История

2014/5, стр. 537 - 545

ЗА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО В ЧЕПИНСКИЯ КРАЙ

Резюме:

Ключови думи:

Тази година Историческият музей Велинград, отбеляза 105-ата годишнина от началото на музейното дело в Чепинския край и учредяването на найстария музей в Родопите Археологически музей в с. Каменица, сега квартал на Велинград.

В края на ХІХ и началото на ХХ в. много изследвания и публикации на наши и чужди учени предизвикват вниманието и интереса на българската културна общественост към историята, фолклора и традициите на Северозападните Родопи. Сред първите изследователи се открояват имената на Стефан Захариев, Полихроний Сирку, Стефан Веркович, Константин Иречек и Христо Попконстантинов (Захариев, 1870; Веркович, 1874; Иречек, 1874; Попконстантинов, 1890, 1891, 1898).

Общообразователно дружествоСвещенник Методий Драгинов“, с. Каменица 1909 г.

Началото на музейното дело се поставя в с. Каменица едно от седемте села в Чепинското корито и единственото, запазило българското си самосъзнание и християнско вероизповедание. По думите на Иван ВазовОт Освобождението насам Каменица взе на себе си честната роля на разсадник на просвещението и българското национално чувство... (Вазов, 1892).

На 14 септември 1909 г. каменското общообразователно дружествоСвещеник Методий Драгинов взема решение за създаването на Археологически музей. Инициатор е младият учител и общественик Христо Стоев Масларов секретар на дружеството.

В спомените си, писани през 1958 г., той разказва: „Когато се започна каптацията на топлия извор при старата баня, понеже се намериха разни монети в старата римска каптация и в двата канала под нея, то по мое предложение общото събрание реши да се образува музей при читалището и на който музей аз бях избран за уредник.

Надзирател при каптирането беше изпратен Георги Кереков от мини Перник“, а майстор беше италианецът Луиджи Герар. Той прибра много монети и ги отнесъл в Пловдив или София в музеите, но точно къде, не зная. Из каналите аз намерих много монети, по зидовете тухли, широки 40 и 70 см, и всичко прибрах и записах в инвентарната книга на музея, а също и хвойновото дърво, запушалката от старата каптация. За музея имаше още и квитанционна книга и печат (гумен) с надписАрхеологически музей при д-воСвещеник Методий Драгинов с. Каменица (Масларов, 1958).

В Устава на Общообразователното дружество от 1905 г. с мастило е дописано: към глава І чл.3 т. „в) ще открие клон местенъ археологиченъ музей; към глава ІV, чл.10 „забележка: Археологическият музей се управлява от председателя на дружеството, постоянен уредник и трима души оценителна комисия (Уставъ, 1905).

На 14 януари 1911 г. със заповед № 93 на Министерството на народното просвещение се утвърждават промените в Устава, приети през 1909 г.

През август с.г. читалищното настоятелство подготвя Правилник на музея и го изпраща за утвърждаване. С Предписание № 28075 от 23 ноември 1911 г. Министерството на народното просвещение съобщава, че поради липса на условия се разрешава откриването само на археологическа сбирка.

Независимо от променения статут археологическата сбирка се изгражда професионално и по всички правила на музейното дело. Закупена е брошуратаУпътване за събиране и запазване на старини“ – издание на Археологическото дружество София, от 1909 г. С Обявление до населението на с. Каменица читалищното настоятелство съобщава, че се открива местен Археологически музей и който желае, да предостави разни старини.

В отчета на читалището за 1911 г. Христо Масларов стриктно отбелязва: „Отъ основаването на музея до края на финансовата 1910 г. в музея ни има всичко 274 разни старини, като: монети, книги и др. неща. Всички са подарени отъ разни лица.

Презъ течение на 1911 г. са постъпили всичко 17 разни предмети, тъй щото музеятъ ни до края на 1911 г. има всичко 291 разни предмети.

Презъ м-цъ май 1911 г. въ отсъствието на уредника на музея дохожда Директорътъ на Народната библиотека музей отъ гр. Пловдивъ Дяковичъ и прибра 18 разни монети описани въ инв. подъ № 115, 117, 119, 120, 121, 124, 125, 126, 149, 233, 234, 236, 248, 254, 255, 256, 257, отъ каптажътъ на банята, като казалъ на председателя на д-вото ни, че щялъ да ни изпрати формална разписка за взетите отъ менъ неща, но и до днесъ няма нищо. Тъй щото до края на 1911 г. музеятъ ни има всичко 273 разни предмети(Отчет, 1912).

Те били изложени в читалищната библиотека в специално пригоден стъклен шкаф.

Войните прекъсват за десетилетие дейността на първостроителите на музейното дело в Чепинския край, а изгорените архиви на читалището ни лишават от възможността да проследим неговото развитие между двете световни войни.

Авторите, които през този период продължават традицията на първите изследователи, са Йосиф Ковачев и Иван Батаклиев. В свои публикациипишат за района Христо Вакарелски, Стою Шишков и Васил Стоин (Ковачев, 1942; Батаклиев, 1930; Вакарелски и Иванов, 1943; Шишков, 1936; Стоин, 1934).

От 1930 г. до 1944 г. с известни прекъсвания излиза в-кЧепино“ – издание за кооператизъм, стопанство и култура в Чепинско. На неговите страници се печатат материали от местни учители и общественици, посветени на историята, фолклора, различни обичаи, легенди и предания.

В бр. 79 от 31 август 1941 г. на в-кЧепино в материалаСтарини край каменската баня се съобщава за открити основи и под на старинна римска баня при строежа на общинската оранжерия. Това е повод да се спомене колективната монетна находка от каптирането на главния минерален извор, която се пази понастоящем в читалищната селска библиотека“. Описано е и съдържанието: „намираме много интересни, разядени от минералната вода всевъзможни медни, бронзови и сребърни монети, сечени из целия тогавашен античен свет. Така като почнем от тракийско време, та до средните векове, намираме много ценни македонски, старо-гръцки, византийски и български монети, от които съдим, че каменската минерална баня е просъществувала най-малко 15 века и славата на нейната лечебна сила се е разнасяла из земите на целия Балкански полуостров през дълги векове.

Строежът на нова читалищна сграда наложил преместване на музейната сбирка в старото каменско училище, строено през 1881 г. по подобие нажълтото училище в Пловдив. През август 1945 г. пожар унищожаваучилището и първата музейната сбирка в него.

Започва нов етап в развитието на музейното дело в Чепинския край.

В бр.1 на в-кЧепинска правда“, издаден на 20 септември 1944 г., се отправя призив за създаване наМузеи на революцията като основен дълг пред идващите поколения.

През 1945 – 1946 г. се създават музейни сбирки в с. Чепино към читалище Кирил и Методий от Петър Попатанасов, в с. Лъджене към училищеКирил и Методий от Костадин Ланджов и от неговия исторически кръжок. Женското дружество с председател Елена Попова подрежда изложба с етнографски материали.

През 1948 г. с ІV Постановление на МС от 28.І.1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино, Пазарджишка околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Велинград.

С писмо № 4300 от 28 август 1951 г. на Комитета за наука, изкуство и култура се изпраща списък с утвърдените музеи. Под № 19 е записана къща музейВела Пеева“.

Създава се първият професионален културен институт на Велинград.

В края на юли 1952 г. е открита първата експозиция в родния дом на Вела Пеева патрон на Велинград. За научен отговорник при изработването на експозиционния план е определена Елена Бонева асистент в Музея на революционното движение София.

Едновременно с това се работи и за създаване на Градски музей на основата на обединените музейни сбирки от чепинското читалище и лъдженското училище. Открита е изложба за партизанското движение в Чепинско и етнографска изложба за бита на родопчани.

До 1956 г. музейното дело се ръководи пряко от отделПросвета и култура към ГНС Велинград, и се свързва с имената на Костадин Ланджов и Елена Попова.

Първият уредник, а по-късно и директор Анета Шопова, е назначена на 2 септември 1957 г. като уредник на Околийски исторически музей и тя приема фонд от 1079 експоната. Създава се музеен съвет, започва системна проучвателска дейност за всички отдели археология, етнография, работническо революционно движение и социалистическо строителство. С помощта на родопската експедиция на БАН са направени археологически проучвания на християнски паметници в Костандово, Ракитово и Цветино. Фондът до 1960 г. нараства на 3018 материала.

След новото райониране на страната и преминаване към Пазарджишки окръг се отказва разкриването на исторически музей във Велинград и остава къща-музейВела Пеева“.

През годините експозицията на къща-музейВела Пеева няколко пъти е обновявана и преустройвана. Броят на посетителите ежегодно се увеличава и достига до 210 000 средно годишно. Между посетителите са и гости от чужбина делегации от цял свят, групи от СССР и ГДР. За периода 1967 – 1977 г. при годишните прегледи на музеите в страната къща-музейВела Пеева два пъти е обявявана за национален първенец.

През зимата на 1982 г. е открита експозиция за революционното движение в Чепинското корито в новопостроена сграда на мястото на изгорелия пчелин на ятака Георги Галин в местността Заврът.

На 3 май 1982 г. е открита новата експозиция за Вела Пеева в преустроената сграда на родния Ӝ дом. И сградата, и експозицията са модерно направени, дело на арх. Михаил Янков, художник Злати Чалъков, озвучаването на залите и дикторският текст са на режисьора Николай Мащенко. Българската национална телевизия подготвя документален филм за Вела Пеева, който се прожектира пред посетители на музея.

На 7 ноември 1987 г. е открита експозиция в къщаБратя Маврикови“. Подготвен е и експозиционен план за къщаСтою Калпазанов“.

С Протокол № 26 от 16 май 1991 г. Министерството на културата преобразува къща-музейВела Пеева в Исторически музей.

Официално се оформят няколко фонда: „Археология“, „Етнография“, „История на България ХV – ХІХ в.“, „Нова история“, „Най-нова история“, „Художествен“. В тях се съхраняват повече от 18 000 материала.

Исторически музей Велинград, започва работата си с нов директорИлияна Масларова, трима уредници и двама екскурзоводи в едно трудно и сложно време – 90-те години на ХХ в. Последното десетилетие на века е белязано от затваряне на музеи, музейни сбирки и експозиции, реституция на къщи паметници на културата, преименуване на улици, села, градове. Във Велинград са закрити експозициите в къщаБратя Маврикови и местността Заврът. Мемориалната експозиция за Вела Пеева е преработена и съсредоточена в родната Ӝ къща. Освобождават се четири зали, които на първо време се ползват като фондохранилища.

Новите условия налагат разчупване на старите стереотипи, нов поглед към работата на музейните специалисти и прилагане на по-гъвкави и ефективни подходи за привличане на посетители. Наред с усилената фондова и събирателска дейност през ноември 1992 г. се открива нова етнографска експозиция Планината гостоприемен дом по проект и реализация на художника Тодор Стефанов. Експонират се временни изложби, организират се възстановки на стари празници и обичаи, подреждат се изнесени музейни кътове в училища, читалища и детски градини. Участието в ежегодните Велинградски празници на културата утвърждава значимостта на Исторически музей Велинград, като важен професионален културен институт.

С финансовата помощ на велинградския клубОтворено общество започва научната обработка на фондНумизматика“. През 1996 г. по проектКултурно наследство е ремонтирана и оборудвана зала за временни изложби. Експонираната изложбаДарители и дарения 1991 – 1996 г.“ е придружена с рекламна дипляна и специално изработени дипломи за дарителите. Първите гостуващи изложби в новата зала са от Етнографски музей Пловдив, и АЕК Етър“ – Габрово.

Във връзка със 180-годишнината на каменския храмСвета Троица съвместно с църковното настоятелство и читалищеВасил Левски“, Исторически музей Велинград, организира научна конференция, придружена с изложба, посветена на историята на църквата. СборникътПравославната църква духовен водач на българите от Чепинския край е издаден през 1997 г. С научни съобщения и доклади колегите се включват в национални и международни научни конференции, участват в съставянето на велинградската енциклопедияЧепино“.

През 2000 г. се поставя началото на популярната образователна програма Великденски писани яйца от Чепинския край“, включваща ателиета, демонстрации, конкурси и временни изложби във Велинград и страната.

Започват системни археологически проучвания и разкопки на култови места в района на Велинград.

Музеят е включен в 100-те национални туристически обекта на България и в каталогаМузеите на света“ – Мюнхен, Германия.

Днес Исторически музей Велинград, наред със сериозната научноизследователска дейност, има амбицията по модерен и атрактивен начин да запознава своите посетители с богатото културно-историческо наследство на Чепинския край. В залите на музея са експонирани постоянните изложби: мемориална изложбаВела Пеева“, етнографска изложбаПланината гостоприемен дом“, изложбаВеликденски писани яйца“, изложба Николай Гяуров великият бас“. Всяка година се откриват между 20 – 25 временни изложби, организират се тематични концерти и видеолектории. Издава се историческата поредицаЦепина“, включваща интересни материали от фондовете на музея, свързани с историята на Чепинския край, сборници с доклади и съобщения от научните конференции, проведени във Велинград.

Kато наследници на вековна традиция, музейните специалисти от Исторически музей Велинград, работят отговорно и всеотдайно за бъдещите поколения на България, за съхраняването и популяризирането на българската духовност и култура.

ЛИТЕРАТУРА

Батаклиев, Ив. (1930). Чепино (специално-географски проучвания) – ГСУ, Истор.филолог. фак., кн. ХХVІ, 1, 1 – 119.

Вазов, Ив. (1892). В недрата на Родопите. – СбНУНК, кн. VІІІ.

Вакарелски, Хр., Д. Иванов. (1943). Български народни носии сега и в миналото.София.

Веркович, Ст. (1874). Веда Словенах, Београд (и Санкт Петербург, 1881).

Захариев, Ст. (1870). Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена (фототипно изд., 1973).

Иречек, К. (1884). Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. – В: ПСп, кн. VІІІ, 1 – 45.

Ковачев, Й. (1942). Чепино 1912 1942. София.

Масларов, Хр. (1958). Моите спомени (ръкопис, съхраняван в ИМВелинград).

Отчет от 26. ІІ. 1912 г. на настоятелството на общеобразователно дво Свещеник Методи Драгинов в с. Каменица, Чепинско, за отчетната 1911 година (съхранява се в ДА Пазарджик, Ф 147к, оп. 1, а.е. 2).

Попконстантинов, Хр. (1980, 1891, 1898). Чепино (едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини). – СбНУНК, кн. ІІІ, ІV и ХV.

Стоин, В. (1934). Родопски песни. – СбНУНК, кн. ХХХІХ.

Шишков, Ст. (1936). Българите мохамедани. София.

Уставъ на общообразователното дружествоСвещеникъ Методий Драгиновъ въ с. Каменица-Чепинско. Т.-Пазарджикъ, 1905 г. (оригиналът се съхранява в ИМ Велинград, НИ № 2956)

REFERENCES

Batakliev, Iv. (1930). Chepino (specialno-geografski prouchvaniJa) – GSU, Istor.filolog. fak., kn. ХХVІ , 1, 1 – 119.

Vazov, Iv. (1892). V nedrata na Rodopite. – SbNUNK, kn. VІІІ.

Vakarelski, Hr., D. Ivanov. (1943). Bуlgarski narodni nosii sega i v minaloto. Sofi a.

Verkovich, St. (1874). Veda Slovenah, Beograd (i Sankt Peterburg, 1881).

Zahariev, St. (1870). Geografiko-istoriko-statistichesko opisanie na Tatar Pazardzhishkata kaaza. Viena (fototipno izd. 1973).

Irechek, K. (1884). Pаtni belezhki za Sredna gora i za Rodopskite planini. – V: PSp, kn. VІІІ, 1 – 45.

Kovachev, J. (1942). Chepino 1912 1942. Sofi a

Maslarov, Hr. (1958). Moite spomeni (rykopis, syhranqvan v IM – Velingrad).

Otchet ot 26. ІІ. 1912 g.na nastoyatelstvoto na obshteobrazovatelno d-vo “Sveshtenik Metodi Draginov” v s. Kamenica, Chepinsko, za otchetnata 1911 godina (syhranyava se v DA – Pazardzhik, F 147k, op. 1, a.e. 2).

Popkonstantinov, Hr. (1980, 1891, 1898). Chepino (edno bylgarsko kraishte v severozapadnite razkloneniya na Rodopskite planini). – SbNUNK, kn. ІІІ, ІV i HV.

Stoin, V. (1934). Rodopski pesni. – SbNUNK, kn. ХХХІХ.

Shishkov, St. (1936). Bulgarite mohamedani. Sofi a.

Ustavy na obshtoobrazovatelnoto druzhestvo „Sveshtenik Metodij Draginov” v s. Kamenica, Chepinsko. T.-Pazardzhik“, 1905 g. (originalyt se syhranJava v IM – Velingrad, NI 2956) 1911. During the interwar period Chepino region was surveyed by many researchers and scientists such as Joseph Kovachev, Ivan Batakliev, Hristo Vakarelsky, Stoyo Shishkov, Vasil Stoin, etc.

After World War II the history of Resistance and Revolution became the center of the museum activities. In 1945 – 1946 museum collections were found in Chepino and Ladzhene and in 1951 was established the Museum– House of Vela Peeva. In 1991 the Museum-House of Vela Peeva was transformed into a municipal Historical Museum of Velingrad with the following departments: Archaeology, Ethnography, Bulgarian History XV – XIX c., Modern History, Contemporary History, Arts.

Today, having accumulated an age-old experience, the Historical Museum of Velingrad along with its significant research and scientific activities has the ambition to present to the visitors the rich cultural and historical heritage of Chepino region in a modern and attractive way.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал