История
Вход / Регистрация

2012/6, стр. 505 - 510

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ГЛАВНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Владимир Мигев
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Blvd.
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се прави опит за един по-обобщен, по-обхватен поглед върху живота на българското общество в периода 1919–1939 г. Отхвърля се тезата, изтъквана до 10 ноември 1989 г., за водещата роля на комунистическото движение, като са показани реалните параметри на неговата изява. Подчертава се, че като господстваща тенденция изпъква засилването на авторитаризма в политиката на управляващите, разкрити са спецификите на неговите проявления в трите добре очертани в това отношение подетапа на периода: 1919–1925, 1926–1935, 1935–1939 г. Най-характерен белег на социалната политика на всички правителства по това време е активната намеса на държавата в икономиката с оглед защитата на интересите на обикновените трудови хора. В годините от 19 май 1934 г. докъм края на 1939 г., след разтурването на политическите партии, определяща сила сред десницата се явява проправителственият блок. В лявата полоса решаващо значение имат редица непартийни формирования, чрез които бившите партии прокарват своята политическа линия.

Ключови думи: authoritarianism, social politics, right-wing political forces, centerleft forces, communism

За посочения период от българската история има вече много разработки, но ние бихме ги определили като „пасивни“ изследвания за отделни режими, партии, организации и движения: кооперативното, младежкото, националноосвободителното и пр., за културата, за външната политика на управляващите и др., но всички те са за определен отрязък от време или за целия този период, но по определен аспект. Недостатъчни са обаче опитите за един по-обобщаващ поглед за целия период. Това проличава и в наскоро излезлия девети том от многотомната „История на България“.

До 10 ноември 1989 г. като главна тенденция за това време, а оттам – и главен приоритет за историческата наука, се приема развитието на революционното движение, като под това се има предвид историята на БКП и на организациите под нейна опека. Нещата в този случай се пресилват твърде много, защото това не е решаващата сила в българското общество, която да определя неговия облик. Дори и в периода на най-голяма масовост и подем на комунистическата партия (1919–1923 г.) социалната є база и политическа тежест отстъпват значително на БЗНС. След това влиянието на БКП започва бързо да спада, нейният електорат се движи в рамките на 8–12% от населението. Една от причините за това е обстоятелството, че партийното ръководство провежда сектантска линия за самостоятелни политически действия. През втората половина на 30-те години ръководителите на комунистическата партия се опитват чрез тактиката на „Народния фронт“ да включат БКП в общия демократически поток. Това наистина се случва, но тук тя не играе водеща, а подчинена роля. Като се изключат тактическите споразумения около общинските избори през 1937 г. и парламентарните през 1938 г., в останалите случаи демократическите сили се стараят да се разграничат от комунистите. БКП остава водеща сила на един твърде ограничен ляв блок със сравнително слабо влияние: левите крила в БЗНС „Пладне“ и в Социалдемократическата партия, кръгът „Звено“, офицерите деветнадесетомайци и протогеровистите във ВМРО.

Главна тенденция за периода в развитието на държавата на първо място е засилването на авторитаризма. Този процес започва още с управлението на БЗНС (1920–1923 г.), когато важните въпроси се решават предварително в извънконституционни институции – структурите и форумите на партията. По време на Първия кабинет на Демократическия сговор (1923–1925 г.) се изявяват силни авторитарни компоненти извън конституционната система – Военният съюз, „Конвентът на 10-те“, ВМРО, и всички те в по-голяма или по-малка степен са обвързани задкулисно с Двореца.

Причините за засилването на авторитаризма в държавната система в частност и в политическата – в цялост, трябва да се търсят в крайно тежкото положение на българското общество след Първата световна война, острите социални проблеми, гражданската война в страната (1923–1925 г.), наложена на БКП от Коминтерна, и пр.

При управлението на Втория кабинет на Сговора и на Народния блок (1926–1934 г.) някои от елементите на авторитаризма се запазват, въпреки че те не са определящи за управлението – господството на ВМРО като „държава в държавата“ в Югозападна България, новопоявилият се таен Военен съюз, както и продължаващите задкулисни действия на Двореца.

От 19 май 1934 г. в страната се установява открит авторитарен режим, който при кабинетите на Георги Кьосеиванов (1935–1939 г.) е в процес на смекчаване, но той запазва, а в някои отношения и доразвива характеристиките на авторитарната власт – четири години без парламент, а след това ограничен парламентаризъм, забрана на политическите партии, самостоятелното решаване на основните въпроси от царя и правителството. Новото засилване на авторитаризма се обуславя от редица причини. На първо място – рязкото влошаване на жизненото равнище на населението по време на икономическата криза (1929–1934 г.), от което следва изострянето на обстановката в страната. На второ място – необходимостта от бързото разгръщане на превъоръжаване на армията. На трето – усилията за решаване на националния въпрос, изискващо провеждането на „тайна дипломация“.

Друга главна тенденция е все по-тясното обвързване на държавата в ръководството на стопанските процеси за преодоляването на острите социални проблеми. В развитието на икономическата и социалната политика на управляващите се очертават три блока: управлението на БЗНС и на Първия кабинет на Демократическия сговор (1919–1925), времето на управление на Втория кабинет на Сговора и на Народния блок и на деветнадесетомайците (1926–1935), кабинетите на Георги Кьосеиванов.

Най-характерният белег на социалната и стопанската политика на всички правителства в периода между двете световни войни са усилията на държавната власт за защита на жизнените интереси на трудещите се.

По време на първия блок се провеждат редица мероприятия на правителството на БЗНС: създаването на Държавно-кооперативния консорциум за търговията със зърнени храни, аграрната реформа, резките изменения в данъчната система, с които се освобождават от основните облагания голяма част от населението – бедните и част от средните слоеве, и се увеличават твърде много тежестите върху високите доходи, задължителното отчуждаване на едрата покрита градска собственост и пр. Тук трябва да включим и нормативните актове за поощряване на кооперациите, на които се гледа като на защитна стена за трудовите хора.

Първият кабинет на Демократическия сговор продължава тази линия с редица нови актове: ограничаването на възможностите на едрия капитал да оперира свободно с валутните си средства, засилването на контрола върху него чрез разширяване на правомощията на търговско-индустриалните камари, създаването на държавните борси на труда и осигуряването на временни помощи за безработните, формирането на комисарства по снабдяването, за да се ограничи спекулата със стоките от първа необходимост, и пр.

Във времето на така наречения от нас Втори блок се взимат нови, много по-сериозни мерки за облекчаване на положението на широките слоеве от населението след избухването на световната икономическа криза. Тук ще споменем учредяването на дирекцията „Храноизнос“, с която се създават условия за спасяването на стотици хиляди зърнопроизводители – основния феномен на българското селско стопанство, и трите закона за облекчаване на длъжниците – единият от правителството на Андрей Ляпчев и двата на кабинета на Народния блок. Все с тази цел по времето на деветнадесетомайския режим е учредена погасителната каса и по същество това е четвъртият опит за смекчаването на дълговата криза. Много важен момент е възникването през пролетта на 1934 г. на Българската земеделска и кооперативна банка (БЗКБ), обвързана тясно с държавата, която се яви сигурен щит за българските кооперации.

По време на Третия блок – кабинетите на Г. Кьосеиванов, продължават да бъдат разгръщани мероприятията, установени от предишните правителства. Така например БЗКБ и дирекция „Храноизнос“ обхващат в своята дейност почти цялото селскостопанско производство на страната. Приети са редица нови нормативни актове: Наредбата закон за индустрията, Наредбата закон за търговията, Наредбите закони за индивидуалния и за колективния трудов договор. С всички тях се създават редица правни гаранции за защита на трудещите се и ограничаване на произвола върху тях от страна на едрия капитал.

През пролетта на 1939 г. Народното събрание приема петия пореден закон за облекчаване на длъжниците. Осъществена е и огромна, впечатляваща финансова амнистия – опростени са дългове към държавата за повече от 1 млрд. лв. на близо 900 хил. семейства – т.е. 1/3 от всички семейства в страната. Не може да не се спомене и значителната реформаторска дейност на Иван Багрянов като министър на земеделието в края на 30-те години, с която се укрепва положението на средния собственик на село, както и на трудовите производителни земеделски кооперации.

Можем да направим общия извод, че всички български правителства в изследвания период – от това на Стамболийски до кабинетите на Кьосеиванов, провеждат много добре изразена лявонасочена социална политика. Тук е налице интересен парадокс – в социалната сфера управляващите провеждат лява линия, а в чисто политическата изявяват дясна насоченост.

Трета главна тенденция е развитието на левите и левоцентристките демократически сили. В периода 1919–1923 г. водещо формирование в този лагер е БЗНС. От 1925 г. нататък в тази партия настъпват редица сътресения, но оформилите се две главни крила – „ Врабча 1“ и „Ал. Стамболийски“ („Пладне“), преодоляват линията на Стамболийски за самостоятелни политически действия на съюза и се включват в общия поток на демократическите сили и различни негови групировки, осигурявайки масовата им база. С изключение отчасти на Демократическата партия (до пролетта на 1934 г.) останалите извън БЗНС центристки и левоцентристки партии постепенно губят основната част от своя традиционен електорат. Това се случва и с Демократическата партия след 19 май 1934 г. Ударите, които нанасят авторитарните режими (1934–1939 г.) върху партиите, довеждат до загубването на тяхната водеща роля в политическия живот на страната. Центърът на тежестта в левоцентристкия блок преминава в разните непартийни организации и движения, в които по неофициален път, под прикритие, се прокарват политическите идеи на бившите партии – масовото и всеобхватно по това време кооперативно движение, читалищата и други културни институции, левите студентски формирования, разни младежки организации като например въздържателните дружества и пр.

Оказва се, че демократическите сили, и най-вече БЗНС, запазват в немалка степен своето влияние и това проличава много добре на парламентарните избори през 1938 г. Въпреки тоталния натиск на властта, техните представители са близо една трета от състава на депутатите в XXIV Народно събрание (1938–1939 г.).

Що се отнася до дясната политическа линия, то в нея е налице постепенно, но неотклонно засилване на авторитарните възгледи с някои заемки от фашизма и националсоциализма. Първоначално главен компонент в десния блок е създаденият през 1923 г. Демократически сговор. След 1925 г. обаче постепенно по същество той престава да бъде единно формирование, в него се засилват центробежните тенденции, а една част от съставляващите го групи дори се връщат през 30-те години в левоцентристкия лагер. В периода 1925–1934 г. десницата се представя от различни групировки и формирования. Най-влиятелни сред тях са Съюзът на българските национални легиони и Народното социално движение на проф. Ал. Цанков, които за кратки периоди от време добиват известна масовост.

Впоследствие, при кабинетите на Кьосеиванов в главна сила на десницата се превръща проправителственият блок, обвързан със структурите на държавната власт. В него се вливат представители на традиционната десница: на НСД – Ал. Цанков, на Демократическия сговор – Ляпчев, на бившите либерални партии и по-точно на техните десници, както и дейци на БЗНС, на Демократическата партия и на социалдемократите. Всички те обаче се включват като отделни личности, така че проправителственият блок не се превръща нито в партия, нито в коалиция – царят и Кьосеиванов не желаят да допуснат това. Проправителственият блок се подкрепя от редица формирования и обществени групи: Съюзите на запасното войнство, върхушката на казионните съсловни организации, и най-вече на двете най-масови от тях – Българския работнически съюз и Съюза на земеделскостопанските задруги, десните студентски корпорации, сред които се открояват „Стожер“ и „Братство“, някои младежки и спортни организации като българския младежки съюз „Отец Паисий“, Съюза за противовъздушна и химическа защита, съюза „Юнак“, неофициално поддържаните от властта легионерска и ратническа организации и др.

Разработените в настоящата статия съображения показват, че процесите в България са тясно обвързани с общоевропейските. Всички изказани досега становища за някакви специфични, особени, „чисто“ български феномени в социално-политическото развитие на страната са несъстоятелни и влизат в противоречие с реалната историческа действителност. Главните тенденции в развитието на българското общество в изследвания период са сформирани в България. Те са плод на българските условия и особености, но представляват нашенски проекции на общоевропейските.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.