2014/2, стр. 199 - 210

ХРАМЪТ НА МУЗИТЕ В ГРАД ПЕРНИК

Резюме: Настоящата статия проследява 60-годишната история на музея, периодите на неговото развитие и предизвикателствата, които са срещали служителите му във времето. През десетилетията културната институция се сдобива с фонд от около 54 000 единици. Музеят в Перник е осъществил над 500 изложби както за жителите на града, така и за гости от чужбина. Освен това е бил средище на многобройни научни конференции. Екипът на музея участва активно и в организацията на традиционните кукерски празници „Сурва“.

Ключови думи: museum, Pernik, history, muses

Днес живеем в свободна и отворена Европа – Европа, която може да се гордее със своето културно многообразие и ангажимента си за защита на правата на гражданите и общите ценности. Храмовете на музите – музеите, са местата, където се съхранява културното наследство на обединена Европа.

Дейността на музеите е многообразна – включва издирването, съхраняването, експонирането, научното представяне и използването на културно-историческите ценности. А музейният специалист е човекът, който осъществява връзката между артефакта и възможността той да бъде видян, проучен, анализиран и популяризиран.

Настоящата разработка е опит да се очертаят кратко етапите на развитие на храма на музите в Перник – Регионален исторически музей, с неговата значимост за опазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на нашия регион.

Първите стъпки в музейното дело в България са направени от наши възрожденци, които започват да събират и популяризират българските културноисторически ценности. За издирването на старините и възникването на музеи по-късно допринасят много руски, чешки и италиански учени.

След Освобождението младата българска държава застава зад родолюбивите идеи на възрожденците и с редица законодателни и нормативни актове закриля опазването и съхранението на българските старини.

Първенци в много отношения1) , перничани не са сред първите, които изграждат музей и полагат целенасочени грижи за опазване на старините.

Първите сведения за открити ценности в Перник намираме в статия на Н. Мушанов (Мушанов, 1915: 279), в която обнародва колективна монетна находка от 135 сребърни римски републикански денари, намерени случайно в местността Ралица. В началото на 20-те години на ХХ век на хълма Кракра са открити антични предмети, които са предадени в Народния археологически музей в София.

Периода 1925 – 1944 г. условно бихме могли да обозначим като предистория на музейното дело в Перник. Насърчени от Закона за опазване на старините, учители ентусиасти създават музейни сбирки в гимназиите в Перник, Трън, Радомир, в основните училища в селата Бусинци, Джинчовци и др.

През този период в Перник учителства Стефан Бръчков – преподавател по история и география, а от 1924 г. – директор на Пернишката непълна гимназия. Той е човек с висока култура и разностранни интереси2) . Като председател на туристическото дружество, заедно с минния инженер Хелмут Брокс, организира залесяването на хълма Кракра. При изкопните работи са открити древни предмети и останки от крепостни зидове. През 1927 г. заедно със свои ученици той разкрива една от средновековните църкви (днес известна като църква № 6) на древната крепост.

С намерените предмети, архитектурни детайли (фризове, корнизи и др.) и керамични съдове директорът създава в сградата на гимназията първата археологическа сбирка в Перник. За съжаление, училищната музейна сбирка, създадена от Стефан Бръчков, не е прераснала, както в много други градове в музей, а постепенно е била разпиляна.

До 1953 г. нямаме сведения за извършване на целенасочена събирателна дейност и създаване на музейни сбирки в Перник. През 1952 г. се правят първите стъпки за създаване на музей в гр. Димитрово3) (днешен град Перник) като общинска институция. Изпълнителният комитет на ГНС на депутатите на трудещите се (ИКГНСДТ) – град Димитрово, в своя Наредба от 29.04.1953 г. нарежда „Да се организира музей на социалистическото строителство”4) . Той е създаден към отдел „Култура“ при ГНС. Не е имал собствена сграда, а канцеларията му се е намирала в местната радиоуредба. Анастасия Стоянова Ташкова – специалист в отдел „Култура“, е назначена за асистент на музея.

Първата задача, с която трябва да се справи музейният работник, е организирането на документална изложба „Георги Димитров и борбите на пернишките рудничари“. Изложбата се открива на 24 юли 1953 г. в Синдикалния дом на миньора5) . Замисълът за първата изложба е да бъде „пътуваща“. Транспортирана с камион, „изложбата на колела“ е показана във всички рудници и предприятия в общината.

Историята на организираното музейно дело в Перник започва с тази първа публична изява на новосъздадения музей. Преди 60 години тя е голямо събитие в културния живот на града. С нея се поставя началото и на целенасочена събирателска дейност, за бъдещата музейна експозиция.

През 1957 г., въпреки значителните финансови и организационни трудности, първата музейна експозиция в Димитрово е готова за откриване. Тя е разположена в салон с площ 40 кв. м, на първия етаж в новопостроен жилищен блок в центъра на града6) , до Работническата болница. В нея са обособени няколко теми, посветени на миньорския труд7) , бит8) и на революционното движение9) .

На 14.07.1957 г. в 17.00 ч. музейната експозиция е открита с доклад за ролята, задачите и значението на музея, изнесен от Митко Янев – председател на ГНС.

В Градския народен музей – Димитрово, се предвижда в бъдеще да бъдат разкрити отделите: Исторически – за периода от създаване на селището до освобождението му от турско иго; Революционно движение; Социалистическо строителство; Природонаучен отдел и Технически отдел – за историята на минното дело.

През 50-те години на ХХ век са създадени и първите музейни сбирки в региона – Брезник (1953 г.), с. Ковачевци (1955 г.), Радомир (1957 г.), с. Слишовци (1957 г.).

До 1 март 1959 г. музеят в Димитрово е със статут на Градски народен музей.

С новото административно деление на България, когато гр. Димитрово е обявен за окръжен център, музеят придобива статут на Окръжен народен музей.

Значително се разширява периметърът на дейността и задълженията му. В него идват нови хора, започва оформянето на отдели. В изследователската и събирателската работа се очертават нови направления – археология и етнография.

През 1961 – 1962 г. се организират първите теренни обхождания и проучвания на градища и манастири в Граово. Музейните работници оказват помощ на музейните сбирки в Брезник и Радомир и при създаването на такава в Земен10) .

Първата музейна експозиция е закрита през 1965 г., защото вече не отговаря на новите функции на музея.

През август 1966 г. на съвместна сесия на ОК на БКП и ОНС се взема решение в Перник да бъде изградена нова музейна експозиция.

Тласък в развитието на музейното дело в Перник дава решението на ИК на ОНС от 28.11.1967 г. Набелязани са конкретни мерки и действия за следващите няколко години – научна регистрация на паметниците на културата с национално значение; да се отдели специално внимание на издирването и изучаването на артефактите от епохата на Възраждането; в продължение на 3 – 4 години да се изработи археологическа карта на нашия окръг; през 1968 г. да започне пълното проучване на местността Кракра чрез археологически разкопки и геофизични методи. Начертани са мерки по използването, стопанисването, опазването и популяризирането на недвижимите паметници на културата и историческите места. Поставя се задача в Окръжния музей да бъдат назначени специалисти – историци, археолози, етнографи.

На същото съвещание се взема решение в преустроената сграда на Минния театър да бъде подготвена и открита експозиция на отделите „Етнография“ и „История на капитализма и работническото движение“. В главната галерия на рудник „Т. Ненков“ се предвижда да бъде открит първият у нас Национален музей на минното дело11) .

През 1968 г. се извършват структурни и организационни преустройства на музея. Той вече е Окръжен исторически музей. За кратко време последователно се сменят няколко директори и през 1968 г. за директор на музея е назначен Климент Воденичаров, който ръководи институцията до 1980 г. В първите години основните усилия на новия директор са насочени към формиране на екипа, поставяне на основите на планирана и научна музейна работа. За една година са назначени петима нови уредници – млади специалисти. С идването им се обособяват отделите: „Археология“, „Етнография“, „Развитие на капитализма и работническото революционно движение“, „Социалистическо строителство“, „Художествен“, а по-късно – „Културно-масов отдел“ и „Възраждане“.

В този период се извършват археологически проучвания, теренни обхождания, регистрация на паметници на културата в окръга, изграждане и откриване на експозицията, консервация и реставрация на движими и недвижими паметници на културата, организират се крупни изложби в музея и извън него, в страната и чужбина. Музеят приема гостуващи изложби от други окръжни музеи и чужбина.

С обособяването на отдел „Археология“ през 1968 г. започват интензивни археологически разкопки.

Проучванията на Пернишката крепост се провеждат в продължение на 14 години и попълват фонда на музея с 15 000 единици. Те са първите мащабни разкопки в Пернишко и са плод на съвместната работа на Археологическия институт и музей при БАН и ОИМ – Перник. Огромен е приносът на ст. н. с. Йорданка Чангова (научен ръководител на разкопките) за изследването и популяризирането на средновековния град Перник, на тракийската крепост и на селищата от енеолита до ранната желязна епоха, съществували на хълма Кракра.

През периода 1968 – 1978 г. археолози от музея и от Археологическия институт извършват и други археологически проучвания и сондажи – на праисторическите селища в кв. „Ленин“ (дн. кв. „Изток“), Перник, с. Прибой, с. Дрен, Радомирско, на храм-кладенеца в с. Гърло, Брезнишко; на римските вили в с. Кралев дол, кв. „Бела вода“, Перник, в с. Забел, Трънско; на римските бани в кв. „Църква“, Перник и в с. Гърло; на тракийското светилище в кв. „Даскалово“ (дн. кв. „Църква“); на средновековните некрополи в гр. Земен и с. Неделково.

В отдел „Етнография“ са събрани хиляди образци, разкриващи материалната и духовната култура на населението в региона, проучени са традиционното народно облекло, занаяти, календарни празници и обичаи, народни лечебни практики. Останалите отдели също попълват своите фондове със стотици снимки, документи и вещи.

В началото на 1971 г. Окръжният съвет приема програма за изучаване, регистриране, проектиране и възстановяване на паметниците на културата. Изготвен е петгодишен план (1971 – 1975 г.) за проучване и реставриране на тези обекти, за художествено-консервационни работи на стенописи и дърворезба.

Острата нужда от нова музейна експозиция в Перник получава своето разрешение в периода 1971 – 1973 г., когато сградата на Минния театър е предадена за нуждите на музея, преустроена и адаптирана за музейна експозиция. Музеят е открит на 3 март 1973 г. Новата експозиция представя два отдела – „Етнография“ и „История на капитализма и работническото революционно движение“. Отдел „Археология“ е представен с малка изложба, която през 1978 г. прераства в експозиция в преустроения за експозиционни нужди лапидариум. В класацията сред музеите през 1975 г. ОИМ – Перник, заема второ място в страната. 12)

С Указ 2288 от 22. ХІІ.1978 г. той е награден с орден „Кирил и Методий“ – І степен.

През 1979 г. музеят и създадените с негова помощ музейни обекти и сбирки в Пернишки окръг са обединени под наименованието Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство“ (ОД „КИН“) . За директор на ОД „КИН“ от 15 юни 1980 г. е назначен Огнян Аспров, който повече от 25 години е ръководител на институцията. През този период са изградени нови музейни експозиции. 13)

През 80-те години на ХХ век в компетенциите на ОД „КИН“ са както движимите, така и недвижимите културни ценности.

След административното деление на страната през 1987 г. и създаването на областите много от музейните обекти в състава на ОД „КИН“ – Перник, станаха самостоятелни културни институти на общинско подчинение.

След 1989 г. се наложи да бъдат преосмислени явленията от новата и най-нова история на България и част от експозицията на музея беше закрита. В постоянната експозиция са представени експонати от отдел „Археология“14) и „Етнография“. Изцяло обновени и съвременно оборудвани са залата за временни изложби и реставраторското ателие.

Днес Регионален исторически музей – Перник, е общоисторически по своя характер с отдели: „Археология“, „Етнография“, „История на България ХV – ХІХ век“, „Нова и най-нова история на България“ и „Фондове“. Обслужващи звена – „Връзки с обществеността“, Ателие за консервация и реставрация, Библиотека, Научен архив, „Административно-финансово обслужване“. Към музея е назначен и художник-декоратор на изложби.

В резултат на дългогодишната събирателска работа на всички музейни специалисти във фонда на музея са събрани над 54 000 единици в основен, спомагателен и обменен фонд, някои от които без аналог; формирани са различни колекции: „Керамиката от древността до наши дни“; „Оброчни плочки“; „Оръжието през вековете“; „Накити през вековете“, „Тъкани от Пернишко“; „Възрожденски икони“; „Вещи, документи и фотоси, свидетелстващи за антифашисткото движение в Пернишкия регион“, „Образци от развитието на Перник като индустриален център на България“ и др. Проучени са 72 археологически обекта на територията на Пернишка област. Реставрирани са 25 недвижими паметника на културно-историческото наследство. Дългогодишните изследвания на музейните специалисти са публикувани като монографии, в сборници и в томовете „Известия на Регионален исторически музей – Перник“. Заснети са множество документални филми, посветени на проучването и популяризирането на местни исторически събития, забележителности, археологически

и архитектурни обекти, църкви, обреди. От първото издание на фестивала на маскарадните игри „Сурва“ до днес музеят активно участва в подготовката и журирането му, организира съпровождащите го научните конференции и ежегодно публикува сборници със статии от научните конференции.

Днес, 60 години след изграждането на храма на музите в Перник, смея да твърдя, че в своята дейност нашият храм е съвременен и работещ музей. Ние се стремим не само към натрупване и обогатяване на колекциите, а и чрез подходяща визия музейните ценности да работят за бъдещето, да съучастват в изграждането на съвременната култура, към разностранно партньорство. През последните години ежегодно се организират между 20 и 25 изложби, които допринасят за повишения интерес на посетителите към музея и увеличаването на техния брой.

Партньорството ни с образователните институции е насочено към насърчаване на разнообразие от дейности и събития за семейства, деца и ученически групи, подкрепящи формалното и неформалното образование. В традиция се превърнаха провежданите в РИМ – Перник, „Семейни недели в музея“, „Ваканция в музея“, „Улица вълшебна“, „Уроци по родолюбие“, грънчарска работилница „Магия в глина“ и др. Целта е да се запознаят младите хора с работата на музейните работници, с местните занаяти, обичаи и традиции. Изработените от децата предмети се експонират във временни изложби, които предизвикват заслужена гордост у деца и родители. Предучилищните програми са насочени за ангажиране на 3 – 6-годишните деца с тяхното любопитство и откривателство със или без техните учители и родители. Нашите програми са практически и децата са активни участници. Опитът по повод 60-годишнината с изнасянето на грънчарската работилница извън музея – в детските градини, даде възможност децата, участвайки в творческата дейност, да се забавляват и обучават, да се запознаят музейната институция. По този начин от ранна детска възраст се възпитава бъдещата музейна публика.

За своите 60 години музеят е реализирал над 500 изложби, показани както пред пернишката публика, така и в други градове на страната и в чужбина, посетени от хиляди хора.

На изложбите ние вече не гледаме като на окончателен продукт по дадена тема, а по-скоро като отправна точка за дейности с ученици, преподаватели и други, за генериране на нови идеи и изследвания за обектите и темите, представени в изложбата. Това, което досега традиционно се е приемало „зад олтара“, т. е не може да се пипне и види, днес е в центъра на програмите на Регионален исторически музей – Перник, за ученици, студенти, преподаватели, учени и местната общност.

Днес е ерата на проектите и ние се състезаваме, за да материализираме нашите идеи – за създаване на нови експозиции, за проучване на нови археологически обекти, за извършване на консервация, реставрация и социализация на недвижимите културни ценности, за публикуване на резултатите от научните изследвания и т. н. От 2002 до 2013 г. Регионалният исторически музей е реализирал осем проекта, финансирани по различни програми.

Периодът след 1989 г. е период на трудности и проблеми, но всъщото време е период на ново утвърждаване на музейната институция в общественото пространство, време на търсене на нови пътища за развитие, време на осмисляне на новите функции на музея, отворен към своите посетители.

Днешният музеен екип е силен и уверен в своите знания, умения и възможности, обичащ музея и музейната професия.

БЕЛЕЖКИ

1. В Перник за първи път в България са се случили много събития: през 1924 г. е построен първият машиностроителен завод; през 1926 – 1928 г. е изграден първият съвременен работнически квартал в България – „Твърди ливади“; светва първата електрическа крушка – преди да е светнала още в Царския дворец; пуснато е първото улично осветление; произведено е първото българско стъкло; първата брикетна фабрика, първата родна стомана и още десетки първи неща, които са били и са обект на музейни проучвания и изследвания.

2. Бръчков е учителствал в Перник до 15.09.1933 г. Той е филателист, фотолюбител, притежавал е сбирка с исторически и художествени предмети. Имал е богата библиотека. Бръчков е и активен общественик – през 1925 г. става председател на туристическото дружество в Перник; през 1929 г. е един от учредителите и пръв председател на музикалното дружество. Сътрудничи на местния печат. Изнася лекции по география и история по различни по-води в града (Бели, 1996: 6).

3. Град Перник е носел името Димитрово от 1949 до 1962 г.

4. Наредба от 29.04.1953 г. на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет на депутатите на трудещите се (ГНСДТ) – град Димитрово, (на основание на чл. 53 от ЗНСДТ и 1608-мо Постановление на Министерския съвет) за създаване на музей на социалистическото строителство. Тази дата се счита за рождена дата на днешния Регионален исторически музей – Перник. Копие от документа се съхранява в Научния архив на РИМ – Перник, НА–РД-02 – инв. № 483.

5. В бившия Синдикален дом на миньора днес се помещава РИМ – Перник. Първата изложба е открита от Емил Манов – председател на Комитета за култура.

6. Тя е с адрес: кв. „Красно село“, блок 8.

7. С тази тема се показва развитието на мината, старите и новите начини на разработване на рудниците, добивите през десетилетията, грижите за миньорите и техните семейства. Във витрини са подредени миньорски инструменти и лампи. Експонирани са три релефни макета на три пернишки рудника. Те са изработени от макетиста Франц Роберт Вутов. Използваните материали за тях са гипс, дърво и метал. Първият макет представя най-стария рудник при с. Мошино, в който е отразен старият начин на работа в подземен рудник. Вторият макет е на открит р-к „7-ми септември“ (старо наименование „Куциян“), с който се демонстрира немеханизиран начин на работа. Третият е на открит р-к „Тева“ – показан е механичният начин на производство на въглища. Консултации за достоверността на пресъздадените детайли в макетите дава инж. Хелмут Брокс.

8. Изложените етнографски материали отразяват бита на миньорите – жилища, ежедневни, работни и официални дрехи, граовска носия и др.

9. Представени са снимки, факсимилета на оригинални писмени документи, вещи – знаме, печат, оръжие, и др. Идеята на тази тема е да „отразява героичното минало на нашия град, борбите на миньорите и трудещите се за политически и икономически права“. (ОИМ Пк, НА – инв. № 706).

10. РИМ – Перник, НА–РД-01 – инв. № 641.

11. РИМ – Перник, НА–РД-01 – инв., № 570.

12. РИМ – Перник, НА–05 – инв. № 430.

13. Музеи и музейни сбирки в състава на Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство“ –Перник (ОД „КИН“): в община Перник – Минен музей (към дирекция „Мини Перник“), музейни сбирки в: Машиностроителен завод „Струма“, Металургичен комбинат „Стомана“, Строителен техникум (етнографска), СПУ „Кл. Охридски“ (общоисторическа); в Радомир – общоисторическа сбирка в читалище „Напредък“, музейна експозиция „Войнишко въстание“, етнографска експозиция „Стойова къща“, в с. Извор (общоисторическа сбирка за развитието на селището), в Долна Диканя (сбирка за живота и дейността на Свилен Русев); в община Земен – художествена сбирка в читалището в Земен, сбирка за живота и творчеството на Вл. Димитров – Майстора, в с. Дивля; в община Брезник – общоисторическа сбирка в читалището в Брезник, етнографска сбирка в читалището в Слаковци, сбирка за живота и дейността на фамилия Георгиеви в с. Муртинци, музейна сбирка в с. Кошарево; в община Трън – обща историческа сбирка в читалището в Трън, „Бусинско грънчарство“ в с. Бусинци, музеен комплекс в с. Слишовци; в община Ковачевци – общоисторическа сбирка в с. Лобош, Дом-паметник „Г. Димитров“ и Родна къща на Г. Димитров в Ковачевци.

14. За съжаление, земетресението от 22.05.2012 г. нанесе множество щети на зала „Лапидариум“ и част от археологическата експозиция бе временно заменена с експозиция за временни изложби (до приключване на реставрацията на пострадалите археологически предмети).

ЛИТЕРАТУРА

Бели, Л. (1996). Първият гимназиален директор и археолог в Перник е Стефан Бръчков. Съперник, 6.

Велков, Ив. (1926). Новооткрити старини. ИБАИ. с. 320.

Кузманов, П. (1963). Селището Перник през вековете. С: Наука и изкуство.

Мильов, С. (2008). Предговор. Известия на Регионален исторически музей – Перник. Т.1.

Мушанов, Н. (1915). Колективни находки на монети, 1891 – 1914. ИБАД. с. 279.

Недков, С. (2006). История на музейното дело в България. С: Европрес.

Силяновска, Т. (1972). Основи на музеезнанието. С: Наука и изкуство.