История

https://doi.org/10.53656/his2025-6-5-pri

2025/6, стр. 658 - 662

ПРИНОС КЪМ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДИПЛОМАЦИЯ

Кирил Господинов
E-mail: kiril.gospodinov@uni-sofia.bg
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Последната книга на проф. д.и.н. Петър Ангелов (1951 – 2025) „Дипломатическа практика и церемониал в средновековна България“ (2024) се явява продължение на неговите дългогодишни изследвания върху обширната и важна тема за средновековната българска дипломация. На тази проблематика авторът е посветил монография преди повече от 30 години (Angelov 1988; Angelov 2011), както и отделни студии и статии през различни периоди от своето професионално развитие, които проследяват редица аспекти на дипломатическата дейност, като военните договори на българската държава (Angelov 1981; Angelov 1985), династическите бракове (Angelov 1984), българските средновековни пратеничества (Angelov 1987), ролята на владетеля в дипломацията (Angelov 1995) и други. Настоящото издание представлява резултат от доразвитието и задълбочаването на неговите наблюдения върху дипломатическата практика и обхваща няколко основни тематични кръга: 1) дипломатическите пратеничества, техните функции, правомощия и състав; 2) срещите между владетелите и 3) смисълът и значението на ритуала на даряването в дипломацията.

Монографията е базирана на обработката на голямо количество изворови материали, които са систематизирани по групи в първа глава. С избор на такъв подход авторът е останал верен на най-добрите традиции в българската медиевистика, поставящи в центъра на историческата реконструкция непосредствената работа с източниците.

Същинската част от изследването започва с разглеждането на дипломатическите пратеничества в средновековна България, които се явяват основният предмет в съдържанието на втора глава. Представен е първо додържавният период с някои характерни примери от дипломатическата практика на славяни и прабългари, а след това са проследени сведенията в изворите, разкриващи функциите и правомощията на средновековните български пратеничества в периода VII – XIV в. Специален интерес представлява изложението, отнасящо се до състава на мисиите, подбора на участниците в тях и терминологията, с която те се назовават във византийските, западните и българските извори. Констатациите, до които авторът достига в края на главата, са оригинални и са от важно значение за бъдещите проучвания в това научноизследователско поле.

В трета глава, озаглавена „Дипломатически срещи между владетелите“, П. Ангелов поставя в центъра на своите изследователски търсения два основни въпроса, а именно: „при какви обстоятелства се налагало владетелите да се срещат лично, за да водят преговори, и какъв е бил церемониалът при протичането на тези срещи“ (с. 108). Изложението обхваща широк набор от примери от историята на българо-византийските и българо-сръбските отношения от началото на VIII в., когато Тервел (701 – 722) установил близки дипломатически контакти с Юстиниан II (685 – 695; 705 – 711), до ХIV в., когато първо Михаил III Шишман (1323 – 1330), а по-късно и Йоан Александър (1331 – 1371) се срещали и преговаряли с Андроник III Палеолог (1328 – 1341). Особено важни и интересни са заключенията на автора относно избора на място за лични срещи между владетелите. П. Ангелов обръща внимание на обстоятелството, че този избор се е определял не само от конкретната военнополитическа обстановка и от естеството на водените преговори, но и от владетелското достойнство на преговарящите партньори. Докато българските владетели и византийските императори винаги са преговаряли на византийска територия, то срещите между българските царе и сръбските крале са ставали в България. „Очевидно – отбелязва авторът, – за това роля играело различието в ранга на отделните владетели. Трябва да се предположи, че независимо от реалното състояние на Византийската империя и действителните ѝ възможности на дипломатическото поле нейните управници продължавали да се придържат към схващането, че императорът е духовен баща на всички останали владетели, които са от „по-нисък“ ранг и управляват по негово благоволение. Това е причината в историята на дипломатическите отношения между България и Византия да не е познат случай императорът да е посещавал българската столица за водене на преговори. По всичко изглежда, че на свой ред, и българските царе се стремели да се придържат към йерархическия принцип в дипломацията спрямо сръбските крале. По владетелско достойнство последните се намирали на по-ниско стъпало, тъй като не притежавали царска корона. Ето защо в реда на нещата било сръбските крале да посещават българските царе, както сторили Милутин и Владислав, докато обратното би противоречало на традицията“ (с. 131 – 132).

Важната роля на размяната на подаръци като неразделна част от церемониала при осъществяването на дипломатически контакти е разкрита в четвърта глава на книгата. В два поредни параграфа П. Ангелов представя основните аспекти на акта на даряването – на първо място, като задължителен елемент в дипломатическата практика, а след това и като условие за сключване на дипломатическо споразумение. Даването на дарове като подкуп е разгледано в третия параграф на главата, като тук са откроени два от най-характерните случаи, в които българската и византийската страна са опитали чрез такива средства да постигнат изгода в конкретна политическа ситуация. Единият от тях се отнася до уреждането на взаимоотношенията между България и Римската църква след решенията на Осмия вселенски събор (869 – 870), когато, както изглежда, епископ Гримоалд Полимартийски е подкупен от българска страна, за да се оттегли доброволно от диоцеза на Българската църква. Вторият случай засяга сключването на Регинския мир през лятото на 1256 г., когато Теодор II Ласкарис (1254 – 1258) дава подкуп на Ростислав Михайлович (ок. 1225 – 1264), за да се съгласи на по-големи териториални отстъпки в полза на Никея. Особено интересна е следващата част от изложението, в която авторът изяснява какво са подарявали и получавали българските владетели. Някои от представените тук сведения за различните видове подаръци, разменяни между преговарящите страни, са прелюбопитни. Важни изводи, свързани с изучаването на темата, са направени и в последния параграф от четвърта глава, който е посветен на смисъла и значението на даряването.

Наред с посочените дотук приноси стойността на книгата се увеличава и поради значителното по обем приложение с подбрани извори за дипломатическата дейност на българската средновековна държава, което до голяма степен улеснява както нейните настоящи читатели, така и бъдещите изследователи, които биха продължили проучванията по тази проблематика.

В обобщение бих изтъкнал, че последната монография на П. Ангелов представлява солидно и образцово изследване на историческите свидетелства, отнасящи се до дипломатическата практика и церемониал в средновековна България. Както по-ранните монографични трудове на автора, така и тази негова книга има основополагащо значение за темата, на която е посветена. Тя за пореден път разкрива пред историческата колегия високия му професионализъм, уменията му да анализира с вещина изворовите данни, да формулира своите наблюдения и заключения с характерната за него систематичност, да построява своята аргументация с убедителност, прецизна точност и яснота.

За голямо съжаление на нашата академична общност по-малко от година след отпечатването на тази книга проф. Петър Ангелов ни напусна завинаги. Наред с този свой важен научен труд той остави в българската медиевистика още десетки ценни изследвания, които му отредиха място сред водещите учени в българската историческа наука в края на XX и началото на XXI век.

ЛИТЕРАТУРА

АНГЕЛОВ, П., 1981. Военните договори на Първата българска държава. Военноисторически сборник, т. 1, с. 54 – 68.

АНГЕЛОВ, П., 1984. Династичните бракове в Българското средновековие. Общество и право, т. 7, с. 31 – 34.

АНГЕЛОВ, П., 1985. Военните договори на Втората българска държава. Военноисторически сборник, т.6, с. 87 – 105.

АНГЕЛОВ, П., 1987. Българските средновековни пратеничества. Векове, т. 2, с. 5 – 17.

АНГЕЛОВ, П., 1988. Българската средновековна дипломация. София: Наука и изкуство.

АНГЕЛОВ, П., 1995. Ролята на средновековния български владетел в дипломацията. В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята, с. 9 – 15. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

АНГЕЛОВ, П., 2011. Средновековната българска дипломация. София: Парадигма.

АНГЕЛОВ, П., 2024. Дипломатическа практика и церемониал в средновековна България. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-551-0

REFERENCES

ANGELOV, P., 1981. Voennite dogovori na Parvata balgarska darzhava. Voennoistoricheski sbornik, vol. 1, pp. 54 – 68.

ANGELOV, P., 1984. Dinastichnite brakove v Balgarskoto srednovekovie. Obshtestvo i pravo, vol. 7, pp. 31 – 34.

ANGELOV, P., 1985. Voennite dogovori na Vtorata balgarska darzhava. Voennoistoricheski sbornik, vol. 6, рр. 87 – 105.

ANGELOV, P., 1987. Balgarskite srednovekovni pratenichestva. Vekove, vol. 2, рр. 5 – 17.

ANGELOV, P., 1988. Balgarskata srednovekovna diplomatsia. Sofia: Nauka i izkustvo.

ANGELOV, P., 1995. Rolyata na srednovekovnia balgarski vladetel v diplomatsiyata. V: Lichnostta v istoricheskoto razvitie. Alternativata v istoriyata, pp. 9 – 15. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

ANGELOV, P., 2011. Srednovekovnata balgarska diplomatsia. Sofia: Paradigma.

ANGELOV, P., 2024. Diplomaticheska praktika i tseremonial v srednovekovna Bulgaria. Sofia: Paradigma. ISBN 978-954-326-551-0.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.