История
Вход / Регистрация

2013/3, стр. 266 - 273

ЗА МУЗИКАТА – ПЛАТОН И СЪВРЕМИЕ

Нели Спасова

Резюме: В статията се разглеждат проблемите на музиката като културно явление от древността до наши дни. Приложната є функция в образованието като средство за обучение и възпитание е разгледана още преди две хилядолетия в „Диалозите“ на Платон. По-късно идеите на философа намират отзвук в съвременните приложни методи за обучение и възпитание (Орф, Барток, Сузуки, Томатис и др.). Умелото използване на музиката в образователната дейност надхвърля нейната естетическа функция и разкрива потенциалните възможности на психиката (подобрява паметта, образното мислене, вниманието, въображението, инициативността и т.н.). В наши дни необходимостта музиката да подпомогне учебния процес се осъзнава все повече от специалистите и навлиза в масовото общообразователно училище.

Ключови думи: music, educational process, Antiquity

Сведения за използването на музиката в образователната и възпитателната дейност са открити в културите на много древни цивилизации. Всъщност древната култура е оставила отпечатък върху цялото по-нататъшно развитие на човечеството. Съществуват редица хипотези и теории, които се опитват да обяснят същността на музикалното изкуство. Идеята, че музиката е нещо по-вече от естетически осмислено отношение на човека към света и самия себе си, е отпреди няколко хилядолетия. Предполага се, че музиката и музикалността са същностни качества на всяка организирана движеща се система – от макрокосмоса на вселената до микрокосмоса на човека. Античната музикална космология разглежда музиката като звуков израз на движението на планетите (макрокосмоса), което влияе върху микрокосмоса (човека). Музиката поражда емоционални състояния и мисловни процеси, формира характера и предполага постъпки далеч над сетивната човешка мяра. Сливайки се с първичната „музика на сферите“, породена от движението на огромните небесни тела, човекът става „musikos“, тоест образован, благороден, музикален.

Формирането и изграждането на личността, изучавано от древните философи, ни вълнува и днес. От дистанцията на времето и разполагайки с историческите артефакти, бихме могли да направим съответни съпоставки, анализи, аналогии.

Възпитанието в Древна Гърция е било гаранция за здраво и стабилно общество. Образованият човек в древността се е наричал „музикос“ – запознат с предметите на музите. В диалога „Федон“ Сократ заявява, че „Философията е най-висшата музика“, което изразява убежденията на Платон, че музиката, подобно на реториката и орхестиката, въздейства положително върху човека и не служи само за забава или удоволствие. Широкото понятие за музика в Античността включвало всичко, което музите закрилят (поезия, танц, различни науки). Древните гърци вярвали, че ако човек следва висшия смисъл за музиката, той се устремява към знанието, към прекрасното, но ако се отдаде на изкуството на тоновете – човек попада в ограничения смисъл за музиката.

Това важно свойство и предназначение на музиката – да образова и възпитава, е предмет на разсъждение във всеки диалог на Платон. Историческата дистанция (2400 г.) ни помага да осмислим неговите идеи. Тези универсални представи за значението и ролята на музиката са обяснени внеговото най-популярно произведение „Държавата“.

Известният немски музикален историк, теоретик и педагог Хуго Риман дава следните сведения за Платон: „Големият философ Платон, който всъщност не е музикален изследовател, има високо мнение за въздействието на музиката върху духа и характера на хората, като е обхванал в своя проект на идеалната държава и определени правила на музикални упражнения. Не само в „Държавата“, но и в цяла редица други диалози той говори за музиката и дава някои основни точки, които са доста ценни, докато по-ранни специални текстове по тази тема са доста пестеливи“. Следвайки тези идеи, трябва да разширим представите си за музиката и да вникнем в критериите на Платон.

В Древна Гърция възпитанието заемало ключова роля за физическото, душевното и интелектуалното развитие на децата. Повечето велики личности са възпитавани от велики учители. Неслучайно Филип Македонски взема Аристотел за учител на сина си Александър. Трите предмета на обучение в Атина били словесност, музика и палестра (гимнастика). Словесността се използвала за усъвършенстване на разума, музиката – за смекчаване на душата, а палестрата – за укрепване на тялото и „против празна похот“. Единството на тези дисциплини гарантирало морална устойчивост, интелектуално развитие и физическа сила на гражданите на Древна Гърция.

Според Платон свободните граждани, изграждащи йерархията на обществото (занаятчии, селяни, войни, жреци и управители), трябвало да имат идеално възпитание, за да бъдат добри граждани. Въпреки че възпитанието на държавата би трябвало да е единно, то все пак варирало според функциите, които изпълнявали хората в обществото. Според Платон лошата държава издига в култ гимнастиката и поданиците є ценят физическите занимания повече, отколкото възпитанието на душата. Наблюденията от последиците на такова възпитание са дали повод на философа да достигне до идеята за балансираното обучение по дисциплините. Естествено, всяко възпитание преследва определени цели, които достига чрез различни средства. В случая Платон подхожда към този проблем научно, като разкрива необходимостта от определено възпитание. „Но музиката, ако си спомняш, е противоположна на гимнастиката“. Съчетаването на двете заедно, а не поотделно, има синергичен ефект за целите на възпитанието. Днес идеята на Платон намира поддръжници в някои училища в САЩ и Германия, където интелектуалните занимания (музика, изобразително изкуство и т.н.) целенасочено се редуват с физически. „При възпитанието музиката трябва да предхожда гимнастиката“. Според Платон душата е безсмъртна, а тялото – смъртно, затова следва да се обърне внимание първо на безсмъртното, което ще ръководи смъртното. Душата ще е подготвена за желаната цел и ще ръководи тялото. Обратното ще я обрече на гибел.

Музиката според Платон е вид сетивна храна. Тя е божествено вдъхновение и носи в себе си хармоничната идея (ритъм, лад и тембър) и е способна да влияе, да ги внушава на човешката душа. Ето защо Платон казва, че ритъмът и хармонията най-лесно се внедряват в душата, а идеята, носена от музиката, води до съвършенство. Днес вече знаем, че идеите на Платон имат невропсихологична основа, тъй като задоволяват човешката потребност от музикални стимули и активират дясната половина на мозъка. Философът и съвременните психолози са убедени, че слухът е едно от петте човешки сетива, което трябва да бъде задоволявано адекватно с музика всеки ден. Той осъзнава, че хората се нуждаят от звуци, но от звуци, които възвисяват и облагородяват човека.

В „Държавата“ Платон излага схващането си, че всяко възпитание е свързано с определена морална система и затова настоява музиката да се подбира така, че не само да смекчава душата, но и да изостря чувствителността на човека и да го облагородява. Той посочва, че съществува пряка връзка между чувствителност, благопристойност и моралност и препоръчва онази музика, която ще направи хората по-чувствителни и ще ги насочи към разбиране за моралното: „Главконе, нима главната храна... не се съдържа в музиката, понеже ритъмът и хармонията най-лесно се свързват с душата и най-силно я трогват, като я правят благоприлична, носейки сами благоприличие, ако някой се храни правилно? Ако ли пък не, то се получава тъкмо обратното. Възпитаният там и по такъв начин най-остро чувства всичко, което е пропуснато или не е направено добре, или пък по природа не е добро“.

Той предлага достигане до ниво формиране и изграждане на оценъчни критерии у подрастващите за разпознаване кое е добро и кое – зло. Самото възпитание цели да създаде индивид, който да носи и развива в себе си моралните идеи, а не да ги получава наготово. Неговото мислене го представя като философстващ морализатор, а не като догматик моралист.

Музиката за Платон е творчески акт, който носи божествен характер. Но музикалното възпитание е наука, тъй като възпитателят трябва да познава детайлно музиката, за да може да въздейства правилно върху формирането на учениците не по интуиция, а по знание, защото има различни видове музика, които въздействат различно на душата. А щом трябва знание, то вече се превръща в наука. Ето защо има учители по лира, но няма учители по композиция, учител е самият Бог.

Според философа музиката прониква лесно в душата и стимулира обучението. Целта на обучението по лира например не се състои само в това, ученикът да се научи добре да дърпа струните, а в изграждане на добродетели като благоразумие и гражданска отговорност. Целта на учителя е да го научи на произведенията на добрите лирически поети, които са връх и образец на благородни идеи, които ще „направят ученика по-питомен и ще го насочат към нужното възпитание“. Това се постига чрез хармонията (лада) и ритъма, понеже те проникват лесно в душата, която ги търси и се нуждае от тях. Ритъмът и хармонията за гърците са мироглед, а не високопарни фрази. От ритъм и хармония се нуждае целият живот. Обучението по музика не е просто интуитивно или безразборно. Благоразумният трябва да познава истинската и да страни от подражателната музика, той трябва да знае и начина на въздействието на музиката. В този смисъл се изисква както детайлно познаване на средствата за въздействие, така и знание за начина на възприемане, тъй като без това познание всяко музикално възпитание би било хаотично или по-лошо – би донесло вреда на обучаемия. А доказателство за въздействащата сила на музиката е това, че човек, който е станал опитен в музиката, е променил своя характер. Много по-късно Шекспир ще потвърди тази мисъл във „Венецианският търговец“: „Тоз, който музика не знай и не трепти от нежния є полъх, способен е на подлост и грабеж. Душевните му помисли са мрачни, а страстите му – черни като пъкъл – не вярвай на такъв“. Целта на възпитанието в Древна Гърция е изграждането на висши добродетели чрез музиката като мощно средство за въздействие. Потвърждава го и следният цитат от „Държавата“: „Музиката не трябва да свършва с нищо друго освен с обич към хубавото“.

Платон подкрепя метода на възпитание, който трябва да е колективен, под формата на състезание и никога свързан с насилие. Възпитанието трябва да създава условия за игри и съревнование, които са отправна точка за наблюдение и стимулиране на индивидуалността на всяко дете. „Свободният човек не трябва да изучава никаква наука по робски начин и никаква насилствена наука не е трайна за душата. Ето защо, любезни, обучавай момчетата на науките не с насилие, а като играят, за да можеш да забележиш за какво знание всяко едно има природна дарба“. Обсъждането на методиката на възпитанието по-казва колко голямо внимание се е обръщало на възпитателния процес.

Играта изпълнява разнообразни функции в процеса на израстване. Тя е средство и условие за развитие. Обръщането на погледа към играта за целите на мотивацията в обучението не е случайно. В играта водещи са емоциите и удовлетворението.

В нашето съвремие игрите навлизат и се използват в образователния процес. Модерният подход в образованието намира израз в идея за национално състезание – „Музикална игра – Ключът на музиката“. През учебната 2011– 2012 година тази идея първоначално се реализира в регионален формат – в училища в РИО – Пловдив. На по-късен етап се проведе и в области Пазарджик и Бургас. Подкрепен от Министерство на образованието и науката, този подход се превърна в национален. В Първото национално състезание „Музикална игра – Ключът на музиката“ през учебна 2012/2013 година почти всички хиляда допуснати участници се явиха в Пловдив, за да демонстрират творчески умения, да разпознават и назовават музика.

Музикалната игра дава възможност на учениците да упражнят инициативност, да покажат знания и да изпитат чувство за успех, като същевременно стимулира техните способности (сензорни, интелектуални).

Античната теория за възпитателната роля на музиката откриваме в някои съвременни музикални практики. В началото на ХХ век започват да се търсят пътища за всеобхватно и целево музикално възпитание. Методиките се зараждат като отделни науки в края на XVIII и началото на XIX век. Те се обособяват от педагогиката, в частност от дидактиката, като възможност за диференциация на научното познание в областта на изследванията на педагогическите явления. Родоначалник на методиките по отделните учебни предмети се смята Йохан Хенрих Песталоци (1746–1827). Според него главното при възпитанието на подрастващите е развитието на творческото начало, заложено у всяка личност. Подобни на идеите на Платон са убежденията на Йохан Годфрид Хердер. Той подкрепя идеята, че когато музиката е съчетана със слово и жест, ще се открият нови възможности в образованието.

Една от интересните системи за музикално възпитание е систематана Золтан Кодай и Бела Барток. Кодай е използвал вербални средства за обучение по музика и множество забавни игри и ситуации като интегративен метод за употреба на музикалното изкуство във всеки обучаващ и възпитателен процес. Заедно с Бела Барток, Кодай изгражда сериозна музикална школа и система за обучение на базата на игровите ситуации. Посредством тях той изгражда и затвърждава любов и потребност от музика при децата след 5-годишна възраст. Тяхната система е изградена върху материал от унгарския музикален фолклор, носещ съответния информационен и интонационен звуков код. Основен момент в системата „Кодай–Барток“ е задължителното използване на мелодичния музикален инструмент фория (блок флейта), съчетан с разнообразни звучни музикални инструменти. Системата предвижда седмичен хорариум – 3 до 5 часа по предмета музика, което предполага едно добро музикално образование, основано на характерната ладова структура на унгарската народна песен – мажорната пентатоника.

Друга интересна система за музикално възпитание е тази на Карл Орф – композитор и педагог, който основава институт в Залцбург, Австрия. Неговата система, известна още като „Шулверк“ („училищно дело“), има за цел да стимулира пълноценното развитие на децата. Карл Орф използва немския музикален фолклор заедно с музикалната импровизация като метод на музикално възпитание. Той прилага колективен начин на музициране – съчиняване на текст и музика, и синкретичното присъствие на музика, поезия и танц. Характерно за системата на Орф е използването на изключително богат инструментариум. Немският композитор и педагог специално създава детски музикални инструменти – ударни и мелодични. Тяхното усвояване е изключително лесно, забавно и същевременно възпитава човечност, формира личност. Това, от своя страна, създава атмосфера на радост и развива творческите способности, развива детската фантазия у подрастващите. „Никога няма да се загуби това, което е било заложено в образованието и възпитанието през тези години. Детето никога няма да прояви интерес към това, което в него не е било развито“ – казва Карл Орф.

Следвайки методиките на Йохан Хенрих Песталоци, идеите на Емил-Жак Далкроз за формиращата роля на ритъма и метроритмичния усет и широкото използване на родния музикален фолклор, идващ от Бела Барток, откриваме, че Карл Орф е синтезирал идеите на всички свои предшественици.

Като своеобразно духовно продължение на идеите на Орф може да се разглежда методът „Сузуки“, който съчетава преподаването на музика с философия, насочена към хармонично развитие на детето, но вече не върху фолклорна основа, а на базата на класически произведения. Продължавайки и обогатявайки идеите на Платон по различни начини, Орф и Сузуки доказват, че музикалната способност не е само вроден талант, а може да се развива чрез общуване с музиката в най-ранна възраст. Методът „Сузуки“ акцентира върху ползите, които има музикалното възпитание за изграждането на характера на личността, и добива популярност под названието „Талантливо образование“.

Никак не е случайно, че Дмитрий Кабалевски ще напише в своите книги „Прекрасното поражда доброто“, „Как да говорим на децата за музиката“ и много други статии как чрез активни занимания с музикални дейности, изхождайки от създадената от него нова програма за преподаване на музика в общообразователното училище, може да се постигне до общо възпитаващо въздействие върху учениците. Особено важна роля при постигане на резултати от тази задача има обогатяването на съдържанието на музикално-възпитателната дейност със съвременни концепции за музикалното изкуство, с разглеждането му като езикова система, със съвременните изследвания за ролята му в развитието на детските познавателни и емоционални процеси.

В наши дни учебно-възпитателният процес по музика със своите възпитателни, образователни и развиващи цели, е съществен елемент в системата на педагогическото въздействие върху личността на детето. Музиката, както и другите изкуства, въздейства преди всичко на емоционалната сфера на личността. Това въздействие обикновено се асоциира със своите художествено-естетически и хедонистични аспекти.

Спектърът на въздействие на музиката върху човека се оказва твърде обширен и многообразен. Музиката, използвана по подходящ начин, влияе върху цялостната личност на човека (от емоционалното въздействие и нравственото извисяване до умственото развитие и творческите изяви). Осъществяването на възпитателната дейност е изключително разнообразно. Нейното реализиране изисква специфична подготовка и за разлика от другите педагогически науки – определено ниво на музикално-изпълнителски, слушателски и дори композиторски възможности. Това отваря пред нас нови перспективи и възможности.

ЛИТЕРАТУРА

Иванов, Д. (1991). От Платон до Бакунин. С.: УИ „Св. Климент Охридски“.

Кабалевски, Д. (1980). Как да говорим на децата за музиката. С.

Кеетман, Г. (1969). Елементарное музыкальное воспитание.

Кънева, Р. (1996). Музикотерапия в училище. Сб. Актуални проблеми на психиатрията и на медицинската психология. П-в: Полиграфия ЕАД.

Митев, Г., Стоев, Т., Симеонова, С., Деналова, М. (2000). Проблеми на обучението в информационното общество и перспективи за тяхното решаване. МК „Образованието и предизвикателствата на новото хилядолетие”. Пв.

Митев, Г., Стоев, Т., Апостолова, Ил. (201 1). Музикотерапевтичният метод – поглед към миналото и настоящето. Год. на АМТИИ. Пв.

Минчева, П. (2009). Музикалното възпитание в общообразователното училище. С.: Просвета.

Москов, Р. (1994). Музиката в света на идеите. С.: Унисон.

Пирьов, Г. (1975). Педагогическа психология. С.

Стоев, Т., Митев, Г., Апостолова, Ил., Митева, М. (2012). Музикотерапевтичният метод – перспективи и приложение в учебния процес. Сб. Scientific Resear ches of the Union of Scientists in Bulgaria. Plovdiv.

Христозов, Хр. (2003). Музиката като култура. С.: „Марин Дринов“.

Цинова-Харалампиева, В. (2000). Естетика на музиката. С.

Heal, M. & Wigram, T. (1993). Music Therapy in Health and Education. London and Philadelphia: JKP Ltd.

Lingerman, H. (1988). The Healing Energies of Music. Illinois: Weaton.

Riemann, H. (1990). Die Elemente der Musikalischen Aesthetik.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.