История
Вход / Регистрация

2014/4, стр. 378 - 386

ИСТИНСКАТА „БЪЛГАРСКА СЛЕДА“ БЪЛГАРО-ВАТИКАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ОТ ЙОАН ХХІІІ ДО ЙОАН ПАВЕЛ ІІ (1958 – 2005)

Резюме:

Ключови думи:

На 27 април 2014 г. на площад „Св. Петър“ в Рим, при милионно стичане на поклонници и огромен медиен интерес в света, папа Франциск канонизира за светци двама римски първосвещеници, които са свързали живота и делото си с България и българите – папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ. Първият е известен у нас като „Българския папа“, вторият е познат в света като „Папата славянин“. Преди да се възкачи на Светия престол, папа Йоан ХХІІІ – архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, пребивава десет години в България като апостолически визитатор и делегат от 1925 до 1934 г., но запазва чувствата на любов и уважение към българския народ до края на живота си. Папа Йоан Павел ІІ посещава България само веднъж през пролетта на 2002 г., но отлично познава и високо оценява заслугите на България за развитието на Кирило-методиевото дело. В масовото съзнание и в публицистиката взаимоотношенията между Свeтия престол и България остават в сянката на т.нар. „българска следа“ в атентата на турския терорист Мехмет Али Агджа срещу папа Йоан Павел ІІ на 13 май 1981 г. В българо-ватиканските отношения от последните десетилетия обаче има и една друга „следа“, много по-значима и интересна от подхвърлената, но за съжаление, малко позната и недостатъчно популяризирана. Тя се олицетворява от Кирило-Методиевите чествания в Рим и интереса на българските учени към Ватиканските архиви и библиотеки, но също и от редица други инициативи – някои осъществени, други угаснали, – които разкриват връзките между Светия престол и България в светлината на културното общуване. На тази именно „българска следа“ е посветена настоящата статия.

На 21 октомври 1958г. кардиналският конклав във Ватикана избира нов папа под името Йоан ХХІІІ. Това е Анджело Джузепе Ронкали, който за петте години на Светия престол става популярен в света като „Добрия папа“1). Найважното събитие от неговия понтификат е свикването на Втория Ватикански събор на 11 октомври 1962 г., поставил началото на дълбоки преобразувания в Католическата църква. За нас той е „Българския папа“ заради годините, споделени с България и българите.

Обикновено в научните изследвания и популяризациите за „Българското десетилетие“ на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали (1925 – 1934 г.) на преден план заради своята атрактивност изпъква „Царската сватба“ – венчавката на цар Борис ІІІ и Йоанна Савойска в Асизи и репликата Ӝ в София през 1930 г. Голям и заслужен интерес буди също и неговата хуманитарна подкрепа за бежанците от Одринска Тракия и Македония или за пострадалите от земетресението в Южна България през 1928 г. Като красива символика остава жестът на Ронкали да приеме титулатурата „Архиепископ Месемврийски“ в знак за своето специално отношение към нашата страна. Някак в сянка и не толкова известно обаче остава онова, което всъщност е най-ценно от национална гледна точка – подкрепата на Ронкали за българската кауза, която в онази историческа епоха се изразява в опитите да бъде съхранена културнонационалната идентичност на българите в Македония, останали под чужда власт.

Подкрепата на Ронкали за българската национална кауза проличава от редица конкретни факти. София по онова време е приютила над 3000 униатски бежанци от Македония, с които апостолическият визитатор общува ежедневно. Неслучайно за свой личен секретар той избира свещеника Методий Устичков, родом от Щип, член на обществото на отците успенци, личен капелан на цар Фердинанд по време на Балканската война. Той изпълнява своята длъжност от началото на 1927 г. до смъртта си през лятото на 1932 г. В съболезнователно писмо по този повод Ронкали изрично подчертава, че Методий Устичков „правеше чест и на своето Отечество – България, която той обичаше и на която служеше с ревност и чувства, достойни за един Божи служител“. Енорийски свещеник на католическата източнообредна църква „Успение Богородично“ в столицата по същото време пък е Иван Бонев от Кукуш, лежал през 1903 г. в Одринския затвор заради участието си в подготовката на ИлинденскоПреображенското въстание като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С него Ронкали също е контактувал служебно. Пребиваването на апостолическия визитатор и делегат в България съвпада и с дейността на Македонската католическа лига – една благотворителна и културно-просветна организация, която развива мощна пропаганда на българската национална кауза пред европейското обществено мнение и институции.2)

Македонската католическа лига (МКЛ) е учредена в София от униатски бежанциотМакедонияидействакатоколективенчленнаСъюзанамакедонските емигрантски организации в България, зад който на практика стои ВМРО. Неин пръв председател и активен деец през целия период на съществуването Ӝ е Йероним Стамов – българин от Гевгели и един от високообразованите униатски свещеници с докторат по философия от Мюнхенския университет. Лигата активно се включва в честванията на годишнините на ИлинденскоПреображенското въстание и Деня на Македония, в протестните събрания, молебените и панихидите за загиналите борци за свобода и независимост. Националният комитет на македонските емигрантски организации високо цени МКЛ заради нейния авторитет и широки международни връзки и често я използва като важно средство за защита на българската национална кауза. Тези международни връзки обаче в най-голяма степен се дължат на Ронкали. Той лично се ангажира с нейни благотворителни акции в Италия, с неговата подкрепа Йероним Стамов развива активна дейност за пропаганда на българската национална кауза в тази страна, изнася сказки, публикува статии в италиански вестници. През 1931 г. Македонската католическа лига и лично Йероним Стамов изиграват важна роля в една голяма международна акция, която за първи път обединява усилията на екзархийския и униатския клир от Македония. По инициатива на Националния комитетна македонските емигрантскиорганизации епископитеисвещеницитеотдветевероизповедания изработват съвместна петиция, адресирана до Обществото на народите, с която настояват за намесата на международната организация за връщане на прокуденото духовенство в каноничните му епархии и енории, възстановяване на българските църковни общини в Македония с признатите от турския режим права, връщане на присвоените от сърбите и гърците български църкви и манастири, въвеждане на българския език в училището и богослужението и гарантиране на вероизповедната свобода съгласно волята на населението и каноните на църквата. Петицията и приложените документи са подписани от двама митрополити, петима епископи, шестима архимандрити и 250 свещеници. В началото на септември 1931 г. смесена църковна делегация, в която участва и Йероним Стамов, отпътува за Женева, където депозира петицията в Съвета на Обществото на народите. От там заминава за Рим и на 23 септември получава аудиенция при папа Пий ХІ, на когото връчва копия от петицията и приложенията. След аудиенцията във Ватикана делегацията посещава кардинал Жак Вердие в Париж, Кентърбърийския архиепископ в Лондон и Представителството на Съюза на протестантските църкви в Берлин, като установява връзки с външните министерства в съответните столици3).

Няма съмнение, че тази акция и особено ватиканският й етап е получила подкрепата на Ронкали, макар той да не го афишира публично. Достатъчно е обаче човек да се взре в снимките от българските му години, за да забележи на много от тях знамето на МКЛ редом до бъдещия папа Йоан ХХІІІ. Тъкмо затова в албум-алманаха „Македония“, издаден през 1931 г. по инициатива на Националния комитет на македонските емигрантски организации с участието на видни български учени, писатели и общественици, Ронкали е представен с най-топли думи в отдела „Приятели на България“ сред плеяда известни българофили, като епископ Йосип Юрай Щросмайер, Уйлям Гладстон, Джеймс Баучeр, братята Ноел и Чарлз Бъкстон, Константин Иречек, граф Игнатиев, Константин Иречек и др.4)

Папа Йоан ХХІІІ се отплаща по същия начин – по свидетелството на личния му секретар архиепископ Лорис Франческо Каповила през петте години на неговия понтификат името на България е звучало стотици пъти в коридорите на Ватикана, изпълнено с искрена симпатия.5)

„Българският папа“ умира на 3 юни 1963 г. Неговият приемник на Светия престол папа Павел VІ (1963 – 1978 г.) по нищо не отстъпва на предшественика си. Той е първият папа, който предприема пътувания в близки и далечни страни като вестител на мира и разбирателството между народите. На него принадлежи първата стъпка в разчупването на ледовете между католицизма и православието ив започванетонамеждуцърковния диалог. От особенаважност, включително и за България, е новият курс на Светия престол към страните от Източна Европа, станал популярен като „ватиканската остполитика“. Тъкмо българо-ватиканските отношения от неговия понтификат обаче са колкото интересни, толкова и неизвестни за широката публика.

Папа Павел VІ се свързва с българската история по един твърде любопитен начин през 1946 г., още докато е кардинал и заместник-държавен секретар на Ватикана и носи името Джовани Батиста Монтини. По онова време съдбата на България отново се решава в Париж, на мирната конференция за уреждане на следвоенните отношения в Европа. Някои от съседите ни предявяват неоснователни и прекомерни претенции дори за териториални компенсации. По този повод българското Външно министерство се обръща към изпълняващия длъжността апостолически делегат в България дон Франческо Галони да осигури подкрепата на Светия престол в полза на България. За късмет се оказва, че дон Галони е земляк и добър приятел на държавния секретар на Ватикана – именно в родното село на Монтини той е бил енорийски свещеник. На всичко отгоре дон Галони живее в София от 1922 г. и е близък приятел и с Ронкали, който от 1944 г. е папски нунций в Париж. Тази на пръв поглед малко българска история на лични връзки и познанства изиграва голяма роля за уреждането на следвоенното положение на България. След няколко разменени промемории и други документи по триъгълника София – Ватикана – Париж Ронкали приема в нунциатурата Кимон Георгиев и Васил Коларов, за да ги подкрепи със своя авторитет.6)

Когато през 1963 г. наследява Йоан ХХІІІ на Св. престол, папа Павел VІ завършва работата на започнатия от предшественика му Втори Ватикански събор, продължава неговата политика за сближение на Западната и Източната църква и допринася много за разведряване на международното положение. Именно в контекста на тези процеси между България и Ватикана започват интензивни контакти, коитообачене добиватпубличност изатова са непознати. От началото на 1967 г. започват неофициални преговори между Тодор Живков и папа Павел VІ за посещение на българския държавен глава във Ватикана, за привилегирован достъп на български учени до Ватиканските архиви и дори за предоставянето на базиликата „Сан Клементе“, в която се намира гробът на Св. Константин-Кирил Философ, за ползване на България, а чрез нея и на славянството. От своя страна, патриарх Кирил през пролетта на същата година влиза в интензивен личен и междуцърковен диалог с папа Павел VІ. Кореспонденцията между двамата свидетелства, че е била подготвяна среща на Московския патриарх Алексий и папа Павел VІ в Рилския манастир и е обмисляно провеждането на среща на световните религиозни водачи за мир в София. Кулминацията на тези проекти е трябвало да настъпи през 1969 г., когато се закръглят 1100 години от смъртта на Константин Кирил Философ в Рим. Без съмнение тяхното осъществяване е щяло да издигне неимоверно авторитета не само на Тодор Живков и неговото обкръжение, но и на България.7)

За зла участ, нахлуването на войски на Варшавския договор в Чехословакия нажежава международния климат и големите планове пропадат. Осъществено е само първото честване на 24 май 1968 г. в Рим от официална българска делегация, водена от Знеполския епископ Йосиф в състав от 64 души, от които 22 представители на православната и католическата цъква, а останалите – учени, артисти, държавни служители и др. Делегацията е приета и на аудиенция във Ватикана от папа Павел VІ. Тази традиция пребъдва и до днес.

Тук е необходимо да отворя една скоба за българските честванияна празника на Кирил и Методий в Рим. Всъщност той датира от 1926 г., когато българските студенти в италианската столица учредяват дружество „Св. Климент“ с цел да отдават почит на Славянските равноапостоли в едноименната базилика. През 1929 г. за честването на 24 май при гроба на Св. Константин-Кирил Философ е поставена възпоменателна плоча от името на българския народ.

Българските чествания на Кирил и Методий в Рим продължават както в годините на Втората световна война, така и след това. Участници в тях са предимно български католически духовници и политически емигранти в Италия и редките гости от България. Важна роля за развитието на КирилоМетодиевите чествания в Рим в началото на 70-те години на ХХ век изиграва проф. Александър Божков, тогава съветник при българското посолство в Рим. Той става радетел на идеята за постоянна българска музейна експозиция в базиликата „СанКлементе“. През януари 1975 г. проф. Божков обобщавасвоите идеи в обширен доклад, озаглавен „Изучаване, съхраняване и популяризиране на паметниците от италианските църкви, музеи, архиви и пр., които са свързани с българската история и култура“. Сред тях, освен споменатата вече музейна експозиция, се открояват поставянето на ново мозаечно пано при гроба на Св. Константин-Кирил Философ, паметна плоча при гроба на епископ Петър Парчевич в базиликата „Сан Андреа деле Фрате“, паметник на Кирил и Методий в двора на българското посолство в Рим и др.8)

Някои от идеите на проф. Атанас Божков се осъществяват във връзка с гостуването на най-висока българска делегация, начело с първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, министъра на външните работи Петър Младенов и заместник-председателя на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова във Ватикана през 1975 г. Българската делегация е приета на аудиенция от папа Павел VІ на 27 юни. На следващата годна визитата е върната в България от делегация, водена от държавния секретар на Ватикана кардинал Агостино Казароли. Български учени са допуснати до Ватиканските архиви, известни отстъпки са направени на Католическата църква в България9).

Днес гробът на Св. Канстантин-Кирил Философ в римската базилика „Сан Клементе“ е обсипан с паметни знаци и благодарствени надписи от всички славянски народи. Първенството в тази заслужена почит обаче завинаги ще остане за нас, българите.

По време на понтификата на папа Павел VІ, а именно през 1966 г., е учредена една важна задгранична институция на Българската католическа църква – службата на делегат-визитатор на Светия престол за българите католици в чужбина, която е поверена на архимандрит професор Георги Елдъров. Като ръководител на българската секция на Радио „Ватикана“ и основател на Българския католически архив „Абагар“ в Рим, той допринася много за развитието на българо-ватиканските отношения и особено за достъпа на български учени до ватиканските архиви и библиотеки. Монсеньор Г. Елдъров е единственият българин, който служебно е контактувал с трима папи – Йоан ХХІІІ, Павел VІ и Йоан Павел ІІ. В началото на 1991 г., като шарже д’афер на Светия престол в София, той установява първите официални българо-ватикански взаимоотношения10).

Папа Павел VІ е наследен на Светия престол на 26 август 1978 г. от папа Йоан Павел І, чийто мандат продължава само 33 дни, до 29 септември с. г.

Следва паметният, вълнуващ и исторически понтификат на папа Йоан Павел ІІ – поляка Карол Войтила, Папата славянин, който разруши стените и промени света. Избирането на Папата славянин на 16 октомври 1978 г. е оценено положително от българска страна с огледна наближаващите чествания на 1300-годишнината на България. Неслучайно първият външен министър на страна от Източния блок, който посещава новия папа, е Петър Младенов.

Аудиенцията на Петър Младенов при папа Йоан Павел ІІ е на 13 декември 1978 г. Папата посреща госта си със слово, което ватиканският официоз „Осерваторе Романо“ окачествява като „кратка реч, в която папата за първи път имаше повод да говори за отношението на Светия престол към страните от Изтока“. Папата не пропуска да спомене името на Ронкали като основоположник на добрите българо-ватикански отношения, както и приноса на Павел VІ за тяхното възходящо развитие. Йоан Павел ІІ изтъква любовта си към България и дава висока оценка за нейния принос в световната цивилизация, за мястото и ролята на Кирил и Методий в европейската култура и за славянството изобщо като „велика сила, с която всички народи и страни трябва да се съобразяват“11).

С подчертано внимание папа Йоан Павел ІІ посреща и българската делегация за честването на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост през 1979 г., сред която се открояват изтъкнати учени, като проф. Петър Динеков, проф. Иван Дуйчев, проф. Александър Фол и др. По този повод посланик Венелин Коцев отбелязва в доклада си: „Сърдечният характер на срещата, думите на папата по адрес на България и делото на Кирил и Методий още веднъж показаха положителното отношение на Ватикана към нашата страна и съдействаха за утвърждаване на българския характер на това дело“12).

Без съмнение, благодарение и на своя национален произход, папа Йоан Павел ІІ отлично разбира необходимостта от възстановяване на европейското единство върху общата християнска традиция на страните от Атлантика до Урал. Първата му стъпка в тази насока е провъзгласяването на Св. Св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа през 1980 г., продължена с енцикликата „Славянските апостоли“ от 1985 г., в която изрично е подчертан големият принос на средновековната българска държава за разпространяването и утвърждаването на Кирило-Методевото дело13).

Можем само да гадаем как бихасе развили възходящите българо-ватикански отношения и какво място щеше да бъде отредено на Ватикана и католическите институции в честванията на 13-вековната българска държавност у нас и по света, ако не беше подхвърлената „българска следа“ във връзка с атентата на турския терорист Мехмет Али Агджа срещу папа Йоан Павел ІІ на 13 май 1981 г. Който и да е поръчал и организирал това престъпление, със сигурност не е мислил доброто на България и българите. Лично папа Йоан Павел ІІ засвидетелства своето отношение при посещението си в България през май 2002 г., когато заяви, че не вярва в тази „българска следа“. Тогава, както и преди, той се показа горещ и вдъхновен застъпник на Славянските апостоли. В десетте му слова, произнесени при гостуването в България, се съдържа такава прослава за приноса на България в европейската култура и цивилизация, каквато рядко е правена от подобна световна катедра. Папата славянин споменава Славянските апостоли 37 пъти (за сравнение в словата на българските домакини те са споменати 12 пъти). Чрез Кирило-Методиевото дело Йоан Павел ІІ потвърди мястото на България като мост между Изтока и Запада14).

И ние трябва да правим като него. Най-силното оръжие срещу клеветата е истината. Срещу клеветниците и зложелателите на България трябва да противопоставяме истината за другата „българска следа“ – онази, която води началото си от Кирило-Методиевото дело и съществува вече над 11 века. От далечната 866 г., когато в Рим пристига пратеничеството на княз Борис, за да поднесе прочутите въпроси към папа Николай, останали заедно с получените отговори като едни от най-важните извори за тази епоха, до 27 април 2014 г., когато бяха канонизирани за светци папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ, връзките на българите с Католическата църква вече са отброили дълга и богата история. В този огромен исторически период, по-голям дори от вековете на самостоятелната българска държавност, България и Светият престол, а погледнато по-общо – православният Изток и католическият Запад – са като полюсите на магнит, с взаимно привличане и отблъскване, без да могат да се съединят в едно цяло, но и без да могат да преодолеят силата, която ги свързва дори в годините на най-голямо раздалечаване. Най-старата и най-здравата основа на всички връзки между тях е и ще остане делото на светите братя Кирил и Методий.

БЕЛЕЖКИ

1. „Българският папа“. Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали – папа Йоан ХХІІІ и България. Сборник с доклади и материали от научна конференция, София, 5 юни 2013 г. Съставители Светлозар Елдъров и Александър Костов. С., 2014.

2. Пак там, с. 30 – 74.

3. Елдъров, С. Македонската католическа лига в България 1922 – 1946. // Българска историческа библиотека, 2000, № 3, с. 39 – 60.

4. Албум-алманах „Македония“. С., 1931. Обяснителен текст. Отдел Х. Приятели на България. Табло VІІІ-23, с. 4.

5. „Българският папа“…, с. 23.

6. Елдъров, С. България и Ватикана 1944 – 1989. Църковни, дипломатически и други отношения. С., 2002, с. 20 – 21.

7. Пак там, с. 82 – 112.

8. Архив на Министерството на външните работи (АМВнР), ф. 31, а.е. 1760, л. 8 – 34.

9. Елдъров, С. България и Ватикана…, с. 135 – 140.

10. Елдъров, С. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред. С., 1994, с. 91 – 96.

11. АМВнР, ф. 10, а.е. 398, л. 12 – 14; а.е. 372, л. 1 – 4; оп. 34, а.е. 563, л. 3 – 5.

12. Пак там, оп. 10, 371, л. 8 – 9, 15 – 16; Елдъров, С. България и Ватикана…, с. 193 – 202.

13. Йоан Павел ІІ. Енциклика Славянските апостоли. С., 2002.

14. Апостолическо пътуване на Негово Светейшество папа Йоан Павел ІІ в Българя 23 – 26 май 2002. С., 2002.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.