История
Вход / Регистрация

2021/6, стр. 621 - 630

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Резюме:

Ключови думи:

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Институт славяноведения российской академии наук, Москва: Индрик, 520 с., ISBN 978-5-91674-592-4, DOI 10.31168/91674-592-4.

Когато проучва може би най-ключовия за модерната българска и един от най-ключовите за балканската история периоди – именно този на Балканските войни от 1912 – 1913 г., изследователят, особено когато е представител на българската историческа наука, често е склонен да фиксира вниманието си основно върху интересите на конкретна балканска държава, в частност България, и да пренебрегва, не задължително съзнателно, геополитическата картина, като оставя без достатъчно задълбочен отговор въпросите за влиянието на извънбалканските фактори и геополитическите процеси върху конкретния ход на събитията през 1912 – 1913 г. Именно в такъв доста „стегнат“ контекст често пъти някак повърхностно се оценява и руската роля в процесите и се критикува руската позиция и политика, особено в периода май – юни 1913 г., по отношение на всичко случващо се на Балканите. До голяма степен това е така освен поради посоченото вторачване в националната история и поради сложността на събитията, но и заради липсата на сериозно изследване върху цялостната политика и различните фактори, оказващи влияния върху нея, по отношение на югоизточноевропейския регион. Именно една такава празнина запълва излязлата съвсем скоро монография на Никита Гусев, която си поставя за цел да изясни интереса на руското общество към Балканските войни, опитите на българската и сръбската държави да му влияят, дори да го манипулират, какви образи се изграждат и как те се променят в хода на войните и в крайна сметка, как руското обществено мнение повлиява на официалната политика (с. 11).

Монографията стъпва върху защитената през 2016 г. дисертация със същото заглавие и научен ръководител проф. А. Л. Шемякин. Текстът е организиран в четири глави, смислово поделени на параграфи, допълнен с подходящо въведение, заключение, списък с използваните източници и литература и именен указател. Въведението, освен традиционното поставяне на конкретните цели и задачи на изследването, запознава читателя с основните понятия и вложения в тях смисъл (с. 11 – 19). Тук руският историк критично се отнася към различните теоретични концепции и представя методологическите предимства и недостатъци на използваните подходи. В следващите страници, в духа на най-добрите традиции на историческата наука, Н. Гусев представя обстоен преглед на основните източници, върху които гради тезите си (с. 20 – 45), както и задълбочен анализ на вторичната литература, използвана от автора в хода на проучването (с. 45 – 87). В този изворографски и историографски преглед личи доброто познаване на основните съчинения и ползването на разнообразен изворов материал, архивен и публикуван, на различни езици, което е добра предпоставка за задълбочен анализ и обективни изводи. В прегледа на източниците авторът отделя специално внимание на текстове с „личен произход“ (с. 20), имайки предвид писма, дневници, но също така спомени, пътеписни бележки. Тук той следва заявеното и аргументирано на предните страници убеждение, че такъв вид материали, при съответното критично ползване, дават много добър поглед върху действителното състояние на „балканските дела“ и разбира се, върху формирането на специфично руско отношение към региона и в частност към българи/България и сърби/Сърбия (с. 16 – 19). Прегледът на изследванията, пряко (доколкото ги има) или косвено засягащи проблема за „руско обществено мнение и Балкани/Балкански войни“, се отличава с критичност и е придружен, там където е необходимо, от добре дозирана полемичност дори с утвърдени авторитети (напр. с. 71 с Ив. Илчев, 76 – 77 с Б. Йезерник).

Първата глава (с. 89 – 163) от изследването на Н. Гусев е посветена на описанието на една цялостна картина на Първата балканска война и отношението на руското общество към нея. В началните ѝ страници (с. 89 – 92) е дадена кратка хронология на събитията. На този фон следващите части от тази глава разглеждат реакциите на войната в нейния начален етап (с. 93 – 126). Акцентът пада върху различните печатни издания, публичните лекции и дискусии, действията на официалната власт и „спонтанната“ подкрепа на неофициално ниво. В тези страници авторът демонстрира добро познаване на материята, но за улеснение на читателите би могъл да организира самото изложение в малко по-развита структура (с тематични акценти, врязани заглавия и параграфи). На места прави впечатление навлизането в детайли, които невинаги допринасят за логичното изложение (с. 99, 101, 103 – 104, 113). Специално внимание е отделено на деликатните моменти със застъпването на антиавстроунгарската риторика в публичните изяви с оглед избягване на излишно напрежение на официално ниво между двете държави. Гусев отбелязва и други форми (освен печатните текстове и публичните лекции) на обществен интерес към случващото се на Балканите – музикални произведения и концерти, музейни сбирки (с. 114 – 115), т.нар. „славянски обеди“(с. 116 – 117), макар и не всички да успяват да заживеят собствен живот, най-вече поради динамиката на събитията през първата половина на 1913 г. Авторът обръща и специално внимание на обема на събираните суми в подкрепа на воюващите балкански страни. Според него това е сериозен индикатор за интереса на руското общество към събитията на Балканите и в частност към победите на балканските славяни (с. 119 – 124). Желанието за участието в балканските събития като доброволци в служба на балканските армии също е проява на специфичен интерес и е отразено от автора (с. 124 – 125).

Следващият параграф е посветен на реакциите на различните социални групи в Русия по отношение случващото се на Балканите. Тук отново Н. Гусев детайлно и аргументирано разкрива една сложна картина, в която освен интелектуалните кръгове на учени и писатели с почти безрезервната си подкрепа за братята славяни присъстват и „търговско-промишлените“ кръгове, притеснени от евентуалните икономически усложнение и финансови загуби в резултат на войната, и „буржоазията“, споделяща същите притеснения (с. 128 – 131). Доколкото има подкрепа – всеобща, всенародна, тя е по линия на „турците неверници тормозят православните“ (с. 127). Еуфория от победите по балканските фронтове не се наблюдава и сред основната маса от населението – селяните (с. 131 – 134), което според автора се дължи преди всичко на масовото ниско ниво на грамотност. Особено интересни са страниците, посветени на реакцията на поданиците на Руската империя с мюсюлманска религия спрямо войната на Балканите и техните симпатии към каузата на Османската империя, както и опитите им да подпомогнат „братята мюсюлмани“, вкл. с набиране на средства и доброволци за участие в армията (с. 136 – 141). Тези страници определено хвърлят нова светлина върху специфични страни от руската имперска действителност, за които доста рядко си даваме сметка. Още повече че тази специфична реакция на мюсюлманските поданици на Николай II е достатъчно добре поставена и представена в общоруски имперски контекст (с. 142 – 145).

Въпреки тези специфики Н. Гусев отбелязва, че войната се оказва близка до руското общество едновременно и „по етнически и конфесионални причини, както и по… навик“ (с. 145), поради което следващите страници от тази глава са посветени на изследване причините за подобна симпатия (с. 146 – 163). Внимателно е проучен носталгичният момент с възприемането на Балканската война като продължение и завършек на вековните руски „усилия“ в региона (с. 146 – 149), както и темата за войната на „кръста срещу полумесеца“ (с. 149 – 151). Това са два основни фактора, допринасящи за формирането на симпатии към воюващите балкански народи. Към тях се добавя и чувството за славянска солидарност (до степен дори да се игнорира гръцкото участие във военните действия), както и любопитното възприятие на определени кръгове, определящо балканския сблъсък като част от конфликта славянство – германизъм, в който Османската империя играе ролята на марионетка (с. 152 – 157). Особен елемент се оказва схващането за войната като част от конфликта демокрация – деспотия и прогрес – архаичност (с. 157 – 159), където, разбира се, империята е възприемана като ретроградното и остарялото, което следва да отстъпи. Н. Гусев отделя нужното внимание на интерпретацията на марксистките наблюдатели (с. 159 – 162). Тази гледна точка е важна дори само с оглед на последвалите в Русия и света събития през следващите години и наложеното в резултат на тях продължително едностранчиво схващане за целите и характера на войната като едновременно своеобразна буржоазна революция за балканските народи, но и израз на „династическите и хищнически интереси на балканските реакционери“ (с. 160). За съжаление, в края на главата читателят е лишен от обобщаващи изводи, които да синтезират на страница или две наблюденията на автора и отговорите на задаваните от него въпроси. Това се явява известна слабост в изложението, макар и да е резултат от чисто авторово решение за структурирането на текста.

Втората глава – „Борбата на българи и сърби за руските симпатии през 1912 – 1913 г.“ (с. 165 – 325), се явява централна за изследването на Н. Гусев не само като обем, но и като мащаб на изследваните в нея проблеми. Описвайки отношението към военните кореспонденти на руските печатни издания в двете балкански държави и отбелязвайки голямото значение на руското обществено мнение, което отдават и в България, и в Сърбия (с. 165 – 177), авторът разкрива и особеностите на похватите за спечелване симпатиите на северната империя. Това се оказва от ключово значение и за сърби, и за българи с оглед постигане на целите, заради които се води войната. В тази посока на първо място като похват се използва демонизирането на Османската империя чрез информация, която цели да „възбуди“ въображението на читателите и да събуди гняв. Обикновено това се постига, както добре илюстрира Н. Гусев, с примери, чрез описание на насилие над мирно население, на хуманно отношение към пленените врагове и разкази за радостно посрещане на „освободителните балкански войски“ (с. 178 – 183). Като обективен изследовател, руският специалист не спестява и сериозните съмнения в тази твърде черно-бяла картина, които изпитват и самите руски военни кореспонденти. От приведените в текста примери става ясно, че част от тези съмнения достигат до широката публика и това е опит да се предаде обективна картина на случващото се. Тези усилия обаче са по-скоро част и от вътрешнополитическо противопоставяне, а и в крайна сметка, в общественото съзнание се настанява именно търсеният от балканските политици образ на воюващите. Част от този образ е и създаването на усещане за справедливост на водената война, която се подкрепя изцяло от народа (с. 190 – 195). Някак си не много на място тук стои пространното изложение на автора върху личността и дейността на руския посланик в Белград Н. Г. Хартвиг (с. 196 – 205), който въпреки специфичната роля и важното си влияние едва ли е в основата на създаденото сред руското обществено мнение усещане за „правата кауза“, която защитава тази война. Леко подвеждащо е заглавието на следващия параграф – „Борба за териториални придобивки с помощта на руското общество“ (с. 205 – 208), което създава очакване у читателя за сериозна дискусия по основните териториални спорове и начина на тяхното представяне пред руското обществено мнение, а всъщност думата е за интересите на т.нар. велики сили в два основни района – Адриатическото крайбрежие и Одринския вилает, и отношението на балканската дипломация към тези чувствителни теми (с. 206 – 208). В следващите страници Н. Гусев описва едновременно подхода на сръбската „пропаганда“ към руското общество за аргументиране на адриатическото направление и разкрива едно от основните предимства на сръбското „надмощие“ в руското обществено съзнание, а именно наличието на голям брой кореспонденти на руски печатни медии от сръбски произход със сериозни контакти на най-високо ниво и в Белград, и в Москва и Санкт-Петербург (с. 208 – 224). Това са хора, родени в сръбска етническа среда (не задължително в Сърбия) като Милан М. Бойович (сътрудник на „Русское слово“), Йероним П. Табурно (сътрудник на „Новое време“, но и автор няколко брошури и книги с балканска тематика), Душан И. Семиз, Радован Кошутич (професор в Белградския университет), които в годините преди войните успяват да спечелят доверието на руския управляващ елит и на руското обществено мнение и в хода на самата Първа балканска война влияят в „просръбска“ посока на обществените нагласи, а от там – и на политиката на руското имперско правителство. Доколко силно е това влияние в конкретния адриатически казус и колко съществена е подкрепата на руската дипломация за сръбските претенции, става ясно от следващите страници на тази глава, в които детайлно се описват не само съмненията и колебанията на официалната дипломация, отчитаща включително възможността от избухване на сериозен конфликт по повод адриатическите територии между Сърбия и Австро-Унгария, но и въвличането на Русия в него. Отбелязани са и реакциите на редица обществени фигури, като М. Горки и А. А. Блок (с. 224 – 240). В крайна сметка, авторът се присъединява към оценката, че отказът да се подкрепят сръбските претенции за излаз на Адриатическо море от страна на Русия, мотивиран от страха от по-сериозен европейски конфликт, води до ускоряване разпада на Балканския съюз (с. 239 – 240). Гусев умело предава и включването на „уличния натиск“ като форма на въздействие и реакция (първоначално като част от специфичната черногорска пропаганда, но впоследствие и като ефективно средство в подкрепа и на някои български искания), макар че заостря вниманието и върху пренебрежителното отношение на руските политици върху тези прояви (с. 245 – 253).

Основен акцент в изложението логично е поставен върху Македонския въпрос и начините, по които руското обществено мнение е „обработвано“ от българската и сръбската пропаганда и съответните негови реакции. За разлика от типично българския подход към този проблем Н. Гусев разглежда въпроса далеч по-глобално и поставя македонската проблематика в широкия контекст на руските имперски интереси в региона. Обърнато е специално внимание на църковноканоничните проблеми в отношенията с Българската екзархия и на проблематичното, от гледна точка на руските и сръбските интереси, решение на въпроса с крепостта Шкодра и сръбски излаз на море. Не e пренебрегнато и силното влияние на идеите за общославянско единство, според които е важно да се запази съюзът между сърби и българи с цената на компромиси и от двете страни. Като използва военна терминология, авторът ни запознава с „диспозицията“ (с. 261 – 287) на основите пропагандни сили и с хода на самото „сражение“ (с. 287 – 318). Руският историк опитва, и до голяма степен успява, обективно да представи хода на „сражението“ с неговите особености – акцентите върху етнографски и исторически аргументи и начините, по които се използват от двете страни, както и особеностите на „злободневните“ теми (български военни успехи, насилие върху мирно население, падането на Одрин и т.н.). В същото време, детайлно представя и съответните пробългарски и просръбски печатни издания и различните „агенти“. На българска страна са П. Н. Милюков, В. И. Немирович-Данченко, Н.С. Державин и др., на сръбска – И. П. Табурно, Д. И. Семиз, М. Бойович. И двете страни разчитат много и на журналисти и редактори на вестници като „Утро России“, „Петербургски ведомости“, „Новое время“ и др., както и участието на „родни звезди“ като Ив. Шишманов, Р. Димитриев (България), Дж. Генчич, Р. Кошутич, Ал. Белич (Сърбия).

От гледна точка на балканската историография, и в някаква степен дори с отношение към днешните турболенции около македонската проблематика, тази част от книгата на Н. Гусев е с безспорно приносен характер. Макар и да коментира познати факти, Н. Гусев успява да ги събере и подреди по подходящ начин, така че у читателя се изгражда пълнокръвна картина на напрегнатите пропагандни „боеве“, водени за сърцето на руското обществено мнение и политическа подкрепа през пролетните месеци на 1913 г. С аргументи за „ощетената от съдбата Сърбия“, получаващата всичко даром България и разигравайки „австрийската карта“ (с. 300 – 306), сръбските пропагандисти определено успяват да въздействат сериозно върху руските влиятелни кръгове. Проследявайки паралелно българските опити да се противодейства на сръбската пропаганда, руският изследовател в следващите страници достига до извода, че „сърбите по-добре разбират методите за водене на информационна война“ (с. 308). От приведените в текста аргументи читателят остава с подобно усещане. На масираното присъствие в руските периодични издания и на руския книжен пазар българските защитници не намират подходящ и навременен отговор (с. 312 – 318). Опитите да се приведат научни аргументи и да се предизвика научна дискусия за характера на населението в оспорваните области, се оказват закъснели и мудни, а публикуваните резултати от тези дискусии виждат бял свят едва през 1914 и 1915 г. (с. 308 и сл.). За съжаление, отново липсва подходящо обобщение в края на главата, с което да се предадат основните авторови изводи, и читателят е оставен сам да се ориентира.

В трета глава (с. 327 – 445) отново се проявява една типична слабост за изследването на Н. Гусев – твърде пространни отклонения с описание на биографии на отделни личности, в случая основните военни и политически „герои“ в българската (с. 328 – -337) и сръбската (с. 343 – 348) действителност по време на Балканските войни. Подобен подход може да е оправдан от гледна точка на основната публика, към която е адресирана книгата, именно рускоезична и незадължително добре запозната с детайлите на българската и сръбската история, но в голяма степен разводнява изложението. Читателят губи основния фокус на изложението и в известна степен „забравя“ кои са основните изследвани в монографията проблеми. От друга страна, характеристиките, давани на българския и сръбския военен и политически елит, също допринасят за изграждане на определен образ и на нагласи спрямо България и българите, респективно Сърбия и сърбите, в руското общество. Като цяло, образите на двете балкански държави са положителни – в очите на руските кореспонденти това са демократични народи с висок интерес към политиката! Като любопитни щрихи в изграждането на образите на двете балкански държави в руското общество могат да бъдат възприети приведените сведения за облика на градовете в Сърбия и България, особено на столиците (с. 358 – 367). По подобен начин би следвало да се възприемат и предадените описания на „нравите и характера“ на българи и сърби (с. 367 – 372). Основно внимание, разбира се, е обърнато на въпросите, свързани с армията. Образът на воюващите славяни, българи и сърби, в началните месеци е строго положителен, за сметка на този на турците (османците) и дори на гръцките съюзници. Акцентите са поставени върху новите и все още сравнително непознати артилерийски системи и тяхната употреба от страна на българската и сръбската армия (с. 373 – 379). Кореспондентите на място изграждат образа на една народна и освободителна война, водена от цялото население, като често описанията на войниците са твърде пасторални и се отличават с немалка доза наивитет (с. 380 – 384). Това, разбира се, не е проблем на изследователя, който се опитва максимално пълнокръвно да предаде създаваните от военните кореспонденти образи. Често пъти в твърде дебелото подчертаване на народния характер на войната и армията руските кореспонденти търсят израз на демократичността, приписвана на българския и сръбския народ. Изграждайки този образ на демократични общества, руските наблюдатели обръщат специално внимание и на образоваността, по-точно на грамотността, на обикновените войници (с. 384 – 386). Наблюдателите се стремят да отразят освен позитивните моменти в двете армии, също така и проблемните моменти, свързани с интендантските служби, храната, дажбите, облеклото, медицинското обслужване, и това също е отразено от Н. Гусев (с. 389 – 403). Специално внимание руският изследовател отделя на разясненията, правени пред руското общество, относно мотивите на българи сърби за водене на война (с. 414 – 445). Обърнато е специално внимание на „отмъщението“, насочено към „петвековния угнетител“, но акцентът все пак е поставен върху историческата аргументация за воденето на войната и трайно настанилите се в колективното съзнание на българи и сърби представи за мисията да се реализират националните идеали, съответно Санстефанска България и Душанова Сърбия. И в тези страници Н. Гусев за пореден път демонстрира стремежа си към обективност и без да изпада в българофилия и сърбофилия, успява да предаде нюансите, спецификите и общите моменти във формирането на обществените нагласи в двете държави.

Последната, четвърта глава от изследването (с. 447 – 462) е посветена на промените в отношенията на руското обществено мнение в дните и седмиците на Втората балканска (Междусъюзническата) война. Н. Гусев заостря вниманието върху сериозните опасения за евентуален сблъсък между балканските противници на Османската империя, които витаят в руското публично пространство още от есента на 1912 г. Посочвайки поредица от вестникарски статии и изказвания на различни публични личности, руският изследовател добре илюстрира известната позиция на имперската позиция за въздържане от насилие при решаване на междусъюзническите спорове (с. 448 – 449), като подчертава, че подобни предупреждения са отправяни едновременно и към българските, и към сръбските управляващи кръгове. Отново в стремежа си да бъде обективен, Н. Гусев описва колебанията и въздържанието, особено в проявилите се като пробългарски до този момент издания („Вестник Европа“, „Руска мисъл“, „Нива“) и своеобразното им „преобръщане“ на антибългарски позиции в месеците след края на Междусъюзническата война. Опитите им да наложат мнението, че вината е на българския монарх Фердинанд и донякъде на политическия и военния елит, се оценяват като усилие да се спаси накърненият образ на България и българите като част от славянския свят (с. 453 – 456). Това противопоставяне народ – управляващи се запазва и в следващите години в руското общество, но оценката върху този факт и отражението му върху българо-руските отношения от страна на автора липсва.

В заключението (с. 463 – 470) Н. Гусев обобщава наблюденията си, като обръща сериозно внимание на това, че руското общество възприема в голяма степен Балканските войни (особено Първата балканска война) като сблъсък на християнството с исляма, на славянството с германизма, на прогреса с „тъмнината“ (с. 463), като именно балканските съюзници са протагонистите в този конфликт. Руският специалист е категоричен, че често пъти ръководителите на България и Сърбия не разбират тънкостите на руската политика и действията им са доста наивни, особено когато става дума за разпределение на отвоюваните територии (с. 464 – 465). Също толкова категоричен е Н. Гусев и в извода си за безспорната „победа“ на сръбската пропаганда за сърцето на руското общество, като по негова оценка българската атака „в нощта на 17 юни 1913 г. … става просто последният гвоздей“ в ковчега на руското българофилство (с. 465). Руският балканист и българист отново повтаря заявеното и доказано и в предните страници твърдение, за далеч по-добрия подбор на „агенти и популяризатори“ на сръбската национална кауза пред руската публика в сравнение с българските такива (с. 466). Останалите изводи за характера на държавите, за ролята на управляващите кръгове и личности, за демократичността на обществата не се отличават с особена оригиналност, а просто повтарят наблюденията на съвременниците на събитията.

Като всяко сериозно научно съчинение, и текстът на Н. Гусев завършва с обстоен списък на използваните източници и литература. И тук определението „впечатляваща“ за представената справка е съвсем на място. Освен сериозният набор от документални материали в различни архивохранилища в Русия, Сърбия и България впечатлява и доброто познаване на периодичните издания, на публицистичните материали и мемоарната литература, както и на вторичната литература под формата на специализирани монографични изследвания, статии и студии на четири езика. Със сигурност скрупульозният читател ще намери пропуснати заглавия, но от това текстовете и изводите на руския специалист едва ли биха се променили. Н. Гусев е успял да обхване в пълнота литературата и източниците по интересуващата го проблематика и в тази посока трудно може да бъде критикуван.

Най-голям проблем на текста всъщност не е фактологията, която Гусев познава отлично, не са и някакви пропуски по отношение на използваните източници. Най-голяма критика текстът търпи заради честото разфокусиране на автора и склонността му да се „разлива“ в обяснителни бележки върху въпроси или биографии на личности, които имат връзка с основните коментирани проблеми, но разконцентрират читателя. Изследването само би спечелило от придържането към един класически подход, при който наблюденията и изводите се извеждат в заключителните страници на всяка глава или смислово оформен параграф. В момента четящият е оставен доста често сам на себе си и невинаги е в състояние да се ориентира в отношението и мнението на самия автор.

Въпреки това на интересуващите се от балканската проблематика, било то в нейния политико-исторически или социално-исторически вариант, е представено едно изследване на добро ниво, с необходимата сериозност при подбора на методология и балансираност на изводите. Това е нещо, за което Н. Гусев заслужава адмирации, тъй като високочувствителните балкански проблеми от началото на XX век трудно оставят безучастни и с хладен ум изкушените от темата изследователи, колкото и добри професионалисти да са те.

Gusev, N., 2020. Bolgariya, Serbiya i russkoye obshchestvo vo vremya Balkanskikh voyn 1912 – 1913 gg. Moscow: Indrik

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.