История
Вход / Регистрация

2016/3, стр. 288 - 294

ИНДУСТРИЯТА И МУЗЕЙНОТО ПРОСТРАНСТВО (ПОГЛЕД КЪМ СЪВРЕМЕННИЯ МУЗЕЙ)

Мира Маркова
E-mail: mira_markova@hotmail.com
Faculty of History
University of Sofia
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията поставя в центъра на изложението Интерактивния музей на индустрията в Габрово като пример за иновациите в съвременното музейно пространство. Историческата перспектива в развитието на един град е представена през призмата на индустрията, като от частния случай се търсят по-широки обобщения за развитието на българското общество през различни периоди на двадесетото столетие. Представен е един нов начин за формиране на историчност у младите хора, което напълно отговаря на тенденциите в развитието на съвременния музей – не само представящ културни артефакти, но и установяващ културни тенденции.

Ключови думи: museum, industry, culture, identity, contemporary museology

Музеят по презумпция се свързва с представата ни за древност, за съхраняване и опазване на артефакти от миналото. Опит за разчупване на тези стереотипи е направен с проекта „Интерактивен музей на индустрията“ в Габрово. Съвременността постави на изпитание традиционната роля на музея. Неговата репрезентативна функция се оказа недостатъчна. Музеят има нужда да работи като културен институт, като обучителен център, който не само пази културата, но и установява културни тенденции, нови течения и дори нови (културни) политики.

В Интерактивния музей на индустрията с помощта на новите технологии музейното пространство придобива нова визия. Икономическият апогей на Габрово в историческа перспектива се разкрива пред очите на посетителя, който сам може да контролира и моделира разходката си из Музея. Експозицията, инсталациите и информационните табла въвеждат в развитието на габровската индустрия от средата на XIX век до съвременната епоха с помощта на интерактивните методи и технологии. Практически, количеството на реалните експонати е минимално, но експозицията постоянно провокира любопитството. Младите посетители остават удовлетворени от Музея, защото самите те до такава степен са свикнали с новите технологии, че липсата им сякаш „изпразва“ всяко пространство или събитие от съдържание.

Интерактивният музей на индустрията е разположен в къща с класическа градска архитектура от края на XIX век, притежание на видния габровски търговец на платове и прежди Цанко Добрев. Блясъкът на Габрово, като един от индустриалните центрове на България от края на XIX – началото на XX в., е намерил отражение в архитектурата на сградата, която е богата, но стилна и днес успешно е адаптирана към новата си функция на музей. Разполагането на такъв музей в сграда с класическа архитектура е удачен избор. Така се създава чувство за историчност, за приемственост. Стабилността на старата архитектура е преплетена със съвременните технологични търсения (най-вече на младите хора).

Основен мотив в експозицията е икономиката на Габрово, доколкото именно този компонент е оста, около която се движи изследваният град, като единен организъм. Кризите в икономическото развитие през последните десетилетия се отразяват и върху цялостното развитие на Габрово. Промените в ориентацията на града, в градското пространство и структура са пряко следствие от развитието или неразвитието на икономиката. За Габрово е в пълна сила твърдението, че пазарът и капиталът са основни критерии за значимостта на даден град. Тези специфики са намерили отражение и в музейната експозиция. Последната не просто разчупва утвърдени представи за визията на музейното пространство, тя превръща изследвания музей в образователна институция.

Тематично музеят е разделен на три части: „Индустриализация“ (от края на XIX в. до 1944 г.), „ Социализъм“ и „Настояще“. Предвид специфичната тематика на Музея е потърсено съчетание между документални експонати, визуални, звукови и светлинни ефекти, за да се държи постоянно „нащрек“ вниманието на посетителя. Разходката във всяка епоха започва чрез въвеждащ разказ от виртуален екскурзовод. Избраният подход предизвиква смесени чувства, но безспорно е новаторство при строеж на една музейна експозиция. Опцията за избор на език заслужава поздравления, доколкото гарантира самостоятелност и за всеки чуждестранен турист.

Първият етаж запознава с епохата от края на XIX в. до 1944 г. Епоха, която за Габрово може да се синтезира с една единствена дума – индустриализация. Предприемчивостта на габровци, умението да се извлече максималното от ограничената екологична ниша, новаторството, стремежът към модернизация са показани чрез фотографска стена. Светлинен индикатор посочва на посетителя в коя година се намира в момента на своята виртуална разходка. Фотографията, като извор за историческото развитие на Габрово, е умело използвана1) . Добре проличават промените в градската среда, в манталитета, в бита. Скъсването с османското наследство и търсенето на европейски път на развитие също могат да бъдат открити чрез анализ на фотографския материал. Чрез инвентар и фотографии са показани ключовите за Габрово занаяти и производства – на кожи, прежди, платове2) . Акцент в експозицията е инсталацията „Енергетика“, отразяваща историческия факт, че през 1882 г. в Габрово светва една от първите електрически крушки в модернизираща се България.

Специално място е отделено на габровските индустриалци и предприемачи. Иван Хаджиберов, Иван Калпазанов, Андрей Момерин, Пенчо Семов са само част от образите, които „оживяват“ чрез своите предприятия. Образът на индустриалеца ни навежда на мисълта за меценатството и родолюбието, за любопитството и риска, за находчивостта и стремежа към техническа модернизация. Българските индустриалци от епохата нямат колебания относно пътя, по който трябва да върви млада България. Модернизацията и европеизацията са разглеждани като синоними. Българската идентичност обаче не подлежи на съмнение. Европейското не застрашава българското. Напротив, то разчупва локалната култура. Обогатява я, придавайки є друг блясък. Може би заслужава да се спомене името на Иван Калпазанов и откритата от него през 1882 г. „Първа княжеска придворна фабрика за шаяци, сукна и гайтани“3) , оборудвана с водна турбина система „Жирард“4) и два механични стана, закупени от Германия. Отделените средства за тези машини възлизат на 100 000 златни лева5) . Фабриката има огромно влияние за развитието на бранша в цялата държава. В навечерието на Балканските войни тази фабрика е солидно индустриално предприятие, напълно съизмеримо с европейските стандарти6) . Навсякъде обаче се подчертава, че това е българско производство, и мотивът е да се постави на нови начала родната индустрия.

През 1893 г. братя Христо, Тотю и Йонко Калпазанови откриват кожарска фабрика и поставят модерните основи на този отрасъл у нас. До войните това е единственото родно предприятие за производството на обувки7) . В музея е експониран барабан за дъбене на кожи. Посетителят вижда извървения дълъг път „от цървула до обувката“, за да се извърши една от революционните промени в манталитета на традиционния българин. Чрез централното място на този експонат се акцентира върху категоричността на избрания път от нашите предци, за които модернизирането на България е кауза, дълг и начин на живот.

Не е подминат и големият габровски предприемач Иван Хаджиберов. Неговата дейност и инициативи са толкова многообразни, че не могат да бъдат поместени само в няколко фотографии. Тръгвайки от воденица караджейка, минавайки през тъкачница за фини вълнени платове, Иван Хаджиберов изгражда единствен по рода си фабричен комплекс, включващ производствени помещения, общежития за работниците, къща за гости с парно отопление и течаща вода, овощни градини и помещения за развлечения. През 1906 г. по-строява дори ВЕЦ за производствени нужди.

Пионерите на габровската индустрия са сякаш позабравени от съвременниците ни и в тази връзка Интерактивният музей на индустрията е съвсем навременен. Чрез спомена се търсят основания и за сегашния път на развитие. Колективният спомен е базисен за изграждането на стабилна идентичност. Поддържането на тази зависимост е една от функциите на музеите въобще, когато говорим за тяхното място в националната културна матрица.

Експозицията „Социализъм“ заема втория етаж на Интерактивния музей и е изцяло издържана в стилистиката на епохата. Генералната промяна в принципа, по който се развива българската икономика от периода, е мотивирана от преминаването към планово стопанство и отстъпление от законите на пазарната икономика. След 9. IX. 1944 г. е извършена национализация на частните предприятия, ликвидирани са и частните инициативи. Старите габровски фабрики се превръщат в производствени обединения, но Габрово изживява бурен икономически разцвет. Градът става индустриален социалистически център с развита инфраструктура, обслужваща именно тези функции на града.

Голям дисплей в дъното на изложбената зала показва кадри от епохата, като едновременно с това се прави съпоставка с Париж, Русе, Варна и София до 1989 г. Освен традиционната текстилна промишленост в Габрово през периода на социализма се развиват енергетиката, машиностроенето, химическата индустрия. Интригуващи инсталации представят дейността на завода за металорежещи машини „Болшевик“, на текстилния комбинат „Васил Коларов“, на завода за производство на тръби и пластмасови изделия „Капитан Дядо Никола“. Витрини с разнообразни експонати запознават посетителя с продукцията на тези предприятия, която е издържана в духа на стилистиката на епохата. Любопитни са топовете платове, отличаващи се със строги десени. Идеята за унифицираното общество намира отражение и във външния вид на хората. Модата също е подчинена на идеологията8) . Специално място в експозицията заема и частта, посветена на военната индустрия. Сред експонатите могат да се видят противотанкови и противопехотни мини, взриватели, часовникови механизми. В този контекст атрактивна е инсталацията „Дупка в стената“. Това е съоръжение, което симулира избухването на бомба и срутването на част от стена. Алюзиите към настъпилите промени след „сриването“ на старото общество сякаш естествено спохождат дори и младите посетители. „Дупката в стената“ е своеобразен бунт срещу догмата на всяка идеология, основаваща се на унификация, тоталитаризъм и потискане на свободната човешка воля. След „взрива“ през „отвора в стената“ се разкрива великолепен пейзаж от габровска църква след реставрация и практически споменатата инсталация е препратка към третия раздел на музея – „Настояще“.

Този раздел е разположен сред подчертано футуристичен интериор. Концепцията на музейната експозиция тук оставя разказа отворен. Всяко нововъведение занапред ще прибавя страници към съвременния облик на Габрово. Отново в центъра на вниманието е поставена видеостена, чрез която посетителят реализира виртуална разходка в съвременния град Габрово. В долната част на видеостената е разположена „линия на времето“, като мигащ индикатор сочи края на XX век и приканва за разходка „напред в бъдещето“. Картини от Габрово се представят паралелно с изображения на мегаполисите Ню Йорк, Лондон, Париж и българската столица София. Така индустриалното развитие се поставя в контекста на градската култура. Естествената ниша на индустрията е именно градската среда, със своята специфика, проблеми и развитие. От гледна точка на антропологичното изследване на града, тази връзка е част от градското развитие не само като поселищна структура, социална среда и история, но и като културно-исторически феномен, формиращ определени мисловни нагласи, поведение и начин на живот. До голяма степен типът индустрия и типът град са взаимозависими. Колкото по-развита е индустрията в един град, толкова този град стои по-високо в скалата на поселищните структури. Оттам неформалният авторитет на неговите жители не подлежи на съмнение. Формира се специфична градска локалност9) , която, от една страна, следва общите тенденции в общественото развитие, но от друга – изгражда свои разпознаваеми маркери, знакови за конкретния градски организъм. Такива маркери са например устойчивите професионални общности – на работници, индустриалци, инженери. Те стават носители на онази локална градска култура, която се развива върху „канавата“ на индустрията. Тези общности обаче запазват индивидуалните характеристики на своите членове. Музеят, обект на настоящото изследване, е и своеобразен разказ за контакта между индивидуалния път на човека и обективната реалност, пречупен през конкретната призма на габровската индустрия. Посоченият конкретен пример е показателен и за това как информационните технологии се явяват създатели на нова глобална тенденция в градското развитие. Променените връзки вътре в града формират нова подредба на градското пространство, от което следват нови връзки и отношения. В този контекст музеят трябва да защитава своята роля, да се доказва като икономически дейна институция, да е в съзвучие с т. нар. „агломерационна икономика“10) .

В края на експозицията е оформена модерна зала за 3D прожекции, в която се предлагат триизмерни филми за Габрово и неговата околност. Посетителят получава възможност да се запознае с емблематични обекти от Габрово. От птичи поглед „оживяват“ Архитектурно-етнографският комплекс „Етър“, Архитектурно-историческият комплекс село Боженци, Соколският манастир, Дечковата къща и др. Това е и своеобразна реклама за тези културни обекти, а изследваният музей се превръща и в образователен център.

Интерактивният музей на индустрията е съвременен комплекс, изграден в духа на най-новите тенденции в музеологията и музейното съграждане. Новите технологии дават възможност на посетителя да съпреживее епохата, да стане част от музейното пространство и дори да „пренареди“ експозицията според личните си пристрастия и интереси. Този музей, разбира се, търпи нееднозначни оценки. Важното е, че сфера като индустрията е „вкарана“ в музея, поднесена е атрактивно, а младите хора са основната група от посетителите. Статичността на някои съвременни музеи не отговаря на променящата се роля на музея в наши дни. Изследователите в областта на музеологията дори говорят за нов тип социомузейна култура11) , в резултат на която музеят се превръща в социокомуникативен център за споделяне на знания. В динамиката на променената етнокултурна ситуация, особено в Европа, музеят трябва да участва в изграждането на новите идентификационни модели12) . Културата има различни измерения. Музеят е институцията, която не само онагледява, но и формира културата13) . Дебатът за мястото на музея в съвременността все още не е намерил достатъчното си развитие в българските условия14) .

Интерактивният музей на индустрията би могъл да заеме особено място в културното ни пространство, защото показва трансформациите на българското общество от аграрна икономика и аграрни стереотипи към стандартите на модерността. Сложността и многопластовостта на модернизационния процес в България са представени през призмата на габровската индустрия. Обобщенията, които се налагат, надхвърлят обаче локалната рамка. Изграждането на модерна икономика е предпоставка за пълноценното функциониране на всеки град, а и на държавата като цяло. Онагледяването на този процес само би по-могнало за формирането на по-устойчиви положителни стереотипи относно способностите на българина, неговата находчивост и организаторски умения. Също така би стабилизирало поразклатената българска идентичност, която в новите европейски реалности отново е поставена на изпитание.

БЕЛЕЖКИ

1. Маркова, М., Хр. Беров. Фотографията като извор за икономическата модернизация на София до 40-те години на XX век. – В: Първев, Ив. (ред.) Сб. в памет на проф. Милчо Лалков (под печат). Banks, M. (2001). Visual Methods in Social Research. Sage, London.

2. Виж Книга на габровската индустрия. Под ред. На Ю. Н. Несторов. 1934. Сто години габровски памукотекстил (1912 – 2012). Гечева, К., И. Постомпиров (съст.). Габрово, 2012.

3. Това име е получено през 1884 г. след посещението на княз Александър Батенберг.

4. Държавен архив – Габрово, ф. 28 К, оп. 1, а. е. 75, л. 3 (гръб).

5. ДА– Габрово, ф. 28 К, оп. 1, а. е. 75, л. 3.

6. Беров, Хр. Габровските фабрики – „биографии“ и снимки. – Anamnesis, 2006, 2, с. 128. http://www.anamnesis.info/broi2/Berov.htm

7. Беров, Хр. Балканската държава и балканският индустриалец: социално- икономически профили на модернизацията и индустриализацията по примера на Сърбия и България (1878 – 1912). Докторска дисертация. 2015, с.161.

8. За влиянието на политическите и социалните доктрини върху декорацията на текстила. Вж.: Лексикон нонклассики художествено-эстетическая культура XX века. – В: Бычкова, В. В. ( ред.) Российская политическая энциклопедия. М., 2003, с. 21.

9. За характеристиките на локалните градски култури Вж.: Маркова, М. Локалните градски култури. Русе, 2011; Zrnic, Valentina Gulin. Kvartovska spika. Znacenija grada I urbani lokalizmi u Novom Zagrebu. Zagreb, 2009.

10. За този проблем виж повече у Sassen, Saskia (2001). The Impact of the new Technologies and Globalization on Cities. In: Cities in Transition. Arie Graafl and and Deborah Hauptmann (eds.).

11. Сачев, Евг. (2008). Модел на маркетингова стратегия на музея. – В: Известия на Старозагорския исторически музей. Т. 3. Стара Загора, с. 48.

12. Папучиев, Н. (2015). Музеят и създаването на модерната публика. – В: Ethnologia Academica, 8, Етноложки проучвания в началото на XXI век. София , 114 – 129.

13. Пак там, с. 129.

14. Дечева, М. Между политическите залози и (ре) конструираните територии. – Год. на департамент „Антропология“, НБУ, 2012. http://ebox.nbu.bg/ ant14/view_lesson.php?id=6

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.