2019/2, стр. 151 - 163

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИСЛЯМСКИ ЗАТВОРИ НА ОСТРОВ СИЦИЛИЯ (IX – XI ВЕК)

Резюме: Затворите са част от управленската система в ислямските земи през Средновековието. Макар сведенията за организацията и методите им на работа да не са много, тези учреждения заслужават внимание, тъй като спомагат за изясняването на общата институционална картина. В статията е проследено възникването на първите ислямски затвори. Този преглед служи както за формиране на начални впечатления, така и за основа на последвалия анализ. Централно място заема въпросът за затворите в арабска Сицилия (IX – XI век). Важен принос е събирането на едно място на сведения от различни по език, вид и време на създаване исторически извори. Внимателният им прочит, съчетан със съпоставителен анализ, позволяват да се направят изводи за характеристиките и местоположението на сицилианските затвори. Сравнението със затворите в останалите ислямски земи през същия период показва общи черти.Това позволява да се заключи, че наказателните учреждения на острова следват и работят по добре установен модел.

Ключови думи: Mediterranean; Medieval Sicily; Islamic prisons; punishment; penal institutions

За затворите, като за учреждения с регламентиран статут, говорят още историческите извори от периода на Античността (Peters, 1998: 3 – 21). Впоследствие прилагането на строги ограничителни мерки спрямо хората, които не спазват законите или застрашават обществения ред, е възприето както в християнския, така и в ислямския свят. Настоящата статия е насочена към представяне и анализ на сведенията за затворите в Сицилия през периода, в който островът е арабско владение1).

След успеха във военните действия срещу Византия, водени в периода 827 – 902 г., Сицилия получава статут на провинция (ζилβйа)2) на Аглабидския емират3) в Северна Африка (Mandalà, 2013: 438). В съответствие с това затворите на острова стават част от ислямската система на управление, която продължава да съществува до 70-те години на XI век. Очертаването на техните характеристики е важно, защото допринася за изследването на ислямските административни структури в региона. То прави възможна и съпоставката със затворите в останалите мюсюлмански земи през същия период, тъй като изворите за затворите в Сицилия не са взети под внимание в съществуващите общи изследвания върху средновековните ислямски затвори.

Темата за сицилианските средновековни затвори все още не е детайлно изследвана. Тя е засегната от Джузепе Мандалà (Mandalà, 2014: 151 – 186) в проучването му върху политическите процеси и доктриналните взаимовръзки между Северна Африка и Сицилия на границата между IX и X в. Трудности при разработването на проблематиката предизвиква характерът на изворовата база. Съдебни или организационни документи, отнасящи се до затворите в Сицилия, не са запазени, поради което юридическата рамка на функционирането им е неизвестна.

В опит за преодоляване на съществуващите неясноти ще бъде направен преглед на появата и статута на затворите в исляма. След това ще бъдат разгледани историческите извори за сицилианските затвори. Последната част от статията представя изводите за техните характеристики в съпоставка с общата рамка на ислямските затвори извън острова.

Средновековните ислямски затвори

Термините, които се използват за обозначаване на „затвор“ в класическата ислямска юриспруденция, са сиджн и ψабс4). В Корана думата сиджн е употребена за назоваване на затвор (Quran, 12:33, 36, 39, 41, 42), докато производни от думата ψабс са използвани със значението задържане (Quran,11:8). В съответствие с това в юридическата литература със сиджн5) се отбелязват затворите за излежаване на издадена присъда, а с ψабс – арестите за временно задържане под стража (Schneider, 1995: 157 – 173). Това разграничаване не е строго съблюдавано от средновековните автори, които не са юристи, и те често използват ψабс като нарицателно име за „затвор“.

За ранната история на ислямските затвори, устройството и начина им на функциониране са запазени малко сведения (M. Tillier&N. Vanthieghem, 2018: 1 – 40)6). Според Франц Розентал затвори съществуват в по-големите арабски градове, като Мека и Медина, още във времето на пророка Муψаммад (Rosenthal, 2014: 56 – 57.). Първоначално зат ворите се помещавали в пригодени за целта къщи (Anthony, 2009: 571 – 573). Първият ислямски затвор се свързва с името на халифа ‘Умар и е създаден в Мека. При управлението на ‘Али ибн Абδ Тβлиб е създаден затвор в град Бас ра7), а по времето на Му‘βζδа ибн Абδ Суфδβн вероятно съществува затвор в Дамаск (Rosenthal, 2014: 75). В хода на арабската експанзия затвори се създават и в други градове. През VIII в. такива има в Харан (дн. Турция), Мерв8 (дн. Туркменистан), Куфа и Багдад (дн. Ирак) (Tillier, 2009: 640 – 642), а през IX в. е засвидетелствано наличието им и в Самара (дн. Ирак), Фустат (дн. Египет), Кайруан (дн. Тунис) (Hentati, 2007: 171) и Кордова (дн. Испания).

Като основни разновидности могат да се обособят кадийските и политическите затвори9). Терминът „политически затвор“ не е абсолютно коректен спрямо историческата епоха. Тези затвори определено не могат да бъде наричани и „военни“, защото съществуването им не е пряко обвързано с наличието на военни действия. С оглед на факта, че са подчинени на управителите и в тях попадат опоненти, представители на други религии, бунтовници и лица, застрашаващи съществуващото статукво, определението „политически“ е по-близо до действителните им характеристики.

Според Франц Розентал правото на халифа и наместниците му да поставят под запрещение, не е било обект на оспорване от страна на кадиите (Rosenthal, 2014: 70). За попадането в политически затвор не се изисквало издаването на санкция от съда. Този тип затвори са на пряко подчинение на политическата власт. Такива през Средновековието са били: затворът Муφбаπ в Багдад, един от затворите в Кайро10) и затворът в Севилия11).

Кадийските затвори се поделят допълнително на такива за длъжници и за крадци, при което тези за крадци са по-строго охранявани (Tillier, 2010: 206). Попадането в кадийски затвор е строго регламентирано и обвързано с издаването на присъда12. Продължителността на престоя зависи от тежестта на престъплението. Задържаните под стража в редица случаи са подлагани на телесни наказания. Не са рядкост обвиненията срещу кадиите в несправедливо издадени присъди (Tillier, 2010: 197). При излежаването на присъдата си затворниците са разделени по полов признак, а в Багдад от IX в. съществуват обособени затвори за мъже и жени (Rosenthal, 2014: 75; Tillier, 2009: 640).

Според Матийо Тилие, въпреки че са били лишени от свобода и възможност за придвижване от едно място на друго, затворниците в средновековните ислямски затвори не са били изолирани от обществото. В полза на тезата си той посочва сведенията за социални контакти на затворници с техните съпруги, слуги и защитници (Tillier, 2010: 199).

Затворите са в пряка взаимовръзка с юридическата система. Основните правни школи в исляма са четири и носят имената на своите основатели: Абζ χанδфа (поч. 767 г.); Мβлик ибн Анас (поч. 855 г.), Муψаммад алШβфиδ (поч. 819 г.) и Аψмад ибн χанбал (поч. 855 г.). Последователите им са наричани съответно: ханифити, маликити, шафиити и ханбалити. Всички школи признават Корана и сунната за основни законодателни източници, но се различават в тълкуването на отделни елементи от юридически или богословски характер. Всяка от тях има собствен подход към престъпленията, изискващи строга ограничителна мярка. Присъдите в съответната ислямска провинция се издават от представител на доминиращата там правна школа. Това означава, че за едно и също престъпление в отделните провинции на Халифата се прилагат различни наказания. Освен това мненията и препоръките за ограничителните присъди и отношението към затворниците могат да се различават и при юристи – представители на една и съща правна школа13).

В кадийските затвори на ханифитите съдиите контролират реда на постъпване и спазването на сроковете за излежаване на присъдите от затворниците (Schneider, 1995: 195). Смяната на кадията е знак за промени и в затвора. Новоназначеният съдия трябвало да инспектира присъдите и обстоятелствата, при които са били издадени. При установено нарушение той разполагал с правото да амнистира затворници. Маликитските съдии също изграждат стройна система от наказателни мерки, които включват затвор и телесни наказания (Hentati, 2007: 155 – 159).

В Северна Африка в началото на IX в. преобладават привържениците на маликитската и ханифитската правна школа. Това „съжителство“ довежда до ситуацията в столицата на аглабидите – Кайруан, да бъдат назначавани двама кадии. В навечерието на настъплението срещу Сицилия кадии са едновременно Абζ Муψриз (кадия на Кайруан в периода 806 – 829 г.), подкрепящ ханифизма, и Асад ибн ал-Фурβт (кадия на Кайруан в периода 818/819 – 827), който е привърженик на маликитската школа. Маликизмът засилва влиянието си след поемането на поста кадия на Кайруан от известния юрист Саψнζн14), през 848 г. При управлението на Ибрβхδм II (875 – 902 г.)15) в Северна Африка нараства влиянието на ханифитите. След създаването на Фатимидския халифат (909 г.) ханифитската правна школа става доминираща, но и маликизмът продължава да има привърженици.

През аглабидския период под влиянието на метрополията маликитската школа заема водеща позиция и в провинция Сицилия (827 – 909). Също както в Северна Африка, през X – XIвек ханифизмът засилва позициите си на острова, но отражението на този процес не може да се проследи цялостно поради липсата на сведения.

Затворите в Сицилия

Съществуват преки и непреки източници за затворите в Сицилия през IX – XI в. Преки са наблюденията на монаха Теодосий16), който попада в затвора през 878 г., както и тези на географа и пътешественик ибн χаўπал, който посещава острова през 973 г.17) Непреки са сведенията в сборника от края на IX – началото на X век „Китаб ал-Михан“ на Абζал-‘Араб Муψаммад ал-Тамδмδ, анонимният труд от XII в. „Китβб ал-‘уйζн ўа-ал-ψадβ’иййа фδ аϊбβр ал-ψаπβ’иййа“18)и две писма от Каирската гениза19).

Според биографичния сборник „Рийβдал-Нуфζс“ самото настъпление на аглабидите към Сицилия започва заради получена информация, че на острова мюсюлмани са държани като пленници (BASar., 1880 – 1889: 182). Задържането им е нарушение на по-рàнен договор между африканските араби и византийските сицилиански власти и това провокира аглабидския емир Зийāдат Аллβх да обяви мобилизация.

В периода 827 – 902 г. между арабите и византийските власти в Сицилия се водят военни действия с променлива активност. След превземането на Палермо през 831 г. градът се превръща в център на арабските владения на острова и именно в него се изграждат необходимите за управлението институционални структури. В същото време, основният византийски административен център е град Сиракуза20. След деветмесечна обсада през 878 г. градът е превзет от арабите.

Именно със завладяването на Сиракуза е свързан и най-ранният исторически извор за сицилианските ислямски затвори. Запазено е писмо на монаха Теодосий от Сиракуза, в което той разказва, че след влизането на мюсюлманските войски в града той бил заловен заедно с епископа и други духовници, докато се укривали при олтара на църквата. Пленените били отведени в Палермо, където били изправени пред емира. След кратък спор с епископа на Сиракуза емирът заповядал църковните лица да бъдат хвърлени в затвора. Теодосий описва мястото, където са затворени:

„Накрая бяхме хвърлени в този затвор (in isto carcere). Това е дупка четиринадесет стъпки под земята и има само малка врата вместо прозорец. Тъмнината е плътна и може да се пипне. Единствената светлина е от лампа или отражения на деня. Не могат от този затвор да се видят нито светлината на зората, нито лунните лъчи. Нашите тела бяха измъчвани от топлината, когато беше лято, и се парехме от дъха на съкилийниците си. В допълнение [има] въшки, бълхи и други насекоми, които отчайват човек с ухапванията си. В същия затвор, затворени и подложени на тези нещастия, са етиопски търговци, хора от Тарс, евреи, ломбарди, някои от нашите християни, от различни области, сред които и пресветият епископ на Малта, окован с двойни окови“ (RIS1/2, 1725: 264).

За честването на ‘Айд ал-Ад³ψβ (Курбан Байрам)21) мюсюлманите в Палермо решили да изгорят епископа22. Според Теодосий те имали за цел да го принесат в жертва на демоните си. От разказа става ясно, че монахът е изведен от затвора и присъства на свиканото по случая съвещание (consilium). Той цитира изказването на знатен мюсюлманин:

„О, граждани, нека сложим ръце на християнския епископ за наша сигурност (pro nostra incolumitate) и нека отпразнуваме Пасха по-тържествено от всеки друг път, за да успеем в делата си и, убеден съм, ще ни потръгне в тях “(RIS 1/2, 1725: 264 – 265).

След тези думи се намесили старейшините, които били най-уважавани (honestissimi) от хората, с бели коси и тоги. Те изразили несъгласие и отбелязали, че няма нужда на този ден да празнуват погребение, след като са получили вече голямата привилегия да разрушат Сиракуза. В заключение Теодосий отбелязва:

„От онзи ден до сега продължаваме да сме пленени, с много мъки, самата смърт е надвиснала над нас и постоянно ни застрашава“ (RIS 1/2, 1725: 265).

Описаното събрание наподобява съдебен процес, но според Теодосий причината за свикването му е мюсюлманският празник. От писмото може да се заключи, че монахът не знае какво се случва на административно ниво, какъв е неговият статут и колко дълго ще продължи престоят му в затвора. Той се опитва да предаде думите на емира, а след това и на мъжете на събранието. Същевременно общият контекст на техните изказвания липсва. Това дава основание да се предположи, че на епископа и духовниците е превеждана само основна информация на срещите и както изглежда, те са държани в неведение за съдбата си. Изложените обстоятелства, заедно с убеждението на Теодосий в демоничната същност на нашествениците, правят институционалния образ на затвора изключително неясен.

През същата 878 г. управителят на Сицилия е убит в двореца в Палермо. Според ибн‘Ад_βрδ (BASar., 1880 – 1889: 361) убийството е свързано с династични борби и е организирано от роднини на Ибрβхδм II – претендент за властта в Северна Африка. Цитираният от Теодосий мюсюлманин също в изказването си намеква за необходимостта от сигурност и подобряване на по-ложението. Не е известно дали затворниците са изправени пред съвета преди или след убийството. В първия случай би могла да се разглежда вероятността в резултат от събранието на затворниците да е издадена присъда, а във втория – взетите от предишния управител решения за хвърляне в затвора да са преразгледани при новите политически обстоятелства.

Следващото описание на сицилиански затвор в изворите датира от края на ΙΧ – началото на Χ в. и се съдържа в „Китβб ал-Миψан“ на Абζал-‘Араб Муψаммад ал-Тамδмδ. Авторът е от знатен кайруански род. Сред основните му занимания попадат сфери като: юридически науки, преводи и поезия. След завземането на властта от фатимидите той е хвърлен в затвора, където и умира през 945 г. В книгата си ал-Тамδмδ описва случая на ибн ал-Маджжβнδ – кадия на Палермо, който е хвърлен в затвора по заповед на Ибрβхδм II:

„Ибрβхδм ибн Аψмад отстранил (‘азала) Аψмад ибн Муψаммад ал-υβ’δ, известен като ибн ал-Маджжβнδ, от поста πβдδ на Сицилия. Първоначално ибн υβлиб23) го определил за съдия на острова, но [Ибрβхδм] го заловил в Сицилия и по негова заповед ибн ал-υифлδ го подложил на мъчения. Един сицилианец разказа, че на ибн ал-υифлδ било заповядано да го бие с мокри папирусови рола и той изтърпял голяма част от наказанието. Той [сицилианецът] каза: „Както спал в затвора (фδ ал-сиджн) [ибн ал-Маджжβнδ], се събудил и казал на част от съкилийниците си:

„Докато спях, Божий пратеник дойде при мен и каза: „Аллβх, Всемогъщия [заповяда] да бъдеш освободен от болката при ударите.“ Той [сицилианецът] каза: „Малко след като безбожникът иб нал-υифлδ го отвел, наредил да го бият и той бил пребит. Когато се върнал, го питали [какво се е случило] и той казал „С Божията милост, Благословения Всемогъщ Аллβх ме освободи от болката на бичуването. Аз чувствах върху себе си ударите, но не усещах никаква болка“ (Mandalà, 2014: 153 – 154).

Арестуването на ибн ал-Маджжβнδ е следствие от заповед на емира, което причислява кадията към политическите затворници. Ясно се посочва прекият ангажимент на ибн ал-υифлδ към надзора и изпълнението на телесното наказание, но не става известно какъв пост заема той. Според Джузепе Мандалà е възможно ибн ал-υифлδ да е бил τβψиб ал-шурφа (началник на полицията). При това положение би следвало затворът да се категоризира като политически, но доказателства все пак липсват.

Ново споменаване на затвор в Палермо е налично в изворите, отразяващи въстанието на ибн Курхуб срещу фатимидските власти. То продължава няколко години и придобива характеристиките на гражданска война24). След шестмесечна обсада, през 917 г., фатимидите превземат Палермо. Ибн Курхуб е пленен заедно със сина си и кадията ибн Абδ Минхβл25). Затворът е споменат във връзка със залавянето на ибн οурхуб в двореца. В „Китβб ал-‘Уйζн“ се отбелязва, че бунтовникът е окован във вериги и хвърлен в „неговия затвор“ (Mandalà, 2014: 165 – 166, note 51). Престоят му там е краткосрочен, тъй като скоро след това е ескортиран в Северна Африка и е подложен на публична екзекуция.

Данни за наличието на затвор в Палермо през 973 г. дава географът ибн χаўπал. При описанието на новопостроения квартал – ал-ωβлиτа, той посочва, че там се намират жилищата на управителя и подчинените му, джамия, бани и затвор („ψабсал-султβн“, (Ibn Ḥauḳal, 1938: 119). Ибн χаўπал употребява титлата „султан“, за да обозначи управителя на острова, от което следва да се заключи, че затворът има политически, а не съдебно-наказателни функции.

Други сведения от 70-те години на X в. се съдържат в писмо от Каирската гениза. В него се споменава хвърлянето на освободен роб от Палермо в „тъмницата на крепостта“ (Simonsohn, 1997: 17, note 26). В друго писмо от 18 август 1056 г., отново от Каирската гениза, се отбелязва, че петима евреи са били задържани за три дни заради мито за внос на стоки (Simonsohn, 1997: 228, note 109), което вероятно не са заплатили. В писмото липсват подробности по случая.

Изводи

Всички налични исторически извори използват различна терминология за обозначаване на затворите:

1. ямите на затвора в гръцкия вариант на писмото на Теодосий („τω λακκω τηi ειρκτηi”, (Zuretti, 1910: 167 – 8);

2. carcer в латинския вариант на писмото (RIS1/2, 1725: 264);

3. сиджн в „Китβб ал-Миψан“ (Mandalà, 2014: 153 – 154);

4. ψабс в „Китβб ал-‘Уйζн“;

5. ψабс ал-султβн – ибн χаўπал (Ibn Ḥauḳal, 1938: 119);

6. би-махоморот ха-меτуда в писмото от 70-те години на X в. от Каирската гениза26).

Направеният обзор на сведенията дава възможност да се обособят изводи в няколко направления. Най-големият проблем остава категоризирането на затворите по вид. В изворите преобладава посочването на политически мотиви при задържането под стража. Същевременно единственото категорично обозначение е сведението на ибн χаўπал за наличието на политически затвор в квартала ал-ωβлиτа в Палермо.

Условията, в които пребивават затворниците, са описани най-подробно от монаха Теодосий. Той се оплаква от мрака, горещината, липсата на пространство, шума, който вдигат другите затворници, и насекомите. Същите условия са описани от мюсюлмани, пребивавали в ислямски затвори извън острова. Основните проблеми, които те посочват, са мръсотията и гладът (Tillier, 2009: 642 – 643).

Акцентирането върху двойните вериги (duabus compedibus (RIS1/2, 1725: 264) на епископа на Малта в писмото на Теодосий подсказва, че останалите съкилийници вероятно са или с единични окови, или дори без такива. Оковаването е често отбелязвана практика по отношение на средновековните ислямски затвори. Засвидетелствани са варианти на оковаване на краката и/или ръцете с вериги и/или завързване с въжета (Tillier, 2009: 644 – 646; Hentati, 2007: 172 – 173).

Описаните от монаха помещения за затворниците се намират под земята, което също има паралели в други части на ислямския свят. Подземни затвори през същия период има и в Гадамис, Сус, Махдия, Куфа, Багдад и Кордова (Hentati, 2007: 178 – 180; Tillier, 2009: 652 – 653; Mandalà, 2014: 165 (note 48)).

Местонахождението на сицилианските средновековни затвори е трудно за установяване на базата на писмените извори. Теодосий разказва, че към затвора са водени по централната градска улица („media Urbis platea“ (RIS1/2, 1725: 264)), която е изпълнена с хора. От описанието и данните за средновековния план на града може да се предположи, че монахът и епископът на Сиракуза са водени към затвора по основната улица, спускаща се от двореца на управителя към морето27). Тази теза застъпва и Алесандра Банера. Изследователката отбелязва, че улицата, по която отвеждат монаха Теодосий, е идентична с описаната от ибн χаўπал улица ал-Симβφ, която е покрита с каменни плочи и заобиколена от магазини (Bagnera, 2013: 64 – 65). В същото време, затворът едва ли е бил разположен в крайбрежния район, защото в близост до главната улица през Средновековието текат две реки, които се вливат в морето. Високото ниво на влажност и подпочвените води правят терена непригоден за описаните от Теодосий дълбоки подземни килии.

Три от историческите извори сочат, че затвор или поне арест е имало в стария дворец („ал-πаτр ал-πадδм“). Според Джузепе Мандалà е възможно Теодосий да е бил затворен в същия затвор (Mandalà, 2014: 166, note 54). Хипотезата му е основателна, тъй като дворецът разполага с подземни помещения. Свързващо звено е писмото от Каирската гениза, в което се посочва, че освободеният роб е хвърлен в подземията на крепостта. Друг довод в подкрепа на предположението е фактът, че подземията са използвани като затвор и по времето на император Фридрих II (Purpura, 1981: 46). Проучванията сочат, че в определени части те достигат до 9 метра дълбочина.

Урбанистичният план на Палермо се изменя от времето на написване на писмото на Теодосий до посещението на ибн χаўπал. Описаният от географа нов квартал ал-ωβлиτа все още се строи. Той е определен за ядро на управлението на острова и в него се помещават основни учреждения. От разказа на ибн χаўπал се създава впечатление за затвора в ал-ωβлиτа като за отделна сграда. Местоположението на новия квартал е в близост до крайбрежието, което също навежда на заключението, че става дума за надземен, а не за подземен затвор. Точното разположение на този затвор не може да се установи с методите на археологията поради настъпилите по-късно преустройства и урбанистични промени.

От направения анализ следва да се заключи, че към края на X век в Палермо има два затвора. Разгледаните исторически извори ги обвързват по-скоро с управленските структури, отколкото с работата на юридическата система. Представените сведения ясно сочат, че по отношение на наказателните институции Сицилия възприема модели, характерни и за останалите ислямски земи в Близкия изток, Северна Африка и ал-Андалус през същия период. Това, от своя страна, създава впечатлението, че са налице целеустремени действия по превръщането на острова в пълноправна ислямска провинция. Явявайки се гранична зона спрямо християнските земи, остров Сицилия има ключова роля. Установяването на мюсюлманското управление, с всички негови административни структури и учреждения, би следвало да се разглежда от завоевателите като необходимост. Създаването и работата на затворите са част именно от този процес на утвърждаване на властта. Все пак определяща за организационните процеси на острова е политическата ситуация в Северна Африка. Това означава, че смутните времена и властовите проблеми в метрополията водят до нестабилност и се отразяват пряко на институционалния живот в провинцията.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Общо представяне на християнските средновековни затвори с акцент върху тези в италиански градове в: (Geltner, 2006: 261 – 274).

2. Основна административно-териториална единица. В българската историография се използва еквивалентният турски термин „вилает“.

3. Управляващата династия в Северна Африка в периода 800 – 909 г. Вж. Bearman P. J. etal., (1960 – 2005) Encyclopаеdia of Islam, 2nd Edition(EI2)., vol.1,247 – 250.

4. Категоризиране и групиране на съдебните мерки в: (Schneider, 1995: 157 – 173).

5. Проследяване на етимологията на думата, използвана за обозначаване на „затвор“ от латински през гръцки към арабски език в: (Niehoff-Panagiotidis, 1996:1 – 19).

6. Обзор върху методите на задържането под стража в предислямския период в: (Anthony, 2009, 575 – 584).

7. Поради слабата защита на първия бил построен втори затвор, който приличал на крепост. Вж. (Schneider, 2005: 167). Според Шон Антъни затворите са построени в Куфа, а не в Басра. Вж.: (Anthony, 2009: 587).

8. Помещенията за задържане в Мерв се намират в крепостта на града. Вж. (Tillier, 2010: 200).

9. Според Неджмедин Хентати като отделни видове могат да се обособят и други видове затвори, като например такива, ръководени от τβψиб алшурφа (началник на полицията) или τβψиб ал-маκβлим (Hentati, 2007: 175). Обобщенията му се градят на юридически документи, датиращи включително от XV в., което прави категоризацията валидна към периода на Късното средновековие.

10. Историческите извори говорят за три затвора в Кайро през XIII в. – кадийски, политически и такъв за очакващи изпълнението на смъртна присъда (Schneider, 1995: 170 – 173).

11. IbnʿAbdun (trans. É. Lévi-Provençal), 2001: 13.

12. Преглед на юридическата литература, в която се съдържат сведения за средновековните ислямски затвори в: (Hentati, 2007: 150 – 155).

13. Сред издаваните в средновековните ислямски съдилища присъди са: порицание, бичуване, ампутация на крайници и др. Вж.: (Rosenthal, 2014: 57 – 59).

14. Вж. EI2 vol. 8, 843 – 845.

15. Вж. EI2 vol. 3, 982 – 983.

16. Съществуват гръцка и латинска версия на писмото. Оригиналът на гръцки език не е запазен в цялост, неговият текст завършва с падането на крепостната стена на Сиракуза. Издание на запазената част на гръцки език: “Θεοδοσιου μοναχου του και γραμματικου επιστολη προσ Λεοντα Αρχιδιακο περι τησ αλωεωσ Σρακουσησ” в: Zuretti C. O., (1910) La Espugnazione di Siracusanell’880. Testo greco della lettera del monaco Teodosio. – In: Centenario della Nascita di Michele Amari, vol.1, 164 – 173.; Издание на писмото на ла:“Epistola Theodosii Monachiad Leonem Archidiaconum, de Siracusæ urbis ex pugatione, cumanim adversionibus” е публикувано в началото на XVIII в. в: Muratori, L. (1725) Rerum Italicarum Scriptores (RIS). 1/2, pp. 257 – 265. Превод на пълния текст на писмото на английски език: Crawford, M. F. (1901) The Rulers of the South, vol. 2, London:, Macmillan Company, 79 – 98.

17. Ibn Ḥauḳal (1938). Liberi maginisterra. Kramers, H. J. (ed.) Opus geographicum. Lugduni Batavorum (Leida), E. J. Brill.

18. Текстът на арабски език от Кеймбриджкия ръкопис (Ms. Cambridge, University Library, Qq. 235, f. 178 v), който засяга Сицилия, е публикуван от Джузепе Мандалà в (Mandalà, 2014: 153 – 154). В същата статия се съдържа и превод на английски език ( Mandalà, 2014: 165 – 166, note 51).

19. В средата на XIX в. в Кайро са открити няколко хиляди средновековни исторически извора на иврит и арабски. Ценната находка става известна като Каирската гениза. Тук ще бъдат използвани преводите на писмата на английски език в: Simonsohn, Sh. (1997) A Documentary History of the Jewsin Italy 13, The Jews in Sicilyvol. 1. Leiden-Boston: Brill.

20. По съображения за сигурност за известен период от време управлението е изместено към центъра на острова в Кастроджовани. След превземането на града от арабите през 859 г. византийските власти отново се установяват в Сиракуза.

21. През 878 г. празникът е бил в средата на август.

22. Теодосий разказва, че празникът е посветен на Авраам и жертвата, която е готов да даде на Бог. Според монаха мюсюлманите погрешно и неоснователно наричат празника Пасха (RIS 1/2: 264). В Севилия през XII в. затворници са амнистирани по случай мюсюлмански празници (IbnʿAbdun, (trans. É. Lévi-Provençal,) 2001: 47).

23. Главен кадия на Кайруан, свален от този пост през 888 – 889 г.

24. За влиянието и позициите на лидера свидетелства атаката срещу фатимидския флот при остров Малта. След като подпалили вражеските кораби, бунтовниците отрязали главата, ръцете и краката на фатимидския водач и ги изпратили на халифа. В отговор халифът наредил в пристанището на Сус да се построят военни кораби на които да пише „Отмъстителят“. Вж.: (Pellitteri, 1997: 49).

25. Пояснения относно назначението на ибн АбδМихβл в: (Mandalà, 2012: 358, note. 68)

26. Шломо Симонсон превежда цитата „в подземията на крепостта“ (Simonsohn, 1997: 17, n. 26), а Джузепе Мандалà – „в пещерите на крепостта“ (Mandalà, 2012: 166, note 54).

27. До обединението на Италия през 1861 г. улицата носи името Кàсаро (от ар. πаτр – замък).

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Amari М. (ed.) (1880 – 9). Biblioteca arabo-sicula, ossia raccolta di testi arabici chetoccano la geografia, la storia, le biografie e la bibliografie della Sicilia. Raccolti e tradotti in italiano, 2 vols and appendix, Turin and Rome (BAS ar.)

Anthony, S. (2009). The Domestic Origins of Imprisonment: an enquiry into an early Islamic institution. Journal of the American Oriental Society (JAOS), 129/4, 575 – 584.

Bagnera, Alessandra. (2013).The Urban Evolution of Islamic Palermo. – In: Annliese Nef (ed.) A Companion to Medieval Palermo. The History of a Mediterranean City from 600 to 1500. Leiden – Boston: Brill, 61– 88.

Bearman P. J. etal., (1960 – 2005). Encyclopаеdia of Islam, 2nd Edition. (EI2) 12 vols. with indexes, etc., Leiden: E. J. Brill.

Crawford, M. F. (1901). The Rulers of the South, vol. 2. London: Macmillan Company.

Geltner, G. (2006). Medieval Prisons: Between Myth and Reality, Hell and Purgatory. History Compass, 4/2, 261 – 274.

Hentati, N. (2007). La prisonen Occident musulman médiéval. Arabica, 54/2, 149 – 188.

IbnʿAbdun, (trans. É. Lévi-Provençal) (2001). Séville musulmane au début du Xlle siècle. Paris: Maisonneuve & Larose.

Ibn Ḥauḳal (1938) Liber imaginis terra. Kramers, H. J. (ed.) Opus geographicum.Lugduni Batavorum (Leida): E. J. Brill.

Mandalà, G. (2012) Una nueva fuente para la historia de la Sicilia islámica: un pasaje de al-Muqtabis V de Ibn Hayya-n sobre la revuelta de Ah.mad b. Qarhab (300 – 304/913 – 916) Al-Qanṭara, 33/2, 343 – 374.

Mandalà, G. (2013) The Jews of Palermo from Late Antiquity to the Expulsion (598 – 1492/3) – In: Annliese Nef (ed.) A Companion to Medieval Palermo.The History of a Mediterranean City from 600 to 1500. Leiden – Boston: Brill, 437 – 485.

Mandalà, G. (2014) Political Martyrdom and Religious Censorship in Islamic Sicily: a Case Study During the Age of Ibrahim II (261 – 289/875 – 902). Al-Qanṭara, 35/1, 151 – 186.

Muratori, L. (1725). Rerum Italicarum Scriptores (RIS). 1.2, Milan.

Niehoff-Panagiotidis, J. (1996). Romania Graeco-Arabica: lat. signum>gr. σίγνον>arab. siĝn. Romania Arabica: Festschrift fur Reinhold Kontzi zum 70. Geburtstag (Jens Lüdtke hrsg.) Tubingen: Narr, 1 – 19.

Pellitteri, A. (1997). I Fatimiti e la Sicilia (sec.X): materiali per uno studio sulla Sicilia thaghr e terra digihād con particolare riferimento a fonti ismailite dell‘epoca. Palermo: Centro Culturale Al-Farabi.

Peters, E. (1998). Prison Before the Prison: The Ancient and Medieval Worlds.Morris N. ed. The Oxford History of the Prison: The Practice of Punishment in Western Society Oxford: Oxford University Press, 3 – 21.

Purpura, G. (1981). Graffiti di navi normanne nei sotterranei del Palazzo Reale di Palermo. Sicilia Archeologica, 13/44, 43 – 54.

Rosenthal, F. (2014). Man versus Society in Medieval Islam. Leiden-Boston: Brill

Schneider, I. (1995). Imprisonment in Pre-Classical and Classical Islamic Law.Islamic Law and Society, 2/ 2,157 – 173.

Simonsohn, Sh. (1997). A Documentary History of the Jews in Italy 13, The Jews in Sicily vol. 1. Leiden-Boston: Brill

Teofanov, Tz. (2009). Translation of the Holy Quran. Istanbul: Hizmet Vakfı Yayinlari [Теофанов, Ц. (2009). Превод на Свещения Коран. Истанбул: Hizmet Vakfı Yayinlari]

Tillier, M. (2009). Vivre en prison а l’époque abbasside. Journal of the Economic and Social History of the Orient 52, 635 – 659.

Tillier, M. (2010). Les prisonniers dans la société musulmane (IIe/VIIIe – IVe/ Xe siècle). Dynamiques sociales au Moyen Âgeen Occidentet en Orient, Publications de l‘Université de Provence, Aix-en-Provence, 191 – 212.

Tillier, M. & Vanthieghem, N. (2018). Un registre carcéral de la Fusṭāṭ abbasside, Islamic Law and Society, 25, 1 – 40.

Zuretti, C. O. (1910). La Espugnazione di Siracusa nell’ 880. Testo greco della lettera del monaco Teodosio. Centenario della Nascita di Michele Amari, vol. 1, Palermo: 164 – 173.