История
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 384 - 391

ОТРАЖЕНИЯ: РУСКИ СЮЖЕТИ В БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА ОТ ХVІІІ ВЕК

Резюме:

Ключови думи:

2013/5, стр. 384 - 391

ОТРАЖЕНИЯ: РУСКИ СЮЖЕТИ В БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА ОТ ХVІІІ ВЕК

Ирина Макарова
Институт по славянознание, РАН

Резюме. Статията е посветена на проблема за формиране образа на Русия в България (ХVІІІ в.). Авторът отбелязва, че в средите на най-образованите слоеве на българското общество – книжовниците, възприемането на Русия претърпява своеобразна криза. Близостта на отживелиците от средновековното съзнание, ориентирано към очакване на чудо и идването на месия, с естествения ръст на националното самосъзнание не може да не проличи в отношението към страна, на която старите пророчества предписвали ролята на потенциална освободителка. Създава се впечатление, че точно в разглеждания период и именно в средата на най-образованите среди на българското общество – книжовниците, възприемането на образа на Русия претърпява своеобразна криза. Старите представи за месианския характер вече не удовлетворяват тези, чиято менталност започва да се ориентира към битността на Новото време. Същевременно рационалното, особено прагматично разбиране за Русия като ефективен инструмент за постигане от българите на политическа независимост, още не е успяло да се формира.

Keywords: Bulgaria, Russia, Bulgarian scribes, national consciousness, mentality, image

Тезата за традиционното и трайно русофилство на българите отдавна и солидно е утвърдена в руската историография. На автора на тази статия също се е случвало да пише на тази тема, анализирайки, в частност, спецификата на русофилските митологеми в паметниците на българското народно творчество1). Тази статия не претендира за всестранно разглеждане на целия кръг от проблеми, свързани с формирането на образа на Русия в менталното поле на българите. На тази тема са посвещавани в съответното време немалко работи2). Задачата тук е много по-ограничена и се свежда до обзор на сюжетите с руска насоченост в българската книжнина от ХVІІІ в.

Веднага трябва да се направи уточнението, че термини като „български книжовници” и „авторство” се използват в текста с голяма доза условност. През разглеждания период в южнославянската книжнинасамото понятие за авторство все още е в процес на формиране и е актуална средновековната практика за неограничена компилация на части от различни текстове без посочване на източник и свободно преразказване на съчиненията на предшествениците. Етническата принадлежност на книжовниците също така често не се поддава на ясно определяне. В тази връзка е целесъобразно акцентът да не е върху изясняване на етническия произход на авторството на ръкописите, а върху привличане на тези от тях, в които е отбелязана ярко изразена пробългарска позиция на автора или които са били особено популярни в българските земи.

Осемнадесетото столетие може с пълно основание да се назове преломен етап в историята на създаването на образа на Русия на Балканите. Превземането на Азов от Петър І, появяването на руската армия в непосредствена близост до Дунава (Прутският поход от 1711 г.), търсенето на политически съюзници сред молдовци, власи, сърби, черногорци, разгласяването на освободителната мисия на руското оръжие в Православния изток (Соловьов, 1963: 74–77) – всичко това благоприятства популяризиране на името на руския император сред южните славяни. Последвалата след смъртта на Петър І дълга поредица от руско-турски войни също способства за поддържането на надеждата за скорошно освобождение от турска власт. Тази надежда се стимулирала и от недвусмислените декларации на някои представители на руската династия, склонни да представят себе си като спасители на единоверците. Ето само един пример от този род, цитат от възвание на императрица Екатерина ІІ към турските християни: „Отчитайки печалното на тези благочестиви синове на църквата Божия състояние […] желаем колкото е възможно за тяхното избавление и утеха да съдействаме […]. Величайшо удоволствие ще бъде за нас да видим християнските области от позорно поробване спасени и народите [им – б.м., И. М.] под наше ръководство встъпващи в дирите на своите предци“ (Соловьов, 1963: 40–41). След сключването на Кючук-Кайнарджишкия (1774) и на Яшкия (1792) мирен договор Русия не само плътно се премества до границите на Османската империя, но и предприема опити да покровителства нейните християнски поданици.

На този политически фон е логично да очакваме изблик на русофилски настроения в различни слоеве на българското общество. Но ако говорим за мястото, което в този период заемат руските сюжети в българската книжнина, то едва ли можем да го характеризираме като значимо. В количествено отношение, съдейки по многобройните каталози на ръкописи, вкл. до края на ХVІІІ в., рязко преобладават кратките приписки, съобщаващи, че в еди-кояси година „московците“ се били с „турците“. В информационно отношение тези пояснения са изключително пестеливи, а в емоционално – неутрални.

В самите текстове, включвани в ръкописните сборници, руската тематика изплува рядко. Косвено тя се проявява едва ли не за първи път в произведения на преводната гръцка литература с месианско-есхатологически характер, традиционно предричащи неизбежния край на османската власт и свързващи този акт с мистична намеса отвън. Пророчества от подобен род са типични за целия Балкански регион и водят началото си от знаменитото предсказание, направено още през ХV в. от бъдещия Константинополски патриарх Генадий Схоларис. В своята най-популярна през ХVІІ–ХVІІІ в. версия това предсказание гласяло, че турците ще превземат Цариград и ще властват дълго дотогава, докато „руски народ, обединявайки се с всички народи, желаещи да отмъстят на Измаил, ще го победи повторно“ (Мутафчиева, 1974: 113).

Сред съчиненията, следващи влиянието на тази традиция и ползващи се през ХVІІІ в. с особена популярност в българските земи, може да се спомене „Пророчество на блажения Иероним Агатангел“, влязло частично в сборника на Спиридон Рилски (Ангелов, 1964: 79–86). В тази част на Пророчеството, където става дума за московските царе, текстът възхвалява силата на руското оръжие и непобедимостта на руския монарх, „изтребващ варварите и разширяващ пределите“ на своята държава. Също се споменава и за гибелното за агаряните близко пришествие на християнски войн, облечен в желязо, в който лесно се разпознавал северният съсед.

Новият етап в развитието на руската тематика на страниците на българската книжнина е свързан с широкото разпространение на Балканите на печатна продукция, внасяна през ХVІІІ в. от Русия, особено на летописи. Както отбелязват специалисти, с изключителното внимание на местните преписвачи сред съчиненията с летописен характер се ползвали различните преработки на „Повест за изминалите години“ (Атанасов, 1986: 122). Популярна била и „Повест за падането на Цариград“. Изследванията показват, че най-често използваният вариант на това произведение има именно руски прототип и произхожда от съчинение на Нестор Искендер (Атанасов, 1986: 82–88). Найшироко разпространение получило московското издание от 1713 г., в което е използван текстът на Андрей Лизлов (Атанасов, 1986: 82–88). Преписвана от българските книжовници понякога буквално, Повестта запознавала читателите с елементи от концепцията „Москва – трети Рим“ (и съответно, втори Константинопол), паралелно приобщавайки ги към възторга на автора по повод нарастващата мощ на Московската държава.

Макар не всички от вече споменатите текстове да са с български произход, те са неразделна част от българската книжнина. Самият факт, че те са се ползвали с популярност сред местните преписвачи, показва, че засяганите в тях теми отговаряли на духовните потребности на съвременниците. Паралелно ръкописите не може да не са оказвали и определено влияние на процеса на формиране на обществено съзнание в ареала на своето разпространение.

Качествен прелом по отношение на руските сюжети настъпва едва от втората половина на ХVІІІ в. Той е свързан с раждането на българската национална историография и опитите на книжовниците да осмислят мястото на своя народ в световния исторически процес. В хронологически ред основните примери са съчинението на Паисий Хилендарски „История славянобългарска” (1762), анонимната „История вкратце о болгарословенском народе”, известна повече като Зографска история (1785), „История во кратце о болгарском народе словенском” на йеросхимонах Спиридон (1792), а също и „Повест за московския цар Петър” от ръкописния сборник, съставен в 1796 г. от поп Пунчо.

В този списък „Повест за московския цар Петър” заема особено място. Това произведение, макар и носещо отпечатъка на народната менталност, явно е претърпяло литературна обработка и може да служи за уникален образец на русофилство в българската книжнина от това време. Нейното съдържание е насочено към историята на покръстването на Русия и се основава на свободна преработка на руските летописи (Банков, 1976: 111–117). Резултат от тази преработка са редица исторически нелепости, като напр. подмяна на византийския император с несъществуващия български цар Константин, а руския княз Владимир – с войнствения Петър Буро. Особен интерес представлява заключителната, и както предполагат изследователите, авторска, т.е. принадлежаща на самия поп Пунчо, част от Повестта (Ангелов, 1958: 258; Атанасов, 1986: 121–122). Тя е откровен панегирик на руските монарси и представлява опит да се осмисли историческата мисия на Русия на Балканите. Авторът се опитва да построи логическа взаимовръзка, от една страна, между сякаш съществувалия акт на приемане от русите на Кръщението от българите и, от друга, намерението на Русия да сложи край на османската власт. Текстът предполага, че русите свято помнят своя исторически дълг и затова неуморно се молят за освобождение на своите кръстници – българите. Доколкото според автора русите са народ богоизбран, имащ „сила свише“, то дадената молитва има особена тежест. В текста специално се подчертава, че руският владетел е непобедим – „[…] не може нито един цар или крал да победи […] московския цар“ (Ангелов, 1958: 259). Повестта завършва с прослава на военното благородство на руския монарх.

Откровено русофилската и възторжена насока на тази Повест е уникална сред оригиналните български произведения от тези години. Докато за трите прочути Истории е характерна подчертано неутрална тоналност по отношение на руските сюжети. Русия интересува техните автори, родоначалници на националната българска историография, основно като географска област, през която в древността минавали пътищата на миграция на българите. И трите Истории се осланят преди всичко на руските издания на съчиненията на Цезар Бароний, Мавро Обрини, Димитър Ростовски, а също и на „Синопсиса“ на Инокентий Гизел (Атанасов, 1986: 107–114). При това от събраните сведения авторите се ползвали доста свободно, оформяйки своя собствена концепция за началния етап на националната история. Доколкото тези автори се придържали (подир своите предшественици) към т.нар. яфетическа теория за произхода на славяните, т.е. извеждали родословието на славянските народи от Мосха – легендарния внук на Ной и син на Яфет, то съвпадението на името „Мосха“ с топонима „Москва“ ги заставяло да се насочват към въпроса за ролята на московските земи в историческата съдба на българите.

Ето какво например съобщава по този повод Паисий Хилендарски (Паисий, 1972: 52 – 54). Първоначално славяните, неразпаднали сеоще на отделни народи и носещи в чест на общия прародител името „московци“, се разселили на север в района на съвременна Москва. Те кръстили в чест на своя прародител Мосха протичащата в този район река (Москва река), както и основаното от тях селище (Москва). Когато настъпило естествено увеличаване на рода, част от славяните (включително бъдещите българи) се преселили на запад. След известно време някои от тях решили да се върнат в историческата родина, т.е. в Москва, но останалите на предишните места сродници (сега вече наричащи се руснаци) не ги пуснали в своята земя. Връщащите се славяни били принудени да се разселят на изток – по бреговете на Волга, получавайки от нея своето име – българи.

Тази информация била до известна степен допълнена през 1784 г. от книжовника Дойно Граматик – един от преписвачите и последователите на Паисий. Той счел за необходимо да добави, че макар топонимът и хидронимът Москва и да произлизат от името Мосха, то русите не получили народностното си име от него, а от своя предводител Мосха (както сърбите от предводителя си Сърбин) (Ангелов, 1963: 194–195).

Анонимната Зографска история, в съзвучие със своята лаконичност, повтаря едва основната рамка на изложените от Паисий събития, без да акцентира внимание върху руските сюжети. В това отношение тя силно се отличава от „История во кратце“ на йеросхимонах Спиридон, вложил свой оригинален авторски принос в тази проблематика. Спиридон отъждествява българите с древните илири (Златарски, 1900: 11–13). Затова, макар принципно да не отрича факта за българско обитаване на север от Черно море, той го тълкува само като кратък епизод преди преселването им на Дунав през „986 г. до н.е.“. Вероятно именно затова той напълно изоставя сюжетите, отнасящи се до историята на миграцията на българите в района на Москва, също както и теорията за произхода на българския етноним от името на р. Волга.

Движен от чувство на напълно разбираем български патриотизъм и желаейки по всяка вероятност за пореден път да подчертае напредналото развитие на древните илиро-българи в сравнение с другите славянски народи, Спиридон не пести паралели, показващи българите в изключително изгодна светлина. В частност – и по отношение на русите. Например той непропуска да съобщи, че русите (за разлика от българите) в древността „нямаха град, ни села“, че те живеели „като диви в къщи по полята“, „прехождаха от място на място“, че търпели военни поражения от българските владетели, че именно българите открили на русите пътя към цивилизация, основавайки първия град в техните земи – Новгород (Златарски, 1900: 13). Той не забравя да напомни на читателите и това, че хан Батий успял през ХІІІ в. да разгроми Рус, но България се оказала не по силите му (Златарски, 1900: 76).

На последните страници на „История во кратце“ се намира информация за руско-турските войни. Но разказът за събитията се води в сух, подчертано неутрален тон, при това не толкова от позицията на очакване на освобождение от османска власт, колкото в контекста на историята на българо-гръцките и на българо-турските отношения. Едва ли не единственият сюжет, който кара Спиридон да промени дадената тоналност, е обръщането към темата за руските книжовници, и по-точно към личността на Димитър Ростовски, по чийто адрес той не скъпи комплименти. Впрочем такова отношение е напълно обяснимо. Д. Ростовски се отличава с изключително благосклонно отношение към славянските народи, което се оказва много удобно в случаите, когато на Спиридон му е необходима отпратка към авторитетен източник при тълкуването на едни или други исторически събития.

Връщайки се към общата оценка за позицията на българските книжовници към Русия, следва по всяка вероятност да признаем, че като цяло тя съответства на същността на преходната епоха, изживявана в този момент от българския народ. Близостта на отживелиците от средновековното съзнание, ориентирано към очакване на чудо и идването на месия, с естествения ръст на националното самосъзнание не може да не проличи в отношението към страна, на която старите пророчества предписвали ролята на потенциална освободителка. Създава се впечатление, че точно в разглеждания период и именно в средата на найобразованите среди на българското общество – книжовниците, възприемането на образа на Русия претърпява своеобразна криза. Старите представи за месианския характер вече не удовлетворяват тези, чиято менталност започва да се ориентира към битността на Новото време. Същевременно рационалното, особено прагматично разбиране за Русия като ефективен инструмент за постигане от българите на политическа независимост, още не е успяло да се формира.

БЕЛЕЖКИ

1. Макарова, И. Ф. (1992). Легендарные представления болгар о России в XV– XVIII вв. – В: Балканские исследования. Вып. 16. Российское общество и зарубежные славяне. XVIII – начало ХХ века. Москва, 130–140; Макарова, И. Ф. (2009). Мифы общественного сознания: болгарская династия Российской империи – В: България и Русия – между признателността и прагматизма. София, 38–43.

2. Флоринский, Т. (1892). Воззрения южных славян на Русь (по историческим свидетельствам и народным песням). – Славянское обозрение, № 3, 196–209; Трифонов, Й. (1908). Историческо обяснение на вярата в „Дядо Ивана“ (Русия) у българския народ. – Библиотека на Славянска беседа. Т. 1, 100–124; Снегаров, И. (1953). Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в. София; Державин, Н. (1945). Племенни и културни връзки между българския и руския народ. София; Petrovich, M. (1967). The Russian Image in Renescence Bulgaria (1760–1878). – East European Quarterly, № 2, 87–105.

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов, Б. (1958) Български разказ за покръстване на русите. Известия на Института за българска литература. Т. 6.

Ангелов, Б. (1963). Съвременници на Паисий. Т. 1. София.

Ангелов, Б. (1964). Неизвестен ръкопис на Спиридон Рилски. Език и литература, № 3.

Атанасов, П. (1986). Българо-руски литературни връзки през XVII и XVIII в. София.

Банков, Т. (1976). Един български разказ от XVIII в. Литературна мисъл, № 3.

Державин, Н. (1945). Племенни и културни връзки между българския и руския народ. София.

Златарски, В. Състав. (1900). История во кратце о българском народе славенском. Сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном иеросхимонахом. София.

Макарова, И. Ф. (1992). Легендарные представления болгар о России в XV–XVIII вв. – В: Балканские исследования. Вып. 16. Российское общество и зарубежные славяне. XVIII – начало ХХ века. Москва.

Макарова, И. Ф. (2009). Мифы общественного сознания: болгарская династия Российской империи – В: България и Русия – между признателността и прагматизма. София.

Мутафчиева, В. (1974). „Предсказанията“ за края на Османската империя (към въпроса за руско-балканските културни връзки през XIX в.). Studia balkanica. Т. 8. София.

Паисий Хилендарски. (1972). Под редакцията на П. Динеков. Славянобългарска история. София.

Снегаров, И. (1953). Културни и политически връзки между България и Русия през XVI – XVIII в. София.

Соловьев, С. М. (1963). История России с древнейших времен. Т. 16. Москва.

Соловьев, С. М. (1963). История России с древнейших времен. Т. 18. Москва.

Трифонов, Й. (1908). Историческо обяснение на вярата в „Дядо Ивана“ (Русия) у българския народ. Библиотека на Славянска беседа. Т. 1.

Флоринский, Т. (1892). Воззрения южных славян на Русь (по историческим свидетельствам и народным песням). Славянское обозрение, № 3.

Petrovich, M. (1967). The Russian Image in Renescence Bulgaria (1760– 1878). East European Quarterly, № 2.

Превод от руски език Ваня Рачева

RUSSIAN SUBJECTS IN THE BULGARIAN MANUSCRIPTS (XVIII CENTURY)

Abstract. The article is devoted to the formation of the image of Russia in Bulgaria (XVIII century). The author notes that among the most educated strata of Bulgarian society – the scribes, perception of Russia was undergoing some kind of a crisis. The proximity of the rudiments of the medieval mind, based on the expectation of miracle and the coming of the Messiah, with the growth of national consciousness had had an impact on the attitude to the country, which is destined to the ancient prophecies of the potential role of liberator. The old ideas of the Messianic character ceased to satisfy those whose mentality was beginning to focus on the realities of the Modern time. Meanwhile rational, purely pragmatic view on Russia, as an effective tool to achieve political independence of the Bulgarians, had no time to be formed.

Irina Makarova Senior Researcher

119334, Moscow, Leninsky Prospect, 32-a E-mail: 4423353@mail.ru

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.