https://doi.org/10.53656/his2024-5-5-agr

2024/5, стр. 394 - 406

ПОГЛЕД КЪМ ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ НА АГРАРНИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ

Резюме: This article presents the publishing activity of the Agricultural University of Plovdiv from the establishment of Plovdiv State University in 1945 to the present day. Initially, the Plovdiv State University included two faculties – medical and agronomic. Then, the publication of the collection “Scientific Works” began. The first issue was published in 1947 jointly with the Faculty of Medicine under the name “Yearbook”. After 1950, the Faculty of Agronomy was separated as an independent Higher Agricultural Institute and started publishing the newspaper “Kolarovets”. Later, the newspaper’s name was “Niva,” and the last issue was published in 1997. The publishing activity of the Higher Agricultural Institute grew with the publication of textbooks and monographs, but it also began to accept external orders. In 1994, the Higher Agricultural Institute celebrated its 50th anniversary by establishing an Academic Publishing House with a new and modern printing facility. Since 2009, the specialized scientific journal “Agrarni nauki”/”Agricultural Sciences” has been published, which is also published in electronic edition and is indexed in the best academic research databases in the World.

Ключови думи: Agricultural University; academic publishing; newspapers; electronic journals

През 2020 г. бяха отбелязани 75 години от създаването на Аграрния университет – Пловдив. По този повод бяха организирани и се проведоха редица чествания, празнични събития и мероприятия, свързани с развитието на институцията през годините. Централно място зае и фотодокументалната изложба „Път през годините (1945 – 2020)“, разкриваща в 10 табла основните структурни звена, символи и трансформации на висшето училище от включването му като Агрономо-лесовъден факултет към Пловдивския държавен университет през 1945 г., през създаването му като Висш селскостопански институт след 1950 г. до Аграрен университет през 2000 г. и развитието му до 2020 г. Работата по изготвяне на изложбата бе поверена на мен, като директор на Университетската библиотека – на звеното, съхраняващо паметта на институцията. Изложбата, която бе изложена на централно място в Пловдив, предизвика интереса на публиката и медиите1 .

Едно от информационните табла бе свързано и с издателската дейност на Университета през годините. Намирането на снимков материал и факти около изграждането на академично издателство, издания, редакторска колегия и други, се оказа трудна задача. По стечение на обстоятелствата по същото време една част от необработен архив на печатна база попадна в Университетската библиотека с цел съхранение. Масивът от документи пристигна в насипно състояние, като сред множеството печатни издания – сборници, автореферати, научни монографии, бяха открити и немалко негативи, снимки, повечето без заглавие и година. Сред тях обаче липсваха административни и официални документи, които могат да дадат повече информация около историята на университетската издателска дейност.

На следващата година, 2021 г., се сформира екип, който трябва да организира качествено работата около издаването на научното списание на Аграрния университет – сп. „Аграрни науки“ / Agricultural Sciences. Привличането ми в редакторската колегия засили още повече ангажимента към настоящия проблем. При актуализиране на интернет страницата на списанието се установи, че такава липсва за самото академично издателство, важно условие за включването на научните списания в наукометрични световни бази като Web of Science.

Липсата на пълна и систематизирана информация за историята и развитието на академичното издателство, така нужна за създаването на уебстраница, провокира събирането на допълнителни данни, които в някаква степен надградиха вече познатото до момента. Това е и една от причините за написването на настоящата статия, която не претендира за изчерпателност, а е само бегъл поглед към моменти от издателската дейност на Висшето училище по агрономство в Пловдив.

Въпреки че от своето съществуване Аграрният университет има летописни изследвания, е важно да отбележим, че към издателската дейност не е имало задълбочен интерес. Информация за него, като част от университетската структура, се открива предимно в годишните отчети за дейността на ръководството през годините, както и в брошури, включващи кратък текстов и снимков преглед на факултети, центрове и звена. Сведения дава и Алманахът, посветен на 70 години от създаването на Аграрния университет – Пловдив, от 2015 г.

Голяма част от посочената информация в настоящия материал е открита както в споменатите по-горе материали, така и в издания на Георги Стайков, наричан „живата история на института“ (Stajkov 1995). Той е известен учен и общественик, автор е на 4 учебника, 3 ръководства, 250 научни труда и над 300 други публикации. Посветил е четири книги на историята на Университета:

„25 години Висш селскостопански институт“, „Половин век Висш селскостопански институт“, „Наръчник за ВСИ“ и „Профили на три поколения професори от ВСИ“. Открит е и доклад (в печатен и ръкописен вид) на Димитър Брайков, ректор на Института в периода 1991 – 1995 г.

Настоящият текст не цели да проследи в дълбочина институционалното развитие на Аграрния университет, но във връзка с темата е важно да се споменат някои исторически моменти от неговото изграждане.

През 1945 г. в Пловдив е създаден Държавният университет „Паисий Хилендарски“ с два факултета – Медицински и Агрономически. През 1950 г. се отделят като самостоятелни висши училища ВМИ „Ив. П. Павлов“ и Висшият селскостопански институт „Васил Коларов“ (ВСИ) с три факултета: Лозаро-градинарски, Агрономически и Земеделско-технологически. Три години по-късно се случва поредното преструктуриране и от ВСИ се отделя Висшият институт по хранително-вкусова промишленост.

В първите години ВСИ „В. Коларов“ остава с два факултета: Агрономически и Лозаро-градинарски, които се разполагат в сградата на бившия мъжки френски колеж „Св. Августин“. Това е така, защото през 1945 г. Пловдивският университет няма своя сграда и се разполага в тази на Търговската гимназия в Пловдив. В периода 1949 – 1952 г. временно на Университета се предоставя сградата на Пловдивската духовна семинария. През 1953 г. учебните занятия на ВСИ „В. Коларов“ се провеждат в пригодената за целта сграда на бившия мъжки френски колеж „Св. Августин“, като днес на това място се намира Ректоратът на ПУ „Паисий Хилендарски“. В периода 1960 – 1970 г. се осъществява строителството на всички основни сгради на ВСИ – три централни корпуса, три павилиона, три студентски общежития, голям хранителен блок за 1500 столуващи. През 1968 г. е тържественото откриване на завършеното строителство, като Тържественият акт се пази в книгохранилището на Университетската библиотека (Georgieva 2021, p. 40).

Първите години на ВСИ като самостоятелно учебно заведение са трудни. Приоритет на ръководството е спокойното протичане на обученията с нужните за това аудитории и научноизследователски лаборатории, библиотека и фотолаборатория.

След 1985 г. ВСИ разполага вече с много добра материално-техническа база. В доклад на Димитър Брайков четем: „През 80-те години библиотеката, печатната база и фотолабораторията са обединени“ (Brajkov 1995, p. 35). Същата информация споделя и Георги Стайков в своите издания за история на Института (Staykov 1995, p. 136). За съществуването на печатна база откривам единствено в източниците за развитието на ВСИ в периода след 1980 г. Никъде преди тази дата не намерих да се споменава за нея.

През ноември 2000 г. Висшият селскостопански институт е преобразуван в Аграрен университет с Решение на 38-ото народно събрание на Република България, публикувано в „Държавен вестник“, бр. 35 от 10 април 2001 г. Обособяват се четири факултета – по агрономство, лозаро-градинарство, растителна защита и агроекология, икономика.

През 2010 г. Аграрният университет – Пловдив, е удостоен със значката „Златна книга“ от Съвета на Европейската научна и културна общност за принос към развитието на българската наука (70 години АУ – Пловдив, 1945 – 2015, 2015, с. 24). През 2019 г. Аграрният университет получава оценка 9.61 на институционална акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, с което се нарежда сред топ три на университетите в България (Аграрен университет – Пловдив 2020, с. 3).

Вестник „Коларовец“ – „невидимата“ част от издателската дейност Преди да се разгледа създаването на академичното издателство, заслужава да се отбележи отпечатването на университетския вестник „Коларовец“, който се съхранява в Университетската библиотека. Неговото съществуване е „невидимо“ сред издателската дейност на висшето училище, но страниците му крият интересни факти, моменти от протичането на учебния процес, лица и снимки, чието аналитично разкритие буди носталгия у едни и жив интерес у други.

През 1954 г. ректоратът на ВСИ „Васил Коларов“, съвместно с партийния комитет, профоргрупата и ДСНМ започват издаването на вестник „Коларовец“, наречен на патрона на Университета – Васил Коларов. Не е ясно къде са отпечатани първите броеве на вестника, тъй като липсва информация.

Първият брой на в. „Коларовец“ излиза на 6 юли 1954. Първата редколегия включва висококвалифицирани специалисти, като проф. Георги Стайков – по-четен доктор на Института, той написва пожеланията и задачите на първия брой; доц. Пея Станчева, чийто първи материал е критичен спрямо слабата грамотност на някои студенти, употребата на жаргони; проф. Асен Кацаров – ръководител на катедра „Механизация“, обработва блок за хумор и сатира „С култиватор през буците“; проф. Тодор Попов – професор по икономика към БАН с опит във вестникарските дела и явен журналистически талант.

Вестникът излиза нерегулярно, само по няколко броя годишно, а от 1971 г. има прекъсване в издаването си до януари 1979 г., когато излиза първият брой от новия „Коларовец“. Сред редакторите тогава са доц. Мургов, доц. Станчев, доц. Цолов, доц. Бехар, който донася традиции от софийския вестник „Димитровец“, чийто наследник е новият в. „Коларовец“. Снимките във вестника са дело на Янка Матакиева, художественото оформление – на проф. Чешмеджиев, спортният блок се пише от доц. Сандю Бешев, а Васил Керин и Недялка Узунова са организатори.

Вестникът „прохожда“ с „Младежка редакция“ (така са се наричали), където за сътрудници са привлечени и чуждестранни студенти: Алиция от Полша, Арменио от Португалия, Албрек от Йемен.

Много студенти стават дописници на в. „Коларовец“. Най-често срещаните имена сред тях са на: Александър Бандеров, Янко Белмустаков, Петър Лилянов, Снежана Горанова, Калина Косева, която е студентка по химия и освежава броевете, пишейки стихове: „Вместо цветя ти ми донеси житни класове. Благодаря! Благодаря!“2.

Като библиотечен специалист, интересни за мен са техните записки във вестника относно ползването на читалните в Библиотеката на ВСИ, работното време, организирането на библиотечния фонд. Някои статии носят своя чар със саркастичния си изказ. Така звучи написаното от Янко Белмустаков в бр. 2 на вестника от 1956 г.: „В читалнята на ВСИ „В. Коларов“ може да се върши всичко, само не и да се чете спокойно. Така един ден, … си измислих следното приятно занимание: извадих часовника си и започнах по неговите минути да броя хората, които влизат и излизат от читалнята… Сметка: на всеки 30 секунди вратата се хлопва с трясък…изведнъж столовете изскърцват и 30 – 40 чифта очи се вторачват в гордо влизащата колежка. Тя достойно издържа погледите, оглежда с премрежени очи и изведнъж вижда приятелката си – „Ах, Мичинка!“ – се изтръгва от гърдите ѝ и тя с бързи крачки се понася чак в противоположния край на читалнята. След 10 – 15 минути шушукане влезлата вижда с ужас, че междучасието е изтекло, и токчетата ѝ започват да чаткат по пода към изхода така отчетливо и подчертано, сякаш дядо препуска със сивата си магаричка по паважа и копитата чаткат „така-так, така-так…“.

„Пред мен е седнал колега. Поправям се – пред мен се е изтегнал колега… От час и повече пред него стои разтворена книга, но той не я поглежда. В замяна на това не сваля поглед от едно русокосо създание, което стои от дясната ми страна. Аз неволно вадя молив и пиша: Студент и книга (не е басня). Вторачен гледа, а – не мига! Цял час очите в нея блещи!! (Но не в разтворената книга, а в студентката отсреща).“

Почти всички броеве са изпълнени с този студентски саркастичен изказ, което показва, че вестникът за тях е бил тяхната „социална мрежа“ за онова време, която носи особен чар и вдъхновява.

Интересен факт е, че един от сегашните асоциирани редактори в специализираното ни списание Agricultural Sciences – Adjunct Professor Tesema Chekol, PhD, University of Maryland Global Campus (UMGC) Adelphi, Maryland USA – е завършил ВСИ „Васил Коларов“ през 80-те години на ХХ век и като студент е дал интервю за вестник „Коларовец“ пред Красимир Колев, и то на прекрасен български език, публикувано в бр. 7 от 1985 г. През 2023 г. проф. Тасема Чекол Зелеке посети отново Университета и пожела да види материала с него и да го преснима. Молбата му съпровожда и дългогодишната ни идея към Дигиталната библиотека от редки и ценни книги в областта на аграрните науки 1879 – 1944 г., с цел опазване да се включат и ценни периодични издания, които съхраняваме в Университетската библиотека, като се прибави вестник „Коларовец“.

От 31 май 1990 г. в. „Коларовец“ започва да излиза под името „Нива“ с гл. редактор Сашка Калинова. Последният брой на вестник „Нива“ е от 1997 г., където в бр. 1 – 4 са публикувани снимка и послание от тогавашния български президент Петър Стоянов: „На читателите на „Нива“ – не се променяйте, останете все такива оптимисти – всичко може да се постигне!“.

Създаване и развитие на Академичното издателство

В първите години от създаването на Пловдивския държавен университет започва издаването на сборник „Научни трудове“, чийто първи брой излиза през 1947 г. съвместно с Медицинския факултет под наименованието „Годишник“ (Staykov 1971, p. 104). На заглавната страница на Годишника издателските данни посочват като издател Университет „Паисий Хилендарски“ – Пловдив, а като място на издаване – Пловдив, Печатарска кооп. „График“. Вече първи том на изданието като „Научни трудове“ от 1952 г. на ВСИ се отпечатва в Държавното издателство за селскостопанска литература „Земиздат“ – София.

По данни от доклада на ректора Димитър Брайков в периода 1945 – 1955 г. са издадени 38 тома научни трудове в 103 книжки. Преподавателите са публикували повече от 18 000 научни статии, 225 учебника и 158 ръководства (Brajkov 1995, p. 36).

През 1969 г. сборник „Научни трудове“ започва да излиза в пет книжки (Stajkov 1971, p. 104):

книга 1 – „Растениевъдство“;

книга 2 – „Градинарство“;

книга 3 – „Лозарство и овощарство“;

книга 4 – „Агрохимия, почвознание и физиология на растенията“;

книга 5 – „Икономика, организация и животновъдство“.

През 1970 г. книга 5 се разделя на две: икономически и обществени науки, и се открива книга 6, публикуваща материали за животновъдство.

Обединените през 80-те години на ХХ век библиотека, печатна база и фотолаборатория в единен център имат за основна задача изцяло да са в услуга на учебния процес и научноизследователската работа.

Тогавашен директор на новосъздадения библиотечно-информационен и издателски център е Христо Найденов (1977 – 1986), който успешно координира звената.

Този център дълги години е структуриран като Център за информационно обслужване и дори до 2007 г. включва следните звена (Terziev 2007, p. 211):

– Информационни системи – експлоатация и обслужване комуникационните средства на Университета, неговата локална мрежа и интернет, както и технологичното оборудване;

– Мултимедиен център – за използване на мултимедийни и интерактивни средства за обучение на студенти;

– Академично издателство – полиграфски машини и настолно-издателска система, като осигурява учебния процес с учебници, ръководства, учебни помагала и др. и извършва външни издателски поръчки;

– Библиотека – една от най-големите и богати библиотеки в България в областта на аграрните науки; комплектува фонда си съгласно профила на Аграрния университет и осъществява национален и международен книгообмен.

Академичното издателство на Аграрния университет – Пловдив, е създадено през 1994 г. Своя 50-годишен юбилей ВСИ „Васил Коларов“ посреща с нова и модерна техника в печатната си база, с големи възможности в област та на полиграфията, включващи цветен печат.

Проектирането на печатната база е възложено на фирма „Инфоар“, която през 1992 г. сключва договор за доставка на полиграфско и компютърно оборудване на стойност 12 340 000 лв. На следващата година австрийската фирма „Брудерхен“ доставя основното печатарско оборудване. В края на 90те години на ХХ век Академичното издателство има своя нова функционална сграда, с високопроизводителна техника, със съвременно офис оборудване, с професионално обучен екип и с пълен затворен технологичен цикъл (Brajkov 1995, p. 36).

След 2000 г. Академичното издателство минава на самоиздръжка по отношение на работни заплати, като отчита ръст в приходите. Подпомага кандидатстудентската кампания и други мероприятия с рекламна дейност и с качествени полиграфски материали, издава учебна литература, помагала, реферати и др., като бавно нараства делът на външните поръчки от 21,73% през 2004 г. до 27,67% през 2006 г. (табл. 1) (Отчет АУ, 2007, с. 50).

В таблица 1 са включени данни от Отчета на Аграрния университет – Пловдив, за 2007 г., където е посочен само „отчетен период“. Ето защо в настоящата таблица е прибавен „общ брой“, предполагайки, че цифрите касаят „общ тираж“ или „общ брой“.

Прави впечатление от посочените данни, че броят на издадените учебници и помагала намалява, като са 11 141 броя по-малко през 2006 г. от тези през 2004 г. За сметка на това броят на отпечатаните автореферати се е увеличил през 2006 г. с 2216 броя в сравнение с броя от 2004 г. Това може да се тълкува като ръст на научноизследователската работа, чиито резултати са видими като дисертационни трудове. Само за информация, през 2006 г. в Университетската библиотека са инвентирани 22 броя защитени дисертации.

Академично издателство се стреми качествено и в срок да изпълнява издателския план на Университета и да увеличава производителността си, като стриктно се спазват трудовата и технологичната дисциплина, Наредбата по охрана на труда и се поддържа техниката в изправност.

Много бързо Издателството на Аграрния университет извоюва авторитет на коректен партньор за много външни клиенти (Отчет АУ, 2007, с. 51):

– държавни предприятия и частни фирми;

– преподаватели от пловдивските висши училища;

– пловдивски издателства;

– сдружение „Регионални научно-технически съюзи с Дом на науката и техниката – Пловдив“

След 2007 г. Издателството се оформя като комплекс, включващ редакторска и компютърна подготовка, отделение за монтаж и проявяване на офсетови плаки и печат, книговезки процеси и книжарница, по чиито щандове могат да се открият над 280 заглавия.

Повишените изисквания към качеството на учебния процес в Университета с тенденция за достигане на европейските стандарти рефлектират и върху работата на Академичното издателство, като налагат критерии към продукцията от специализирана научна литература.

От 2009 г. започва издаването на научното списание „Аграрни науки“ с ISSN 1313-6577, с което Аграрният университет печели нови позиции в научната общност на Европа. Списанието се реферира пълно в CAB Abstracts, EBSKO Publishing, AGRIS и в другите бази на CAB International. До септември 2011 г. са издадени 6 броя с тенденция и ежегодно да бъдат издавани по 2 броя, като към 2023 г. се издават общо по 4 броя на година в 2 тома.

От 2014 г. научните издания на Аграрния университет имат собствени уебстраници, като международните стандартни номера за свободен достъп са:

ISSN 3033-0149 (Online) за списание „Аграрни науки“ / Agricultural Sciences и ISSN 2367-5845 (Online) за „Научни трудове на Аграрния университет“ / Scientific Works. От 2022 г. списание Agricultural Sciences се индексира в световната наукометрича база Web of Science All Databases чрез базата CABI.

През 2016 г. е подписан договор с Crossref за DOI номер, който подобрява достъпа до научната информация.

Към 2010 г. в Академичното издателство работят 8 служители. През същата година помещенията в Издателството се ремонтират, 16 години след откриването му.

Тиражът на учебната литература е малък, което допълнително утежнява себестойността на произвежданата продукция (табл. 2) (Отчет АУ, 2011, с. 171).

Трябва да се каже, че чрез Библиотеката се обезпечава обучението на студентите с учебници и ръководства, издадени в Издателството, което е ефективна форма за докомплектуване фонда на Университетската библиотека.

С Решение на АС от 15.02.2016 г. Академичното издателство на Университета е обособено като самостоятелен център. Основните му дейности не са променени – да издава учебна литература, автореферати, монографии, дисертации, двете научни списания – „Аграрни науки“ и „Научни трудове“, да обслужва кандидатстудентската кампания с отпечатване на материали и приемане на външни поръчки (табл. 3) (Отчет АУ, 2021, с. 192 – 193).

През 2022 г. картината от таблица 3 е доста по-различна и цифрите са много по-малко поради оскъдния персонал в Академичното издателство. Въпреки това успява да изпълни годишния си план, но са необходими спешни мерки за повишаване на приходите, а това изисква подновяване на техническата база и увеличаване на човешкия ресурс, което не се случва (табл. 4) (Отчет АУ, 2023).

Настоящата статия не претендира за изчерпателност, но може да послужи като основа за последващи задълбочени исторически или други разработки, свързани с издателската дейност на Аграрния университет в Пловдив. Използвани са малко на брой източници, като голяма част от тях са открити при разрешаване на проблемите, посочени в началото: Академичното издателство като част от Годишна изложба през 2020 г., организиране работата на едно от научните списания и създаването на интернет страница на Издателството, което към момента на написване на статията все още не е факт. Тази статия не цели да прави сравнителен анализ с други университетски издателства, което може да е обект на друга аргументирана и задълбочена разработка.

Погледът към Академичното издателство на Аграрния университет – Пловдив, обаче е сериозна заявка за значението и актуалността на това университетско звено, особено ако има собствена полиграфическа база. Но това не е достатъчно. Неговото качествено развитие с човешки ресурс и материална база, неговата стойностна научна продукция са от изключителна потребност за днешната академична общност, която все по-категорично се доказва именно чрез публикационната си дейност. По този начин дава съществен принос за повишаване качеството на учебния процес в Университета. Затова основен приоритет – развитието на Академичното издателство, е посоката, в която трябва да мислят всички настоящи и бъдещи ръководства, на Аграрния университет. Привличането на чужди и утвърдени редактори в областта на аграрните науки в научните ни списания безспорно е практика, която трябва да се утвърди. А издаването на качествена специализирана научна литература от Академичното издателство допринася не само за издигането на Аграрния университет сред другите висши у нас и в чужбина, но е национален и културен престиж.

БЕЛЕЖКИ

1. PlovdivNow.bg, 2020.

2. В. „Коларовец“, бр. 19, 1980 г.

ЛИТЕРАТУРА

АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ: Юбилейна брошура. 2020. Пловдив: АИ на Аграрен университет.

БРАЙКОВ, Д., 1995. 50 години Висш селскостопански институт в Пловдив (1945 – 1995): Доклад. Пловдив: АИ на ВСИ.

ГЕОРГИЕВА, П., 2021. 75 години Университетска библиотека към Аграрен университет – Пловдив. Библиотека, кн. 1, с. 38 – 51.

ДИМИТРОВ, Д., 1981. В крак с науката. Коларовец, бр. 1, с. 2.

ОТЧЕТ за дейността на ръководството на Аграрния университет през периода ноември 1999 – ноември 2003 г., 2003. Пловдив: АИ на Аграрен университет.

ОТЧЕТ за дейността на ръководството на Аграрния университет през периода ноември 2003 – ноември 2007 г., 2007. Пловдив: АИ на Аграрен университет.

ОТЧЕТ за дейността на ръководството на Аграрния университет през периода ноември 2007 – ноември 2011 г., 2011. Пловдив: АИ на Аграрен университет.

ОТЧЕТ за дейността на ръководството на Аграрния университет за периода 2016 – 2019 г., 2021. [Ел. издание]. Пловдив: АИ на Аграрен университет. Достъпно от: https://www.au-plovdiv.bg/docs/Otcheti_Rektor/ report_16_19.pdf

Отчет за дейността на ръководството на Аграрния университет за периода март 2022 –март 2023 г., 2023. [Ел. издание]. Достъпно от:

https://www.au-plovdiv.bg/docs/Otcheti_Rektor/Otchet_2023.pdf

[СЕДЕМДЕСЕТ] 70 години Аграрен университет – Пловдив 1945-2015, 2015. Пловдив. ISBN 978-954-517-231-1.

[СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ] 75-годишната история на Аграрен университет – Пловдив, в снимки, 01.12. 2020. PlovdivNow.bg. Достъпно от: https:// plovdivnow.bg/plovdiv/75-godishnata-istoriia-agraren-universitet-plovdivsnimki-44498/ [Видяно 2024-27-6].

СТАЙКОВ, Г., 1971. 25 години Висш селскостопански институт „Васил Коларов“ – Пловдив: 1945 – 1970: Юбилеен сборник. Пловдив: Хр. Г. Данов.

СТАЙКОВ, Г., 1995. Половин век Висш селскостопански институт – [Пловдив] : 1945 – 1995 г. Пловдив: Акад. изд. ВСИ.

ТЕРЗИЕВ, Ж., 2007. Информационен пакет. Пловдив: АИАУ.

AGRICULTURAL SCIENCES: Journal of the Agricultural University – Plovdiv. Available from: http://agrarninauki.au-plovdiv.bg/

CABI: Digital Library. Available from: https://www.cabidigitallibrary.org/

SCIENTIFIC WORKS: Online journal. Available from: http://nauchnitrudove.auplovdiv.bg/.

REFERENCES

AGRAREN UNIVERSITET – PLOVDIV : Yubileina broshura, [2020]. Plovdiv: AI na Agraren universitet. (In Bulgarian)

BRAYKOV, D., 1995. 50 godini Vissh selskostopanski institut v Plov div (1945 – 1995): Doklad. Plovdiv: AI na VSI. (In Bulgarian).

GEORGIEVA, P., 2021. 75 godini Universitetska biblioteka kam Agraren universitet – Plovdiv. Biblioteka, kn. 1, pр. 38 – 51. (In Bulgarian)

DIMITROV, D., 1981. V krak s naukata. Kolarovets, no.1, p. 2. (In Bulgarian)

OTCHET za deinostta nd rakovodstvoto na Agrarniya universitet prez perioda noemvri 1999 – noemvri 2003 g., 2003. Plovdiv: AI na Agraren universitet, 107 p. (In Bulgarian)

OTCHET za deinostta nd rakovodstvoto na Agrarniya universitet prez perioda noemvri 2003 – noemvri 2007 g., 2007. Plovdiv: AI na Agraren universitet, 163 p. (In Bulgarian)

OTCHET za deinostta nd rakovodstvoto na Agrarniya universitet prez perioda noemvri 2007 – noemvri 2011 g., 2011. Plovdiv: AI na Agraren universitet, 221 p. (In Bulgarian)

OTCHET za deinostta nd rakovodstvoto na Agrarniya universitet prez perioda 2016 – 2019 g., 2021. [El. izdanie].Plovdiv:AI na Agraren universitet, 239 p.(In Bulgarian) Available from:

https://www.au-plovdiv.bg/docs/Otcheti_Rektor/report_16_19.pdf

OTCHET za deinostta nd rakovodstvoto na Agrarniya universitet prez perioda 2022 – mart 2023 g., 2023. [El. izdanie]. (In Bulgarian) Available from: https://www.au-plovdiv.bg/docs/Otcheti_Rektor/Otchet_2023.pdf

[SEDEMDESET] 70 godini Agraren universitet – Plovdiv 1945 – 2015, 2015. Plovdiv. ISBN 978-954-517-231-1. (In Bulgarian)

[SEDEMDESET I PET] 75-godishnnata istoriya na Agraren universitet – Plovdiv v snimki, 01.12. 2020. PlovdivNow.bg. (In Bulgarian).

Available from: https://plovdivnow.bg/plovdiv/75-godishnata-istoriia-agrarenuniversitet-plovdiv-snimki-44498/ [Viewed 2024-27-6].

STAYKOV, G., 1971. 25 godini Vissh selskostopanski institute “Vasil Kolarov”: Plovdiv: 1945-1970: [Yubileen sbornik]. Plovdiv: Hr. G. Danov, 195 p. (In Bulgarian)

STAYKOV, G., 1995. Polovin vek Vissh selskostopanski institute – [Plovdiv]: 1945 – 1995. Plovdiv: Akad. izd. VSI, 259 p. (In Bulgarian)

TERZIEV, ZH., 2007. Informatsionen paket. Plovdiv: AIAU. (In Bulgarian)

AGRICULTURAL SCIENCES: Journal of the Agricultural University – Plovdiv. Available from: http://agrarninauki.au-plovdiv.bg/

CABI: Digital Library. Available from: https://www.cabidigitallibrary.org/

SCIENTIFIC WORKS: Online journal. Available from: http://nauchnitrudove. au-plovdiv.bg/