История
Вход / Регистрация

2023/5, стр. 466 - 476

ПРАВНА РАМКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ТЪРГОВСКИ АГЕНТСТВА И КОНСУЛСТВА (1891 – 1918)

Резюме:

Ключови думи:

Увод

Корените на консулската институция могат да се открият още във времето на Античността – период, за който има достатъчно свидетелства за съществуването на подобни мисии, чиято задача е била покровителстването на търговията и мореплаването на един народ пред друг. От ХVІІ в., след създаването на системата на капитулациите, които дават привилегии на европейските държави в империята на султана, консулската институция бавно започва да придобива съвременния си облик. Но истинският си апогей тези външнополитически представителства достигат през „дългия“ ХІХ в. Никога допреди това броят на тези постове не е бил така важен, а атрибуциите на титулярите – толкова широки, дейността им – така отговорна (Ulbert 2010, p. 9). В духа на общия устрем, но и същевременно в известна степен с различни цели възникват консулските мрежи на Балканите. Там дългият ХІХ в. е свързан не толкова с установяването на въпросните институции като фактори за съдействие на многостранните връзки в областта на икономиката и търговията, а по-скоро наред с раждането на модерните балкански държави те изникват като центрове на политическо, етнонационално и културно влияние (Koutzakiotis 2017, p. 16). За разлика от дипломатическите агенти, чиито права са строго дефинирани, функциите на консулите могат да бъдат, повече или по-малко, широки, което зависи от волята на местния суверен в територията, където упражняват дейността си. По принцип те представляват търговските интереси на своята страна навън, контролират изпълнението на договорите за търговия и мореплаване, сключени между тяхното правителство и онова, при което пребивават, грижат се за защитата на правата на своите съграждани търговци и мореплаватели, отговарят за спазването на законите и разпоредбите, свързани с търговията и мореплаването, информират правителството си за промените в икономическите и търговските условия и предлагат нови посоки на икономическо въздействие спрямо възникналите обстоятелства. Консулите същевременно упражняват вид полиция и надзор над своите съграждани, могат да изпълняват спрямо тях административни и съдебни функции, легализират актове и документи в своята юрисдикция, издават паспорти. Към тези основни атрибуции обаче могат да се добавят предвид обстоятелствата и други – например натоварването с политически мисии в случай на липса на титулярен дипломат, право да водят преговори и други (Кasabov 1896, pp. 243 – 249; Bousquet 1883, pp. 79 – 80; De Garcia de la Vega 1899, pp. 342 – 345). При липса на договорни разпоредби законодателството на всяка държава определя правомощията, които възнамерява да предостави на собствените си консули, и решава в какви граници чуждестранният консул може да бъде допуснат да представлява своите граждани (Bousquet 1883, p. 80).

Темата за българските търговски агентства е била засягана в проучванията на различни автори (Mateeva 1988, Slavov 2011, Zlatkov 2022), но въпросът за правната им уредба досега не е била предмет на задълбочен интерес. Настоящото проучване стъпва върху двустранните споразумения между България и Османската империя, приетото законодателство и законите за държавните бюджети, за да проследи поставените в заглавието цели.

1. България и въпросът за търговските агентства

Княжество България се ражда с Берлинския мирен договор през 1878 г., който постановява създаването му като автономна и васална на султана страна. Държавата е една от последните на Балканския полуостров, които добиват своята свобода. Извън нейните предели остават много българи, които се нуждаят от протекция и закрила. Но това в условията на османски сюзеренитет е процес, който среща значителни трудности. Според клаузите на Берлинския договор България, като васална на Цариград, не би трябвало не само да има право да води самостоятелна външна политика, но и да претендира сама да оказва закрила на своите единоверци, останали в рамките на империята. Със създаването на новата държава османското правителство назначава свой комисар по вакъфските въпроси в София, но паралелно изразява желание за назначаването на търговски агенти във Варна, Търново и столицата. Българското правителство се опасява от евентуални усложнения от страна на тези представители и отказва да признае номинациите им, още повече че османците не се съгласяват да назоват атрибуциите, правата и задълженията на своите агенти (Strezova 2018, pp. 77 – 78). Въпреки това обаче султанът изпраща свои търговски представители, които резидират във Видин, Русе и Варна. Те не са третирани като търговски агенти от българското правителство, но остават по местоназначение и изпълняват информативната си функция. Непризнаването на официалния им характер ги държи настрана от регулярните събирания на консулското тяло.1 Въпросът за българските търговски агенти в Османската империя също е повдигнат непосредствено след Освобождението, още през 1880 г., но поради отказа на Портата да третира въпроса на принципа на взаимността, въпросът е проточен във времето.

2. Нотата от 9 май 1892 г.

Реалните стъпки за уреждането на правата на османските търговски агенти в Княжеството се активизират през септември 1891 г. по време на мандата на д-р Вълкович като княжески дипломатически агент в Цариград. В духа на подобрените двустранни отношения, отпуснатите берати за Българската екзархия в Македония през 1890 г., осъществените височайши аудиенции на българските министри Григор Начович и Димитър Греков в Цариград, през лятото на 1891 г. се създават условия за третиране и на други проблематични теми от междудържавното общуване. В летните дни на август и септември преговарящите обсъждат проект за легализирането на положението на османските търговски агенти в България. Според клаузите му те ще се назначават от османското външно министерство и номинацията им ще се докладва на княжеското външно министерство чрез османския комисар в София. Ако Портата желае установяването на такива представители извън Видин, Русе и Варна, то тя трябва да уведоми българското правителство по същия канал. Главни техни задачи ще бъдат закрилата на османската търговия и корабоплаване в България, но сред задълженията им влиза и визирането на паспортите и др.2 В заседанието на 4 септември 1891 г. д-р Георги Вълкович повдига въпроса за българските търговски агенти в Турция и техните атрибути. Османските делегати заявяват, че нямат наставления да третират този въпрос, но дават да се разбере, че Високата порта едва ли ще приеме подобни представители. Те не приемат и българското предложение да се впише в спогодбата, че османските търговски агенти ще встъпят официално във функциите си от деня на подписването на настоящата спогодба. Вълкович констатира, че Портата няма интерес от подписването на подобно съглашение3.

Въпреки че спогодба не е подписана, на 16 октомври 1891 г. българското правителство издава промемория, в която изказва съображенията си за назначаване на свои търговски агенти в Дедеагач (Александруполис) и Мустафа паша (Свиленград). Високата порта принципно се съгласява с подобни назначения, но желае първо да договори правата за своите представители в България, а по-късно да се заеме с въпроса и за българските в Турция. Няколко месеца по-късно княжеското правителство прави нов жест на добронамереност: в нотата, която издава на 9 май 1892 г., то предава на османското условията, при които признава съществуването на османските търговски агентства във Видин, Русе и Варна, като очаква на реципрочен принцип и Портата, съвместно с агентството в Цариград, да реши въпроса за княжеските търговски агенти в Османската империя. Според документа Княжеството се съгласява с назначението на османски търговски агенти в България. Тяхната номинация ще произлиза от османското външно министерство и ще бъде донесена до знанието на васалното правителство по надлежния ред; същото ще се отнася при желание на Цариград да открие нови такива представителства на други места в България. Основната функция на османските търговски агенти ще бъде защитата на турската търговия и корабоплаване в България (чл. 3). Сред изброените права фигурират легализирането на документи и визирането на паспорти и пасавани, издаването на официални документи, защита на правата на османските поданици и др. Една от клаузите третира възможността търговският агент да издига държавното знаме над своята резиденция, както и да поставя герба над официалния ѝ вход (чл. 9). Прието е кореспонденцията да се осъществява на френски език (чл. 10). Външният министър Димитър Греков изразява надеждата си, че на принципа на взаимността Портата ще разгледа сериозно желанието на българското правителство да открие свои подобни представителства в Мустафа паша и Дедеагач.4

3. Правилник за организацията на МВРИ, приет в края на 1897 г.

Нотата от 9 май 1892 г. представлява първият опит българското правителство да договори правото си на назначаване на търговски агенти и да получи съгласие за оформяне на „консулската“ си мрежа. В условията на отношенията васал – сюзерен, за управляващите в София става ясно, че всеки пробив трябва да се търси първо в Цариград, където са непосредствените държавни интереси за изграждането на подобна мрежа

Признаването на княз Фердинанд за официален владетел на България през 1896 г. извиква отново на дневен ред въпроса за българските търговски агентства. След целенасочени и добре преценени постъпки на правителството в тази посока, през 1896 г. Портата заявява, че взима предвид желанието на българското правителство да назначи агенти в Дедеагач и Мустафа паша с резиденция в Одрин. През април 1897 г. София получава разрешение за разкриването на нови търговски агентства в Солун, Битоля и Скопие. През есента на 1897 г. София има зелена светлина за откриването на четири нови представителства – в Сяр, Драма – Кавала, Родосто и Цариград (Strezova 2018, pp. 81 – 84).

Въпреки даденото право на Княжеството да установи своя мрежа на търговски агентства в Европейска Турция, османските управляващи продължават да отказват да сключат спогодба за регулирането на въпроса и да определят техните правомощия. Тогава българската страна решава да следва политиката на „свършения факт“ и да създаде в движение параметрите на търговската си служба. Първият назначен представител в Одрин Петър Матеев е избран за инструмент да приложи теорията на практика. Непосредствено преди заминаването си по местоназначение той получава подробни инструкции за всяка от стъпките, които трябва да предприеме след пристигането си в града: на първо място, да отправи до валията с молба за среща, за да се представи официално, и следва да получи официален отговор в писмен вид или чрез драгомана на валията. След това да се яви на аудиенция във фрак и декорации, да заяви назначението си за търговски агент на Княжеството и да съобщи за встъпването си в длъжност с уверение в усърдната си бъдеща работа в полза на развитието на добрите двустранни търговски отношения и в уверение на дълбокото си почитание към валията. След като валията му върне визита, Петър Матеев може да се представи на останалите представители на консулското тяло. Но важният и неизбежен момент от неговата мисия следва да бъде, след като се настани в своята резиденция, да издигне на входа ѝ герба на Княжеството, както и българското знаме.5 По този начин представителството ще заяви своето еманципирано и равноправно място сред останалата дипломатическа общност, а Петър Матеев ще създаде така чакания прецедент за другите български търговски агенти в Османската империя.

След като разчита на дипломатическата практика да дефинира началата на българо-османските търговски отношения, във вътрешен план правителството на д-р Константин Стоилов се заема и с кодифицирането на определени правила за организацията на княжеското външно министерство. Официалното признаване на княз Фердинанд се отразява и върху разширяването на външнополитическата мрежа и затова новите обстоятелства изискват правната уредба на новата материя.

На 14 декември 1897 г. с княжески указ № 150 е приет Правилник за организацията на Министерството на външните работи и на изповеданията (понататък МВРИ).6 В него подробно е разгледан въпросът за задачите на търговските агенти, видовете представителства, назначения и повишения, заплати и представителни. Документът дефинира създаването на отдел за търговските агенти, а самите те се разделят на действителни и почетни. Първите са тези, които имат българско поданство и се заплащат от държавата; вторите се избират измежду местните жители и не получават възнаграждение. Княжеството има шест действителни търговски агентства – това са тези в Цариград, Одрин, Дедеагач, Солун, Битоля, Скопие. Разгледани са и въпросите за йерархията: там, където има дипломатическо агентство, търговските представителства са поставени под неговите разпореждания. Правомощията на търговските агенти са дадени заедно с тези на дипломатическите (чл. 22) – освен политическите и административните си задачи те съставят актове за раждане и смърт, действат като нотариуси, в границите на местните закони вземат всички охранителни мерки в случай на отсъствие или смърт на български поданик в странство; издават и визират паспорти, здравословни патенти, свидетелства, представляват и защитават интересите и частните дела на българските поданици. Княжеските търговски агенти, установени в пристанищата, имат инспекторски и полицейски права върху българските кораби и хората от екипажа и могат да прилагат според компетентността си всички постановления на търговското и морското право. Колегите им с почетен характер имат единствено административни и търговски функции. По отношение на класирането им търговските агенти са първокласни и второкласни, а личният състав на представителствата обема един агент, един секретар от ІІІ клас и един драгоман (преводач). За търговски агенти се назначават лица от кариерата, влизането в корпуса става с приемен изпит, а след номинирането се полага клетва. Дипломатическите и търговските агенти могат да се избират и извън персонала на МВРИ – тогава се освобождават от условията на настоящия правилник. По отношение на чина и заплатата си първокласните търговски представители се приравняват към началниците на отделение, а второкласните – към първостепенните подначалници.

Правилникът за организацията на МВРИ е първият законов акт, който организира устройството на дипломатическата служба в България. Никак не е случайно, че това става именно по времето на министър-председателя д-р Константин Стоилов – зрял държавник и блестящ юрист и външен министър, който бързо съзнава нуждата от кодифицирането на определени правила не само за нормалното функциониране на службата, но и за издигането ѝ на равноправно ниво сред останалите народи.

4. Законът за устройството и службата по МВРИ, 1907 г.

И така, в края на ХІХ в. България има вече оформена търговска мрежа в Османската империя. В следващите 1904 – 1906 г. открива свои нови представителства и на други места в Европа – в Будапеща, Одеса, Анверс, Марсилия и Париж. Създаването им е уредено според някои търговски договори, сключени от Княжеството, а на места като в Одеса, Будапеща или Анверс те носят дори наименованието консули или генерални консули (Popoviliev 1914, p. 10).

Непреклонният стремеж на българската държава към еманципиране от сюзерена, успехите в държавния, политическия, обществения и културния живот в началото на ХХ в. превръщат Княжеството в практически суверенна страна. Постигнала независимостта си де факто, държавата се подготвя де юре да утвърди своята самостойност.

Законът за устройството и службата по Министерството на външните работи и изповеданията е приет с княжески указ № 27 от 19 декември 1907 г.7 Нормативният акт е дело на външния министър и дългогодишен дипломат д-р Димитър Станчов, който не само е доктор по право, познава в детайли дипломатическата служба, но и е с ясното съзнание за ползата от кодификация за целите на държавния суверенитет. Законът отразява амбицията за добиване на политическа независимост в най-близко бъдеще: в постановленията му ведомството е представено като учреждение на независима държава, а служителите му носят титлите „пълномощен министър“ и „консул“. Консулствата (търговски агентства) отново са определени като неизменна част от МВРИ и са управлявани от титулярни или почетни служители. Постановено е, че личният състав на консулствата ще се определя в бюджета. Задача на консулствата е да представляват интересите на Княжеството пред чуждите държави в търговско отношение. Консулите се избират сред чиновниците от кариерата или измежду лицата, „които заемат видно обществено или политическо положение“. За постъпване като чиновник от кариерата се изискват отговарянето на чл. 5 от Закона за чиновниците, завършено юридическо образование и полагането на изпит за влизане във ведомството.

Разбира се, всички тези кодифицирани правила са предназначени за вътрешна употреба, но обявяването на българската независимост и последвалите я промени носят така желаните реални трансформации в дипломатическия корпус. Няколко месеца след международното признаване на българската независимост, на 18 ноември 1909 г. е подписана временна консулска спогодба между България и Османската империя, с която българските търговски агентства се издигат в консулства (от тях Солун и Цариград стават генерални консулства)8. Те ще се радват на консулските привилегии и имунитети според европейското международно право, а капитулационният режим отпада (Sarafov 2008, p. 45). Скоро след това с царски указ № 18 от 26 декември 1909 г. търговските агентства са преименувани на консулства (Битоля, Одрин, Скопие, Сяр) и генерални консулства (Цариград и Солун), а в началото на следващата година и представителите са издигнати в ранг на консули и генерални консули9.

Именно поради подписването на тези укази и двустранни документи подробните щатове на консулската мрежа на Царството могат да се видят в официалната документация едва от 1910 г. нататък. Между 1898 и 1909 г. финансирането им е дадено общо: в бюджета се отпускат между 120 000 и 250 000 лв. общо за поддържане на княжеските търговски агентства в странство, както и за онези, които биха се открили по-нататък. Детайлното им включване в бюджета на държавата е видно от 1910 г. насетне.

5. Консулската мрежа в бюджетите на Царство България

За периода 1910 – 1918 България поддържа между 12 и 17 консулства (Budgets 1914 – 1918). Най-много средства се отпускат и с най-многоброен щат е генералното консулство в Солун. Най-голямата сума за него е предвидена в бюджета за 1912 г. (30 900 лв.). Щатът му се състои от генерален консул (заплата 7200 + 7200 представителни), секретар ІІІ ст. (3600 + 1500), драгоман, архивар регистратор, писар, трима разсилни. Щатът на консулствата се движи между двама и седем човека, включително с разсилните.

Най-много са консулствата, предвидени за 1914 г. Те са 17 и включват Солун, Будапеща, Цариград, Битоля, Скопие, Одрин, Серес, Одеса, Париж, Анверс, Киев, Кайро – Александрия, Милано, Хамбург, Смирна, Бейрут, Пирея. В края на интересуващия ни период (за 1917 г.) консулствата според бюджета са вече 12: отпаднали са тези в Битоля, Скопие и Серес (най-вероятно като част от окупираните земи) и тези в Париж и Анверс като следствие на европейските реалности след избухването на Първата световна война; появява се консулство в Женева във връзка с българското дипломатическо представителство в неутралната държава в сърцето на Европа.

Изводи и обобщения

Правното устройство на българското търговско представителство задава основните параметри на консулската служба. Регулирането на въпроса започва с опитите за двустранно договаряне с Османската империя, които така и не достигат до успешен финал по време на васалния период от историята на Българското княжество. С оглед на непрестанно съществуващите трудности, българското правителство разчита на политиката на поставяне на сюзерена пред свършения факт, като по този начин практически организира своите търговски представителства. Същевременно обаче, в духа на най-добрите европейски традиции, консулската мрежа е обект на засилена и подробна кодификация: първо с Правилника за организацията на МВРИ от 1897 г., а после и със Закона за устройството и службата по МВРИ десет години по-късно. Найточни данни за структурата на българските консулства могат да се открият в бюджетите на Царството, които представят пълната картина на представителството – чрез нея могат да се анализират актуалните насоки на българската външна политика за периода.

БЕЛЕЖКИ

1. OTTOMAN MINISTRY OF FOREIGN AFFAIRS, POLITICAL AFFAIRS 12.09.1880. Dpche d’Azarian Eendi ‡ Abeddin Pacha, Widdin, No 25/16. In: Hariciye Siyas“ [HR.SYS], 277/37, doc. 2. At: Başbakanlık Osmanlı Arşivleri [BOA].

2. ПРОЕКТ 1891. Проект от август – септември 1891 г., обсъждан от д-р Вълкович от една страна, и Наум ефенди и Габриел ефенди от друга, фр. ез. In: Димитър Греков, ф. 290, а.е. 164, л. 65 – 66. At: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Български исторически архив [НБКМ – БИА].

3. ВЪЛКОВИЧ 05.09.1891. Писмо от Пера до Димитър Греков в София. In: Димитър Греков, ф. 290, а.е. 42, л. 22 – 23. At: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Български исторически архив [НБКМ – БИА].

4. NOTE 09.05.1892. Extrait de la note adress par Mr. D. Grco, Ministre des Aaires EtrangŽres et des Cultes ‡ Rchid Bey, Grant du Commissariat Imprial Ottoman (copie), No 3529. In: Министерство на външните работи и изповеданията, ф. 176К, оп. 21, а.е. 50, л. 134 – 135. At: Централен държавен архив [ЦДА].

5. INSTRUCTIONS 26.11.1896. Instructions prliminaires donnes ‡ Monsieur Matthew, agent Commercial de Bulgarie ‡ Adrianople, signees par Vernazza. In: Министерство на външните работи и изповеданията, ф. 176К, оп. 21, а.е. 413, л. 5 – 6. At: Централен държавен архив [ЦДА].

6. ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК 31.12.1897. Указ № 150 от 14.12.1897. Държавен вестник, бр. 288.

7. ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК 22.12.1907. Указ № 27 от 19.12.1907. Държавен вестник, бр. 278.

8. DECLARATION 18.11./1.12.1909. Декларация за преименуването на българските и османските търговски агентства в консулства. In: Министерство на външните работи и изповеданията, ф. 176К, оп. 2, а.е. 384, л. 137. At: Централен държавен архив [ЦДА].

9. УКАЗ 26.12.1909. Укази за утвърждаване на съществуването на консулства и генерални консулства на Царство България и издигането в ранг на консули и генерални консули на техните управляващи. In: Министерство на външните работи и изповеданията, ф. 176К, оп. 2, а.е. 518, л. 57, 72. At: Централен държавен архив [ЦДА].

ЛИТЕРАТУРА

БЮДЖЕТИ 1914 – 1918. Бюджет за приходите и разходите на Царство България за 1910, 1911, 1912, 1914, 1915, 1916, 1917, 1918 година. София: Държавна печатница.

ЗЛАТКОВ, А., 2022. Княжеското търговско агентство в Дедеагач – експеримент в българската външна икономическа политика (1897 – 1901). Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания, Т. VII, с. 142 – 153. ISSN 2534-9244.

КАСАБОВ, J., 1896. Дипломатически показалец за правата и функциите на дипломатическите и консулски агенти. София: Янко Ковачев.

МАТЕЕВА, М., 1988. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София: Д-р Петър Берон.

ПОПОВИЛИЕВ, М., 1914. Консули. Отделен отпечатък от VІІІ – ІХ годишник на Софийския университет за 1912 – 1913 год. София: Царска придворна печатница.

САРАФОВ, М., 2008. Дипломатически дневник. 1909–1912. България и Турция в навечерието на Балканските войни. ВЕЛИЧКОВА, Ц. (съст.). София: Военно издателство. ISBN 978-954-509-406-4.

СЛАВОВ, С., 2011. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО (1903 – 1908). Известия на българското историческо дружество, т. 41, с. 315 – 335. ISSN 0081-1122.

СТРЕЗОВА, А., 2018. Българските търговски агентства в Османската империя – създаване, развитие, влияние, управленски състав (1896 – 1912). Исторически преглед, кн. 3, с. 76 – 107. ISSN 0323-9748.

BOUSQUET, G., 1883. Agents diplomatiques et consulaires. Paris: Paul Dupont.

DE GARCIA DE LA VEGA, D. 1899. Guide pratique des agents politiques du MinistŽre des Aaires EtrangŽres de Belgique: crmonial national et crmonial de la Cour. Paris: Albert Fontemoing.

KOUTZAKIOTIS, G., 2017. Introduction. ‚tudes Balkaniques Cahiers Pierre Belon, no. 22, рр. 15 – 21. Rseaux consulaires, protection et interculturalit dans les Balkans (XVIIe – XXe siŽcles). Volume dirig par Y. KONSTANTINOVA et G. KOUTZAKIOTIS. Paris: De Boccard. ISBN 978-2-910860-22-67. ISSN 2102-5525. https://doi.org/10.3917/ balka.022.0015.

ULBERT, J., 2010. Ulbert, La fonction consulaire au XIXe siŽcle. Jörg Ulbert et Lukian Prijac (dir.), Consuls et services consulaires au XIXe siŽcle, pp. 9 – 18. Hambourg: DOBU Verlag. ISBN 978-3-934632-28-8.

REFERENCES

BUDGETS 1914 – 1918. Revenue and Expenditure Budget of the Kingdom of Bulgaria for 1910, 1911, 1912, 1914, 1915, 1916, 1917, 1918. Sofia: State Printing House.

KASABOV, J., 1896. Diplomatic guide of the rights and functions of diplomatic and consular agents. Sofia: Yanko Kovachev.

POPOVILIEV, M., 1914. Consuls. A separate imprint of the VII – IX Yearbook of Sofia University for 1912 – 1913. Sofia: State Printing House.

SARAFOV, M., 2008. Diplomatic diary. 1909 – 1912. Bulgaria and Turkey in the eve of the Balkan Wars. VELICHKOVA, T. (ed.). Sofia: Military Publishing House. ISBN 978-954-509-406-4.

STREZOVA, А., 2018. Bulgarian Commercial Agencies or Consulates in the Ottoman Empire: Foundation, Development, Influence and Personnel (1896 – 1912). Istoricheski pregled – Historical Review, no. 3, pp. 76 – 107. ISSN 0323-9748.

BOUSQUET, G., 1883. Agents diplomatiques et consulaires. Paris: Paul Dupont.

DE GARCIA DE LA VEGA 1899. De Garcia de la Vega, D. Guide pratique des agents politiques du MinistŽre des Aaires EtrangŽres de Belgique: crmonial national et crmonial de la Cour. Paris: Albert Fontemoing.

KOUTZAKIOTIS, G., 2017. Koutzakiotis, Introduction. ‚tudes Balkaniques Cahiers Pierre Belon, no. 22, pp. 15 – 21. Rseaux consulaires, protection et interculturalit dans les Balkans (XVIIe – XXe siŽcles). Volume dirig par Y. KONSTANTINOVA ET G. KOUTZAKIOTIS. Paris: De Boccard. ISBN 978-2-910860-22-67. ISSN 2102-5525. https://doi.org/10.3917/ balka.022.0015.

ULBERT, J., 2010. La fonction consulaire au XIXe siŽcle. Jörg Ulbert et Lukian Prijac (dir.), Consuls et services consulaires au XIXe siŽcle, pp. 9 – 18. Hambourg: DOBU Verlag. ISBN 978-3-934632-28-8.

ZLATKOV, A., 2022. The Bulgarian Trade Agency in Dedeagach – an Experiment in the Bulgarian Foreign and Economic policy. Proceedings of the Centre for economic-history research, vol. 7, pp. 142 – 153.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.