История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2022-1-6-lim

2022/1, стр. 108 - 111

РИМСКИЯТ ЛИМЕС В БЪЛГАРИЯ – НА ФОКУС

Веселина Вачкова
OrcID: 0000-0001-6734-8237
WoSID: Web of Science ResearcherID AAW-1527-2021
E-mail: v.vachkova@gmail.com
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod St. Bl. 17
1113 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Още със заглавието си монографията „Непознатият римски лимес в България“ (Торбатов 2021) обещава поне две интриги. 1) Авторът Сергей Торбатов ще представя нещо, останало по определени причини досега неизвестно. 2) Той ще търси параметрите на един глобален феномен – границите, в строго определени исторически и географски рамки. Тези рамки са стриктно очертани в названието на първата част – римският лимес ще се разглежда само между реките Вит и Осъм.

Очевидно амбицията на книгата е, на първо място, да реконцептуализира понятието „римски лимес“, поне що се отнася до Дунавския лимес в днешните български земи, и после да проследи дали и как новата, по-точна концепция функционира „на терен“ и е в състояние да коригира много неточности, а и груби грешки в трудовете на досегашните изследователи.

Непредубеден подход към една „затворена тема“

Макар г-н Торбатов да не изтъква това сред предизвикателствата пред работата му, централно сред тях според мен е следното: след края на Студената война, белязано с рухването на най-грандиозната, едновременно дълбоко символична и съвсем материална глобална граница – Берлинската стена, темата за границите стана изключително модерна. Тук е излишно подробно да се напомня как у нас падането на Берлинската стена (09.11.1989) стана един вид „между другото“ и се „провинциализира“ с фокусирането в почти едновременното падане на Живковия режим (10.11.1989 г.). Важно е само да се подчертае, че същият провинциализъм беляза повечето изследвания върху границите и в частност – тези върху римските граници, които така и не се интегрираха в по-широк контекст. Изследванията върху границите стават актуални паралелно с конструирането на Европейския съюз. Логично темата за границите и пътищата, наследени и преначертани от Римската империя, се оценява като „затворена“, понеже вече е „изчерпана“ още в началото на XXI в., когато е последното голямо разширение на ЕС. За неспециалистите сигурно би звучало странно защо границите и пътищата не само се споменават заедно, а и често е невъзможно да се разглеждат поотделно. За историците това обаче е азбучна истина – факт, прецизно демонстриран в една от най-забележителните части на изследването – реконструкцията на римския път в разглеждания регион.

Сергей Торбатов с пълно основание не се вълнува от многобройните изследвания на учени с различни специалности по въпроса за „историческите граници и пътища в Европа като такива“. Липсата на тяхното споменаване в изключително богатата му библиография не е пропуск. Това е проява на завидна самодисциплина, каквато е и отказът да се отдели място на някои особено интересни, но чисто културологични въпроси като римския култ към Юпитер Терминиус (Юпитер на границите) или частната религиозност на воините лимитанеи (граничните войски) в Долния Дунав към Херкулес и Юпитер – митологични образи, които са били особено силно свързани с идеята за създаване и отстояване на границите.

Дали отказът от подобни отклонения лишава донякъде труда от повече колорит? Неизбежно. Отказът вероятно е бил доста труден, предвид подчертания интерес на автора към култовите практики и свързаната с тях архитектура. „Непознатият римски лимес в България“ обаче е археологическо изследване, неотклонно следващо схемата: масово утвърдено научно схващане – писмени извори – археологически данни – коригиране на научната догма. Този подход е съпроводен със скрупульозно отсяване на всичко, което не е пряко свързано с обекта на изследването.

Подобен много трудоемък подход може да приложи само един напълно фамилиарен с темата специалист, а доц. Сергей Торбатов работи по проблемите на укрепителната система на Долния Дунав на практика през цялата си досегашна над четвъртвековна кариера. Само такъв специалист може да си позволи априорно да отхвърли, а сетне и мотивирано, на места направо педантично да докаже, че лимес не е „укрепена и отбранявана граница“. Това е голямата научна аксиома, която ревизира изследователят. Паралелно, съвсем естествено, сякаш „пътьом“, той не просто ревизира, а директно доказва повърхностността и/или принципната погрешност на множество други малки аксиоми, наложени от непоклатими авторитети в нашата историческа и археологическа наука. Така С. Торбатов реанимира още една обявена за неактуална тема – тази за незаменимите ползи от микроисторията и нейните фини инструменти за наблюдение и работа.

Историята под лупа (и резервите срещу нея)

Ако не споменава и очевидно не споделя мнението за „излизане от мода“ на темата за границите, С. Торбатов изрично подчертава предизвикателството на избора да се пише за микрорегиони. Така той всъщност приема не само предизвикателството на един метод, а и сериозен риск и по тази линия у нас да бъде приет като неактуален. Проведената в София през далечната 2008 г. международна конференция „Микроистория – макроистория: Каква социална история?“ беше обобщена скръбно от един доайен на микроисторията – Джовани Леви, така: „Отказахме се от борбата между микроисторията и макроисторията след този семинар“. „Епитафията“ на Леви беше допълнена от основния организатор И. Знеполски с признание, че спорът за микроисторията наистина „е неактуален“. Като цяло, това е общата присъда след дълги теоретични изследвания и дебати в много европейски страни (например руската дискусия „Многоликая микроистория? Перспективы, тупики, альтернативы“, която започва много късно в сравнение с родината на микроисторията – Италия, с Франция или Германия, продължава от 1998 до 2005 г.).

Рядко един приет с толкова ентусиазъм нов историографски подход е изоставян толкова бързо (за двайсетина години) и единодушно. Озадачаването би трябвало да е толкова по-голямо, предвид че микроисторията е логичен резултат от натрупването на огромно количество материал и изследвания, без което не само вникването, а и самото виждане на детайла е било практически невъзможно. Един от отговорите на този парадокс дава цитираният Джовани Леви. Той споделя, че що се отнася до Италия, там са сметнали микроисторията като историографска практика „за опасна, затова решили да я разглеждат като извратена теория“.

Микроисторията със сигурност може да бъде не само безкрайно полезна за опознаване в детайли на всеки най-малък фрагмент в общата мозайка на дадено събитие или феномен. При нея обектът се гледа първо през лупа, а ако се налага и е възможно – и под микроскоп. Така стават видими неподозирани детайли, извеждането на които на белия свят – в буквалния и преносния смисъл на израза – създават една многоизмерна, нюансира и далеч по-реалистична картина на миналото. Проблемът е, че тази картина, колкото и по-добра да е от традиционно представяната, често не успява да се наложи. Защо? Защото разкрива механизми и действащи лица на миналото, които по причини от различно естество не е „масово приемливо и/или уместно“ (куртоазен синоним на „извратено“).

Сергей Торбатов очевидно не се притеснява от отношението към микроисторията. Той избира за свой обект и много по-точно – за своя главна героиня, една миниатюрна гранична българска територия, покриваща в най-широката си част десет км (Вит се влива на 609-ия км, а Осъм – на 599-ия км на Дунав). Гледайки нейното минало под лупа, той първо вижда една реалност, много различна от представата за лимеса. Тук лимесът е представен като динамично променяща се жива система, в която действащите лица, в т.ч. и главните, далеч не са само римската стратегия и легиони, а често последните само се възползват от географските и социалните дадености и временната конюнктура.

По същия начин римският път в региона се открива такъв, какъвто е действал – в пряка връзка със сложната структура на лимеса. Дали подобни заключения могат да не се харесат? Със сигурност. На първо място, от много учени, за които авторитетите от времето на Шкорпил са със статут на Библия, т.е. могат да се тълкуват, но не и да се отричат. Едва ли ще са щастливи и хората, ангажирани в миналото и днес с пътната инфраструктура на изследвания район, които авторът доста директно съветва да се поучат от опита на античните си римски колеги. Със сигурност няма да са доволни някои траколози, понеже доц. Торбатов ги провокира с не новото, но досега неизползвано в този контекст предположение, че могилите в региона определено са имали не култов и тракийски, а стратегически и римски произход.

Накратко, „Непознатият римски лимес в България. Част 1. Между реките Вит и Осъм“ е един едновременно много пунктуален и самоограничаващ се в целите си, и много провокативен труд. Спецификата на тематика и високият стил го резервират предимно за специалисти и студенти, занимаващи се с различни аспекти на Късната античност. Кръгът на читателите е потенциално много по-широк заради многобройните илюстрации и двуезичното издаване на книгата, което я прави достояние и на небългарската публика. За зло или добро, тъкмо последната обръща често внимание върху някои от най-качествените български исторически изследвания.

ЛИТЕРАТУРА

ТОРБАТОВ, С., 2021. Непознатият римски лимес в България. Част 1. Между реките Вит и Осъм. Велико Търново: Faber. ISBN 978-61900-1245-0.

REFERENCES

TORBATOV, S., 2021. Nepoznatiyat rimski limes v Bulgaria. Chast 1. Mezhdu rekite Vit i Osam. Veliko Tarnovo: Izdatelstvo Faber. ISBN 978619-00-1245-0.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.