https://doi.org/10.53656/his2023-1-6-sci

2023/1, стр. 86 - 92

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ (23 – 24.09.2022 Г.) И ТОМ VII НА „ИЗВЕСТИЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА СТОПАНСКО-ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, ПОСВЕТЕНИ НА ТЕМАТА „ДИЛЕМИ НА РАЗВИТИЕТО“

Резюме:

Ключови думи:

На 23 и 24 септември 2022 г. в Карлово се проведе годишната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания на тема „Дилеми на развитието“ (Roussev 2022). Тя бе посветена на 150-годишнината от смъртта на големия български търговец и дарител от XIX в. Христо Георгиев, родом от Карлово. Съорганизатори на форума бяха Историческият факултет при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и фондация „Евлогий и Христо Георгиеви“ – Карлово. В конференцията взеха участие университетски преподаватели от страната и чужбина, доктори и докторанти и музейни специалисти. След поднасяне на приветствия от страна на домакините пленарен доклад изнесе проф. Шевкет Памук (London School of Economics and Political Science / Босфорски университет – Истанбул) на тема: The Rise of States and State Capacity in Europe and the Developing Countries since 1500.

След преработване и допълнение на докладите с оглед проведените по време на конференцията дискусии и научното им двойно анонимно рецензиране част от тях са поместени в том VII на „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“ (Варна, 2022 г.) с главен научен редактор чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев. Това периодично научно издание е реферирано според международните стандарти в няколко авторитетни бази данни (SCOPUS, ERIH Plus, RePEc, CEEOL, Google Scholar), то е включено и в „Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране“ на НАЦИД. В неговия редакторски колектив са привлечени авторитетни учени от страната и чужбина.

В тома изследванията са поместени в две тематични направления. В първата част – „Регионални и национални аспекти“, са публикувани шестнайсет статии, две от които са на английски език. Доц. д-р Калин Стоев (Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“) представя проучване на примери за влиянието на някои фамилии от „западен“ произход според епиграфската документация в земите на двете мизийски провинции Горна и Долна Мизия. В него той установява, че семействата, участващи в прекупуването на събирането на митнически такси (порториум), имат сериозни клиентски и роднински връзки с богати семейства от Италия, Испания и дунавските провинции на империята. В статията “Long-term Consumer Price Dynamics in Bulgaria, 1750 – 2020” доц. д.с.н. Мартин Иванов, доц. д-р Калоян Ганев и доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева изследват дългосрочното развитие на потребителските цени в България за периода 1750 – 2020 г. Авторите анализират както номинални времеви редове на ниво цени, така и реални цени на избрани основни продукти (хляб, месо, захар, тютюн, алкохол и строителни стоки, използвани от домакинствата). Д-р Мустафа Гюрипек (Истанбулски университет) представя изследването “Financial Partnerships in the 19-th Century – Relationship between Bulgarian Merchants and Galata Sarrafs”. В него той разглежда българските финанси през XIX в. успоредно с развитието на търговията. Фокусът е насочен към мрежата от финансови връзки, установени от влиятелни български търговци със сарафите на Истанбул (Галата). Проф. д-р Петко Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) публикува статията „Възгледи за стопанското развитие на българите през XIX в. в програмните документи на радикалното направление в националноосвободителното движение“. Темата е продължение на предишни публикации, представени от същия автор на страниците на „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“ (Petkov 2018, Petkov 2020, Petkov 2021). В изследването си „Външнотърговски дилеми на българския пазар през 50-те – 70-те години на XIX век“, като продължение на своите изследвания по темата „Съществува ли български национален пазар пред Освобождението от 1878 г.“ (Roussev 2020) и въз основа на неизползвани до момента архивни източници, чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев (Икономически университет – Варна) очертава основните външнотърговски връзки на българския пазар в периода на неговото изграждане. Един от основните изводи, до които достига авторът, е, че външнотърговските дилеми пред българския пазар през третата четвърт на XIX век в алтернативата между Изтока и Запада са категорично разрешени в полза на Западна и Централна Европа. Гл. ас. д-р Ивайло Найденов (ИИИ при БАН) публикува статията „Къде и защо не се появява предприемаческото съсловие през възрожденската епоха“. В нея той осветлява райони и селища, в които през XVIII и XIX век не е имало бурно икономическо и социално развитие. Авторът разкрива факторите, които са попречили да не се зароди предприемаческо съсловие в региони като Черноморието, западните и югоизточните български земи (с някои изключения). В статията си „Икономически прочит на османската конституция от 1876 г.“ доц. д-р. Християн Атанасов (Университет по библиотекознание и информационни технологии – София) представя двата основни реформаторски текста от периода на Танзимата: Хат-и шерифа от 1839 г., Хат-и Хумаюна от 1856 г., и акцентира върху анализа на Първата османска конституция от 1876 г. Доц. д-р Александър Вълков, гл. са. д-р Красимира Вълчева, гл. ас. д-р Ралица Велева (УНСС) представят статията „Развитие на института на концесиите в България (1883 – 2018)“, в която очертават периодизацията на института на концесиите в България. Неговото развитие се проследява чрез анализ на нормативните документи, което дава основание да бъдат очертани няколко етапа: генезис – подем – ликвидиране – възстановяване. В изследването си „Кооперацията – партийната надежда за успешна стопанска модернизация в България (края на XIX – началото на XX век)“ проф. д.и.н. Милко Палангурски (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) разкрива развитието на кооперативната идея в програмите на политическите партии в страната. В заключение авторът посочва, че партиите стигат до доминиращата политика в кооперативната система по две линии. Йорданка Кривошиева (уредник в Регионалния исторически музей – Пловдив) публикува статията „Българското законодателство в земеделието в края на XIX век: предимства и недостатъци“. В нея тя разкрива мястото и ролята на законодателството от края на ХІХ век за реформиране на земеделието. Д-р Ангел Златков публикува статията „Княжеското търговско агентство в Дедеагач – експеримент в българската външна и икономическа политика (1897 – 1901)“. В нея на базата на официалната кореспонденция на въпросната търговска агенция с българското Министерство на външните работи и вероизповеданията, местните власти и частни фирми се проследява дейността на търговския агент Константин Хаджидимитров. Доц. д-р Евгени Костов (УНСС) публикува статия на тема „Вторият държавен съд (1910 – 1914) и концесията за рафиниране на петрол и построяване на резервоари в България“. В нея той разглежда инициативата на министъра на търговията и земеделието д-р Никола Генадиев (1904 – 1908) за концесиониране на нефтопреработването в България и посочва причините, поради които тя не се осъществява.

В статията си „Смесените търговски камари в България. Създаване и стопански инициативи (1920 – 1940)“ доц. д-р Лиляна Велева (Университет за национално и световно стопанство – София) разкрива характерни моменти за някои от смесените търговски камари, създадени и действащи в България през междувоенния период. Изяснява се тяхната практическа дейност, която подпомага развитието на двустранните стопански отношения между България и други държави в Европа. Доц. д-р Марко Димитров (Университет за национално и световно стопанство – София) публикува изследване на тема „Външната търговия на България през 30-те години XX век (насоки, инструменти, резултати)“. В продължение на досегашните си задълбочени изследвания за периода (Dimitrov 2021) авторът очертава общите международни условия, при които се развиват външнотърговските отношения в света по това време и се отбелязва мястото на България в тези отношения.

В изследването на проф. д.и.н. Пенчо Пенчев (УНСС – София) „Homo Oeconomicus в социалистическа България“ се търси отговор на изследователския въпрос дали икономическото поведение на хората в условията на социалистическата фаза оправдава ползването на теоретичната конструкция homo oeconomicus. Авторът констатира, че някои дейности на ръководството или на отделните лица в социалистическите предприятия са напълно разбираеми и рационални, а други, ако бъдат извадени от контекста, изглеждат ирационални. Проф. д.и.н. Костадин Паев (ЮЗУ „Неофит Рилски“) представя изследването „Нормативна уредба на частната стопанска дейност в България“ (края на 40-те – 70-те на XX век). В него той проследява периодизацията на това законодателство и се фокусира по-специално върху един от най-малко познатите етапи от неговото развитие.

Статиите във втората част на сборника са посветени на селищни изследвания и стопански дейци. В изследването си „Етрополе – предизвикателствата пред един дербенджийски, рударски и книжовен център през XVI и XVII век (по непубликувани османски документи)“ проф. д.и.н. Красимира Мутафова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) въз основа на някои муфасални (подробни, поименни) дефтера проследява развитието на Етрополе като дербентски и по-късно рударски център. Авторът разкрива цялостната му икономическа характеристика и социално-икономическия профил на жителите му от втората половина на XV до първата половина на XVII век. Гл. ас. д-р Невена Неделчева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически музей – Попово) публикува статията „Модели в стопанското развитие на селищата от нахия Кара Лом през XVI век“. В нея тя разкрива динамиката в селищното развитие на района, базирана на метода на ретроспективното представяне. В изследването на доц. д-р Гергана Георгиева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) „Между духовната свързаност и икономическите интереси – за връзките на село Арбанаси с Влашко“ се анализират културните, религиозните и икономическите връзки между влашките и българските земи през XIX век, които се изграждат въз основа на родство и общ произход. Д-р Александър Златанов (ИИИ – БАН) представя статия на тема „Стопанскотърговската мрежа на Евлоги Георгиев през 1839 година“. В него въз основа на данни от най-ранните запазени търговски тефтери на Е. Георгиев от 1839 г. се изясняват икономическата и търговската мрежа на карловския предприемач в началото на неговата дейност. Доц. д-р Валентин Китанов (ЮЗУ „Неофит Рилски“) публикува статията „Тютюнът в стопанските инициативи на Христо и Евлоги Георгиеви“, в която се се посочват перипетиите и дилемите, пред които те са изправени в това стопанско начинание. В публикацията на д-р Станимир Димитров (Център за стопанско-исторически изследвания) се проследява даването на пари с лихва по примера на еленския първенец хаджи Теодор и неговия наследник от 30-те години на XIX век до Освобождението. Изследването показва, че знатните лица на Елена са били не само заемодатели, но и заематели на пари. В статията си д-р Веселин Горанчев (Център за стопанско-исторически изследвания) осветлява няколко важни въпроса от търговската дейност на съдружието „Евстати Хаджи Н. Селвели и компания“ през 1844 година. Основният извод, който прави авторът, е, че през 1842 г. търгуваните стоки и суровини, изпратени и/или получени до/от Е. Селвели и А. Хаджи Николау, преминават през Константинопол, което означава, че столицата на Османската империя е била важен търговски център за търновските предприемачи. Доц. д-р Николай Тодоров (Регионален музей – Силистра) и гл. ас. д-р Петър Добрев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) публикуват статия на тема „Търговците и чифлиците – аграрни дилеми на Димитър Бракалов през 60-те – 70-те на XIX век“. В нея авторите показват структурата на чифлиците в селата Атанаскьой и Келешкьой, Бургаско. В статията на доц. д-р Светла Атанасова (Регионален исторически музей – В. Търново) въз основа на архивни документи се изследват „Професионалните контакти на Петър Кермекчиев с Евлоги Георгиев през 1878 – 1881 година“. Между двамата успели българи се установява равностойно партньорство, което се гради на почтеност, дискретност и взаимно уважение. В изследването на доц. д-р Маргарита Маринова (Международно висше бизнес училище – Ботевград), посветено на финансовата политика и бюджет на община Свищов в периода 1879 – 1886, чрез сравнителния подход се стига до извода, че за периода 1884 – 1886 г. с най-висок относителен дял в приходите на бюджета са таксите от изтеглянето и измерването на стоките и от бариерната такса, които са наследени от османското законодателство. В статията на ас. Емилия Вачева (СА „Димитър А. Ценов“) се проследяват образованието и професионалното поприще на синовете на свищовски възрожденски търговци след 1878 г. и на тази база се разкрива тяхното място в стопанския, политическия и културния живот на града и на страната. На базата на разнороден изворов материал доц. д-р Цветолин Недков (Регионален исторически музей – Добрич) разкрива обществената, икономическата и стратегическата обосновка на изграждането на жп линията Девня – Добрич вместо модернизацията на пристанище Балчик. В статията на д-р Росица Златинска (СУ „Св. Климент Охридски“), посетена на земеделското кредитиране в Габрово и региона в периода 1878 – 1912 г., се разкриват освен положителните резултати от него, но също така и редицата слаби моменти и недостатъци – злоупотреби и нередности на служителите, лихварство и др. В статията на гл. ас. д-р Видин Сукарев (Регионален исторически музей – Пловдив) се проследява утвърждаването и значението на Пловдив като център на културен и събитиен туризъм, а резултатите са представени в синтезиран вариант. Докторант Радослав Петков (Исторически музей „Искра“ – Казанлък, Университет за национално и световно стопанство) разглежда „Колективизацията на селското стопанство и етерично-маслените култури в България (по примера на ТКЗС „Васил Коларов“ – с. Бузовград). Той анализира проблемите, пред които е изправено ръководството на Кооперацията, както и решенията, които тя взима за ефективното изпълнение на държавните планове за производство на розово масло. В изследването на докторант Веселина Георгиева и доц. д-р Соня Георгиева (СУ „Св. Климент Охридски“) „Проблеми на икономическото развитие в Кюстендил в условията на нестабилност и кризи от 90-те години на XX век до днес“ се анализират дълбоките вътрешни причини, както и влиянието на външни шокове, довели до негативен или положителен ефект върху икономиката на Кюстендил през посочения период.

Представените статии в том VII на „Известия на Центъра за стопанскоисторически изследвания“ имат съществен принос за изследването на стопански политики, действащи като двигател или като спирачка на развитието, за моделите и пътищата в стопанското развитие на региони или селища, в стопанското поведение на общности и личности и за проучването на бизнес организации и предприемачи.

ЛИТЕРАТУРА

ДИМИТРОВ, М., 2021. Средата за стопанска дейност в България през 30-те години на XX в. – условия и фактори. Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания, T. 6, с. 185 – 199. ISSN 25349244.

ПЕТКОВ, П. С., 2018. Институциите в документалното наследство на Христо Ботев. Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания, Т. 3, с. 49 – 61. ISSN 25349244.

ПЕТКОВ, П. С., 2020. Власти, пазари и общество в документалното наследство на Васил Левски. Известия на Центъра за стопанскоисторически изследвания, Т. 5, с. 55 – 67. ISSN 25349244.

ПЕТКОВ, П. С., 2021. За политическото предприемачество през ХІХ в. и значението му за стопанското развитие на българите. Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания, Т. 6, с. 70 – 85. ISSN 25349244.

РУСЕВ, И., 2020. Национален пазар преди националната държава. Има ли български национален пазар преди Освобождението от 1878 г.? Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания, Т. 5, с. 68 – 91. ISSN 25349244.

РУСЕВ, И., 2022. Научна конференция на тема „Дилеми на развитието“. История, Т. 30, № 2, с. 222 – 223. DOI: 10.53656/his2022-2-9-con.

REFERENCES

DIMITROV, M., 2021. Business Environment in Bulgaria during the 1930s - Conditions and Factors. Proceedings of the Centre for Economic History Research, vol. 6, pp. 185 – 199. ISSN 25349244.

PETKOV, P. S., 2018. The institutions in the documentary heritage of Hristo Botev. Proceedings of the Centre for Economic History Research, vol. 3, pp. 49 – 61. ISSN 25349244.

PETKOV, P. ST., 2020. Authorities, Markets and Society in the Documentary Heritage of Vasil Levski. Proceedings of the Centre for Economic History Research, vol. 5, pp. 55 – 67. ISSN 25349244.

PETKOV, P. ST., 2021. On the political entrepreneurship in the 19th century and its Importance on the economic development of Bulgarians. Proceedings of the Centre for Economic History Research, vol. 6, pp. 70 – 85. ISSN 25349244.

ROUSSEV, I., 2020. National market before the national state: was there a bulgarian national market before the Liberation of 1878? Proceedings of the Centre for Economic History Research, vol. 5, pp. 68 – 91. ISSN 25349244.

ROUSSEV, I., 2022. Scientific conference “Development dilemmas”. Istoriya-History, vol. 30, no. 2, pp. 222 – 223. DOI: 10.53656/his20222-9-con