъхновение на Омир не е предизвикано от спомен за действително предаден разказ. Поетът иносказателства за нещо друго и именно на това скрито в стиховете му знание Порфирий посвещава разсъжденията си. В тази пещераКосмос има два входа: северен – за душите на мъртвите, и южен – за безсмъртните (боговете). Порфирий свързва цялата своя конструкция със съзвездията и с дните на слънцестоене и равноденствие. Югът е отреден за боговете, казва Порфирий, и когато настъпи пладне, на входовете на храмовете спускат завеси и не влизат в светилищата, докато Богът-Слънце е наклонен на юг, тъй като това е входът за безсмъртните. Според Порфирий югът и пладнето символично са обвързани с входа и затова питагорейските и египетските мъдреци забранявали да се бърбори на прага. Вратата (входът) е свещена.

Размерите на естествените и на скално изсечените пещери, както и на тракийските подмогилни храмове, позволяват в тях да влизат изключително ограничен кръг хора. Това наблюдение, заедно с обърнати към слънчева по-сока входове, отредени „само за безсмъртни“, подсказва, че в обредността участват кръг посветени, на които ще бъде отредено безсмъртие. Всъщност свещените естествени и скално изсечени пещери с два входа са единствените засега установени паметници, които целенасочено пресъздават орфико-питагорейската и по-късната неоплатоническа визия за Космоса. Те са и архитектурно осмислено пространство на представите за прехода към Отвъдното. 9)

Орфико-питагорейската трактовка на пещерата като символ, по думите на А. Ф. Лосев, буквално диша от цялото съчинение „Пещерата на нимфите“. Той стига до извода, че митологията на Порфирий е прекрасна илюстрация на древните митологически и художествени традиции. А. Ф. Лосев подчертава, че Порфирий не е изключение в опитите си да реставрира старината, напротив – явлението е типично за учени, писатели и поети от епохата, които се стремят чрез възраждане на езическата старина да се противопоставят на растящата роля на християнството. Въпреки че тази старина безвъзвратно си е била отишла и никога не би могла да се върне, казва А. Ф. Лосев, то системата от образи, която е в основата на някогашното митопоетично мислене, никога не е умирала в гръцката традиция.

Интересно какво би написал А. Ф. Лосев, ако познаваше обредността в пещерата при Сливарово и беше видял озарението на изминалите пътя до нея, за да бъдат облени от слънчевата светлина, проникваща през входа? Сигурно е, че вярващите в силата на светицата не познават трактата на Порфирий. По-скоро древните митологични традиции просто не са си отишли, останали са кодирани в културната памет, а ние късно ги виждаме и разпознаваме. И за да не отмина в забрава абат Сониер и пещерата му, само мога да си представя какво ли той би съчинил. Хубавото е, че и при свещената пещера на Св. Марина край Сливарово разкопки не се предвиждат, защото какво ли би останало след столетия за археолозите от цветя, хлябове, плодове и дървени ксоанони. Така че и вярата, и въображението могат да се развихрят у всеки, който обича мистериите.

БЕЛЕЖКИ

1. Статията е подготвена по проект „Култури, памет, наследства в региона на южната българска граница“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

2. Фол, В. 1993: 15 – 39; Фол, 1996: 97 – 109.

3. Стоев и колектив 2001; Stoev – Stoeva 2006; 2006a; 2006b.

4. Вж. анализ, извори и литература у Фол, В. 2007: 96, 158, 184 – 196.

5. За откритата плоча с двама конници, която е датирана през VIII – IX век, от времето на Каролингите, виж http://rennes-le-chateau-bs.com/ ADalledeschevaliers.htm – 05.12.2013.

6. Абат Сониер е можел да чете писмените извори в оригинал, тъй като е изучавал гръцки, латински и иврит.

7. Най-старите основи на църквата се датират в VIII век и се предполага наличието на това място на езическо светилище преди построяването є.

8. Porph. De antro nympharum – In: Seminar Classics 609, State University of New York, translation by Schibli 1990; вж. и превода на А. А. Тахо-Годи на трактата на Порфирий „За пещерата на нимфите“ у Лосев, 2000: кн. II, стр. 465 – 479; анализ на трактата на Порфирий вж. у Лосев, 2000: кн. I, стр. 115 – 137, и у Фол, В., 2007: 183 – 190. Трактатът е преведен на български език от Вл. Маринов в Порфирий, 2000: 87 – 122.

9. Анализ на писмените извори у Ustinova, 2004 – 2005 и на древногръцките представи за пещерата у Ustinova, 2009. За тайните общества на траките виж Popov, 1982.

ЛИТЕРАТУРА

Лосев, А. Ф. (2000). История античной эстетики. Последние века. Книга I. Книга II. Москва: Фолио.

Порфирий. (2000). Пещерата на нимфите. Превод Вл. Маринов. Библиотека 48. София.

Стоев, Ал. и колектив. (2001). Пространствена ориентация и акустична реверберация в пещерното светилище Тангардък кая край с. Илиница, Кърджалийска област. във: фол в. (Съст.) 2001. Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорегион. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. стр. 254 – 263. София: НБУ.

Фол, В. (1993). Скалата, конят и огънят. Ранна тракийска обредност. София: Аргес.

Фол, В. (1996). Забравената светица. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Фол, В. (2007). Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността. София: Институт по тракология „Проф. Александър Фол“.

Stoev, A. & Stoeva, P. (2006). Rock Sanctuary near the village of Buzovgrad, Kazanlak Municipality: Megalithic „Solar Gate“. In: Fol, V. (Ed.) 2006. The Thracian Cosmos – The Sacred Realm of Kings. Professor Alexander Fol Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences. Sofia: 24 – 29.

Stoev, A. & Stoeva, P. (2006). Measuring Time in the Valley of the Thracian Kings. In: Fol, V. (Ed.) 2006. The Thracian Cosmos – The Sacred Realm of Kings. Professor Alexander Fol Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences. Sofia: 30 – 33.

Stoev, A. & Stoeva, P. (2006). Measuring Time in the Golyama Arsenalka Subtumular Temple near the Village of Sheynovo, Kazanlak Municipality. In: Fol, V. (Ed.) 2006. The Thracian Cosmos – The Sacred Realm of Kings. Professor Alexander Fol Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences. Sofia: 34 – 39.

Popov, D. (1982). A propos de quelques sociétés religieuses en Thrace – In: Pulpudeva, 5:40 – 46.

Ustinova, Y. (2004 – 2005). Greek knowledge of the Thracian and Scythian healing practices and ideas of afterlife and immortality. – Ephemeris Napocensis, XIVXV, Bucarest: 41 – 52.

Ustinova, Y. (2009). Cave and the Ancient Greek Mind. Descending Underground in the Search for Ultimate Truth. New York: Oxford University Press Inc.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.