История

2016/5, стр. 507 - 517

ТРИЪГЪЛНИК НА „РАЗВЕДРЯВАНЕТО“ – АМЕРИКА, БЪЛГАРИЯ И ИРАН ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Резюме:

Ключови думи:

Връзките между САЩ, България и Иран на фона на днешните събития може да изглеждат някак иронично, но в разгара на Студената война, когато всяка ирония отстъпва пред страха от нова и още по-разрушителна тотална война, тези връзки се разглеждат с надежда като предвестници на дългоочаквано примирие. Така 60-те години на миналия век предизвестяват настъпването на ерата на „разведряване“ в отношенията между Изтока и Запада. Тази тенденция много ясно проличава във внезапния външнополитически курс на Техеран към затопляне на ирано-съветските отношения, последвалото въвличане на Народна Република България в динамичен българо-ирански обмен и отговор на американското търсене на по-благоприятен диалог с българското правителство. Разбира се, през годините на Студената война София неотклонно следва „гласа на големия брат“ и на „мирното съвместно съществуване“ започва да се гледа не само като на полезна съветска инициатива, но и като на неотложна икономическа необходимост. Но дотам пътят се оказва стръмен и придружаван от наследената от 50-те години идеологическа конфронтация.

Години на промяна в българо-американските отношения

Като част от Източния блок, България поддържа стриктна антизападна политическа линия. Тя неслучайно е определяна от американците като най-близкия съветски сателит и е всеизвестен фактът, че народната република не води самостоятелна вътрешна и външна политика. Това е сериозна предпоставка за поддържането на доста напрегнати двустранни отношения между София и Вашингтон. Конфронтацията между тях е допълнително подхранена от трите инцидента пред американската легация, за които държавният секретар Дийн Ръск на 17 февруари 1965 г. заявява пред пълномощния министър на НРБ във Вашингтон: „Чувстваме се много засегнати. Тези атаки създават политически проблеми в САЩ. Подобни действия застрашават нашата свобода на действие за подобряване на отношенията ни. Дори и да имаме различия по сериозни и опасни въпроси, не можем да позволим на тези различия да подкопаят из основи общоприетите дипломатически практики“1).

Повод за критичния тон на държавния секретар става последната, трета атака срещу легацията на САЩ от 15 февруари 1965 г., при която демонстранти срещу войната във Виетнам за пореден път афишират с камъни неодобрението си към американската политика. В същия меморандум Ръск предупреждава за опасенията си от активната дейност на българската милиция около американската легация.

Проблемите между България и САЩ датират от 1961 г., когато се организира първият протест пред американската легация. Повод за това става неуспешният десант в Залива на прасетата, който сериозно компрометира популярния американски президент Дж. Ф. Кенеди още в началото на мандата му. Ситуацията се повтаря през декември 1963 г. на втория ден от публичния процес срещу обвинения в шпионаж в полза на САЩ Иван-Асен Георгиев. Отново са изпочупени прозорците на сградата и автомобилите на легацията. И докато българското Политбюро смята, че воденето на подобна неморална политика е в услуга на партньорите от СССР, процесът на „разведряването“ между Вашингтон и Москва е вече в ход. Историческите споразумения за забрана на надземните ядрени опити, подписани през 1963 г., Космическото споразумение през 1967 г. и Договорът за неразпространение на ядрени оръжия проправят пътя към диалога между двете суперсили и подписването на историческите документи „Хелзинкски акорд“ и „Салт 1“ в началото на 70-те години.

Иран се освобождава от американски контрол

За разлика от НРБ Иран, под режима на все по-уверения шах Мохаммад Реза, ловко се сдобива с по-голяма независимост на външната си политика още през 1964 г. Под отслабения контрол на Белия дом и с настъпващата ера на „разведряването“ Иран получава добра възможност за сближаване със северната си съседка. СССР, макар и многократно досега да е печелил недоверието на иранците, показва недвусмислено и едностранно готовността си за подновяване на диалога с Иран чрез отпускане на щедри суми икономическа помощ и дипломатическа подкрепа на международните инициативи на Техеран. Моментът за това се оказва много подходящ – след напрегнатата „Кубинска криза“ САЩ най-после показват готовност за смекчаване на тона. За Москва тази политическа линия води началото си още през 1956 г., когато ХХ конгрес на ЦК на КПСС отхвърля марксисткия принцип на неизбежната война и посвещава съветската външна политика на „мирното съвместно съществуване“2).

В същото време американо-иранските отношения в периода 1964 – 1969 г. преминават през етап на хармонизация на политиките под значително отслабения натиск от Вашингтон, което особено благоприятства развитието на по-топли отношения с Москва. Тази своеобразна „зелена светлина“ за иранската външна политика дава своя израз в посяването на благоприятни връзки със страните от Източния блок и сключеното бартерно споразумение за съветска доставка на бойни машини за над 100 млн. долара3). Студената война навлиза в нов етап от развитието си. Заедно САЩ и СССР поставят началото на нови, по-топли отношения между Изтока и Запада. Тази промяна поставя началото на процеса на разведряване, който съвсем скоро засяга най-близо гравитиращите държави от двата блока.

Българо-иранските отношения датират официално от 1897 г., когато Иран открива своята легация в София. На 17 септември 1941 г. Техеран прекратява дипломатическите си отношения с България заради участието ѝ във войната на страната на Тристранния пакт. Това е само ден след коронясването на младия шах Мохаммад Реза Пахлави, който декларира официално подкрепата на Иран за Антихитлеристката коалиция. На 1 юли 1946 г. защитата на българските интереси в Иран се поема от Югославия до 31 декември 1949 г., когато Белград предава вещите на бившата българска легация в Техеран на легацията на Чехословакия. Интересите на Иран в Народна република България се представляват от Кралство Белгия4). Дипломатическите отношения между двете страни са подновени на 15 декември 1961 г., макар че по-скоро могат да се определят като формални, отколкото топли и сърдечни. Причина за това става новата ескалация в конфронтацията между Източния и Западния блок, предизвикана от посещението на иранския шах във Вашингтон през пролетта на 1962 г. и договорените американски ракети и изтребители, които Никита Хрушчов вижда като сериозно предизвикателство срещу съветската отбрана от юг. Протестите му обаче остават нечути. Покровителстваният от американците кабинет на Али Амини потвърждава съмненията на Кремъл за пълно американско обсебване на Иран, което води до активизацията на съветската пропаганда срещу правителството в Техеран и мощни антиправителствени демонстрации на активистите от комунистическата партия „Туде“.

С освобождаването на Али Амини от премиерския пост Мохаммад Реза разчиства пътя си към установяването на еднолично управление на страната. Това свое намерение той потвърждава с предприемането на едностранно гарантиране за недопускане на чужди ракетни бази на иранска територия. От Белия дом не коментират демарша на шаха заради неутралната му формулировка, но той определено слага край на съветско-иранските спорове и значително подобрява отношенията между тях5).

Живков, уискито и дървениците

Полъхът на „разведряването“ достига до българското Политбюро, макар и все още не категорично и някак поставяно под съмнение от ръководството, за което свидетелства последната агресивна гражданска проява пред американската легация през 1965 г. На 8 октомври 1965 г. председателят на Министерския съвет Тодор Живков приема американския министър Натаниел Дейвис в кабинета си. Досегашният остър тон на разговорите между българи и американци е заменен с приятелски „и на моменти почти жизнерадостен“6). Поканата има за цел да покаже друг, различен образ на българската комунистическа партия пред американската страна, което проличава от поетия ангажимент от Тодор Живков милицията да преустанови постоянния си пост пред входа на американската легация и да спре проверките на посетителите ѝ. Като причина за поведението на българската страна към САЩ през последните години, разбира се, Живков посочва напрегнатата международна обстановка до средата на 60-те години и недвусмислено намеква, че настоящата среща между него и министъра на САЩ се състои само и единствено с благословията на Москва и по собствените му думи, „ако не беше така, аз нямаше вече да заемам този пост“. Типичният за Живков лек и шеговит тон оказва благоприятно влияние върху събеседника му и за един кратък момент разговорът става необичайно сърдечен, откровен и някак лишен от доскорошните им взаимни подозрения. Разговорът завършва с тост и откровения коментар на Живков, че вдига тост с коняк, защото уискито му миришело на дървеници7).

През март 1966 г. Политбюро гласува и приема политиката към САЩ и съответните мероприятия, по които България може да си сътрудничи с Държавния департамент. Те включват културен и научно-технически обмен, подготвителни работи по търговски споразумения, различни облекчения за дипломатическите служители и пр. В предложение до Политбюро външният министър Башев изброява редица точки, по които българското правителство може да работи за подобряване на българо-американските отношения: „без да се нарушава принципната основа на нашата политика, би следвало да се избегнат някои прояви, които са допринасяли в миналото да се влошават ненужно отношенията, като например крайности при демонстрации пред тяхната легация... Комитетът за ДС да приложи нови, по-съвършени форми за упражняване контрол върху посетителите на легацията на САЩ и да се отмени тяхното спиране при посещения...“8). От поверителен доклад на Министерството на външните работи на 14 февруари 1966 г. става ясно, че въпреки настъпващите положителни промени отвън българската страна запазва резервите си по отношение на американската политика заради продължаващата дискриминационна политика на Вашингтон за вноса от Унгария, Чехословакия, Румъния и България. Това се превръща в сериозна пречка пред изпълнението на някои искания на американската страна, на които най-ожесточено се противопоставя Комитетът за ДС и отдел „Военен“ на ЦК на БКП. Сред тях са предложението за въвеждане на режим на многократни визи за дипломатическия персонал и инсталирането на реципрочен принцип на радиопредавателни станции в дипломатическите мисии на двете страни9). Въпреки продължаващите търкания по различни въпроси между двете страни крачката към диалога е направена и в средата на 60-те години „желязната завеса“ е повдигната. По линията на затоплящите се българо-американски отношения се извършва сериозен обмен на специалисти и културни дейци (1964 – 1965 г.), между които попадат американският писател Джон Ъпдайк и драматургът Елмар Райс10).

Една година след срещата между Тодор Живков и министър Дейвис българо-американските отношения изглеждат стабилни, но дългосрочните им цели сериозно се различават. Основна цел на Външно министерство е да привлече САЩ като търговски партньор и страната ни да бъде добавена към списъка на „най-облагодетелстваните нации“. На заседание на Политбюро с протокол 333 от 22 ноември 1966 г. се гласува българската легация в САЩ да приеме статут на посолство, както и американската такава в София11). Това се явява като естествена стъпка за подобряващите се българо-американски отношения и необходима предпоставка за по-нататъшното им задълбочаване. Няколко месеца по-късно, през април 1967 г., МВнР отправя предложение към Политбюро за разширяване на сътрудничеството между двете страни, изразяващо се във водене на активна дипломация за привличането на интереса от страна на Държавния департамент и деловите среди, готовност за повишаване на качеството на българската продукция, която понастоящем не отговаря на стандартите на американския купувач, привличане на американски туристи и инвестиции в българския туризъм, преговори с американски авиокомпании за директни полети до България и пр.12). Придружаващият предложенията доклад на министър Башев подчертава предимствата на разширеното сътрудничество със САЩ с довода, че американският пазар е най-големият и платежоспособен сред капиталистическите страни, както и че България може да се възползва от техническия прогрес на Америка.13) Консервативните български служби за сигурност обаче не са убедени в полезния ефект от воденето на такава политика. В тази връзка, прикрепеното становище на Комитета за ДС изразява съмнение, „че с предложените мероприятия от Министерството ще бъдат постигнати сериозни резултати, тъй като американците не били заинтересовани в настоящия момент от засилване на икономическите връзки с нас, а преследват главно политически цели“14).

Резултатите в полза на водената умерена политика от София към САЩ са положителни. Износът към американския пазар се покачва 3 пъти – до 3 млн. долара през 1966 г. Наложените от американците рестрикции върху българския износ са причина за недоразвиването на стабилни двустранни търговски отношения. Но това е в резултат и на качеството на предлаганите български стоки, което се оказва не достатъчно високо за изискванията на американския пазар въпреки непрестанното медийно внушение, че родното производство е най-добро и тези, които не го оценяват имат зловредни политически мотиви.

Положителната промяна в българо-американските отношения в края на 60-те години води до тяхното нормализиране, макар двете страни да запазват традиционните си взаимни подозрения. Но за това време българската външна политика прави голяма крачка напред в посока към установяване на нормални двустранни отношения, което, трябва да отбележим, става и с „благословията“ и разрешението на „братския Съветски съюз“. България започва да води много активна кампания за създаване на стабилни и трайни търговски отношения с американците, подтикната най-вече от икономическия интерес. Финансовите затруднения на Москва и добре прикритият икономически колапс на България през 60-те години налагат изпълнение на съветското „мирно съвместно съществуване“, на което САЩ, намирайки се в позицията на по-силния, откликва едва десетилетие по-късно. Но дори и при тези международни обстоятелства Вашингтон не доразвива близки икономически контакти с българите. Това те оставят на Иран – най-близкия съюзник на САЩ в Близкия изток, който през 1966 г. установява ползотворни връзки с „най-необлагодетелстваните“ съветски сателити Румъния, Унгария, Чехословакия и България.

Подемът на българо-иранската дружба

За разлика от САЩ Иран – силен застъпник на западните интереси в Близкия изток и отскоро водещ доста по-свободна външна политика, остава особено заинтригуван от икономическите контакти със социалистическите държави. Подновяването на добросъседските отношения между СССР и Иран, започнало с подписването на споразумението за забрана за разполагане на чуждестранни ракетни бази на иранска земя, довежда Леонид Брежнев на посещение в Техеран през 1963 г. Подписани са редица споразумения за икономически, търговски и културен обмен. От доклад на българското Външно министерство става ясно, че в периода 1963 г. до 1970 г. обемът на търговията със СССР се увеличава 7 пъти, а делът на социалистическите държави във външната търговия на Иран нараства от 4% през 1965 г. до 18% през 1970 г.15)

Дадената „зелена светлина“ от Москва дава положителен тласък на българо-иранските отношения. България изпраща своя дипломатическа мисия в Иран, която през 1964 г. приема статута на посолство. През 1966 г. по покана на председателя на Президиума на Народното събрание Георги Трайков шахът посещава България, а година по-късно при посещението на Трайков в Техеран е подписана спогодба за българо-иранско културно сътрудничество. Същата година България приема правителствена делегация от Иран, която подписва търговска спогодба, спогодба за плащания, спогодба за икономическо сътрудничество, с която на Иран се отпуска кредит от 10 млн. долара, спогодба за създаване на смесен българо-ирански комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество16).

На 26 ноември 1967 г. премиерът на Иран Амир Абас Ховейда посещава официално България, за да уговори параметрите на бъдещото българо-иранско сътрудничество и да постави основите на Българо-иранския комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Българската страна е представлявана от Пенчо Кубадински, Георги Трайков и Иван Гешов17). На срещата Ховейда проявява интерес към всички отправени предложения за търговски обмен, който включва износ за Иран на българско месо и млечни продукти, машини, химически продукти и торове, ел. съоръжения, метали и продукти за строителството и минната индустрия. Уговорен е и вносът от Иран на суров петрол, смола, килими и висококачествена вълна.

Една от главните цели на спогодбата за икономическо сътрудничество, под писана на 9 февруари 1967 г., е да въведе България като основен партньор на Иран в изпълнението на поземлената реформа, като усвоява средства от отпуснатия заем в замяна на научно-техническа помощ. Договорът набелязва следните главни направления: „Техническа помощ при проучване и строителство на микробаражи в Иран за създаване на водни ресурси, задържане на дъждовни и течащи води за селскостопански нужди през сухите сезони, напоителни канали. Подобряване на растениевъдството, в т.ч. лозарството, отглеждане на неполивна пшеница и ечемик. Животновъдство. Растителна защита. Изграждане на големи селскостопански комплекси. Предоставяне на обучение“18).

1969 г. носи обещаващо начало на полезното българо-иранско партньорство и това добре проличава от изявлението на новия ирански посланик: „Идвам с голямото желание да работя за още по-голямото разширяване на отношенията“19). И в този дух още през лятото на 1969 г. Иран подготвя проектоспогодба за сътрудничество в областта на селското стопанство и предложение за създаване на смесено дружество за съвместна експлоатация на иранските горски ресурси20). Предложенията се придружават от покана за посещение на Иран от министъра на природните ресурси Насър Голесоркхи до проф. Мако Даков – министър на горите и горската промишленост. В посещението вземат участие специалистът по лесовъдство Христо Въчовски, Найден Тодоров – ген. директор на ДСО „Стара планина“, и Петко Нейков – ген. директор на ДСО „Целулоза и хартия“. Последва гостуване в Техеран в края на 1969 г. и на председателя на комисията по селското и горско стопанство при Народното събрание проф. Никола Палагачев като гост на иранското министерство на аграрната реформа21).

Към 1969 г. сключените сделки между България и Иран възлизат на 12 млн. долара, като само износът на месо и млечни продукти е на стойност 2 700 000 долара. Проблемите в координацията между преговарящите условията на договорите партийни дейци и ангажираните по производство и доставка предприятия стават видни още на третото заседание на смесения българо-ирански комитет, проведено през пролетта на 1969 г. За това свидетелства заключението на „Доклад по изпълнението на поставените задачи“: „Листите, които си размениха двете делегации, си остават лист хартия. Вписани са много стоки, предлагани са на нашите вносни предприятия, но не се реагира. Това дразни Министерството на икономиката и не е изключено да спрат за нас издаването на вносни решения“22).

Междувременно през 1969 г. стокообменът с Иран се увеличава и поръчките на български стоки нарастват. Равносметката в края на 1970 г. показва, че планираният износ е изпълнен едва на 30% и възлиза на 7,413 млн. долара. За сравнение, стокообменът на Иран с Чехословакия за същата година възлиза на 26 140 000 долара, с Унгария – 25 903 000 долара, и с Румъния – 20 950 000 долара. Докладът на посланик Христо Здравчев през април 1971 г. красноречиво говори за провала на българската страна да се справи с това предизвикателство: „Всички предприятия, освен „Електроимпекс“, не успяха да си изпълнят плана. През годината не се достави нито една инструментална машина стругове, не доставихме и месо. Макар че съществуваха условия на иранския пазар за тези доставки. Увеличените доставки през 1969 г. показаха много сериозни трудности за нашите предприятия, за които трябваше да се вземат мерки за една разширена програма през следващата година. Но това предприятията не направиха. Така, трябваше да се организира транспортът по-добре. Да се подобри опаковката на някои стоки, предвид трудния транспорт и изискванията на иранския пазар. Да се ликвидират някои рекламации, възникнали предната година. Да се подобрят сроковете на доставка. Всички тези недостатъци намалиха ентусиазма у иранските купувачи през 1970 г. и се отразиха сериозно на общия обем на стокообмена“ 23). Междувременно предвиденият стокообмен за 1971 г. е на стойност 25 млн. долара, като износът от България възлиза на 13,5 млн. долара.

Процесът на разведряване донася на България възможности за развитие на културните и икономическите отношения със страни от Западния блок. Освен безспорните икономически ползи българо-иранското сътрудничество оказва и дълбок социален ефект върху населението и до ден-днешен много българи помнят приятното усещане от вкуса на доскоро „забранените контакти“ с капиталистически Иран, като служители на предприятия, спортисти, участвали в ирански спортни събития, или културни дейци, получили възможност да посетят Иран. В политико-идеологическо отношение Народна Република България и Иран никога не постигат резултат, тъй като и двете страни поставят разбирателството и общите интереси пред идеологическите си предразсъдъци и политически различия. През май 1971 г. премиерът Амир Абас Ховейда24) е отличен с най-високото отличие – орден „Стара планина“, за особени заслуги за сближаването между двете страни, а български управленци от най-висше ниво получават покана за честването на 2500-ата годишнина на иранската монархия.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Department of State Archives, Central Files, POL23-8 BUL. Confidential. Memorandum of Conversation, 17.02.1965 https://history.state.gov/ historicaldocuments/frus1964-68v17/d30

2. Hoffmann, Erik, “Soviet Foreign Policy 1917 – 1991 Classic and Contemporary Issues”, Transaction Publishers 2009, p.103.

3. Chubin, Shahram and Zabih, Seper, The foreign relations of Iran: a developing state in a zone of great-power conflict, California 1974, p.106.

4. ДАД, Ф1477, оп.5, а.е.86

5. Blake, Kristen, US-Soviet Confrontation in Iran, 1945 – 1962, University Press of America Inc., 2009, р.138.

6. Department of State Archives, Davis, Nathaniel, Legation of USAin Sofia, Central Files POL BUL-US. Limited Official Use, Memorandum of Conversation, 8.10.1965 https://history.state.gov/historicaldocuments/frus1964-68v17/d31

7. Пак там

8. ЦПА, Ф1, оп.6.а.е. 6192, л.74 – 75 http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-2411-12-48/dokumenti/1960-1969/1343---82--17--1966

9. ЦПА, Ф1, оп.6.а.е. 6192, л.67 http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-1112-48/dokumenti/1960-1969/1343---82--17--1966

10. ЦПА, Ф1, оп.6.а.е. 6192, л.79 http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-1112-48/dokumenti/1960-1969/1343---82--17--1966

11. ЦПА, Ф1б, оп.6.а.е. 6444 http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-1248/dokumenti/1960-1969/1322---333--22--1966

12. ЦПА, Ф1, оп.6.а.е. 6655, сс. 3-8 http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-2411-12-48/dokumenti/1960-1969/1314---156--13--1967

13. ЦПА, Ф1, оп.6.а.е. 6655, л.11 http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-1112-48/dokumenti/1960-1969/1314---156--13--1967

14. ЦПА, Ф1, оп.6.а.е. 6655, л.10 http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-1112-48/dokumenti/1960-1969/1314---156--13--1967

15. ДАД, Ф1477, оп.27. а.е.1291, с.6.

16. ДАД, Ф1477, оп.27, а.е.1291, сс.173 – 174.

17. ДАД, Ф1477, оп.25, а.е.1066.

18. ЦДА, Ф1477, оп.25, а.е.1069, сс.10 – 13.

19. ДАД, Ф1477, оп.25, а.е.1061, 6.01.1969 г.

20. ДАД, Ф1477, оп.25, а.е.1063, сс.1 – 2.

21. ДАД, Ф1477, оп.1477, оп.25, а.е.1055

22. ДАД, Ф1477, оп.1477, оп.25, а.е.1055, сс.11 – 13.

23. ДАД, Ф1477, оп.1477, оп.27, а.е.1291, с.107.

24. Ховейда е най-дълго заемалият поста на министър-председател на Иран – от 1965 г. до 1977 г. Като възпитаник на френската Сорбона, където защитава докторат по история, той прекарва първите 16 години от кариерата си като дипломат в посолствата на Иран в Париж, Западна Германия, Швейцария и Турция. През 1958 г. Ховейда става член на борда на Иранската национална петролна компания (ИНПК) до 1965 г., когато е посочен за министър на финансите в кабинета на Хасан-Али Мансур.

Кратката вътрешнополитическа криза в Иран в началото на 60-те години принуждава шах Мохаммад Реза Пахлави да въведе в страната пакет от социално-икономически реформи, известен като „Бялата революция“, за да овладее развихрилите се антиправителствени настроения, подклаждани от протестите на комунистическата партия „Туде“ и публичните прояви на аятолах Хомейни. За тази цел шахът избира тясното сътрудничество с членовете на „Прогресивния кръг“ – малка група от високообразовани в западни университети технократи, чийто лидер Хасан-Али Мансур през 1964 г. е назначен за министър-председател. Ховейда е приятел на Мансур от детските си години и негов заместник в „Прогресивния кръг“. Затова и мястото му сред елита на създадената под патронажа на шаха партия „Нов Иран“ не е случайно.

На 21 януари 1965 г. Мансур е прострелян смъртоносно от активист на радикалната ислямистка групировка „Фадеян-и ислам“ и шахът посочва Амир Абас Ховейда като негов наследник на премиерския пост. По време на Ислямската революция Ховейда отказва да напусне Иран и е заловен и съден от специално създадения от Хомейни трибунал. Смъртната присъда е произнесена на 7 април 1979 г. и изпълнена в същия ден.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал