История
Вход / Регистрация

2021/2, стр. 119 - 127

ЗА ДЕНЯ НА РАЖДАНЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Резюме:

Ключови думи:

Първите биографи на Апостола на свободата – Георги Я. Кирков и Захари Стоянов, установяват рождението му през 1837 г., като според първия то се случва около 29 юни, Петровден, а според втория – два-три дни преди или след празника. През 1895 г. Стоян Заимов доуточнява датата на 6/18 юли (Sukarev 2010, p. 41; Mitev, & Boykov 2021, p. 8), а Георги Г. Димитров година по-късно по спомен на зетя на Апостола Андрей Начев дава 26 юни/8 юли (Dimitrov 1896, p. 324 – 325). Въпреки че Димитров е единственият автор, който посочва източник на информация, докато Заимов не споменава нищо за начина на достигане до датата, като официално е възприето неговото становище.

Около столетие датировката 6/18 юли 1837 г. не е подлага на съмнение. В края на ХХ и началото на настоящия век обаче положението се променя. Различни автори, професионални изследователи и любители предлагат и други възможности, които аргументират с известни на всеки специалист и допълнително популяризирани от тях разминавания в данните за възрастта на Апостола в документи, изследвания и спомени. Повечето мнения са изложени и коментирани в обобщаваща публикация през 2010 г. и може да се каже, че се свеждат или до 1846, или между края на 30-те – началото на 40-те години, с горна граница 1843 (Sukarev 2010, p. 45 – 51; Mitev & Boykov 2021, p. 9). През 2017 г. Веселин Игнатов прави опит да редуцира второто становище, свеждайки го до 1840 г. Остава неясно дали това е направено самостоятелно, без познаване на публикуваното по-рано изследване, липсващо в библиографския апарат, или с цената на неговото умишлено пренебрегване, защото в текста ясно се откроява стремеж към самоизтъкване и търсене на сензация, а много от аргументите и твърденията са преповторени почти буквално. Игнатов обаче е дотолкова убеден в рождението на Апостола през 1840 г., че опитва да приспособи към доказателствата и данни, твърдящи противното (Ignatov 2017, p. 9 – 15). Иначе интересните тези на изследователя не съответстват на научните критерии не само по стила, а и от начина им на представяне – в нерецензирано издание с комерсиално предназначение, което стеснява възможността да произведат съответното въздействие сред професионалната общност.

Оформя се следната картина. Около десет независими източника свидетелстват, че В. Левски е роден към 1840 г., но това са късно разказани и записани спомени, а не документални първоизточници. Точно поради тази причина Пламен Павлов, който още през 2007 г. в телевизионно предаване публично беше изявил подобно мнение, десет години по-късно го промени в полза на официалната трактовка (Pavlov 2017, p. 337 – 345). Интересна подробност е, че в наличните доскоро два османски документа с информация по този въпрос – протоколите от процеса и надпис на гърба на откритата през 2018 г. снимка, Левски е представен още по-млад – роден към 1846 – 1847 г. Първият е познат и публикуван отдавна. В него самият Левски твърди пред съда, че е 26 – 27-годишен (Burmov 1952, р. 377). На втория е записано 25 – 26-годишен (Chausheva & Kombov 2019, p. 8 – 13; Yolcu 2020, p. 30; Sabev 2020, p. 66 – 68). И двете свидетелства не се схождат с останалите данни. Това в протокола поначало може да бъде поставено под съмнение заради конспиративната дейност на Апостола, другото вероятно изхожда от османски регистри или други административни документи; за него догадките са повече.

Съвсем естествено разкриването на нови сведения за Апостола и БРЦК през последните години доведе на дневен ред проблема с неговата спорна възраст и на най-високо научно ниво. Обърнаха му внимание двама изследователи османисти, познаващи добре богатите архивохранилища в Република Турция, като предположиха че вероятно в тях е скрит ключът за неговото разрешаване (Yolcu 2020, p. 30; Sabev 2020, p. 68 – 69). Оказа се, че по щастливо стечение на обстоятелствата и вероятно не съвсем случайно с оглед на това, че в османските архиви в последните години все повече нараства броят на обработените и дигитализирани документи, Григор Бойков – един от водещите османисти не само в български, а и в международен план, по същото време вече е попаднал на такива.1) В резултат на това откритие съвсем наскоро той и Пламен Митев издадоха съвместно изследване, в което се изнасят категорични данни, че през 1844 г. Васил Левски е записан в османски регистър като четиригодишен, от което следва заключението, че годината му на раждане действително е 1840. Други две важни открития са неизвестното досега време на смъртта на неговия баща Иван Кунчев, посочено с точна дата – 25 юли 1850 г., както и че родният дом на Апостола не е там, където днес се издига къщата музей, а в източната част на Карлово – Табашката махала (Mitev & Boykov 2021, p. 8 – 22).

Изследването на Гр. Бойков и Пл. Митев със сигурност ще предизвика множество отзиви и ответни реакции далеч не само в научните кръгове. Още в неговия ход авторите констатират, че официализираната рождена дата на „иконата“ на българското национално движение, пред която ежегодно се прекланят държавници и граждани, следва да бъде ревизирана; а няколко страници по-нататък заключават: Ако се доверим на сведенията, събрани от ранните биографи на Левски и най-вече на Стоян Заимов, който утвърждава точния ден – 6/18 юли, то би следвало да предложим на читателската аудитория ревизираната рождена дата на Апостола – 6/18 юли 1840 г. (Mitev & Boykov 2021, p. 15, 18).

С това обаче въпросът приключва само на първо четене. Представената ревизия на датата, за която говорят двамата видни изследователи, всъщност е частична – по отношение само на годината, докато денят остава без промяна. А всяка точна дата е съвкупност от година и ден, които са непосредствено свързани по такъв начин, че промяна на по-голямата календарна единица в огромната част от случаите води до изместване и на малката. Тук се налага да бъдат припомнени обстоятелствата около установяването на 6/18 юли 1837 г. Те са добре известни на специалистите, но трябва да се обърне внимание на някои останали встрани досега важни детайли. Ето какво разяснява Иван Унджиев половин век след Ст. Заимов:

Датата 6 юли 1837 год., възприета от втория биограф на Апостола, Стоян Заимов2), е била установена през 1895 год. във връзка с освещаване Паметника на Левски в София. – Васил Левски. София, 1895, стр. 11. За да се определи тая дата, заслуга има роднинският съвет, в който сега влиза и Васил Караиванов, пръв братовчед на Левски, негов едноименник и другар от детинство.3) Наймлад от роднините по онова време, той има най-голяма заслуга за установяване датата на раждането. След обсъждане и съобразяване на обстоятелствата около сватбата на баба Деребейка, която и сега се взима за изходна точка, роднинският съвет идва до следните заключения: сватбата не е могла да стане два-три дни преди Петровден, тъй като църквата не допуска венчавки през пости. Но понеже Петровден през 1837 год. се пада във вторник, а сватбените обичаи по онова време траяха по цяла седмица, то въпросната сватба не е станала и два-три дни след Петровден, а в първия неделен ден след празника, т. е. на 4 юли. От друга страна се помни добре, че бащата на Апостола, който е бил побащим на сватбата, е присъствувал на венчавката, а майката (побащимата) е отсъствувала. Причината за това отсъствие ще да се крие в нейното особено състояние: тя или е била родила, или пък е очаквала всеки момент да роди. Но за да приеме пък побащимството, навярно бащата на Апостола се е надявал, че побащимата ще може да го придружи на сватбата. Това отсъствие на майката налага заключението: до венчавката очакваното дете не се е родило; то не е могло да се роди и в деня на сватбата, защото тогава събитието би се запомнило по-лесно и по-сигурно. При тия обстоятелства остава като най-вероятно да се приеме, че детето се е родило два дни след сватбата.

Така се разрешава тоя въпрос, чиято история дължим на Д. Т. Страшимиров, и се приема 6 юли 1837 год. за рождена дата на Апостола (Undjiev 2007, p. 757).

Не може да не направи впечатление несигурността и условността на целия текст, но въпреки това 6/18 юли 1837 г. влиза в учебници, справочници, изследвания и става неделима част от националния календар на българската държава, без значение на променящите се политически режими и дори системи.

От изложеното дотук става ясно, че датата е свързана с променливи величини като дните от седмицата, които са различни в поредни или близки години. На всеки 28 години дните от седмиците задължително съвпадат, като високосните години се повтарят само в тези случаи, а обикновените общо пет пъти за 28-годишен период в различни интервали от време – на 5, 6 или 11 години в зависимост от тяхната поредност между високосните години (Urumlenski et al., 2005, p. 224 – 229). Ето един примерен четиригодишен цикъл от 1975 до 1978 г4).,състоящ се от една предвисокосна, високосна и две следващи години: календарът за предвисокосната 1975 г. може да се ползва и през 1981, 1986, 1997, 2003, 2008, 2014, 2025. Календар за високосната 1976 през 2004 г. и след това чак 2032. Този за 1977 г. – 1983, 1988, 1994, 2005, 2011, 2016, 2022. За 1978 г. през 1989, 1995, 2000, 2006, 2017, 2023. Следователно: дните от седмицата през 1837 и 1840 г. са разделени само от три години и няма как да съвпадат, още повече че 1840 е високосна. Вече беше казано, че Петровден, 29 юни, през 1837 г. е във вторник. През 1840 се пада в събота (Urumlenski et al., 2005, p. 193 – 194). Ако се спази формулата, установена от проучването на Ст. Заимов – неделята след Петровден плюс още два дни, излиза че Левски е роден на 2/14 юли. Това предположение обаче страда от слабости, които са взети предвид и от роднинския съвет, и следва да бъдат подробно обяснени и приложени в опит да се установи действителната дата на неговото раждане.

Петровите пости са по-леки като хранителен режим от Великите и Богородичните, но за тях важат същите канонични ограничения за бракосъчетанията, както и за всички останали постни периоди и дни. Времетраенето на Петровите пости е различно, защото се определя от подвижния Великден и започват в неделята след Петдесетница. Ако Великден се падне през май, няма пост. В 1840 г. Великден е на 14 април (Urumlenski et al. 2005, p. 230), така че Петровият пост продължава от 16 до 28 юни.

За повече конкретика се налага навлизане в полето на етнологията. Роднините споменават, че сватбата на баба Деребейка не е станала веднага след Петровден, защото приготовленията траят цяла седмица. Прегледът на специализирана информация за това как са протичали българските сватби в миналото, показа, че е било точно така, което с голяма сигурност изключва възможността сватбата да е била в неделята след Петровден 1840 г. – 30 юни. Въпреки че в литературата не бяха открити изрични твърдения, уместно е да се предположи, че забраната за сключване на брак през пости е обхващала не само сватбения ден, а и целия цикъл предсватбени обичаи в подготовка за събитието през седмицата, тъй като много от тях протичат при веселие, музика, танци, ядене и пиене, които по нормите на църквата в такова време са недопустими. В българския празничен календар сватбените обичаи имат многобройни разновидности, но на практика се свеждат до външните изяви на един строго определен церемониал. Бракосъчетанието и сватбата са в неделя, а още от началото на седмицата всеки ден се извършват различни ритуализирани дейности, което е потвърдено и от роднините на Апостола. Такива обичаи са засевки – пресяването на брашното за обредните хлябове, последвано от замесване, палене на пещта, направата на сватбено знаме и кумово дръвце, изнасяне на чеиза, калесване, момина и момкова вечер, плетене на невестата, бръснене на младоженеца и др. (Ivanova 1984, p. 42 – 84; Drazheva 1986, p. 220 – 226).

Каквито и да са неизвестните подробности около въпросната сватба, не изглежда особено достоверно такъв ритуал да може да се осъществи ден-два след пости, така че е трябвало да се изчака поне до следващата неделя. Известен контрааргумент срещу по-пищна и времеемка обредност е обстоятелството, че всичко това става в разгара на жътвата, но като се има предвид, че голяма част от населението на града е със занаятчийски поминък, а вероятно и немалък процент от мъжете се препитават от гурбетчийство (и за пореден път сведението на роднините), по-достоверно изглежда предположението, че сватбата е подготвена по установените правила. Изместването ѝ на следващата неделя – 7 юли, и от там по предадената от роднините не особено ясна добавка на два дни в крайна сметка дава като резултат 9/21 юли.

Приложените тук изчисления носят голяма условна натовареност, но на фона на изходните данни тя е напълно очаквана. От друга страна, прословутият роднински съвет в неизвестен състав обвързва рождението на Апостола с конкретно събитие – сватбата, което е от голяма важност. Макар като човек с най-голяма заслуга да е изтъкнат братовчедът на Левски – Васил Караиванов, който бидейки роден през 1847 г., няма как да помни нещо за раждането и ранното детство на Апостола (Sukarev 2010, p. 41– 42), със сигурност в съвета са влизали и лица със съзнателни спомени за онова време. Годината, особено в паметта на хора, ориентиращи се във времето посредством цикличното фолклорно, а не линейното историческо мислене, лесно може да се обърка, но сватбата – не. Това увеличава значително информативната стойност на такъв колективен орган. В по-ново време положението не е много по-различно – хората помнят добре случки, вещи, събития образи, докато хронологията остава на заден план. В своята студия „Романтиката на бащиния дом“ известният социален психолог Иван Хаджийски излага спомени от времето на детството си. В най-малки детайли са описани къщата, дворът, покъщнината – менци, паница, тас, гювеч, различни случки, свързани с тях; спомени за Коледа, Великден, налагане на зелето и мн. др. В целия толкова живописен и въздействащ разказ няма нито една дата. Единствените два хронологични маркера са „преди Балканската война“ и „след Европейската война“. Случките и описанията се датират в доста широк период на детските и юношеските години на големия учен, роден през 1907 г. (Hadjiyski 1997, p. 3 – 21), но това в никакъв случай не го лишава от достоверно звучене. Човешката памет просто има функцията да запечатва по-добре конкретни образи и преживявания, по-близки до биологичната първооснова, отколкото идейни и мисловни конструкции, породени от надстройката на социалното развитие.5)

Интерес представлява и известието на Андрей Начев, че Левски е роден на 26 юни, получено очевидно във време, близко до това на съставянето на роднинския съвет. Разминаването между двете датировки е доста сериозно основание да се счита, че Андрей Начев не е участвал в съвета. Зетят на Левски не е наясно с датата на собственото си раждане, но при всички положения е значително по-възрастен от Апостола (Sukarev 2010, p. 43 – 44), така че вероятността да помни поне приблизително времето на появата му на бял свят или данни за него, е значителна. Всички роднински свидетелства са категорични, че раждането на Васил Левски се пада около Петровден, но не и на самия празник. Това създава значителна аргументация срещу и без това не особено състоятелната хипотеза на В. Игнатов, който въз основа на разсъждения и аналогии се опитва да ревизира деня на раждане на Апостола, останал дотогава незасегнат от изследванията. Аргументирайки се с избраното от Левски монашеско име на св. Игнатий Старозагорски, чиято памет се почита на 8 октомври по Юлианския календар, авторът определя тази дата за негова рождена, а раждането на майката Гина Кунчева около Петровден свързва с това на най-малкия брат в семейството, който се казва Петър (Ignatov 2017, p. 15 – 19).

Въпросът със сигурното уточняване деня на раждане на Апостола не може да се разреши еднозначно на този етап и надали в обозримо бъдеще ще има такъв шанс. На практика обаче нещата стоят по този начин още от края на XIX век. Връзката със сватбата и Петровден с много по-голяма сигурност поставя рождението в дните след празника, отколкото в тези преди него, като дава възможност за формиране и на изложеното тук предположение. Студията на Бойков и Митев е тежък удар по статуквото на утвърждавани повече от век основополагащи елементи от националния календар. При всички положения солидно аргументираната в нея с конкретен източник 1840 г., потвърждаваща се и от множество косвени известия, дава сериозно основание за преразглеждане на рождената дата на Апостола. Денят обаче не може да бъде 6/18 юли. Единствените аргументи за това биха били традицията и инерцията на старите схващания и чествания. Ако се използва анализ на данните от семейния съвет, които не би следвало да се пренебрегват по обяснените вече причини, като пълен завършек на датировката за рожден ден на Васил Левски под съществуващото и преди условие на несигурност, е редно да се възприеме 9/21 юли.

Опитът от предишни подобни публикации показва, че много хора ще реагират негативно на изнесените изследователски резултати, приемайки ги като посегателство срещу святата личност на Апостола на Свободата. Историческата наука трябва по най-убедителния начин да разясни на обществеността, че това е закъсняла по обективни причини стъпка в посока към разкриване на истината, а не имиджова акция или обслужване на конюнктурни интереси.

БЕЛЕЖКИ

1. Първите сведения за документите, съобщени от самия Гр. Бойков в кореспонденция с автора на тези редове са от февруари 2020 г.

2. Иван Унджиев не е наясно тогава, че първият биограф е Г. Я. Кирков. (Вж. Stoyanov & Simeonova 2013).

3. Тук вероятно Унджиев има предвид, че Васил Караиванов не е присъствал при проучванията на Захари Стоянов, за които се споменава малко преди цитирания текст.

4. За по-добра нагледност са подбрани години от ново време.

5. Аз следвах в университет в самия край на ХХ век. Оттогава остана традицията на всеки 8 декември да се събираме с колеги. С изминаване на годините на тези срещи все по-често започнаха да се разразяват спорове за това през кой курс от учението ни са се случили различни съвместни преживявания. Обобщените впечатления от такива дискусии са, че всеки замесен в конкретния случай помни ясно различни подробности, но точната датировка рядко е сред тях. И това са спомени за един относително кратък период от пет години, в съвремието, на хора във все още млада възраст (40 – 45-годишни) и сериозно отношение към хронологията заради историческото образование, като времевата дистанция е повече от двойно по-малка от тази, която е изминала от раждането на Апостола при интервюирането на неговите роднини.

ЛИТЕРАТУРА

БУРМОВ, А., 1952. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Ред. А. Бурмов, София: Държавна библиотека „Васил Коларов“.

ДИМИТРОВ, Г., 1896. Княжество България историческо, географско и етнографическо отношение. Ч. 2. Пловдив: Търговска печатница.

ДРАЖЕВА, Р., 1986. Семейни обичаи и обреди. Етнографски проучвания на България. Пловдивски край. Ред. Г. Михайлов. София: БАН, 211 – 243.

ИВАНОВА, Р., 1984. Българската фолклорна сватба. София: БАН.

ИГНАТОВ, В., 2017. Васил Левски. Факти и фикции. София: Millenium.

ЙОЛДЖУ, Дж., 2020. Историографията и документалното наследство за Васил Левски и БРЦК в Турция. По следите на Левски и БРЦК: нови османски документи. Съст. О. СЪБЕВ, В. КОМБОВ, Д.ЧАУШЕВА, А. КОЮНДЖУ. Прев. О. Събев. София: „За буквите – О писменехь“, 15 – 31.

МИТЕВ, Пл. & БОЙКОВ, Гр., 2021. Документални свидетелства за годината на раждане на Васил Левски. История. Vol.29 (1), 8 – 21.

ПАВЛОВ, Пл. 2017., Левски: Другото име на свободата. София: A&T Publishing.

СТОЯНОВ, Ив. & СИМЕОНОВА, Р., 2013. Първият биограф на Апостола. Велико Търново: АСТАРТА.

СУКАРЕВ, В., 2010. Въпросът за датата и годината на раждане на Васил Левски: историографски или митографски подход? Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. кн. 7, 41 – 51.

СЪБЕВ, О., 2020. Портата по следите на Левски и БРЦК: откъде и какви са новите османски документи? По следите на Левски и БРЦК: нови османски документи. Съст. Орлин Събев, Виктор Комбов, Дора Чаушева, Ашкън Коюнджу. София: „За буквите – О писменехь“, 32 – 69.

УНДЖИЕВ, И., 2007. Васил Левски. Биография. Трето допълнено издание. София: БАН.

УРУМЛЕНСКИ, В., ШКОДРОВ, Вл. & ЗАПРЯНОВА, А., 2005. Времето и календарният проблем. София: Марин Дринов.

ХАДЖИЙСКИ, Ив., 1997. Оптимистична теория за нашия народ. София: „Отечество“.

ЧАУШЕВА, Д & КОМБОВ, В., 2019. Неизвестен досега портрет на Апостола в Османския архив в Истанбул. История. Vol. 27 (1), 8 – 13.

REFERENCES

BURMOV, A., 1952. Vasil Levski i negovite spodvizhnitsi pred turskia sad. In: A. Burmov (Ed.). Dokumenti iz turskite arhivi [in Bulgarian]. Sofia: Darzhavna biblioteka „Vasil Kolarov“.

CHAUSHEVA, D & KOMBOV, V., 2019. Previously Unknown Portrait of Vasil Levski from the Ottoman Archive in Instanbul. Istoriya – History. Vol. 27 (1), pp. 8 – 13.

DIMITROV, G., 1896. Knyazhestvo Bulgaria istorichesko, geografsko i etnografichesko otnoshenie. Ch. 2. Plovdiv: Targovska pechatnitsa.

DRAZHEVA, R., 1986. Semeyni obichai i obredi. Etnografski prouchvania na Bulgaria. In: G. Mihaylov (Ed.). Plovdivski kray [in Bulgarian]. Sofia: BAN, pp. 211 – 243.

HADZHIYSKI, Iv., 1997., Optimistichna teoria za nashia narod. Sofia: „Otechestvo“.

IVANOVA, R., 1984. Balgarskata folklorna svatba. Sofia: BAN.

IGNATOV, V., 2017. Vasil Levski. Fakti i fiktsii. Sofia: Millenium.

MITEV, Pl. & BOYKOV, Gr., 2021. Documentary Sources about the Birth Date of Vasil Levski. Istoriya – History. Vol. 29 (1), 8 – 21.

PAVLOV, Pl., 2017. Levski: Drugoto ime na svobodata. Sofia: A&T Publishing.

STOYANOV, Iv., & SIMEONOVA, R., 2013. Parviyat biograf na Apostola. Veliko Tarnovo: ASTARTA.

SUKAREV, V., 2010. Vaprosat za datata i godinata na razhdane na Vasil Levski: istoriografski ili mitografski podhod? Godishnik na Regionalen istoricheski muzey – Plovdiv. kn. 7, 41 – 51.

SABEV, O., 2020. Portata po sledite na Levski i BRTsK: otkade i kakvi sa novite osmanski dokumenti? Po sledite na Levski i BRTzK: novi osmanski dokumenti. Sast. O. SABEV, V. KOMBOV, D. CHAUSHEVA & A.KOYUNDZHU. Sofia: „Za bukvite – O pismenehy“, 32 – 69.

UNDZHIEV, I., 2007. Vasil Levski. Biografia. Treto dopalneno izdanie. Sofia: BAN.

URUMLENSKI, V., SHKODROV, Vl. & ZAPRYANOVA, A., 2005. Vremeto i kalendarniyat problem. Sofia: Marin Drinov.

YOLDZHU, Dzh., 2020. Istoriografiyata i dokumentalnoto nasledstvo za Vasil Levski i BRTsK v Turtsia. In: O. SABEV, V. KOMBOV, D. CHAUSHEVA & A.KOYUNDZHU (Eds.), O. Sabev (Trans.). Po sledite na Levski i BRTsK: novi osmanski dokumenti [in Bulgarian]. Sofia: „Za bukvite – O pismenehy“, 15 – 31.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.