История

2023/5, стр. 455 - 465

ГРЪЦКАТА КОНСУЛСКА МРЕЖА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Резюме:

Ключови думи:

Консулската институция придобива съвременните си измерения през XVII в. и се развива възходящо до Първата световна война. Основна нейна задача е подпомагане на търговските отношения, но освен посредническа роля в икономиката консулствата имат своето място в културната и идейната комуникация. Безспорни са и техните политически функции, доколкото консулските власти са официалните представители на своите държави по места и като такива, извършват активна дейност по създаване на зони на влияние (Ulbert & Le Boudec 2006; Ulbert & Prijac 2010; De Goey 2014). В този смисъл изследването на консулската мрежа на Балканите допринася не само за разширяване на знанието ни за самата консулската институция, но и за значението ѝ за прокарване на политическо, икономическо и културно влияние сред народите в региона. Поради това, а и поради значението ѝ за формиране на националната идентичност през последните години консулската мрежа на Балканите все по-често фокусира интереса на изследователите (Koutzakiotis & Konstantinova 2017). Настоящият текст прави още една крачка към изследване ролята на консулствата въз основа на гръцката консулска мрежа в българските земи1. Темата позволява да се очертаят някои от външнополитическите приоритети на Гърция, както и да се откроят значително по-добрите ѝ политически и икономически позиции спрямо останалите балкански държави.

***

С Лондонския протокол от 3 февруари 1830 г. Великите сили обявяват Гърция за независима държава. Две години по-късно Великобритания, Франция и Русия се договарят да поставят на гръцкия престол княз Фридрих Ото от Бавария и гарантират независимостта на Кралство Гърция. През май 1832 г. Високата порта признава независимостта на младото кралство и на 25 януари 1833 г. малолетният крал Отон I пристига в Навплион – временната столица на Гърция. Още същия ден Спиридон Трикупис е назначен за секретар на външните работи и търговския флот, а през февруари 1833 г. с кралски указ е създаден и Секретариат на външните работи, който отговаря за провеждане на външната политика на държавата.

До края на 1833 г. са създадени първите гръцки дипломатически представителства зад граница. Пълномощни министри са изпратени в Лондон, Константинопол, Петербург, Берлин, Париж, а консулски служби с различен статут са открити във Виена, Александрия, Анкона, Марсилия, Керкира, Хания, Смирна, Солун, Превеза, Неапол, Кайро и в Сицилия (Griva 2008, рр. 36, 45, 53). За по-малко от година Гърция създава над 50 консулски представителства, половината от които се намират на територията на Османската империя (Michailidis 2012, р. 40). През 1834 г. със седем везирски писма е разрешено създаването на гръцки консулства на територията на Османската империя в Смирна, Солун, Дарданелите, Дунавските княжества, Александрия, Ираклио и Превеза. Всъщност липсата на официално признание не се оказва пречка за съществуването на гръцки консулски служби на територията на Османската империя, както ясно показва случаят с Йосиф Варотис. През септември 1834 г. той е назначен от крал Отон за гръцки вицеконсул в Одрин, а получава разрешение от османската власт да изпълнява тези функции едва през 1848 г. (PapathanasiMousiopoulou 1976, рр. 19 – 23).

Очевидно е желанието на младата гръцка държава да създаде колкото е възможно повече дипломатически представителства зад граница с цел да закриля гръцкия търговски капитал, но и да преследва териториалните аспирации на Гърция, заявени още през 1833 г. пред чуждите дипломатически представители (Driault 1925, рр. 111 – 112). През ноември 1834 г. гръцките дипломатически мисии в чужбина получават „Консулски указания“, в които е изяснено, че за разлика от посланиците консулите не изразяват официалната гръцка политика, а са „политически агенти“, упълномощени от страната си и признати от държавата, в която са назначени. Тяхна задача е защитата на гръцката търговия и корабоплаване, както и обслужване на сънародниците им, развиващи такава дейност. Освен връзки с гърците и Гърция в задълженията им се включва и информирането на Атина за демографските промени, настъпващи в гръцките общности зад граница (Michailidis 2012, рр. 43 – 44).

През 1846 г. Йоанис Колетис в качеството си на министър на икономиката и външните работи (1844 – 1847) внася първия проект за организация на гръцката консулска служба, аргументирайки се с необходимостта тя да съдейства за развитието и защитата на гръцката търговия и интересите на гръцките колонии в основните средиземноморски пристанища и в търговските градове на Европа. Макар предлаганият законопроект да не е гласуван, гръцките дипломатически представителства зад граница се увеличават мълниеносно. През 1853 г., когато е приет първият закон за консулската служба, Гърция вече има 131 консулски служби – генерални консулства, консулства и вицеконсулства (Griva 2008, рр. 72, 86). Няма съмнение, че те допринасят за международната видимост на младата държава, както и за сплотяване на гръцките общности зад граница. Безспорни са и заслугите им за защита на интересите на гръцкия търговски флот, чието развитие още през първата половина на XIX в. представлява истински феномен не само за балканските реалности 2.

От указанията, изпратени до консулските власти през 1835 г., е видно, че Атина още тогава възнамерява да открие дипломатически представителства в градове, които по-късно стават част от българската държава. Предвидени са вицеконсулства във Варна, София и Пловдив, които да са подчинени на гръцкото посолство в Константинопол, както и вицеконсулство в Силистра, което е означено като част от гръцката дипломатическа мрежа в Дунавските княжества (Michailidis 2012, р. 45). Така заявеното намерение остава на хартия близо десет години, докато през септември 1845 г. търговецът от Хиос Димитриос Л. Маврогордатос не научава, че е предвидено създаването на гръцко вицеконсулство във Варна. Той веднага пише до Министерството на външните работи, че възнамерява да отиде във Варна по търговски въпроси, и предлага услугите си за изпълнение на консулска служба в този град. Д. Маврогордатос не забравя да напомни в писмото заслугите на семейството си по време на борбата за освобождение на Гърция и още на 17 декември 1845 г. е назначен с указ на крал Отон за пръв гръцки вицеконсул във Варна (Michailidis 2012, рр. 99 – 100).

През октомври 1846 г. Д. Маврогордатос се възползва от правото си да изпрати консулски агент в Балчик. За пръв представител на варненския вицеконсул в града е назначен местният търговец Йоанис Комнинос (Lyberatos 2013, р. 63). Д. Маврогордатос остава във Варна до 7 май 1849 г., когато е заменен от Андреас Пападопулос-Вретос3. Новият гръцки вицеконсул обаче се задържа в града по-малко от две години и през октомври 1850 г. е преместен във Венеция. На овакантения пост във Варна е назначен Йоанис Вузинос, който дотогава заема поста гръцки вицеконсул в Хиос (Michailidis 2012, рр. 298 – 299). Очевидно създаването на гръцкото вицеконсулство във Варна е напълно в унисон със заявената от Й. Колетис цел за развитие и защита на гръцката търговия и интересите на гръцките колонии в основните пристанища и в търговските градове. Варна е главното експортно черноморско пристанище на Балканския регион, което през 30-те и 40-те години на XIX в. се отваря за международната търговия със зърнени храни и привлича търговци най-вече от Гърция и Йонийските острови. Те подсилват гръцкото образование в града и постигат културна и икономическа хегемония над православното му население. В тази си дейност търговците са активно подпомагани от създадените гръцки дипломатически представителства, чиято икономическа и идеологическа роля за разпространението на гръцкото културно и икономическо влияние е безспорна (Liberatos 2018, р. 11).

Още от 1844 г. вицеконсулът на Гърция в Одрин Йосиф Варотис настоява пред Йоанис Колетис, че гръцко дипломатическо представителство трябва да се открие и в Пловдив. Това се случва през 1858 г., когато за пръв гръцки вицеконсул в града е назначен Панайотис Фивос, който обаче често отсъства и поради това още през следващата година е заменен от Г. Канакарис (Papathanasi-Mousiopoulou 1976, рр. 80 – 82). Откриването на гръцко вицеконсулство в Пловдив следва последователното откриване на австрийско, руско и френско вицеконсулство в града през периода 1856 – 1858 г. Интересът към Пловдив е свързан с издигането му като център на външна търговия, разположен на главна пътна артерия, свързваща Османската империя с Централна Европа, както и с постепенното преместване на основните военни фронтове по-близо до града. Различни гръцки източници оценяват броя на гръцкото население на града в диапазона между 8000 и 18 000 души през третата четвърт на XIX в. (Liberatos 2019, рр. 70, 178, 182, 638). Независимо от очевидно напълно условния характер на тези цифри, откриването на гръцко дипломатическо представителство в града може, както и в случая с Варна, да се свърже освен със защита на стратегическите цели на Гърция, също така и на търговските интереси на гръцките колонии извън страната.

През 1850 г. гръцко консулско агентство е създадено в Бургас и за пръв неплатен агент там е назначен участникът в гръцката война за независимост Псарианос (Michailidis 2012, р. 337). През 1856 г. то е повишено в ранг вицеконсулство начело с лейтенант Герасимос Пангалос (Papathanasi-Mousiopoulou 1976, р. 105). През следващите години статутът на това дипломатическо представителство остава неясен и то липсва от списъка с гръцките дипломатически служби в Османската империя, изготвен през 1877 г. 4 Според по-късна информация през февруари 1883 г. за консулски агент в Бургас е назначен П. Гофас, който вече е на подчинение на гръцкото генерално консулство в Пловдив 5. През 1891 г. статутът на дипломатическото представителство в Бургас е променен и то отново е издигнато в ранг вицеконсулство, като запазва подчинението си на пловдивското генерално консулство 6.

Четвъртото гръцко дипломатическо представителство в българските земи е открито в дунавско пристанище, но не в Силистра, както първоначално е предвидено. Още през 1835 г. гръцкото правителство преценява, че е по-разумно да открие дипломатическо представителство в Браила, отколкото в Силистра (Michailidis 2012, р. 81). През 1868 г. обаче е открито консулство в Русе и за пръв гръцки консул в града е назначен Самарас7. Създаването на това консулство вероятно е резултат от превръщането на Русе в столица на Дунавския вилает, след като през 1864 г. в Османската империя е приет Законът за новото административно деление и формирането на вилаетите. Определянето на града за столица на вилаета е поради добрата му свързаност с Европа, използването на р. Дунав като важна комуникационна артерия, близостта до румънските железници, които са свързани с европейската железопътна мрежа, и т.н. (Bakardzhieva & Yordanov 2001, рр. 28 – 29).

След превръщането на Русе в столица на вилаета бързо се увеличават чуждите представителства в него. Към съществуващите още от 40-те години на XIX в. австрийско и английско консулство през 1865 г. се добавят още руско и холандско, през 1866 г. – италианско, а през 1867 г. – френско и белгийско (Siromahova 1997, рр. 34 – 41). Несъмнено икономическите мотиви, както и желанието да се следи отблизо развитието на политическата обстановка в региона са причините за този консулски бум в града. Според първото преброяване, направено през 1865 г., Русе има 20 644 жители, от които 10 765 мюсюлмани, 7676 православни християни, 956 евреи, 778 арменци, 469 цигани и др. 8 Възможно е някаква част от преброените 7676 православни християни да са гърци, но броят им е незначителен, защото гръцка община в Русе се създава едва през 1872 г. 9 Очевидно откриването на гръцко консулство в града е свързано в много по-голяма степен с необходимостта от получаване на сведения от столицата на Дунавския вилает и защита на гръцките интереси в корабоплаването и търговията по река Дунав, отколкото със закрила на местна гръцка колония.

Непосредствено преди Освобождението на България Гърция има в българските земи две консулства от втори ранг – в Русе и в Пловдив, и едно вицеконсулство във Варна10. Те са подчинени на гръцкото посолство в Константинопол, което чрез търговското си бюро изпълнява и функциите на генерално консулство. Правата на гръцките консулски служители в Османската империя са регламентирани през май 1855 г. Тогава с посредничеството на Великобритания и Франция Гърция сключва първия си търговски договор с Империята, който урежда въпросите, свързани с търговията, данъчното облагане, съдебните привилегии, акредитирането на дипломатически и консулски представители, таксите и др. Именно с договора от Канлъджа Гърция придобива всички права, с които съгласно режима на капитулациите се ползват европейските държави в отношенията си Империята (Anagnostopoulou 1998, р. 388) 11. Постигнатите с Османската империя договорки са отразени в Закона за юрисдикцията и задълженията на консулските власти, обнародван на 20 ноември 1856 г. в Атина. В неговите 61 члена, разделени на три части (общи разпоредби, специални разпоредби и относно юрисдикцията), подробно са описани нотариалните и съдебните функции на консулските представители, както и обществените им задължения12.

Сред най-важните актове, на които се основават действията на гръцките консулски служби в Османската империя, е законът от 1869 г., който частично урежда въпроса за поданството. С него османската власт признава гръцко поданство на всички, които са го придобили преди 1869 г. След тази година на лица, които са живели три години в Гърция, им се признава гръцко поданство в Гърция, но не и в Османската империя, където те продължават да се считат османски поданици. В резултат се създава икономически силна прослойка от хора, които като гръцки поданици се възползват от режима на капитулациите, а като бивши османски поданици им е разрешено да имат вложения в области, забранени за чужденци. Разпоредбите за поданството създават предпоставки за засилено проникване на гръцката национална идея в православните общности и за намеса на гръцките консулски власти в техните дела (Anagnostopoulou 1998, рр. 309 – 311).

***

От изложеното е видно, че през разглеждания период Гърция разполага с добре организирана консулска мрежа в българските земи, на която разчита за прокарване на политическите и икономическите си интереси. Активна е ролята на консулите за разпространяване на гръцкото влияние сред православното население и за защита на привилегированото положение на гръцките поданици. Мрежата от гръцки консулски служби се запазва и в новосъздадената на Берлинския конгрес (1878) българска държава, както и в автономната област Източна Румелия. Консулските представителства не променят и задачите си – да защитават интересите на гръцкото население пред властите, да алармират представителите на Великите сили при всеки възможен случай за нарушаване на правата му, да събират и изпращат на информация на правителството си 13.

След освобождението на България гръцката консулска мрежа претърпява няколко промени, наложени основно от променящата се политическа ситуация в региона. Например през 80-те година на XIX в. е понижен статутът на гръцкото дипломатическо представителство в Русе, след като градът влиза в границите на българската държава и престава да бъде водещ административен център на областта. Незначителният брой гърци в града, както и преориентирането на гръцката политика към Македония и Тракия предопределят превръщането на това дипломатическо представителство в почетно. По същата логика, но с обратен знак се развива гръцкото дипломатическо представителство в Пловдив. То е повишено в ранг генерално консулство, когато градът става столица на автономната област Източна Румелия, но не губи статута си след Съединението на областта с Княжество България през 1885 г. В най-голяма степен това се дължи на факта, че Гърция не признава акта на Съединението и гръцкото външно министерство настоява консулските му служби в бившата Източна Румелия да се обръщат по всички административни въпроси и към агентството в София, и към посолството в Константинопол, „на което са подчинени според закона“ 14. Статутът на дипломатическото представителство в Пловдив е понижен от генерално консулство на консулство едва в навечерието на Балканските войни, което вероятно се дължи на очертаващата се необходимост от българо-гръцки съюз срещу Османската империя.

БЕЛЕЖКИ/NOTES

1. Повече за термина „български земи“ виж Georgieva 1990. В настоящия текст с термина се означават териториите, които стават част от българската държава.

2. Подробно за развитието на гръцкия търговски флот и сравнението му с развитието на корабоплаването на другите държави в региона виж: Kostov 2017.

3. Андреас Пападопулос Вретос (1800 – 1876) от о. Итака, Йонийските острови, е два пъти гръцки вицеконсул във Варна (1848 – 1851; 1854 – 1855). Освен дипломат той е археолог и автор на книгата La Bulgarie Ancienne et Moderne sous le rapport geographique, historique, archeologique, statistiqueet commerciale, издадена в Санкт Петербург през 1856. Части от това съчинение са преведени в Danova 2016, р. 411 – 452, където се съдържа подробна биографична справка и библиография за А. Вретос и са цитирани изследвания, които се позовават на труда му.

4. ΦΕΚ [Greek Government Gazette], № 98, 27.12.1877.

5. Πίναξ, των υπαγομένων εις το επί των Εξωτερικών Υπουργείων εμμίσθων και αμιστών αρχών. Εν Αθήναις: Εθνικό τυπογραφείο, 1888. [List, of the salaried and unpaid authorities under the Ministry of Foreign Aairs. Athens: National printing house, 1888].

6. Πίναξ, των υπαγομένων εις το επί των Εξωτερικών Υπουργείων εμμίσθων και αμιστών αρχών. Εν Αθήναις: Εθνικό τυπογραφείο, 1891 – 1892. [List, of the salaried and unpaid authorities under the Ministry of Foreign Aairs. Athens: National printing house, 1891 – 1892].

7. Дунав № 296, 24.07.1868.

8. Дунав № 24, 11.08.1865.

9. Това е годината, записана на печата на гръцката община, който се съхранява в: Държавен архив – Русе [ДА – Русе], фонд 43К, оп. 1, а.е. 1, л. 53. Благодаря на проф. Надя Данова за тази информация.

10. ΦΕΚ [Greek Government Gazette], № 98, 27.12.1877.

11. Документите по този въпрос са публикувани в: Διαπραγματεύσεις της εν έτει 1855 μεταξύ Ελλάδος και Τουρκίας συνομολογηθείσης Εμπορικής Συνθήκης. Εν Αθήναις: Εθνικό τυπογραφείο, 1887. [Negotiations of the Commercial Agreement concluded between Greece and Turkey in 1855. Athens: National Printing Office, 1887].

12. ΦΕΚ [Greek Government Gazette] № 76, 20.11.1856.

13. In: ф. 176K, оп. 1, а.е. 1338, л. 136 – 137. At: Централен държавен архив (ЦДА) [Central State Archives].

14. Писмо № 1643 от 20.06.1886 г. на министъра на външните работи в Атина до гръцкия дипломатически агент в София. In: фонд 1907К необработен. At: ЦДА.

ЛИТЕРАТУРА

БАКЪРДЖИЕВА, T.; ЙОРДАНОВ, С., 2001. Русе. Пространство и история (краят на XIV в. – 70-те години на XIX в.). Градоустройство, инфраструктура, обекти. Русе: Авангард принт. ISBN 954-954-826-0.

ГЕОРГИЕВА, Ц., 1999. Пространство и пространства на българите XV XVII век. София: Лик. ISBN 954-607-240-0.

ДАНОВА, Н., 2016. България и българите в гръцката книжнина (XVII – средата на XIX век). София: Парадигма. ISBN 978-954-326-270-0.

КОСТОВ, А., 2017. Транспорт и комуникации на Балканите (1800 1914). София: СУ „Св. Кл. Охридски“. ISBN 978-954-07-4342-4.

ЛИБЕРАТОС, A., 2018. Гърците във Варна (XIX – XX в.). Аспекти на политическата и социалната демография. Известия на държавните архиви. Т. 115 – 116. ISSN 0323-9780.

ЛИБЕРАТОС, A., 2019. Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: Гутенберг. ISBN 978-619-176-161-6.

СИРОМАХОВА, Ж., 1997. Русе през Възраждането. Икономика, просветен и културен живот, църковно-национални борби, революционно-освободително движение. Русе: Дунав прес.

ΑΝΑΓΝΟΣΤΟΠΟΥΛΟΥ, S., 1998. Μικρά Ασία, 19ος αί 1919: οι ελληνορθόδοξες κοινότητες. Από το μιλλέτ των Ρωμιών στο Ελληνικό Έθνος. Αθήνα: Ελληνικά γράμματα. ISBN 978-960-344-420-6.

ΓΡΙΒΑ, M., 2008. Το Υπουργείο Εξωτερικών 1833 2007. Η θεσμική οργάνωση. Αθήνα: Παπαζήσης. ISBN 978-960-022-276-3.

DE GOEY, F., 2014. Consuls and the Institutions of Global Capitalism, 1783 – 1914. London: Routledge. ISBN 978-036-766-912-6.

DRIAULT, Ė., 1925. Histoire diplomatique de la Grece de 1821 a nos jours. Tome II – La regne d' Othon – la Grande ide (1830 – 1862). Paris: Les Presses Universitaires de France.

KOUTZAKIOTIS, G.; KONSTANTINOVA, Y., 2017. Rseaux consulaires, protection et interculturalit dans les Balkans (XVIIe – XXe siŽcles). ‚tudes Balkaniques, T. 22, no. 1. ISBN 978-291-086-022-6.

LYBERATOS, A., 2013. The Usury Cases of the Black Sea Region: State Legitimation and Bourgeois Rule of Law in 19th century Dobrudzha. Etudes Balkaniques, no. 3 – 4. ISSN 0324-1645.

ΜΙΧΑΗΛΗΔΗΣ, I., 2012. Μικρή, περήφανη πατρίδα. Ο κόσμος των Ελλήνων διπλωματικών και προξενικών υπαλλήλων στα Βαλκάνια και την καθ΄ημάς Ανατολή 1830 1853. Θεσσαλονίκη: University Studio Press. ISBN 978-960-122-121-2.

PAPADOPOULOS-VRETOS, A., 1856. La Bulgarie Ancienne et Moderne sous le rapport geographique, historique, archeologique, statistiqueet commerciale. Saint-Petersbourg.

ΠΑΠΑΘΑΝΑΣΗ-ΜΟΥΣΙΟΠΟΥΛΟΥ, K., 1976. Ελληνικά προξενεία στη Θράκη. Αθήνα, x.o.

ULBERT, J.; LE BOUEDEC, G., 2006. La fonction consulaire ‡ l'poque moderne. L'Armation d'une institution conomique et politique (1500 – 1800). Rennes: Presses universitaires de Rennes. ISBN 978-275-353-177-2.

ULBERT, J.; PRIJAC, L., 2010. Consuls et services consulaires au XIXe siŽcle. Hambourg: DobuVerlag. ISBN 978-393-463-228-8.

REFERENCES

ANAGNOSTOPOULOU, S., 1998. Asia Minor, 19th century 1919: the Greek Orthodox communities. From the millet of the Romans to the Greek Nation. Athens: Ellinika grammata. [in Greek] ISBN 978-960344-420-6.

BAKARDZHIEVA, T.; YORDANOV, S., 2001. Ruse. Space and history (end of the 14th century 70s of the 19th century). Urban planning, infrastructure, sites. Ruse: Avangardprint. [in Bulgarian] ISBN 954-954-826-0.

DANOVA, N., 2016. Bulgaria and the Bulgarians in the Greek literature (17th – middle of the 19th centuries). Sofia: Paradigma. [in Bulgarian] ISBN 978-954-326-270-0.

DE GOEY, F., 2014. Consuls and the Institutions of Global Capitalism, 1783 – 1914. London: Routledge. ISBN 978-036-766-912-6.

DRIAULT, Ė., 1925. Histoire diplomatique de la Grece de 1821 a nos jours. Tome II – La regne d' Othon – la Grande ide (1830 – 1862). Paris: Les Presses Universitaires de France.

GEORGIEVA, T., 1999. Space and Spaces of the Bulgarians 15th – 17th centuries. Sofia: Lik. [in Bulgarian] ISBN 954-607-240-0.

GRIVA, M., 2008. The Ministry of Foreign Aairs 1833 2007. The institutional organization. Athens: Papazisi. [in Greek] ISBN 978-960-022-276-3.

KOSTOV, A. 2017., Transport and Communications in the Balkans (1800 1914). Sofia: St. Kl. Ohridski. [in Bulgarian] ISBN 978-954-074342-4.

KOUTZAKIOTIS, G.; KONSTANTINOVA, Y., 2017. Rseaux consulaires, protection et interculturalit dans les Balkans (XVIIe – XXe siŽcles). ‚tudes Balkaniques, T. 22, no. 1. ISBN 978-291-086-022-6.

LYBERATOS, A., 2013. The Usury Cases of the Black Sea Region: State Legitimation and Bourgeois Rule of Law in 19th century Dobrudzha. Etudes Balkaniques, no. 3 – 4. ISSN 0324-1645.

LYBERATOS, A., 2018. The Greeks in Varna (19th – 20th centuries). Aspects of political and social demography. Izvestia na darzhavnite arhivi – State Archives Notices. Τ. 115 – 116. [in Bulgarian] ISSN 0323-9780.

LYBERATOS, A., 2019. Plovdiv during the Revival: transformation, hegemony, nationalism. Sofia: Gutenberg. [in Bulgarian] ISBN 978-619-176-161-6.

MICHAILIDIS, I., 2012. Small, proud homeland. The world of Greek diplomats and consuls in the Balkans and the Middle East 1830 1853. Thessaliniki: University Studio Press. [in Greek]. ISBN 978-960-122121-2.

PAPADOPOULOS-VRETOS, A., 1856. La Bulgarie Ancienne et Moderne sous le rapport geographique, historique, archeologique, statistiqueet commerciale. Saint-Petersbourg.

PAPATHANASI-MOUSIOPOULOU, K., 1976. Greek consulates in Thrace. Athens. [in Greek].

SIROMAHOVA, Z., 1997. Ruse during the Revival. Economy, educational and cultural life, church and national struggles, revolutionary and liberation movement. Ruse: Danube Press. [in Bulgarian].

ULBERT, J.; LE BOUEDEC, G., 2006. La fonction consulaire ‡ l'poque moderne. L'Armation d'une institution conomique et politique (1500 1800). Rennes: Presses universitaires de Rennes. ISBN 978-275-353-177-2.

ULBERT, J.; PRIJAC, L., 2010. Consuls et services consulaires au XIXe siŽcle. Hambourg: DobuVerlag. ISBN 978-393-463-228-8.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал