История
Вход / Регистрация

2014/5, стр. 537 - 545

ЗА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО В ЧЕПИНСКИЯ КРАЙ

Снежана Велева
E-mail: im_vel@abv.bg
Museum of History Velingrad
4 Vlado Chernozemski Str.
4600 Velingrad Bulgaria

Резюме: Статията е посветена на развитието на музейното дело в Чепинската котловина. През 1909 г. по инициатива на дружество „Свещеник Методий Драгинов“ е създаден Археологически музей, преобразуван през 1911 г. в археологическа сбирка към читалището. В периода между двете световни войни Чепинският край е обект на проучване от краеведи и изтъкнати изследователи: Й. Ковачев, Ив. Батаклиев, Хр. Вакарелски, Ст. Шишков, В. Стоин и др. След Втората световна война започва нов етап в музейното дело, свързан с призива за създаване на музеи на революцията и историята на съпротивата. През 1945 – 1946 г. са създадени музейните сбирки в Чепино и Лъджене, а през 1951 г. е утвърдена къщата-музей „Вела Пеева“. През 1991 г. къща-музей „Вела Пеева“ е преобразувана в Исторически музей – Велинград, с фондове „Археология“, „Етнография“, „История на България ХV – ХІХ в.“, „Нова история“, „Най-нова история“, „Художествен“. Днес, след 105 години натрупан опит, Исторически музей – Велинград, наред със сериозната си научноизследователска дейност, има амбицията по модерен и атрактивен начин да запознава своите посетители с богатото културно-историческо наследство на Чепинския край.

Ключови думи: Historical Museum of Velingrad, Museum-House of Vela Peeva, Velingrad, museum activities

Тази година Историческият музей – Велинград, отбеляза 105-ата годишнина от началото на музейното дело в Чепинския край и учредяването на най-стария музей в Родопите – Археологически музей в с. Каменица, сега квартал на Велинград.

В края на ХІХ и началото на ХХ в. много изследвания и публикации на наши и чужди учени предизвикват вниманието и интереса на българската културна общественост към историята, фолклора и традициите на Северозападните Родопи. Сред първите изследователи се открояват имената на Стефан Захариев, Полихроний Сирку, Стефан Веркович, Константин Иречек и Христо Попконстантинов (Захариев, 1870; Веркович, 1874; Иречек, 1874; Попконстантинов, 1890, 1891, 1898).

Общообразователно дружество „Свещенник Методий Драгинов“, с. Каменица 1909 г.

Началото на музейното дело се поставя в с. Каменица – едно от седемте села в Чепинското корито и единственото, запазило българското си самосъзнание и християнско вероизповедание. По думите на Иван Вазов „От Освобождението насам Каменица взе на себе си честната роля на разсадник на просвещението и българското национално чувство... “ (Вазов, 1892).

На 14 септември 1909 г. каменското общообразователно дружество „Свещеник Методий Драгинов“ взема решение за създаването на Археологически музей. Инициатор е младият учител и общественик Христо Стоев Масларов – секретар на дружеството.

В спомените си, писани през 1958 г., той разказва: „Когато се започна каптацията на топлия извор при старата баня, понеже се намериха разни монети в старата римска каптация и в двата канала под нея, то по мое предложение общото събрание реши да се образува музей при читалището и на който музей аз бях избран за уредник.

Надзирател при каптирането беше изпратен Георги Кереков от мини „Перник“, а майстор беше италианецът Луиджи Герар. Той прибра много монети и ги отнесъл в Пловдив или София в музеите, но точно къде, не зная. Из каналите аз намерих много монети, по зидовете – тухли, широки 40 и 70 см, и всичко прибрах и записах в инвентарната книга на музея, а също и хвойновото дърво, запушалката от старата каптация. За музея имаше още и квитанционна книга и печат (гумен) с надпис „Археологически музей при д-во „Свещеник Методий Драгинов“ с. Каменица“ (Масларов, 1958).

В Устава на Общообразователното дружество от 1905 г. с мастило е дописано: към глава І чл.3 т. „в) ще открие клон местенъ археологиченъ музей“; към глава ІV, чл.10 „забележка: Археологическият музей се управлява от председателя на дружеството, постоянен уредник и трима души оценителна комисия“ (Уставъ, 1905).

На 14 януари 1911 г. със заповед № 93 на Министерството на народното просвещение се утвърждават промените в Устава, приети през 1909 г.

През август с. г. читалищното настоятелство подготвя Правилник на музея и го изпраща за утвърждаване. С Предписание № 28075 от 23 ноември 1911 г. Министерството на народното просвещение съобщава, че поради липса на условия се разрешава откриването само на археологическа сбирка.

Независимо от променения статут археологическата сбирка се изгражда професионално и по всички правила на музейното дело. Закупена е брошурата „Упътване за събиране и запазване на старини“ – издание на Археологическото дружество – София, от 1909 г. С Обявление до населението на с. Каменица читалищното настоятелство съобщава, че се открива местен Археологически музей и който желае, да предостави разни старини.

В отчета на читалището за 1911 г. Христо Масларов стриктно отбелязва: „Отъ основаването на музея до края на финансовата 1910 г. в музея ни има всичко 274 разни старини, като: монети, книги и др. неща. Всички са подарени отъ разни лица.

Презъ течение на 1911 г. са постъпили всичко 17 разни предмети, тъй щото музеятъ ни до края на 1911 г. има всичко 291 разни предмети.

Презъ м-цъ май 1911 г. въ отсъствието на уредника на музея дохожда Директорътъ на Народната библиотека музей отъ гр. Пловдивъ Дяковичъ и прибра 18 разни монети описани въ инв. подъ № 115, 117, 119, 120, 121, 124, 125, 126, 149, 233, 234, 236, 248, 254, 255, 256, 257, отъ каптажътъ на банята, като казалъ на председателя на д-вото ни, че щялъ да ни изпрати формална разписка за взетите отъ менъ неща, но и до днесъ няма нищо. Тъй щото до края на 1911 г. музеятъ ни има всичко 273 разни предмети“ (Отчет, 1912).

Те били изложени в читалищната библиотека в специално пригоден стъклен шкаф.

Войните прекъсват за десетилетие дейността на първостроителите на музейното дело в Чепинския край, а изгорените архиви на читалището ни лишават от възможността да проследим неговото развитие между двете световни войни.

Авторите, които през този период продължават традицията на първите изследователи, са Йосиф Ковачев и Иван Батаклиев. В свои публикациипишат за района Христо Вакарелски, Стою Шишков и Васил Стоин (Ковачев, 1942; Батаклиев, 1930; Вакарелски и Иванов, 1943; Шишков, 1936; Стоин, 1934).

От 1930 г. до 1944 г. с известни прекъсвания излиза в-к „Чепино“ – издание за кооператизъм, стопанство и култура в Чепинско. На неговите страници се печатат материали от местни учители и общественици, посветени на историята, фолклора, различни обичаи, легенди и предания.

В бр. 79 от 31 август 1941 г. на в-к „Чепино“ в материала „Старини край каменската баня“ се съобщава за открити основи и под на старинна римска баня при строежа на общинската оранжерия. Това е повод да се спомене „колективната монетна находка от каптирането на главния минерален извор, която се пази понастоящем в читалищната селска библиотека“. Описано е и съдържанието: „намираме много интересни, разядени от минералната вода всевъзможни медни, бронзови и сребърни монети, сечени из целия тогавашен античен свет. Така като почнем от тракийско време, та до средните векове, намираме много ценни – македонски, старо-гръцки, византийски и български монети, от които съдим, че каменската минерална баня е просъществувала най-малко 15 века и славата на нейната лечебна сила се е разнасяла из земите на целия Балкански полуостров през дълги векове“.

Строежът на нова читалищна сграда наложил преместване на музейната сбирка в старото каменско училище, строено през 1881 г. по подобие на „жълтото училище“ в Пловдив. През август 1945 г. пожар унищожаваучилището и първата музейната сбирка в него.

Започва нов етап в развитието на музейното дело в Чепинския край.

В бр.1 на в-к „Чепинска правда“, издаден на 20 септември 1944 г., се отправя призив за създаване на „Музеи на революцията“ като основен дълг пред идващите поколения.

През 1945 – 1946 г. се създават музейни сбирки в с. Чепино към читалище „Кирил и Методий“ от Петър Попатанасов, в с. Лъджене към училище „Кирил и Методий“ от Костадин Ланджов и от неговия исторически кръжок. Женското дружество с председател Елена Попова подрежда изложба с етнографски материали.

През 1948 г. с ІV Постановление на МС от 28. І.1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино, Пазарджишка околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Велинград.

С писмо № 4300 от 28 август 1951 г. на Комитета за наука, изкуство и култура се изпраща списък с утвърдените музеи. Под № 19 е записана къща музей „Вела Пеева“.

Създава се първият професионален културен институт на Велинград.

В края на юли 1952 г. е открита първата експозиция в родния дом на Вела Пеева – патрон на Велинград. За научен отговорник при изработването на експозиционния план е определена Елена Бонева – асистент в Музея на революционното движение – София.

Едновременно с това се работи и за създаване на Градски музей на основата на обединените музейни сбирки от чепинското читалище и лъдженското училище. Открита е изложба за партизанското движение в Чепинско и етнографска изложба за бита на родопчани.

До 1956 г. музейното дело се ръководи пряко от отдел „Просвета и култура“ към ГНС – Велинград, и се свързва с имената на Костадин Ланджов и Елена Попова.

Първият уредник, а по-късно и директор – Анета Шопова, е назначена на 2 септември 1957 г. като уредник на Околийски исторически музей и тя приема фонд от 1079 експоната. Създава се музеен съвет, започва системна проучвателска дейност за всички отдели – археология, етнография, работническо революционно движение и социалистическо строителство. С помощта на родопската експедиция на БАН са направени археологически проучвания на християнски паметници в Костандово, Ракитово и Цветино. Фондът до 1960 г. нараства на 3018 материала.

След новото райониране на страната и преминаване към Пазарджишки окръг се отказва разкриването на исторически музей във Велинград и остава къща-музей „Вела Пеева“.

През годините експозицията на къща-музей „Вела Пеева“ няколко пъти е обновявана и преустройвана. Броят на посетителите ежегодно се увеличава и достига до 210 000 средно годишно. Между посетителите са и гости от чужбина – делегации от цял свят, групи от СССР и ГДР. За периода 1967 – 1977 г. при годишните прегледи на музеите в страната къща-музей „Вела Пеева“ два пъти е обявявана за национален първенец.

През зимата на 1982 г. е открита експозиция за революционното движение в Чепинското корито в новопостроена сграда на мястото на изгорелия пчелин на ятака Георги Галин в местността Заврът.

На 3 май 1982 г. е открита новата експозиция за Вела Пеева в преустроената сграда на родния Ӝ дом. И сградата, и експозицията са модерно направени, дело на арх. Михаил Янков, художник Злати Чалъков, озвучаването на залите и дикторският текст са на режисьора Николай Мащенко. Българската национална телевизия подготвя документален филм за Вела Пеева, който се прожектира пред посетители на музея.

На 7 ноември 1987 г. е открита експозиция в къща „Братя Маврикови“. Подготвен е и експозиционен план за къща „Стою Калпазанов“.

С Протокол № 26 от 16 май 1991 г. Министерството на културата преобразува къща-музей „Вела Пеева“ в Исторически музей.

Официално се оформят няколко фонда: „Археология“, „Етнография“, „История на България ХV – ХІХ в.“, „Нова история“, „Най-нова история“, „Художествен“. В тях се съхраняват повече от 18 000 материала.

Исторически музей – Велинград, започва работата си с нов директор – Илияна Масларова, трима уредници и двама екскурзоводи в едно трудно и сложно време – 90-те години на ХХ в. Последното десетилетие на века е белязано от затваряне на музеи, музейни сбирки и експозиции, реституция на къщи – паметници на културата, преименуване на улици, села, градове. Във Велинград са закрити експозициите в къща „Братя Маврикови“ и местността Заврът. Мемориалната експозиция за Вела Пеева е преработена и съсредоточена в родната Ӝ къща. Освобождават се четири зали, които на първо време се ползват като фондохранилища.

Новите условия налагат разчупване на старите стереотипи, нов поглед към работата на музейните специалисти и прилагане на по-гъвкави и ефективни подходи за привличане на посетители. Наред с усилената фондова и събирателска дейност през ноември 1992 г. се открива нова етнографска експозиция „Планината – гостоприемен дом“ по проект и реализация на художника Тодор Стефанов. Експонират се временни изложби, организират се възстановки на стари празници и обичаи, подреждат се изнесени музейни кътове в училища, читалища и детски градини. Участието в ежегодните Велинградски празници на културата утвърждава значимостта на Исторически музей – Велинград, като важен професионален културен институт.

С финансовата помощ на велинградския клуб „Отворено общество“ започва научната обработка на фонд „Нумизматика“. През 1996 г. по проект „Културно наследство“ е ремонтирана и оборудвана зала за временни изложби. Експонираната изложба „Дарители и дарения 1991 – 1996 г.“ е придружена с рекламна дипляна и специално изработени дипломи за дарителите. Първите гостуващи изложби в новата зала са от Етнографски музей – Пловдив, и АЕК „Етър“ – Габрово.

Във връзка със 180-годишнината на каменския храм „Света Троица“ съвместно с църковното настоятелство и читалище „Васил Левски“, Исторически музей – Велинград, организира научна конференция, придружена с изложба, посветена на историята на църквата. Сборникът „Православната църква – духовен водач на българите от Чепинския край“ е издаден през 1997 г. С научни съобщения и доклади колегите се включват в национални и международни научни конференции, участват в съставянето на велинградската енциклопедия „Чепино“.

През 2000 г. се поставя началото на популярната образователна програма „Великденски писани яйца от Чепинския край“, включваща ателиета, демонстрации, конкурси и временни изложби във Велинград и страната.

Започват системни археологически проучвания и разкопки на култови места в района на Велинград.

Музеят е включен в 100-те национални туристически обекта на България и в каталога „Музеите на света“ – Мюнхен, Германия.

Днес Исторически музей – Велинград, наред със сериозната научноизследователска дейност, има амбицията по модерен и атрактивен начин да запознава своите посетители с богатото културно-историческо наследство на Чепинския край. В залите на музея са експонирани постоянните изложби: мемориална изложба „Вела Пеева“, етнографска изложба „Планината – гостоприемен дом“, изложба „Великденски писани яйца“, изложба „Николай Гяуров – великият бас“. Всяка година се откриват между 20 – 25 временни изложби, организират се тематични концерти и видеолектории. Издава се историческата поредица „Цепина“, включваща интересни материали от фондовете на музея, свързани с историята на Чепинския край, сборници с доклади и съобщения от научните конференции, проведени във Велинград.

Kато наследници на вековна традиция, музейните специалисти от Исторически музей – Велинград, работят отговорно и всеотдайно за бъдещите по-коления на България, за съхраняването и популяризирането на българската духовност и култура.

ЛИТЕРАТУРА

Батаклиев, Ив. (1930). Чепино (специално-географски проучвания) – ГСУ, Истор. филолог. фак., кн. ХХVІ, 1, 1 – 119.

Вазов, Ив. (1892). В недрата на Родопите. – СбНУНК, кн. VІІІ.

Вакарелски, Хр., Д. Иванов. (1943). Български народни носии сега и в миналото. София.

Веркович, Ст. (1874). Веда Словенах, Београд (и Санкт Петербург, 1881).

Захариев, Ст. (1870). Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена (фототипно изд., 1973).

Иречек, К. (1884). Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. – В: ПСп, кн. VІІІ, 1 – 45.

Ковачев, Й. (1942). Чепино 1912 – 1942. София.

Масларов, Хр. (1958). Моите спомени (ръкопис, съхраняван в ИМ – Велинград).

Отчет от 26. ІІ. 1912 г. на настоятелството на общеобразователно дво „Свещеник Методи Драгинов“ в с. Каменица, Чепинско, за отчетната 1911 година (съхранява се в ДА – Пазарджик, Ф 147к, оп. 1, а. е. 2).

Попконстантинов, Хр. (1980, 1891, 1898). Чепино (едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини). – СбНУНК, кн. ІІІ, ІV и ХV.

Стоин, В. (1934). Родопски песни. – СбНУНК, кн. ХХХІХ.

Шишков, Ст. (1936). Българите мохамедани. София.

Уставъ на общообразователното дружество „Свещеникъ Методий Драгиновъ“ въ с. Каменица-Чепинско. Т.-Пазарджикъ, 1905 г. (оригиналът се съхранява в ИМ – Велинград, НИ № 2956)

REFERENCES

Batakliev, Iv. (1930). Chepino (specialno-geografski prouchvaniJa) – GSU, Istor. filolog. fak., kn. ХХVІ , 1, 1 – 119.

Vazov, Iv. (1892). V nedrata na Rodopite. – SbNUNK, kn. VІІІ.

Vakarelski, Hr., D. Ivanov. (1943). Bуlgarski narodni nosii sega i v minaloto. Sofia.

Verkovich, St. (1874). Veda Slovenah, Beograd (i Sankt Peterburg, 1881).

Zahariev, St. (1870). Geografiko-istoriko-statistichesko opisanie na Tatar Pazardzhishkata kaaza. Viena (fototipno izd. 1973).

Irechek, K. (1884). Pаtni belezhki za Sredna gora i za Rodopskite planini. – V: PSp, kn. VІІІ, 1 – 45.

Kovachev, J. (1942). Chepino 1912 –1942. Sofia

Maslarov, Hr. (1958). Moite spomeni (rykopis, syhranqvan v IM – Velingrad).

Otchet ot 26. ІІ. 1912 g.na nastoyatelstvoto na obshteobrazovatelno d-vo “Sveshtenik Metodi Draginov” v s. Kamenica, Chepinsko, za otchetnata 1911 godina (syhranyava se v DA – Pazardzhik, F 147k, op. 1, a.e. 2).

Popkonstantinov, Hr. (1980, 1891, 1898). Chepino (edno bylgarsko kraishte v severozapadnite razkloneniya na Rodopskite planini). – SbNUNK, kn. ІІІ, ІV i HV.

Stoin, V. (1934). Rodopski pesni. – SbNUNK, kn. ХХХІХ.

Shishkov, St. (1936). Bulgarite mohamedani. Sofia.

Ustavy na obshtoobrazovatelnoto druzhestvo „Sveshtenik Metodij Draginov” v s. Kamenica, Chepinsko. T.-Pazardzhik“, 1905 g. (originalyt se syhranJava v IM – Velingrad, NI № 2956)

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.