История
Вход / Регистрация

2016/6, стр. 641 - 652

РУСИФИЦИРАНЕ НА ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО. ВАРШАВА И ПРОВИНЦИАЛНИТЕ ГРАДОВЕ НА КРАЛСТВО ПОЛША ПРЕЗ ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ В.

Резюме:

Ключови думи:

От националните идеи, които завладяват Европа през епохата на романтизма, основно значение има призивът за възраждане на националната култура. Според предшествениците на съвременния национализъм тя трябва да бъде очистена от чуждите елементи и откъсната от космополитните влияния, обърната към родните традиции. Както е известно, някои форми и литературни теми, обичаи или разновидности на архитектурни стилове са изключително наследство на даден народ, което заслужава да бъде разпространявано и развивано. Не може да не се съгласим с определението на Ерик Хобсбом (Hobsbawm, 1984: 13 – 14; Kizwalter, 1998: 10 – 13; Kizwalter, 1999), възприето от повечето учени, че така става „преоткриване“ и „изследване“ на традицията, която след това по различен начин се използва като градивен материал за националната идентичност. Когато през втората половина на века политическият антагонизъм се изостря именно на национална основа (особено в мултиетническите източноевропейски империи, каквито са Турция, Австро-Унгария и Русия), често „вярата в естествения антагонизъм между нациите се пренася в сферата на културата като на бойно поле“ (Kossakowski, 1998: 6).

Архитектурата е тази област на изкуството, в която поради естеството ѝ най-видимо се проявява самобитността на културата. От дълбока древност издигането на монументални сгради е изключително популярен елемент от създаването на имидж на владетелите и разкрива силата на властта. Тези сгради, независимо за какво са предназначени (религиозни сгради, резиденции на монарси или аристократи, военни сгради), изпълняват и символична роля – будят възхищение у поданиците, пристигнали отдалече, и допринасят за налагането на подчинение. И нищо чудно, че когато през последните десетилетия на ХІХ в. започва все по-често да се прибягва до идеята за национализма като сила, която служи за легитимиране и делегитимиране на властта, това оказва влияние и върху идеологическото изражение на новопостроените архитектурни обекти, особено на онези, които заемат видно място в публичното пространство. В перифериите на многонационалните империи, в поробените страни с култура, различна от доминиращата, е налице желанието да бъдат наложени създадените през ХІХ в. официални образци за сходство с „държавния център“. Новата архитектура съпътства принудителното изучаване и използване в обществения живот на официалния език, популяризирането на официалната версия на историята, подкрепата към държавната религия, както и към династическата идеология на великите сили. Противниците на мултиетническите империи добре разбират това и събрани под националните флагове, се устремяват към автономия или към независимост. Посочвайки принудителното налагане на чужди за народа им ценности и образци, те мобилизират представителите на своите общности, включително и за проучване и опити за приложение на „националния стил“ в архитектурата. Там, където чуждата власт доминира в публичното пространство, полагат усилия да подкрепят „своите си“ образци в частното строителство и в изграждането на храмове, макар че не е лесно да се установи и разпространи техният единен канон.

И така в средите на полските архитекти и теоретици на изкуството от края на ХІХ и началото на ХХ в. се разглеждат няколко версии на „националния стил“. Някои смятат, че трябва да се имитират и дори да се копират сградите в именията на полската шляхта от края на ХVІІІ в. в стил класицизъм, украсени с антични колони; други пък са привърженици и се опират на мотивите, характерни за народната дървена архитектура (особено от района на Татрите); за трети, отправна точка е ХVІ в. и предимно възрожденските каменни къщи и кметства, които отразяват тогавашното благосъстояние и социалното положение на част от полската буржоазия (Miłobędzki, 1978: 297). Във всички случаи обаче става въпрос за това – да се подчертаят разликите в сравнение с монументалните сгради, строени по онова време от управляващите германци и руснаци съответно в Познан1) или във Варшава.

Идеята за руско национално изкуство първоначално се формулира в края на 30-те и началото на 40-те години на ХІХ в. и почти веднага е възприета от държавата в рамките на нейната „историческа политика“. Все по-критичното отношение към европейската култура, подкрепата за общо взето консервативната идея на славянофилите и борбата (в повечето случаи) на либералните оксиденталисти дава резултат още през 1839 г. с въвеждането в официалния език на властта на т.нар. „триединна формула“: „самодържавие, православие, народност“ (рус. самодержавие, православие, народность).

Създадената от министъра на просветата Сергей Уваров теория за официалната народност е приета без забележки от император Николай І и оттогава тя става действаща директива. И именно в рамките на тази нова идеология властта скъсва с монументалния класицизъм, който функционира в продължение на повече от 40 години като руски императорски стил, и започва да подкрепя проектите за строеж на сгради, следващи византийските и староруските традиции. Вместо прости равнинни форми, симетрично проектирани фасади, колонади, триъгълни фронтони и приглушени пастелни тонове сега се предпочитат фрагментирани форми с куполи във формата на лук, с украса, която наподобява образците на народното творчество, с мозайки и керамични настилки в крещящи цветове.

В най-голяма степен това се отнася за сградите с религиозно предназначение. Православната църква, напълно подчинена на Империята и ползваща в широк мащаб държавни субсидии, с желание приема онова „връщане към традициите“ след дълъг период на доминация на споменатите преди малко форми на класицизма, а преди това – на барока. В издадения през 1842 г. закон за строителството съвсем ясно се подчертава, че „при проектирането на сгради, при ремонт и разширяване на църквите трябва да се съблюдава архитектурното достолепие и престиж, като се запази най-подходящият стар византийски стил“ (Устав строительный 1842, чл. 101, цит. по Biertasz 1998: 158). Един от първите, които се съобразяват с новите правила, е архитект Константин Тон (1794 – 1881) – автор на храма „Христос Спасител“ и на големия Кремълски дворец в Москва, по-късно критикуван многократно за това, че е предшественик на руския национализъм в изкуството (Никольский, 1923: 334; Краткий очерк, 1967: 312, Базилов, 1986: 331 – 334).

Междувременно в Кралство Полша, което през 1815 г. съгласно решенията на Виенския конгрес преминава под владичеството на руските царе като отделен държавен организъм, архитектурата се развива по малко по-друг път. До края на 30-те години на ХІХ в. и тук преобладава класицизмът, но постепенно отстъпва място на „историческите стилове“, опирайки се на наследството на романския, готическия, ренесансовия и бароковия стил. Това се отнася както за светското строителство, така и за религиозните сгради, свързани с доминиращата Католическа църква. Преди Ноемврийското въстание от 1830 г. руснаци, изповядващи православната вяра, по принцип в страната не е имало, с изключение на няколкото хиляди войници и офицери, разположени тук в непосредствена близост до няколко пъти по-многобройната национална армия. През 1830 г. се отбелязва съществуването на шест православни енории, които обединяват едва 342 вярващи. Те имат на разположение няколко скромни параклиса (Cynalewska-Kuczma, 2004: 19). От 1817 г. във Варшава съществува една малка църква – църквата „Св. Троица“.

Ликвидирането на автономията на Полското кралство след неуспеха на въстанието, политиката на обединяване на полските земи с области на Руската империя и на увеличаване притока на военни и руски служители водят неизбежно до развитие на структурите на православната църква. През 1834 г. във връзка с това е създадена варшавската митрополия. За седалище (катедрален събор) са предназначени църквата и манастирът на ул. „Длуга“, принудително иззети от ордена на пиярите (на който впрочем е изплатено обезщетение). В периода 1835 – 1837 г. е извършена реконструкция, издигнати са страничните крила, от фасадата са свалени бароковите елементи, а освен това над покрива на старата църква вече се извисява отличителната съвкупност от пет неголеми купола с формата на лук (Paszkiewicz, 1991: 55 – 66).

До 1863 г., когато избухва следващото антируско въстание, в цялото Кралство Полша на Православната църква са предадени за религиозни цели около

Къснобарокова църква на пиярите на ул. „Длуга“ във Варшава ок. 1830 г.

Същият обект след реконструкция от периода 1835 – 1837 г. като православен катедрален събор „Св. Троица“

20 сгради. Някои от тях са стари католически храмове. Издигнати са и нови църкви, предимно там, където са били разположени многочислени военни части (напр. в крепостите в Модлин, Демблин и Замошч). Появяват се също и параклиси на новосъздадените православни гробища. Като цяло, не са много на брой, нямат монументален характер и не са оказали сериозно влияние върху културния пейзаж на страната. Тяхното построяване, естествено с държавни средства, в които влизат и парите на полските данъкоплатци, трудно може да се приеме за проявление на борбата срещу Католическата църква и като стремеж православието да бъде въведено в по-широк мащаб, макар че точно така възприема нещата част от общественото мнение (Paszkiewicz, 1991: 65).

Ситуацията видимо се променя след поражението на Януарското въстание през 1864 г. Руското правителство с подкрепата на значителна част от обществото оттогава води последователна политика не само за политическо, но преди всичко за културно русифициране. Постепенно поляците са елиминирани от държавна служба, а техните места се заемат от руснаци. Появяват се, наистина не толкова много на брой, руски търговци и хора от бизнеса. Значително се увеличава числеността на армията; в началото на ХХ век в Полското кралство с около 10 милиона население са разположени почти 300 000 войници и офицери; няколко десетки хиляди наброяват полицията, граничните части и други формации, в които броят на поляците, общо взето, не е голям. Според Общоруското преброяване от 1897 г. в Кралството има 6,6% православно население, което, изразено в абсолютни числа, е над 600 000 (Historia Polski w liczbach, 1993: 74). Горе-долу половината от тях са бивши последователи на гръко-католическата (униатска) църква, през 1875 година принудително присъединени към руската Православна църква. Чрез използване на репресии и насилие по онова време няколко стотин униатски религиозни обекта са превърнати в православни. Част от тях са реконструирани, като са им придадени неовизантийски, „древноруски“ или „староруски“ стилистични особености. От средата на 70-те години на ХІХ в. започва и широкомащабна строителна акция. Великолепни православни църкви този път се издигат на престижни места в 10 губернски града и в повече от няколко десетки окръжни градове. Строят се енорийски и военни църкви, параклиси към училищата и гробищата, а също и частни параклиси. Изследователката на тази проблематика

Православна църква в Плоцк – по-късно събор (катедрала) „Преображение господне“ (несъществуваща), изглед от началото на ХХ в.

Паулина Циналевска-Кучма посочва, че според някои непълни данни в периода 1863 – 1915 г. са създадени над 160 тухлени и няколко десетки дървени църкви, като се вземат предвид само отделните сгради с религиозно предназначение (Cynalewska-Kuczma, 2004: 91).

Трябва да се съгласим с мнението на тази авторка, че „руският национален стил“ по онова време става инструмент за интеграция на „страната край Висла“, както започват официално да наричат Полското кралство, с Руската империя (Cynalewska-Kuczma 2004, глава IV) .

Ето няколко примера. В Плоцк – една от губернските столици, сравнително малък православен храм е построен през 1867 г. със скромни форми в неовизантийски стил. Издигнат е обаче на видно място в центъра на града. Още през 1895 г. е разширен значително и е облечен в нов „архитектурен костюм“ – този път в древноруски стил, наричан още „московско-ярославски стил“, или „стила на Романови“. След като Полша си възвръща независимостта, този храм отново е реконструиран и превърнат в католическа църква. В крайна сметка обаче тя е разрушена в края на 20-те години на ХХ в.

В друг губернски град – Люблин, православната църква е построена в периода 1872 – 1876 г. и е наречена „Въздвижение на Светия кръст“. Издържана е в неовизантийски стил. Просъществува, без да бъде променена до 1921 г., когато е разрушена.

Подобна е съдбата и на православния храм в Калиш – също столица на губерния съгласно административната подялба на Кралство Полша от периода 1867 – 1915 г. Тази доста представителна сграда в неовизантийски стил е предадена за ползване от отдадените на Бога през 1877 г. Тя е разположена на централния площад в града, в непосредствена близост до две католически църкви и до седалището на руските административни власти. И този храм просъществува само до 20-те години на ХХ в., когато е възвърнат първоначалният облик на тази част от Калиш.

Промишленият град Лодз не е административен център, но пък през ХІХ век става „полският Манчестър“ – град с няколко десетки малки и големи текстилни фабрики, които задоволяват значителна част от нуждите на руския пазар. Около 1800 г. този град заема вече второ място по брой на жителите в това предимно земеделско Кралство Полша; в навечерието на избухване

то на Първата световна война тук живеят

почти половин милион души, без да се

вземат под внимание предградията и на

миращите се наблизо промишлени сели

ща (Baranowski, Fijałek, 1980: 193 – 197).

Църквата „Св. Александър Невски“ е по

строена там през 1884 г. в оживен квартал

недалеч от централната жп гара. Тя има

„древноруски“ стилистични форми, пре

обладаващи по време на царуването на

император Александър ІІІ (1881 – 1894).

И до днес изпълнява функции съгласно

първоначалното си предназначение: това

е основният храм на съществуващата

днес православна лодзка епархия. Рес

тавриран много старателно, той привли

ча вниманието с ярките тонове на фаса

дата си.

През последните години преди Пър

вата световна война във всички по-голе- Катедралата

ми градски центрове на Кралство Полша „Св. Александър Невски“ вече са построени православни религи- в Лодз, съвременно състояние озни сгради. В много случаи те се извисяват над околните постройки и се открояват на фона на панорамата на града, макар че служат на незначително малцинство от неговите жители. Отличават се с богата вътрешна декорация съгласно традициите на източното Православие.

Накрая да се върнем във Варшава, която напуснахме в началото на втората половина на ХІХ в. След Януарското въстание столицата на Кралство Полша преживява истински демографски бум: броят на населението ѝ се увеличава от 244 000 през 1864 г. на 885 000 през 1914 г. (ако се вземат предвид армията и населението от предградията, определено надвишава един милион). Тя се оказва на осмо място в Европа и на трето – в Руската империя, след Москва и Петербург (Kieniewicz, 1976: 185 – 186).

От 60-те години на ХІХ в. до Първата световна война тук православните религиозни обекти се увеличават с около 20 броя. Към днешна дата са оцелели няколко, в това число и датиращият от 1869 г. събор „Св. Мария Магдалена“, разположен на източния бряг на р. Висла, който днес е се

Събор (катедрала) „Александър Невски“ на Саксонския площад във Варшава, 1912 г.

далище на архиепископа и най-важният храм на полската православна църква.

Внушителната катедрала „Св. Александър Невски“, построена в периода 1894 – 1912 г. на Саксонския площад, т.е. в тесния център на града, обаче вече не съществува. Тя изпълнявала ролята на централна църква на варшавския военен гарнизон. Нейната 70-метрова камбанария в продължение на няколко години е най-високата сграда във Варшава. Излишно е да обяснявам каква идея изразява този факт. Това е демонстрация на силата на руската власт, но и оскърбление за полските патриотични чувства. Един от параклисите е посветен на руснаците, участвали в потушаването на полския „бунт“ в периода 1863 – 1864 г. Княз Александър Невски от ХІІІ в., канонизиран от Православната църква през първата половина на ХІV в., често е патрон на религиозни обекти, издигнати по инициатива на имперската власт, особено извън руското етническо пространство. Той символизира триумфа на Русия над враговете ѝ, както и укрепването и разширяването на православието (Paszkiewicz, 1991: 117). След възвръщането на независимостта отначало се проектира превръщането на православната катедрала в католическа църква, но в крайна сметка след продължителни дискусии е взето решение този храм да бъде разрушен и това става в периода 1924 – 1926 г. (Paszkiewicz, 1991: 114 – 137).

Много ефектна е реконструкцията на т.нар. Дворец на Сташиц на ул. „Нови швят“ във Варшава. Тази централа на Дружеството на приятелите на науката е построена в класицистичен стил през 1820 – 1823 г. по проект на Антонио Корацци. След Ноемврийското въстание и ликвидирането на Дружеството тук се разполага средно училище, от 1868 г. – с преподаване на руски език. През 1892 – 1895 г. сградата претърпява основна реконструкция: „от фасадата е свален класицистичният детайл и е приложен нов, изработен от полихромна керамика, блокът е гарниран с нов купол с шлем във формата на лук и четири триъгълни покривчета на ъглите“ (Cynalewska-Kuczma 2004: 153).

Не е лесно да се направи оценка на опитите за русифициране на градското пространство на Кралство Полша. По времето, за което става въпрос,

Дворецът на Сташиц в началото на ХХ век след реконструкцията през 1892 – 1895 г.

у поляците, естествено, надделяват отрицателните становища, понякога много емоционални, съгласно които непрекъснатият строеж на нови църкви в национален руски стил е изключително опасна и вредна проява на политиката на деполонизиране. Тези сгради правят особено впечатление на чужденците и на поляците, жители на земите, останали под властта на Австрия и Германия, които посещават Кралство Полша и Варшава в края на ХІХ и началото на ХХ в. В изключителни случаи в тях виждат проявление на символичната експанзия на „Азия“ в символична „Европа“.

Не бива да забравяме политическия контекст на оживената строителна активност на руските имперски власти. Тя се усилва особено в периода, когато след Януарското въстание са затворени няколко римокатолически манастира, като са конфискувани техните сгради, а след това държавата посочва за какви цели да бъдат предназначени. Преследването включва и превръщането на гръко-католическите храмове в православни църкви, което станало правило в източната част на Кралство Полша след 1875 г. Полските поданици на Империята били принуждавани да финансират експанзията на Православната църква – огромните разходи по издигането на катедралата „Св. Александър Невски“ във Варшава, завишени вероятно поради незаконно присвояване на част от средствата, предназначени за строителството ѝ, карат властите да увеличат данъчната тежест, макар че в официалните пропагандни изявления се твърди, че това са доброволни вноски (Paszkiewicz, 1991: 118 – 119).

Заслужава обаче да бъде цитирано мнението на известния историк Стефан Кеневич – автор и на синтезирана научна разработка за историята на Варшава през ХІХ в., който отбелязва, че в столицата „правителствени сгради не строят особено много (...) Правителството спестява средства за представителни сгради и може би благодарение на това Варшава избягва множенето на постройки в псевдовизантийски стил...“ (Kieniewicz, 1976: 207). В действителност описаните тук инвестиции в архитектурата и политиката се отнасят единствено за религиозни обекти (дори в случая с Двореца на Сташиц претекст за реконструкцията е съществуването на православен параклис в тази сграда), а те не са толкова много. Съществуват значително повече католически църкви и еврейски синагоги. Презентацията на православието обаче се извършва в атмосфера на войнствена пропаганда и преследване на другите вероизповедания. Това струва много на една бедна страна, в която администрацията пренебрегва основните си задачи за социално подпомагане. Нежеланието към проявяваното в продължение на около 50 години „архитектурно русифициране“ и елиминирането на проявите му след 1918 г. не би трябвало да се смятат за отражение на становищата, които могат да бъдат определени като агресивнонационалистически.

Превод от полски: Мира Костова

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. В този град, столица на Великото Познанско кралство (от 30-те години на ХІХ в. наричано официално Познанска провинция), през първите години на ХХ век е построен нов квартал, пълен с монументални сгради, които напомнят различни исторически стилове. Те трябвало да символизират вкореняването на германската култура в тази част на стара Полша. Основен акцент в тази част на града става огромният императорски замък; неговият неоромански „архитектурен костюм“ в обединена Германия, управлявана от Вилхелм ІІ, напомня на германския народ средновековната Римска империя. Сравни: Skuratowicz 1991, с. 62 – 94; 208 – 229.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Baranowski, B., Fijałek J. (1980). (wyd.), Ł–dź. Dzieje miasta, t. lI: Do 1918 r., Warszawa-Ł–dź.

Bazylow, L. (1986). Historia nowożytnej kultury rosyjskiej. Warszawa.

Biertasz, A. (1998). Rosyjski styl narodowy w architekturze cerkiewnej okolic Petersburga (połowa XIX – polowa XX wieku), [w:] D. Konstantynow, R. Pasieczny, P. Paszkiewicz (wyd.), Nacjonalizm w sztuce i historii sztuki 1789-1950. Warszawa.

Cynalewska-Kuczma, P. (2004). Architektura cerkiewna Kr–lestwa Polskiego narzędziem integracji z Imperium Rosyjskim. Poznań.

Historia Polski w liczbach (1993): tom: Ludność.Terytorium, Warszawa.

Hobsbawm, E. (1984). Introduction. Inventing Traditions, w: E. Hobsbawm, T. Ranger (eds.) The Invention of Traditions. Cambridge.

Kieniewicz, S. (1976). Warszawa w latach 1795-1914. Warszawa.

Kizwalter, T. (1998). Nacjonalizm czyli o kłopotliwych pojęciach, [w:] D. Konstantynow, R. Pasieczny, P. Paszkiewicz (wyd.), Nacjonalizm w sztuce i historii sztuki 1789 – 1950. Warszawa.

Kizwalter, T. (1999). O nowoczesności narodu. Przypadek polski. Warszawa.

S. Kossakowski, Nar–d a sztuka, [w:] D. Konstantynow, R. Pasieczny, P.

Краткий очерк истории русской культуры. Ленинград 1967.

Paszkiewicz (wyd.), D. Konstantynow, R. Pasieczny, P. Paszkiewicz (wyd.), Nacjonalizm w sztuce i historii sztuki 1789 – 1950. Warszawa.

Miłobędzki, A. (1978). Zarys dziej–w architektury w Polsce. Warszawa.

Nikol‘skiy, V. (1923). Istoriya russkogo iskusstva. Berlin [Никольский, В. (1923). История русского искусства. Берлин].

Paszkiewicz, P. (1991). Pod berłem Romanow–w. Sztuka rosyjska w Warszawie 1815 – 1915. Warszawa.

Skuratowicz, J. (1991). Architektura Poznania 1890 – 1918. Poznań.

Ustav stroitelnyy, S.-Peterburg (1842) [Устав строительный. С.Петербург, 1842].

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.