История
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 190 - 196

БЪЛГАРСКИЯТ ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В БУДАПЕЩА\(^{1)}\)

Петър Петров
Hungary

Резюме: Изграждането на българския православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Будапеща е важно събитие в историята на българската общност в Унгария. То е пряко свързано с разгръщане и обогатяване на нейния духовен живот и нуждата от истинска култова сграда, която не само да задоволи религиозните потребности на общността, но и да покаже нарасналото национално самочувствие и възможности на българите в Унгария.

Ключови думи: Hungary, church, society, faith

През първата четвърт на XX в. българските духовни институции тук са вече изградени. В 1914 г. се основава Дружеството на българите в Унгария; през 1916 г. – българската църковна община в Будапеща; през 1918 г. прозвучава звънецът на първото българско училище в унгарската столица, а на 24 май е осветен новооткритият параклис „Св. Кирил и Методий“ в отстъпения за целта от Д. Димитров апартамент на ул. „Лоняи“ 11. През 1921 г. българското Генерално консулство е издигнато в ранг на легация, а през есента на същата година в Будапеща пристига и първият легационен свещеник – протойерей Стефан Ничев. Не остават назад и живеещите извън столицата българи. Пак през същата година в Мишколц те основават своя църковна община, а през 1924 г. и училище, като филиал на будапещенското. Малко по-късно, през 1932 г., българите в Пейч също създават църковна община „Св. Иван Рилски“ и откриват параклис, носещ името на рилския светец. На фона на този богат духовен кипеж на дневен ред излиза и въпросът за изграждането на представителен български църковен храм.

Инициативата се поема от Дружеството на българите в Унгария в сътрудничество с Българската легация. През 1925 г. започват преговори с главния кмет на Будапеща д-р Ференц Репка за предоставяне на подходящ парцел за строежа на църковен храм и училище. Преговорите са улеснени от обстоятелството, че българската страна вече е предоставила безплатно в София, на ул. „6-и септември“ 57, място за строежа на сграда за унгарско посолство. Българската легация внася в будапещенското кметство идеен архитектурен план за строежа на църква и училище, изготвен от инж. П. Тодоров. Преговорите приключват успешно през 1930 г., а през декември желанието на българите е вече удоволетворено. Будапещенското кметство им подарява парцел за строежа на ул. „Вагохид“, в IX район, в размер на 597,4 нейдсьогъол (или малко над 2000 кв. м) – квадрат със страни приблизително 45/45 метра. Предоставеният от инж. П. Тодоров идеен план е предвиждал изграждането на двуетажна училищна сграда във форма на буквата „П“ за около 100 ученици, с четири учебни стаи, три стпални помещения, столова, кухня, канцелария на свещеника, жилище за домакина, занимални и др. В средата на обграденото от училищната сграда пространство е трябвало да бъде разположена еднокорабна църква, построена във възприетия през XIX в. в европейската църковна архитектура бароков стил, подобна на православната църква на пл. „Петъофи“ в Будапеща, съществуваща и днес. Цялото искане на българите било подкрепено с убедителни доводи, с подходящ архитектурен план и пр., което убедило будапещенското кметство в крайната нужда от осъществяването на проекта. В договора за дарението на парцела обаче има точка, която влиза в предоставения архитектурен проект, тъй като в нея е залегнало искането на унгарската страна църквата да бъде проектирана от унгарски архитект. Какви са причините за това, не е известно. Вероятно въздействие са оказали различни обстоятелства – от лични познанства до чисто икономически интереси, тъй като стопанската криза от края на тридесетте години още не е отшумяла и поръчките за култови и обществени сгради не са били много. Договорът предоставял на българите парцел за вечно ползване, при условие че ще бъде използуван за строеж на църква и училище. И още – строежът да започне в рамките на една година и да бъде завършен за три години.

Как е възложено проктирането на църквата на унгарския архитект Аладар Аркаи (1868 – 1932), не е известно и поне засега не разполагаме с конкретни данни. Това е станало по всяка вероятност в началото на 1931 г., за което говори един план на комплекса, различаващ се по размери от проекта на инж. П. Тодоров. Този план е по-скоро архитектурна скица, правена повече на ръка, вероятно при преговорите с възложителите на строежа и поради това не е подписана от архитекта. Неговият подпис и печат – „Аладар Аркаи – архитект – Будапеща I, ул. Варшамайор 54“ – фигурират обаче върху плановете на църквата, изготвени през периода юни – септември 1931 г .

Аладар Аркаи се изявява като талантлив архитект, художник приложник и живописец, представител на така наречения „изчистен унгарски стил“, съчетаващ в себе си традициите на унгарската архитектура с модерни за времето течения. Завършва архитектура в Будапеща и участва в изготвянето на няколко значителни проекта в столицата – като например палатата „Вигадо“ в Буда, паметник на св. Гелерт и др. По негови проекти са построени реформатските църкви на ул. „Фашор“, на ул. „Варошмайор“ в Будапеща и в гр. Дьор, кметството и пощата в Мохач и др.

Българският православен храм е седмата култова сграда в творчеството на Аладар Аркаи. В нея той дава материален израз на желанието на българите за изграждането на църковен храм и училищна сграда, които да въплътят в себе си живия българския възрожденски дух на нашите сънародници в Унгария за знание, просвета, вяра в Бога и обич към родната земя. Далече от родината-майка, но съхранили духовната си връзка с нея, с изострено национално чувство и верни на своите деди, именно в тези две институции те виждат опорите на своята българска национална принадлежност. Спомена по родината и вярата в българското име те влагат в дарителската си щедрост, намерила толкова ярко проявление в унгарската столица. За съжаление, не са ни известни запазени документи, но в събирането на средства безспорно са участвали всички българи в Будапеща. За тях това не е въпрос на удоволетворяване на преходно възникнала потребност, а израз на утвърденото национално самочувствие и достойнство, на повеля за цялата общност, в чието изпълнение трябвало да се включи всеки родолюбив българин. Само така може да си обясним това дело, тази жертвоготовност на сънародниците ни в името на българщината. Събраните от тях около 70 хиляди пенгъо (значителна за времето си сума) обаче се оказват достатъчни за изграждането само на храма. Училищната сграда не е била построена, но българско училище в Будапеща съществува и до днес. Бушуващата световна икономическа криза вероятно си е казала думата, но създаденото от българите и днес ни изпълва с благодарност към нашите предци и ни кара да бъдем горди и истински признателни за стореното от тях.

От запазените планове, архитектурни скици и рисунки можем да проследим развитието на архитектурния замисъл на автора от началния етап на проектиране до завършването на строежа. Впрочем Аладар Аркаи почива на 2 февруари 1932 г., т. е. няколко месеца преди завършването на църквата (месец май), което се осъществява вече под ръководството на неговия син Берталан Аркаи (1901 – 1971), също архитект. Както вече споменахме, замисълът на проектанта бил да създаде цялостен архитектурен ансамбъл, който да се впише хармонично в строителния фон на околността. От една страна, да не бъде чужд на унгарската архитектурна традиция, а от друга – да показва, че става дума за една нова по предназначение, замисъл и изпълнение култова сграда. За това говорят опитите му да ориентира църквата хармонично спрямо заобикалящата я училищна сграда, уличното платно на „Вагохид“ и пресечката „Фехер холо“ (тогава ул. „Ленке“), така че зрително да бъде възприемана максимално добре от широката улица „Вагохид“ и входът да е откъм пресечката, а около нея училищната сграда е във формата на буквата „Г“. По-късно обаче Аркаи се отказва от този вариант и разполага църквата перпендикулярно на „Вагохид“, както изглежда и днес, а училищната сграда е трябвало симетрично да обхване църквата от север, изток и юг. Това може да е станало и по желание на възложителя, тъй като в източноправославната църковна архитектура олтарят на църквата трябва да гледа на изток. Възможно е причините да са били от чисто градоустройствен характер, което обаче е много по-малко вероятно. Още повече че и оригиналният български идеен проект е предвиждал такова пространствено решение.

По-нататък строителството продължава в следния хронологичен ред:

– На 23 април 1931 г. будапещенското кметство взема решение да увеличи размерите на подарения пярцел на 915 нейдсъогъол (или около 3074 кв. м).

– На 24 май 1931 г. ръководителят на Българската легация Стоян Петров, в присъствието на много българи, тържествено полага основния камък на църквата.

– През юни 1931 г. Аладар Аркаи представя изготвения проект в мащаб 1:50 с приложени към него чертежи.

– На 13 юли 1931 г. столичното кметство издава разрешение за строежа, като поставя единственото условие централната ос на църквата да бъде перпендикулярна на ул. „Вагохид“.

– На 1 септември 1931 г. проектантът прилага и цветната разработка на плановете. От тях се вижда несъществена разлика между плана от месец юни и този от месец юли. Първият предвижда външността на цялата църква да бъде облицована с окрайчени каменни плочи, а вторият – такава облицовка да се направи само на фасадата и страничните арки, а останалата част да бъде покрита с обикновена хоросанова мазилка.

Малко е трудно да се проследи по-нататъшната история на строителството, тъй като се явяват някакви допълнителни доразработки относно разполагането на църквата в средата на уголемения парцел, за което формално трябва ново разрешение за строеж. Освен това българската страна още не е била подписала протокола за дарение. Така и строителството не започнало чак до септември. Изглежда обаче, че и това е станало съвсем наскоро, защото изготвянето на железобетонната конструкция и изливането на бетонните арки е трябвало да стане преди настъпването на зимата. Строежът, изпълнен в тухлена зидария, наистина е завършен още през съшата година, което показва едно наистина напрегнато строително темпо.

На 24 май 1932 г., в Деня на славянската култура и на патроните на храма „Св. Кирил и Методий“, свещеник Стефан Ничев освещава църквата и отслужва първата литургия в нея – точно една година след полагането на основния камък.

През есента на 1932 г. се извършва и благоустройството на терена около църквата. С писмо от 22 ноември Будапещенското градинарско сдружение пише писмо до главния кмет на Будапеща и му изпраща плановете и бюджета, възлизащ на 2700 пенгъо, необходими за благоустройството на терена. Същевременно българите искат и парична помощ от кметството. Молбата им е удоволетворена и с писмо от 30 ноември кметството им отпуща 800 пенгъо.

Българската православна църква в Будапеща е забележителен архитектурен паметник. Тя е единствената култова сграда в Унгария, построена в стила на византийското култово строителство. По план представлява кръстовидна византийска базилика с купол, поддържан от висок кръгъл барабан, полукръгла олтарна абсида и открита аркирана нартика с камбанария над нея. Естествено е да се предположи, че след като църквата е строена за българите и с техните средства, те ще да са предявили пред проектанта някои искания (освен литургическите изисквания на православието), които да подчертаят именно българския є характер.

За тази цел Аладар Аркаи добре се е запознал с историята на средновековната българска архитектура. Имайки зад гърба си опита от строителството на шест култуви сгради, за него този проект несъмнено е станал ново творческо предизвикателство. Налагало се не само да задоволи желанията на българите, но и да изяви и себе си като творец с високи професионални качества. А това е могло да стане, като съчетае някои характерни елементи на българската архитектура с разбиранията си на модерен унгарски архитект с богата фантазия и изтънчен художествен вкус. В плана на църквата няма да бъде трудно да намерим аналогия с някои от кръстокуполните църкви в Преслав, Несебър, централната църква в Бачковския манастир и др. Да не говорим за високия кръгъл барабан, поддържащ централния купол, много по-плосък от външната страна, който е един от най-често срещаните елементи на българската средновековна култова архитектура. Такова архитектурно решение в Унгария намираме само в будапещенската българска църква, което още повече увеличава стойността є на оригинален паметник на културата.

Погледнем ли я отдалече, ще забележим видима прилика на нейния купол (камбанарията) с този на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Той е изграден над нартиката от осем железобетонни колони, лежащи върху осемстенен барабан, облицовани с медна ламарина. Те са поставени на висока (3,35м) четиристенна основа с три аркирани прозореца откъм фасадата. Така преосмислена и опростена, конструкцията на Аркаи е модерно архитектурно решение, сходно с кулите на католическите барокови църкви. В куполното помещение е поставена камбаната. От север и юг нартиката е с по пет прозореца, които хвърлят обилна светлина към вътрешността на храма. Централната част на източната страна се заема от олтарната абсида. Западната нартика е трисводна, там е главният вход, а над него – кръгъл прозорец. Покривът е от „турски“ керемиди, но по време на войната църквата е пострадала и при поправката є керемидите са заменени с медна ламарина.

Покриването на купола (камбанарията) с медна ламарина било нещо ново за унгарската култова архитектура. Някои автори предполагат, че идеята за облицоване на кулата на католическата църква в Балатонбоглар (строена от арх. Иван Кочиш през 1932/33 г.) с медна ламарина е заимствана от българската църква на Аркаи Аладар.

Влезем ли в храма, обхваща ни чувство за лекота, просторност, скромност (липсват архитектурни украси), непретенциозност и някаква своеобразна интимност, която като че ли струи от белите стени на църквата. (Не разполагаме със сведения, че е било обмисляно изписването на църквата.) Те са обилно осветени от множеството прозорци (42 в цялата църква!), на които Аркаи безспорно е възложил не само конструктивна, но и важна сакрална роля в цялостното естетическо и художествено въздействие на храма. Че архитектът отдава такова голямо значение на светлината, говори и фактът, че в оригиналните проекти стъклата са богато украсени с разнообразни цветни геометрични фигури. Най-вероятно е те да са били изработени от снахата на Аркаи – Лили Стейло, приложничка, която е автор и на прозорците в църквата на ул. „Варошмайор“. За съжаление, те също са изпочупени през войната и понастоящем са заменени с обикновено катедрално жълто стъкло, чието въздействие е далече по-слабо.

Най-забалежителната част във вътрешността на храма е иконостасът. Той е пренесен от стария параклис на ул. „Лоняи“ след построяването на църквата и приспособен към нейните размери. Не е известно от кого е изработен и има проста дърворезбена украса, боядисан е със синя блажна боя. С дърворезбен растителен орнамент са украсени само „царските двери“, върху които е изобразена темата „Благовещение“ – от лявата страна (като застанем с лице към иконостаса) – архангел Гавраил, а от дясната – Св. Богородица. Над арката на „царските двери“, в дърворезбена рамка е сцената „Тайната вечеря“, а над нея – кръст с разпятието. Вляво от тях е иконата на Св. Богородица с Христос (всички икони върху иконостаса са в цял ръст). В долния ляв ъгъл има надпис: „Дар от Мария Стоянович, Будапеща 1918 г.“ (съпруга на Ив. Стоянович, за когото ще стане дума по-долу). До нея – патроните на църквата Св. Кирил и Св. Методий. Следва олтарната врата отляво, върху която е изобразен архангел Михаил с меч в ръка. Върху нея също има надпис: „Дар от г-ца Мара Векилска в памет на покойния є брат (?) майор Георги Векилски, паднал за Родината“. Следва най-лявата иконостасна икона на Св. Иван Рилски. От дясната страна на „царските двери“ е иконата „Исус Христос благославящ“ с надпис в долния ъгъл „Дар от г-н Иван Стоянович, Будапеща 1918 г.“ – български генерален консул в Будапеща, който подарява на параклиса на ул. „Лоняи“ тази икона при откриването му през 1918. До нея е иконата на Св. Йоан Кръстител. Върху дясната иконостасна врата е изобразен архангел Рафаил, на лявата ръка на който е окачена риба. Това е рядка иконография, особено пък върху такава голяма иконостасна икона. (Става въпрос за библейски лица Товит – баща и син (книга на Товит 11:3). По-често срещана иконография е архангел Рафаил – лечителят на човешките недъзи, да води за ръка малкия Товит, който хванал една риба в р. Тигър и с нея излекувал слепотата на баща си. До нея е иконата, изобразяваща цар Борис Покръстител с меч в дясната ръка и кръст в лявата. Върху нея има надпис, но не може да се разчете.

Под иконите от двете страни на „царските двери“ са изписани образите на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан със символите. Иконите са рисувани от един и същ художник, изпълнени са в традиционния за началото на века религиозно-академичен стил и имат повече историческа, отколкото художествена стойност.

Българският православен храм „Св. Кирил и Методий“ в Будапеща е обявен от кметството в район „Ференцварош“ за защитен от Закона паметник на културата. Това е признание не само за неговия проектант, но и за българската общност в Будапеща, която е дала своя принос в духовното и материалното обогатяване на унгарската столица.

В края на 2002 г. върху стената на храма бе поставена паметна плоча в чест на 85-годишнината от основаването на Българската църковна община в Будапеща и 70 години от построяването на храма.

През 2000 г. със средства, отпуснати от унгарската държава, в църковния двор бе изграден параклисът „Св. Трифон“ по проект на инж. Владимир Енчев.

Заедно с културния дом, намиращ се срещу църквата (строен през 1957 г. също от дарения на българите), комплексът представлява истински духовен и културен център на българското присъствие в Унгария.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът се препечатва със съкращения от сборника „Тома Вишанов и неговата епоха“. Будапеща: Български Културен Форум. 2009 г.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.