История
Вход / Регистрация

2012/6, стр. 490 - 499

СКУЛПТОРЪТ, КОЙТО ПРЕСЪЗДАДЕ БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ (1878)

Радослав Спасов
E-mail: spasov_r@abv.bg
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: България е освободена от османско владичество след Руско-турската война от 1877–1878 г. и се превръща в една от новите страни на европейския континент. Възторгът на българите намира израз в създаването на редица паметници, които са посветени на свободата. Най-популярните сред тях са дело на Арналдо Дзоки – известен италиански скулптор от края на XIX и началото на XX век. Той е роден във Флоренция и умира в Рим. Творецът печели много престижни награди в конкурси по целия свят, но неговото име остава в съзнанието на българите с паметниците, посветени на нашето Освобождение. Най-известните произведения на Дзоки в България са Паметникът на Цар Освободител в София, Опълченският паметник в Русе, Паметниците на свободата в Севлиево и Оряхово.

Ключови думи: Arnoldo Zocchi, artist, monuments, Russian-Turkish war, Bulgarian liberty

Въпреки че историята на България и Италия са различни, в културните традиции между двете държави има нещо много общо, което по някакъв начин свързва всички европейски народи в културен и цивилизационен кръг.

Наред с другите страни, които имат пряко отношение към революционните борби и освобождението на България от османско владичество през 1878 г., голяма роля като въодушевление и като символи изиграват италианските модели – преди всичко гарибалдийското движение.

Примерът на италианците за създаване на независима държава става модел на най-ярките фигури в освободителното ни движение: Георги Раковски (1821–1867), Васил Левски (1837–1873), капитан Петко войвода (1844–1900) и др. Голямо впечатление на нашите поборници правипрословутият поход на хилядата гарибалдийци, а славата на Джузепе Мацини (1805–1872) и неговата организация „Млада Италия“ достигат и до българските земи под османска власт и намират своето достойно място в нашата възрожденска преса. Български патриоти, впечатлени от идеите на двамата прочути революционери, заминават за Италия, за да се включат в отрядите на Джузепе Гарибалди (1807–1882).

Идеите на Раковски за освобождение на България са повлияни от тактиката на Гарибалди – модел, който в Италия дава резултат, но без чужда помощ у нас не успява.

Наред с другите държави, които имат пряко отношение към революционните борби и освобождението на България от османско владичество през 1878 г., известна роля изиграва и Италия. Показателен е случаят с италианския консул в София Виторио Позитано (1833–1886), който с приближаването на частите на руския генерал Йосиф Гурко (1828–1901) към града по време на Руско-турската война в края на 1877 г. заедно с други дипломатически представители отказват да го напуснат, като по този начин предотвратяват опожаряването му от турските войски. Позитано организира въоръжени отряди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари, след оттеглянето на османските подразделения.

Руско-турската война от 1877–1878 г. донася освобождението на България и я поставя сред новите страни на европейския континент. По този начин, като модерни европейски държави, Италия и България съществуват от две съседни десетилетия – от 60-те и съответно 70-те години на ХIХ век.

Връзките между София и Рим стават много по-активни, отколкото понякога изглеждат, и съвсем не са незначителни по отношение на влиянието на политически и културни италиански модели върху новоосвободилата се България.

Арналдо Дзоки

Eдин италиански творец – скулпторът Арналдо Дзоки (1862–1940), чрез своите творби започва да присъства в младата държава. Той успява да усети въжделенията на българската душа към свободата и да ги въплъти в талантливите си произведения. Паметниците му, издигнати вчестнаОсвобождението, сепревръщатведниотсимволите на новата българска държава. Те са посрещнати с много радост от българите итези изблици на възторг, на признание и почит говорят, че талантът му е намерил верния път към душата и сърцето на българския народ. Скулптурите му, посветени на Освобождението на България, са посрещани с масов възторг и стават символи на градовете, в които са издигнати.

Едни от най-емблематичните паметници: в София – паметникът на Цар Освободител, в Русе – Опълченският паметник, в Севлиево – паметникът в чест на падналите за свободата четници и въстаници, в Оряхово – паметникът в чест на загиналите румънски войници в Руско-турската освободителна война, са дело на Арналдо Дзоки, работил за България в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Италианският скулптор Арналдо Дзоки е роден на 20 септември 1862 г. във Флоренция, в семейство на скулптори и художници. След завършване на средното си образование постъпва във Флорентинската художествена академия, където под ръководството на баща си Емилио Дзоки (1835–1913) – професор по скулптура, прави първите си стъпки в изкуството. Арналдо бързо показва таланта си – едва на деветнадесет години с творбата си „Последните дни на Помпей“ жъне голям успех, а с барелефа „Гарибалди, който спасява от австрийците жена си Анита“ става известен в цяла Италия.

Надвадесетиеднагодинипечеливторанаградавконкурсазапострояване на паметник в Рим на италианския национален герой Гарибалди. На двадесет и седем години побеждава в конкурса за изработване на статуята на известния художник от ХV в. Пиеро Делла Франческа (1415–1492), за което получава златен медал през 1892 г. Творческият път на Дзоки продължава своя възход – през 1893 г. печели конкурс за изработването на монумент в чест на Луиджи Да Палестрина (1525/6–1594), който е прочут композитор на църковна музика (Капчев, 1907: 105–106).

Може би не е случайно, че поема пътя, предопределен от семейната среда. На десния бряг на река Арно в родния му град Флоренция е внушителнатастатуянакралВиктор Емануил II (1820–1878) – дело на баща му Емилио Дзоки, а на стотина метра от нея се издига паметникът на италианския национален герой Гарибалди – творение на чичо му Чезаре Дзоки (1851–1922) (Капчев, 1907: 105–106).

А и творческият път на фамилията Дзоки не е случаен, защото корените й са от малкото тосканско селище Капрезе Микеланджело, което е и родно място на гениалния ренесансов творец Микеланджело Буанароти (1475–1564), който се ражда в този кастел.

Сега родната къща на Микеланджело е музей, в който няма нито една негова творба, но в двора на кастела през 1910 г. се издига скулптурна композиция, творение на Арналдо Дзоки. Бронзовият орелеф изобра- Фонтанът в Симеоновата градина в зява младенеца Микеланджело, кой- Пловдив, посветен на Съединението то сякаш още от детските си години на Княжество България с вижда бъдещите си творения. Източна Румелия

Както Дзоки си спомня, до осемнадесетгодишната си възраст не възнамерява да става художник. Той има влечение към класическите езици, като чете непрекъснато Омир. Но изведнъж у него настъпва рязка промяна и младият Дзоки се увлича по изкуството. „По цели дни и нощи не излиза от ателието на баща си, където под неговото напътствие се учи да моделира с креда.“ (Нурижан, 1934: 119).

Първата творба на скулптора в България е фонтан, който се намира в град Пловдив и представлява млада девойка, която държи над главата си съд, от който се стича вода. Фонтанът е построен през 1891–1892 г. и символизира шестата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия – 6 септември 1885 г., и пускането на пловдивския водопровод в експлоатация на същата дата. Намира се в Симеоновата градина, където се е провело първото българско стопанско изложение. За съжаление фигурите на младото момиче и птиците са отлети от чугун и са в много лошо състояние1).

Статуята на свободата в Севлиево скулптура на девойка с развети коси. В ръцете си държи лавров венец и тръба, с която зове за обединение с Македония.

Първият паметник на младия творец в България, който е посветен на Освобождението (1878), е открит в Севлиево през 1894 г. Роденият тук скулптор Асен Пейков (1908–1973) споделя със свои съграждани, че за големия му приятел Арналдо Дзоки фигурата на тази статуя е една от любимите му творби. Това е скулптура на девойка с развети коси, която в ръцете си държи лавров венец и тръба, с която зове за обединение с Македония. Статуята на свободата, която е поставена на площада, бързо се превръща в естествен център на градския живот. Въздигната е по инициативанаопълченскотодружество „ЛЕВ“ в чест на падналите опълченци в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. и убитите в Априлското въстание през 1876 г. (Братованов, 1940: 8–10).

Въпрекичеднесиметонадаровития флорентинец не се споменава толкова често, Дзоки невинаги е бил забравен. От най-ранните си творчески години се радва на заслужено признание и

Паметникът на Цар Освободител в София, посветен на руския император Александър II

слава в Италия. По повод издигането на паметника на падналите при геройската защита на град Алтамура през 1799 г. възхитените от творбата му жители го правят почетен гражданин на южния италиански град, а през 1900 г. е тържествено открит и паметник на Гарибалди в Болоня (Капчев, 1907: 106).

Най-знаменитата творба на Дзоки в България е монументът на Цар Освободител, посветен на руския император Александър II (1855–1881), който се намира на площада пред Народното събрание в София. Ето какво си спомня скулпторът, когато разбира, че е спечелил конкурса:

„На 15 октомври 1900 година получих официалното потвърждение, че аз спечелих конкурса за паметника на Цар Освободител. Това бе за мен една голяма изненада. Помня, че моите родители тогава плакаха от радост. Почнах да работя усилено. Цели четири години непрекъснато работихнад паметника, като накрая се разболях. На 27 октомври 1903 година Негово Величество крал Виктор Емануил посети ателието ми и остана извънредно доволен от завършения бюст на цар Александър II. По тоя случай на фасадата на моята скромна вила е поставена една възпоменателна плоча.“ (Нурижан, 1934: 124).

Безспорно най-известната творба на Арналдо Дзоки е паметникът на Цар Освободител в София. Изграждането на монумента има дълга и изпълнена с перипетии история. Следосвобожденският възторг на българския народ и неговата благодарност към освободителите намира израз в създадения комитет „Цар Освободител“. Негов председател е големият възрожденски деец Стоян Заимов (1853–1932), а почетен председател става княз Фердинанд (1887–1918). Комитетът взема решение за издигане на паметник на руския император Александър II (Капчев, 1907: 86–93).

През 1900 г. Комитетът определя място пред Народното събрание за издигане на паметника и съставя програма за обявяване на конкурса. Изискванията към авторите на проектите са определени точно – кои лица и събития от Освободителната война да бъдат изобразени. При създаването на фигурата на руския император Александър II се оставя значителна творческа свобода, както и за вида и размерите на композициите. Задължително трябва да присъстват образите на великия княз Николай Николаевич (1831–1891) – главнокомандващ на руската Дунавска армия, граф Николай Игнатиев (1832–1908) – защитник на българската кауза, както и прославените пълководци герои – генералите Йосиф Гурко и Михаил Скобелев (1843–1882). Възнаграждението за победителя в анонимния конкурс е 300 000 франка (Капчев, 1907: 95–97).

В продължение на три месеца от обявяването на програмата (15 януари 1900 г.) около 90 автори от различни страни изпращат заявка, като впоследствие мнозина от кандидатите се отказват и остават 31 творци, които успяват да изпратят проектите си навреме. Всички гипсови макети пристигат до началото на септември, опаковани в 120 сандъка с обща тежест 22 тона. Изложени са от 1 до 20 септември в голямата зала на Княжеския манеж за оглед и преценка от обществеността (Капчев, 1907: 100–105).

Първа награда с пълно единодушие на комисията печели проект номер 11 с мото „Roma“, чийто автор е Арналдо Дзоки. Единствено флорентинецът изпълнява всички изисквания на журито. Проектът е направен от гипс и е висок два метра, а фигурата на конника е 60 см. При прочитането на името му избухват бурни аплодисменти от присъстващите. Върху макета е поставен лавровият венец на победата и е издигнато италианското знаме. Присъстващите са възхитени как един италианец, чужд на българския и на руския дух, успява да изпълни с вещина и разбиране задачата на конкурса2).

От тайната канцелария на княза изискват от Русия фотографии на лицата, които ще бъдат изобразени в скулптурната композиция, и ги изпращат на автора в Рим, за да ги използва при създаването на скулптурите3). Тържеството за първата копка и полагането на основния камък е на 23 април 1901 г. Датата не е случайна, защото на този ден в цяла България се отбелязва 25годишнината от Априлското въстание. На площада пред Народното събрание се събира многохиляден народ, извършва се водосвет, а след това почетният председател на Комитета княз Фердинанд произнася реч, посрещната от хората с гръмогласно „ура“. В основите на паметника в медна кутия е поставен тържественият възпоменателен акт към идните поколения заедно с всички документи на комитета, като в капсулата има и по една от всички български монети, употребявани по това време4).

За построяването на монумента Х Народно събрание отпуска 300 000 лв. от бюджета, а държавният глава дарява 50 000 лв. лични средства. На същия ден се открива и всенародна подписка за набиране на средства от съпричастния към идеята български народ чрез специално отпечатани марки, а в България се организират повече от 500 клона на комитета5).

Когато паметникът е готов, транспортирането на конната статуя от Италия до България среща множество препятствия, особено при преминаването през железопътните тунели в Сърбия, които са засвидетелствани през месеците ноември и декември 1902 г. в българската преса, където почти ежедневно присъства информация за трудностите по пътуването на високата три метраи половина статуя още от Рим6). По това време в София зимата е изключително люта. За да могат да превозят паметника, от трамвайното депо до гарата построяват специална трамвайна линия. Волски коли пък докарват паметника до площада. В София пристига и скулпторът, за да проследи монтирането на статуята.

„След две години заминах за София. Още на другия ден след пристигането ми в българската столица ми съобщиха, че статуята на коня на царя, тръгнала от Рим преди мен, е останала по пътя, близо до сръбската граница, пред входа на един тунел и поради голямата й височина не е могла да продължи пътя. Веднага бил образуван цял керван, каран от волове, който трябвало да мине през един път – стръмен, неудобен и покрит с дълбок сняг. Колко мъчнотии видяха тогава нещастните момчета, които се бяха заели с докарването му до София!“ (Нурижан, 1940: 210).

Монументът в Оряхово, посветен на загиналите
румънски войници в Рускотурската война. Паметникът е издигнат на мястото, където са се водели боевете
за освобождението на града.

Паметникът е окончателно завършен на 15 септември 1903 г. и трябва да бъде открит на 30 август 1904 г. За ателието на скулптора в Рим заминава приемателна комисия начело с председателя на комитета Стоян Заимов. По негово настояване Арналдо Дзоки допълнително разработва в композициите участието на българското опълчение. Войната на Русия с Япония (1904–1905) отлага тържествата по откриването на паметника на Цар Освободител7).

Следващата творба на Арналдо Дзоки е в Оряхово и е посветена на загиналите румънски войници в Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. Монументът е издигнат през 1903 г. и представлява женска фигура, която символизира свободата, а откриването на паметника е на мястото, където на 21 ноември 1877 г. са били боевете за освобождението на града (Коцев, 2004: 109–117).

Идеята за Опълченския паметник в Русе предхожда софийския с цяло десетилетие, но откриването му се осъществява през 1909 г. Арналдо Дзоки отново е сред народа и сред останалите живи опълченци и поборници, между които е и Райна Княгиня (1856– 1917) (Лебикян, 2002: 12–24).

Опълченският паметник в Русе

Италианският скулптор е поканен за освещаването и на откриването на паметника на Цар Освободител на 31 август 1907 г.

„Никога няма да забравя оная величествена гледка, която представляваха руските знамена, носени от самите бойни офицери и войници. След свършването на обреда, всички пеш в стройни редове, горди и мълчаливи, се отправиха към църквата, гдето коленичиха по стъпалата и върху самата площадка: всички изглеждаха, като че са сенките на падналите, които сякаш бяха се отправили на едно свещено изкупление. Тази гледка ме просълзи и аз никога няма да я забравя…“ (Нурижан, 1934: 125–126).

В България не го забравят и през 1931 г. Арналдо Дзоки по-лучава писмо от софийския кмет Владимир Вазов (1868–1945), с което на френски език го информират за това, че българската столица е горда и признателна и високо цени художествения му шедьовър – един от най-хубавите паметници в света, и му връчват почетния медал на град София по повод четвърт век от откриването на паметника на Цар Освободител8).

Ателието на Дзоки в Рим е в близост до Порта Пиа – тих кът за спокойствие, където цари ред. То често се посещава от българските приятели на скулптора (Нурижан, 1934: 119–123). За съжаление след Втората световна война всичко е строено наново и няма и следа от двора, където е стояло гипсово копие на паметника на Цар Освободител. Тук Дзоки пише и неиздадените си спомени „По пътя на миналото, спомените на един художник“ (Sulle vie passato memorie d arte), в които има немалко страници, посветени на България9).

Арналдо Дзоки поддържа приятелски отношения с много свои български колеги като Асен Пейков, Андрей Николов и др. Неговата привързаност към българите започва от студентските му години. Изключително скромния по техните сведения Дзоки не се притеснява да проявява жив интерес към творчеството им, да пише за него и в Италия, и в България, да ги поощрява през годините, да увеличава броя на своите български приятели, ревностно да поддържа това приятелство до края на дните си през 1940 г.

След всичко, което е направил за България, Арналдо Дзоки ще продължи да бъде свързан с нашата история, благодарение на своите паметници, превърнали се в символи на свободата и европейския дух в новоосвободената ни родина. Повече от едно столетие по-късно паметниците на италианския скулптор продължават да присъстват в София, Пловдив, Севлиево, Оряхово и Русе, да внасят своя колорит в градския пейзаж и да са обединителен център на всички важни годишнини и държавни тържества.

БЕЛЕЖКИ

1.. ДА – Пловдив, Ф29/К, оп. 4, а.е. 33, л.23.

2. ЦДА, Ф 3К, оп. 8, а.е. 196, л. 20.

3. ЦДА, Ф 3К, оп.8, а.е. 210, л.10.

4. ЦДА, Ф 3К, оп. 1, а.е. 138, л. 8–24.

5. Народни права, № 190, 4 юли 1907, с.1.

6. Вечерна поща, № 506, 7 ноември 1902 , с.3.

7. ЦДА, Ф 3К, оп. 8, а.е 1006.

8. Текстът е от неиздадените спомени на Арналдо Дзоки, пазени от аптекаря Карло Болони в град Сартеано (Италия). Благодаря на господин Болони, че любезно ми предостави да използвам мемоарите на твореца.

9. Тексът е от неиздадените спомени на Арналдо Дзоки.

ЛИТЕРАТУРА

Братованов, С. (1940). Опълченското дружество „ЛЕВЪ“ и въздигнатите от него паметници в Севлиево и Канлъ-дере. Севлиево.

Капчев, Г. (1907). Признателна България. София.

Коцев, Н. (2004). Град Оряхово до Освобождението: Историко-географски данни. София: Борина.

Лебикян, Х. (2002). Опълченският памятникъ въ Руссе. Русе.

Нурижан, Ж. (1934). Творци на италианския дух. София.

Нурижан, Ж. (1940). Приятели на България. София.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.