История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2022-5-5-tea

2022/5, стр. 530 - 537

УЧИТЕЛЯТ ПО ИСТОРИЯ – МЕЖДУ ПЕДАГОГА И ИСТОРИКА

Костадин Паев
E-mail: kostapaev@swu.bg.
Researcher ID: Z-2151-2019
South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Mikaylov St.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Още с появата на методическата мисъл за обучението по история възникват сложни взаимоотношения между специалната и педагогическата подготовка на учителите по предмета. В историческото развитие на тези взаимоотношения превес е вземало едното или другото направление. Между двете световни войни у нас се налага т.нар. „дидактически универсализъм“, при който приоритет се отдава на педагогическата за сметка на специализиращата подготовка. В последните години, чрез издадените от Образователното министерство наредби, се наблюдава тенденция на завръщане към дидактическия универсализъм, което се отразява негативно върху подготовката на студентите – бъдещи учители.

Ключови думи: професионална квалификация „учител“; методика на обучение по история; специална и педагогическа подготовка; дидактически универсализъм

Увод

В своята практическа реализация учителят по история винаги се е чувствал историк и педагог, но невинаги в равно съотношение. Тази „двойственост“ е следствие от интегративния характер на неговата работа и в значителна степен „усещането“ за по-голяма или по-малка принадлежност към едното или другото направление е продиктувано от общата му теоретична и практическа подготовка. Десетилетия наред, в рамките на един отдавна утвърден и твърде консервативен модел, подготовката по история и педагогическата квалификация се осъществяваха паралелно. С въвеждането на бакалавърска и магистърска степен в българското висше образование и обособяването на професионалната подготовка за учител в отделен модул въпросът за съотношението между педагогическата наука и частната методика на обучение по история изпъкна на по-преден план.

След промените през 90-те години на миналия век подготовката на учителите и в частност на учителите по история се регулира от специални наредби. Дълго време основен нормативен акт за това беше Наредбата от 1997 г., която формално не се отнасяше за специалностите от ПН 1.3. Педагогика на обучението по …, а само за тези, които придобиват допълнителна педагогическа квалификация. С отпадането на ДОИ за отделните специалности на практика изискванията на наредбата се наложиха и в това професионално направление. През 2016 г. беше приета нова наредба, а през 2021 г. наредбата беше актуализирана. Тези нормативни изменения и произтичащите от тях промени в подготовката на учителите са предмет на настоящата публикация.

Педагогическата наука и частната методика на обучение по история – взаимодействия и конфликтни точки

Първите методически идеи за обучението по история са интегрирани в издаваните още през Възраждането учебници и учебни помагала. Историите на И. Кайданов, Н. Берте, А. Шльоцер, Д. Иловайски са придружени с предговори от техните автори или преводачи, в които са включени кратки методически указания за преподаването на историята (Kusheva 2006, 43). След възстановяването на българската държава през 1878 г. се появяват и специализирани издания. В специалната методика на проф. Стефан Басаричек, издадена през 1888 г., е включена самостоятелна глава, посветена на обучението по история, а през 1895 г. Никола Станев прави свободен превод на „Методика на историята“ на Кригер. Публикуват се отделни статии и ръководства (Kusheva 2006, 43 – 44). На практика именно тези издания служат за подготовката на учителите по история.

Акцентът в обучението по история през този период е поставен принципно върху утвърждаването на националната идентичност – култивирането на патриотични и граждански нагласи (Radeva 2008, 83). Очертава се тенденцията за интегрираност на обучението по история с гражданското образование (Kusheva 2006, 30 – 37).

В началото на ХХ век приемствеността в това отношение продължава, като същевременно методическата мисъл за обучението по история се обогатява с нови идеи. Следосвобожденският период до войните 1912 – 1918 г. се характеризира с широко ползване на чужди заемки, но и с раждане на нови собствени идеи (Kusheva 2006, 50).

В методиката на Н. Станев се отделя специално внимание на подготовката на учителя по история. Методическите препоръки на автора са насочени към актуалната по онова време концепция за активното обучение: изложение на учебния материал от учителя (исторически разказ) и усвояването му чрез система от въпроси и задачи (Radeva 2008, 97). Учителят по история според Станев трябва да бъде човек на науката и възпитател (Radeva 2008, 97 – 98), т.е. историк и педагог.

„Ерозиралото самочувствие на нацията“, по думите на проф. М. Радева, след края на Първата световна война (Radeva 2008, 106) дава отражение и върху историческото образование. Характерна особеност на методическата теория между двете световни войни е „дидактическият универсализъм“ (Kusheva 2006, 53). Неговата същност се заключава в схващането, че частните методики само реализират общите педагогически принципи и методи в обучението по различните предмети. Така някои автори с „лекота“ пишат методики по български език, аритметика и геометрия, история и пр. (Shopov 1996, 82).

От 50-те години на миналия век, когато методиката вече е въведена като обособен университетски курс, у нас се налага съветската концепция за мястото на частните методики сред останалите науки. В започналата по този въпрос дискусия везните наклоняват към дидактическото направление и поставянето на методиката на обучение по история без всякакви условности в системата на педагогическите науки. До края на 50-те години подобна теза господства и в бившата Западна Германия – методиката на обучение по история е част от общата дидактика (Е. Венигер). Още тогава обаче възниква и концепцията за интердисциплинарния характер на методиката на обучение по история (Ф. Месершмит), която постепенно се налага в Западна Европа (Shopov 1996, 84).

В тази връзка, започва един неизбежен стремеж на частните методики да обосноват своето гранично място между съответната научна област и общата дидактика. Що се отнася до историческа наука, самата тя полага усилия да осъществи част от своите функции в сътрудничество с педагогическата наука (Shopov 1996, 86).

В резултат на всичко това се утвърждава схващането, че методиката на обучение по история, от една страна, съдейства да се реализират определени социални функции на историографията и в този смисъл може да се отнесе към историческите дисциплини, но от друга – тя използва научния инструментариум на педагогическата наука (Shopov 1996, 88). Така всъщност през последните десетилетия методиката на обучение по история се очертава като интердисциплинарна научна област и на тази основа се осъществява и подготовката на учителите по предмета съгласно споменатите наредби от 1997 и 2016 г. С новите изменения на последната наредба, извършени тихомълком в условията на пандемична обстановка и без възможности за широко обществено обсъждане1), се налага друг, различен уклон в отношенията между частните методики и общата дидактика.

Завръщаме ли се към дидактическия универсализъм?

С Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“ от 1997 г.2), общо взето, се запази групата на задължителните дисциплини, които се изучаваха и по-рано при подготовката на учители по история: педагогика, психология, методика на обучението по история и АВИТО (аудио-визуални и информационни технологии в обучението), което всъщност беше новото название на предишната дисциплина „Учебна техника“. Запази се принципно и структурата на практическата подготовка: хоспитиране, текуща педагогическа практика и преддипломна педагогическа практика. Новост беше въвеждането на две групи избираеми дисциплини: първа група – педагогически, психологически и методически, и втора група – интердисциплинарни и приложно експериментални, всички с минимален хорариум от 15 ч. В тях наистина можеха да се включат нови дисциплини с цел разширяване теоретичните познания и професионалната компетентност на бъдещите учители.3)

Тази наредба беше в сила в продължение на почти 20 години. Едва през 2016 г. се пристъпи към издаването на нова наредба, която по-скоро беше актуализиране на предходната.4) Структурата на учебния план принципно се запази, като беше въведена една нова учебна дисциплина – „приобщаващо образование“ с хорариум от 15 ч., и бяха променени наименованията и хорариумът на някои от другите учебни дисциплини: АВИТО стана ИКТОРДС (информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда), а преддипломната педагогическа практика възвърна старото си название „Стажантска практика“; увеличен беше хорариумът на часовете по психология (от 45 на 60), методика на обучението по … (от 60 на 90), текущата педагогическа практика (от 45 на 60) и на стажантската практика (от 75 на 90). Двете групи избираеми дисциплини се запазиха, но хорариумът им беше увеличен от 15 на 30 часа и студентите вече избираха не по една, а по две дисциплини от всяка група. Въвежда се задължително и изучаването на една факултативна дисциплина с хорариум от 15 часа.

След по-малко от пет години наредбата беше сериозно изменена и допълнена и в това отношение е по-скоро „нова“ наредба5), предвид обема на промените в броя и характера на учебните дисциплини. С нея се въвежда нова задължителна специализираща дисциплина – „Компетентностен подход и иновации в образованието“ (каквото и да означава това), с хорариум от 45 ч. и е увеличен хорариумът на приобщаващото образование от 15 на 30 часа. Хорариумът на останалите задължителни дисциплини се запазва, като са прецизирани само часовете по „Методика на обучението по …“, в зависимост от това дали студентите се подготвят за учители по един, или по два или три предмета, като във втория случай хорариумът е увеличен. С тези нововъведения се засилва осезаемо присъствието на общите педагогически дисциплини.

Тази тенденция обаче се налага още повече с регламентирането на голям брой – общо 11, конкретни педагогически дисциплини в групата на избираемите с хорариум не по-малко от 30 ч. всяка една, със задължителното изискване в учебните планове да бъдат включени не по-малко от половината от тях. На висшите училища се допуска да въведат не повече от три други учебни дисциплини в тази група.

Не може да се отрече, че някои от тях, като „Гражданско образование“6) и „Педагогическо взаимодействие в мултикултурна среда“, са наистина актуални, но повечето от останалите дублират в съдържанието си задължителните дисциплини. Така например „Дигитална компетентност и дигитална креативност“ и „Разработване на уроци за обучение в електронна среда“ са част от задължителната дисциплина ИКТОРДС; „Приобщаващо образование за деца и ученици със специални образователни потребности“ е част от задължителната дисциплина „Приобщаващо образование“, а „Здравно и екологично образование“ – от гражданското образование. Що се отнася до останалите педагогически дисциплини, включени в списъка, като „Взаимодействие със семейството“, „Комуникативни умения в образователна среда“, „Управление на взаимоотношенията в образователна среда“, „Лидерство в образованието“ и „Управление на образователни институции“, по традиция подобно обучение се осъществява чрез различните квалификационни форми за практикуващи учители, а за студенти, без никакъв практически опит, то едва ли би имало необходимия резултат.

Заключение и изводи

Въведените с последните изменения и допълнения на Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“ през 2021 г. промени категорично очертават тенденцията към утвърждаване на „дидактическия универсализъм“ – една отдавна отхвърлена концепция, в подготовката на учителите. Тази тенденция ясно се откроява в долната таблица.

Таблица

НормативендокументТеоретична подготовкаПрактическаподготовкаВсичкоОбщипедагогическидисциплини(З, И, Ф)*Методикана обучениетопо …ОбщоНаредба от 1997 г.150 ч.60 ч.210 ч.150 ч.360 ч.Наредба от 2016 г.300 ч.90 ч.390 ч.180 ч.570 ч.Изм. и доп. нанаредбата 2021 г.360 ч.90/120** ч.450/480** ч.180 ч.630/680 ч.Забележка:*Задължителни, избираеми, факултативни.** При две и повече специалности.

От представените данни е видно, че хорариумът на общите педагогически дисциплини се е увеличил 2,4 пъти, докато при специализираната методика на обучението по …, увеличението е 1,5 пъти. При обучение по две и повече специалности на практика хорариумът по методика на обучението по … се запазва с този по наредбата от 1997 г., но при три специалности той ще е намален (средно по 40 ч.). По отношение на практическата подготовка, за която винаги се е твърдяло, че е недостатъчна, увеличението на часовете е само с 30 ч., или 1,2 пъти.

Като цяло, часовете, предвидени за придобиване на професионална квалификация „учител“, за периода от 1997 до 2021 г. са нараснали чувствително, като основен дял в това увеличение се пада на общите теоретични педагогически дисциплини – явен индикатор за „дидактически универсализъм“ в действие. Тези промени създават сериозни проблеми между специалната профилираща подготовка по предмета и педагогическата подготовка, произтичащи от ограниченията в учебните планове за образователната степен „бакалавър“ във висшите училища. Затрудненията в това отношение са още по-големи при двойните специалности, подготвящи учители по два и повече предмета, когато се налага още по-голямо редуциране на базовите учебни дисциплини за сметка на педагогическите. В Наредбата от 2016 г. изрично се постановява, че „седмичната заетост на студентите не може да надвишава норматива, регламентиран в правилниците на висшите училища“ (чл. 4, ал. 4). На практика изпълнението на изискванията на Наредбата е възможно само за сметка на дисциплините от профилиращата подготовка, което, от своя страна, се отразява негативно при подготовката на студентите като историци и други специалисти.7)

Настъплението на дидактическия универсализъм е очевидно, а противоречията между обучението на студентите по конкретната специалност и педагогическата им подготовка тепърва ще се задълбочават. Очертава се нежелана тенденция предвид необходимостта от подготовка на учители и усилията, които образователните институции полагат за това. Във всеки случай ревизията на тази наредба е наложителна.

БЕЛЕЖКИ

1. Справката в сайта на МОН сочи, че обществените консултации са проведени в периода 11 август – 10 септември 2020 г., т.е. през неактивно, ваканционно време. Отношение са взели само 13 индивидуални потребители и институции (!). По-голямата част от направените предложения са отхвърлени, а малко от тях – приети частично.

2. Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация „Учител“. ДВ. 25.04.1997, (34).

3. В моята лична преподавателска работа още преди повече от 20 години въведох в тези групи две дисциплини: „Гражданското образование в обучението по история“ и „Европейската интеграция и проблемите на историческото образование в България“, които и до днес считам за полезни и необходими. Тогава „гражданското образование“ все още не се изучаваше като самостоятелен предмет, а се осъществяваше чрез съдържанието на други предмети, изучавани в училище, и така студентите придобиваха знания и компетенции в тази област и реализираха в практиката си част от задачите на гражданското образование. Другата дисциплина играеше важна роля в процеса на синхронизиране на българското историческо образование с европейските стандарти, който течеше тогава.

4. Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „Учител“. ДВ. 11.11.2016, (89).

5. Постановление № 27 на МС на РБ за изменение и допълнение на Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“ от 2016 г. ДВ, 05.02.2021, (10).

6. Специално за дисциплината „Гражданско образование“, смятам че тя трябва да се изучава не общо, а диференцирано, в контекста на обучението по история, предвид че преподаването на този предмет в училище е предоставено предимно на учителите със специалност „Философия“.

7. Тази тема беше коментирана и на проведения в края на месец юни 2022 г. историко-дидактически семинар, организиран от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – форум с повече от 40-годишна история. Позицията, отстоявана в настоящата публикация, беше подкрепена от присъстващите там преподаватели по методика на обучението по история и от други колеги. В тази връзка, беше споделено, че напоследък се наблюдава появата на изключително неблагоприятно явление: много студенти-историци, които желаят да придобият ПК „учител по история и цивилизации“, в процеса на обучението си се отказват поради твърде „скучната“ и догматично поднасяна материя на педагогическите дисциплини. Може би това би могло да се преодолее с адаптиране на съдържанието на лекционните педагогически курсове към спецификата на съответните специалности. Що се отнася до идеята за провеждането на емпирично проучване относно ефективността на новата наредба, то затова е твърде рано, тъй като тя се прилага само от една година, а обучението по нея обикновено е в рамките на четири години и на този етап едва ли е възможно да се отчетат обективни резултати. Но трябва ли да бъдат похабени няколко поколения бъдещи учители при тези очевидни несъответствия между специализираната и педагогическата подготовка?

ЛИТЕРАТУРА

КУШЕВА, Р., 2006. Методика на обучението по история. София: Парадигма. ISBN 954-9536-32-7.

РАДЕВА, М., 2008. Училищното историческо образование в България (1878 – 1944). Методико-исторически анализ. София: Гутенберг. ISBN 978-954-617-036-1.

ШОПОВ, Й., 1996. Методика на обучението по история. Теория и образователни технологии. І част. Благоевград: Неофит Рилски. ISBN 954-680-067-8.

REFERENCES

KUSHEVA, R., 2006. Metodika na obuchenieto po istoria. Sofia: Paradigma. ISBN 954-9536-32-7.

RADEVA, M., 2008. Uchilishtnoto istorichesko obrazovanie v Bulgaria (1878-1944). Metodiko-istoricheski analiz. Sofia: Gutenberg. ISBN 978-954-617-036-1.

SHOPOV, Y., 1996. Metodika na obuchenieto po istoria. Teoria i obrazovatelni tehnologii. І chast. Blagoevgrad: Neofit Rilski. ISBN 954-680-067-8.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.