История
Вход / Регистрация

2015/3, стр. 319 - 323

ПРИНОСЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Ваня Кибритова
E-mail: vanyakibritova@abv.bg
House-Museum “Konstantin Velichkov”
15 “K. Velichkov” Square
4400 Pazardzhik Bulgaria

Резюме: Статията хвърля някои щрихи върху живота и творчеството на Константин Величков (1855 – 1907) – забележителен общественик, просветител, активен участник в националноосвободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, писател, преводач и художник.

Ключови думи: Konstantin Velichkov (1855 – 1907), Pazardzhik, Bulgarian National Reival

Константин Величков e сред най-светлите личности в българската културна история, пренесли духовните традиции на Възраждането и начертали нови пътища за културен растеж в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. Космополитен дух и ерудиран творец, той е един от първите образци на истински европеец в българската култура, които чрез разностранната си дейност допринасят за това България да бъде открита от европейската общественост и „да стане участница в делото на общочеловеческий прогрес“.

Роден и израсъл в едно от изявените български културни средища в средата на ХІХ в. – Пазарджик, Константин Величков остава верен на възрожденските идеали. В сложното, противоречиво време след Освобождението той успява чрез непресъхващия си патриотизъм, изключителна гражданска доблест и с далновидна мисъл да издигне новия идеал – образована и културна България.

Творчеството на Величков обхваща всички литературни жанрове – поезия, проза, драма, мемоари, публицистика, преводи, критика, поезия за деца. С многообразието им той се вписва както във възрожденската традиция, така и в изграждането на новия облик на българската литература.

Един от първите младежи с европейско образование в родния си град, Константин Величков поема творческия си път още като ученик в едно от най-престижните училища в Османската империя – френския лицей в Галатасарай, Цариград – място, където се формира част от интелектуалния елит на българската нация, бъдещите „строители на съвременна България“. През 1872 г. Константин Величков заедно със своя съученик Георги Николов превежда драмата „Люкреция Борджия“ от Виктор Юго. Това е първият превод на френския класик на български език. С появата си на творческото поприще Константин Величков допринася за разширяване на духовния кръгозор на българина, изгражда мост за общуване с европейската култура, в частност с френската литература и нейните велики представители – Виктор Юго, Ламартин, Расин, Молиер, Шатобриан. Тя вдъхновява младия българин с дълбокия си хуманизъм, предаността към народа и обичта към Отечеството, шедьоврите на тази литература отговарят на изискванията на естетическия му вкус и на неговата свободолюбива душа. Той превежда с истинско вдъхновение, със задълбочено познаване на език, от който и на който превежда и почти винаги от оригинала.

Убеждението на Константин Величков, че приобщаването на родната литература и култура към европейските ценности е изключително важно за българина, направлява творчеството му и намира най-ярък израз в значимите преводи, които прави до края на живота си. Най-многобройни са те на италиански и фрески класици, по-малко от руската литература. Сред авторите са Пушкин с поемата „Русалката“, Молиер с комедията „Мизантроп“, стихове на Лермонтов, Петрарка, Кардучи, Шекспир с трагедията „Макбет“ (от руски) и други.

Една част от преведените произведения влизат в съставената от Иван Вазов и Константин Величков „Българска христоматия“ в два тома, издадена в Пловдив през 1884 г. „Без тая Христоматия – споделя Вазов – ние никога не бихме превели толкова хубави откъслеци от европейските литератури, с които пръв път се запознаваше не само учащата се младеж, но и широката читающа публика у нас“.

Като лицеист Константин Величков написва и първата си драма „Невянка и Светослав“, която поставя с голям успех на сцената на театър „Османие“. Това е първото българско представление в сърцето на турската столица с български актьори (самият Величков играе ролята на Невянка) и българска публика. „Не бяха само гърците, ерменците и турците, които имаха публични зрелища – четем в отзивите за пиесата в сп. „Читалище“ – и царигражданите можеха да чуят българския език да звучи в театрите на Османската столица. Нашата народна личност и в това отношение излизаше от малолетството си, проявляваше собствений свой живот и ся утвърждаваше в един нова напредък“. Чрез тази творба Константин Величков се нарежда сред първите автори на исторически драми, писани преди Освобождението, а през следващите години създава и други – „Вичензо и Анжелина“, „Отечество“, „Опълченец“, „На морския бряг“, като последната е представена на сцената на Народния театър в София на 4 декември 1907 г. – месец след смъртта му.

Значителен дял в творчеството на Константин Величков заема поезията му, дала израз на силната обич към Родината, нейното минало и великите є герои, бъдещето є, очарованието на природата, бащината обич. Тук Величков се вписва в традицията на модерната европейска поезия на ХІХ век с поетичния си дневник „Цариградски сонети“ (1899).

Ценен влог в българската литературна история са още мемоарното съчинение „В тъмница“ (1899), великолепните, неповторими по изящество на стила „Писма от Рим“ (1894), „Всеобща история на литературата“ (1891). Константин Величков има заслуги и за развитието на детската поезия в нашата страна. През 1894 г. той издава в Пловдив малка, изящно оформена книга с поезия за деца под заглавие „Детска гусла“. Тя е една от първите стихосбирки за малките, като преди нея подобни книги са издали Иван Вазов, Петко Р. Славейков и Васил Попович. Някои от стиховете на Величков се превръщат през следващите години в обичани детски и училищни песни.

Освен в литературното творчество Константин Величков има значими приносикатоблестящ ораторипламененпублицист. В спомените си Иван Вазов пише за него: „Един от най-добрите оратори в Областното събрание, Величков обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч, която се лееше из устата му плавна, убеждена, чарующа. Когато поискаше думата, в камарата се възцаряваше тишина и гласът му ехтеше, пленяваше слушателите и почти винаги ги присъединяваше към неговото мнение“. Величков отрежда на журналиста ролята на „единствений оракул, към когото обществото всякога се обръща и от когото търси лек и отговори във всичките си болки, нужди и съмнения“. Статиите, които излизат под перото на Величков, са на висок изящен стил, написани с жар по животрептящи теми.

Сред приносите на бележития пазарджичанин в съкровищницата на българската култура с най-голяма стойност е преводът на „Ад“ от Данте Алигиери, излязъл в края на живота му през 1906 г., останал ненадминат и досега. Иван Вазов оценява по достойнство значимостта на този истински литературен подвиг на Величков: „Оня, който познава мъчнотиите и тъмнотите на италианския народен диалект преди шест века, по който е писвал Данте поемата си, ще си представи какви грамадни усилия, търпение, възторжена упоритост, умение, ерудиция е трябвало да тури в дело г. Величков, за да ни даде приблизително вярно представление за творческата самобитност, за духа и техниката на Данте. Заедно с тях той ни е предал и оня оригинален аромат и свежест на поезията му, които могат да се предадат в границите на възможността, на един чужди език, от един майстор – преводач“.

Ако в творческите си търсения Константин Величков е оставил по нещо значимо, то дейността му на общественото и политическото поприще го поставя сред най-ярките строители на следосвобожденска България във времето, когато българската култура, литература и изкуства търсят нови пътища за развитие и утвърждаване.

Още в младежките си години Константин Величков има водеща роля в просветната и културната история на родния град. Той е начело на интелигенцията в Пазарджик – един от първите европейски възпитаници в града, учител реформатор в класното училище, председател на читалище „Виделина“, активно подкрепящ развитието на театралното дело в града.

През 1879 г. Константин Величков се установява в столицата на Източна Румелия – Пловдив, като депутат в Областното събрание и чрез градивната си деятелност се превръща в значима личност в културно-просветното развитие на областта. С далновидността си чертае пътища за просперитет на българската култура по пътя на модерното развитие и приобщаването є към духовните ценности на европейската цивилизация. „Трябва да искаме – настоява Величков в Областното събрание, – да търсим, да гледаме, колкото възможно по-скоро ония неща, които виждаме в Европа, да ги намираме у дома, колкото можем с нашите усилия и средства“. Той е ревностен защитник на институциите, съхранили народностния дух на българина – библиотека, музей, театър. Константин Величков е и сред инициаторите за създаването на първата професионална театрална трупа в България през 1883 г.

Просперитет на българската наука и култура и вграждането им в европейските ценности – това е дълбокият смисъл на широката законотворческа дейност на Константин Величков като министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов 1894 – 1897 г. По негово предложение и мъдро ръководство са реализирани важни културни инициативи със съществено значение за културния развой на страната. В тази посока е една от най-значимите му заслуги като държавник и политик – основаването на Държавното рисувално училище в София през 1896 г., сега Художествена академия.

Константин Величков е и сред членовете на Дружеството за поддържане на изкуството в България, взема дейно участие и в редактирането на списание „Изкуство“, където отпечатва свои стихове и художествени творби.

Друга значима инициатива на министър Величков с принос в културното развитие на страната е Законът за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки в София и Пловдив. В мотивите към него е подчертано желанието на правителството „да следва примера на всички цивилизовани държави, в които е развито народното самосъзнание, които ценят своите национални традиции и смятат запазването на материалните свидетелства на националното съществуване за своя свещена длъжност пред историята и потомството“.

Плод на моралната и материална подкрепа на Константин Величков са няколко важни реформи, които са особено благотворни за напредъка на българския театър. Министърът назначава комитет, който съставя бюджета, грижи се за подобряването на материалната база, за издигане художественото равнище на театъра. За обновяване на репертоара се предвижда да се подготвят поне 6 големи пиеси, преводните се избират между знаменитите в чуждестранната литература. Константин Величков е първият министър, който отпуска четири държавни стипендии за следване по драматично изкуство в чужбина. Той организира конкурс за кандидатите и със своята честна и принципна позиция дава шанс на най-добрите – Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Гено Киров, които с таланта си сътворяват нова епоха в българската културна история.

Дългогодишен редовен член на Българското книжовно дружество, министър Величков лично защитава държавната субсидия за издаване на „Периодично списание“. Той далновидно призовава народните представители да подпомогнат правителството в стремежа му да подкрепя Българското книжовно дружество – „онова дружество, което е ядката на бъдещата Българска академия на науките“.

През целия си живот Константин Величков работи неуморно и безкористно за развитието и просперитета на българската наука и култура. Неговите инициативи са насочени както за укрепване и доразвиване на наследеното в тази област, така и за създаване на нови културни институции, разгръщане на нови за България културни дейности и изграждане на културни традиции. С приносите си Константин Величков се утвърждава като европейски мислещ човек, прекрачил няколко епохи, устремен към бъдното, с пламенен стремеж по неговите думи „България да достигне до истинско културно превъзходство и да внесе своя дял в общочовешката култура“.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.