История
Вход / Регистрация

2020/6, стр. 641 - 645

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ВСЕКИДНЕВНИЯТ ЖИВОТ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ“

Елена Костова
WoSID: Web of Science Researcher ID :AAS-5640-2020
E-mail: elena_kostovabg@yahoo.com
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 23 и 24 октомври 2020 г. в София се проведе международна научна конференция под надслов „Всекидневният живот в средновековна България“. Събитието бе организирано по инициатива на секция „Средновековна история“ към Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Форумът предизвика голям интерес сред широк кръг от специалисти от България и чужбина. В резултат на това бяха заявени над четиридесет доклада, разкриващи различни аспекти от ежедневния живот в средновековна България и на Балканите.

Първостепенна тема, застъпена от някои докладчици, бе за развитието на медицината и справянето с различни болести и епидемии, заплашвали живота на средновековния човек. Проф. д.и.н. Петър Ангелов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесе доклад на тема „Страхът от болести и епидемии в средновековна България“. Отново с медицинска насоченост бе и представянето на проф. д.ф.н. Анисава Милтенова от Института за литература към Българската академия на науките, която засегна въпроса за „Медицинските знания в ежедневието на средновековния българин“. Доц. д-р Димитър В. Димитров от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ добави свой принос към разглежданата проблематика, засягайки „Билколечението в средновековна България“.

Засилен интерес сред аудиторията предизвикаха и докладите, отнасящи се до значението на образованието и ролята на книжнината в ежедневния бит през Средновековието. Материал с подобна проблематика изложи доц. д-р Нина Гагова от Института за литература към Българската академия на науките със заглавие „Фигурата на светския книжовник в първата половина на южнославянския ХV в.: поглед през историографската компетентност на Константин Костенечки“. Внимание заслужава и представянето на гл. ас. д-р Деница Петрова от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките, която разгледа темата „Книгата в ежедневния живот на средновековния българин“. Проф. д-р Цветана Чолова от Нов български университет насочи вниманието на аудиторията към темата „Слово за буквите на Константин Костенечки за образованието в средновековна България и на Балканите“. Докладът на доц. д-р Мая Петрова от Института за литература към Българската академия на науките бе посветен на темата „За имената на св. 40 мъченици и тяхната предпазна сила“.

Колегите от Сърбия д-р Радован Пилипович от Архива при Сръбската православна църква и доц. д-р Драголюб Марянович от Университета в Белград представиха съвместен доклад със заглавие „Apocryphal “Sibylline Oracle” among the Bulgarians and Serbs: a contribution to the understanding of political eschatology in the Late Middle Ages“. Гл. ас. д-р Кирил Ненов от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките, който бе и главен организатор на конференцията, представи изследването си „Лексикални данни за езичеството в българския книжовен език (X – XV в.)“. На форума направи впечатление и проучването на доц. д-р Елена Узунова от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която изнесе доклад на тема „Още един път за Обретеновия сборник от Националната библиотека“.

Всекидневният живот на българите, отразен на страниците на ценните документи на Охридската архиепископия, намери място в докладите на двама колеги от Българската академия на науките. Проф. д.и.н. Илия Г. Илиев от Института за исторически изследвания представи изследване със заглавие „Всекидневният живот на българите в документите на Охридската архиепископия от началото на ХІІІ в.“. Внимание заслужава и проучването на гл. ас. д-р Люба Илиева от Кирило-Методиевския научен център, озаглавено „За тънкото тамошно вино и чашата на простащината. Ежедневието на българското паство в Охридската архиепископия (ХІ – ХІІІ в.)“.

Гл. ас. д-р Владимир Ангелов от Института за исторически изследвания към БАН на науките изнесе пред аудиторията интересен доклад, посветен на „Робите в ежедневието на средновековна България“. Това представяне бе последвано от няколко любопитни доклада, отразяващи различни аспекти от живота на средновековния човек. Интерес предизвика темата „Брада ли е мустакът, коса ли е брадата?“ на доц. д-р Анета Димитрова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През първия ден на конференцията внимание заслужават още три доклада, визиращи в една или друга степен отношението към храната. В тази поредица от изследвания свое място заема проучването „Рибата – улов, консумация и търговия в Българското средновековие“ на гл. ас. д-р Йоанна Бенчева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интерес предизвика и докладът на д-р Григори Симеонов от Виенския университет „Подвижното скотовъдство в Македония през X – XIII век. Форми и стопанско значение“. Третият доклад, имащ отношение към посочената проблематика, бе този на докт. Теодора Георгиева от Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките, разискващ въпроса „Развитие на пчеларството по българските земи през XIII – XIV в.“.

Друга тема, която намери място на конференцията, бе за живота на духовенството през Средните векове. С доклад по темата се представи доц. д-р Бистра Николова от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките, носещ заглавие „Ежедневието на старобългарския духовник. Известно и неизвестно“.

Вторият ден на конференцията започна с доклада на сръбския изследовател проф. д-р Влада Станкович от Белградския университет. Той представи пред аудиторията своето проучване „Glimpses of everyday life, family and property issues in late medieval Balkans from Byzantine documents and legal texts“ и изясни някои въпроси, засягащи бъдещото българо-сръбско научно сътрудничество. Следващите пет доклада от този панел на конференцията в една или друга степен засягаха брачната политика, семейните взаимоотношения, ролята на жената през Средните векове и пр. Доц. д-р Татяна Илиева от Кирило-Методиевския научен център към БАН представи „Отношенията между половете в средновековното българско общество през призмата на езика (по данни на средновековната славянска книжнина от периода X – XIV в.)“. В пряка връзка с тази тема бе и следващият доклад със заглавие „Сватбени обичаи в средновековна България“ на доц. д-р Сашка Георгиева от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Проф. д-р Ивайла Попова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обърна внимание върху темата за „Жените и ежедневието на Балканите според западни пътешественици (XV – XIX в.)“. Животът на едно кралско семейство от Балканите бе обрисуван от доц. д-р Елена Костова от Института за исторически изследвания към БАН с доклад, носещ заглавието „За съдбата на едно кралско семейно имущество от ХІІІ в. и неговите притежатели“. Внимание заслужава и проучването на докт. Елена Делвинска от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към БАН , посветен на темата „Агиографски извори за семейния живот във Византия (IX – XI в.)“.

Следващият широко застъпен кръг от въпроси на конференцията бе за „войната“. Битките, обсадите, сраженията и въстанията са неизменна част от живота на средновековния човек, а този факт бе отразен от докладчиците. Доц. д-р Стиляна Баталова от Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките представи интересен извор, хвърлящ светлина върху битката при Одрин от 1205 г. Нейният доклад бе със заглавие „За един разказ за Адрианополската битка (14 април 1205 г.) и неговата традиция“. На темата за войната бе посветено и участието на доц. д-р Пенка Данова от Института за исторически изследвания към БАН . Тя представи нови исторически сведения, засягащи разпространението на огнестрелно оръжие в края на ХІV в., а докладът є бе със заглавие „Използвано ли е огнестрелно оръжие при обсадата на Никопол (10 – 25 септември 1396 г.)?“. Интерес предизвика и проучването на гл. ас. д-р Анастасия С. Симова (Добичина) от Института за славянознание при Руската академия на науките, която представи „Следи от какви вярвания и обичаи намираме в „История“ на Никита Хониат и неговия разказ за въстанието на Петър и Асен против византийската власт?“. Още два доклада засегнаха живота на средновековния човек, участващ във военните сблъсъци през разглежданата епоха. Гл. ас. д-р Владислав Иванов от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към БАН представи своя поглед „Към проблема за появата на огнестрелното оръжие по българските земи“. В допълнение към казаното бе и изложението на д-р Александър Стоянов от Нов български университет, разискващ темата за „Наемниците в средновековна България“.

В конференцията не липсваха и докладите на колегите археолози, които дадоха своя принос в разгръщането на темата за ежедневния живот в средновековна България. Внимание заслужава проучването на доц. д-р Камен Станев от Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките, който представи пред аудиторията последните археологически проучвания, направени в Пловдив през тази година. Той засегна темата за „Покривите на Филипопол в края на XII – началото на XIII в. Керемиди и глинени улуци“. Бе изнесен и още един интересен доклад – „Стопанският облик на селата в Тракия през XI – XIV в.“. Автор на това проучване бе ас. Методи Златков от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. Пред широката аудитория от колеги и гости бе представен и докладът на гл. ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей. Нейното изследване бе посветено на „Обкованите с метал колани – мода и/или инсигния в Първото българско царство“. Животът по нашите земи бе обрисуван и чрез интересните хипотези на д-р Калин Йорданов от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българската академия на науките, който представи „Франкски герб от фамилна гробница в манастира „Св. Богородица Пантанаса“ в Мелник“. В проблематиката, описваща ежедневния живот на средновековния човек, неизменно присъства и темата за костюма. Д-р Силвия Аризанова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи интересни факти по този въпрос. Нейният доклад бе озаглавен „Сведения за облеклото на българите в дубровнишки документи от ХІІІ – ХІV век“.

Двудневната конференция протече при засилен интерес от страна на колеги и гости. Във форума, който се проведе в сградата на Института за исторически изследвания и онлайн, взеха активно участие редица специалисти, работещи в сферата на историята, литературата, археологията, изкуствознанието. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в поредицата Bulgaria Mediaevalis, т.11 за 2020 г. На страниците на предстоящото издание участниците във форума ще дадат своя принос към изясняването на богатата и недостатъчно добре разработена тема за ежедневния живот в България през Средните векове.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.