История
Вход / Регистрация

2013/3, стр. 197 - 201

АПОСТОЛИЧЕСКИЯТ МИСИОНЕР КРЪСТЮ ПЕЙКИЧ (1665–1730)

Марта Бур

Резюме:

Ключови думи:

Мирският свещеник Кръстю Пейкич е свидетел, а в някои случаи е сподвижник на събития, които са допринесли много за оформяването на сегашния облик на нашия регион.

В научните изследвания обикновено се изтъква, че сведенията за него са оскъдни и разпръснати, но онова, което той смятал, че е необходимо да се знае за него е, че е българин от Чипровско и апостолически мисионер, че е каноник при катедралата в унгарския град Пейч, а после е абат на обителта „Свети Георги“ в Чанад – това той сам отбелязва на титула на отпечатаните трудове.

Първото съчинение на Кр. Пейкич е на кирилица – „Зарцало истине нед цркве источне и западне...“, и е отпечатано през 1716 г. във Венеция. По-късно, през 1725 г. в унгарския град Трнава (сега Словакия), е издаден латинският вариант на същото произведение, а през 1730 г., пак на латински, Пейкич публикува труд под заглавие „Ортодоксално съгласие на източната и западната църква на една и съща истина за произхода на Светия дух“.

След появата на „Зарцало истине... “ още през 1717 г., по време на поредната война против османците през 1716–1718 г. Кр. Пейкич издава „Мохамеданинът, обучен съгласно Корана, догматика и катехизис по христовия закон“.

Посочените трудове на Кр. Пейкич свидетелстват за неговата отлична богословска подготовка и образованост, която той е получил в чипровското училище, а после в папския колеж „Колегиум урбанум“ в Рим.

Известно е, че след ръкополагането си за свещеник (1698 г.) Кръстю Пейкич е бил духовен пастир на чипровските българи, настанени в Трансилвания, в град Алвинц. После той е служил при сънародниците си във Влашко. По това време във францисканския манастир в Търговище (във Влашко) е станал по-слушник, без да е бил подстриган за монах. През 1704–1709 г. Кръстю Пейкич е бил във Венеция, а през следващия период от живота му е бил селски свещеник в Югозападна Унгария, а после през 1715–1718 е каноник при епископската катедрала в унгарския град Пейч. Той се е оттеглил от тази доходна длъжност поради спречкване с тамошния епископ. Такава висока длъжност Кр. Пейкич е изпълнявал и в Торино, и в Белград, където е починал през 1730 година.

От съвсем кратката справка за него става ясно, че той като свещенослужител е изпълнявал възлаганите му задачи в обширен район: в Олтения, Трансилвания, в Белград, в Унгария, в Хърватска и Италия. Заедно с това този високообразован духовник е бил и плодовит книжовник. Кръстю Пейкич служебно не е бил прикрепен към структурите на една или друга епархия, а е действал като апостолически мисионер, изпълнявайки задачи, поставени му от „Светата конгрегация за разпространение на вярата“. Показателно е и писмото на Кр. Пейкич от 9 август 1716 г. изпратено от Трнава до секретаря на Светата конгрегация. В него той уведомява адресата за своята книжовна дейност и за бъдещи творчески планове „... тук във академичната печатница оставих една книга, съставена от мен, за да бъде отпечатана срещу турците и срещу отвратителната им секта... после ще диря милостта на императора, на когото посветих книгата, за да бъде тя преведена с турски букви и на турски език...“.

Тук е мястото да споменем информацията, която намираме в публикацията на унгарския историк Тамаш Феделеш за канониците в епархия Пейч. Тя е включена в сборника „Епархия Пейч през XVII–XVIII век“ (2005 г.). Феделеш дава сведения общо за 30 каноници, служили при катедралата в Пейч. Авторът предполага, че Кр. Пейкич станал каноник в Пейч, а също и в Торино, и в Белград благодарение на намесата на владетеля – Карл Трети. А това означава, че българинът с дейността си е заслужил императорско благоволение.

Към наследството на Пейкич са проявили интерес немалко български изследователи. Той привлича вниманието предимно на философи, литературоведи и историци. Внушителен е броят на публикациите, посветени на Пейкич.

През 1913 година Беньо Цонев вече го споменава в публикацията си „Кирилски ръкописи и старопечатни книги“ в Загреб. Изглежда, че в Загреб той е открил съчинението на Пейкич „Зарцало истине...“ .

През 60–70-те години на миналия век Пейкич е представен на българския читател от Иван Богданов. „Зарцало истине...“ се причислява от него към българските първопечатни книги. Богданов публикува и бележити дати из живота на Кръстю Пейкич.

Произведенията му са анализирани и от проф. Емил Георгиев. Като изследва проявите на барока в българската литература, този изявен български учен използва творческото наследство и на Пейкич (1971 г., 1972 г.).

Сред почитателите на Пейкич се откроява и Илия Конев, който информира българския читател за публикации, излезли за Кр. Пейкич в Хърватска.

Немалко публикации на този духовник е посветил и Божидар Пейчев. Те са печатани в академични издания, включително в „История на философската мисъл“ (1970 г.), „Антология на българската философска мисъл“ (1973 г.), а също и статии в периодични издания. В списание „Език и литература“ (1969 г.). Пейчев представя в обобщен вид заслугите на Пейкич : „Пейкич днес предизвиква заслужен интерес с основното си съчинение „Мохамеданинът, обучен съгласно Корана...“. Пейкич провежда една оригинална и методична конверсия на мохамеданска идеология и по този начин косвено служи на националната българска кауза от онова време“.

От казаното дотук става ясно, че визираните автори правят своите заключения за Кр. Пейкич, за неговото дело въз основа на съчиненията му, без да отчитат при какви общности работи той, кой го подкрепя, има ли опоненти, откъде са доходите му и пр.

Относно доходите се знае, че през 1715–1718 г. като каноник в Пейч е добре възнаграден и така става възможно онова, за което той пише в цитираното вече писмо, че първата си книга „Зарцало истине...“ е издал във Венеция със собствени средства.

В престижното издание „История на българите. Късно Средновековие и Възраждане“ (2004 г.) трудовете на Кр. Пейкич са представени и анализирани сред факторите на българското Възраждане. Авторът на рубриката „Национална идея“ установава, че „за Пейкич има един враг – това са турците“, и следва цитат от негово съчинение: „С помощта на Бога ще работя до смъртта си за църковно единство, защото със своето неразбирателство православни и католици помагат за това, Бог да чуе невярната молитва на турчина, който навсякъде моли Бог да няма мир между християните“.

Изложеното дотук показва, че визираните автори са единодушни за това, че съчиненията на католическия духовник, възникнали и запазени в чужда среда, представляват неделима част от българското историческо наследство. Мястото и статутът на Кръстю Пейкич в българската общност и заедно с това значението на неговото книжовно наследство в българската култура са предмет на разсъждения след появата на монографичния труд „Мисионер на Подунавието. Кръстю Пейкич“ от хърватския учен Йосип Турчинович, Загреб, 1973 г.

В статията „Към биографията на Кр. Пейкич (1665–1730)“ (Векове, книга първа, 1980 г.) Карол Телбизов отбелязва, че повечето от биографите на Пейкич „... го представят като странствуващ мисионер безотечественик, пребродил почти цяла Югоизточна Европа, без постоянна енория и родна среда... Йосип Турчинович го нарича направо мисионер на Подунавието“. К. Телбизов категорично отхвърля това твърдение и смята, че Пейкич е бил български свещеник с постоянна енория, където е имал и постоянна родна среда. „Познаването на тези факти – пише по-нататък Телбизов, – е важна предпоставка за изясняване на корените и българския характер на литературното му творчество и за определяне на мястото му в нашето народноосвободително движение.“

Да се изясняват корените на литературното творчество на Пейкич, е задача, изискваща обемна и изследователска работа. Преди всичко трябва да се открият пътищата, водещи към целта, т. е. да се добавят сведения относно състоянието на българската общност, с която е бил свързан Пейкич.

Информацията, която извличаме от издадените напоследък документи, издирвани във Ватикана, в архивите на различни църковни институции във Виена, Будапеща и прочее, значително допълва познанията ни за порядките в европейските владения на османците, а също и за бита на подвластното население. Очертава се цяла система от връзки, която е допринесла за обмена на материални и културни ценности между поданиците на Портата и християнската част на Европа.

На първо място трябва да се споменат търговските връзки между християнски страни и османската империя, осъществявани от дубровничани, евреи, гърци, арменци, българи и други.

Обикновено се изтъква – с пълно основание – важната роля на дубровничани в стопанския живот на Балканите. По суша и по море те са изнасяли суровини от османските владения и са внасяли европейски текстил, стъкларски изделия и много други западни стоки. Благодарение на печалбите и привилегиите, предоставени им от Високата порта, тези търговци имали възможност да подпомагат католиците в Османската империя. Поради тяхната доказана ревност и привързаност към своята църква Светият престол използвал дубровнишките търговци при организиране и поддържане на католическите мисии в османските владения.

Чипровските българи католици също допринасяли за транслация на западни културни ценности в Османската империя. Като търговци, те са действали предимно във Влашко и Трансилвания. Като османски поданици в чужда територия, чипровчаните договаряли с влашките владетели условията, при които те имали право да работят в техните владения. Правата и задълженията са уточнени в грамоти от 1654 г. и 1669 г. Българите католици изнасяли от Влашко, може би и от Молдова едър рогат добитък, восък и мед за Венеция. Те използвали един търговски път, който е пресичал днешна Южна Унгария.

Българите от Търновско, от дунавските градове, от Македония, куцовласите от Москополе търгували в Трансилвания, а също и на територията на днешна Унгария, Словакия и Полша. Тамошните техни колонии ангажирали свои свещеници и ревностно пазели своите православни традиции.

Християнските поданици на султана не са били лишени от възможността да посещават светите за тях места. Освен за пътуването до Ерусалим има сведения за поклонници и за Атонските обители. Според данни 1527–1728 г. Зографският манастир е бил посещаван от поклонници от православни страни, също и от Унгария. В документи от XVII–XVIII век, запазени в манастира „Свети Павел“, в Атон има данни за посетители от Буда, Комаром, Темешвар и Срем. През същото време, по точно през XVII век според мисионерски писма самите мисионери и редови католици от Унгария под османска власт и от Трансилвания сравнително често пътували за Рим и там участвали в големите църковни празници, като са транспортирали за своите общности книги, учебници, изображения на светци. Случвало се е и боледуващи мисионери, работещи в селища около Темешвар, да прибягват до помощта на виенски лекари.

След сключване на Карловатския мирен договор (1699 г.) във визираната тук система от връзки настъпват значителни промени. Става необходимо да се решават нови задачи:

1. Уреждане на статута на чипровските бежанци във Влашко, Трансилвания и в селищата край търговския път, водещ до Венеция – например в Бая, Пейч, Осиек и др.

2. Уточняване на условията, при които са поставени да живеят на унгарска територия в пределите на Хабсбурската империя внушителната маса православни сръбски преселници заедно със своите духовни пастири, начело с Ипекския патриарх Арсений Черноевич.

Тук е нужно да се има предвид, че папството и виенският двор енергично са се застъпвали за уния и за целта са били положени много усилия, обаче без особен резултат.

От изложеното дотук се вижда, че Кръстю Пейкич е действал в една обширна територия. През първата третина на XVIII век той е трябвало да откликва на най-различни обществени потребности, случки и събития. Това, което го е мотивирало както в свещеническата му служба, така и в книжовното му творчество, не е достатъчно застъпено в досегашните изследвания. Все още не е очертано в пълнота делото на този българин.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.