История
Вход / Регистрация

2018/6, стр. 580 - 584

ИЗЛОЖБАТА „ЕДИН ЗАВЕТ ЗА РОДИНАТА – 100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ИВАН ПЕТРОВ ЙОНЧЕВ“ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И УДОВОЛСТВИЕ

Силвио Томов
E-mail: tomov_1996@abv.bg
Faculty of History
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Името Иван Йончев вероятно е непознато за мнозина. Сред тях (до не съвсем отдавна) бях и аз. През 2014 година, докато бях в библиотеката на ПТГ „Н.Й. Вапцаров“, където завърших средното си образование, попаднах на една интересна книга. Става въпрос за „Изворите на Ескус“. Това е сборник, в който са поместени текстове на личности от миналото, както и на наши съвременници. Това, което ги обединява, е фактът, че всички са писатели и поети от Самоков и околността му.

Вътре редом с другите бяха поместени кратка библиографична справка за Иван Йончев, както и три негови стихотворения. Прочитането им предизвика у мен вълна от положителни емоции, но и голяма почуда, защото досега не бях чувал/чел нищо за тази личност. След няколко дни посетих общинската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков, където, за голяма моя радост, се оказа, че се пази голям архив за поета. Веднага се заех да проучвам голямото количество, статии, снимки, ръкописи и др. материали. Постепенно у мен узря идеята да напиша един материал, който да популязира живота и творчеството на Йончев. Той по-късно бе публикуван в един от местните вестници – „Приятел“, а незаменима морална подкрепа ми оказа Иван Ненов – писател и ръководител на литературен кръжок „Димчо Дебелянов“ в нашия град. Не след дълго получих добра новина: Димитър Йончев – строител ветеран и голям общественик от Самоков, прочел материала и междувременно се свързвал със своите братовчедки Елка и Росица Йончеви в София. По тяхно желание се срещнахме и запознахме, при което аз получих тяхната похвала и одобрение за това, което правя, и нова „порция“ архивни материали, които те са събирали през годините. Така постепенно след проучването на тези материали стигнах до едно важно заключение. Сметнах, че е редно повече хора да научат за този наш талантлив поет и съгражданин. Така след още други проучвания се роди първата главата от книгата ми за Самоков, която предстои да излезе скоро.

Преди да ви разкажа за изложбата обаче, трябва да изясним въпроса кой е Иван Йончев.

Дядото на поета – даскал Йонче (Иван), е роден в село Говедарци, намиращо се на 13 км от Самоков. През XIX век се преселил в Самоков и се оженил за Катеринка, а след това построил къща в махалата Крискър (буквален превод: покрай Искъра). Те имали три дъщери и трима синове. Последният от тях – Петър, е бащата на поета Иван Йончев. Работил е в София, където среща Димитър Трайкович1) – търговец и ханджия. По-късно се запознава и с Марица – племенницата на Димитър, която той осиновил и отгледал след смъртта на баща ѝ Антон. В семейството освен Иван има четири деца: сестрите му Невена, Берислава, Катерина и брат му Михаил-Милан, който след 1905 г. става офицер. В много издания, най-вече литературни енциклопедии, но и в някои статии, може да се види София, посочена като негово родно място, но това не отговаря на истината. Иван Йончев смята за свое родно място Самоков, където и е израснал. Това е записано и в архивите на Самоковската община. Бащата Петър започва работа в София като предприемач по канализацията, но неговият съдружник го измамва и ограбва. Семейството скоро изпада в мизерия и това налага завръщането им в Самоков. Живеят на улица „Искър“, която днес се нарича „Иван Вазов“. Нерадостното му детство е една от често срещаните теми в неговото творчество.

Петър Йончев се разболява тежко и умира. Издръжката на семейството пада върху майката Марица и най-голямата сестра Невена, която е била учителка и остава неомъжена до края на живота си. Семейството се завръща в София, за което вероятно е помогнал Трайкович. В София първоначално Йончеви живеят в „Красно село“ в бедност и недоимък. Въпреки това Иван Йончев учи в Първа софийска мъжка гимназия на улица „Дунав“ (завършва IV клас).

За разлика от други наши и световни поети и писатели Йончев започва да твори сравнително рано. Четиринадесетгодишен пише пиесата-поема „Слепец“, отпечатана през 1904 година. Друго негово ранно произведение е пиесата „Стоян Хайманата“.

В периода 1904 – 1906 година Иван Йончев е в Загреб, Хърватия, където изучава певческо изкуство. Заедно с това е играл в Загребския театър и записвал грамофонни плочи.

Той е част от столичната бохема. Това са групи творци, които се събират в определени заведения. Външният му вид, който виждаме по снимките и е описан от съвременниците, напълно кореспондира с начина му на живот.

Средата, в която се е движел Йончев, се е състояла от актьори, писатели и художници, чийто списък е твърде дълъг. Заслужава си да споменем обаче, че се е ползвал с видими симпатии от народния поет Иван Вазов. На него посвещава творбата си „Раздяла“. Вазов пък му подарява екземпляр от стихосбирката си „Песни за Македония“ с посвещение.

Йончев е дружал и с различни артисти и творци, но не принадлежи към нито един литературен кръг или литературно направление, неговият стил е самобитен и уникален. Можем да се убедим в това, когато прочетем отзивите за неговото творчество, писани за него още приживе. Ежедневните му разходки са били от книжарницата на ъгъла на „Мария Луиза“ и бул. „Дондуков“, „Света Неделя“ до хотел „Панах“ (към Леге). Сутрин е закусвал в млекарница „Швейцария “. Брат му Михаил, който е полковник от Българската армия и симпатизант на БЗНС, свързва поета Йончев с редица офицери и военни издателства. Става особено близък с полковник Тодор Гиргинов – заместникначалник на щаба на армията, с офицера Михаил Бакърджиев и някои македонски революционери. На Тодор Александров и Александър Протогеров посвещава стихотворението си „Песен на песните“.

Йончев участва и в освиркването на Фердинанд през 1907 година, довело до Университетската криза. След това поетът е арестуван и прекарва една нощ в столичен участък. Това дава отражение върху крехкия му организъм, развива бронхопневмония.

Разполагаме със сведения, че в периода 1910 – 1911 г. за кратко е работил като писар към Столичната община. Дълго обаче е стоял без работа и препитание, като основно е разчитал на финансовата помощ на своите роднини и близки.

В Първа мъжка гимназия в София, където учителите го познават, основава литературен кръжок „Христо Ботев“ (според други „Васил Левски“). Също организира с учениците и туристически излети из любимата си Витоша.

Войните за национално обединение се явяват своеобразен творчески по-дем за Йончев. Той е на фронта, но поради разклатеното си здраве е като дописник и „войник за особени поръчения“ към Щаба на армията.

Въпреки негативния изход от войните, големите жертви и последвалите две национална катастрофи безпримерният героизъм на българския войник и неговата жертвоготовност не могат да бъдат забравени. Това ясно проличава в думите на поета свидетел, предадени чрез лирическия герой в стихотворението „Умиращият войн“ (1914).

Тогава Йончев написва своите безсмъртни произведения, които по-късно ще се превърнат и в песни: „Заветът на дедите“, „Какво са“, „Родина“ и др. Те ще се превърнат в съвършена патриотична поезия, с която всяка нация може да се гордее. Темата за Родината, мъката по нейната съдба и войните за национално обединение (на които Йончев е съвременник) са основна тема в творчеството му. По стиховете на „Заветът на дедите“ Георги Петров Шагунов (1873 – 1948) – композитор и един от първите капелмайстори, създава марша „Един завет“. Този факт (до днес) често е пренебрегван и премълчаван. Немалко са и социалните му стихове, но те могат да бъдат определящи за идеите на поета. Друга голяма тема в творчеството на Йончев е любовта към любимата, изразена в творбите „Две очи“, „Тръпен ли минах“, „Аз и ти“ и др.

На 26 май 1918 година в 14,30 часа Йончев умира от туберкулоза, заобиколен от семейството си. Опелото е извършено в черквата на село Бояна, а е погребан в старите Боянски гробища. Освен роднините на поета там са и много тогавашни интелектуалци, за да се сбогуват с рано отишлия си Йончев. На гроба му прощално слово произнася Стилиян Чилингиров. През 1943 година гробището е пренесено, за да се направи парк, и въпреки протестите на близките гробът остава без знак и се заличава. След 9 септември 1944 г. името на Йончев почти не се споменава, но маршът „Един завет“ продължава да се изпълнява в Българската народна армия (макар и често със силно редактиран и орязан текст) и без да се споменава авторът.

Писаното за Йончев надхвърля по количество неколкократно излязлото изпод перото му, но въпреки това той някак остава скрит от обществения поглед. Днес неговото име носят улици в Самоков и София, има поставени паметни плочи, а проучването на живота и творчеството му продължават.

След многократни разговори с роднините на поета и Веселин Хаджиангелов – директор на музея в Самоков, се роди идеята за тази изложба. Тя се състои от 16 постера и е опит да се събере разпокъсаното между институциите наследство на поета. Изложбата няма нужда от много думи, за да бъде представена, защото говори сама за себе си. Иван Йончев е по-казан в истинския си образ, такъв, какъвто е бил – далеч от клишета, по-литическа конюнктура или нечии виждания. В нея може да се видят редки архивни снимки, ръкописи, произведения на поета, както и биографията му, представена по години. Също така един особено ценен експонат: маса, принадлежала на Д. Йончев, чието семейство живее в къщата в Самоков, след като Иван Йончев и семейството му я напускат. Благодаря на музея и библиотеката в Самоков, както и на Елка и Росица Йончеви за предоставените архиви, без които тази изложба нямаше да бъде факт. На откриването присъстваха родственици на Иван Йончев, членове на асоциация „Онгъл“, университетски преподаватели от Република Македония и др. Изложбата ще остане в музея до края на 2018 година. Заповядайте!

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Кмет на София (1879 – 1880). Тогава Общинският съвет приема първия регулационен план на София, открива се първата Девическа гимназия. Сформирана е благоустройствена комисия, която да поправи канализацията и се погрижи за осветлението на улиците. Станислав Доспевски (1823 – 1878) му е нарисувал портрет, който се съхранява в колекцията на Музея за история на София.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.