История
Вход / Регистрация

2018/3, стр. 239 - 246

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ПРОСВЕЩЕНИЕ? ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАРКИЗ ДЬО САД

Резюме:

Ключови думи:

Един от основните въпроси, които стоят пред изследователите, дръзнали да коментират личността и творчеството на Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад, е ориентиран около това дали чудовищата от неговите произведения са базирани на личните убеждения на писателя. Историци и литературни критици спорят в продължение на повече от два века за стойността на тези текстове. Едни я схващат като демоничната проповед на един насилник, женомразец и деспот. Такова е мнението на френската писателка и феминистка Симон дьо Бовоар и на американския изследовател Люис Кори. Тяхната гледна точка е широко разпространена, в крайна сметка, не е случайност, че понятието „садизъм“ произхожда от името на скандалния маркиз. Други, като френския поет Гийом Аполинер и американската литературна критичка Лорна Берман, защитават достойнствата на предизвикващите полемика произведения и настояват, че личността на автора не бива да се обвързва със създаденитe от него герои.

В настоящата статия се прави опит да се погледне обективно на този по-скоро емоционален, отколкото рационален дебат. По-важният акцент обаче е другаде. Посвещава се внимание най-вече на влиянието на Дьо Сад върху френското и европейското общество от епохата на Революцията и последвалата диктатура на Наполеон Бонапарт. Проследява се и трайното значение на наложената цензура върху обявените за неморални и с порнографско съдържание разкази, новели и романи. Авторът им е в центъра на един по-голям дебат – този за сексуалните традиции на буржоазията, борбата за еманципацията на жените и въвеждането на идеята за „втори пол“. Но преди всичко, оказва се, става дума за чувствата, които историите на Дьо Сад извикват у всеки един от нас, като индивиди.

След успешна военна кариера по време на Седемгодишната война (1756 – 1763 г.) Дьо Сад е отличен за храбростта си и достига чин капитан, преди да се уволни на двайсет и три годишна възраст. Престъпленията на маркиз Дьо Сад започват именно в периода след трагичната за Франция война. В нея духът на нацията е прекършен и цинизмът към Стария режим и кралската институция достига връхната си точка. Прегрешенията на Дьо Сад се вписват в този контекст. Става дума най-вече за две скандални афери. В първата Дьо Сад е обвинен от проститутката Розе Келер, която се оплаква на властите срещу нетрадиционното поведение на клиента си1). В Марсилската афера пък Дьо Сад си спечелва омразата на група от няколко жени, отново готови да разменят плътта си срещу едно екю. Те твърдят пред полицията, че Дьо Сад и неговият слуга Латур са се възползвали от тях чрез употребата на афродизиак с упойващи свойства. Изглежда обаче най-големи проблеми Дьо Сад има със своята тъща. Тя не може да му прости за срама, който той навлича на семейството. Обидата, породена от опита на либертинския писател да прелъсти своята бaлдъза, явно е капката, която прелива чашата на търпението на тъщата. Вероятно поради тази причина тя се сдобива чрез подкуп с lettre de cachet, подпечатано писмо срещу собствения си зет2).

Документът слага край на неморалния и либертински начин на живот на Дьо Сад, вкарвайки го в затвора. Дьо Сад е лишен от свобода в продължение на тринайсет години вследствие на подпечатаното писмо. От 1801 г. е затворен от първия консул Бонапарт до живот за желанието си да публикува „Жустин“ и „Жулиет“. Авторът и неговото творчество са обект на преследване от властите още от епохата на Стария режим. Въпреки кратката реабилитация на писателя в годините на Френската революция Дьо Сад изпада в немилост, тъй като Наполеон нарежда книгите му, заедно с онези на Лакло и Теофил дьо Вио, да бъдат заключени в специална секция на BibliothŽque nationale, известна като enfer. Бъдещият френски император заповядва Дьо Сад да се въдвори принудително в болницата затвор Bictre в покрайнините на Париж (Paulhan, 1951: 80 – 85).

Този кратък биографичен обзор провокира нуждата от преосмисляне на неговите престъпления и наказанието, което получава. Маркиз Дьо Сад е враг за своето семейство, враг е и на религията, на която се подиграва. Той е враг за обществото, което не приема либертинските му идеи. Но най-вече Дьо Сад е заплаха за елита, към който принадлежи преди затвора. Един от героите в най-скандалното му произведение „120-те дни на Содом“ – богат аристократ, с извратени сексуални и садистични наклонности, заявява отношението си по следния начин: „Срещу мен следователно са само законите, но аз нехая за тях; моето злато ме поставя над тези презрени бичове, които трябва да ударят само народа“ (Lesueur, Marny, 2001: 123). Но това са думи, за които несправедливо се внушава, че са, така да се каже, самопризнание на самия автор. Пренебрегва се фактът, че дори и порнография, творчеството на маркиз Дьо Сад е художествена измислица. Но не съвсем.

Самият писател твори предимно в периодите, в които се намира в затвори или „лудници“. Ако той самият не е прототип на героите злодеи в своите истории, кой от неговите съвременници е? Внимателният прочит на творчеството на Дьо Сад дава отговор на този въпрос. Описаните злодеи са три основни типажа: представители на съсловието на духовниците, на аристокрацията и престъпници. Тези типажи са винаги двуизмерни, крадецът е крадец и не се интересува от друго освен от грабежа. Духовниците развратници в „Жустин“ се грижат единствено да задоволяват чудовищните си желания, и са напълно непоколебими в своята безчовечност, похот и морален упадък.

Трудно е да се определи кое съсловие е представено като по-порочно – на аристокрацията или на духовенството. Благородниците, описани от Дьо Сад, са майстори в организацията на пищни, грандиозни оргии. Ако силата на „божиите служители“ се дължи на мощта на институцията на църквата и наивността на миряните, то благородниците имат светска власт, безкрайни финансови възможности и защитени имения3). Така местата, на които се извършват престъпленията, са манастири или имения, църкви или крепости. Може да се заключи, че падението на духовенството е по-низко от това на благородниците, тъй като хората на вярата би следвало да носят два пъти по-голяма отговорност в спазването на закона и морала. Но и в двата случая е абсурдно да идентифицираме Дьо Сад с подобни персонажи. Той е затворник, без да е съден, жертва на коварния Ancien Rgime. Той очевидно е антипод на своите герои злодеи, които винаги се измъкват от презряното от тях правосъдие. Основна тема в ранното творчество на Дьо Сад всъщност е липсата на справедливост. Франция в неговите ранни произведения е страна, в която престъпниците, измамниците, извратените са на свобода и често водят лек и охолен живот. Честните хора, хората, които искрено вярват в християнските добродетели, те са жертвите на една опорочена система. Те плащат с труда, достойнството и живота си за блясъка, разкоша и перверзните капризи на своите потисници.

Дьо Сад не пише серия от автобиографии чрез текстовете си. Напротив, това е революционна литература, жестока критика към системата на Стария режим, за чийто престъпен сексуален ъндърграунд пишат мнозина. Те, известни или анонимни писатели и памфлетисти, също са заклеймени като автори на порнография. Темата за секса, сексуалността и сексуалните пороци на привилегированите съсловия във Франция заема ключово място в навечерието на Революцията. Избягвана от историците като тема табу, проблематиката за любовта и нейните изродени вариации, практикувани от елита, има властно присъствие в риториката на булевардните революционни агитатори. Тя се използва за настройване на третото съсловие срещу онези, които стоят „отгоре“ и използват властта и влиянието си не само за да отнемат богатството от трудещите се люде, но и за да прекършат достойнството на своите жертви. В този контекст творчеството на Дьо Сад има съвсем друго значение, различно от това, което е вменено от по-късните критици, отделили автора от неговата епоха.

Забраненият писател достига до своите читатели на едно фундаментално и лично ниво. Темата за секса може да постигне това с лекота, тъй като тя винаги предизвиква по-голямо или по-малко неудобство, определен дискомфорт. Той е засилен с фантастичните описания на зверствата, които подчертават, че не става дума за любов – дума, която злодеите на Дьо Сад мразят най-много след думата „Бог“. Четенето на Дьо Сад не провокира желание за повтаряне на престъпните зверства, напротив, личното преживяване на читателя може да е единствено в посока на съчувствие към жертвите и омраза към извергите, способни на бруталните деяния. Не е случаен фактът, че последните не притежават нито частица човечност, лишени са от всякаква доброта. Ако един читател се идентифицира с такъв герой и е съпричастен към неговите дела, то това е оценка за самия него, не за Дьо Сад. Може да се каже, че творчеството на Дьо Сад е като огледало на съвестта. Защото в текстовете му всеки съзерцава отражението на онова, което носи първоначално със себе си.

Но майсторството на Дьо Сад в критиката към Стария режим не се състои само в изобличаване на престъпленията на морално гниещата Франция. Кулминацията в творчеството му се крие в представянето на добродетелта, която е в опозиция на злодеите. Това най-ясно личи в „Жустин“ – най-завършената и сполучлива творба на Дьо Сад. Добродетелта е разкрита като слабост, глупост и невежество. Тя се възпитава у обикновените хора, за да бъдат управлявани и експлоатирани по-лесно от посветените във „великата тайна“ на епохата. А тайната е лайтмотив на Просвещението: няма Бог (или ако Го има, той не се вълнува от хората). Жустин вярва в Бог, вярва, че нейното страдание е път към Спасението. И въпреки всички доводи, които злосторниците са готови да ѝ приведат в защита на обратното, тя е непреклонна в своята вяра. Това я прави още по-лесна жертва и тук определено може да се мисли за една подчертана критика към прекомерната религиозност, към липсата на защитни инстинкти, притъпени от сляпата вяра в извечното добро.

„Доброто“ е губещият в творчеството на Дьо Сад не защото авторът е непременно лош. Дьо Сад бичува онази доброта, която е съчетана с наивността, невежеството, непросветеността. Неинформираност за опасностите, които дебнат в живота – това е смъртен грях за Дьо Сад. Той е безмилостен към онези, които не могат да се защитят сами. Човекът на Просвещението е свободен благодарение на познанията и рационалността си, но и носи отговорност за собствената си съдба. Маркиз Дьо Сад подчертава нуждата от тази отговорност по най-гротесков начин. Затова схващането на „120-те дни на Содом“, на „Жулиет“, или на „Жустин“ единствено като порнография е, в най-добрия случай, повърхностно. Порнографията в неговите произведения е средство, а не крайна цел. Това е художественият метод, който Дьо Сад използва и който не може да ни даде покой повече от две столетия. Но какво научихме през това време?

Да се съгласим ли с Дьо Бовоар, че Дьо Сад описва своите фантазии, тъй като в затвора не може да продължи с либертинския си начин на живот, който води, преди да стане жертва на подпечатаното писмо? Според студията ѝ „Трябва ли да изгорим Сад?“ Бовоар настоява, че той е злодей, който пише ужасните си истории, за да ни измъчва в собственото ни съзнание, тъй като е неспособен да ни навреди физически. Той е най-крайният изразител на мъжката похот и желание за доминация, чрез която единствено може да достигне удовлетворение. В по-ранната си творба „Вторият пол“ Дьо Бовоар акцентира върху агресивната природа на мъжката социална роля, на историческите обстоятелства, определящи подчиненото положение на жената в обществото. Така Дьо Сад и описаните от него зверства несправедливо се разглеждат като базова, същностна черта на мъжете, които изпитват сексуално удоволствие чрез садистични действия върху жени (и понякога мъже), които пасивно трябва да понасят мъченията без право на протест.

Но отново внимателният прочит отхвърля тези схващания, тъй като в текстовете на Дьо Сад се наблюдава един ключов детайл. Макар и невинаги, повечето от злодеите на скандалния писател са импотентни мъже. Дори най-чудовищните извращения невинаги успяват да възбудят тяхната мъжественост, което обикновено ги озлобява още повече. С този елемент Дьо Сад би могъл единствено да отмъсти и осмее иначе непобедимите насилници. Те са разгромени от собствения си начин на живот, който ги е превърнал в безчувствени зверове, обидни на природата, която им е обърнала гръб. Те са ненормални изроди, демони, обречени да страдат собствено и да сеят страдание сред другите. Това е порочното и жлъчно „възмездие“ за тяхната сексуална безпомощност. Това не може да е архетип на мъжката природа, а обратно – на нейното тотално падение. Но в творчеството на Дьо Сад срещаме и герои – мъже с типично романтични характеристики, какъвто е Монревал от новелата „Графиня Сенсер“. Той е смел, силен, млад и красив, вярва в чистотата на истинската любов, която преживява единствено през драматична интрига. Тази интрига води до отчайваща развръзка, в която обаче има справедливо възмездие. Но това е банална история и когато се прави анализ на творчеството на Дьо Сад, тя не предизвиква интерес.

Важно е да се обърне внимание и на политическата дейност на Дьо Сад, тъй като тя е показателна за характера на „гражданина Сад“, както той се подписва след падането на Бастилията. Революционните идеи намират у него силен поддръжник, а през 1790 г. той е избран за член на Националния конвент. Това свидетелства за една висока обществена подкрепа, която е дадена за заслуги, свързани със свалянето на Стария режим. Въпреки че в миналото Дьо Сад принадлежи към noblesse d’pe, писателят намира място в редовете на крайната левица, на която първоначално симпатизира. Подкрепата за радикални демократични и социални реформи поражда изненада и се разглежда като парадокс от изследователите, тъй като подобна дейност не намира особено отражение в творбите на Дьо Сад. Но това е по-скоро естествено, отколкото необичайно. Участието на скандалния автор в политическия живот буди недоумение, тъй като е прекомерно натоварен с образите на своите литературни персонажи. Но в разгара на революцията той пише няколко памфлета, в които се застъпва за пряката демокрация и директното гласуване. Вследствие на интриги и на личната си вражда с Робеспиер е изпратен в затвора. Дьо Сад е против червения терор и не вижда спасението на републиката в безспирната работа на „революционния бръснач“. Но тези хуманни позиции са видени от критиците му като проява на лицемерие. Бовоар дори настоява, че противопоставянето на Дьо Сад срещу революционния терор символизира неговата абсолютна поквара, тъй като той толерира убийствата единствено по престъпни и перверзни подбуди, а не когато те са „оправдани от добродетелта“ и могат да имат „положителни“ последствия4).

Във всеки случай политическият експеримент на Дьо Сад приключва с този епизод, той се връща към писането и издаването на литературни произведения, сходни с тези, които пише преди 14 юли. Това може да се тълкува и като разочарование от деградацията на революционните идеи, които не се реализират така, както дейците на Просвещението си представят. Управлението на Директорията във Франция показва на Дьо Сад, че нищо не се е променило. Хората отново са движени от отколешните си страсти и стремежи, неподвластни на промяна в дълбочина. Това че кралят е заменен от петима директори и двукамерен парламент, не означава, че алчността, неравенствата, престъпленията и сексуалните посегателства са надмогнати.

Неправилното разбиране на Дьо Сад се дължи на една основна причина. Тя може най-елементарно да се определи като недостатъчно познаване на биографията и творчеството му. Обяснението за това обаче не е толкова просто. На първо място, около Дьо Сад битуват повече митове, отколкото реални факти. Те се увеличават с всяко десетилетие и макар и предмет на все по-голям интерес, Дьо Сад е по-непознат отвсякога. Цензурата е един от факторите, способстващи непознаването на будещите полемика текстове. Други такива фактори са многобройните преводи, в които има отчетлива, значителна и вредна редакция. Редица изследователи например твърдят, че има съществени разминавания между френския оригинален текст и някои популярни преводи на английски език. Преди всичко обаче Дьо Сад е употребен от някои философи, значителен брой политици и немалко обществени дейци за определени, често несвързани с науката цели. Радикалният феминизъм го схваща като флагман на женомразците и сексуалните потисници, като невидим дявол, дремещ в съзнанието на повечето мъже. Държавниците, които са запознати добре с него, го заклеймяват, тъй като се страхуват от силата на неговите послания за свободата. Онези политици, които не познават добре творбите му, следват сигурната стратегия да го игнорират с псевдоморално високомерие. Църквата изразява най-добре позицията си, като добавя творбите на Дьо Сад в своя индекс на забранените книги.

Дьо Сад не се вписва в моралния кодекс на буржоазното общество през XIX в. За повече от столетие той не е необходим за третото съсловие, което се трансформира от безправна каста в доминираща политическия живот обществена класа. Главното условие за достойно съществуване на тази социална група е ориентирано около строги, понякога дори пуритански правила на поведение, за които всеки прочит на Дьо Сад – от най-критичния до най-възхваляващия, би породил конфликт. В днешната епоха, в която темата за любовта и секса постепенно преодолява догмите на бюргерската нетърпимост към обсъждането на тази проблематика, Дьо Сад отново е значим със своите послания. В контекста на шумни сексуални скандали от двете страни на Атлантика, на дискусията за половете и социалните роли, крайностите на маркиз Дьо Сад парадоксално могат да подчертаят онази междинна линия, която да дефинира границите на нормалността.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Съществуват мнения, че Розе Келер е бедна домашна прислужница, или поне се представя за такава пред органите на реда.

2. Това е масова практика в епохата на Стария режим. Подпечатаните писма са сред най-отблъскващите практики на френската монархия и са повод за масови оплаквания и протести чак до навечерието на Революцията.

3. Именията заемат важно място в творчеството на Дьо Сад като място на най-злокобни престъпления. Те се извършват от господарите на тези владения, далеч от погледа на хората и властите, които са безсилни пред могъществото на благородниците злодеи.

4. Както и редица други френски философи и интелектуалци, Симон дьо Бовоар приема марксистката гледна точка за терора, според която единствено насилието и масовите екзекуции на „врагове“ и „неблагонадеждни“ могат да спасят революцията.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Berman, L. (1968). The Marquis de Sade and his Critics. In: An Interdisciplinary Critical Journal, Vol. 1. No. 2. January.

Corey, L. (1966). Marquis de Sade: The Cult of Despotism. In: The Antioch Review, Vol. 26. No. 1. Spring.

Cuellar, L. (1982). Una hip–tesis de trabajo: la “triple” Revoluci–n francesa de 1789: Sade, so•ador politico. En: El Ciervo, A•o 31, No. 373. Marzo.

Endore, G. (1964). War, Yes! Sex, No!! Some Reflections on the Marquis de Sade. In: A Review of General Semantics. Vol. 21. No. 4. December.

Jenkins, Ph. (1984). Varieties of Enlightenment Criminology: Bacceria, Godwin, de Sade. In: British Journal of Criminology. Vol. 24. No. 2. April.

Lesueur, V. & Marny, D. (2001). Une histoire de l’amore. Paris.

Ostermayer, W. C. (1941). The Bicentenary of the Marquis de Sade. In: The Australian Qarterly. Vol. 13. No. 3. September.

Paulhan, J. (1951). Le marquis de Sade et sa complice, Paris.

Reinhard, V. (2014). De Sade oder die Vermessung des Bosen. Munchen.

Ryland, H. (1951). Recent Developments in Research on the Marquis de Sade. In: The French Review. Vol. 25. No. 1. October.

Singleton, B. (2011). Simone de Beauvoir and the Problem with de Sade: The Case of the Virgin Libertine. In: Hypatia, Vol. 26. No. 3.

Wall, J. (2007). Thinking with Demons: Flaubert and de Sade. In: The Cambridge Quarterly. Vol. 36. No. 2.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.