История
Вход / Регистрация

2015/6, стр. 591 - 599

ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му
и 0 години от Априлското въстание

Резюме: Статията разкрива страници от житейския път на поп Груйо Тренчов – пламенен обществен деец и революционер, участвал в подготовката и хода на славната Априлска епопея от 1876 г. Изпод негово перо излиза поема, посветена на въстанието, която е ценен спомен на очевидец и участник в едно значимо историческо събитие.

Ключови думи: Gruyo Trenchov, The April uprising of 1876, Bulgarian Revival period

Христо Темелски
Църковно-исторически и архивен институт

В националноосвободителната борба на българския народ през ХІХ в. участвали стотици знайни и незнайни православни духовници – митрополити, епископи, монаси, монахини и свещеници.1) Сред тях ярко се откроявал енорийският свещеник от съставната Банска енория (състояща се от с. Баня и с. Мечка) на Панагюрска духовна околия поп Груйо Тренчов Бански. Слабо образован, много енергичен, смел, доблестен, с открито сърце и душа, родолюбив и себеотрицателен, той спечелил до всеотдайност своите енориарши в подготовката и хода на славната Априлска епопея от 1876 г.

Той се родил през 1836 г. в с. Баня и бил кръстен Григор, но го наричали, а и сам той се подписвал Груйо.2) Бъдещият революционер учил в местното килийно училище, след което станал клисар в селската църква „Св. Никола“.3) През 1852 г. чичо му Лулчо Кабзамалина го изпратил в метоха на Рилския манастир в Самоков, за да се доизучи и подготви за свещеник.4)

През 1854 г. Груйо Тренчов се завърнал в родното си село и в продължение на две-три зими бил учител в килийното училище и църковен певец. След това две години учителствал в селата Овчеполци и Тополи дол.5) През 1858 г. Груйо се оженил за съселянката се Нейка Метева и Пловдивският владика Паисий го ръкоположил за свещеник в селата Овчеполци и Тополи дол. До 1863 г. служил и учителствал в тези две села, а след като починал старият бански свещеник, съселяните му го изискали и той се преместил в с. Баня.6)

От брака си с Нейка Мутева поп Груйо имал пет дъщери, от които втората – Мина, четвъртата и петата (които били близначки) – Мария и Стана, починали наскоро след раждането. През 1863 г., когато се родили и починали близначките, предала Богу дух и съпругата му. Така младият свещеник останал вдовец с две невръстни дъщери – Димитра (1858 – 1918) и Анна (1862 – 1925).7) Животът на този духовен пастир и поборник не бил лек – сам трябвало да се грижи и да възпитава двете си деца, да служи в две села, да учителства, да се занимава и с обществена дейност – бил член на училищното настоятелство, на Българското ученолюбиво дружество „Мравка“ в с. Баня, а по-късно посветил живота си на националноосвободителната борба.8)

При своите революционни обиколки Васил Левски посещавал и с. Баня, като отсядал в къщата на комшията на поп Груйо – Стоян Иванов Каралеов, който бил учител в Панагюрище. На революционните сбирки в дома на Каралеов бил викан и будният поп, който бързо бил спечелен за революционното дело.9) Залавянето и обесването на Апостола внесло смут и разпадане на Вътрешната революционна организация. Няколко години по-късно, през декември 1875 г., Гюргевският революционен комитет взел решение за подготовка и провеждане на въстание в поробена България. Страната била разделена на революционни окръзи и били определени техните апостоли.10)

Най-трескава подготовка била извършена в ІV Панагюрски революционен окръг, където апостоли били Панайот Волов и Георги Бенковски. Фактически Г. Бенковски посетил с. Баня вечерта на 8 февруари 1876 г., придружен от члена на Панагюрския революционен комитет Ильо Стоянов. Двамата революционни дейци отседнали в дома на даскал Стоян Каралеов и извикали поп Груйо. Последният довел на събранието даскал Тодор Стоянов, поп Стоян Димитров и Атанас Калаянов.11) Тогава бил учреден местен революционен комитет, за председател на който единодушно избрали поп Груйо, който от този ден нататък се посветил изцяло на народното дело и станал един от найблизките, верни и неразделни съратници на Бенковски.12)

Поп Груйо Тренчов превърнал дома си в комитетско свърталище. Двете му невръстни дъщери Димитра и Анна също били посветени в готвеното въстание и ангажирани с конкретни задачи. В неговия дом нощували революционни дейци, провеждали се съвещания, взимали се делови решения. В къщата на поп Груйо Бенковски се чувствал най-спокоен и се разпореждал като у дома си.13)

По предложение на Г. Бенковски поп Груйо бил повикан да присъства и участва при заклинанието на панагюрските дейци. Това заклинание станало на 25 март 1876 г. през нощта в местността Полето, извън града край Тепето, по пътя за с. Мечка. Банският поп със сабя и кръст в ръце накарал множеството да повтаря свещените думи: „Тако ми светое име Божие, тако ми светло сие оружие, тако ми майчино сладкое млеко, за свобода и отечество да умрем юнашки! До последна капка кръвта ще си пролея, догде врагу и тирану одолея, назад не ще да се повърна, догде желанието си не изпълня. Такова обещание сега давам, за в бъдеще пред Бога ще отговарям!“14). След клетвата попът произнесъл кратка и вдъхновена реч, като призовал всемогъщия Бог да ги благослови и да ги пази от всякакво зло.15)

На 11 април 1876 г., Томина неделя,16) поп Груйо пристигнал на Оборище, за да участва в Първото Велико народно събрание. Два дни по-късно, на 13 април вечерта, той довел на това историческо място Бенковски и дружината му.17) На следващия ден, 14 април 1876 г., преди събранието да започне делова работа, поп Груйо в съслужение с други свещеници подвел под клетва делегатите от ІV Панагюрски революционен окръг. Клетвата била произнесена от поп Груйо, а представителите повтаряли след него. Накрая темпераментният свещеник благословил като архиерей множеството и си позволил да произнесе вдъхновена реч.18)

Датата на избухването на въстанието била определена за 1 май 1876 г., но предателството на Ненко Стоянов Терзийски (Балдовеца) ускорило събитията и първата пушка гръмнала на 20 април 1876 г. в Копривщица. Същия ден поп Груйо ходил в Панагюрище и се осведомил от Г. Бенковски какво да предприеме. Веднага се върнал в родното си село Баня начело на една чета от 30 въстаници и под звъна на църковните камбани обявил въстанието. Селяните посрещнали своя поп и дружината му с буйна радост и целували просълзени златния кръст.19)

На 22 април 1876 г. с активното участие на поп Груйо било тържествено осветено панагюрското знаме, ушито от Райна Футекова (Княгиня).20) След това банският свещеник взел дейно участие в боевете край Панагюрище и района. Турците от с. Баня изпратили нарочна потеря да залови легендарния поп и другарите му, но тя не ги открила. Тогава прибегнали до жестока и крайна мярка – пратили жените и децата им да ги открият и доведат в селото, като ги заплашили със смъртно наказание. Когато седмината бански четници слезли в селото, поп Груйо проявил изключителна смелост, като поел цялата отговорност върху себе се.21)

Под стража поп Груйо бил откаран в Панагюрище, а след това в Пазарджик. Заради дръзкото му държане и хитрите му отговори турците го пребили от бой и го оковали във вериги. След 16 дни тормоз го преместили в пловдивския затвор, където изтезанията продължили. Освободили го едва в началото на декември 1876 г. след общата амнистия.22)

Кратко се радвал поп Груйо на освобождението си. Докато лекувал раните си и позакрепнал у доброжелателни роднини (турците опожарили къщата му), започнала Руско-турската освободителна война. Турските власти отново напълнили затворите с непокорни и свободолюбиви българи, между които бил и той. Военен съд го осъдил на заточение и заедно със 140 души хасковци го изпратил за Цариград, а оттам за град Коня в Мала Азия. В тамошните зандани поп Груйо прокарал четири месеца. Освободен бил на 26 март 1878 г., а се завърнал в родното си село на 13 април с. г.23)

След завръщането си от заточение поп Груйо възстановил изгорения си дом и скътал грижливо въстаническите си дрехи и въоръжение. Съселяните му го наричали „живото сребро“ – бил весела и жизнена личност, доста темпераментна, почти не се спирал на едно място, дори когато се черпел с приятели, задължително обикалял всички кръчми, като постоянно седалище му била Стояновата кръчма.24) Докато бил жив, всяка година на 20 април ходел на местността Оборище, за да извършва панихида и водосвет за загиналите си бойни другари.25)

Поп Груйо получавал скромна поборническа пенсия в размер на 60 лв. През 1890 г. поради старост той напуснал свещеническата служба. Вече 60годишен поп Груйо решил да запази за поколенията своите спомени за славната Априлска епопея. През 1897 г. написал 248 страници от обикновени ученически тетрадки, в които в стихотворна форма разказал за подготовката и хода на Априлското въстание в IV революционен окръг, за неговото жестоко потушаване и за страданията на въстаниците по затворите и в заточение.

На 17 ноември 1908 г. вече 72-годишният поборник свещеник Груйо Тренчов склопил очи в родното си село. По негово желание го погребали в селските гробища, а не както му се полагало в черковния двор.26) За поколенията са запазени част от неговите въстанически вещи27) и най-вече записките му, които го разкриват като истински църковно-народен деец и революционер.

Поемата, която поп Груйо написал през 1897 – 1898 г. за Априлското въстание в ІV Панагюрски революционен окръг, дълго време стояла в дома на стария свещеник. За първи път тя попаднала в ръцете на специалист изследовател през лятото на 1903 г. Тогава историкът Димитър Страшимиров започнал да обикаля революционните гнезда в Средногорието и да събира сведения чрез устни разкази на очевидци във връзка с написването на „История на Априлското въстание“.28) Той посетил и село Баня, където се срещнал с възрастния вече поп Груйо, разговарял е подробно с него и е видял ръкописната поема за преживяванията на банския поп в Априлската епопея. Страшимиров е изявил желание да вземе и подробно да проучи този ръкопис, но авторът отказал да му предаде оригинала. Постигнато било споразумение, вероятно срещу известно възнаграждение, поп Груйо да препише поемата и да изпрати преписа на Д. Страшимиров. Обещанието било изпълнено и скоро (вероятно след 2 – 3 месеца) старият бански свещеник изпратил по пощата три ученически тетрадки с преписа на своите преживелици. Историкът на Априлското въстание е проучил обстойно тези стихотворни спомени и ги използвал при написването на тритомния си труд. Така например в том ІІ има някои цитати от поемата.29) По-късно преписът на Д. Страшимиров бил откупен от Народната библиотека в София за архива на Възраждането (днес Български исторически архив) за сумата от 20 лв.30) Характерно за този препис е, че е направен на три стандартни ученически тетрадки, неподвързани заедно, и съдържа общо 127 листа, или 240 изписани страници. Писано е с черно (поизбеляло) мастило, без оцветяване на първите букви. Личи, че е преписвано набързо, като на места тук-таме има съвсем незначителни текстови различия с оригинала.

След смъртта на поп Груйо през 1908 г. оригиналът на поемата „Записки по Средногорското въстание“ останал на съхранение заедно с много други вещи и оръжия у неговия внук Делчо Иванов Оливеров – син на дъщеря му Анна. През втората половина на 30-те години на ХХ в. писателят Зв. Цонев посетил с. Баня и се запознал с този внук, който му подарил ръкописа с цел да бъде публикуван.31) Цонев подготвил поемата за издаване, като написал и цяло изследване за поп Груйо и неговото участие в Априлското въстание. През 1939 – 1940 г. двете неща, обединени в една книга, били отпечатани с помощта на Панагюрското свещеническо братство в 3000 тираж в печатницата на С. М. Стойков в София.32) Шест години по-късно писателят предложил на Св. Синод да откупи ръкописа на поемата за нуждите на Църковния музей. С решение на Св. Синод от 28 юни 1946 г. въпросната поема била откупена за 20 000 лв.33)

Поемата „Записки по Средногорското въстание“ е била писана от поп Груйо върху листове от стандартни ученически тетрадки, употребявани у нас в края на миналия век. Това са 124 листа с формат 15,5 х 20,5 см. Пагинацията е оригинална по страници от 1 до 248 с арабски цифри. Писано е с черно мастило на двустишия – по 7 двустишия на страница. Характерното е, че началната буква на всеки ред е изписана с цветен молив – редуване на синьо и червено. Подвързията е от дебели картонени корици, облепени с цветна (мозаична) хартия, като ъглите и гърбът са от тънка кожа. Гърбът на подвързията е украсен с щамповани бронзирани растителни орнаменти и с надпис „Записки по Средногорското въстание“. Фактически това е единственото официално название на поемата, понеже друго вътре в ръкописа липсва. При подвързията в началото и в края са прибавени по четири бели листа, които сега са празни. В началото, след първите четири подвързийни листа е запазена първата корица на една от тетрадките, върху които е писана поемата. Средата на тази корица е оформена като етикет със следните надписи: „Свободна България; УПРАЖНЕНИЯ по... на... учени... от...на... в...“. Напречно върху този етикет с черно мастило е записано: „На поп Груйо Писанието“, а под него с друг почерк е прибавено „От 1897 и 98 година в с. Баня“.34) На гърба на тази корица е записана уводната част на поемата: „Читатели родолюбиви, бъдете и за мене милостиви...“. В самия текст на „Записките“ между някои двустишия има поставени хоризонтални сини линии – нещо като разделяне на отделни глави или части.

Това съчинение на поп Груйо, което представлява поема за Априлското въстание, е доста наивно и далеч под достойнствата на една такава поетична творба. Фактически авторът се е опитал да разкаже в мерена реч на тогавашния говорим в с. Баня език своите преживявания от участието си във въстанието от 1876 г. Няма да се спирам върху анализа на художествените достойнства на „поемата“ в кавички, в случая за нас тя представлява най-вече интерес като спомени на очевидец и участник в едно значимо историческо събитие, определено от специалистите като „буржоазно-демократична революция“.35) Авторът, слабо грамотен български възрожденски свещеник, с неподправеност и наивна простота отприщва душата си и последователно, в хронологичен порядък „излива“ спомените си отпреди повече от две десетилетия. На места се забелязват доста сполучливи поетични отклонения, които обаче не са оригинални авторови бисери, а чужди заемки. Интересното в случая е, че банският свещеник е черпил с пълни шепи от поемата „Горский пътник“ на идеолога на националноосвободителното ни движение Г. С. Раковски. Тази поема авторът написва в средата на 50-те години на ХІХ в. и издава през 1857 г. в Нови Сад, в печатницата на Медакович.36) Тя била доста популярна за времето си и твърде много е спомогнала за политическото свестяване на поробения български народ. Тази поема е разбудила патриотичните и революционните чувства на българите и „с право може да се счита за начало на революционната поезия у нас“.37) Както твърди биографът на поп Груйо Зв. Цонев, той лично е видял в старото банско училище и в читалището много стари книги, между които и „Горский пътник“ на Г. С. Раковски.38) Не е изключено поп Груйо да е притежавал и личен екземпляр от тази поема, тъй като е имал богата библиотека със стари книги, раздадени по-късно от неговия внук Делчо Оливеров.39)

Банският свещеник е бил омаян от перото на Раковски и поемата му „Горский пътник“ е била вероятно неговата настолна книга. От беглите сравнения на поемата на Раковски и „Записките“ на поп Груйо Тренчов се вижда, че последният свободно и с лека ръка е заимствал цели пасажи. Ето и няколко примера за нагледност.

У Раковски:

„Нощно светило, луна изтече...“40)

У поп Груйо:

„И нощно светило, луна изтече...“41)

У Раковски:

„Весела красна пролет беше,
с цветя благоуханни всешарна,
лепо земя се вся зеленееше

.................

Слънце претопли зари си пръска

....................

светло към въздух зрачни ги ласка...“42)

У поп Груйо:

„Весела, красна пролет беше,

Лепо се вся земля зеленееше,

.......................

Слънце претопли зари си спуща

Към зрачни воздух ги ласка“.43)

У Раковски:

„Тънки прохладни вятър там вей!

Смин, тамянуга въздух услажда!

Здравец зелен в камен зеленей!

Росен, горов цвят, тамо се ражда!“44) (И прочие...)

Публикацията на поемата, която през 1939 г. е направил Зв. Цонев, страда от някои твърде съществени грешки и пропуски. Първо, той е сложил свое заглавие „Епопея на Априлското въстание“ от поп Груйо,45) а е изоставил оригиналното авторово название „Записки по Средногорското въстание“. Второ, той не е отбелязал страниците на ръкописа. Трето, разделял е текста на глави по свое усмотрение, а не както авторът е отбелязал с хоризонтална синя линия. Четвърто, срещат се доста разночетения; пето, изглежда по невнимание и небрежност са изпуснати съюзи, предлози, думи и цели изречения; шесто, липсва система в нормализирането на текста – на места е направена, на други не е, а е запазен старият правопис. Освен това изданието на Зв. Цонев отдавна е библиографска рядкост. Ето защо през 1993 г. направих ново издание на поемата на поп Груйо Бански въз основа на оригинала, съхраняван сега в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия.

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. Колев, Л. (1978). Духовници – участници в националноосвободителните бор

би на нашия народ. – В: Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. І, С. с. 159 – 423.

2. Цонев, Зв. (1939). С кръст и меч. Поп Груйо и Априлското въстание 1876, С., с. 20.

3. Пак там, с. 24 – 25.

4. Архим. Климент Рилец, Метохът на Рилския манастир в Самоков. – сп. Духовна култура, кн. 10, 1976, с. 36.

5. Цонев, пос. съч., с. 27.

6. Пак там, с. 29.

7. Вж. Родословното дърво на поп Груйо у Кръстев, Ст. (1977). Поп Груйо Тренчов Бански. – В: Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181.

8. Вж. Темелски, Хр. (1993). Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлското въстание. – В: Поп Груйо Тренчов, Записки по Средногорското въстание, С., с. ІІІ и сл.

9. Цонев, пос. съч., с. 37 – 38.

10. Дойнов, Д. (1986). Гюргевският революционен комитет, С., с. 73.

11. Тренчов, Г. (1993). Записки по Средногорското въстание, С., с. 3.

12. Страшимиров, Д. Т. (1907). История на Априлското въстание, т. ІІ. Приготовления, Пловдив, с. 101.; Вж. Шопов, И. (1972). Поп Груйо Тренчов (Бански) – В: Оборищенци. Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година, С., с. 260.

13. Вж. Темелски, Хр., пос. съч., с. V и сл.

14. Поп Груйо Тренчов, Записки по Средногорското въстание..., с. 21.

15. Пак там, с. 22.

16. Втората неделя след Пасха се нарича Томина неделя. През 1876 г. Пасхата (Великден) е била на 4 април.

17. Вж. Темелски, Хр., пос. съч., с. Х – ХІ.

18. Поп Груйо Тренчов, Записки по Средногорското въстание..., с. 56 – 58.

19. Вж. Темелски, Хр., пос. съч., с. ХІІІ.

20. Стоянов, З. (1986). Записки по българските въстания. Разказ на очевидци 1870 – 1876, С., с. 304 – 305.

21. Цонев, пос. съч., с. 200 – 201.

22. Поп Груйо Тренчов, Записки по Средногорското въстание..., с. 130.

23. Вж. Темелски, Хр., пос. съч., с. ХІХ.

24. Вж. Балджиев, В. Т. (1888). Пътни бележки. Поп Грую. – сп. Труд, год. ІІ, кн. 1, с. 12.

25. Делирадев, П. (1929). Огнища на свободата (Бузлуджа, Оборище, Околчица, Шипка), С., с. 16.

26. Бойчев, Я. (1986). Заклинателят на оборищенци, С., с. 100.

27. Една част от тях се пазят в Панагюрския исторически музей (сабята, пушката, пищовът и знамето на 12 Банска чета); други – в Пловдивския исторически музей (икони, книги, епитрахил, кръст и кожени дисаги); а седлото на коня му Алчо било предадено още на времето в Софийския народен музей (сега Етнографския музей); други вещи са запазени в къщата музей „Поп Груйо“ в с. Баня.

28. Велева, М., Д. Страшимиров. (1972). Исторически очерк, С., с. 79.

29. Страшимиров, пос. съч., с. 101 и сл.

30. Той се съхранява в НБКМ – БИА, сиг. ІІ А 8532.

31. Цонев, пос. съч., с. 18.; Вж. и Кръстев, Ст., пос. съч., с. 177 – 178.

32. Книгата обема 334 стр., от които поемата обхваща повече от 100 стр. (от с. 227 до с. 318).

33. До 1 февруари 1987 г. поемата беше в Централния църковен историкоархеологически музей, а след тази дата заедно с всички ръкописи и документи беше прехвърлена в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, инв. № 960.

34. Тези бележки досега не са разчитани и публикувани.

35. Вж. Гандев, Хр. (1974). Априлското въстание 1876, С., с. 177.

36. Вж. Пенев, Б. (1977). История на новата българска литература, т. ІІІ, С., с. 222 – 223.

37. Пак там, с. 226.

38. Цонев, пос. съч., с. 22.

39. Кръстев, пос. съч., с. 178.

40. Вж. Раковски, Г. С. (1983). Съчинения, т. І. Проза и поезия, С., с. 191.

41. Поп Груйо Тренчов, Записки по Средногорското въстание..., с. 9.

42. Раковски, пос. съч., с. 180.

43. Поп Груйо Тренчов, Записки по Средногорското въстание..., с. 24.

44. Раковски, пос. съч., с. 184.

45. Цонев, пос. съч., с. 225.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.