История
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 423 - 430

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА В ПЛОВДИВСКИЯ КВАРТАЛ „КАРШИЯКА“ И ХРАМА „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ“ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Резюме:

Ключови думи:

След Първата световна война България е изправена пред всеобща криза. Станали свидетели на две национални катастрофи, българите икономически и психологически се сриват. Именно тогава в българското общество се развива защитен механизъм, породен от дълбоко вкорененото в психиката на човека желание да оцелее и съхрани род и отечеството – благотворителността.

Още в хода на Балканските войни от фронтовата линия спонтанно и организирано започват да пристигат помощи за вдовиците и децата на загиналите войници от техните братя по оръжие, формират се първите парични фондове за тях1). От 12 ноември 1912 г. в Пловдив започва да функционира първото за страната Сиропиталище за войнишки сираци на издръжката на Пловдивския окръжен съвет2). Стартират дейността си дружествата „Самарянка“, „Инвалид“, „Самопожертвование“, „Гоце Делчев“, „Тракия“, „Добруджа“ и други. Те се обединяват във „Върховен комитет на благотворителността“3). Целта на тези организации е да съхранят и разпределят вещите и парите, дарени от хората, да обгрижат бедното, безпомощно и болно население, водени от християнско човеколюбие – път, който отдавна е утъпкан от Българската православна църква.

Векове наред Българската православна църква приютява и се грижи за изоставени и без живи родители деца, за недъгави, болни, бедни и стари хора, за просвета и култура. Един от примерите за това е храмът „Свети Иван Рилски“ в пловдивския квартал „Каршияка“, строен в средата на ХІХ век, който и след Първата световна война продължава да изпълнява своята социална функция.

В различни благотворителни акции към храма се включват и богати, и бедни. Когато почувстват нужда и необходимост да дарят, каршияклии търсят първо православния храм. Събират пари, дрехи, обувки, накити, храни и др. Наложената от векове традиция в храмовете да сесъбират волни пожертвувания по различни случаи и поводи – т. нар. дискоси, добива специално значение през този период. Всеки път след литургия църковно лице минава между богомолците в черквата и в сребърен поднос, наречен дискос, събира дарения, като се обявява за какво ще бъдат събрани помощите. Така през 1920 г. църковното настоятелство в храма с председател протойерей Христо поп Симеонов и членове: Никола Илиев, Георги Вълев, Коста Божилов, Христо Пенчев и Владимир Тошков, в бюджета си вписва към приходите в специални параграфи: дискос за бедните (500 лв.) и волни пожертвувания (300 лв.), към разходите се разпределят суми за фонд „Войнишки сираци“ – 12 лв., а найголямата сума се отделя за милостиня – 470 лв.

През 1921 г. настоятелството откликва на призива на Пловдивската митрополия и в храма са поставени каси за

Димитър Кудоглу

църковна благотворителност и просвета. Същата година се събират пари за превръщането на Иван-Вазовата къща в Сопот в музей.

По това време православните храмове изпълняват ролята на преразпределители на даренията на българите.

Като цяло, Българската православна църква е посредник между заможни и желаещи да дарят и бедни и нуждаещи се. Пример в това отношение е жестът на българина с огромно сърце – Димитър Кудоглу. През 1922 г. той предоставя 3000 лв. на храма, който да ги разпредели на бедните енориаши от квартала, а храмовите настоятели, радеейки за повдигане на образоваността и културното ниво на съкварталците си, отпускат средства за строежа на Пловдивската духовна семинария в размер на 10 000 лв. като стъпка към подобряване на условията за обучение в района.

Голям ден за благотворителност в махалата на север от р.Марица е храмовият празник – денят на светеца Иван Рилски 18 октомври. Събраните предмети и вещи в по-голямата си част биват продавани, а тези, които са подходящи – раздавани на бедните и нуждаещите се. С получените финансови средства се извършват различни благотворителни дейности, така през 1922 г. на бедна вдовица със сирачета са отпуснати след храмовия празник 5000 лв., а на служителите на храма – т.нар. „пари за зимнина“. Църковното настоятелство предвижда в бюджета си за същата година разходи за милостиня – 2000 лв. и пари за благотворителната организация „Самарянка“ – 200 лв.

Отделянето и предоставянето на пари за бедните не спира дори и в годините на големи затруднения на храма, когато реално липсва църковна сграда в „Каршияка“ след изгарянето ù при стихийния пожар от 3 март 1923 г. През 1924 г. богомолците даряват чрез дискоси 1000 лв., а чрез доброволни пожертвувания – 2500 лв. Отделно от тях църковното настоятелство отпуска за милостиня още 5000 лв. За Великден са раздадени 2000 лв. на бедните. Църковното настоятелство не остава безпристрастно и към дошлите в Пловдив бежанци от Тракия и Македония. На специално събрание на 24 декември са отпуснати 1500 лв. за тези от квартала.

На следващата година са раздадени нови 8500 лв. През 1926 г. – 4000 лв., 1927 г. – 6000 лв., и т.н. Постоянството през годините и увеличаването на дарените вещи и пари говорят за една изградена традиция, за чувството едва ли не на дълг при даряването, което води и до сплотяване на хората.

Голямото благотворително дело на каршияклии обаче начева след фаталния 3 март 1923 г.4) Тогава внезапно избухнал пожар изпепелява старата възрожденска дървена постройка на храма.5) Оцелява част от църковната утвар и иконата на Богородица с разигралия се Исус от остров Кикос6). Спонтанно само за 17 дни енориашите събират 8000 лв. Учредява се фонд за изграждане на нова сграда на храма7) и се основава църковностроителен комитет. Взема се решение богоугодното дело по даряването на средства за построяването на нова сграда да бъде записано за поколенията. Поръчва се специална книга, наречена кондика, подвързана с крокодилска кожа, на корицата на която е изобразен ликът на Свети Иван Рилски. Украсата на тази Книга за дарения е довършена по краищата със старобългарска плетеница. Страниците са изработени от луксозна хартия. В Кондиката се записват всички дарения за изграждането на нов храм. Крупен храмов дарител става Величка Ив. Личева, която внася 3000 лв.8).

С общи усилия новата сграда на храма е построена през 1927 г. Неин архитект е Христо Бърнев, а изпълнители са инженерите Бъчваров и Сандулов.9) Приемането ù става на 20 май с.г. Хиляди каршияклии даряват своя труд при строежа на сградата. Предстои украсяването ù, за което също са нужни немалко средства. Отново голяма част от тях са събрани чрез дарения на съкварталци и други жители на Пловдив и околните градове и села. Светият Синод и Пловдивската митрополия предоставят на храма за целта благотворителни марки на обща стойност 50 000 лв., а през лятото на 1927 г. е назначена комисия за събиране на доброволни помощи за фонд “Постройка на храма „Свети Иван Рилски“ по селата. Избрани да изпълняват тази функция са Руси Валев и Иван Айвазов за районите на Карлово и Пазарджик. Възнаграждението им бива определяно по таблица, в която според изминатото разстояние за събиране на помощите те получават съответен процент от тях, т.е. колкото пò отдалеч са събрани помощите, толкова по-голям е процентът за двамата.10)

На 14, 18 и 25 април 1928 г. Южна България е разтърсена от три опустошителни земетресения с епицентрове в Чирпан, Поповица, Пловдивско, и Гълъбово. Следват ги множество трусове с различна сила. Срутени са хиляди административни и частни постройки, също и 280 храма.11)Април 1928 г. се оказва фатален и за новопостроения храм. Масивната сграда е пропукана и след направения оглед се налага части от нея да бъдат съборени. Освен това за нуждите на Техническия отдел към община Пловдив трябва да се събори и друга част от новата постройка, за да се изгради трафопост. Наредс това разрушена от природното бедствие е и фурната на храма, която дотогава е източник на приходи. На нарочно заседание на църковното настоятелство от 10 юни 1928 г. се обсъждат два основни проблема – влошеното финансово състояние на енориашите и промяната в нагласата на хората към масивни постройки, които се оказват недотам издръжливи на земните трусове. Решено е да се тегли кредит в размер на 500 000 лв. и заедно с наличните 300 000 лв. да се построи нова паянтова църковна сграда на стойност 800 000 лв. За да се изгради обособен двор към новия храм, държавата отчуждава околните имоти чрез изкупуване. Въпреки липсата на средства много от богомолците, като Мария Радева и Илия Михура, на които предстои отчуждение на имотите, директно ги даряват. Дори и в такъв момент има енориаши като Гено Неделев, който дарява 1000 лв. за поредния църковен строеж, а отделно чрез дискоси са събрани още 3000 лв., които въпреки трудностите църковното настоятелство определя като пари за бедните в проекта на бюджета за 1929 г. От приходите на храма са определени и 200 лв. за строежа на Епархийски братствен дом.12)

Църковното настоятелство към храма „Свети Иван Рилски“ вече не успява да събере средства за възстановяването на сградата. В подобна ситуация са и много други като тях. В този труден момент българската държава основава Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението, с помощта на която през 1930 г. е издигнат нов масивен храм, по проект на архитект Димитър Ненов с кубе и камбанария, който отговаря на изискванията за безопасност при земетресение.13)

След войните, по личната повеля на пловдивския митрополит Максим (1908 – 1938)14), се образуват малки групи от млади свещеници и млади жени от епархията в няколко младежки православни християнски организации, наречени дружества или братства, към храмовете в Пловдив. Те събират дарения и се грижат за изхранването, здравето, облеклото и обучението на децата на най-бедните слоеве от обществото. Част от тези дружества е и младежкото православно християнско братство „Свети Иван Рилски“ към храма в квартал „Каршияка“ в Пловдив.

Каршияклийското братство е основано на 14 декември 1921 г. от енорийския свещеник протойерей Христо поп Симеонов Герчев заедно с още двадесет и двама души, сред които са свещеникът Христо Костов и презвитерът Гица поп Христова. За съжаление, учредителен протокол не е направен, а протоколна книга започва да се води едва през 1934 г., което в известна степен затруднява описването на дейността на братството през първите 12 години. Данни се намират в протоколните книги, водени към храма, различни приписки и вестници и списания от същия период. Секретар на братството е Тодор Къркев. Ръководители – Христо поп Симеонов и Пешка Иванова Балтова.

Братството развива религиозно-просветна, културна и благотворителна дейност. Всяка година то отделя средства за абонамент на различни християнски вестници и списания („Братско слово“, „Християнка“, „Нашето дете“), редовно биват закупувани песнопойки (напр. Софроний Попов и Петър Стубел „Сборник с песни“) за храмовия хор. Заедно с храмовото настоятелство то организира и поддържа една добра библиотека. Организират се посещения на манастири и култови места. Сказки, беседи, викторини, забави, утра и вечеринки се провеждат в специална постройка, която служи за братствен салон. Има и случаи, когато братственият салон се използва по съвсем различно предназначение. По време на честите за квартала наводнения служи за приют на загубилите своя дом семейства. Основни приходи братството получава от членски внос, продажба на календари, членски книжки, томболи и дарения, част от които събирани в нарочен дискос от енориашите на „Каршияка“, а салонът е отдаван под наем.15)

Първите по-сериозни стъпки в благотворителното поприще младежкото православно християнско братство към храма „Свети Иван Рилски“ прави през 1926 г., когато заедно с младежките християнски дружества към храмовете „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. Марина“ и „Св. Петка“ изпраща 120 слаби физически ученици – деца на бедни родители, напълно безплатно и 48 деца на чиновници и граждани от средната класа срещу половин такса, да летуват от 14 юли до 5 септември в Калоферския девически манастир. Там, под грижите на учители, свещеници и семинаристи, малките летовници укрепват физически и биват обучавани в християнски добродетели.16)Пълната сума за летния лагер, която плащат братствата, възлиза на 200 000 лв. Тя е осигурена от Светия синод, Пловдивската митрополия, Съюза на свещеническите братства в България, Окръжна постоянна комисия, Училищното настоятелство и Пловдивската популярна банка.

Летните колонии се превръщат в добра традиция. На страниците на сп. „Братско слово“ от юни 1932 г. откриваме обява за поредната колония за бедни и болни деца в Калоферския мъжки манастир.17) На тези лагери са записвани и деца, на които родителите заплащат всички разходи по пребиваването им.

Често пъти църковното настоятелство и братството подпомагат парично или чрез дрехи и ученически пособия даровити и бедни деца. Въведена е и специална стипендия за деца от квартала, обучаващи се в Пловдивската семинария. Например за 1922 г. са отпуснати 4000 лв. за таксата за обучението на четирима семинаристи от „Каршияка“18).

Каршияклийското, заедно с другите братства в Пловдив, организира различни лотарии с благотворителна и просветна цел. Повечето от наградите са изработени от братствените членове. Лотарията се тегли на 15 февруари 1932 г. Първа награда – радиоприемник, печели едно слугинче.19)

През 1938 г. братството успява чрез различни акции – доброволни дарения, продажба на книги и календари, дискоси и т.н., да събере 6774,50 лв. за братствената библиотека и да подпомогне финансово затруднени жени от квартала, а също и три хористки в певческото им развитие.

В рамките на същата година църковното настоятелство отпуска 3600 лв. за милостиня и образоването на двама свещеници. Интересна констатация е записана в Протоколната книга на храма: „...доходите на свещениците са много намалели, няма дарения, животът въобще е поскъпнал...“. Въпреки несгодите настоятелите отпускат 500 лв. за довършване на паметната плоча за загиналите във войните, която културно-просветното дружество „Неофит Рилски“ поставя на абсидата на храма. През есента се гласува отпускането на пари за закупуването на дрешки на децата от квартала и участие в изграждането на сиропиталище към Пловдивската митрополия.

През 1939 г. общият бюджет на братството е 25 744 лв. То е подпомогнато в дейността си чрез дарения от София Стойнова, Константина Ботева, Ангелина Мичкова, Екатерина Янкулова, поклонници от Рилския манастир, които даряват почти 600 лв., и културно-благотворителното дружество „Неофит Рилски“ от „Каршияка“, което чрез организиране на предметни томболи и с директни дарения предоставя 6303 лв. От своя страна, братството раздава помощи в размер на 952 лв.

През 1940 г. общият бюджет е 5549,50 лв. Дарители на братството са читалище „Георги Търнев“, Араповският манастир и жени от квартала. Финансова подкрепа е оказана на Недка Павлова и Брайко Найденов на обща стойност 400 лв., а 1000 лв. са отпуснати за бедни ученици.

Включването на България във Втората световна война през 1941 г. се отразява на възможностите на братството за набиране на финансови средства. Даренията са едва 798 лв. Намесва се като дарител Пловдивската митрополия с 5592 лв. Братството решава да изтегли заем от 3000 лв. и заедно с членския внос, дискоси и др. успява да събере 14 640,70 лв. приходи. Финансова подкрепа в размер на 3234 лв. и дрехиполучават бедни жители на квартала. Разходите за библиотеката са сведени до 60 диапозитива, а през септември на затворниците в Пловдив са дарени 1140 бр. яйца, на стойност 2592 лв.20)

Годините на Втората световна война бележат спад в българската икономика, което се отразява негативно на населението. Намалява неговата покупателна способност и съответно възможността му да прави дарения. Причини за намаляването на благотворителността могат да се търсят и в последвалата голяма инфлация. Всичко това напълно променя условията за благотворителните процеси в България, които навлизат в един съвсем нов период.

БЕЛЕЖКИ

1. http://www.history.swu.bg/veska_nikolova.pdf „Първо българско електронно списание по история“: Николова Веска, „Сираци от войните, съпричастност на обществото и отговорността на държавата“, Благоевград, 2005 г., стр. 99

2. Шишков, Стою Н., „Пловдив в своето минало и настояще“, Пловдив, 1926 г., стр.295 – 296.

3. Шивачев Стефан – съставител, „Очерци из историята на Пловдив“, част 1, Пловдив, 1995 г., стр.141 – 145.

4. ДА Пловдив, ф. 494, оп.1, а.е.7 и 8.

5. В. „Борба“, Пловдив, бр.597, рубрика „Хроника“ от 6 март 1923 г.

6. Донева, Румяна „Щрихи към историята на храма „Свети Иван Рилски“ в „Каршияка“, Годишник 2012 на РИМ – Пловдив, Пловдив, 2012, стр.113.

7. В. „Борба“, рубрика „Хроника“, бр.669, Пловдив, 4 август 1923 г.

8. ДА Пловдив, ф.494, оп.1, а.е.7.

9. В. „Борба“, Пловдив, бр.1278, 23 юли 1925 г.

10. ДА – Пловдив, ф.494, оп.1, а.е.8.

11. Отчет на директора на ДИПОЗЕ (Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението на 1928 г.) Константин хаджи Стоянов за свършена работа по възстановяването на щетите от земетресението пред Министър-председателя и Министерския съвет. София, октомври 1931 г., стр.3.

12. ДА – Пловдив, ф.494, оп.1, а.е.8

13. Отчет на директора на ДИПОЗЕ К. х.Стоянов Цит. док., стр.302.

14. Паралингов Емил – дякон, „Православните християнски дружества в Плов-дивската епархия до 1944 г.“, Църковен вестник, бр.15/102, София, 1 – 15.VІІІ.2002 г. Първото дружество „Християнско съзнание“ започва дейност на 23.01.1905 г. в София с председател арх. Климент. В 1922 г. с подкрепата на Светия Синод и държавата се учредява фонд „Християнизиране на младежта“. Създадените детски, ученически, младежки, професионални и т.н. дружества възпитават в православнорелигиозен и национален дух.

15. ДА Пловдив, ф.494к, оп.1, а.е.8, а.е.18, а.е.24 (8 и 9), а.е.25 (ІV-2), а.е.26 (ІV-2в).16.Шишков, Стою Н., Цит.съч., стр.301-302

17. В. „Братско слово“, стр.16, год.ІІ, бр.10, кн.10, Пловдив, юни 1932 г.

18.ДА – Пловдив, ф.494, оп.1, а.е.7 и 25.

19. Хроника, в. „Братско слово“, Пловдив, стр.6, год.ІІІ, бр.6, февруари 1932 г.

20. ДА – Пловдив, ф.494, оп.1, а.е.25 и а.е.10.

ЛИТЕРАТУРА

Богданова, Таня. (1994). Пловдивска епархия на Българската православна църква (1919 – 1938 г.). Пловдив.

Донева, Румяна. Щрихи към историята на храма „Свети Иван Рилски“ в „Каршияка“. Годишник 2012 на РИМ Пловдив, Пловдив, 2012 г.

Николова, Веска.(2005). Сираци от войните, съпричастност на обществото и отговорността на държавата. Благоевград.

Паралингов, Емил – дякон. Православните християнски дружества в Пловдивската епархия до 1944 г. Църковен вестник бр.15/102, София, 1 – 15.VІІІ.2002 г.

Шивачев, Стефан. ( 1995). Очерци из историята на Пловдив, ч.1, Пловдив.

Шишков, Стою Н. (1926). Пловдив в своето минало и настояще. Пловдив.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.