История
Вход / Регистрация

2012/3, стр. 238 - 244

ВОЙНИШКИ ПЕСНИ ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Резюме:

Ключови думи:

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г., е събитие с важно и трайно присъствие в историята на българската нация и държава (Димитров, 2001: 5–50), чиято цел е освобождаването на останалите в границите на Османската империя българи. Това я превръща в жизненозначимо и патриотично дело, което обаче засяга интересите на други балкански държави. Във войната България участва с още три от тях – Сърбия, Гърция и Черна гора, обединени във военно-политически блок, наречен Балкански съюз (Марков, 1989: 17–35). Тя е успешна за съюзниците, като чрез нея България се надява да осъществи своя национален идеал – обединение на всички българи в една държава, но егоистичните интереси на съседите й, както и тези на Великите сили, осуетяват тази възможност.

В настоящата статия предмет на внимание са три песни от времето на Балканската война. Те са свързани с бойния път на 31-ви пехотен Силистренски полк, който по време на войната е в състава на Трета армия, командвана от генерал Радко Димитриев1). И трите песни са записани във войнишкия дневник на Петър Жечев Курдоманов, съхраняван в ДА – Силистра, ф.127, оп.1, а.е.2 (ч.п.14)2).

Петър Жечев Курдоманов е роден през 1880 г. в село Калипетрово, Силистренско. Произхожда от рода на известната добруджанска певица Бойка Николова Курдоманова. Завършва Педагогическото училище в Силистра през 1900 г. и учителства в родното си село, както и в град Силистра. Като начален учител непрекъснато усъвършенства познанията си по музика исвири на цигулка. На 32-годишна възраст е мобилизиран и участва в Балканската война като полкови артелчик. Преминава целия път на 31-ви полк от Силистра през Добрич – Преслав, с. Могила и турската граница, до Одринска Тракия, Бяло море и обратно. Става пряк свидетел на включването на полка в сраженията при с. Селиолу, Петра, Кара-агач – Бунар хисар, Чонгора, Чаталджа. Песните, които е записал в дневника си, отразяват реални събития и лица. Те са плод на словесното и песенно войнишко творчество по време на войната.

Първата песен, съхранена в дневника на Петър Жечев Курдоманов 3), носи заглавие „Песен на убития герой“. Тя е съчинена и пята от войници от град Добрич в състава на 31-ви полк по повод смъртта на техния храбър другар Иван Славов, паднал в бой при Кара-агач (16–17 октомври 1912 г.). Песента е с четири куплета и има следния текст:

Моята мила родина е далеч и тамо има божи свет.

Дойдох в Кара-агач да загина за братска мила свобода.

Сърце злочесто угасна.

Ще стане всичко пепел, прах.

И гробът с бурен ще обрасне, докато чуеш ти за мен.

Годеница няма да дохожда на моя гроб усамотен.

И майка няма да дохожда да рони сълзи зарадмен!

Не плачи, мила моя майко.

И ти, годеницо мила,

Годеника Иван Славов падна за братска мила свобода.

Текстът е написан в духа на българската народна песен. В нея се утвърждава правилността на главната цел на войната за българите и величието на саможертвата на героя. Акцентира се на понятията „родина“, „братска мила свобода“, които показват привързаността на героя към националната идея. Очертават се образите на майката, годеницата, смъртта и този на войника герой.

За съжаление Петър Жечев Курдоманов не е записал мелодията на песента. Вероятно тя е била много популярна. След задълбочени издирвания песен с подобен текст и от същия цикъл бе открита в сборника „Народни песни от Добруджа“ (Вълчева & Букурешлиев, 1988), пята от калипетренската певица Васила Вълчева.

Втората песен, „По пет на нож“4), Петър Жечев Курдоманов записва в дневника си в гр. Силиврия на 6 април 1913 г. Това е турска войнишка песен, изпята от един турчин теляк. Петър Курдоманов знае турски език и записва песента на турски с български букви. Съдържанието на текста говори за събития, които са се случили през месеците октомври-ноември1912 г., много преди превземането на Одринската крепост от българите (13 март 1913 г.). Следователно, до април 1913 г. тя е получила широко разпостранение както в турската армия, така и сред турското население в Тракия.

Главни действащи лица в тази песен са българските войници (гяури), които, водени от своя командир Радко (Руско) Димитриев, „помитат“ турците при Селиолу и Люлебургаз. Българският вик „на нож“ хвърля в паника турските войници, които изоставят своите позиции и муниции и се изтеглят на Чаталджанската позиция. Предварителните планове за военна победа на турските офицери и политици не се осъществяват. Съдбата на Турция е поставена на изпитание, а страх и смут обземат нейните войници. Освободените християни, българи и гърци, хвърлят фесовете и се радват на свободата си. Според сведенията на Петър Жечев Курдоманов тези стихове се пеели по мелодията на песента „Плевенската обсада“, която е от времето на Руско-турската война от 1877–1878 г. Текстът на песента е следният:

Какво ни сториха българите,

та загубихме своята гордост?

„По пет на нож“ ни омръзна5)

да слушаме и силите ни свършиха.

Ний се чудим какво стана.

Нивите са напоени с кръв.

Навсякъде кръжат лешояди.

Това стана и при Селиолу.

Кой от нас не би се унизил със спомена за Люлебургаз?6)

Топовете са изоставени, аман, Алиман, помогни ни!

Надеждата ни е в Едрине.7)

Сега там се молят

денем и нощем в джамиите.

Аллах, надяваме се само на теб!

Като лъв е Руско-Русков,8)

героите му минаха границата.

Казват, че този Радко9)

не се страхува от топовете ни.

Куршум не го лови.

Молим помощ от Аллах.

Готови сме да бягаме като зайци, защото нямаме покой от тези гяури.

Планирахме в Истанбул да имаме кафе с мляко в София;

ракия и коняк на Дунава, меки дюшеци в Русе.

Стана грешка със сметките ни, спряхабългарите при Чаталджа:

„Не идвайте насам – стойте там!“ им казваме.

Станахме за срам в света.

Събуди се Назим:10)

виж гяурът хвърля феса.

Виж пролятата кръв от Енвер.11)

Виж съдбата на турците!

Третата песен – „Излез, излез, мило либе, излез, посрещни ме“, е съставена и пята от силистренски войници при завръщането им в родния град след края на Балканската война12). От обясненията в дневника е видно, че Петър Жечев е взел дейно участие в написването й.

Основното чувство, което поражда тази песен, е чувството на ведрост, радост от победата, от достойно изпълнения дълг. На преден план се извеждат справедливите цели на Балканската война за българите. Те се борят „за човешки права“ и „братска свобода“. Бият се „юнашки“ и „грозно“, отмъщават на вековните поробители при Селиолу, Кара-агач и Чонгора и се връщат в Силистра като победители, като искат да споделят радостта от подвига със своите близки.

Тази песен е пята по мелодията на песента „За кого носиш, момне ле, таз черна коса“. Текстът е следният:

Излез, излез, мило либе.

Излез, посрещни ме.

И в красно чело, либе, веднъж целуни ме!

Аз идвам, мило либе , от бойното поле, дето ходих, мило либе, с турчин да се бия.

С турчин да се бия, либе, за човешки права, за човешки права, либе, за братска свобода.

В Селиолу, Кара-агач и Чонгора славни изкопахме ний на врага гроба вечен, хладни.

Навсякъде, мило либе, юнашки се бихме, и за наши мили братя грозно отмъстихме.

Излез, излез, мило либе, излез, прегърни ме и гърди юнашки, либе, с цвете украси ми.

Посочените три песни показват Балканската война от двете страни на позициите. Те са живо свидетелство за големия национален проблем, съществуващ на Балканите, и невъзможността той да бъде решен със силата на оръжието, въпреки че Леон Ламуш, френски историк и дипломат, съобщава, че българите пеели националния химн „Шуми Марица“ с променен припев, който звучал така: „Марш, марш, Цариград е наш!“.

БЕЛЕЖКИ

1. Трета армия в Балканската война е командвана от ген. Радко Димитриев. Тя печели славни победи срещу ІІІ Турски източен корпус, командван от Абдула паша в направлението Лозевград, Люлебургаз-Караагач-Бунархисар. Заедно с І Българска армия войските стигат на 30 километра от Цариград, пред Чаталджанската укрепена позиция. Виж. История на България. (1962). С., т. ІІ, с. 259.

2. Войнишки дневник на Петър Жечев Курдоманов за Балканската война. Силистра, 2001, с.176. Подготовка, съставителство и бележки Ст. Георгиева.

3. Пак там.

4. Войнишки дневник на Петър Жечев Курдоманов. ДА–Силистра, ч.п. 14.

5. Българските офицери командват: „Наред! На нож!“ с предварителното уточнение, че срещу всеки български войник – щик/нож, стоят пет турски бойци и следва да се действа „със всички сили“. Затова турците, щом чуели заповедта „Напред! На нож!“, я тълкували в буквалния смисъл: („по пет на нож“), обръщали гръб и побягвали.

6. По направлението Люлебургаз - Караагач - Бунархисар е главният удар на турската армия. Затова боевете са особено ожесточени и кръвопролитни. Разбитите турски войски изоставят бойната техника и складовете с храна и боеприпаси.

7. Едрене, град Одрин, е обсаден от ІІ Българска армия на 26 октомври 1912 г., а е превзет от нея на 13 март 1913 г.

8. Полковник Руси Радков, командир на 44 пехотен Тунджански полк, влизащ в състава на 4 пехотна Преславска дивизия, проявил се в превземането на Лозенград и на други места по фронта.

9. За ген. Р. Димитриев е разпостранен слух сред турските войски, че е неуязвим от куршум, т.е. „куршум не го лови“.

10. Назим паша – държавен и политически деец, министър на войната по време на Първата балканска война, лично командвал операцията на турските армии при Люлебургаз-Караагач-Бунархисар. Убит на заседание на правителството от група националисти и фанатици, начело с Енвер паша, на 10 януари 1913 г.

11. Енвер паша - държавен и политически деец, зет на султана, един от ръководителите на преврата от 10 януари 1913 г., при който правителството на Кямил паша е свалено и на негово място като велик везир и министър на войната е назначен Махмуд Шевкет паша.

12. Примирието (второ по ред) между воюващите страни е установено през пероида 1/28 април 1913 г., а на 17 май с.г. е подписан Лондонският мир за приключване на Първата балканска война. Поради искането на Румъния за „компенсации“ предстои предаването на град Силистра и село Калипетрово на съседите на север. Заради това на всички войници от Силистра е даден едномесечен домашен отпуск и те не участват във военната кампания на Втората балканска война.

ЛИТЕРАТУРА

Вълчева, В. & Букурешлиев, М. (съст.). (1988). Народни песни от Добруджа.

Димитров, Б. (2001). Войните за национално обединение 1912–1913, 1915–1918.

Марков, Г. (1989). България в Балканския съюз, срещу Османската империя 1912–1913.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.