История
Вход / Регистрация

2014/4, стр. 417 - 425

СТОЖЕР НА ТРАДИЦИОННАТА КУЛТУРА

Резюме:

Ключови думи:

Само след три години Регионалният етнографски музей – Пловдив, ще отпразнува своя стогодишен юбилей. Инициатор за създаването на музея през далечната 1917 г. е Пловдивската окръжна постоянна комисия. Но всъщност човекът, заел се да убеди общинските власти и пловдивското гражданство в нуждата от учредяване на местна музейна институция, е Стою Шишков – родоповед, историк, етнограф, географ, демограф, филолог, фолклорист, диалектолог.

През януари комисията свиква съвещание, на което се взема решение за създаването на музея. През следващите месеци е изработен музеен правилник, одобрен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 20 юли 1917 г., което събитие „де факто“ се явява рождената дата на Окръжния етнографски музей. През ноември с.г. започва работа и музейният 1)

Стою Шишков

комитет .

Така големият родолюбец Стою Шишков полага началото на първия етнографски музей извън столицата, превръщайки се в негов основоположник и първи уредник. Въпреки неизбежните трудности, с които се сблъскват основателите, етнографската сбирка нараства бързо, а някои експонати според тях са толкова ценни, че „биха правили чест и на един по-голям музей“2).

Музеят се помещава първоначално в едно, а впоследствие – в две помещения в сградата на Окръжната палата (дн. община Пловдив). За неговата актуалност в тежките следвоенни години свидетелства и фактът, че за кратко време той е посетен от френския представител в София Жорж Пико, от проф. Мане от Париж, от чешкия професор Пата, от проф. Кацаров и от много други наши видни учени. Всички те дават ласкави отзиви и похвали за него3).

Ст. Шишков смята, че етнографските музеи са по-близки и по-достъпни за хората, защото са по-нагледни от другите музеи. Обнадежден от засилената популярност на музея, той очаква само освобождаването на горния етаж на Окръжната палата, където ще се оформи музейната експозиция. От нея ще се вижда какво е бил Пловдив и неговият окръг в миналото и днес и „що е дал и внесъл той в българската народна и общочовешка съкровищница“4).

Но предвижданията на уредника не се сбъдват, а напротив – музеят е включен в списъка за ликвидация. Все по-задълбочаващата се икономическа криза, която обхваща и България в началото на 30-те год. на ХХ век, заплашва да унищожи и делото, на което Стою Шишков посвещава 15 години от своя живот. За него няма никакво съмнение, че патриотичното и възпитателно значение на Етнографския музей е несравнимо по-голямо от всички други материални придобивки на окръга. Затова уредникът се обръща към местните управници с думите: „Когато Вие, г-да окръжни съветници, ще вдигнете ръката си за закриване, прехвърляне и унищожаване на собствения си Ваш национален културен дом – храм – паметник – училище, музея, помислете за минута и бъдете уверени, че нито науката, нито историята, нито Вашите поколения ще Ви простят за това, което в момент на едно лекомислие бихте направили“5). За жалост, няма кой да го чуе. Музеят е закрит през 1931 г., но делото на Стою

Шишков не е унищожено.

На 22 октомври 1938 г., по инициатива на кмета Божидар Здравков, Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват Протокол за уреждане на музей в „просторната и забележителна по своята архитектура и старинния си вид къща на А.

Куюмджиоглу“6). През 1939 г. е създадена Общинска къща-музей, в чиито фондове влиза и голяма част от имуществото, събрано от Стою Шишков за Окръжния етнографски музей7).

Оттогава музеят се настанява в Стария град, в уникалната сграда над Хисар капия и започва да сеидентифицира с нея. Тяноси името на своя първи собственик Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец.

Кацнала направо върху античната крепостна стена, тя е сред най-видните образци Божидар Здравков на пловдивската симетрична възрожденска къща, връх в бароковата архитектура у нас. Построена през 1847 г. от майстор Хаджи Георги Станчовски от родопското село Косово, сградата е с внушителни размери – стъпила върху площ от 570 кв. метра, разположена на четири етажа, притежаваща два просторни хайета (салона), 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца8). Великолепната фасада на къщата, със своята тройна кобилична форма, чемширеният двор, както и ромонът на водата в каменния шадраван също допринасят за създаването на уникална атмосфера, наситена с романтиката на миналото.

Поради големите размери къщата на Куюмджиоглу е наречена „царската къща“. Тук всичко изглежда внушително: стаите, с богато изписаните стени и резбовани тавани; украсените с декоративни орнаменти ниши или алафранги; взиданите в стените просторни долапи, нар. мусандри; богато профилираните врати и прозорци; оригиналният хайет на етажа с великолепния елипсовиден таван; постланите с пъстри килими и дамаски миндери; широката трикрилна стълба с майсторски изработените перила; монументалният портик с четирите колони пред главния вход; надвисналите над улицата еркери на двата етажа откъм ул. „Стръмна“9). Тези и много други архитектурни и декоративни елементи свидетелстват за вкуса и художествения усет на майстора-строител.

Променлива е съдбата на голямата къща, кацнала на Небет тепе. От 1898 до 1902 г. тя е девически пансион. През същата година в нея се настанява шапкарската фабрика на Гарабед Карагьозян. След това става тютюнев склад. Била е и оцетна фабрика, склад за брашно. През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо, който възнамерява да я реконструира основно, за да я преустрои в тютюнев склад. Той започва укрепване на основите, при което са били изхвърлени стотици кубически метри скална маса и пръст. Построени са здрави бетонни стени, колони и греди (трегери) в избата и така се оформят двата сегашни приземни етажа10). Благодарение на тези негови усилия къщата оцелява. Коларо обаче не успява да реализира замисъла си докрай, като преустрои двата жилищни етажа за обработката на тютюна. Версиите за провала на начинанието му са спорни и противоречиви, но резултатът от този провал е съхраняването на безценно архитектурно наследство.

Междувременно, поради своите извънредно характерни външни архитектурни форми и интересна вътрешна украса, през 1927 г. къщата е обявена за „народна старина“. През 1939 г. под вещото ръководство на арх. Христо Пеев започва цялостен ремонт на бъдещата музейна сграда − направен е нов покрив, подменени са прозорците и вратите, дъските на подовете, възобновени са разпределителните стени на стаите от партерния етаж, възстановени са всички стари долапи, ниши, полици и миндери, изградена е нова букова стълба, подновена е външната мазилка и се изписват фасадите. Заедно с това е направена и нова масивна порта на оградния зид. В ъгъла на двора срещу камбанарията на църквата „Св. св. Константин и Елена“ е изграден малък наблюдателен еркер11).

На 14 октомври 1943 г. къщата е отворена за посещения. През 1949 г. неин приемник става Народният етнографски музей, който провежда активна събирателска дейност, открива нови експозиции и се утвърждава като втори по големина у нас музей от такъв тип12). Дори се прави опит за обособяване на цял етнографски комплекс около музея, но поради настъпилите промени в края на 80-те години тази идея не се реализира на практика. Уникалната къща на Аргир Куюмджиоглу е обявена за национален паметник на културата13).

В сегашния си вид Регионалният етнографски музей − Пловдив, не е просто затрупана с прах история, макар че в неговите хранилища вече се съхраняват около 50 000 движими културни ценности, свързани предимно с традицията на населението в Пловдив и неговия стопански и културен хинтерланд. С оглед опазването, обработката и представянето на музейните находки са обособени шест фонда: „Селско стопанство“, „Занаяти“, „Тъкани и облекло“, „Мебели и интериор“, „Музикални инструменти и обреден реквизит“ и „Произведения на изобразителното изкуство и фототека“.

Сред колекциите се открояват тези от овчарска дърворезба – хурки, лъжици, овчарски чашки; медни съдове с богата и разнообразна украса; накити и църковна утвар – сребро, филигран с монтиран седеф и цветни камъни; старинни хладни и огнестрелни оръжия; шити и плетени дантели – кене, калоферска дантела; костюми от цялата българска етническа територия; шарени черги и майсторски килими; традиционни и модерни музикални инструменти; съобщителни средства; градски интериор – мебели, газени лампи, стенни часовници и много други. Голяма историческа и документална стойност има богатата фототека, чието начало е поставено от Стою Шишков и фотографа Крум Савов.

Музеят е място, където може да се види, пипне и усети традицията. Богатата експозиция, която включва над 3000 движими културни ценности, представя етнографските групи на тракийци и рупци или традиционната материална и духовна култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането.

В последните години екипът на музея работи за създаване на атрактивен музеен продукт с акцент върху временните изложби, оценявайки ги като основно средство за популяризиране на богатството на музейните фондове. Временните изложби с работилници, ателиета и включени демонстрации предоставят възможност за пряко участие и докосване до непоказвани експонати и колекции, или пък до тайнството на българския майсторлък. Наред с представянето на шедьоври от материалната култура, съхранявани във фонда на музея, временните изложби в музея са средство за запознаване на широката публика с традиционното и малко известното за други народи и култури. Регионален етнографски музей – Пловдив, редовно показва свои мобилни изложби в други български музеи, а нeотдавна нашата изложба „Български традиционни накити“ гостува в Народния музей в Прага (2012 г.) и Централнословашкия музей в Банска Бистрица (2012 – 2013 г.).

В днешно време музеят не е вече онази затворена институция, чиято единствена роля е да приема посетители и да показва съхраненото от миналото, а активно участва в изследвания по различни научни проблеми. Теренните проучвания и експедиции подпомагат пряко нашата научноизследователска работа. Колегите етнолози трупат опит, който споделят в многобройни научни форуми – конференции, семинари, кръгли маси. От друга страна, музеят става притегателен център за студенти и докторанти, които имат интереси в областта на етнологията. Може да се каже, че той е школа за обучение на младите участници в програми и проекти, защото показва нагледно как теорията бива претворена в практиката. В тази връзка трябва да се отбележи, че РЕМ – Пловдив, активно работи и си сътрудничи от години с много университетски центрове, като ПУ „Паисий Хилендарски“, Нов български университет – София, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и др. Съвместни проекти има и с университетите в Болоня (Италия) и Лион (Франция). Резултатите от нашата работа с всички тях показват, че институции с различен потенциал и възможности могат успешно да си партнират, когато е намерена удачната формула за едно такова сътрудничество.

Издателската ни дейност също е твърде разнообразна. Музеят редовно издава специализирани албуми и илюстровани картички за своите гости, каталози, диплянки и брошури от всяка по-значима изложба или събитие. Например след проведеното през 2013 г. седмо международно биенале „Майстори на карикатурата“ имаме отпечатани вече 7 каталога. В този форум по зададена от нас етнографска тема се включват изявени карикатуристи от всички континенти, като техните творби остават във фонда на музея. За най-малките – децата, е предназначена книжката „В Етнографския музей“, в която са разработени игрови ситуации, пъзел, задачи от различни области на традиционната народна култура. Разбира се, най-голям интерес за специалистите представлява Годишникът на музея, от който досега са излезли 6 тома.

Често се обсъждат възможностите за превръщането на музея в „жива“ институция, интересно и привлекателно място за хората, които го посещават. За всеки негов гост би било много по-впечатляващо и разбираемо, ако заедно със свидетелствата на материалната култура има възможността да се докосне и до духовната същност на българина. Пресъздаваните в музея обичаи и празнични обреди са еднакво любопитни за деца и възрастни, за българи и чужденци. Така отбелязването на дни от традиционния календар като Игнажден, Коледа, Трифон Зарезан, Великден, Еньовден, Петровден, Илинден и др., на обичаи като полязване, коледуване, мартуване, лазаруване, маскарадните игри на Заговезни и т.н. представят Етнографския музей като място за неповторими преживявания.

Същата цел преследват и специализираните програми и проекти с отделните етноси и конфесионални общности, живеещи в града, както и работата с ученици за ревю-спектакъла „Традиционното облекло на българите“, работилницата „От скрина на баба“, обучителния семинар за гидове-доброволци в Стария град и много други събития. Така музеят защитава името си на образователна и културна институция, която е призвана да надгражда знания и да създава практически умения.

Профилът на нашия музей е причина за тесните контакти със Задругата на майсторите на народни занаяти. Организираната в края на юни „Седмица на традиционните занаяти в музея“ е в културния календар на град Пловдив. Във възстановката на някогашната Пловдивска чаршия всяка година се включват повече от 40 майстори, представящи обикновено над 20 стари занаята. Целта е съхраняване и популяризиране на традиционните занаяти и майсторски техники, обживяване на музея и провокиране на интереса на младите хора и децата към занаятчийското производство с възможност за лично участие. За туристите това пък е възможност да надзърнат в тайните на занаята и да опитат сами да изработят и отнесат по нещо със себе си.

В дългогодишна традиция се е превърнало и празнуването на Еснафския празник на деня на Св. Спиридон (12 декември). Празничното шествие, начело с иконата на светеца покровител и занаятчийските хоругви, тръгва от двора на музея към съборната църква „Св. Богородица“. След литургията шествието се връща обратно в музея, където се възпроизвежда обичаят посвещаване в майсторско звание (тестерлик), известен ни от епохата на Възраждането. Връчването на майсторските свидетелства на новите членове на еснафа и представянето на тяхна изложба бележи края на официалната част. Всичко това е съпроводено с много музика, песни и веселие.

Ренесансовият екстериор и интериор на къщата благоприятстват разнообразието от дейности. Дворът на музея е известна и търсена сцена за народни танци и хорà, за фолклорни надпявания и надсвирвания, а салоните са предпочитано място за клавирни и камерни концерти. Затова вече половин век музеят е домакин на най-стария у нас Фестивал на камерната музика, който изпълва с музика и настроение Стария Пловдив през юни. Това усещане е причина музейното пространство да е и поле за изява на различни творци от сферата на изящните изкуства. Тук се организират пленери и художествени изложби на графици и живописци, на майстори на малката пластика и монументалната скулптура, на иконописци, дърворезбари, дизайнери и др.

Неповторимият уют и атмосфера на възрожденската къща се превръщат в уникален мизансцен и декори за театрални спектакли и представления, за заснемане на различни филмови продукции. В последните години тук са снимани няколко игрални филма, както и много документални филми на наши и чужди киностудиа. Не трябва да се пропуска фактът, че залите на музея са предпочитани и за представяне на нова българска поезия, на литературни творби и научни монографии, за различни конкурси или конферентни прояви.

Всички тези събития и прояви трудно могат да бъдат ограничени в някакви рамки, защото нашата институция е широко отворена за срещи с творци и изпълнители, за комуникация с цел реклама, за модни дефилета и тържества по найразнообразни поводи. Любопитно е например, че през последните години дворът на музея стана любимо място в града за сключване на граждански брак.

Тук е моментът да си зададем въпроса – какво е човек, ако около него няма приятели. Същото важи и за всяка културна институция. Затова е важно около музея да се изгради кръг от съмишленици, които да спомагат за неговия просперитет и благополучие. Това обстоятелство беше осъзнато от нас през 2006 г., когато РЕМ – Пловдив, се готвеше да отбележи своята 90-годишнина. Затова тогава официално поканихме за членове на нашето бъдещо сдружение хора, работещи в различни области. Всички те бяха и са духовно свързани с музея – наши дарители, бивши колеги, преподаватели, учени, журналисти, музиканти, художници, майстори от Задругата и др. Така в началото на 2007 г. се роди първият официално регистриран в България клуб „Приятели на музея“.

Не е случаен изборът на клубния знак, на който е изобразен змей. В народната култура образът на змея се свързва с вярванията и представите на българина за митическия покровител, символ на плодородието. Схваща се като добър демон, който брани землището, като се бие с градушката, сражава се с лами и хали, хвърля светкавици. Змеят носи благополучие на дома, който обитава. Именно тази семантична натовареност стана причина змеят да се превърне в символ и на нашето сдружение.

С приятелите си партнираме всекидневно, разчитаме на техния ентусиазъм и възрожденски дух, на емоционалната им обвързаност с музея. И някак неусетно изминаха повече от седем години от създаването на нашия клуб – години, наситени с много събития, с работни делници и неповторими празници.

Днес Регионален етнографски музей – Пловдив, е не само хранител на народна памет, а и място за обитаване, място за обмен на мисли и идеи. Едно пространство, където може да се общува чрез езика на традицията, на историята и литературата, на музиката и изкуството. Интересът към музея е подхранван и от разнообразието на случващото се тук. Може би това е причината хиляди български граждани и чуждестранни гости да го посещават всяка година, създавайки по този начин най-популярната музейна дестинация в града.

Нашето верую е „Днес музеят е различен от вчера!“. Заповядайте при нас и се насладете на видяното чрез всички свои сетива!

БЕЛЕЖКИ

1. ДА – Пловдив, ф. 52 к, оп. 1, а. е. 280, л. 1 – 2; а. е. 282, л. 4.

2. ДА – Пловдив, ф. 52 к, оп. 1, а. е. 282, л. 5-8; а. е. 291, л. 8 – 10.

3. ДА – Пловдив, ф. 52 к, оп. 1, а. е. 291, л. 9.

4. Шишков, Ст. Народоуката и значението на етнографските музеи. – Пловдивски окръжен вестник, год. ХVІІІ, 1930, бр. 40 – 41, 4 – 5.

5. ДА – Пловдив, ф. 52 к, оп. 1, а. е. 300, л. 1.

6. Станев, Ив. История на Народния етнографски музей – Пловдив. – В: Годишник на НЕМ – Пловдив. Т. І. П., 1970, 12; Архив НЕМ – Пловдив (Протокол от 22.10.1938 г. за създаване на Общинска къща-музей) – Вж. по-подр. за това Балчев, Вл. Идеята за Общинската къща-музей в Пловдив. – В: Годишник на РЕМ – Пловдив. Т. V, П., 2008, 22 – 35.

7. По-подробно за създаването и първоначалната история на Окръжния етнографски музей вж. Янков, А. Стою Н. Шишков – основоположник на Пловдивския етнографски музей. – В: Годишник на РЕМ – Пловдив. Т. V, П., 2008, 14 – 21.

8. Станев, Ив. Цит. съч., 27 – 28, 31 – 33.

9. Пеев, Хр. Пловдивската къща през епохата на Възраждането. С., 1960, 168.

10. Пеев, Хр. Цит. съч., 454; Станев, Ив. Цит. съч., 29.

11. Архив НЕМ – Пловдив (Изложение на арх. Хр. Пеев от 15.01.1939 г., относно реставрацията на къщата-музей; Писмо на кмета на град Пловдив до Министъра на народното просвещение от 08.12.1939 г.); Станев, Ив. Цит. съч., 29; Балчев, Вл. Цит. съч., 28-29.

12. Станев, Ив. На нов по-висок етап. – В: Годишник на НЕМ – Пловдив. Т. ІІ. П., 1974, 5 – 8; Балчев, Вл. Цит. съч., 30 – 31.

13. Повече за архитектурата и историята на този шедьовър на жилищната архитектура вж. Янков, А. Бисерът на Стария Пловдив – къщата на Куюмджиоглу. – В: Известия на Регионален исторически музей – Русе. Т. VIII, Русе, 2004, 259 – 265.

ЛИТЕРАТУРА

Държавен архив – Пловдив, ф. 52 к – Личен фонд „Стою Н. Шишков“.

Балчев, Вл. Идеята за Общинската къща-музей в Пловдив. – В: Годишник на РЕМ – Пловдив. Т. V, П., 2008, 22 – 35.

Пеев, Хр. Пловдивската къща през епохата на Възраждането. С., 1960.

Станев, Ив. История на Народния етнографски музей – Пловдив. – В: Годишник на НЕМ – Пловдив. Т. І. П., 1970, 12.

Станев, Ив. На нов по-висок етап. – В: Годишник на НЕМ – Пловдив. Т. ІІ. П., 1974, 5 – 8.

Шишков, Ст. Народоуката и значението на етнографските музеи. – Пловдивски окръжен вестник, год. ХVІІІ, 1930, бр. 40 – 41, 4 – 5.

Янков, А. Бисерът на Стария Пловдив – къщата на Куюмджиоглу. – В: Известия на Регионален исторически музей – Русе. Т. VIII, Русе, 2004, 259 – 265.

Янков, А. Стою Н. Шишков – основоположник на Пловдивския етнографски музей. – В: Годишник на РЕМ – Пловдив. Т. V, П., 2008, 14 – 21.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.